Studia Thracica 2011

STUDIA THRACICA 14

S O U T H -W E S T  U N IV E R S IT Y  Neofit  Rilski  -  Blagoevgrad  C E N T R E  O F  T H R A C O L O G Y  Prof.  Alexander  Fol  by  the  Institute  for  Balkan  Studies& Centre  of Thracology  at  B A S -  Sofia 

STU D IA TH RACICA 14 

Kalin  Porozhanov 

The  Odrysian  Kingdom,  the Poleis along  its  Coasts  and  Athens  th

from  the End  of the  6   Century  until 341  BC 

ЮГОЗАПАДЕН УНИВЕРСИТЕТ  Неофит Рилски  -  Благоевград  ЦЕНТЪР ПО ТРАКОЛОГИЯ  проф. Александър Ф ол  към Института за балканистика с Център  по тракология при БАН - София 

КАЛИН  ПОРОЖ АНОВ 

ОДРИСКОТО  ЦАРСТВО,  ПОЛИСИТЕ  ПО  НЕГОВИТЕ  КРАЙБРЕЖ ИЯ 

И АТИНА  от края на V I век  до  341  г.пр.Хр. 

У Н И В Е Р С И Т Е Т С К О  И ЗД А Т Е Л С Т В О  „Н Е О Ф И Т  Р И Л С К И " 

Р Е Д А К Ц И О Н Н А  К О Л Е Г И Я :  проф.  д.ист.н.  Валерия  Фол,  проф.  д.ист.н.  К ирил Й орданов,  проф.  д.ист.н.  Димитър  П опов 

ED ITO R IAL  B O A R D :  Prof. Dr.Hist.Sc.V aleriya Fol,  Prof.  Dr.Hist.Sc.  Kiril  Jordanov,  Prof.  Dr.Hist.Sc.  Dimitar  Popov 

©  Калин  Стойнев  П орожанов  -  автор,  2011  ©  Одриското  царство,  полисите  по  неговите  крайбрежия  и  Атина  от  края  на  VI  век  до  341  г.пр.хр. 

ISBN  978-954-680-752-6 

Университетско  издателство  „Н еофит  Рилски",  2011  Благоевград,  2011  г. 

С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е  В Ъ В Е Д Е Н И Е  §  1.  И мпериите  §  2.  Полисите-градове,  полисите-емпориони  и  тракийските  търж ищ а 

9  11  14 

П Ъ Р В А  Ч А С Т  А Т И Н С К А Т А  АРХЕ  И  П О Л И С И Т Е ,  Н Е Й Н И  Ч Л Е Н О В Е ,  П О  К Р А Й Б Р Е Ж И Я Т А  Н А  О Д Р И С К А Т А  БАЗИЛЕЯ  I  Г Л А В А  А Т И Н С К А Т А  И М П Е Р И Я  - АРХЕ  (454-404  г.пр.Хр.)   19  §  1.  От  Делоската  симахия  към  Атинската  архе  20  §  2.  Атинските  трибутни  листи  24  §  3.  П олиси  по  крайбрежията  на  Одриската  базилея  в  Атинските  трибутни  листи  31  II Г Л А В А  П О Л И С И  ОТ  А Т И Н С К А Т А  И М П Е Р И Я  -  АРХЕ  П О  К Р А Й Б Р Е Ж И Я Т А  НА  О Д Р И С К А Т А  И М П Е Р И Я  -  БАЗИЛЕЯ  39  §  1.  П олиси  от Хелеспонтийска данъчна област  40  1. Бизантион  40  2.  С елимбрия  42  3.  Д аунион тейхос  44  4.  П ерин т  46  5.  Д и дю м он тейхос  49  6.  Бизанте  51  7.  Серейон тейхос  53  8.  О бщ и  и  специф ични  данъчни  проявления  56  §  2.  П олиси  от  Тракийска данъчна  област  58  1. Дейре  58  2.  Енос  60  3.  Самотраки  63  4.  Сале  66  5 .З о н е  67  6.  Д рю с  70  7.  М аронея  72  8.  Дикая  при  А бдера  74  9.  А бдера  77  10.  О бщ и  и  специф ични  данъчни  проявления  79  §  3.  П олиси  от  П онтийска данъчна област  81  1.  А полония  81 

В Т О Р А  Ч А С Т  Ц А Р С Т В О Т О  Н А  О Д Р И С И Т Е  И  П О Л И С И Т Е  ОТАРХЕТА  П О  Н Е Г О В И Т Е  К Р А Й Б Р Е Ж И Я  III. Г Л А В А  В Л А Д Е Т Е Л С К И Т Е  Р Е З И Д Е Н Ц И И  §  1.  Северно  М раморноморие  §  2.  Тракийско  море  §  3.  Ю гозападно  Черноморие  §  4.  Горнотракийска низина  §  5.  Обобщение 

83  85  92  100  120  122 

IV .  Г Л А В А  Д О П У С Т И М И  Д А Н Ъ Ч Н И  О Т Н О Ш Е Н И Я  Н А  П О Л И С И Т Е  С  О Д Р И С К О Т О  Ц А Р С Т В О -И М П Е Р И Я ,  С П О Р Е Д А Т И Н С К И Т Е  Т Р И Б У Т Н И Л И С Т И  127  §  1.  П олиси  от Хелеспонтийската данъчна  област  128  §  2.  П олиси  от  Тракийската данъчна област  132  §  3.  П олиси  от П онтийската данъчна  област  138  §  4.  Обобщение  140  V .  Г Л А В А  Ц А Р Е Т Е И П О Л И С И Т Е  от края  на V I  и  през V в.пр.Хр.  145  §  1.  Ц ар  Олор  146  §  2.  Ц ар  Терес  I  150  §  3.  Ц ар  Спарадок  160  §  4.  Ц ар  Ситалк  167  §  5.  Ц ар  Севт  I  178  V I.  Г Л А В А  Ц А Р Е Т Е И П О Л И С И Т Е от края  на V в. до 341  г.пр.Хр.  189  §  1.  Ц ар  Меток/Медок/Амадок  I  и  неговият  парадинаст  архонтът/владетелят  на П рим орието  Севт  (II)  190  §  2.  Ц ар  Хебризелм  209  §  3.  Ц ар  К отис  I  218  §  4.  Ц ар  Керсеблепт  232  З А К Л Ю Ч Е Н И Е  245  П О С Л Е С Л О В 

247 

Р Е З Ю М Е  Н А  А Н Г Л И Й С К И  ЕЗИ К 

252 

С Ъ К Р А Щ Е Н И Я  А Н Т И Ч Н И  А В Т О Р И  И  Е П И Г Р А Ф С К И  С Б И Р К И  Л И Т Е Р А Т У Р А 

281  282  284 

TABLE OF CONTENTS

INTRODUCTION § 1. The Empires § 2. The Polis-States, Polis-Emporia and the Thracian Marketplaces

9 11 14

PART ONE THE ATHENIAN ARCHE AND THE POLEIS BELONGED TO IT ALONG THE COAST OF THE ODRYSIAN BASILEIA CHAPTER ONE: THE ATHENIAN EMPIRE - ARCHE (454-404 BC) 19 § 1. From the Delian symmachia to the Athenian arche 20 § 2. The Athenian Tribute Lists 24 § 3. The Poleis along the Coasts of the Odrysian Kingdom in the Athenian Tribute Lists. 31 CHAPTER TWO: POLEIS OF THE ATHENIAN EMPIRE-ARCHE ALONG THE COASTS OF THE ODRYSIAN EMPIRE-BASILEIA 39 § 1. The poleis of the Hellespontic tax district 40 1. Byzantion 40 2. Selymbria 42 3. Daunion Teichos 44 4. Perinthos 46 5. Didymon Teichos 49 6. Bisanthe 51 7. Serrion Teichos 53 8. Common end specific tax activities 56 § 2. The poleis from the Thracian tax district 58 1. Deire 58 2. Ainos 60 3. Samothrace 63 4. Sale 66 5. Zone 67 6. Drys 70 7. Maroneia 72 8. Dikaia at Abdera 74 9. Abdera 77 10. Common end specific tax activities 79 § 3. The poleis from the Pontic tax district 81 1. Apollonia 81

PART TWO THE KINGDOM OF THE ODRYSAE AND THE POLEIS OF THE ARCHE ALONG ITS COASTS CHAPTER THREE: THE DYNASTIC RESIDENSES § 1. The Northern Coast of the Sea of Marmara § 2. The Thracian Sea § 3. The Southwestern Black Sea Region § 4. The Upper Thracian Plain § 5. Summary CHAPTER FOUR: HYPOTHETICAL TAX RELATIONS OF THE POLEIS WITH THE ODRYSIAN KINGDOM-EMPIRE, ACCORDING TO THE ATHENIAN TRIBUTE LISTS § 1. The Hellespontic Tax Area § 2. The Thracian Tax Area § 3. The Polis Apollonia from the Pontic Tax District § 4. Summary CHAPTER FIVE: THE KINGS AND THE POLEIS from the Late 6 and 5 Century BC § 1. King Oloros § 2. King Teres I § 3. King Sparadokos § 4. King Sitalkes § 5. King Seuthes I CHAPTER SIX: THE KINGS AND THE POLEIS from the End of the 5 Century BC until 341 BC § 1. King Metokos/Medokos/Amadokos I and the Ruler of the Coastal Region Seuthes (II) § 2. King Hebryzelmis § 3. King Kotys I § 4. King Kersebleptes CONCLUSIONS EPILOGUE

190 209 218 232 245 247

ENGLISH SUMMARY

252

ABREVIATIONS ANCIENT AUTHORS AND EPIGRAPHIC COLLECTIONS BIBLIOGRAPHY

281

th

th

th

83 85 92 100 120 122

127 128 132 138 140

145 146 150 160 167 178

189

282 284

Н ачалото  на  Летния  университет  С транджа  планина  и  нейната  роля  в  преноса  на  култури  и  цивилизации  Изток-Запад  като  форма  на  теренни  изследвания,  съчетани  с  обучение  на  студенти,  е  поставено  от  проф .  д.ист.н.  Александър  Ф ол  през  2002  и  2003  г.,  като  съвременно  продължение  на  теренните  експедиции  и  програми  С транджа  -  С акар,  Аполония  -  С транджа  и  Месамбрия  -  Хемус  на  И нститута  по  тракология  при  БАН ,  провеждани  през  70-те  и  80-те  години  на  ХХ  век,  в  които  К.  П орож анов  има  активно  изследователско  присъствие.  В  този  Летен  университет  участват  не  само  учени  от  Института/днес  Ц ентър  по  тракология,  но  така  същ о  преподаватели  и  студенти  от  други  университети,  един  от  които  неизменно  от  2003  г.  до  2011  г.  включително  е  и  екип  от  Ю ЗУ  „Н еофит  Р и л с к и "  -  Благоевград,  работещ  по  проект  Югоизточна  Европа  в  Древността  -  Приморска  С транджа,  с  ръководител  проф .  д.ист.н.  К.  П орож анов  и  участници  доц.  д-р  В.  К итанов,  гл.  ас.  Ал.  П орталски,  както  и  студенти  от  I  курс  на  специалност  И стория.  Значителна  част  от  постиженията  в  тази  книга  са  резултат  именно  на  теренните  обходи  на  автора  с  негови  колеги,  по  време  на  Летния  университет,  в  българска  и  турска  Странджа  и  нейните  крайбрежия  на  Ч ерно,  М раморно  и  Тракийско  море. 

Л етен  университет  С транджа'  2003  -  Н А Ч А Л О Т О  гр.  М а л к о  Търново,  Бургаска  област  П Р Е Д  Ч И Т А Л И Щ Е Т О  проф.  д.ист.н.  К А Л И Н П О Р О Ж А Н О В  и  проф.  д.ист.н.  А Л Е К С А Н Д Ъ Р  Ф О Л  (в  средата) ,  в  дясно:  инж.  И ван  И ванов  -  кмет  на  О бщ ина  М алко  Търново  и  проф .  д.ист.н.  Валерия  Ф ол  -  У н и Б И Т  и Ц ентър  по  тракология  при  Б А Н ;  в  ляво:  Георги  Д и к о в -  директор  на  училищ ето  в  гр.  М алко  Търново;  на  втория  ред  -  гл.  ас.  д-р  Александър  П орталски  и  доц.  д-р  Валентин  К итанов  Ю ЗУ ,  М ая  Аврамова  -  Ц ентър  по  тракология  при  Б А Н ,  на  третия  ред  и  в  страни  -  студенти  от специалност И С Т О Р И Я на Ю З У . 

STUDIA  THRACICA  14 

ВЪВЕДЕНИЕ  И зследванията  върху  морската  история  и  култура  на  Д ревна  Тракия  и  траките  през  последните  три  десетилетия  позволиха  да  се  формулира  и  наложи  в  науката  терминът  Тракия  Понтика  (Карайотов  И в.  1984,  65;  Fol  Al.  1996,  1-12;  Porozhanov  K.  2000,  27-40).  И м ен н о  във  връзка  с  това,  тук  в  България,  в  гр.  Созопол,  където  е  седалището  на  националния  Център  по  морска  история  и  подводна  археология,  се  проведоха  осем  международни  научни  симпозиума  под  този  надслов  (П орожанов  К.  2003,  58-64).  Културно-историческата  контактна  зона  Тракия  Понтика  е  не  само  Западното  Ч ерноморие,  както  обикновено  се  мисли,  а  означава  изобщо  Морска  Тракия  или  Тракия  на  моретата.  Тракия  на  моретата,  защото  освен  Европейска,  добре  се  знае,  макар  че  обикновено  се  забравя,  че  има  и  Азиатска  Тракия.  Това  означава,  че  европейските  и  анатолийските  тракийски  крайбрежия  се  мият  от  водите  на  Черно  море,  на  М рам орно  море,  което  е  вътреш нотракийско  (Strab.  X II,  4,4),  а така  също  и  от  -  Егейско  море  (Карайотов  И в.  1984,  65;  П орож анов  К.  2001 ,  61-69).  Тоест,  траките  са  обитателите  на  началата  на  два  континента  -  в  Европейския  Ю гоизток  и  М алоазийския  Запад/Северозапад.  Резултатите  от  напредналите  подводни  археологически  проучвания  по  Българското  Черноморие  позволиха  да  се  говори  за  прототракийско  и  тракийско  мореплаване  V  -  II  хил.пр.Хр.  (П орожанов  К.  1999,  169-172;  2001 ,  61-69).  Тоест,  няколко  хилядолетия  наред  преди  елинското  заселване  през  V III  -  V I  в.пр.Хр.  Те  добиха  още  по-реални  измерения  с  разчетените  около  60  тракийски  лични,  топографски  и  етносни  имена  върху  плочки  с  Линейно  писмо  А  и  предимно  с  Линейно  писмо  Б,  от  полуостров  П елопонес  (двореца  в  П илос)  и  остров  Крит  (двореца  в  К носос).  Датировката  на  Линеар  А  е  X V III  -  X V I  в.пр.Хр.,  а  на  Линеар  Б  е  X V  -  X II  в.пр.Хр.  Това  означава,  че  през  II  хил.пр.Хр.  траки  са  плавали  в  Ю ж н а  Егеида  и  са  общ ували  със  съвременниците  си  от  М инойския  Крит  и  Ахейска/М икенска  Гърция  (Soesbergen  P.  van  1979;  1982;  1983;  Duridanov  Iv.  1985;  Best  J.  1989;  Pelekidis  Ch.  1994,  98;  П орож анов  К.  1998,  15-22).  Тези  достигнати  исторически  изводи  продължиха  да  се  потвърждават  от  непрестанно  увеличаващ ия  се  брой  надписи  на  Линейно  писмо  от  самата  Европейска  Тракия.  Това  са  случаите:  с  Ш пулата  от  Бургас  (Гълъбов  И в .  1956,  151-157),  Рондела  от  остров  Самотраки  (Matsas  D.  1991,  159-179),  Ш пулата  от  село  Драма,  Ямболско  (Lichardus  J.  Al.  Fol,  L.  Getov,  F.  Bertemes,  R.  Echt,  R.  Katinčarov, Il.  Iliev. 2000,  162-165; Лихардус Я н, Ал.  Ф ол, Л. Гетов, Ф. Бертемес, Р.  Ехт,  Р.  Катинчаров,  И.  И лиев.  2001 ,  167-169),  линейните  знаци  върху  металните  слитъци  с  форма  на  опъната  волска/овча  кож а  като:  златно-сребърният  -  от  водите  на  нос  Калиакра,  медният  -  от  село  Черково,  Бургаско,  единият  от  двата  м едни  слитъка  от  Елховско,  както  и  върху  каменни  котви  с  отвори  от  Ш абла,  Калиакра  и  Созопол;  всичките  те  с  датировка  във  II  хил.пр.Хр.  (П орожанов  2001 ,  64-65). 

Калин Порожанов. ОДРИСКОТО ЦАРСТВО, ПОЛИСИТЕ... И АТИНА  В  последните  десетилетия,  все  повече,  се  откриват  археологически  данни  за  презморските  връзки  на  траките  от  Европейска  Тракия  -  на  север  и  особено  на  юг  -  и  за  вековете  от  края  на  II  и  началото  на  I  хил.пр.Хр.  (Стоянов  Т.  2000,  50-61;  Агре  Д.,  Д.  Дичев  2006,  26-28;  Bouzek  J.,  2007,  109-120;  Агре  Д.  2008,  156-158),  потвърждаващ и  писмените  сведения  за  тракийската  таласократия  (П орожанов  К.  1984,  19-22;  Й орданов  Ст.  2001 ,  31-46;  Bouzek  J.  2007,  109-120).  И  така,  ако  за  хилядолетията  и  вековете  преди  т.нар.  Гръцка  колонизация  (V III  -  V I  в.пр.Хр.)  тракийското  корабоплаване  и  презморски  отнош ения  се  приемат  за  доказани,  то  за  времето,  свързано  със  и  след  заселването  на  елини  по  тракийските  крайбрежия  се  виждат  и  се  мисли  само  за  новозаселилите  се,  а  траките  и  тяхното  отнош ение  към  морето  биват  оставяни  настрана.  Това,  несъмнено,  се  дълж и  на  възхищ ението  на  антиковедите  от  елинското  чудо  полиса,  възхищ ение  -  идващ о  още  от  времето  на  Ренесансова  Европа.  И зследването  на  писмените  извори,  включително  и  епиграфските  паметници,  а  в  последните  години  и  на  археологическите  -,  позволи  да  се  види  как  стои  въпросът  с  отнош ението  на  траките  към  морето  във  времето  на  и  след  създаването  на  елинските  апойкии  и  формирането  им  като  полиси  по  тракийските  крайбрежия.  Тук  е  мястото  и  сега  е  времето  да  отбележа,  че  ако  елините  през  тези  векове  (VIII  -  V I  в.пр.Хр.)  създават  и  започват  да  ж ивеят  в  нов  вид  държавностна  ф ормация  -  свързана  с  обезличаването  и  изчезването  на  много  места  на  царската  институция  и  установяването  на  различни  ф орми  на  самоуправление  -  наречена  полис,  то  траките  остават  да  ж ивеят  по  старата  традиционна  ф орма  на  държ авен  живот,  наречена  етносна,  т.е.  по  етноси,  по-известни  в  съвремието  ни  с  неточния  терм ин  племена.  П рез  IV  в.пр.Хр.  Аристотел  (384  -  322  г.пр.Хр.)  ще  обясни  това  като  каже,  че  елините  живеят  по  полиси  с  различни  ф орми  на  самоуправление,  но  в  миналото  са  ж ивели  по  етноси  и  са  били  управлявани  от  царе,  а  варварите  тоест  включително  и  траките  -  са  ж ивели  и  сега  ж ивеят  (по  негово  време  -  К.П.)  само  по  етноси  и  се  управляват  еднолично  от  царе  (Aristot.  Polit.,  1252b).  За  да  се  настанят  със  своите  малки  полисни  държ ави  сред  значително  поголемите,  етносните  тракийски  държави,  още  с  идването  си  по  тракийските  крайбрежия,  елините  трябва  да  получат  съгласие  и  благословия  от  местния  бог  и  владетел  (Карайотов  И в .  2000,  66-69;  П орож анов  К.  2002,  219-224).  Споменатите  по-горе  държ авностни  различия  и  този  факт  ще  предопределят,  до  голяма  степен,  следващ ия  развой  на  многовариантност  на  отнош енията,  между  елинските  полисни  и  тракийските  етносни  държ ави.  Това  са  отнош ения,  засягащ и  основно  жизненоважното  владеене  на  морските  пристанищ а  с  техните  пазари  и  използването  им,  преди  всичко,  като  търговски  пунктове  не  само  от  елините,  но  и  от  траките.  Н а  единия  край  на  тези  варианти  в  отнош енията  стои  крайбрежният  елински  полис,  който  ще  се  стреми  да  съществува  и  да  се  облагодетелства  от  взаимоизгодни  добросъседски  отнош ения  със  съседната  етносна  тракийска  държава,  която  има  своите  крепости-резиденции  на  морските  брегове.  Тук  става  дума  за  крайбрежията  на  Ч ерно,  М рам орно  и  на  Тракийско  море  в  Северна  Егеида. 

10 

ВЪВЕДЕНИЕ  Н а  другия  край  стои  голямата,  спрямо  полиса,  етносна  тракийска  държава,  която,  макар  че  има  своите  владетелски  резиденции  и  на  трите  морета,  се  стреми  да  налага  интересите  си  над  елински  полиси  по  своите  крайбрежия,  защото  тук  се  преплитат  отнош ения,  които  засягагат  основно  жизненоважното  владеене  на  морските  пристанищ ни  градове  и  експлоатирането  им,  най-вече,  като  активно  ф ункциониращ и  търговски  центрове.  Конкретните  варианти  между  тези  два  полю са  -  както  във  времето  на  Античността,  така  и  в  тракийското  пространство  -  са,  в  по-голяма  или  в  по-малка  степен,  съчетание  между  тях. 

§  1.  И М П Е Р И И Т Е  След  края  на  V I  и  особено  от  средата  на  V  в.пр.Хр.,  Одриското  царство  в  Европа  играе  активна  роля  и  успеш но  се  вписва  в  развитието  на  тенденциите  в  международните  отнош ения.  Тези  тенденции  очертават  налагане  на  държ ави  с  централизирано  царско  управление  над  подани  етноси  и  над  полиси,  които  са  със  свое  нецарско,  гражданско  самоуправление.  Те  обуславят  културно-исторически  и  тяхната  взаимна  зависимост  и  взаимна  обвързаност.  Това  се  случва  най-напред  в  М ала  Азия  през  V I  в.пр.Хр.  с  контрола  на  Лидийското  царство  над  местните  етноси  и  над  елинските  полиси  по  Анатолийското  крайбрежие,  а  сетне  и  с  П ерсийското  царство,  наложило,  след  Лидия,  властта  си  над  същите  тези  местни  етноси  и  полиси.  От  края  на  V I  и  през  първите  десетилетия  на  V  в.пр.Хр.  П ерсийското  царство  се  стреми  да  разш ири  географския  периметър  на  контрола  си  като  се  настани  и  в  Европа.  П роявите  на  разш иряване  на  властването  над  и  извън  собствените  етнически  граници,  и  особено  инкорпорирането  на  полиси  в  икономиката  на  Лидия  и  П ерсия,  превръщ ат  тези  царства  в  империи.  Те  поставят  началото  на  една  епоха,  която  продължава  до  20-те  години  на  IV  в.пр.Хр  и  се  нарича  пред-  или  протоелинистическа,  тъй  като  ярко  изразява  тенденциите,  които  ще  се  развият  до  край  през  същ инската  елинистическа  епоха  (от  20-те  години  на  IV  в.пр.Хр.  до  20те  години  на  I  в.пр.Хр.).  В  тези  два  века  на  пред-  или  протоелинизъм  (средата  на  V I  -  20-те  години  на  IV  в.пр.Хр.)  полисите  по  крайбрежията  на  царствата-империи  се  разделят  в  различна  степен  със  своята  автономия.  И  това  става  заради  техните  пазарни  икономики,  които  са  с  най-високо  развити  за  времето  си  стоково-парични  отнош ения.  Н а тези  интензивно  работещ и  пазарни  градски  стопанства  се  налага  да  обслужват  и  империите.  От  средата  на  V  в.пр.Хр.  насетне,  подобно  на  Лидия  и  П ерсия  в  М ала  Азия,  Одриското  царство  -базилея  в  Ю гоизточна  Европа,  от  етносна  държава,  в  която  царят  властва  само  над  собствения  си  етнос,  се  превръщ а  в  империя.  Тази  империя  властва  вече  и  над  други  етноси  -  в  случая  по-малки  тракийски  етносни  държ ави  и  елински  полиси  по  собствените  морски  крайбрежия,  които  са  контролирани  чрез  владетелските  резиденции,  нам иращ и  се,  както  по  тези  брегове,  така  и  на континента,  недалеко  от  Тракийско,  М рам орно  и  Черно  море. 

11 

Калин Порожанов. ОДРИСКОТО ЦАРСТВО, ПОЛИСИТЕ... И АТИНА  П одобн и  имперски  процеси  в  Ю гоизточна  Европа  се  наблю дават  и  на  запад  от  Одриската  базилея.  Те  са  свързани  с  развитието  на  М акедонското  царство,  от  средата  на  V  в.пр.Хр.,  което  същ о  властва  над  съседни  етноси  и  елински  полиси  на  и  около  Халкидическия  полуостров  в  Северозападна  Егеида.  Тук,  обаче,  им а  една  важна  разлика.  Докато  одриските  царе  имат  свои  собствени  владетелски  резиденции  по  крайбрежията  на  Тракийско,  М рам орно  и  Ч ерно  море,  то  континенталната  държ ава  на  македоните  се  налага  по-бавно  и  по-трудно  над  елински  полиси,  защото  тя  ням а  излази  със  собствени  владетелски  резиденции  на  морските  крайбрежия,  където  са  полисите.  М акар,  че  им а  сериозни  опити  за  властване  над  някои  полиси  от  Х алкидика  и  П иерия  още  при  П ердикас  II  (455/454  -  414/413  г.пр.Хр.)  и  Архелай  (414/413  -  400/399  г.пр.Хр.),  реално  едва  Ф илип  II,  цар  на  М акедония  от  359  до  336  г.пр.Хр.,  ще  успее  да  стъпи  безапелационно  и  трайно  на  морските  брегове,  чрез  властване  над  големи  и  стратегически  важни  елински  полиси,  най-напред  от  и  около  Халкидика,  а  сетне  и  извън  тези  предели.  В  империя  се  превръща,  обаче,  и  съю зът  на  полиси,  така  наречената  Делоска  симахия,  оглавен  от  Атина  още  през  478  г.пр.Хр.  От  средата  на  V  в.пр.Хр.  симахията-съюзът  става  архе-империя.  Ч рез  имперското  си  поведение  спрямо  съюзните  полиси,  А тина  реално  също  отнема  в  различна  степен  част  от  тяхната  автономия,  както  преди  това  са  сторили  Лидия  и  П ерсия,  спрямо  полисите  в  Анатолия.  Другата  значима  елинска  империя  по  това  време  се  нарича  П елопонески  съюз  и  е  с  хегемон  Спарта.  Третата  -  е  Беотийският  съюз,  който  оглавяван  от  Тива  на  П елопид  и  Епаминонд,  ще  проблесне  за  кратко  през  IV  в.пр.Хр.,  преди  всичко  за  да  слом и  Спарта,  но  без  да  остави  трайна  диря  в  международния  политически  живот.  Така,  в  тази  историческа  обстановка,  при  съществуването  на  империите  било  то  неелински  или  елински,  полисите  по  крайбрежията  на  Западна  Анатолия  и  Ю гоизточна  Европа  са  принудени  да  се  разделят  частично  с  една  от  съкровените  черти  на  полисната  държ авност  автономията.  Това  много  добре  е  видяно  и  противоречиво  оценено  ощ е  от  античните  автори.  То  добре  е  анализирано  и  от  съвременните  антиковеди,  като  компетентно  е  отразено  в  капиталния  И нвентарен  свод  на  архаичните  и  класическите  полиси  (Inventory  2004,  20).  Голяма  част  от  полисите  по  крайбрежията  на  Одриската  базилея-империя,  от  средата  до  края  на  V  в.пр.Хр.,  се  включват,  доброволно  или  насила,  като  данъкоплатци  в  Атинската  империя-архе.  Това  продължава  през  първата  половина  на  IV  в.пр.Хр.  и  при  Втората  Атинска  империя.  Развитието  на  икономиката  на  Одриското  царство,  от  етносна  в  имперска,  по  същото  време  (от  втората  половина  на  V  и  първата  половина  IV  в.пр.Хр.),  налага  в  развиващ ата  се  имперска  политика  на  одриските  царе  те  да  облагат  с  данъци  не  само  поданите  етноси,  но  и  елински  полиси  по  крайбрежията  на Базилеята.  Точно  така,  както  това  правят  лидерите  на  другите  споменати  империи.  Облагането  на  елински  полиси  с  данъци  в  пари,  чрез  сечените  от  тях  монети,  е  наложително  за  империите,  защ ото  облагането  на  подани  етносни  държ ави  е  в  натура  или  най-много  във  вид  на  предметни  съкровища.  И  още  нещ о,  което  е  изключително  важно,  налагането  над  полисите,  които  са  с  високо  развити  стоково-парични  отнош ения,  отваря  техните  пазари  за  стоките  на  царската  икономика  и  обмена  на  нейните  продукти,  които  се 

12 

ВЪВЕДЕНИЕ  реализират  в  пари  -  както  за  събиране  на  съкровища,  така  и  за  печеливш и  външ но-икономически  връзки,  извън  границите  на  собствената  империя.  И м перията  и  полисът  са  двете  основни  исторически  характеристики  на  Д ревния  свят  от  Западна  Азия  и  Европа  през  I  хил.пр.Хр.  Те  се  противопоставят,  но  и  съсъществуват  поради  взаимноизгодни  реалности  и  за  двете  страни.  Като  правило  империите  от  I  хил.пр.Хр.  представят  и  развиват  завладяването  на  все  п оголеми  територии  с  експлоатиране  на  населението  им  и  поставянето  му  в  някаква  зависимост.  Това  е  една  тенденция  в  общественото  развитие,  която  се  заражда  през  II-то  хил.пр.Хр.,  видяна  чрез  Х ититската  империя  в  Анатолия  и  Египетската  -  от  епохата  на  Н овото  царство.  П олисите,  през  I  хил.пр.Хр.,  като  новоф ормиращ а  се  държ авна  форма,  първоначално  се  оказват  щ астливо  изключение  от  това  правило.  По  ред  стекли  се  исторически  обстоятелства,  царската  институция  в  етносните  общ ества  на  бъдещ а  и  неназована  все  още  Елада,  от  края  на  II  и  началото  на  I  хил.пр.Хр.,  постепенно  спира  да  функционира,  губи  своя  смисъл  и  съдържание  и  изчезва  като  такава.  Там,  където  се  запазва,  тя  същ ествува  само  номинално.  Това  става  за  сметка  на  все  по-силно  нарастващ ата  роля  на  народното  събрание  и  други  управленски  и  съдебни  институции  в  създаващ ия  се,  през  V III  V I  в.пр.Хр,.  полисен  свят  на  Елада.  Във  формиращ ите  се  полиси  се  появява  понятието  и  се  утвърждава  реалността  на  политите  -  тоест  свободните  граждани,  които  не  са  ничии  поданици  и  се  управляват  от  своите  граждански  институции,  в  които  самите  те  участват  активно.  В  тези  ф орм иращ и  се  полиси  собствеността  от  общ ин н а  се  превръща,  предимно,  в  частна.  Така,  свободните  граждани,  цененето  на  полисната  личност  с  нейната  частна  собственост  и  инициатива,  стават  едни  от  най-ценните  постижения  на  Елинския  свят,  достиж ения  с  общ очовеш ко  измерение  в  И сторията.  Всичко  това,  през  V III  -  V I  в.пр.Хр.,  чрез  Гръцкото  разселване,  неправилно  наричано  колонизация,  се  съпровожда  с  разпространението  на  тези  достиж ения  и  ценности  в  целия  С редиземноморски  свят.  Н овозаселилите  се  елини  по  бреговете  на  Европа,  Азия  и  А ф ри ка  създават  своите  градове,  които  през  тези  векове  продължават  да  се  формират  като  полиси.  П роцесът  на  преминаване  на  голяма  част  от  елинското  общ ество,  от  етносна  към  полисна  ф орма  на  държ авен  живот,  приключва  основно  в  края  на  V I  в.пр.Хр.  Всички  крайбрежни  елински  полиси,  независимо  от  вариантите  и  формите  на  управление,  имат  своя  агора,  където  интензивно  се  развива  вътреш ната  и  международната  търговия.  Това  са  местата,  където  стоково-паричните  отнош ения  в  Древността,  протичат  с  найвисока  степен  на  интензивност.  Традиционните  етносни  икономики  на  империите  не  представят  такива  възможности,  поради  което  се  налага  -  силом  или  по  мирен  път  -  полисите  да  се  включат  в  стопанския  живот  на  империите.  И мпериите  разполагат  с  огромни  суровини  и  човеш ки  ресурси.  П олисите  -  с  пазари  и  нова  ценностна  система.  Двете  страни  не  могат  една  без  друга.  Един  полис  не  може  да  вою ва  с  една  империя.  Краят  на  една  такава  война  е  предварително  известен.  Самите  империи,  обаче,  нямат  интерес  да  унищ ож ават  полисите,  защото  те  им  трябват  като  готови  и  отлично  работещ и  пазари  и  добре  ф ункциониращ и  градски  центрове.  Ето  защ о,  както  културно-историческият  контекст,  така  и  взаимната  обвързаност,  налагат  на  полисите,  като  се  стремят  да 

13 

Калин Порожанов. ОДРИСКОТО ЦАРСТВО, ПОЛИСИТЕ... И АТИНА 

запазват  своята  автономия,  да  търсят  покровителство  и  военна  закрила  от  съседните  империи,  а  те  да  им  го  дават  и  да  я  предоставят.  Това  става  с  полисите  и  при  Лидия  и  при  П ерсия  в  Анатолия.  Това  става  и  с  полисите  по  крайбрежието  на  Одриската  империя  в  Европа.  П олучава  се  така,  че  владеенето  на  елински  полиси  от  империи  не  е  само  и  толкова  като  завоюване  и  безапелационно  властване  над  нови  територии  и  население.  То  е  по-различно.  За  да  имат  сметка,  но  и  да  печелят  от  това,  империите  оставят  да  същ ествува  до  голяма  степен  автономността  в  управлението  и  развитието  на  подвластните  им  полиси.  Това,  както  стана  ясно,  се  прави  заради  техните  -  на  полисите  -  пазари  с  високоразвити  стоково-парични  отнош ения  и  градските  ф орми  на  живот.  В  различна  степен,  това  се  прави  както  от  Лидия  и  П ерсия,  така  и  от  Атина,  спрямо  полисите,  членуващ и  в  Атинската  империя.  Това  се  прави  и  от  владетелите  на  Одриската  базилея  в  Ю гоизточна  Европа. 

§  2.  П О Л И С И Т Е -Г Р А Д О В Е ,  П О Л И С И Т Е - Е М П О Р И О Н И  И  Т Р А К И Й С К И Т Е  Т Ъ Р Ж И Щ А  Още  със  заселването  си  по  тракийските  крайбрежия  на  Европа  елините  от  формиращ ите  се  полиси  влизат  в  икономически  и  търговски  връзки  с  местните  тракийски  етноси.  Основаването  на  техните  апойкии  става  до  голяма  степен  със  съгласието  на  локалните  владетели.  Тези  съседски  взаимоизгодни  отнош ения  не  будят  съмнение.  За  Одриското  царство-базилея  на  траките,  обаче,  което  от  средата  на  V  в.пр.Хр.  започва  да  се  проявява  като  империя,  проблемът  идва  от  факта,  че  по  същ ото  време  и  елинският  Атински  съю з  започва  да  се  проявява  като  империяархе.  Социално-политическите  промени  и  в  Базилеята  и  в  Архета,  налагат  пром ени  и  в  социално-икономическите  параметри  на  отнош енията  между  двете  страни,  в  които  гръцките  крайбрежни  градове  играят  главната  роля  в  търговията  (Picard  O.  2007,  466-467).  Тези  промени  се  проявяват  не  само  в  ускоряване  на  търговския  стокообмен,  но  и  в  насилствено  налагане  на  данъци  над  поданите  полиси  и  етноси.  А  полисите,  над  които  искат  да  властват  двете  империи,  са,  в  известна  степен,  едни  и  същ и.  Те  са  по  крайбрежията  на  Базилеята,  но  поголямата  част  от  тях  са  членове  на  Архета.  Тоест,  взаимоотнош енията  на  одриските  царе  са  не  само  и  толкова  с  отделните  полиси  по  крайбрежията  на  царството  им,  колкото  са  взаимоотнош ения,  регламентирани  и  с  главата  на  империята-архе  Атина.  От  страна  на  одриските  царе,  стремежът  е  да  се  властва  над  повече  от  полисите.  Това,  става  по-трудно  над  по-големите  и  по-силните  и  -  по-лесно  над  по-малките  и  по-слабите.  От  страна  на  Атина,  е  по-изгодно  да  подкрепя  поактивно  по-големи  и  по-силни,  отколкото  по-малки  и  слаби  данъкоплатци.  Едно  е  да  събираш  само  данъци,  друго  е  да  ползваш  и  пазарите  на  полисите.  Данъците  се  събират  или  със  сила,  или  чрез  сключен  договор  с  лидера  Атина.  П олзването  на  пазарите  на  полисите,  обаче,  е  различно.  П о  принцип,  поголемите  и  по-силни  полиси  отварят  своите  пазари  за  Одриската  империя,  защото 

14 

ВЪВЕДЕНИЕ  имат  нужда  от  нейните  суровини,  но  запазват,  в  по-голяма  степен  автономността  си.  По-малките  и  по-слабите  полиси  са  в  пълна,  или  почти  пълна,  зависимост  от  тракийските  владетели.  Одриските  царе  ползват  като  валута  на  тези  пазари  парите  на  полисите,  но  което  е  показателно  -  и  самите  те  секат  и  ползват  свои  монетни  емисии.  Н априм ер,  по  повод  високия  трибут,  плащ ан  от  Абдера,  Енос  и  М аронея  към  Атина,  но  в  определени  години  и  към  Одриския  царски  двор,  Russell  M eiggs  (M eiggs  R.  1972,  269)  изрично  отбелязва,  че  просперитетът  на  тези  градове  е  зависел  много  от  отнош енията  им  с  Одриското  царство.  И  това  е  съвсем  естествено.  В  античните  извори,  някои  от  полисите  по  Одриските  крайбрежия  са  наречени  изрично  емпориони,  тоест  тържищ а.  Това,  обикновено,  са  не  особено  големи  градове,  над  които  одриските  царе  могат  и  се  налагат  по-лесно.  Съгласно  Атинските  трибутни  листи  такива  ще  се  окажат  Дейре,  Сале,  Зоне  и  Д рю с  -  по  крайбрежието  на  Тракийско  море;  такива  ще  се  окажат  и  Д аунион  тейхос,  Д и дю м он  тейхос,  Бизанте  и  Серейон  тейхос  -  на  М рам орно  море.  Както  личи  от  Атинските  трибутни  листи  тези  полиси-емпориони  като  членове  на  Архета,  не  плащ ат  нищ о,  или  почти  нищ о,  на  Атина.  Запазените  оскъдни  данни  в  този  безценен  извор  дават  основания  косвено  да  се  допусне  кога  и  в  какъв  размер  те  вероятно  плащ ат  на  Одриския  двор.  Бидейки  включени  в  границите  на  Одриската  империя,  обаче,  те  несъмнено  играят ролята  и  на  нейни  тържищ а.  В  този  контекст  е  особено  показателно  сведението  на  Демостен,  в  което  се  казва,  че  одриският  цар  К ерсеблепт  (359  -  341  г.пр.Хр.),  хищ нически  ограбва  Херсонес  и  когато  тази  страна  е  в  мир,  неговият  годиш ен  доход  от  нея  е  не  повече  от  30  таланта,  а  когато  е  във  война  -  няма  и  един  талант;  освен  това  обаче,  К ерсеблепт  получава  от  своите  емпориони,  които  владяни  от  него  биха  били  блокирани  като  пристанищ а,  над  200  (или  300  -  в  някои  манускрипти  -  К.П.)  таланта  годиш ен  доход  (Demosthen.  ХХ111,  110).  Демостеновата  фраза,  че  владяни  от  Керсеблепт,  тези  негови  емпориони  биха  били  блокирани  като  пристанищ а,  но  за  властта  на  А тина!,  недвусмислено  показва,  че  одриският  цар  ги  използва  именно  като  пристанищ а.  Тоест,  това  са  местата,  в  които  се  извърш ва  интензивен  търговски  обмен,  от  който  печели  този,  който  ги  владее  -  в  случая  одриският  цар  Керсеблепт,  а  не  Атина.  Ако  за  втората  половина  на  V  в.пр.Хр.,  чрез  Атинските  трибутни  листи,  хипотетично  може  да  се  определя  м иним ален  размер  на  вероятния  данък  в  таланти,  даван  от  елинските  полиси  и  емпориони  на  одриските  царе,  то  към  средата  на  IV  в.  в  хазната  на  Базилеята,  само  от  своите  емпориони,  цар  К ерсеблепт  получава  над  200  (или  над  300)  таланта  данък  на  година.  Тези  негови  емпориони  са  разграничени  от  Д емостен  спрямо  полисите  на  Тракийския  херсонес  и  несъмнено  се  намират  по  крайбрежията  на  М раморно  и  Тракийско  море,  а  защ о  не,  и  на  Черно  море.  Сумата  от  200  или  300  таланта,  получавана  от  този  одриски  цар,  е  внушителна,  защ ото  е  събирана  само  от  неговите  емпориони,  без  поголемите  полиси.  Ф актически  сумата  представлява  половината  или  три  четвърти  от  400-те  таланта,  внасяни  в  хазната  на  голямото  Одриско  царство,  по  времето  на  цар  Севт  I  (424/423  -  405/404  г.пр.Хр.),  както  от  контролираните  елински  полиси  и 

15 

Калин Порожанов. ОДРИСКОТО ЦАРСТВО, ПОЛИСИТЕ... И АТИНА  емпориони  по  крайбрежията,  така  и  от  подвластните  му  тракийски  етноси  (Thuc.  II,  97,  3).  Очевидно,  властването,  предимно  над  емпорионите,  е  от  изключително  значение  за  Одриската  базилея.  Н ещ о  повече,  поради  недостига  на  владяни  крайбрежни  елински  полиси  и  емпориони,  за  да  поддържат  функционирането  на  развиващ ата  се  имперска  иконом ика  пълноценно,  царете  на  могъщ ата  Одриска  базилея  компенсират  с  установяването  и  поддържането  на  нови  пазарни  центрове  -  тържищ а-емпориони  в  държ авата  си,  които  обикновено  са  със  смесено  население.  И м ен н о  през  времето  на  проявяването  u  като  империя,  от  средата  на  V  до  средата  на  IV  в.пр.Хр.,  а  и  след  това,  в  нея  могат  да  се  изброят  към  20  нови  тържищ а-емпориони  (V elkov  V.,  L.  Domaradska,  1994,  1-15;  Bouzek  J.,  L.  Domaradska.  2002,  391-398;  Bouzek  J.  2005,  1-8;  Archibald  Z.  2005,  9-12;  D om aradska  L.  2005,  19-26;  Loucopoulou  L.  2007,  342).  Тържищ а-емпориони  могат  да  се  видят  в  Северна  Гърция,  северно  от  М аронея,  при  обектите  Ленос  и  Стрими,  край  К омотини,  както  и  в  източно  намиращ ите  се  обекти  при  М акри  и  П лотинополис.  Като  такива  се  тълкуват  и  обектите  в  Ю гоизточна  България  при  М езек,  Симеоновград,  Горно  Белово,  П ървенец,  Асеновград,  Арзос  (Bouzek  J.,  L.  D omaradska.  2002,  391-398,  Fig.  2).  Н ай-вероятно,  това  може  да  се  каже  и  за  внуш ителните  селищ ни  обекти,  с  местна  и  вносна  гръцка  керам ика  от  V  -  IV  в.пр.Хр.,  населявани  от  траки,  но  и  от  елини,  в  долината  на  горното  течение  на  река  Стряма,  между  Стара  планина  и  Средна  гора,  при  днеш ните  села  Васил  Левски  и  Домлян,  К арловско.  Те  се  определят  от  проучвателя  като  предполагаеми  центрове  на  политикоадминистративна  власт,  в  които  се  извърш ват  м ащ абни  търговски  операции  (Кисьов  К.  1994,  104-110).  Специално  за  селището  при  с.  Васил  Левски  се  смята,  че  възникването  му  трябва  да  се  свърже  с  Одриската  държава,  при  което  именно  поради  причини  от  политически  характер  то  несъмнено  е  урбанизирано  населено  място  с  преобладаващ  резиденциален  характер  (П опов  Х р.  2002,  72-76).  Щ е  допълня,  че  тези  селищ а  се  намират  в  границите  на  Одриската  базилея,  именно  в  нейния  им перски  период.  Точно  такъв  случай  на  активно  ф ункциониращ  емпорион,  отново  във  вътреш ността  на  Одриското  царство,  от  първата  половина  на  V  до  средата  на  IV  в.пр.Хр.,  се  открива  пак  в  този  район  на  юг  от  Стара  планина,  в  ю жните  поли  на  С ъщ инска  С редна  гора,  на  левия  бряг  на  река  П ясъчник  -  ляв  приток  на  река  М арица,  при  село  Кръстевич,  общ ина  Х исаря  (М аджаров  М.,  Д.  Танчева.  2008,  217-220).  Н еговата  датировка  обхващ а  втората  половина  на  V  в.пр.Хр.  до  края  на  времето  на  големия  одриски  цар  Котис  I  (383/382  -  360/359  г.пр.Хр.).  Н ачалото  на  същ ествуването  на  емпориона  показва,  че  той  е  основан  още  при  Терес  I  (к р ^ 1 /н а ч .  V  в.пр.Хр.  -  448  г.пр.Хр.)  или  най-късно  при  Спарадок  (448  -  444  г.пр.Хр.).  П одобен  е  случаят  и  с  емпориона  при  село  Ветрен,  П азардж иш ко,  наречен  ем порион  П истирос,  от  края  на  V  до  края  на  IV  в.пр.Хр.,  на  река  Х еброс  (М арица)  в  Тракия,  демонстриран  от  разкопките,  надписа  и  монетите  от  търж ищ ето  (Домарадски  М.  1994,  44-52;  D om aradska  L.  2005,  19-26;  Bouzek  J.,  L.  Domaradzka.  2007,  86-94;  Гоцев  Ал.  и  колектив.  2008,  202-211),  възникнал  и  се  развил  като  градски  център  поради  търговските,  производствените  и  транспортните  му 

16 

ВЪВЕДЕНИЕ  ф ункции  (П опов  Х р.  2002,  92),  узаконен,  в  границите  на  Базилеята,  с  постановление  на  споменатия  одриски  цар  К отис  I.  В  този  контекст,  особено  интересни  са  последните  обобщ аващ и  резултати  от  многогодиш ните  проучвания  при  с.  П рилеп,  край  гр.  Карнобат,  Бургаска  област.  Те  дават  основания  да  се  предположи,  че  още  в  началото  на  VI  в.пр.Хр.  тук  са  съществували  поне  две  значителни  средища  -  селища  или  търговски/транзитни  центрове...,  които  са  били  свързващо  звено  между  Аполония...  и  земите  на  запад  и  на  север  от  Карнобат.  Не  е  изключено  вносните  предмети  и  част  от  богатствата  в  проучените  гробове  от  VI-V  в.пр.Хр.  в  областта  да  са  придобити  благодарение  на  участието  на  местната  аристокрация  в  тази  дистрибуция  на  стоки  от  и  към  Аполония  (Георгиева  Р.,  Д.  М ом чилов.  2010,  13).  Н есъмнено  става  дума  за...средище  -  селище  с  градски  статут  или  производствен/транзитен  център;  ...  (Прилеп)  допуска  хипотезата  за  съществуването  още  в  VI  в.пр.Хр.  на  селище  със  смесено  население  в  близост  до  Ришкия  проход,  което  е  имало  търговски  или  производствени  функции;  находките  легитимират  обекта  край  Карнобат  като  значителен  селищен,  производствен  (?)  и/или  търговски  център...  Неговият  залез  в  IVв.пр.Хр.  може  да  е  резултат  от  икономическа  конюнктура...  Причина...  биха  могли  да  бъдат  както...  събития  от  вътрешно-политически  характер,  така  и  ситуацията  в  самата  Аполония...  (Георгиева  Р.,  К р.  Н иков.  2010,  145,  153).  Ето  още  един  отличен  пример  за  активно  ф ункциониращ и  тържища,  свързани  с  морето,  но  свързани  и  със  стратегическите  и  търговски  проходи  на  И зточна  Стара  планина,  тържищ а,  които  през  V  в.пр.Хр.  несъмнено  са  в  границите  на  Одриската  държава.  Така,  само  във  вътреш ността  на  Одриското  царство-империя  могат  да  се  изброят  около  15  смесени тържищ а-емпориони.  Такива,  обаче,  са  и  крайбрежните  тържищ а-емпориони  от  Западното  Ч ерноморие:  например,  по  крайбрежието  на  град  Бургас  и  при  Бургаските  минерални  бани.  От  крайбрежието  на  Бургас  -  в  северния  квартал  И згрев  и  в  ю ж н и я  квартал  П обеда  -  са  регистрирани,  великолепно  документирани  по  археологически  път,  за  цялата  Античност,  големи  и  изключително  интензивно  функционирали  тър ж и щ а  на  брега  на  морето,  които  са  държ ани  и  контролирани  от  тракийските  владетели,  парадинасти  или  субпарадинасти  на  одриския  цар,  резидиращ и  в  укрепена  резиденция-светилищ е  на  връх  Ш илото  от  ниското  планинско  възвиш ение,  между  Бургаското  и  М андренското  езеро  (Вая),  носещ о  названието  Ч ерн и  връх  (К ияш кина  П.,  И в.  Карайотов.  2000,  58-61;  К арайотов  И в .  2004,  10-12;  Гюзелев  М.  2009,  98-101).  На  няколко  километра  от  морето,  северозападно  над  Бургас  и  на  югозапад  от  Анхиало  (дн.  П оморие),  е  несъмнено  друго  тържищ е  и  регионален  култов  център  на  местните  траки,  свързан  с  целебните  топли  води.  И  тук,  видимо,  контактът  с  морето  и  търговията  се  поддържа  чрез  активното  функциониране  на  търж ищ ето,  доминирано  от  същ ата  тракийска  владетелска  резиденция-светилище  (Balabanov  P.,  1990:  34-38).  Н я м а  как  функциите  на  тържищ е  да  не  изпълнява  и  крайбрежното  тракийско  селище,  локализирано  западно  от  гр.  П ом орие,  в  местността  Герена,  с 

17 

Калин Порожанов. ОДРИСКОТО ЦАРСТВО, ПОЛИСИТЕ... И АТИНА  най-вероятно  пристанищ е  при  нос  Кротирион.  От  публикуваните  резултати  на  проучвания  обект  се  знае,  че  началото  на  ж ивота  тук  започва  към  V III  в.пр.Хр.  и  продължава  през  цялата  Античност;  той  е  засвидетелстван,  както  с  останки  от  кам енни  зидове,  така  и  с  местна  и  вносна  гръцка  керамика  (Стоянов  Т.  1993,  17¬  25;  Гюзелев М .  2009,  95, 228).  Не  само  вътреш ни  и  крайбрежни  тракийски  търж ищ а  със  смесено  население  като  изброените,  но  и  същ инските  елински  емпориони  по  морските  крайбрежия,  а  доколкото  е  възможно  и  по-големите  полиси,  нам иращ и  се  по  тях,  същ о  се  контролират  от  одриските  владетелски  резиденции  заради  техните  пазарни  функции,  свързани  с  ускореното  развитие  на  стоково-паричните  отнош ения  през  тези  векове. 

18 

STUDIA  THRACICA  14 

ПЪРВА  ЧАСТ  АТИНСКАТА  АРХЕ  И  ПОЛИСИТЕ,  НЕЙНИ  ЧЛЕНОВЕ, 

ПО  КРАЙБРЕЖИЯТА  НА  ОДРИСКАТА  БАЗИЛЕЯ  ПЪРВА  ГЛАВА  АТИНСКАТА  ИМПЕРИЯ  АРХЕ  (454/453  -  404/403  г.пр.Хр.)  

Калин Порожанов. ОДРИСКОТО ЦАРСТВО, ПОЛИСИТЕ... И АТИНА 

§  1.  ОТ  Д Е Л О С К А Т А  С ИМАХИЯ  К Ъ М  А Т И Н С К А Т А  АРХЕ  П о  време  на  войните,  водени  от  П ерсия  с  Елинския  полисен  свят  през  първата  половина  на  V  в.пр.Хр.,  с  най-голяма  стратегическа  важност  и  изклю чителна  морална  стойност  са  победите  на  атиняните  над  персите  в  морската  битка  при  остров  Саламин  през  480  г.пр.Хр.  и  сухоземната  -  при  недалечния  от  Атина  полис  П латея  през  479  г.  П рез  същ ата  479  г.,  обединената  елинска  флота,  под  командването  на  атинянина  К сантип  (бащата  на  П ерикъл)  и  спартанеца  Леотихид,  унищ ож ава  остатъците  на  персийската  флота  при  нос  М икале,  М ала  Азия.  И сториците  използват  терм ина  пентеконтаетия/петдесетилетие  за  да  нарекат  с  него  времето  от  480  и  479  г.,  когато  са  големите  победни  битки  на  елините  над  персите  в  Гръцко-персийските  войни  (500  -  449  г.пр.Хр.),  до  431  г.,  когато  започва  П елопонеската  война  (431  -  404  г.пр.Хр.).  Това  петдесетилетие  е  отбелязано  специално  още  от  Тукидид,  който  съобщава,  че  когато  Атина  застава  начело  на  съю за  от  независими  градове,  всеки  от  които  има  съвещ ателен  глас  в  общите  събрания,  през  годините  между  Гръцкоперсийските  войни  (той  има  предвид  точно  480  и  479  г.пр.Хр.)  и  настоящ ата  война  (казва  историкът  за  П елопонеската),  тя  успява  да  утвърди  своето  надмощ ие  във  военната  и  политическата  сфера;  тези  борби  противопоставят  атиняните  не  само  на  персите,  но  и  на  техните  собствени  съю зници,  когато  последните  се  показват  бунтовно  настроени,  както  и  на  пелопонесците,  които  се  намесват  във  всички  работи  (Thuc.  I,  97,  1-2).  П рез  следващ ата  478  г.пр.Хр.  обединените  елински  сили,  под  командването  на  спартанеца  П авзаний,  лиш ават  персите  от  морските  им  бази,  както  на  остров  Кипър  -  на  юг,  така  и  в  град  Бизантион  -  на  север  (Thuc.  I,  94).  И  тъй  като  същ ият  този  П авзаний  -  спартанският  представител  в  общ ото  командване  -  е  отзован  в  родината  си,  ръководството  остава  в  ръцете  на  атинския  стратег.  Този  факт  допълнително  стимулира  възможността  за  лелеяното  от  Атина  лидерство  в  Гръцкия  свят,  което  се  изразява  в  създаването  на  Делоския  съю зсимахия  -  т.нар.  П ърви  Атински  морски  съюз  -  веднага  ощ е  през  същ ата  478  г.пр.Хр.  За  това  събитие  Тукидид  допълва,  като  пояснява,  че  атиняните  поемат  главното  командване  със  съгласието  на  съю зниците,  в  следствие  на  враждебното  отнош ение,  което  същ ествува  против  проперсийски  настроения  спартански  стратег  П авзаний  (Thuc.  I,  128-135);  те  веднага  определят  кои  градове  трябва  да  им  доставят  пари  за  войната  срещу  персите  и  кои  -  кораби;  оф ициалният  предлог  е  да  се  опустош ават  земите  на  персийския  цар;  тогава  за  пръв  път  атиняните  учредяват  длъж ността  на  хеленотамиите,  т.е.  пазителите  на  общ оелинската  каса,  които  събират  фороса,  както  се  нарича  паричната  вноска;  първоначалната  вноска  в  касата  на  съю за  е  определена  общ о  на  460  таланта;  съю зната  каса  се  намира  на  остров  Делос  и  събранията  на  съюзниците  се  провеждат  в  там ош ното  светилище  (Thuc.  I,  96). 

20 

I  глава.  АТИНСКАТА ИМПЕРИЯ-АРХЕ  (454/453  -  404/403  г.пр.Хр.)  Веднага  след  това,  през  същ ата  478  г.пр.Хр.,  атиняните,  със  своите  съю зници,  завладяват  стратегическия  град  на  европейския  бряг  на  Х елеспонта  Сестос,  изоставен  от  персите  (Thuc.  I,  89).  П рез  476/475  г.пр.Хр.,  под  командването  на  К имон,  син  на  М илтиад,  атиняните  обсаждат  град  Ейон,  на  река  С тримон  (Струма),  който  тогава  се  нам ира  в  ръцете  на  персите;  те  превземат  полиса  и  заробват  жителите  му;  след  това  превръщ ат  в  роби  и  жителите  на  Скирос,  остров  в  Егейско  море,  а  на  тяхно  място  заселват  атински  клерухи  (Thuc.  I,  98,  1-3).  Така,  действията  на  атинския  стратег  К им он,  свързани  с  превземането  на  персийската  база  Ейон,  при  устието  на  река  Струма,  ограничават  възможностите  на  персите  за  действия  по  крайбрежието  и  хинтерланда  на  Тракийско  море,  а  тези  -,  свързани  с  остров  Скирос,  начеват  агресивна  политика  в  Егейско  море  за  настаняване  на  атински  клерухи  при  стратегически  важни  полиси.  П рез  470  г.пр.Хр.,  както  продълж ава  Тукидид,  поради  това,  че  остров  Н аксос  (най-големият  остров  от  групата  на  Цикладските  острови)  се  отказва  от  С ъюза,  атиняните  воюват  срещ у  него,  обсаждат  го  и  го  принуждават  да  се  подчини;  това  е  първата  съю зна  държава,  която  става  подвластна  противно  на  установените  посредством  конвенции  норми;  това  щ яло  да  се  повтаря  в  последствие  и  с  други  държави,  казва  историкът  (Thuc.  I,  98,  4).  След  това,  през  469  или  467/466  г.пр.Хр.  (Diod.  X I,  60,  1;  M eiggs  R.  1972,  80-81),  се  разиграва  битката  на  атиняните  и  техните  съю зници  срещу  персите  -  по  суш а  и  по  море,  при  реката  Евримедонт  в  П ам ф илия  (М ала  Азия),  като  в  един  ден  атиняните  под  командването  на  стратега  К имон,  син  на  М илтиад,  завоюват  победа  и  на  двете  места  (Thuc.  I,  100).  В  следствие  на  което  се  склю чва  К имоновият  мирен  договор.  Този  договор  се  стреми  да  изолира  и  в  известна  степен  намалява  монополното  влияние  на  П ерсия,  по  крайбрежието  на  Егейско  море.  В  резултат  и  на  това,  ролята  на  Атина,  в  делата  на  Егейския  елински  свят,  се  засилва  изклю чително  много.  П рез  465  г.пр.Хр.,  между  жителите  на  остров  Тасос  и  Атина  избухва  спор  за  пазарите  на  отсрещ ния  за  тасосци  бряг  на  Тракия  и  заради  рудниците,  които  те  експлоатират  там;  като  следствие  тасосци  се  отказват  от  съю за  си  с  Атина,  а  атиняните,  от  своя  страна,  изпращ ат  флот  срещ у  острова,  те  побеждават  тасосци  в  морска  битка  и  извърш ват  десант  на  брега  (Thuc.  I,  100,  1-2).  Окончателно  тасосци  се  отказват  от  владенията  си  на  континента  и  от  рудниците  в  полза  на  атиняните  и  остров  Тасос  пада  в  атински  ръце  през  463/462  г.пр.Хр.  (Thuc.  I,  101,  3).  П рез  465/464  г.пр.Хр.  Атина  изпращ а  над  устието  на  река  Стримон  (Струма)  10  000  свои  и  съю знически  колонисти,  които  да  се  заселят  в  местността,  наричана  Енеа  ходой/Деветте  пътя,  а  сега  А м ф иполис  -  пояснява  Тукидид;  колонистите  завладяват  местността,  която  принадлежи  на  едоните,  но  когато  навлизат  навътре  в  Тракия,  те  са  избити  до  крак  при  Драбескос,  на  едонска  земя,  от  траките,  за  които  завладяването  на  местността  Деветте  пътя  представлява  враждебен  акт  -  казва  историкът  (Thuc.  I,  100,  3).  П рез  460  г.пр.Хр.  между  атиняните  и  пелопонесците  се  склю чва  примирие  за  5  години;  след  което  Атина,  с  200  свои  и  съю знически  кораба  под  командването  на  стратега  К им он,  предприема  поход  срещу  остров  К ипър,  където,  в  морска  и  сухопътна  битка,  побеждава  финикийците  и  киликийците  (Thuc.  I,  112,  1-4). 

21 

Калин Порожанов. ОДРИСКОТО ЦАРСТВО, ПОЛИСИТЕ... И АТИНА  Н есъм нено  стъпването  на  остров  К ипър  е  стратегическа  акция  и  целенасочено  налагане  на  Атина  и  нейните  съюзниции,  за  сметка  на  персийското  влияние,  и  в  направлението  на  юг/югоизток  от  Егейско  море  -  в  същ инското  И зточно  Средиземноморие.  От  това  време,  460  г.,  насетне  се  смята,  че  и  постъпленията  от  съюзниците  в  общ ата  каса,  стават  по-редовни,  а  не  пожелателни,  както  е  ощ е  от  478/477  г.пр.Хр.  (M cG regor  M.  F.  1987,  36).  В  този  контекст,  от  460  до  454  г.пр.Хр.,  Атина  се  ангажира  с  военни  действия  в  Египет,  остров  Самос,  М ала  Азия  и  на  П елопонес.  Ш естгодиш ната  кампания  на  елините  под  ръководството  на  Атина,  особено  в  Египет,  променят  нейното  виждане  за  съюза  (M cGregor  M .  F.  1987,  71).  Така,  постепенно  се  стига  до  предложението,  направено  от  самосци,  съюзното  съкровище-касата  да  отиде  от  остров  Делос  в  Атина  (M cG regor  M .  F.  1987,  56-59).  Това  става  след  разгрома  на  атинската  флота  от  персите,  при  устието  на  река  Н ил  през  454  г.пр.Хр.,  когато  Атина  премества  касата  на  съюза  от  остров  Делос  на  своя  територия  -  за  поголяма  сигурност.  Тази  и  други  мерки  постепенно  довеждат  през  446/445  г.пр.Хр.  до  радикална  промяна  в  същ ността  на  Делоския  съю з.  От  съюз-симахия  той  се  превръщ а  в  Атинска  империя-архе  (Meggis  R.  1963,  1).  М еждувременно,  към  455/454  г.пр.Хр.,  голяма  част  от  Европейска  Елада,  крайбрежните  градове  на  П ропонтида,  на  Егейска  Тракия  и  Егейска  М ала  Азия,  влизат  в  състава  на  Делоския  (наричан  в  историографията  още  и  П ърви  Атински  морски)  съюз-симахия,  който  става  неоспорим  господар  на  морето  в  цялото  И зточно  Средиземноморие.  Действията  на  съюза  и  успеш ното  му  развитие  започват  да  носят  големи  приходи  на  неговите  членове.  Атина,  обаче,  като  глава  на  съюза,  им а  намерение  да  се  облагодетелства  най-много.  П оради  това  тя  започва  да  се  държ и  към  съюзниците  си  като  към  поданици.  Тоест,  на  практика,  още  тогава  тя  се  налага  над  тях  с  имперско  поведение.  От  454/453  г.пр.Хр.  Атина  започва  да  получава  данъците  само  в  пари  (M cG regor  M.  F.  1987,  59),  а  не  приблизително  едната  половина  в  натура  съоръж ени  кораби  -  както  е  обичайно  дотогава  (Thuc.  I,  128,  135).  П рез  443/442  г.пр.Хр.,  съюзниците-поданици  са  разделени  в  пет  данъчни  окръга:  Й онийски,  Карийски,  Островен,  Хелеспонтийски  и  Тракийски  (Meiggs  R.  1972,  244;  M cG regor M.  F.  1987,  60).  След  преместването  на  съю зната  каса  в  Атина  постепенно  най-важните  съдебни  дела  започват  да  се  реш ават  в  Атинския  съд/хелиея.  За  съюзницитеподаници  започват  да  се  отнасят  всички  мита  и  налози,  дори  и  изплащ ането  на  заплатите  на  атинските  надзиратели/епископи.  Атина  насила  променя  и  управлението  на  другите  полиси  -  по  подобие  на  своето.  Тя  провежда  имперска  политика  като  изпращ а  свои  клерухи,  които  при  заселването  си  отнемат  част  от  земята  на  даден  полис  и  играят  ролята  на  атински  гарнизон  спрямо  него.  Декретът  на  Клеарх  от  449/448  или  448/447  г.пр.Хр.  сочи,  че  Атина  безцеремонно  налага  своите  мерки  и  теглилки,  своята  парична  система  -  като  дори  се  опитва  да  забрани  сеченето  на  монети  от  съюзните-подани  полиси  (Meiggs  R.  1972,  174;  M cG regor  M .  F.  1987,  76-77).  Атина  склю чва  неравностойни  договори  със  съю зницитеподаници.  Д ори  житото  от  внос  се  събира  първо  в  Атина  и  сетне  се  разпределя  от  нея  за  останалите.  П рез  431  г.пр.Хр.  -  от  данъци,  налози,  такси  и  други  приходи  общ ият  сбор  в  касата  на  Атина  достига  фантастичната  за  времето  си  сума  9  700 

22 

I  глава.  АТИНСКАТА ИМПЕРИЯ-АРХЕ  (454/453  -  404/403  г.пр.Хр.)  таланта  (Thuc.  II,  13,  3).  От  350-400  таланта  през  453  г.пр.Хр.  до  9  700  таланта  през  431  г.пр.Хр.  За  сравнение  -  владетелят  на  П ерсийската  империя  -  царят  на  царете  Д арий  I  Х истасп  (522  -  486  г.пр.Хр.)  събира  ежегодно  по  7  740  вавилонски  таланта  в  хазната  си  (Редер  Д.  Г.,  Е.  А.  Черкасова.  1979,  246).  П ризнанията  на  самите  атиняни  за  имперския  характер  на  Атинската  архе,  от  втората  половина  на  V  в.пр.Хр.,  в  каквато  прераства  П ървият  Атински  морски  съюз,  са  отразени  най-добре  върху  стелата,  регламентиращ а  организирането  на  Втория  Атински  морски  съю з  през  378/377  г.пр.Хр.  Там  пиш е,  че  се  гарантира  свободата  и  автономията  на  съю зниците,  че  те  сами  ще  определят  конституциите  си,  че  в  съюзните  полиси  ням а  да  им а  атински  гарнизони  и  архонти,  че  ням а  да  се  плащ а  форос,  което  ще  рече  данък,  а  синтаксис,  тоест,  равноправна  вноска  в  съю зната  каса  (M cG regor  M .  F.  1987,  170).  Всички  тези  клаузи  недвусмислено  илю стрират  какви  са  били  реалностите  по  времето  на  Архета.  П рез  449  г.пр.Хр.,  с  Калиевия  мирен  договор,  сключен  в  Суза  -  столицата  на  П ерсия,  се  обявява  краят  на  половинвековните  Гръцко-персийски  войни  (500  449  г.пр.Хр.).  Започва,  обаче,  борба  за  надмощ ие  в  самата  Елада.  Борба  не  толкова  между  елинските  полиси,  колкото  между  двата  основни  елински  съюза-империи:  П елопонеския  и  Атинския.  Лидерите  и  на  двата  -  съответно  Спарта  и  Атина  провеждат  имперска  политика  не  само  към  своите  съюзници,  които  те  третират  като  поданици,  но  и  към  останалите  полиси  в  Елинския  свят.  Така  се  стига  до  братоубийствената  П елопонеската  война  (431  -  404  г.пр.Хр.),  за  чиито  първи  20  години  първостепенен  извор  си  остава  История  на  Тукидид  (Thuc.  Hist.),  а  за  останалите  7  години  до  края  на  войната  -  Ксенофонт,  с  неговата  Гръцка  история  (X enoph.  Hell.).  Ето  накратко  какво  се  случва  с  А тина  и  нейните  съю зници-поданици  през  годините  на  П елопонеската  война.  П ървият  етап  на  войната,  между  431  и  421  г.пр.Хр.,  се  нарича  по  името  на  спартанския  цар-военачалник  Архидамова  война.  - 431  г.пр.Хр.  Архидам  опустош ава  Атика;  - 430  г.пр.Хр.  действието  се  повтаря;  -  429  г.пр.Хр.  избухва  епидемия  от  чум а  в  Атина,  като  една  от  многобройните  жертви  е  П ерикъл  (490  -  429  г.пр.Хр.).  Един  от  най-страшните  резултати  е,  че  чумата  довежда  до  демограф ски  колапс  в  града;  -  428  г.пр.Хр.  пада  недалечният  и  стар  верен  атински  съю зник  полисът  П латея;  -  427  -  425  г.пр.Хр.  на  съю зния,  спрямо  Атина,  остров  К еркира  в  Й онийско  море,  избухва  гражданска  война;  -  425  г.пр.Хр.  Атина  превзема  П илос  в  Ю гозападен  П елопонес,  но  победата  остава  без  значение  и  не  води  до  сериозни  последствия;  -  422  г.пр.Хр.  спартанският  цар-военачалник  Бразидас  превзема  стратегически  важната  атинска  колония  А м ф иполис,  над  устието  на  река  Стримон  (Струма),  на  Тракийския  бряг  на  Егейско  море,  там,  където  се  простира  Тракийският  данъчен  окръг  на  Архета;  -  421  г.пр.Хр.  Н икиевият  мирен  договор  фиксира  патовата  ситуация,  в  която  обаче,  Атина  е  демограф ски  изтощ ена  и  е  по-сериозно  губещ ата  страна. 

23 

Калин Порожанов. ОДРИСКОТО ЦАРСТВО, ПОЛИСИТЕ... И АТИНА  Вторият  етап  на  войната  е  свързан  с  името  на  Алкивиад  (племенник  на  П ерикъл),  който  е  стратег  в  Атина,  между  420  и  413  г.  пр.Хр.  Ограничена  от  Спарта  на  юг,  ограничена  от  македонската  и  тракийските  държави  -  на  север,  ограничена  и  от  П ерсия  -  на  изток,  Атина  избира  като  стратегическо  западното  направление  -  с  обект  богатата  ж итн ица  на  И талия  остров  Сицилия.  - 415  г.пр.Хр.  Сицилийският  поход  завърш ва  неуспеш но;  - 413  г.пр.Хр.  атинската  флота  е  разгромена  при  Сиракуза.  Третият  етап  на  войната  се  нарича  Декелейска  война  (413  -  404  г.пр.Хр.),  по  името  на  стратегическата  крепост  Декелея,  нам иращ а  се  между  Атина  и  остров  Евбея,  където  са  най-сигурните  и  традиционно  близки  съю зници  и  икономически  партньори  на  Атина.  Спарта  превзема  Декелея,  като  в  резултат  на  това:  - Атинската  икономика  замира;  - остров  Евбея  излиза  от  съюза;  -  Атина  вдига  фороса  за  останалите,  които  обаче  вече  и  сами  искат  да  излязат  от  такъв  съюз;  -  406  г.пр.Хр.,  при  Аргинуските  острови,  атинският  флот  е  разгромен  от  спартанския,  който  е  построен  с  персийски  пари;  -  405  г.пр.Хр.  Атина  отново  е  разгромена  от  Спарта,  при  Егос  потами/Козите  реки,  на  Тракийския  херсонес;  - 404  г.пр.Хр.  Атина  се  предава  на  Спарта  -  край  на  войната.  За  разлика  от  времето,  което  обхващ а  станалия  класически  терм ин  за  Старогръцката  история  пентеконтаетия  (между  480,  479  и  431  г.пр.Хр.),  тук,  както  сочи  прегледът  на  събитията,  се  очертава  и  ще  става  дума  за  едно  друго  петдесетилетие.  Това  е,  преди  всичко,  петдесетилетието  на  съсъщ ествуването  на  двата  политически  колоса  в  Европейския  Ю гоизток:  Атинската  империя-архе  и  Одриската  империя-базилея,  време,  което  обхващ а  втората  половина  на  V  в.пр.Хр.  -  от  454  до  404  г.пр.Хр.  И м ен н о  това  петдесетилетие  е  паметно  в  отнош енията  на  владетелите  на  тракийското  Одриско  царство-империя  от  Европейския  Ю гоизток,  както  със  самата  Атина,  така  и  с  поданите  u  полиси  по  тракийските  крайбрежия.  То  е  отразено  и  в  Атинските  трибутни  листи. 

§  2.  А Т И Н С К И Т Е  Т Р И Б У Т Н И Л И С Т И  Според  изследването  на  Атинските  трибутни  листи/Athenian  Tribute  Lists  (ATL)  първият  годиш ен  приход  на  съю за  от  вноските  на  неговите  членове,  които  през  454/453  г.  пр.Хр.  са  не  повече  от  140,  първоначално  е  350-400  таланта,  като  най-много  градове  отсъстват  от  бъдещ ия  К арийски  данъчен  окръг  (M eggis  R.  1963,  1-14),  където  на  малоазийското  крайбрежие  на  Егейско  море  несъмнено  все  ощ е  са  силни  позициите  и  властта  на П ерсия.  В  този  контекст  съвсем  правомерен  е  въпросът:  какво  е  положението  с  отсъстващ ите  от  и  присъстващ ите  в  данъчните  списъци  полиси  от  крайбрежията  на  Европейска  Тракия.  Естествено,  тук,  за  целите  на  изложението,  обект  на 

24 

I  глава.  АТИНСКАТА ИМПЕРИЯ-АРХЕ  (454/453  -  404/403  г.пр.Хр.)  интерес  представляват  онези  части  от  Тракийския  и  Хелеспонтийския  данъчен  окръг  (включващ  и  М раморно  море)  на  Атинската  архе,  които  се  простират  по  европейските  тракийски  крайбрежия  на  Северно  Егейско,  по-точно  Тракийско,  и  М раморно  море,  където  към  и  от  това  време  насетне  постепенно  се  налага  Одриската  държава.  От  характеристиката  на  Атинската  империя-архе  за  периода  454  -  404  г.пр.Хр.  става  ясно,  че  довчераш ните  съю зни  полиси,  третирани  от  Атина  вече  като  поданици,  ще  u  бъдат  не  само  и  толкова  верни  и  добри  данъкоплатци,  но  при  определни  политически  ситуации  ще  търсят  начин  да  се  изплъзват  от  нейната  опека  и  диктат.  П р и  това,  градовете  по  крайбрежията  на  Тракия,  за  разлика  от  близкия  до  Атика  остров  Евбея,  например,  са  поставени  между  два  натиска.  Единият  -  е  съседната  тракийска  държава,  а  другият  -  е  господарстващ а  Атина.  Естествената  цел  на  тези  полиси  ще  бъде  оцеляване:  първо,  чрез  съобразяване  със  силата  на  местния  тракийски  владетел,  а  сетне  -  и  с  лидера  на  съюза  далечната  Атина.  Ето  защо,  липсата  на  сведения,  в  регистрите  на  Съюза-империя,  за  данъчни  вноски  или  техните  промени,  за  полиси,  намиращ и  се  по  интересуващите  ни  тракийски  крайбрежия,  подкрепени  и  от други  изворови  данни,  с  голяма  степен  на  сигурност  ще  означава,  че  тези  полиси  са  предпочели  -  доброволно  или  насила  -  споразумение  за  данък  към  съседния  тракийски  владетел,  от  който  много  повече  зависи  съществуването  им,  отколкото  редовното  данъчно  издължаване  към  Атина.  Тези  данни  са  публикувани  и  интерпретирани  в  сводния  корпус  на  M eritt  B.D.,  H.T.W ade-Gery,  M .F.M cGregor.  The  Athenian  Tribute  Lists.  Harvard  University  Press.  Cambridge,  M assachusetts,  1939-1953,  V ol.  I-IV  (ATL).  След  години  те  са  коментирани  и  допълвани  от  M eiggs,  R.  The  Athenian  Empire,  Clarendon  Press.  Oxford,  1972  (2002).  П о-късно,  актуализирано  и  аналитично,  те  са  представени  от  M cG regor  M.  F.  The  Athenians  and  their  Empire.  U niversity  of  British  Columbia  Press.  V ancouver,  1987  (1993),  особено  в  неговия  Appendix  6.  Не  мога  да  не  отбележа,  че  M alcolm  M cG regor  е  един  от  авторите  на  специализирания  четиритомен  свод ATL.  Самите  данъчни  листи,  на  брой  49,  представляват  регистър,  съставен  от  каменни  епиграфски  паметници,  върху  които  са  изписани  наименованията  на  жителите,  по  името  на  полисите  или  имената  на  отделните  съюзни  градове,  годините  и  данните  за  плащ анията  към  Атина.  Данъчните  вноски  са  наречени  на  старогръцки  απαρχή/апархе,  което  означава  първите  най-хубавите  плодове  от  реколтата,  които  са  жертвен  дар  на  богинята  Атина.  Всъщност,  те  представляват  квотата  в  данъчните  задължения  на  всеки  полис.  Регистърът  дава  възможност  да  се  видят  данните  на  плащане  или  неплащане  на  всеки  град,  но  само  в  случаите,  когато  записите  са  запазени.  Освен  тях,  им а  13  декрета  от  различни  години,  които  се  отнасят  за  размера  на  предстоящ о  облагане  на  отделните  полиси  -  членове  на Архета  (ATL,  I,  p.  V IIX I).  Данните  за  размера  на  облагането,  обаче,  не  са  гаранция,  че  плащането  е  извърш ено  (M cG regor  M .  F.  1987,  р.  194).  Всички  те,  разбира  се,  имат  различна  степен  на  запазеност  и  четимост.  Според  12-месечния  Атински  календар  (RE,  1910,  X  B,  X X  H B ,  1568-1602)  новата  година  започва  след  лятното  слънцестоене  (22  юни),  но  в  средата  на  лятото,  през  ю ли.  Така,  по  съвременния  календар,  първият  месец  на  годината 

25 

Калин Порожанов. ОДРИСКОТО ЦАРСТВО, ПОЛИСИТЕ... И АТИНА  хекатомбайон  обхващ а  малка  част  от  ю ли  и  голяма  част  от  август,  вторият  метагейтнион  (август-септември),  третият  -  боедромион  (септември-октомври),  четвъртият  -  пианепсион  (октомври-ноември),  петият  -  маймактерион  (ноемвридекември),  ш естият  -  посидеон  (декември-януари),  седмият  -  гамелион  (януарифевруари),  осмият  -  антестерион  (февруари-март),  деветият  -  елафоболион  (март-април),  десетият  -  мунихион  (април-май),  единадесетият  -  тергелион  (майю ни)  и  дванадесетият  -  скирофорион  (юни-юли).  П р и  това  положение,  атинската  година,  на  практика,  включва  втората  половина  на  една  съвременна  година  и  първата  половина  на  следващата.  Така  се  налага  съвременното  прецизно  изписването  на  една  атическа  година  да  се  представя  от  половинките  на  две  съвременни  календарни  отчитания.  Н апример,  454/453  атическа  г.пр.Хр.  означава  реално,  спрямо  съвременния  календар,  втората  половина  на  454  г.  от  хекатомбайон  (юли-август)  насетне  и  първата  половина  на  453  г.пр.Хр.  до  скирофорион  (юни-юли).  Ф оросът,  под  формата  на  апархе,  тоест  първите  плодове  от  реколтата  на  годината  като  дар  за  богинята  Атина,  е  събиран  през  пролетта  около  Д ионисиите,  във  втората  половина  на  атическата  година,  което  в  случая  ще  рече  първото  полугодие  на  453  г.пр.Хр.  А  записите  са  правени  през  късния  ю ли  и  ранния  август,  когато  е  първият  атински  месец  хекатомбайон,  тоест  след  началото  на  второто  полугодие  на  същ ата  453  г.пр.Хр.  Д анъчният  регистър  се  представя  от  ежегодни  листи,  които  са  групирани  по  периоди,  съобразно  облагането,  което  -  по  принцип  -  се  прави  веднъж  на  4  години,  на  Великите  П анатинеи.  П ървият  период  е  от  454/453  до  451/450  г.  Вторият  -  от  450/449  до  447/446  г.  Третият  -  от  446/445  до  444/443  г.  Четвъртият  от  443/442  до  439/438  г.  П етият  -  от  438/437  до  435/434  г.  Ш естият  -  от  434/433  до  431/430  г.  Седмият  -  от  430/429  до  429/428  г.  Осмият  -  от  428/427  до  426/425  г.  Деветият  -  от  425/424  до  422/421  г.  Десетият  -  от  421/420  до  419/418  г.  Единадесетият  -  от  418/417  до  415/414  г.  Дванадесетият  -  414/413-411/410  г.  Тринадесетият  -  410/409  до  406/405  г.  (Meiggs  R.  1972,  235-240;  M cG regor  M.  F.  1987,  180-183;  198-203).  От  454/453  до  432/431  г.  пр.Хр.,  включително,  те  се  представят  върху  две  кам енни  стели  (ATL,  I,  3-214;  M cG regor  M.  F.  1987,  199-203).  П ървата  стела  е  с  височина  3.61  м,  ш ирина  1.11  м  и  дебелина  0.30  м.  От  нея  са  известни  183  фрагмента,  които  са  изписани  върху  четирите  страни  на  каменната  плоча  и  се  отнасят  за  първите  15  години  от  454/453  до  440/439  г.  пр.Хр.,  вклю чително.  Тези  запазени  текстове  са  малко  над  половината  от  съществувалите  -  върху  цялата  стела.  Втората  стела  е  с  височина  2.20  м,  ш ирина  1.47  м  и  дебелина  0.34  м.  От  нея  са  известни  74  фрагмента  с  текстове,  които  също  са  изписани  върху  четирите  страни  на  паралелопипеда,  като  се  отнасят  за  квотите  през  следващите  8  години  до  432/431  г.пр.Хр.,  включително.  Н анесеното  върху  втория  камък  е  по-добре  запазено.  Следващите  години  от  431/430  г.  до  406/405  г.пр.Хр.,  включително,  не  са  нанасяни  върху  такива  внуш ителни  каменни  стели,  а  върху  значително  по-малки  кам енни  плочи  и  предаването  на  данъка  е  недостатъчно  добре  документирано.  П р и  това  липсват  12  листа.  Най-добре  са  запазени  листите  25,  26  и  34,  съответно  за  годините  430/29,  429/428  и  421/420  г.пр.Хр.  Не  се  документира  и 

26 

I  глава.  АТИНСКАТА ИМПЕРИЯ-АРХЕ  (454/453  -  404/403  г.пр.Хр.)  пристанищ ната  такса  от  414/413  до  411/410  г.пр.Хр.,  включително,  заменила  за  тези  няколко  години  данъка  към  Атина.  Най-важните  принципи,  които  се  прилагат  при  възстановяване  на  текстовете  от  листите  (ATL,  II,  3-6),  се  основават  както  на  класическото  филологическо  четене,  така  и  на  историческото  им  разчитане  в  културноисторическия  контекст  на  времето,  което  те  представят.  Тъй  като  размерът  на  облагането  се  обявява  веднъж  на  4  години,  то  -  дори  и  при  липса  на  напълно  запазени  данни  за  някои  случаи,  при  известност  на  регулярната  квота  за  даден  период  -  е  допустимо  и  напълно  възможно  възстановяването  да  бъде  направено.  Когато  позициите  сочат  нерегулярност  или  когато  нерегулярността  е  съмнителна,  обаче,  не  се  допуска  възстановяване.  Възстановяването  на  имената  се  базира  главно,  но  не  напълно,  от  наличието  им  в  един  или  в  два  съседни  периода.  В  крайна  сметка,  авторите  подчертават,  че  възстановката  на  документите  не  се  прави  с  безстрастна  математическа  или  механична  точност,  а  по  същ ината  си  представлява  историческа  работа.  За  да  се  разберат  още  по-добре  основанията  за  използване  на  данните  от  регистрите,  тук  ще  отбележа  още  няколко  важни  бележки  на  Russell  M eiggs  (Meiggs,  R.  1972,  538-539).  Едната  от  тях  е,  че  когато  са  останали  достатъчно  запазени  четивни  следи  от  написаното  върху  камъка,  нормалният  трибут  се  възстановява  като  много  вероятен.  Другата  -  възстановяването  на  данъка  и  на  неговия  размер,  за  период,  за  който  няма  достатъчно  сигурни  запазени  данни,  е  допустимо,  когато  предходният  и  следходният  периоди  са  сигурно  данъчно  регистрирани.  И  третата  (втора  по  R.  M eiggs)  -,  че  възстановяване  на  липсващ и  данни  в  данъчните  регистри  не  се  прави  тогава,  когато  им а  исторически  основания,  т.е.  политически  причини,  за  неплащане  или  различно  от  обичайното  плащ ане  на  данъка  към  Атина.  П одобн и  на тези  принципи  и  допълващ и  ги  в  голяма  степен  са  критериите,  оповестени  от  M alcolm  F.  M cG regor  (M cG regor  M .  F.  1987,  201).  Единият  важен  от  тях  е,  че  когато  няма  данни  за  бунтове  и  други  подобни  причини  за  неплащ ане,  а  полисът  се  появявя  веднъж  в  публикувания  регистър  на  данъчния  период,  то  той  предполагаемо  се  възстановява  за  целия  период.  Вторият  -,  че  възстановките  и  невъзстановяванията  се  опират  на  сведенията  и  на  античните  автори,  включително  за  бунтове  и  други  подобни  причини  за  неплащ ане,  за  напуснали  съюза  градове  или  на  изрични  данни  за  договори,  свързани  с  проблема.  Така  например,  според  изследването  на  M alcolm  F.  M cG regor  (M cGregor  M.  F.  1987,  200-202),  първият  лист  от  454/453  г.пр.Хр.,  чрез  безспорно  възстановяване,  сочи  общ  форос  към  400  таланта;  относително  сигурно  се  възстановява  данъкът  за  444/443  г.  пр.Хр.  на  376  таланта,  за  443/442  г.пр.Хр.  -  на  379  таланта,  за  433/432  г.пр.Хр.  -  на  388  таланта,  като  общото  събирано  количество  на  фороса  до  П елопонеската  война  е  приблизително  едно  и  също  и  варира  слабо,  като  не  надхвърля  400  таланта;  в  този  контекст  е  важно  и  как  варира  количеството  на  плащ ащ ите  градове.  В  листи  от  1  до  4,  за  454/453-451/450  г.,  плащ ащ ите  са  общо  155.  В  лист  5,  за  450/449  г.пр.Хр.,  те  са  към  190,  като  20  от  тях  са  с  частично  плащ ане  и  са  добавени  по-късно,  факт  който  се  дълж и  на  все  още  несключения  Калиев  мирен  договор. 

27 

Калин Порожанов. ОДРИСКОТО ЦАРСТВО, ПОЛИСИТЕ... И АТИНА  Лист  6,  за  449/448  г.,  липсва,  защ ото  не  е  съставян  поради  мораториума  след  сключването  на  Калиевия  мирен  договор  от  449  г.,  оповестил  формално  края  на  Гръцко-персийските  войни.  Лист  7,  за  448/447  г.,  представя  събиране  на  фороса  от  150  града,  като  от  тях  20  плащ ат  частично,  а  9  са  отбелязани  по-късно.  Тоест,  количеството  на  плащ ащ ите  градове  е  намаляло  на  около  120.  Очевидно,  че  след  обявения  край  на  Гръцко-персийските  войни  данъкът  се  събира  по-трудно.  Този  факт  е  сигурен  признак,  че  много  от  съюзниците  не  са  съгласни  с  новата  имперска  политика  на  Атина.  Така,  този  лист  сочи  критичен  момент  за  атиняни  и  за  тяхната  архе.  П оради  което  се  стига  до  Декрета  на  Клейниас  за  събиране  на  фороса  след  Дионисиите  на  447  г.,  където  -  за  да  бъдат  мотивирани  в  плащ анията  -  на  трибутните  градове  се  обещ ава  статут  на  атински  колонисти  (M cG regor  M .  F.  1987,  79-81).  Впечатление  прави  лист  8,  за  447/446  г.пр.Хр.,  с  изброени  218  члена  на  Архета.  Той  е  безспорно  свидетелство  за  провеждането  на  атинското  имперско  реш ение  да  се  увеличи  броят  на  облаганите  полиси.  И  това,  независимо  от  факта,  че  Гръцко-персийските  войни  са  завърш или  с  победа  на  елините  над  П ерсия  и  от  тази  гледна  точка  съюзът  е  изпълнил  предназначението  си,  поради  което  би  трябвало  да  е  излиш ен.  Въпреки  това,  в  някои  случаи,  обаче,  като  в  Е йон  и  остров  Тенедос,  сумите  на  данъка  са  признати  за  платени.  М акар,  че  са  дадени,  в  неясен  размер  на  атинските  офицери  там,  това  несъмнено  се  дълж и  на  политическото  поведение  на  траките  (за  Европа)  и  на  персите  (за  Анатолия)  и  частично  на  желанието  да  се  поддържа  П ътя  на  ж итото  от  Ч ерно  море  за  Атина,  тоест  през  П роливите,  поради  което  атиняните  допълнително  настаняват  свои  клерухи  на  стратегическия  Тракийски  херсонес  (M cG regor  M .  F.  1987,  82).  Третият  данъчен  период,  от  446/445  до  444/443  г.пр.Хр.,  се  представя  с  три  нормални  листа  (9-11),  в  които  присъстват  около  160  члена.  Този  факт  потвърждава  наложеното  преминаване  на  Делоската  симахия  в  Атинска  архе  (M cG regor M.  F.  1987,  83).  П рез  Четвъртия  период,  от  443/442  до  439/438  г.пр.Хр.,  (листи  12-16)  количеството  на  съюзниците  се  увеличава  на  170  члена.  Лист  17,  за  438/437  г.пр.Хр.,  липсва.  Лист  18,  за  437/436  г.пр.Хр.,  липсва.  Лист  19,  436/435  г.пр.Хр.,  отразява  намаляване  на  данъка  от  К арийския  окръг.  Лист  20,  за  435/434  г.пр.Хр.,  от  същ ия  период,  отново  сочи  към  170  члена.  В  него,  обаче,  отсъства  Енос  от  Тракийския  данъчен  окръг,  и  това  ще  продълж и  чак  до  425  г.пр.Хр.  (M cG regor  M.  F.  1987,  127).  Лист  2 1 ,  за  434/433  г.пр.Хр.,  има  190  члена,  факт  който  несъмнено  сочи  увеличаване  на  влиянието  на  Атина  в  Елинския  свят.  Лист  22,  за  433/432  г.пр.Хр.,  не  е  много  ясен,  в  това  отнош ение.  Лист  23,  обаче,  за  432/431  г.пр.Хр.,  категорично  сочи  намаляване  на  плащ ащ ите  на  150,  като  M alcolm  F.  M cG regor  определено  смята,  че  отпадналите  могат  да  бъдат  видяни  чрез  политиката  на  Атина  и  историческата  ситуация  специално  в  Тракийския  данъчен  окръг.  В  подкрепа  на  това  е  наблю дението,  че  от 

28 

I  глава.  АТИНСКАТА ИМПЕРИЯ-АРХЕ  (454/453  -  404/403  г.пр.Хр.)  Тракийския  панел  липсва  М аронея  и  отново  продължава  да  не  се  появява  Енос  (M cG regor M.  F.  1987,  127).  Със  и  след  началото  на  П елопонеската  война  свидетелствата  стават  много  фрагментарни.  Лист  24,  за  431/430  г.пр.Хр.,  не  е  запазен.  Сигурни  са  лист  25,  за  430/429  г.пр.Хр.,  и  лист  26,  за  429/428  г.пр.Хр.,  с  не  повече  от  140  плащ ащ и.  В  тях,  М аронея  е  с  редуциран  трибут  от  10  на  3  таланта,  а  Енос  продължава  да  отсъства.  Една  от  сигурните  причини  за  такива  отсъствия  и  редуцирания,  както  смята  M alcolm  F.  M cGregor,  е  Одриското  царство  на  Ситалк,  което  владее  тракийски  етноси  и  елински  полиси  от  Дунава  до  Струма  (M cGregor  M.  F.  1987,  136).  Лист  30,  за  425/424  г.пр.Хр.,  не  съдържа  оцелели  данни  за  извършените  плащ ания.  П рез  425  година,  обаче,  в  Атина  се  приема  и  обнародва  Декрет  за  облаганията  на  съюзниците-поданици  за  425/424  г.пр.Хр.,  който  е  впечатляващ  (M cG regor  M.  F.  1987,  145-147).  В  него  имената  на  съю зниците-поданици  са  около  410,  а  до  началото  на  П елопонеската  война  списъкът  включва  от  160  до  180  града.  Това  извънредно  увеличено  количество  (повече  от  два  пъти)  на  облаганите  градове  се  дълж и  не  само  и  толкова  на  старите  съюзници-поданици,  а  по-скоро  на  включените  нови  14  града  от  М итиленската  переа  и  47  полиса  от  Черно  море  (M cG regor  M.  F.  1987,  202).  Общ ата  сума,  която  трябва  да  се  събере,  е  над  1460  таланта,  срещу  максимално  достиганата  преди  Войната  400  таланта,  които  са  600  таланта  у  Тукидид  (Thuc.  II,  13,  3).  Тоест,  предвижданата  за  събиране  сума  се  увеличава  повече  от  три  пъти.  Тук  не  може  да  не  се  подчертае,  че  това  е  връх  в  изявата  на  имперското  поведение  на  Атина.  П рез  зимата  на  същ ата  425/424  г.пр.Хр.  Аристеидес  провежда  експедиция  в  Тракийския  данъчен  окръг  (M cG regor  M.  F.  1987,  148)  и  е  вероятно  това  да  е  повлияло  на резултатите.  Събраните  суми,  обаче,  не  са  запазени  в  данъчния  лист.  В  лист  34,  за  421/420  г.пр.Хр.,  новите  членове  остават  в  списъка,  но  с  много  по-слабо  представяне,  спрямо  предвижданията  за  425/424  г.  От  421/420  г.пр.Хр.  насетне  квота-листите  отбелязват  слаби  и  частични  плащ ания  (M cG regor  M.  F.  1987,  170).  П рез  414/413  г.пр.Хр.  данъкът  е  заменен  с  пристанищ на  такса,  чийто  размер  от  5%  е  оповестен  от  Тукидид  (Thuc.  V II,  28,  4).  От  412/411  г.пр.Хр.,  поради  въстание  в  Й онийски  и  Хелеспонтийски  данъчни  окръзи,  на  практика  отпадат  всички  техни  членове,  заради  което  Алкивиад  тръгва  насила  да  събира  данък  за  Атина.  Едва  през  410/409  г.пр.Хр.  трибутът  е  възстановен.  Но  за  410  г.  им а  само  5  малки  фрагмента,  които  не  говорят  нищ о.  П рез  408/407  г.пр.Хр.  Алкивиад  се  връщ а  в  Атина  за  да  отплава  отново  на  изток  като  стратег  със  специални  пълномощ ия.  П рез  407/406  г.  той  се  оттегля  в  частното  си  имение  на Тракийския  херсонес  (M cG regor  M .  F.  1987,  162-164).  В  Appendix  5,  на  цитираното  изследване  на  M alcolm  F.  M cG regor  (M cG regor  M.  F.  1987,  194-198)  се  изброяват  плащ ащ ите  и  частично  неплащ ащ и  членове  на  Атинската  империя,  по  данъчни  окръзи.  Онези  от  тях,  които  са  по  крайбрежията  на  Одриското  царство  са  следните.  От  Хелеспонтийския  данъчен  окръг  -  от  северния  бряг  на  М раморно  море  -  са  Бизантион,  Селимбрия,  Даунион  тейхос,  П еринт,  Д идю м он  тейхос,  Бизанте, 

29 

Калин Порожанов. ОДРИСКОТО ЦАРСТВО, ПОЛИСИТЕ... И АТИНА  Серейон  тейхос.  От  Тракийския  данъчен  окръг  -  само  от  крайбрежието  на  Тракийско  море  -  са  Дейре,  Енос,  Сале,  Зоне,  Д рю с,  М аронея,  Дикая,  Абдера,  Самотраки.  Като  основна  историческа  и  политическа  причина  за  отсъствие  на  сигурно  регистрирани  сведения,  за  плащания/неплащания  на  съю зни  полиси  от  Европейския  Ю гоизток,  в  данъчните  листи  на  Атина,  се  явяват  действията  на  владетелите  на  могъщ ото  Одриско  царство.  П ричината  са  техните  данъчни  взаимоотнош ения  със  същите  елински  градове  по  крайбрежията  на  Тракийско  и  М рам орно  море.  Западното  Ч ерноморие  е  твърде  оскъдно  представено,  с  недостатъчно  ясни  данни  за  размери  на  облагане,  поради  което,  няма  да  се  отчита  наравно  с  данните  за  другите  крайбрежия.  Тук  не  са  вклю чени  и  полисите  на  Тракийския  херсонес,  защ ото  през  този  период  Атина  успеш но  защ итава  своите  стратегически  интереси  там  и  не  допуска  Одриското  царство  да  разпростре  влиянието  си  и  на  П олуострова.  Това  са  Агора,  Сестос,  М адитос,  Елайус,  Алопеконесос,  Лимне  (Цветкова  Ю .  2008,  172-179).  Същ ото  се  отнася  и  за  Н еаполис  на  атиняните  и  за  Тиродиза,  които,  макар  че  не  са  на  П олуострова,  а  североизточно  от  него  по  крайбрежието  на  П ропонтида,  са  стратегически  свързани  от  Атина  с  него.Н еаполис  на  атиняните  се  намира  на  юг  от  крайбрежието  на  Х иерон  орос,  североизточно  от  Тиродиза.  Този  град  е  познат  само  от  Атинските  трибутни  листи.  П рез  447  г.пр.Хр.,  П ерикъл  настанява  тук  клерухи,  както  сочи  името,  които  да  защ итават  атинските  интереси,  поради  което  техният  данък  е  символичен  (ATL,  I,  352-353,525;  Isaac  B.  1986,  204).  В  случая  с  Н еаполис  на  атиняните,  дори  и  да  им а  политическа  причина  за  ниското  плащане/неплащане  към  Атина,  която  да  се  дълж и  на  одрисите,  за  сега  такава  е  недоказуема  от  изворовия  материал.  Градът  Тиродиза  се  разполага  югозападно  от  Н еаполис.  Със  съставката  -  diza  името  е  тракийско  (Detschew  D.  1976,  132)  и  предполага  съществувало  тракийско  селищ е  там.  Според  сведението  на  Х еродот  (Hdt.  V II,  25),  където  се  казва,  че  Тиродиза  е  на  територията  на  перинтийци,  се  приема,  че  елинският  град  е  основан  от  П еринт  (RE,  1948,  X IV  H B ,  1875).  П одобно  на  Н еаполис  на  атиняните  и  в  този  случай  плащ ането  към  Атина  е  символично  и  без  съмнение  се  дълж и  на  установяването  на  клерухи,  освен  на  Херсонес,  и  тук  през  447/446  г.  (ATL  I,  428-429,  558;  Isaac  B.  1986,  203).  Ето  защ о  е  логично  да  се  допусне,  че  неплащ анията  на  тиродизци  към  Атина  се  дължат,  в  много  по-голяма  степен  на  това,  че  са  облагодетелствани  заради  присъствието  на  нейни  клерухи  там,  отколкото  на  политиката  на  Одриския  царски  дом  в  този  стратегически  и  невралгичен  район.  Както  изрично  отбелязва  M alcolm  M cG regor  атинските  клерухи,  настанени  на  различни  икономически  и  политически  важ ни  места  из  данъчните  окръзи  на  Архета,  се  ползват  с  данъчни  привилегии  и  облаги  (M cG regor  M .F.  1987,  71).  Тук  прави  впечатление,  че  с  наближаването,  в  посока  югозапад  по  северното  крайбрежие  на  М рам орно  море,  към  Херсонес  и  Хелеспонта,  се  оказва,  че  Атина  предпочита  не  толкова  да  взима  данъци  от  полисите  там,  каквито  в  случая  са  Н еаполис  и  Тиродиза,  колкото  да  държ и  военни  колонисти  в  тях  за  да  пази  подстъпите  към  стратегическия  Тракийски  полуостров  и  не  по-малко  стратегическия  проток-море  Хелеспонта. 

30 

I  глава.  АТИНСКАТА ИМПЕРИЯ-АРХЕ  (454/453  -  404/403  г.пр.Хр.) 

§  3 .  П О Л И С И Т Е  П О  К Р А Й Б Р Е Ж И Я Т А  Н А  О Д Р И С К А Т А 

ИМПЕРИЯ-

БАЗИЛЕЯ  В  А Т И Н С К И Т Е  Т Р И Б У Т Н И  Л И С Т И 

В  изданието  на  Атинските  трибутни  листи/Athenian  Tribute  Lists  (ATL)  атинските  полиси-съюзници  са  подредени  азбучно.  За  удобство  в  работата,  обаче,  тук  те  се  проследяват  от  изток  на  запад,  от  М рам орно  до  Тракийско  море,  вклю чително.  Те  се  представят  от  северната  част  на  Хелеспонтийския  данъчен  окръг  (основно  северната,  европейската  част  на  П ропонтида)  и  от  Тракийската  данъчна  област,  обхващ ащ а  територията  между  Тракийския  херсонес  и  устието  на  река  Аксиос  (Вардар),  и  ю гозападно  от  него.  Трябва  да  се  отбележи,  че  при  устието  на  река  С тримон  (Струма)  и  на  съседния  u  Халкидически  полуостров,  при  устието  на  река  Аксиос  (Вардар)  и  ю гозападно  от  него  се  преплитат  и  сблъскват  интересите  не  само  на  станалите  местни  елински  полиси,  но  и  на  различните  тракийски  етноси  -  преди  всичко  този  на  едоните,  освен  това  на  македоните,  на  атиняните  и  на  спартанците.  Участието  и  на  траките  одриси  в  борбата  за  надмощ ие  в  този  район  е  видимо,  но  изглежда  спорадично  и  по-слабо  представено  в  изворите.  Ето  защ о,  за  по-голяма  яснота  и  сигурност  на  изводите,  свързани  с  Одриската  базилея  и  полисите  по  нейните  крайбрежия,  в  изложението  се  разглеждат  данъчно  регистрираните  градове  от  Тракийския  херсонес  до  устието  на река  Н естос  (М еста).  В  Атинските  трибутни  листи  има  данни  за  плащ али  фороса  си  съю зни  полиси.  Тяхното  представяне  е  интересно  от  гледна  точка  на  наблюдаваните  пром ени  в  дънъчните  вноски  от  отделните  членове  на  империята-архе,  които  не  са  случайни.  С  оглед  целите  на  работата,  тук  ще  се  направи  преглед,  за  да  се  види  в  кои  години  ням а  данни,  в  Атинските  трибутни  листи,  за  плащ ани  данъци  от  полисите  на  споменатите  Тракийски  крайбрежия,  или  са  отразени  намалени  плащ ания,  които  през  това  петдесетилетие  се  случват,  по  времето  на  царуването  на  одриските  владетели  Терес  I,  Спарадок,  Ситалк  и  Севт  I.  В  ATL,  листите  от  Регистъра,  съдърж ащ и  инф ормация  за  плащане/неплащане  на  полиси  от  интересуващ ите  ни  крайбрежия  към  Атина,  са  следните.  I  лист,  за  454/453  г.пр.Хр.  (ATL,  I,  128-129),  отбелязва:  - в  М рам орно  море  -  Д идю м он  тейхос;  - в  Тракийско  море  -  Енос,  М аронея,  Дикая  и  Абдера.  II лист,  за  453/452  г.пр.Хр.  (ATL,  I,  128-129):  - в  М рам орно  море  -  Д идю м он  тейхос;  - в  Тракийско  море  -  Енос,  М аронея,  Самотраки.  III лист,  за  452/451  г.пр.Хр.  (ATL,  I,  130):  - в  Тракийско  море  -  Енос,  М аронея,  Самотраки,  Дикая.  IV  лист,  за  451/450  г.пр.Хр.  (ATL,  I,  131):  - в  Тракийско  море  -  М аронея,  Самотраки.  V  лист,  за  450/449  г.пр.Хр.  (ATL,  I,  131):  31 

Калин Порожанов.  ОДРИСКОТО ЦАРСТВО,  ПОЛИСИТЕ...  И АТИНА  -  в  М раморно  море  -  Селимбрия,  П еринт,  Д идю мон  тейхос;  -  в  Тракийско  море  -  Енос,  М аронея,  Самотраки.  V I  лист,  за  449/448  г.пр.Хр.,  не  е  съставян  поради  мораториума  след  сключения  мирен  договор  с  П ерсия.  V II  лист,  за  448/447  г.пр.Хр.  (ATL,  I,  133):  -  в  М раморно  море  -  Бизантион,  Селимбрия,  Д идю мон  тейхос;  -  в  Тракийско  море  -  Енос,  М аронея,  Самотраки,  Дикая.  V III  лист,  за  447/446  г.пр.Хр.  .  (ATL,  I,  134):  -  в  М раморно  море  -  Бизантион,  Селимбрия,  Д идю мон  тейхос;  -  в  Тракийско  море  -  Енос,  М аронея,  Самотраки,  Абдера.  ГХ  лист,  за  446/445  г.пр.Хр.  (ATL,  I,  135):  -  в  М раморно  море  -  Д идю мон  тейхос;  -  в  Тракийско  море  -  Енос,  М аронея,  Самотраки,  Дикая,  Абдера.  Х  лист,  за  445/444  г.пр.Хр.  (ATL,  I,  136):  -  в  М раморно  море  -  Селимбрия,  Д аунион  тейхос;  -  в  Тракийско  море  -  Енос,  М аронея,  Самотраки,  Дикая.  Х!  лист,  за  444/443  г.пр.Хр.  (ATL,  I,  137):  -  в  М раморно  море  -  Бизантион,  Селимбрия,  П еринт;  -  в  Тракийско  море  -  Енос,  М аронея,  Самотраки.  ХИ  лист,  за  443/442  г.пр.Хр.  (ATL,  I,  138):  -  в  М раморно  море  -  Бизантион,  Селимбрия,  Д аунион  тейхос,  П еринт,  Д идю м он  тейхос;  -  в  Тракийско  море  -  Енос,  М аронея,  Самотраки.  ХШ  лист,  за  442/441  г.пр.Хр.  (ATL,  I,  139):  -  в  М раморно  море  -  Бизантион,  Селимбрия,  Д аунион  тейхос,  П еринт,  Д идю м он  тейхос;  -  в  Тракийско  море  -  Енос,  М аронея,  Самотраки,  Абдера.  ХГУ  лист,  за  441/440  г.пр.Хр.  (ATL,  I,  140):  -  в  М раморно  море  -  Бизантион,  Селимбрия,  Д аунион  тейхос,  П еринт,  Д идю м он  тейхос;  -  в  Тракийско  море  -  Енос,  М аронея,  Самотраки.  X V  лист,  за  440/439  г.пр.Хр.  (ATL,  I,  141):  -  в  М раморно  море  -  Дамнион/Даунион  тейхос,  Д идю м он  тейхос;  -  в  Тракийско  море  -  Енос,  Самотраки.  X V I  лист,  за 439/438  г.пр.Хр.  (ATL,  I,  142):  -  в  М раморно  море  -  Селимбрия,  П еринт;  X V II  лист,  за  438/437  г.пр.Хр.  (ATL,  I,  143),  няма  нищ о  съществено  запазено  за  М раморно  и  Тракийско  море.  X V III  лист,  за  437/436  г.пр.Хр.  (ATL,  I,  144),  не  е  запазен.  ХГХ  лист,  за  436/435  г.пр.Хр.  (ATL,  I,  144):  -  в  Тракийско  море  -  Енос,  М аронея,  Самотраки.  X X  лист,  за  435/434  г.пр.Хр.  (ATL,  I,  145):  -  в  М раморно  море  -  Бизантион,  Селимбрия,  Д аунион  тейхос,  П еринт,  Д идю м он  тейхос;  -в  Тракийско  море  -  М аронея,  Самотраки,  Дикая,  Абдера.  X X I  лист,  за  434/433  г.пр.Хр.  (ATL,  I,  146): 

32 

I  глава.  АТИНСКАТА ИМПЕРИЯ-АРХЕ  (454/453  -  404/403  г.пр.Хр.)  - в  Тракийско  море  -  М аронея,  Самотраки,  Дикая.  ХХП  лист,  за  433/432  г.пр.Хр.  (ATL,  I,  147):  -  в  М рам орно  море  -  Бизантион,  Селимбрия,  Даунион  тейхос,  Д идю м он  тейхос;  - в  Тракийско  море  -  М аронея,  Самотраки,  Абдера.  Х Х Ш  лист,  за  432/431  г.пр.Хр.  (ATL,  I,  148):  -  в  М рам орно  море  -  Селимбрия,  Даунион  тейхос,  П еринт,  Д идю м он  тейхос;  ХХГ\^  лист,  за  431/430  г.пр.Хр.,  липсва.  X X V  лист  за  430/429  г.пр.Хр.  (ATL,  I,  149):  -  в  М рам орно  море  -  Бизантион,  Селимбрия,  Даунион  тейхос,  П еринт,  Д идю м он  тейхос;  - в  Тракийско  море  -  М аронея,  Самотраки,  Абдера.  X X V I  лист,  за  429/428  г.пр.Хр.  (ATL,  I,  150):  - в  М рам орно  море  -  Бизантион;  - в  Тракийско  море  -  М аронея,  Самотраки,  Абдера.  X X V II  лист,  за  428/427  г.пр.Хр.  (ATL,  I,  151):  -  в  М раморно  море  -  Бизантион,  Д идю м он  тейхос,  Серейон  тейхос;  X X V III  лист,  за  427/426  г.пр.Хр,.  или  за  426/425  г.пр.Хр.  (ATL,  I,  151),  не  съдържа  нищ о  същ ествено.  ХХГХ  лист,  за  426/425  г.пр.Хр.,  или  за  427/426  г.пр.Хр.  (ATL,  I,  151),  същ о.  X X X  лист,  за  425/424  г.пр.Хр.  (ATL,  I,  151),  няма  запазени  фрагменти.  X X X I  лист,  за  424/423  г.пр.Хр.  (ATL,  I,  151),  няма  нищ о.  Х Х Х П  лист,  за  423/422  г.пр.Хр.  (ATL,  I,  151),  няма  нищ о.  Х Х Х Ш  лист,  за  422/421  г.пр.Хр.  (ATL,  I,  151),  има  само  около  15  имена,  които  не  са  от  разглежданите  тук  крайбрежия.  Х Х Х ^  лист,  за  421/420  г.пр.Хр.  (ATL,  I,  152):  -  в  М рам орно  море  -  Даунион  тейхос,  Д идю м он  тейхос,  Серейон  тейхос.  След  77  ред  на  възстановявания  епиграф ски  паметник  са  П олиси  от  П онтос  Еуксейнос  като  са  били  изписани  имената  на  Черноморските  полиси,  вклю чени  в  плащ ането  за тази  година.  Но  -  няма  почти  нищ о  запазено.  X X X V  лист,  за  420/419  г.пр.Хр.,  или  за  419/418  г.пр.Хр.  (ATL,  I,  153),  е  с  много  малко  части  от текста.  Н еясно  е  за  коя  от двете  години  се  отнася.  X X X V I  лист,  за  419/418  г.пр.,  или  Хр  за  420/419  г.пр.Хр.  (ATL,  I,  153),  е  с  много  малко  останали  части  от текста.  Н еясно  е  за коя  от  двете  години  се  отнася.  X X X V II  лист,  за  418/417  г.пр.Хр.  (ATL,  I,  153),  е  с  много  малко  останали  части  от  текста.  Н а  практика  няма  почти  н ищ о.  X X X V III  лист,  за  417/416  г.пр.Хр.  (ATL,  I,  153),  същ о.  ХХХГХ  лист,  за  416/415  г.пр.Хр.  (ATL,  I,  153),  същ о.  ХЬ  лист,  за  415/414  г.пр.Хр.  (ATL,  I,  153),  тук  се  появява  (ATL,  II,  81):  - в  Тракийско  море  -  М аронея 

33 

Калин Порожанов. ОДРИСКОТО ЦАРСТВО, ПОЛИСИТЕ... И АТИНА  ХЫ  лист,  за  414/413  г.пр.Хр.  (ATL,  I,  153),  липсва,  защото  не  е  събиран  трибут,  тъй  като  е  заменен  от  5%  пристанищ на  такса,  съобщ ено  ни  от  Тукидид  (Thuc.  V II,  28,  4).  Х Ь П  лист,  за  413/412  г.пр.Хр.  (ATL,  I,  153),  липсва,  защото  не  е  събиран  трибут,  тъй  като  е  заменен  от  споменатата  5%  пристанищ на  такса.  Х Ы П  лист,  за  412/411  г.пр.Хр.  (ATL,  I,  153),  липсва,  защото  не  е  събиран  трибут,  тъй  като  е  заменен  от  същ ата  5%  пристанищ на  такса.  лист,  за  411/410  г.пр.Хр.  (ATL,  I,  153),  липсва,  защото  не  е  събиран  трибут,  тъй  като  е  заменен  от  въпросната  5%  пристанищ на такса.  Х1Л^  лист,  за  410/409  г.пр.Хр.  (ATL,  I,  153),  въпреки  че  данъкът  е  възстановен,  няма  известни  фрагменти.  ХГЛ^  лист,  за  409/408  г.пр.Хр.  (ATL,  I,  153),  няма  фрагменти.  ХЬЛШ  лист,  за  408/407  г.пр.Хр.  (ATL,  I,  153),  няма  фрагменти.  ХЬЛТП  лист,  за  407/406  г.пр.Хр.  (ATL,  I,  153),  няма  фрагменти.  Х Ы Х  лист,  за  406/405  г.пр.Хр.  (ATL,  I,  153),  няма  фрагменти.  Това  е  последната  трибутна  година.  И звестни  са  и  имената  на  някои  полиси  от  предварителните  О ценки  за  данъчните  облагания,  за  които,  както  стана  дума  по-горе,  не  е  сигурно,  че  са  плащ ани  наистина.  Тези  предварителни  О ценки  за  данъчните  облагания  не  са  запазени  изцяло,  за  всички  периоди.  Те  са  обозначени,  по  броя  на  данъчните  периоди,  с  номерация  от А  1  до  А  13  (ATL,  I,  154-207).  От  Оценката  за  облаганията  през  П ървия  данъчен  период,  обозначена  от  Assessment  като  А  1,  за  454/453  г.пр.Хр.,  са  известни  имената,  без  да  са  възстановени  данъчните  задължения:  - от  Хелеспонтийския  данъчен  окръг  на:  Д аунион  тейхос;  - от  Тракийския данъчен  окръг  на:  Дейре.  От  Оценките  за  облаганията  от  Втория  А  2  до  Осмия  данъчен  период  А  8,  вклю чително,  за  годините  450/449,  446/445,  443/442,  438/437,  434/433,  430/429,  428/427,  няма  запазени  фрагменти.  От  О ценката  за  облаганията  през  Деветия  данъчен  период  А  9,  за  425/424  г.пр.Хр.,  са  известни  имената,  без  да  са  възстановени  данъчните  задължения:  -  от  Хелеспонтийския  данъчен  окръг  на:  Бизантион,  П еринт,  Селимбрия,  Д идю м он  тейхос,  Бизанте,  Серейон  тейхос;  -  от  Тракийския  данъчен  окръг  на:  Енос,  Самотраки,  М аронея,  Дикая,  Абдера,  на  които  данъчните  задължения  са  запазени  четивно;  -  от  П онтос  Еуксейнос  -  Западното  Черноморие  на:  Аполония,  (Томи?,  М есамбрия?,  Олбия?).  Тук  се  появява  сигурно  възстановено  само  името  на  Аполония,  но  без  прочит  на  задълженията  на  полиса.  Възстановяването  на  имената  на Томи,  М есамбрия  и  Олбия  стои  съмнително  (ATL,  I,  207,  519).  От  Оценката  за  облаганията  през  Десетия  данъчен  период  А  10,  за  421/420  г.пр.Хр.,  са  известни  имената,  с  четими  данъчните  задължения:  - от  Хелеспонтийския  данъчен  окръг  на:  Бизанте;  -  от  Тракийския  данъчен  окръг  на:  Зоне,  Дрю с,  Дикая  (задълженията  не  са  възстановени)  и  Абдера;  От  Оценката  за  облаганията  през  Единадесетия  данъчен  период  А  11,  за  418/417  г.пр.Хр.,  няма  запазени  фрагменти. 

34 

I  глава.  АТИНСКАТА ИМПЕРИЯ-АРХЕ  (454/453  -  404/403  г.пр.Хр.)  П рез  Дванадесетия  данъчен  период  А  12,  за  414/413  -  411/410  г.пр.Хр.,  не  се  определят  и  не  се  събират  данъчни  задължения,  защ ото  атиняните  заместват  фороса,  който  се  плащ а  от  техните  поданици,  с  налог  в  размер  на  1/20,  от  стойността  на  стоките,  които  се  превозват  по  море  (Thuc.  V II,  28,  4).  Това,  всъщ ност,  е  5%  пристанищ на  такса,  събирана  от  корабите,  акостиращ и  по  кейовете  на  пристанищ ата  на  Атинската  архе  (Meiggs  R.  1972,  349).  От  Оценката  за  облаганията  през  Тринадесетия  данъчен  период  А  13,  за  410/409  г.пр.Хр.,  са  известни  имената:  -  от  Х елеспонтийския  данъчен  окръг  на:  Бизанте  (с  четими  данъчните  задължения);  -  от  Тракийския  данъчен  окръг  на:  Дейре  (задълженията  не  са  възстановени),  (ATL,  II,  79);  -  споменава  се  за  полиси  от  П онтос  Еуксейнос  (Черно  море)  без  да  има  данни  за  имената  и  задълженията  им.  Така,  от  Оценките  за  облаганията,  през  отделните  данъчни  периоди  А  1  А  13,  допълнително  се  възстановяват  имената:  - от  Х елеспонтийския  данъчен  окръг  на:  Бизанте;  - от  Тракийския данъчен  окръг  на:  Дейре,  Сале,  Зоне  и  Д рю с.  Списъкът  на  имената  на  финансово  задължените  към  Атина  полиси,  както  от  Регистъра  на  данъчните  периоди  (Р),  вклю чващ и  листите  на  плащ алите,  по  отделни  години,  така  и  от  Оценките  за  облаганията  А  1 -13  (О),  общ о  е  следният.  Х елеспонтийски данъчен окръг (Северното М рам орн ом орие):  Б изантион  (Р);  С елимбрия  (Р);  Даунион  тейхос  (Р);  П ерин т  (Р);  Д и дю м он тейхос  (Р);  Бизанте  (О);  Серейон тейхос  (Р)  Тракийски  данъчен  окръг  (С еверна  Егеида-Тракийско  море):  Дейре  (О);  Енос  (Р);  Сале  (О);  Зоне  (О);  Д рю с  (О);  Самотраки  (Р);  М аронея  (Р);  Дикая  при  А бдера (Р); А бдера (Р)  П онтос  Еуксейнос  (Западното  Ч ерноморие):  Аполония  (О)  П оради  конкретните  представяния  на  данните  за  плащания/неплащания  на  отделните  полиси  ще  припомня,  че  в  годината  449/448  пр.Хр.  не  е  събиран  данък  от  Атина  (M eggis  R.  1963,  15)  заради,  макар  и  формалния,  Калиев  мирен  договор  с  П ерсия,  ознаменувал  края  на  Гръцко-персийските  войни,  наченати  през  500  г.пр.Хр.  П оради  това,  тази  449/448  година  ням а  да  се  има  пред  вид  по-нататък  в  отчитането  на  плащанията/неплащанията  на  съюзните  полиси  към  Атина.  Тъй  като  няма  други  трибутни  свидетелства  за  отчитане  към  Атина,  поради  отсъствие  на  данни  или  поради  липса  на  листи,  ням а  да  се  имат  пред  вид  по-нататък  в  отчитането  общо  следните  листи,  по  години:  Лист  №  6  за  449/448  г.пр.Хр.  Лист  №  17  за  438/437  г.пр.Хр  Лист  №  18  за  437/436  г.пр.Хр.  Лист  №  24  за  431/430  г.пр.Хр.  Лист  №  28  (или  29)  за  427/426  г.пр.Хр.  или  (426/425  г.пр.Хр.)  Лист  №  29  за  426/425  г.пр.Хр.  Лист  №  30  за  425/424  г.пр.Хр.  Лист  №  31  за  424/423  г.пр.Хр.  Лист  №  32  за  423/422  г.пр.Хр. 

35 

Калин Порожанов. ОДРИСКОТО ЦАРСТВО, ПОЛИСИТЕ... И АТИНА  Лист  №  35  (или  36)  за  420/419  г.пр.Хр.  или  (419/418  г.пр.Хр.)  Лист  №  36  за  419/418  г.пр.Хр.  Лист  №  37  за  418/417  г.пр.Хр.  Листи  № №  38-40  за  417/416-415/414  г.пр.Хр.  Листи  № №  41 -44  за  4-те  години  с  5%  пристанищ на  такса,  заменила  трибута  от  414/413  до  411/410  г.  пр.Хр.,  включително.  Лист  №  45  за  410/409  г.пр.Хр.  Лист  №  46  за  409/408  г.пр.Хр.  Листи  № №  47-49  за  408/407-406/405  г.пр.Хр.  О бщ о,  това  са  листите  за  следните  24  години:  449/448  г.,  438/437  г.,  437/436  г.,  431/430  г.,  427/426  -  423/422  г.,  420/419  -  406/405  г.пр.Хр.  Очевидно  е,  че  тези  24  години  отпадат  ощ е  тук  от  по-нататъшен  директен  изворов  коментар.  Това  са  половината  от  всичките  данъчни  години,  за  които  ATL  не  могат  да  се  ползват  като  пряк  извор  за  отнош енията  между  Атинската  и  Одриската  империя.  Но  останалите  -  могат.  Времето  на  Атинската  империя-архе,  454-404  г.пр.Хр.,  съвпада  с  развитието  и  разцвета  на  друга  една  империя  в  Европа.  Това  е  тракийското  Одриско  царство.  В  Атинските  трибутни  листи  се  документират  три  възможни  варианта  на  засвидетелствани  отнош ения  между  съюзните-подани  полиси  и  Атина,  от  които  могат  да  се  извлекат  предположения  за  плащ ания  и  към  Одриския  царски  двор.  Единият  -  е  на  плащ ане  на  градовете  към  лидера.  Тук,  с  оглед  изследвания  проблем,  от  особена  важност,  е  откриването  и  проследяването  на  промените  на  размера  на  плащ анията.  Тогава,  когато  ням а  друго  обяснение  за  намаляването  на  размера  на  плащ анията  и  те  стоят  обяснимо  в  контекста  на  Одриската  политическа  история,  се  приема,  че  те  могат  да  се  дължат  на  активните  действия  на  О дриския  династически  дом .  Тук  може  да  бъде  видян,  с  най-висока  степен  на  вероятност,  предполагаем  минимален  размер  на  взиман,  от  царете,  данък.  Другият  -  е  на  сигурно  регистрирани  неплащ ания  на  полисите  към  Атина,  за  определени  години.  Това  са  случаите,  при  които  се  четат  и  възстановяват  имената  и  сумите  на  всички  данъчно  издължили  се  полиси  от  даден  данъчен  окръг,  за  определена  година.  В  тези  панели,  както  ги  наричат  издателите,  обаче,  за  някои  полиси  липсва  името  на  политите  или  на  града,  липсва  и  сумата/сумите  на  плащ ане  към  Атина.  Такива  факти  недвусмислено  регистрират  разриви  в  отнош енията  между  поданите  полиси  и  лидера  на  Архета.  Една  от  най-важните  причини  за  отсъстване  от  панелите  на  имената  на  градовете  или/и  на  политите,  тоест  сигурно  неплащ ане  на  тези  полиси,  както  и  за  редуцирането  на  размера  на  данъка  им,  както  смята  M alcolm  F.  M cG regor,  е  Одриското  царство  на  Ситалк,  което  владее  тракийски  етноси  и  елински  полиси  на  морските  брегове  от  Д унава  до  Струма  (M cG regor  M.  F.  1987,  127,  136).  П о  крайбрежията  на  Одриското  царство,  тези  разриви  се  дължат  или  на  вътреш ноелински  междуполисни  проблеми,  в  рамките  на  Архета,  или  на  реални  одрисо-елински  взаимоотнош ения.  Одрисо-елински,  тук  означава,  освен  одрисоатински,  така  и  одрисо-полисни  взаимоотнош ения,  които  са  взаимоотнош ения  между  царете  и  отделните  конкретни  градове,  разполож ени  по  техните  крайбрежия.  Тогава,  когато  такива  ситуации  намират  най-доброто  обяснение  в 

36 

I  глава.  АТИНСКАТА ИМПЕРИЯ-АРХЕ  (454/453  -  404/403  г.пр.Хр.)  контекста  на  Одриската  политическа  история,  с  голяма  доза  сигурност,  те  се  вписват  в  нея.  В  тези  случаи,  размерът  на  плащ ания  към  Одриския  царски  двор  данък,  може  да  се  предположи,  въз  основа  на  редукции  на  плащ анията,  като  база  за  сравнение  с  добре  засвидетелствани  извърш ени  плащ ания  на  отделните  полиси  към  Атина,  през  други  години.  Третият  -  е  на  липса  на  данни  за  осъщ ествени  плащ ания.  Такива  отсъствия  на  данни  за  извърш ени  плащ ания,  за  някои  години,  се  дължат  на  неоткрити  и/или  невъзстановени  достатъчно  сигурно  епиграфски  данни  за  привеждани  суми  от  градовете-длъжници  към  Атина.  В  тези  случаи,  за  тези  години,  не  е  ясно  и  сигурно  дали  има  извърш вани  плащ ания  от  полисите  към  Атина  или  няма  такива.  Тогава,  когато  това  се  отчита  само  за  единични  случаи,  те  остават  без  коментар,  тоест  приема  се,  че  е  по-вероятно  да  е  извърш ено  плащ ане.  Тогава,  когато  се  оказва,  че  за  няколко  сравнително  близки  полиса,  липсват  данни  за  плащане  от  тях  към  лидера  Атина,  за  едни  и  същ и  години,  за  по-дълъг  период,  и  този  факт  се  вписва  и  намира  обяснение  в  одрисо-елинските  взаимоотнош ения,  се  допуска  възможността  това  да  се  дълж и  на  одриската  политика.  И  тук,  евентуалният  размер  на  облагане  от  Одриския  царски  двор  може  да  се  предположи,  въз  основа  на  редукции,  на  извърш ени  плащ ания  към  Атина  или  по  аналогии  със  сходни  съседни  градове.  Ето  сравнително  общ оприетата  хронология  на  одриските  царе,  властвали  през  този  половин  век:  Терес  I  от  края  на  V I/началото  на  V  в.пр.Хр.  до  449/448  г.пр.Хр.,  като  в  случая,  се  има  пред  вид  само  периода  454/453  -  449/448  г.пр.Хр.  6  години  Спарадок  448/447  -  445/444г.пр.Хр.  4 години  Ситалк  444/443  -  425/424  г.пр.Хр.  20 години  Севт  I  424/423  -  405/4  г.пр.Хр.  20 години  Всички  те,  както  ще  се  види  по-подробно  по-нататък,  се  стремят  да  владеят  морските  крайбрежия  на  царството  си,  на  М рам орно,  Тракийско  (и  Черно)  море,  както  по  военно-стратегически  причини,  така  и  за  облагане  на  завладените  тракийски  етноси  и  на  елинските  полиси  с  данъци.  Въз  основа  на  сведенията  на  Тукидид  за  данъците,  плащ ани  на  Одриското  царство  от  подвластните  му  тракийски  етноси  и  елинските  полиси  от  крайбрежията,  атински  епиграф ски  паметници  и  отчетени  в  ATL  намалени  плащ ания  на  полиси  към  Атина,  отсъствия  от  панели  и  някои  липси  на  данни  за  плащ ания  на  тези  полиси,  логично  се  приема,  че  за  да  налагат  данъци  на  крайбрежните  градове  одриските  царе  задължително  сключват  договор/и  с  лидера  на  съюза-архе  Атина.  Това  е  несъмнено.  Ето  защ о,  тук,  за  години,  в  които  няма  друго  обяснение  за  неплащ ане  на  отделни  полиси  към  Атина,  и  това  не  противоречи  на  одриската  външ на  политика,  макар  и  да  няма  преки  изворови  данни  за  сключен/и  договор/и,  аргументирано  се  допуска,  че  тези  неплащ ания  към  Атина,  могат  да  се  дължат  на  плащ ания  към  Одриския  двор,  най-вероятно,  поради  сключен/и  договори  на  Атина  с  одриските  царе.  Това  не  означава,  че  одриските  царе,  с  тяхната  линия  на  поведение  за  владеене  на  крайбрежия  и  полисите  по  тях,  ще  се  смятат  за  единствено 

37 

Калин Порожанов. ОДРИСКОТО ЦАРСТВО, ПОЛИСИТЕ... И АТИНА  възможната  причина  за  липсата  на  данни  за  тези  плащания/неплащания  или  за  намалени  размери  на  някои  плащ ания.  Това  означава,  че  тези  резултати  ще  помогнат  да  се  оф ормят  представи,  които  ще  дадат  възможност,  с  помощ та  и  на  други  изворови  данни,  в  исторически  и  политически  контекст,  чрез  създавани  конкретни  проблемни  ситуации,  да  се  постигат  нови  работни  реш ения  и  по¬  нататъш но  развитие  на  проблема.  За  целта,  първо  трябва  да  се  обърне  внимание  да  се  провери  кои  са  градовете  и  колко  са  годините  на  вероятни  плащ ания,  от  отделните  полиси  и  към  Одриския  двор.  Това  ще  позволи  да  се  види  евентуалната  относителна  продължителност  на  вероятна  зависимост  на  тези  полиси  и  от  одриските  царе.  Второто  е  да  се  провери  какъв  приблизително  би  трябвало  да  бъде  евентуалният  данък,  плащ ан  на  Одриския  царски  двор,  както  от  всеки  един  от  полисите  по  одриските  крайбрежия,  така  и  от  всичките  тях,  общ о. 

38 

STUDIA  THRACICA  14 

ВТОРА  ГЛАВА  ПОЛИСИ ОТ  АТИНСКАТА  ИМ ПЕРИЯ  -  АРХЕ  ПО  КРАЙБРЕЖИЯТА  НА  ОДРИСКАТА  ИМ ПЕРИЯ  БАЗИЛЕЙЯ 

Калин Порожанов. ОДРИСКОТО ЦАРСТВО, ПОЛИСИТЕ... И АТИНА 

§  1.  П О Л И С И  ОТ  Х Е Л Е С П О Н Т И Й С К А  Д А Н Ъ Ч Н А  О Б Л А С Т  1. Б изантион  В  Атинските  трибутни  листи  се  използва  политонимът  Β υ ξ ά ν τ ι ο ι  (ATL,  I,  250-251),  тоест,  бизантионци  -  жителите  на  Бизантион.  П олисът  се  намира  на  северния  европейски  бряг  на  М рам орно  море,  преди  ю ж ното  начало  на  Босфорския  проток.  Той  е  мегарска  апойкия,  основана  при  тракийско  селище,  свързано  с  Бизас,  през  660/659  г.пр.Хр.  или  малко  по-късно  -  по-общо  казано  към  средата  на  V II  в.пр.Хр.  (RE,  1897,V  H B ,  1116-1158;  К ЕТД ,  1993,  40-41;  П орож анов  К.  2002,  219-224;  Porozhanov  K.  2004,  516-517).  Без  съмнение,  името  Бизас  е  тракийско  и  се  вписва  в  поредицата  имена  от  тракийските  крайбрежия,  съдърж ащ и  съставката  -byza,  biza/viza  (Detschew  D.  1976,  94-95;  ЛозановаСтанчева  В.  2010,  9-19).  В  И нвентарния  свод  на  архаичните  и  класическите  полиси  Бизантион  е  определен  в  категория  5А:а,  тоест  като  град  с  територия  над  500  кв.  км  (около  1500  кв.  км),  от  тип,  който  в  изворите  се  назовава  изрично  полис,  в  който  неелинското  е  много  малко  и  слабо  представено;  на  север  градът  граничи  с  дом ен  на  тракийски  династи,  а  на  юг  със  Селимбрия  (Inventory  2004,  915-918).  Очевидно  е,  че  Бизантион  е  голям  и  внуш ителен  елински  полис  в  Североизточна  П ропонтида.  П рез  476  г.  пр.Хр.,  чрез  военно-политически  операции  на  К имон,  Бизантион  се  включва в  Делоския  съюз-симахия  (КЕТД,  1993,  40-41).  По  принцип,  бизантионци  внасят  своя  форос  в  Атинската  империя-архе  (ATL,  I,  250-251;  M eiggs,  R.1972,  546-547)  през  първите  8  данъчни  периода.  И коном ически  мощ ният  полис,  обикновено,  плащ а  по  15  и  повече  таланта,  сравнително  добре  отразено  в  Регистъра.  П оради  липса  на  инф ормация  в  Атинските  трибутни  листи  за  останалите  5  периода  те  се  изключват  от  коментар,  свързан  с  Бизантион.  П рез  П ървия  данъчен  период,  листи  1  и  2,  за  454/453  и  453/452  г.пр.Хр.,  няма  запазени  данни  за  извърш ено  плащане  на  някакви  суми  от  Бизантион  към  Атина.  В  Лист  3,  обаче,  за  452/451  г.пр.Хр.,  срещу  сигурно  възстановеното  име  на  бизантионци,  издателите  четат  сумата  от  15  таланта.  Величината  на  тази  възстановка  не  се  приема  от  Roussell  M eiggs  (Meiggs,  R.1972,  546),  който  смята,  че  не  е  ясно  какъв  е  размерът  на  платения  данък.  В  лист  4,  за  451/450  г.,  не  са  запазени  данни  за  плащ ан  към  Атина  данък.  Така,  за  П ървия  данъчен  период,  за  3  години  липсват  данни  за  плащ ане,  за  1  година,  452/451  г.,  има  извърш ено  плащ ане,  но  неговият  размер,  от  15  таланта,  не  е  сигурен.  П рез  Втория  данъчен  период,  лист  5,  за  450/449  г.,  срещ у  името  на  бизантионци  стои  отчетливо  сумата  от  15  таланта.  В  лист  7,  за  448/447  г,  издателите  не  могат  да  възстановят  цялото  число  на  платения  данък,  като  виждат  в  края  му  240  драхми.  Тук  Roussell  M eiggs  категорично  възстановява  10  таланта 

40 

II глава.  ПОЛИСИ ОТ АРХЕТА  ПО КРАЙБРЕЖИЯТА НА ОДРИСКАТА БАЗИЛЕЯ.  платена  сума  (M eiggs,  R.1972,  546).  Л ист  8,  за  447/446  г.,  има  представени  плащ ания  на три  места.  П ървото  -  не  може  да  се  възстанови.  Второто  -  възлиза  на  4  таланта  и  4800  драхми.  Третото  -  на  3  таланта  и  5840  драхми.  Сметката  показва,  че  засвидетелстваното  плащ ане  е  от  8  таланта  и  4640  драхми.  Като  се  има  предвид  и  първото  невъзстановено  плащ ане,  вероятно  сумата  ще  възлезе  на  10  таланта.  Така,  за  Втория  данъчен  период,  за  1  година  им а  редовно  плащ ане  от  15  таланта,  за  1  година,  448/447  г.,  им а  редукция  с  1/3,  тоест  намаление  от  15  на  10  таланта,  и  за  1  година,  447/446  г.,  плащ ането  е  около  10  таланта,  но  не  е  ясно  точно  колко.  П рез  Третия данъчен  период,  в  листи  9  и  10,  за 446/445  и 445/444  г.,  ням а  запазени  данни  за  плащ ане  към  Атина.  В  лист  11,  за  444/443  г.,  се  възстановява  името  на  бизантионци,  но  не  може  да  се  възстанови  платената сума.  Така,  за  Третия  данъчен  период,  за  2  години,  липсват  запазени  данни  за  плащ ане,  за  1  година,  443/442  г.,  има  документирано  плащ ане,  но  не  се  знае  размерът  му.  П рез  Ч етвъртия  данъчен  период,  листи  12,  13  и  14,  за 443/442,  442/441  и  441/440  г.,  сочат  изплатен  солиден  данък,  в  размер  на  15  таланта  и  4300  драхми  за  първите  две  години  и  15  таланта  и  460  драхм и  -  за  третата.  В  листи  15  и  16,  за  440/439  и  439/438  г.,  ням а  запазени  данни.  Така,  за  Ч етвъртия  данъчен  период,  за  3  години,  има  документирани  плащ ания  над  15  таланта,  за 2  години,  липсват данни за плащ ане  към  Атина.  П рез  П етия  данъчен  период,  в  лист  19,  за  436/435  г.,  същ о  н ям а дан н и  за  платен  данък.  В  лист  20,  за  435/434  г.,  се  възстановява  името,  но  не  може  да  се  възстанови  числото  на данъка,  платен  на Атина.  Така,  за П етия  данъчен  период,  за  1  година,  липсват данни  за  плащ ане  към  Атина,  за  1  година,  435/434  г.,  им а  документирано  плащ ане,  без  да  се  знае  размерът  му.  П рез  Ш естия  данъчен  период,  лист  2 1 ,  за  434/433  г.,  н ям а  дан н и  за  платен  данък.  В  лист  22,  за  433/432  г,  бизантионци,  без  никакво  съмнение,  плащ ат  внуш ителната  сума  от  18  таланта  и  1800  драхми.  В  лист  23,  за  432/431  г.,  липсват  запазени  данни  за платен  данък  към  Атина.  Така,  за  Ш ести я  данъчен  период,  за  2  години,  липсват  данни  за  плащане  към  Атина,  за  1  година,  има  документирано  плащане  от  18  таланта  и  1800  драхми.  П рез  Седмия  данъчен  период,  в  лист  25,  за 430/429  г.,  на бизан тион ци  са  отчетени  две  солидни  суми,  внесени  в  касата  на  Архета.  П ървата  е  21  таланта  и  4740  драхми,  а  втората  8  таланта  и  900  драхм и  и  нещ о  (не  се  чете  добре),  които  Roussell  M eiggs  реконструира  на  9004  драхм и  (M eiggs,  R.1973,  547).  В  лист  26,  за  429/428  г.,  градът  внася  не  малката  сума  от  15  таланта  и  90  драхми.  Така,  за  Седмия  данъчен  период,  за  2  години,  са  документирани  плащ ания  към  Атина -  първото  е  близо  30  таланта,  второто  -  е  малко  над  15  таланта.  П рез  О смия  данъчен  период,  в  лист  27,  за  428/427  г.,  се  отчита  отново  впечатляващ о  голяма  вноска  от  20  таланта  и  1170  драхми.  Така,  за  Осмия  данъчен  период,  за  1  година,  се  документира  плащ ане  към  Атина  над  20  таланта.  П рез  Д еветия  данъчен  период,  в  лист  33,  за  422/421  г.,  н ям а  запазени  данни  за  платен  данък. 

41 

Калин Порожанов. ОДРИСКОТО ЦАРСТВО, ПОЛИСИТЕ... И АТИНА  Така,  за  Деветия  данъчен  период,  за  1  година,  липсват  сведения  за  приведен  данък  към  Атина.  П рез  Д есетия  данъчен  период,  в  лист  34,  за  421/420  г.,  същ о  няма  запазени  данни  за  плащане  към  Атина.  Така,  за  Десетия  данъчен  период,  за  1  година  липсват  сведения  за  приведен  данък  към  Атина.  В  О ценката  за  данъчните  вноски  А  9,  за  425/424  г.,  името  на  бизантионци  се  възстановява,  но  сумата,  която  трябва да  се  внесе,  не.  Равносметката  показва,  че  за  бизантионци  са  регистрирани  13  извърш ени  плащ ания  на  доста  големи  суми.  По  принцип,  градът  плащ а  1 5-20  и  повече  таланта  вноска  в  Архета.  П р и  някои  от  тези  13  плащ ания,  обаче,  се  забелязват  редукции.  За  448/447  г.  крайната  възстановена  сума  на  плащ ането  възлиза  на  10  таланта.  За  447/446  г.,  една  част  от  възстановената  сума  е  общо  8  таланта  и  4640  драхми,  като  не  е  ясно  точно  колко  е  размерът  на  другата  част  от  вноската.  Очевидно,  за  448/447  г.,  сумата  е  редуцирана  с  1/3  и  са  платени  5  таланта  помалко.  Н ереш ен  остава  въпросът  и  за  размера  на  плащ ането  през  447/446  г.  Не  е  ясно  каква  е  платената  сума  за  444/443  г.  Същото  се  отнася  и  за  435/434  г.  Равносметката  сочи  още,  че  за  12  години  няма  запазени  данни  в  листите  за  това  дали  са  привеждани  или  не  някакви  суми  от  Бизантион  на  Атина. 

2. С елимбрия  Селимбрия  е  следващият,  подир  Бизантион,  от  изток  на  запад,  полис  на  европейския  бряг  на  М раморно  море.  Σ η λ υ µ β ρ ι α ν ο ί  (ATL,  I,  400-401,  541),  селимбрийци  са  жителите  на  този  полис.  Втората  част  от  името  на  Селимбрия  е  със  значение  на  тракийски  език  град,  или  по-скоро  -  протополис-царски  град  (Porozanov  K.  2000,  348-350)  и  влиза  в  редицата  тракийски  имена  като  П олтимбрия,  М есамбрия,  Бреа/Брия,  които  са  със  съставка  -bria  (Detschew  D.  1976,  86-87).  Това  дава  основание  да  се  предполага,  че  създадената  в  началото  на  V I  в.пр.Хр.,  от  М егара  и  Бизантион,  елинска  апойкия  тук,  е  при  старо  тракийско  селищ е,  дало  u  името  си  (RE,  1923,  II  Rеihe,  II  В.,  IV  H B ,  1324-1326;  К ЕТД ,  1993,  40-41).  В  И нвентарния  свод  на  архаичните  и  класическите  полиси  Селимбрия  е  определен  в  категория  4А:а,  което  означава,  че  е  град  с  територия  от  200  до  500  кв.  км,  от  тип,  който  в  изворите  се  назовава  изрично  полис,  в  който  неелинското  е  много  малко  и  слабо  представено  (Inventory  2004,  921-922).  О чевидно  е,  че  Селимбрия  е  голям,  но  е  по-малък  от  Бизантион,  елински  полис  в  Североизточна  П ропонтида.  С елимбрийци  внасят  фороса  си  към  Атинската  империя-архе  (ATL,  I,  400¬  4 0 1 ;  M eiggs,  R.1972,  546-547),  сравнително  добре  документирано  за  първите  7  периода.  Липсата  на  данни  в  ATL  за  останалите  6  -  не  позволява  да  се  градят  хипотези  само  въз  основа  на  този  изворов  материал.  П рез  П ървия  данъчен  период,  в  листи  1,  2  и  3,  за  454/453,  453/452  и  452/451  г.,  няма  запазени  данни  за  плащ ан  данък  на  Атина.  В  лист  4,  за  451/450  г., 

42 

II  глава.  ПОЛИСИ ОТ АРХЕТА  ПО  КРАЙБРЕЖИЯТА НА ОДРИСКАТА БАЗИЛЕЯ.  от  издателите  са  възстановени  6  таланта  платен  данък,  докато  Roussell  M eiggs  смята,  че  размерът  на  платения,  през  тази  година,  трибут  не  е  ясен  (Meiggs,  R.  1972, 546).  Така,  за  П ървия  данъчен  период,  за  3  години,  липсват  данни  за  плащ ания,  за  1  година  451/450  г.,  е  документирано  плащ ане  към  Атина,  в  размер  на  6  таланта  или  -  с  неясна  величина.  П рез  Втория  данъчен  период,  в  листи  5,  7  и  8,  за  450/449,  448/447  и  447/446  г.,  плащ аният  данък  е  по  6  таланта,  ежегодно.  Така,  за  Втория  данъчен  период,  за  3  години,  са  документирани  плащ ания  към  Атина,  по  6  таланта  на  година.  П рез  Третия  данъчен  период,  лист  9,  за  446/445  г.,  н ям а  дан н и  за  плащ ания  към  Атина.  В  листи  10  и  11,  за  445/444  и  444/443  г.,  сумата,  на  сигурно  плащ ания  от  Селимбрия  данък  на  Атина,  не  се  възстановява.  Така,  за  Третия  данъчен  период,  за  1  година,  446/445  г.,  липсват  данни  за  плащ ания,  за  2  години,  445/444  и  444/443  г.,  са  документирани  плащ ания  към  Атина  с  неясен  размер  на  трибута.  П рез  Ч етвъртия  данъчен  период,  в  листи  12,  13,  14  и  16,  за  443/442,  442/441,  441/440  и  439/438  г.,  е  отразено,  че  селимбрийци  внасят  редовно  по  5  таланта  данък.  В  лист  15,  за  440/439  г.,  ням а  запазени  данни.  Така,  за  Четвъртия  данъчен  период,  за  4  години,  443/442,  442/441,  441/440  и  439/438  г.,  са  документирани  4  плащ ания,  всяко  едно,  с  1/6  редукция  на  трибута  от  6  на  5  таланта  и  за  1  година,  440/439  г.,  липсват данни  за  плащ ане.  П рез  П етия  данъчен  период,  лист  19  за  436/435  г.,  н ям а  дан н и  за  плащ ане.  В  лист  20,  обаче,  за  следващ ата  435/434  г.,  е  отразено  плащ ане  в  размер  на  900  драхми.  Така,  за П етия данъчен  период,  за  1  година,  липсват данни  за плащ ане,  за  1  година,  435/434  г.,  е  документирано  плащ ане  само  от  900  драхми,  което  е  много  силно  редуциране  -  повече  от  30  пъти,  спрямо  Четвъртия  данъчен  период.  П рез  Ш естия  данъчен  период,  лист  2 1 ,  за  434/433  г.,  отново  няма  запазени  данни  за  плащ ане.  В  листи  22  и  23,  за  433/432  и  432/431  г.,  данъкът  продълж ава  да  бъде  в  размер  само  на  900  драхми.  Така,  за  Ш ести я  данъчен  период,  за  1  година,  липсват  данни  за  плащ ан  към  А тина  данък,  за  2  години,  433/432  и  432/431  г.,  са  документирани  плащ ания,  които  продължават  да  са  много  силно  редуцирани,  в  размер  на  900  драхми,  така  както  през  П етия  данъчен  период.  П рез  Седмия  данъчен  период,  отразено  в  лист  25,  за  430/429  г.,  при  плащ ането  към  Атина,  селимбрийци  изведнъж  скачат  на  внуш ителната  сума  от  9  таланта.  В  лист  26  за  следващ ата  429/428  г.  отново  ням а  запазени  данни  за  извърш ено  плащ ане.  Така,  за  Седмия  данъчен  период,  за  1  година,  е  документирано  плащане  със  значително  повиш ена  данъчна  сума  на  9  таланта,  за  1  година  липсват  данни  за  плащ ания  към  Атина.  П рез  О смия  данъчен  период,  в  лист  27,  за  428/427  г.,  продълж ават  да  липсват  данни  за  плащане  към  Атина.  Така,  за  Осмия  данъчен  период,  за  1  година  ням а  данни  за  плащ ан  данък  към  Атина. 

43 

Калин Порожанов. ОДРИСКОТО ЦАРСТВО, ПОЛИСИТЕ... И АТИНА  През  Деветия  данъчен  период,  в  лист  33,  за  422/421  г.,  ням а  запазени  данни  за  платен  данък.  Така,  за  Деветия  данъчен  период,  за  1  година,  липсват  данни  за  плащ ан  данък  към  Атина.  През  Десетия  данъчен  период,  в  лист  34,  за  421/420  г.,  същ о  няма  запазени  данни  за  плащане  към  Архета.  Така,  за  Десетия  данъчен  период,  за  1  година  липсват  данни  за  плащ ан  данък  към  Атина.  С елимбрия  е  спом ената  и  в  О ценката  на  данъците  А  9,  за  425/424  г.пр.Хр.,  където  размерът  на  данъка  е  неясен.  Равносметката  за  Селимбрия  показва  следното.  Регистрирани  са:  14  отчитани  години,  с  плащ ания  към  Атина  и  11  години,  за  които  няма данни дали  са  извърш ени  плащ ания  или  не.  В  14-те  години  на  плащ ания,  обаче,  се  наблюдават  2  години  с  неясен  размер  на  данъка  445/444  и  444/443  г.  и  2  години  с  редукции  на  данъка.  П ървата  редукция  е  през  443/442  г.  и  се  отчита  за  4  години  до  439/438  г.,  включително.  Тя  се  изразява  в  намаляване  на  данъка  от  6  на  5  таланта.  Втората  редукция  е  от  435/434  до  432/431  г.  и  се  отчита  за  3  години,  когато  размерът  на  данъка драстично  пада  на  900  драхми,  тоест  намалението  е  повече  от  30  пъти. 

3.  Даунион/Дамнион  тейхос  Δ α υ ν ι ο  τείχος/Д аун ион  тейхос,  който  е  Δ ά µ ν ι ο ν  τείχος/Д ам н и он  тейхос  у  П севдо-Скилакс  (Ps.-Skylax,  67),  се  намира  на  северния  бряг  на  М раморно  море,  между  Селимбрия  и  следващ ия  полис  на  запад/югозапад  П еринт  (Inventory  2004,  918).  Δαυνιοτειχΐται/д аун и о н тей хи тай ц и ,  назовани  в  Атинските  трибутни  листи  (ATL,  I,  260-261,  480),  са  жителите  на  Даунион  тейхос.  П рави  впечатление,  че  в  името  на  селището  се  използва  терминът  τείχος,  който  е  със  значение  крепост.  Очевидно,  както  повечето  полиси,  и  Даунион  е  заграден  с  крепостна  стена.  Не  е  ясно  кои  са  основателите  на този  град,  но  най-вероятно  той  е  елински,  щ ом  плащ а  данък  на  Атина.  В  И нвентарния  свод  на  архаичните  и  класическите  полиси  Даунион  тейхос/Дамнион  тейхос  е  определен  в  категория  1В:а,  което  означава,  че  е  град  с  територия  до  25  кв.  км,  от  тип,  който  в  изворите,  макар  че  не  се  назовава  винаги  като  полис,  е  полис,  в  който  неелинското  е  малко  и  слабо  представено  (Inventory  2004,  918).  Очевидно  е,  че  Даунион  тейхос/Дамнион  тейхос  е  малък  елински  полис  в  Североизточна  П ропонтида,  който  е  от  най-малките  по  размери  полиси.  М ногократно  по-малък  не  само  от  Бизантион,  но  и  от  Селимбрия.  П о-скоро,  това  реално  е  емпорион.  Даунионтейхитайци  си  плащат  фороса  към  Атина  (ATL,  I,  260-261).  П рез  П ървия  данъчен  период,  в  листи  1,  2  и  4,  за  454/453,  453/452  и  451/450  г.,  няма  запазени  данни  за  плащ ан  форос  към  Атина.  В  Оценката  за  данъчните  вноски  А  1,  за  годината  454/453  пр.Хр.,  обаче,  е  отбелязано  името  на  града.  Както  стана  дум а  по-горе,  това  не  означава  сигурно  събран  форос.  В  лист  3,  за  452/451  г.,  се  възстановява  не  особено  голямата  сума  от  1000  драхми,  която  даунионтейхитайци  плащат  на  Атина.  За  разлика  от  авторите  на  А7Х,  Russell 

44 

II глава.  ПОЛИСИ ОТ АРХЕТА  ПО КРАЙБРЕЖИЯТА НА  ОДРИСКАТА БАЗИЛЕЯ.  M eiggs  смята,  че  в  този  случай,  не  може  точно  да  се  възстанови  сумата  на  платения  данък  към  Атина  (Meiggs  R.  1972,  546).  Така,  за  П ървия  данъчен  период,  за  1  година,  има  сигурно  плащ ане  от  1000  драхм и  или  с  неясен  размер,  а  за  3  години  липсват  запазени  данни  за  плащ ане  към  Атина.  П рез  Втория  данъчен  период,  лист  5,  за 450/449  г.,  се  до п ъ лва (M eiggs  R.  1972,  546)  с  липса  на  данни  за  плащ ане  към  Атина.  В  листи  7  и  8,  за  448/447  и  447/446  г.,  се  отбелязват  по  1000  драхми  платен  данък.  Така,  за  Втория  данъчен  период,  за  1  година,  няма данни  за  плащ ане,  а  за  2  години,  са  реализирани  плащ ания,  от  по  1000  драхм и  към  Атина.  П рез  Третия  данъчен  период,  в  листи  9  и  10,  за  446/445  и  445/444  г.,  се  регистрира  плащ ан  данък,  от  по  1000  драхми.  В  лист  11,  за  444/443  г.,  липсват  данни  за  платен  данък  към  Атина.  Така,  през  Третия  данъчен  период,  за  2  години,  са  реализирани  плащ ания  по  1000  драхми,  а  за  1  година,  няма  данни  за  приведена  сума  към  Атина.  П рез  Ч етвъртия  данъчен  период,  листи  12,  13,  14  и  15,  за  443/442,  442/441,  441/440  и  440/439  г.,  продължават  да  отразяват  плащ ане,  от  по  1000  драхм и  на  година.  В  лист  16,  за  439/438  г.,  ням а  запазени  данни  за  плащ ан  данък.  Така,  през  Четвъртия  данъчен  период,  за  4  години  са  извърш ени  плащ ания  от  по  1000  драхми,  а  за  1  година  ням а данни  за  приведен  данък  на  Атина.  П рез  П етия  данъчен  период,  в  лист  19,  за  436/435  г.,  същ о  н ям а  запазени  данни  за  плащ ан  данък.  В  следващ ия  лист  20,  за  435/434  г.,  обаче,  отново  се  възстановява  плащ ан  данък  от  1000  драхми.  Така,  през  П етия  данъчен  период,  за  1  година,  липсват  данни  за  приведен  данък  на  Атина,  а  за  1  година,  им а  сигурно  плащ ане  от  1000  драхми.  П рез  Ш естия  данъчен  период,  лист  2 1 ,  за 434/433  г.,  няма запазени дан н и  за  плащ ан  данък.  Листи  22  и  23,  за  433/432  и  432/431  г.,  регистрират  отново  плащ ане,  от  по  1000  драхми  на  година.  Така,  през  Ш естия данъчен  период,  за  1  година,  липсват данни  за  плащ ане,  а  за  2  години,  им а  сигурни  плащ ания  към  Атина,  от  по  1000  драхми.  П рез  Седмия  данъчен  период,  лист  25,  за  430/329  г.,  регистрира  необичайно  високо  плащ ане  от  Даунион  тейхос  към  Атина,  възлизащ о  на  2  таланта  и  4000  драхми.  В  лист  26,  за  429/428  г.,  няма  запазени  данни  за  плащане  на  Атина.  Така,  през  Седмия  данъчен  период,  за  1  година,  430/429  г.,  има  плащ ане  с  изклю чително  висок  размер  за  Д аунион  тейхос  от  2  таланта  и  4000  драхми,  а  за  1  година,  липсват  данни  за  плащ ане  към  Атина.  П рез  О смия  данъчен  период,  в  лист  27,  за  428/427  г.,  се  възстановява  името,  но  не  се  възстановява  размерът  на  плащ аната  сума.  Така,  през  Осмия  данъчен  период,  за  1  година  -  428/427  г.,  им а  сигурно  плащ ане,  но  с  неясен размер.  П рез  Д еветия  данъчен  период,  в  лист  33  за  422/421  г.,  н ям а  запазени  данни  за  платен  данък.  Така,  през  Деветия  данъчен  период,  за  1  година  липсват  данни  за  плащане  към  Атина. 

45 

Калин Порожанов. ОДРИСКОТО ЦАРСТВО, ПОЛИСИТЕ... И АТИНА  П рез  Д есетия  данъчен  период,  в  лист  34,  за  421/420  г.,  при  възстановяването  на  името  на  даунионтейхитайци  се  възстановява  сума  от  2  таланта.  Така,  през  Десетия  данъчен  период,  за  1  година,  421/420  г.,  има  сигурно  плащ ане  с  високия  за  града  размер  от  2  таланта.  В  О ценката  за  данъчните  вноски  А  9,  за  425/424  г.,  се  открива  името  на  даунионтейхитайци,  без  да  се  чете  размерът  на  данъка.  Д анни  за  плащането  му,  обаче,  няма  сигурни.  Равносметката  за  Даунион  тейхос  показва  15  години  сигурно  плащ ане  към  Атина  и  10  години  с  липса  на  данни  за  плащ ания  към  Архета.  П рез  12  от  тези  15  години,  обаче,  форосът  от  1000  драхми,  който  плащ а  градът,  е  толкова  малък,  че  е  символичен.  Забелязаният  нисък  форос  на  Даунион  тейхос  не  се  дълж и  толкова  и  само  на  негова  маломерност  или  неголяма  икономическа  мощ,  защото  в  години  като  430/429  и  421/420  той  плащ а  по  2  и  над  2  таланта.  Очевидно  е,  че  могат  да  се  търсят  други  исторически  причини  за  това. 

4. П еринт  П олисът  П еринт  се  локализира  на  Северното  М раморноморие,  западно  от  древния  емпорион  Даунион  тейхос,  при  съвременното  селище  М армара  Ерели  (M armara  Ereğlisi),  което  е  на  ок.  35  км,  източно  от  големия  съвременен  град  Текирда  ( Т е к п х ^ )  и  на  ок.  25  км  западно,  от  малкия  град  Силиври  (Silivri),  наследник  на древната  Селимбрия.  П еринт  (Sayar  M.  1998,  57-90)  е  разположен  върху  внуш ителен  полуостров,  извиващ  дъга  на  юг,  от  запад  на  изток.  В  Древността,  природните  условия  предпоставят  използването  на  две  пристанищ а  от  полиса П еринт,  които  впрочем,  са реалност  и  в  нашето  съвремие.  Височината  на  хълм а  на  полуострова,  където  се  намира  акрополът  е  над  30  м  и  днес  на  най-високото  място  има  морски  фар.  На  ю жната  страна  на  този  хълм,  много  добре  личи  дъгата  на  античния  театър,  отворена  към  М раморно  море.  За  щастие,  мястото  на  древния  полис  е  опазено  и  днес  от  застрояване  и  е  отличен  обект  за  бъдещи  мащ абни  проучвания.  И сторията  на  древния  П еринт  е  богато  осветлена  от  писмените  свидетелства,  гръцките  и  латинските  надписи  от  и  за  града,  във  внуш ителния  корпус  на  М устафа  Саяр  (Sayar  M.  1998,  502  S.  mit  86  Abbildungen,  215  Photos  auf  51  Tafeln,  5  Faltkarten  und  einer  Falttafel.)  И мето  Perinthos,  с  основата  Per/Pir-  и  наставката  -  nthos,  е  древен  тракийски  реликт,  в  контекста  на  палеобалкано-западномалоазийската  общ ност  от  II  хил.пр.Хр.  (Detschew  D.  1976,  363-364;  П орожанов  К.  1998,  44-50).  Не  много  след  появата  на  Селимбрия,  през  първата  половина  на  V I  в.пр.Хр.,  преселници  от  остров  Самос  (RE,  1956,  ХХХV II  Н В ,  802-812;  К ЕТД,  1993,  212)  създават,  при  тракийско  селище  с  името  П еринт,  своя  апойкия,  приела  местното  име. 

46 

II глава.  ПОЛИСИ ОТ АРХЕТА  ПО КРАЙБРЕЖИЯТА НА  ОДРИСКАТА БАЗИЛЕЯ.  В  И нвентарния  свод  на  архаичните  и  класическите  полиси  П еринт  е  определен  в  категорията  5А:а,  което  означава,  че  е  град  с  територия  над  500  кв.  км,  от  тип,  който  в  изворите  се  назовава  изрично  полис,  в  който  неелинското  е  много  малко  и  слабо  представено  (Inventory  2004,  919-921).  О чевидно  е,  че,  подобно  на Бизантион,  П еринт е  сред  най-големите  елински  полис  в  П ропонтида.  Π ε ρ ί ν θ ι ο ι  (ATL,  I,  374-375),  тоест  перинтийците,  жителите  на  града  П еринт,  се  появяват  в  ATL,  през  452/451  г,  с  изключително  висока  вноска  от  10  таланта.  Тя  остава  такава  при  почти  всички  документирани  плащ ания  към  Атина  (ATL,  I,  374-375).  П рез  П ървия  данъчен  период,  в  листи  1,  2  и  4,  за  454/453,  453/452  и  451/450  г.пр.Хр.,  няма  запазени  данни  за  платен  форос  към Архета.  Но  в  лист  3,  за  452/451  г.,  в  корпуса  се  възстановява  вноската  от  10  таланта.  Според  Russell  M eiggs,  обаче,  епиграфските  останки,  за  същ ата  година,  не  позволяват  да  се  възстанови  точната  сума  на  плащане  към  Атина  (Meiggs  R.  1972,  546).  Така,  през  П ървия  данъчен  период,  за  3  години,  липсват  данни  за  приведени  суми  на  Атина,  за  1  година,  се  регистрира  плащане  от  вероятната  сума  10  таланта  или  плащане  с  неясен  размер.  П рез  Втория  данъчен  период,  в  лист  5,  за  450/449  г.,  при  възстановяването  на  името  на  перинтийци,  се  възстановяват  две  платени  на  Атина  суми.  Едната  -  от  3  таланта  и  4930  драхми.  Другата  -  от  6  таланта  и  1070  драхми.  Така,  общ ото  количество  на  трибута  става  10  таланта.  В  листи  7  и  8,  за  448/447  и  447/446  г.,  няма  данни  за  платен  данък.  Така,  през  Втория  данъчен  период,  за  1  година,  има  извърш ени  плащ ания,  които  възлизат  общ о  на  10  таланта,  за  2  години,  липсват  данни  за  приведен  данък  на  Атина.  П рез  Третия  данъчен  период,  в  листи  9  и  10,  за  446/445  и  445/444  г.,  същ о  няма  запазени  данни  за  приведен  трибут  на  Атина.  В  лист  11,  за  444/443  г.,  обаче,  заедно  с  възстановяването  на  името  на  перинтийци,  се  възстановява  число  от  10  таланта.  Така,  през  Третия  данъчен  период,  за  2  години,  липсват  данни  за  приведен  данък  на Атина,  за  1  година,  има  извърш ено  плащане  от  10  таланта.  П рез  Ч етвъртия  данъчен  период,  в  листи  12,  13,  14  и  16,  за  443/442,  442/441,  441/440  и  439/438  г.,  големината  на  плащ аната  на  Атина  сума  от  П еринт  е  неизменно  в  размер  на  10  таланта.  В  лист  15,  за  440/439  г.,  липсват  запазени  данни  за  извърш ено  плащ ане.  Така,  през  Четвъртия  данъчен  период,  за  4  години,  им а  извърш ени  плащ ания  от  по  10  таланта,  за  1  година,  няма данни  за  приведена  сума  към  Атина.  П рез  П етия  данъчен  период,  в  лист  19,  за  436/435  г.,  няма  запазени  данни  за  извърш ено  плащане  към  Атина.  В  лист  20,  за  434/434  г.,  отново  се  възстановява  приведен  данъчен  трибут  в  размер  на  10  таланта.  Така,  през  П етия  данъчен  период,  за  1  година,  липсват  данни  за  приведена  на Атина  сума,  за  1  година,  им а  отчетено  плащане  от  10  таланта.  П рез  Ш естия  данъчен  период,  в  лист  2 1 ,  за  434/433  г.,  няма  запазени  данни  за  приведен  трибут  към  Атина.  В  лист  22,  за  433/432  г.,  отново  се  възстановяват  10  таланта  -  приведена  на  Атина  сума.  В  лист  23,  за  432/431  г.,  се  възстановява  част  от  сума,  която  част  е  в  размер  на  1515  драхми.  Според  Russell 

47 

Калин Порожанов. ОДРИСКОТО ЦАРСТВО, ПОЛИСИТЕ... И АТИНА  M eiggs,  обаче,  наличните  данни,  за  същ ата  година,  сочат  частично  изпълнена  квота  и,  в  крайна  сметка,  нерегулярно  плащане  (Meiggs  R.  1972,  547).  Така,  през Ш естия данъчен период,  за  1  година,  липсват данни,  за  1  година  има  редовно  плащане  от  10  таланта  и  за  1  година  432/431  г.  има  нерегулярно  плащ ане.  П рез  Седмия  данъчен  период,  в  лист 25,  за 430/429  г.,  сумата,  приведена  на  Атина,  без  съмнение,  възлиза  на  традиционните  10  таланта.  В  лист  26,  за  429/428,  обаче,  отново  няма  запазени  данни  за  плащане  към  Архета.  Така,  през  Седмия  данъчен  период,  за  1  година,  има  отчетено  плащане  от  10  таланта,  за  1  година,  липсват данни  за  приведена сума на Атина.  През  О смия  данъчен  период,  в  лист  27,  за  428/427  г.,  ням а  запазени  данни  за  плащ ане.  Така,  за  Осмия данъчен  период,  за  1  година,  липсват данни  за плащане  към  Атина.  През  Деветия  данъчен  период,  в  лист  33,  за  422/421  г.,  същ о  ням а  запазени  данни  за плащ ане.  Така,  за  Деветия  данъчен  период,  за  1  година,  липсват  данни  за  плащане  към  Атина.  През  Десетия  данъчен  период,  в  лист  34,  за  421/420  г.,  отново  ням а  запазени  данни  за  плащане.  Така,  за  Десетия  данъчен  период,  за  1  година,  липсват  данни  за  плащане  към  Атина.  В  Оценката  на  данъка  А  9,  за  425/424  г.,  перинтийци  са  споменати  като  данъкоплатци,  без  да  е  ясно  колко  точно  е  размерът  на  задължението  за  същ ата  година.  Дали  е  платен  данъкът  към Архета  или  не  -  е  трудно  да  се  каже.  Равносметката  показва  следното.  За  14  години  няма  данни  за  приведен  на  Атина  данък  от  П еринт.  Регистираните  плащ ания  се  документират  за  11  години.  П рез  тези  11  години,  плащ анията  са  със  сравнително  висок  размер  от  10  таланта.  Само  в  годината  432/431  се  наблю дава  нерегулярно  плащане  с  намален  или  неясен  размер. 

5.  Д и д ю м о н  тейхос  Δ ι δ υ µ ο τ ε ι χ ΐ τ α ι  (ATL,  I,  262-263,  481),  дидю м онтейхитайци  са жителите  на  града  Διδυµον  τείχος/Д и дю м о н  тейхос.  По-старата  локализация  на  това  селище  (RE,  1905,  X  H B ,  442)  го  поставя  на  анатолийския  хелеспонтийски  бряг,  в  областта  М изия.  По-новата  -  го  определя  на  северния  бряг  на  М раморно  море,  западносеверозападно  от  П еринт  (ATL,  I,  262-263)  -  като  го  идентиф ицира  и  с  названията  Н ео н  тейхос  и  Х ерайон  тейхос.  П овод  за  това  са  данните  у  П севдо-Скилакс  (Ps.Skylax,  67),  К сенофонт  (X en.  Anab.VII,  5,  6-8)  и  К орнелий  Н епот  (Corn.  N ep.  Alcib.  V II,  4),  които  говорят  за Н ео н  тейхос  около  и  в  района  на разполагане  на  Д идю мон  тейхос,  източно/североизточно  от  Бизанте  и  северозападно/западно  от  П еринт,  без,  обаче,  да  го  идентифицират  с  него.  Н ео н  тейхос  се  локализира  още  на  северния  бряг  на  М раморно  море,  ю ж но  от  Бизанте  (RE,  1935,  X X X II  H B ,  2431).  Херодот  (Hdt.  IV,  90)  съобщ ава  за  град  Херайон  на  крайбрежието,  близо  до 

48 

II глава.  ПОЛИСИ ОТ АРХЕТА  ПО КРАЙБРЕЖИЯТА НА  ОДРИСКАТА БАЗИЛЕЯ.  П еринт,  без  да  споменава  Д идю м он  тейхос.  Демостен  (Demosthen.  III,  4)  говори  за  Х ерайон  тейхос  в  същ ия  район,  но  не  казва  нищ о  за Д идю м он  тейхос.  Н ям а  данни  за  това  от  кого  и/или  от  кои  е  основан  Д и дю м о н  тейхос.  В  И нвентарния  свод  на  архаичните  и  класическите  полиси  Д идю м он  тейхос  е  под  рубриката  на  Н еон  тейхос  и  е  определен  като  пределинистическо  селищ е,  намиращ о  се  между  Ганос  и  П еринт  в  П ропонтида,  което  не  е  засвидетелствано  в  изворите  като  полис  (Inventory  2004,  914).  Не  се  ком ентира  им а  ли  представено  елинско  и  неелинско  в  него.  В  същ ия  И нвентарен  свод,  обаче,  под  името  на  Х ерайон  тейхос  е  посочено,  че  Д идю м он  тейхос  е  селище  в  категория  1  (или  2)  А :а,  което  означава,  че  това  е  полис  до  25  (или  до  100)  кв.  км,  който  е  назоваван  в  изворите  като  полис,  където  неелинското  е  много  малко  и  слабо  (Inventory  2004,  918-919).  Така,  според  И нвентарния  свод  се  оказва,  че  Д идю м он  тейхос  е  крепост,  която  е  от  най-малките  полиси  -  колкото  или  малко  по-голяма  от  Даунион/Дамнион  тейхос.  Веднага  се  вижда,  че  има  проблем.  И  той  е  в  това  да  се  прецени  реално  тази  крепост  полис  ли  е  или  не  е,  и  може  ли  Даунион/Дамнион  тейхос  да  се  идентиф ицира  с  Н ео н  тейхос  и  Х ерайон  тейхос.  П рез  последните  години,  чрез  разкопки,  при  които  са  открити  елински  и  тракийски  монети  с  надписи,  се  идентиф ицира  крепостта  с  пристанище  Х ерайон  тейхос,  на  15  км  североизточно  от  Бизанте,  днеш ния  гр.Текирда  (Atik  N.  2005,  8;  Atik  N.  2007,  13-23;  Yağız  O.  2008,  107-117).  В  този  контекст,  не  мога  да  не  отбележа  и  факта,  че  само  на  2-3  км  западно/югозападно  от  града  Х ерайон  тейхос,  на  високия  бряг  до  морето,  се  разкопава  невероятно  тракийско  култово  средище  с  резиденциална  сграда  от  Късната  бронзова,  Ранната  ж елязна  епоха  и  Античността,  вклю чително  и  интересуващ ия  ни  тук  период  на  V  в.пр.Хр. (Erim-Özdogan A. 2005, 21-22).  Дали  то  може  да  бъде  идентифицирано  с  Н еон  тейхос,  например,  или  с  друго  неизвестно  нам  селище-резиденция  на  тракийските  владетели,  за  сега,  ще  остане  неясно.  Въз  основа  на  данните  от  археологическите  разкопки  за  Х ерайон  тейхос  (Atik  N.  2005,  8;  Atik  N.  2007,  13-23;  Yağız  O.  2008,  107-117)  и  тракийското  култово  средищ е-резиденция,  западно/югозападно  от  него (Erim-Özdogan A. 2005, 21-22),  тук  не  се  приема,  като  най-убедително,  становищ ето  на  авторите  на  К орпуса  на  Атинските  трибутни  листи  (ATL,  I,  262-263,  481-482),  че  Д идю м он  тейхос  от  ATL  е  идентичен  с  отсъстващите  от  листите  Н еон  тейхос  и  Х ерайон  тейхос,  известни  от  гореспоменатите  антични  автори.  Както  изглежда,  Д идю м он  тейхос  не  е  Н еон  тейхос,  не  е  и  Х ерайон  тейхос,  а  най-вероятно  е  елински  емпорион,  но  и  крепост  -  както  изрично  се  назовава  в  името  u,  която  се  намира  по  крайбрежието  на  изток  от  Х ерайон  (Неон)  тейхос,  между  него  и  П еринт.  Н ай-подходящ ото  местоположение  за  този  емпорионкрепост  е  при  някой  от  петте  носа  на  сравнително  слабо  изразения  полуостров,  който  се  намира на  5  до  10  км,  западно  от П еринт.  Крепостта  Д идю м он  е  владяна  от  по-силните  в  определени  периоди  траки  или  елини.  П рисъствието  u  в  Атинските  трибутни  листи  показва,  че  към  датата  на  включването  u  в  тях  -  средата  на  V  в.пр.Хр.,  там  им а  доминация  на  елини. 

49 

Калин Порожанов. ОДРИСКОТО ЦАРСТВО, ПОЛИСИТЕ... И АТИНА  Д идю монтейхитайци  внасят  регулярно  внасят  форос  от  1000  драхм и  към  Атина  (ATL,  I,  262-263;  Isaac  B.,  1986,  204).  П рез  П ървия  данъчен  период,  листи  1  и  2,  за  454/453  и  453/452  г.,  Д идю м он  тейхос  внася  в  касата  на  Атина  по  1000  драхми,  годиш но.  В  листи  3  и  4,  за  452/451  и  451/450  г.,  няма  данни  за  платен  данък  към  Атина.  Така,  през  П ървия  данъчен  период,  за  2  години,  има  данни  за  плащ ания  от  по  1000  драхми,  за  2  години  липсват  данни  за  приведени  суми  към  Атина.  П рез  Втория  данъчен  период,  в  лист  5,  за  450/449  г.,  н ям а запазени  данни  за  платен  форос  към  Атина.  В  листи  7  и  8,  за  448/447  и  447/446  г.,  възстановяваният  данък  е  отново  1000  драхми,  на  година.  Така,  през  Втория  данъчен  период,  за  1  година,  липсват  данни  за  плащане  към  Атина,  за 2  години,  има данни  за  плащ ания,  от  по  1000  драхми.  П рез  Третия  данъчен  период,  в  лист  9,  за  446/445  г.,  плащ аният  данък  продължава  да  е  1000  драхми.  В  листи  10  и  11,  за  445/444  и  444/443  г.,  обаче,  няма  запазени  данни  за  платен  данък  към  Атина.  Така,  през  Третия  данъчен  период,  за  1  година,  има  данни  за  плащане  от  1000  драхми,  за  2  години  липсват  данни  за  приведени  суми  на  Атина.  П рез  Ч етвъртия  данъчен  период,  в  листи  12,  13,  14  и  15,  за  443/442,  442/441,  441/440  и  440/439  г.,  възстановяваният  данък  продължава  да  бъде  по  1000  драхми,  на  година.  В  лист  16,  за  439/438  г.,  няма запазени  данни  за  плащ ан данък.  Така,  през  Четвъртия  данъчен  период,  за  4  години,  има  отчетени  данни  за  плащ ания  по  1000  драхми,  за  1  година  липсват  данни  за  приведена  сума  на  Атина.  П рез  П етия  данъчен  период,  в  лист  19,  за  436/435  г.,  н ям а запазени дан н и  за  привеждан  от  Д идю м он  тейхос  данък  към  Атина.  В  лист  20,  за  435/434  г.,  възстановеният  данък  е  отново  1000  драхми.  Така,  през  П етия  данъчен  период,  за  1  година  лисват  данни  за  приведена  сума  на  Атина,  за  1  година  има  отчетени  данни  за  плащ ане,  от  1000  драхми.  П рез  Ш естия  данъчен  период,  в  лист  2 1 ,  за  434/433  г.,  н ям а  запазени  данни  за  плащ ан  данък  на  Атина.  В  листи  22  и  23,  за  433/432  и  432/431  г.,  възстановяваният  данък  си  остава  1000  драхми.  Така,  през  Ш естия  данъчен  период,  за  1  година,  липсват  данни  за  приведена  сума  на  Атина,  за  2  години,  им а  отчетени  данни  за  плащ ания,  от  по  1000  драхми.  П рез  Седмия  данъчен  период,  в  лист  25,  за  430/429  г.,  плащ аният  данък  продължава  да  е  1000  драхми.  В  лист  26,  за  429/428  г.,  няма  запазени  данни  за  плащ ан  данък.  Така,  през  Седмия  данъчен  период,  за  1  година,  има  данни  за  плащане  от  1000  драхми,  за  1  година,  липсват  данни  за  приведена  сума  на  Атина.  П рез  О смия  данъчен  период,  в  лист  27,  за  428/427  г.,  името  на  дидю мотейхитайци  се  възстановява,  но  размерът  на  платения  данък  -  не.  Така,  през  Осмия  данъчен  период,  за  1  година,  има  данни  за  отчетено  плащ ане,  но  не  е  ясна сумата.  П рез  Деветия  данъчен  период,  в  лист  33,  за  422/421  г.,  н ям а  запазени  данни  за  платен  данък  към  Атина.  Така,  през  Деветия  данъчен  период,  за  1  година,  липсват  данни  за  приведен  трибут. 

50 

II глава.  ПОЛИСИ ОТ АРХЕТА  ПО КРАЙБРЕЖИЯТА НА ОДРИСКАТА БАЗИЛЕЯ.  П рез  Д есетия  данъчен  период,  в  лист  34,  за  421/420  г.пр.Хр.,  дидю монтейхитайци  се  появяват  отново  в  данъчния  регистър,  но  без  да  е  ясна  платената  сума  на  Атина.  Така,  през  Десетия  данъчен  период,  за  1  година,  им а  данни  за  отчетено  плащ ане  без  да  се  разчита  сумата.  Д идю м онтейхитайци  са  споменати  през  425/424  г.пр.Хр.  и  в  О ценката  за  данъка  А  9,  като  размерът  му  не  се  чете.  Равносметката  показва  следното.  Д идю монтейхитайци  плащ ат  15  години  на  Архета  и  няма  запазени  данни  за  плащ ания  към  нея  ощ е  10  отчитани  години.  Впечатляващ  е,  обаче,  изключително  ниският  размер  на  фороса  -  само  1000  драхми,  което  го  прави  символичен.  За  разлика  от  високите  данъци  на  Бизантион,  Селимбрия  и  П еринт  към  Архета,  измервани  в  таланти,  големината  на  данъка,  плащ ан  от  Д идю м он  тейхос,  е  същата,  като  на  данъка,  който  внасят  коментираните  малко  по-горе  жители  на  Д аунион  тейхос. 

6. Бизанте  Β ι σ ά ν θ η  (ATL,  I,  246-247,  475-476).  Градът  Бизанте  е  разполож ен  на  северния  бряг  на  М раморно  море,  югозападно  от  Д идю м он  тейхос  и  Х ерайон  (Неон)  тейхос.  Той  е  елинска  апойкия,  основана  от  преселници  от  остров  Самос  (RE,  1897,  V  H B ,  500-501).  И м ето  Bisanthe  е  тракийско  (Detschew  D.  1976,  71)  и  предполага  наличието  на  тракийско  селище  тук  преди  основаването  на  елинската  апойкия.  В  И нвентарния  свод  на  архаичните  и  класическите  полиси  Бизанте  е  определен  в  категорията  2В:а,  което  означава,  че  е  град  с  територия  от  25  до  100  кв.  км,  от  тип,  който,  макар  в  изворите  да  не  се  назовава  изрично  полис,  е  полис,  в  който  неелинското  е  много  малко  и  слабо  представено  (Inventory  2004,  914-915).  Очевидно  е,  че  Бизанте  е  неколкократно  по-малък  от  Селимбрия,  но  по-голям  от  Даунион/Дамнион  тейхос  и,  може  би  -  приблизително  колкото  Д идю м он  тейхос,  неголям  елински  полис  в  Северна П ропонтида.  П рез  П ървия  данъчен  период,  в  листи  1,  2,  3  и  4,  за  454/453,  453/452,  452/451  и  451/450  г.,  няма  запазени  данни  за  платен  данък  от  Бизанте  към  Атина.  Така,  през  целия  П ърви  данъчен  период,  за  4  години,  няма  сигурни  данни  за  плащане  към  Атина.  П рез  Втория  данъчен  период,  в  листи  5,  7  и  8,  за  450/449,  448/447  и  447/446  г.,  няма  запазени  данни  за  платен  форос  към  Атина.  Така,  през  целия  Втори  данъчен  период,  за  3  години  няма  сигурни данни  за  плащ ане  към  Атина.  П рез  Третия  данъчен  период,  в  листи  9,  10  и  11,  за  446/445,  445/444  и  444/443  г.,  няма  запазени  данни  за  платен  данък  към  Атина.  Така,  през  целия  Трети  данъчен  период,  за  3  години,  няма  сигурни  данни  за  плащане  към  Атина.  П рез  Ч етвъртия  данъчен  период,  в  листи  12  и  13,  за  443/442,  442/441  г.,  Бизанте  отсъства  от  целите  възстановени  панели.  Това,  с  най-висока  степен  на 

51 

Калин Порожанов. ОДРИСКОТО ЦАРСТВО, ПОЛИСИТЕ... И АТИНА  сигурност  означава,  че,  през  тези  2  години,  градът  не  е  привел  абсолю тно  никакъв  форос  на  Атина.  В  Листи  14,  15  и  16,  за  441/440,  440/439  и  439/438  г.,  ням а  запазени  данни  за  плащ ан  данък.  Така,  през  Четвъртия  данъчен  период,  Бизанте  2  години,  443/442  и  442/441  г.,  с  абсолю тна  сигурност,  не  плащ а  на  Атина,  а  за  3  години,  441/440,  440/439  и  439/438  г.,  няма  сигурни  данни  за  приведен  данък.  П рез  П етия  данъчен  период,  в  лист  19,  за  436/435  г.,  н ям а запазени дан н и  за  привеждан,  от  града,  данък  към  Атина.  В  лист  20,  за  435/434  г.,  Бизанте  липсва  от  целия  възстановен  панел,  което  несъмнено  е  най-верният  признак  за  сигурно  неплащ ане  към  Атина.  Така,  през  П етия  данъчен  период,  Бизанте  не  плащ а  на  Атина  с  абсолю тна  сигурност  1  година  435/434  г.,  а  за  1  година,  няма данни  за  приведен  данък.  П рез  Ш естия  данъчен  период,  в  лист  2 1 ,  за  434/433  г.,  н ям а  запазени  данни  за  плащ ан  данък  на  Атина.  В  лист  22,  за  433/432  г.,  Бизанте  отново  отсъства  от  целия  възстановен  панел  -  най-сигурният  признак  за  несъстояло  се  плащ ане  към  Атина.  В  лист  23,  за  432/431  г.,  няма  запазени  данни  за  извърш ено  плащане  към  Атина.  Така,  през  Ш естия  данъчен  период,  Бизанте  не  плащ а  на  Атина,  с  абсолю тна  сигурност,  1  година,  433/432  г.,  а  за  2  години,  ням а  данни  за  приведен  данък.  П рез  Седмия  данъчен  период,  в  листи  25  и  26,  за  430/429  и  429/428  г.,  ням а  запазени  данни  за  плащ ан  данък,  за  2  години.  Така,  през  Седмия  данъчен  период,  липсват данни  за  плащ ане,  за 2  години.  П рез  О смия  данъчен  период,  в  лист  27,  за  428/427  г.,  няма  запазени  данни  за  плащ ан  данък.  Така,  през  Осмия  данъчен  период,  липсват  данни  за плащ ане,  за  1  година.  П рез  Д еветия  данъчен  период,  в  лист  33,  за  422/421  г,.  н ям а  запазени  данни  за  плащ ан  данък  към  Атина.  Така,  през  Деветия  данъчен  период,  липсват данни  за  плащ ане  за  1  година.  П рез  Д есетия  данъчен  период,  в  лист  34,  за  421/420  г.пр.Хр.,  н ям а  запазени  данни  за  плащ ан  данък  към  Атина.  Така,  през  Десетия  данъчен  период,  липсват данни  за  плащ ане  за  1  година.  И м ето  Бизанте  се  срещ а  в  няколко  предварителни  О ценки  за  дълж имите  данъци,  а  именно  в  А  9,  А  10  и  А  13,  които  се  отнасят  съответно  за  годините  425/424,  421  и 410/409  пр.Хр.  В  А  9  за  425/424  г.пр.Хр.  размерът  на  данъка  не  се  чете.  В  А  10  за  421  г.пр.Хр.  определеният  на  полиса  данък  се  чете  като  2  таланта,  но  ням а  никаква  гаранция,  че  е  платен  -  ощ е  повече,  че  в  данъчния  лист  ням а  запазена такава  информация.  В  А  13  за  410/409  г.пр.Хр.  -  също  се  чете  като  2  таланта,  но  също  липсва  инф орм ация  за плащ ане.  Равносметката  показва,  че  името  Бизанте/бизантийци,  не  се  открива  в  нито  един  от  запазените  трибутни  листи  на  Атинската  архе.  М ного  е  важно  да  се  отчете  обстоятелството,  че  от  всички  тях,  в  4  напълно  запазени  панела,  с  имената  на  платилите  данъците  си  към  Атина  полиси,  името  на  бизантийци  или  на  Бизанте  със  сигурност  липсва.  Това  са  панелите,  за  годините  443/442  и  442/441  пр.Хр.,  от 

52 

II глава.  ПОЛИСИ ОТ АРХЕТА  ПО КРАЙБРЕЖИЯТА НА ОДРИСКАТА БАЗИЛЕЯ.  Ч етвъртия  данъчен  период,  годината  435/434  от  П етия  и  433/432  г.пр.Хр.  от  Ш естия.  П рез  останалите  21  отчитани  тук  години  няма  запазени  данни  за  плащане  към  Атина.  Така  излиза,  че  няма  данни,  дори  за  една  единствена  година,  Бизанте,  със  сигурност,  да  е  привел  някаква  сума  на  Архета.  Възможно  е  градът  да  е  платил  искания  данък  от  2  таланта,  за  последните  две  от  3-те  години,  от  Оценките  за  предстоящ и  плащ ания  на  данъците  за  425/424,  421  и  410/409  г.,  но  няма  никакви  сведения,  които  да  потвърждават,  че  това  е  станало.  Размерът  на  данъка,  определен  за  Бизанте  от  2  таланта,  е  сравним  с  плащаните  на  два  пъти  вноски  към  Атина  от  по-малкия  полис  Даунион/Дамнион  тейхос:  един  път  от  2  таланта  и  400  драхм и  и  втори  -  от  2  таланта. 

7.  С ерейон тейхос  Σ ε ρ ι ο τ ε ι χ ΐ τ α ι  (ATL,  I,  398-399,  545-546),  сериотейхитайци  са ж ителите  на  Σ έ ρ ε ι ο ν  τεΐχος/С ерейон  тейхос.  В  ATL,  Серейон  тейхос,  се  причислява  към  Хелеспонтийския  данъчен  окръг  и  се  разполага  на  северния  бряг  на  М раморно  море  -  на  югозапад  от  Бизанте.  След  като  фигурират  като  данъкоплатци  в  ATL  сериотейхитайци  очевидно  представляват  и  представят  едноименна  елинска  крепост.  От  коя  метрополия  и  кога  е  основана  тя,  обаче,  за  сега,  остава  неизвестно.  Серейон  е  тракийско  име  (ATL,  I,  546;  D etschew  D.  1976,  433-434),  което  предполага  и  наличие  на тракийско  селище  там.  В  И нвентарния  свод  на  архаичните  и  класическите  полиси  Серейон  тейхос  е  определен  в  категорията  1С:а,  което  ще  рече,  че  е  селище  с  територия  до  25  кв.  км,  от  тип,  който  в  изворите  не  се  назовава  изрично  полис  и  не  е  много  сигурно,  че  е  точно  такъв  тип  град;  в  него,  обаче,  неелинското  е  малко  и  слабо  представено  (Inventory  2004,  922).  Очевидно  е,  че  Серейон  тейхос  е  малка  елинска  крепост  в  П ропонтида,  която  не  може  да  се  нарече  полис,  а  по-скоро  -  емпорион.  Големината  u  е  колкото  на  Даунион/Дамнион  тейхос.  Локализацията  на  тази  крепост,  според  древните  автори,  я  поставя  в  областта  на  Х иерон  орос.  Н а  едно  място  Демостен  изброява  Серейон  тейхос,  Ергиске  и  Х иерон  орос  (Demosthen.  V II,  36-37),  на  друго  място  -  Серейон  тейхос  и  Х и ерон  орос  (Demosthen.  IX ,  15),  а  на  трето  -  категорично  казва,  че  траките  (т.е.  одрисите),  които  са  съю зници  на  атиняните,  държат  крепостите  Серейон,  М иртин он  и  Ергиске,  са  застраш ени  от  Ф илип  II,  след  сключения  от  него  през  346  г.  мирен  договор  с  Атина  (Demosthen.  ХV III,  25-27).  Тук  ще  добавя  и  сведението  на Есхин,  който  говори  за Ергиске,  М иргиске,  Ганос  и  Ганиада  (Aischin.  III,  82).  Очевидно,  подредбата  Серейон  тейхос,  Ергиске,  Х и ерон  орос  сочи  античната  представа  за  местоположението  на  Серейон  към  или  в  югозападната  част  на  Х иерон  орос,  но  югозападно  от  Ергиске.  В  подредбата  на  П севдо-Скилакс  (Ps.-Skylax,  67)  името  Серейон  тейхос  отсъства.  П одобно  на  случая  с  Бизанте,  приблизително  там  се  назовават  тракийската  крепост  Ганос  и  областта  Ганиада.  Така,  Серейон  тейхос  се  локализира  в  южната/югозападната  част  на  крайбрежието  на  тракийската  област  Ганиада,  която  е  назована  на  гръцки  Х иерон  орос/Свещена  планна. 

53 

Калин Порожанов. ОДРИСКОТО ЦАРСТВО, ПОЛИСИТЕ... И АТИНА  П рез  П ървия  данъчен  период,  в  листи  1,  2,  3  и  4,  за  454/453,  453/452,  452/451  и  451/450  г.,  няма  запазени  данни  за  платен  данък  към  Атина.  Така,  през  П ървия  данъчен  период,  за  4  години,  няма  запазени  данни  за  плащ ан  от  сериотейхитайци  данък  на  Атина.  П рез  Втория  данъчен  период,  в  листи  5,  7  и  8,  за  450/449,  448/447  и  447/446  г.,  няма  запазени  данни  за  платен  към  Атина  форос.  Така,  през  Втория  данъчен  период,  за  3  години,  няма  запазени  данни  за  плащ ан  от  сериотейхитайци  данък  на  Атина.  П рез  Третия  данъчен  период,  в  листи  9,  10  и  11,  за  446/445,  445/444  и  444/443  г.,  няма  запазени  данни  за  платен  данък  към  Атина.  Така,  през  Третия  данъчен  период,  за  3  години,  няма  запазени  данни  за  плащ ан  от  сериотейхитайци  данък  на  Атина.  П рез  Ч етвъртия  данъчен  период,  в  листи  12  и  13,  за  443/442,  442/441  г.,  Серейон  тейхос  отсъства  от  целите  възстановени  панели.  Това,  с  най-висока  степен  на  сигурност,  означава,  че  през  тези  2  години  градът  не  е  привел  абсолютно  никакъв  форос  на  Атина.  В  листи  14,  15  и  16,  за  441/440,  440/439  и  439/438  г.,  няма  запазени  данни  за  плащ ан  данък.  Така,  през  Четвъртия  данъчен  период,  за  2  години  443/442  и  442/441  г.  се  регистрира  абсолютно  сигурно  неплащ ане  и  за  3  години  -  липса  на  данни  за  приведен  данък  от  сериотейхитайци  на  Атина.  П рез  П етия  данъчен  период,  в  лист  19,  за  436/435  г.,  н ям а запазени дан н и  за  привеждан  от  града  данък  към  Атина.  В  лист  20,  за  435/434  г.,  Серейон  тейхос  липсва  от  целия  възстановен  панел,  което  несъмнено  е  най-верният  признак  за  сигурно  неплащ ане  към  Атина.  Така,  през  П етия  данъчен  период,  1  година  435/434  г.  е  с  абсолютно  сигурно  неплащ ане  и  1  година  -  с  липса  на  данни  за  плащане  към  Атина  от  сериотейхитайци.  П рез  Ш естия  данъчен  период,  в  лист  2 1 ,  за  434/433  г.,  н ям а  запазени  данни  за  плащ ан  данък  на  Атина.  В  лист  22,  за  433/432  г.,  отново  Серейон  тейхос  отсъства  от  целия  възстановен  панел,  факт,  който  несъмнено  е  най-сигурния  признак  за  несъстояло  се  плащане  към  Атина.  В  лист  23,  за  432/431  г.,  няма  запазени  данни  за  извърш ено  плащане  към  Атина.  Така,  през  Ш естия  данъчен  период,  за  1  година,  433/432  г.,  се  наблю дава  абсолютно  сигурно  неплащ ане  и  за  2  години  -  липса  на  данни  за  плащ ане.  П рез  Седмия  данъчен  период,  в  листи  25  и  26,  за  430/429  и  429/428  г.,  няма  запазени  данни  за  плащ ан  данък.  Така,  през  Седмия  данъчен  период  има  2  отчетни  години  с  липса  на  данни  за  плащане  от  сериотейхитайци  към  Атина.  П рез  О смия  данъчен  период,  в  лист  27,  за  428/427  г.,  името  сериотейхитайци  се  възстановява,  но  размерът  на  плащ ания  данък  -  не.  Така,  през  Осмия  данъчен  период,  за  1  година,  428/427  г.,  им а  сигурни  данни  за  платен  данък  от  сериотейхитаци  към  Атина,  но  без  разчетен  размер.  П рез  Деветия  данъчен  период,  в  лист  33,  за  422/421  г.,  н ям а  запазени  данни  за  платен  данък  към  Атина.  Така,  през  Деветия  данъчен  период,  за  1  отчетна  година  липсват  на  данни  за  плащане  към  Атина. 

54 

II глава.  ПОЛИСИ ОТ АРХЕТА  ПО КРАЙБРЕЖИЯТА НА  ОДРИСКАТА БАЗИЛЕЯ.  П рез  Д есетия  данъчен  период,  в  лист  34,  за  421/420  г.пр.Хр.,  името  сериотейхитайци  се  възстановява,  но  размерът  на  плащ ания  данък  -  не.  Така,  през  Десетия  данъчен  период,  за  1  година,  421/420  г.,  се  регистрира  плащ ане  на  данък  от  сериотейхитайци  към  Атина,  но  с  неясен  размер.  В  Оценката  А  9  за  данъка,  през  425/424  г.,  името  сериотейхитайци  се  възстановява,  но  размерът  на  предвидения  за  плащ ане  данък  -  не.  Равносметката  показва,  че  сериотейхитайци  отсъстват,  на  практика,  от  данъчните  листи  в  първите  7  данъчни  периода,  което  ще  рече  около  четвърт  век  от  454/453  до  429/428  г.пр.Хр.,  включително.  И  тук,  обаче,  точно  както  в  случая  с  Бизанте,  името  на  сериотейхитайци  или  на  Серейон  тейхос  не  се  открива  и  в  добре  запазените  панели  с  имената  на  всички  данъчно  издължили  се  към  Атина  градове.  Става  дума  за  листи  12  и  13,  за  443/442  и  442/441  г.пр.Хр.,  от  Четвъртия  данъчен  период,  лист  20,  за  435/434  г.пр.Хр,.  от  П етия  данъчен  период  и  лист  22,  за  433/432  г.пр.Хр.,  от  Ш естия  данъчен  период.  Това  са  абсолю тно  същите  4  панела,  от  които  липсва  и  Бизанте.  Като  се  добавят  и  19-те  години  с  липса  на  данни  за  плащ ане  те  стават  общо  23.  И  в  случая  със  Серейон  тейхос  е  ясно,  че  градът  не  плащ а  на  Архета,  23  отчитани  години,  почти  колкото  Бизанте,  при  който  те  са  25. 

8.  О б щ и  и  специф ични  данъ чни  проявления  И злож еното  до  тук,  въз  основа  на  данните  от  Атинските  трибутни  листи,  за  7  от  полисите  на  Хелеспонтийския  данъчен  окръг,  нам иращ и  се  по  крайбрежието  на  Одриската  базилея,  дава  основания  между  тях  да  се  видят  общ и  и  специф ични  проявления,  които  се  откриват:  в  отсъствия  от  панелите,  в  редукциите  на  внасяните  суми  и  в  липсата  на  данни.  О тсъствия  от  целите възстановени  панели  на:  - Бизанте  -  443/442,  442/441,  435/434,  433/432  =  4  г.  -  Серейон  тейхос  -  443/442,  442/441,  435/434,  433/432  =  4  г.  Само  при  тези  2  неголеми  града-емпориони  се  наблю дават  по  едни  и  същ и  4  години  със  сигурни  неплащ ания  към  Архета,  което,  с  най-висока  степен  на  вероятност  би  могло  да  означава,  че  през  тези  години,  тези  градове  не  са  в  подани  отнош ения  с  Атина.  Р едукции  на  плащ ания  данък  към  А тина  от:  -  Бизантион  -  448/447  г.,  от  15  на  10  таланта;  447/446,  444/443  и  435/434  г.  -  с  неясен размер  на плащ ане  =  1  сигурна и  3  вероятни  =  4  г.  -  С елимбрия  -  443/442,  442/441,  441/440  и  439/438  г.,  от  6  на  5  таланта;  435/434,  433/432  и  432/431  г.,  от  5  таланта на  900  драхм и  = 7 г.  - П ерин т  -  432/431  г.,  от  10  таланта  на  1515  драхми  или  друга  неясна  сума  на нерегулярно  плащ ане  =  1  г.  Само  при  тези  3  големи  града им а  общо  9  сигурни,  плю с  3  много  вероятни,  редукции  на  плащ ания  към  Архета.  Като  се  има  пред  вид  историческата  ситуация  и  политическата  обстановка  през  годините  на  редукции,  с  много  висока  степен  на  вероятност  може  да  се  допусне,  че  те  са  израз  на  отслабени  подани  отнош ения  с  Атина.  В  най-висока 

55 

Калин Порожанов. ОДРИСКОТО ЦАРСТВО, ПОЛИСИТЕ... И АТИНА  степен  това  се  отнася  за  Селимбрия  -  7  г.,  в  по-малка -  за  Бизантион  -  4  г.  и  в  наймалка  -  за  П ерин т  -  1  г..  Н ям а  запазени  данни  за  плащ ан  данък  към  Атина  от:  -  Бизантион  -  454/453,  453/452,  451/450,  446/445,  445/444,  440/439,  439/438,  436/435,  434/433,  432/431,  422/421,  421/420  г.  =  12  г.  -  Селимбрия  -  454/453,  453/452,  452/451,  446/445,  440/439,  436/435,  434/433,  429/428,  428/427,  422/421,  421/420  г.  =  11  г.  -  Даунион/Дамнион  тейхос  -  454/453,  453/452,  451/450,  450/449,  444/443,  439/438,  436/435,  434/433,  429/428,  422/421  г.  =  10  г.  -  П ерин т  -  454/453,  453/452,  451/450,  448/447,  447/446,  446/445,  445/444,  440/439,  436/435,  434/433,  428/427,  422/421,  421/420  г.  =  13  г.  -  Д и дю м он  тейхос  -  452/451,  451/450,  450/449,  445/444,  444/443,  439/438,  436/435,  434/433,  429/428,  422/421  г.  =  10  г.  -  Бизанте  -  454/453,  453/452,  452/451,  451/450,  450/449,  448/447,  447/446,  446/445,  445/444,  444/443,  441/440,  440/439,  439/438,  436/435,  434/433,  432/431,  430/429,  429/428,  428/427,  422/421,  421/420  г.  =  21  г.  -  Серейон  тейхос  -  454/453,  453/452,  452/451,  451/450,  450/449,  448/447,  447/446,  446/445,  445/444,  444/443,  441/440,  440/439,  439/438,  436/435,  434/433,  432/431,  430/429,  429/428,  422/421  г.  =  19  г.  Липсата  на  запазени  данни  за  плащ ания  към  Атина  сочат  с  най-голям  брой  години  големите  полиси  П еринт  -  13,  Бизантион  -  12,  и  Селимбрия  -  11  г.,  които  са  в  североизточния  края  на  М рам орно  море.  Те  са  последвани  от  малките  полисиемпориони  Даунион  тейхос  -  10  г.  и  Д и дю м он  тейхос  -  10  г.  За  тези  5  града,  ням а  запазени  данни,  от  10  до  13  години.  Тъй  като  те  са  съседни  един  на  друг,  може  да  се  допусне,  че  отсъствието  на  данни  се  дължи,  в  някаква  степен,  на  невъзстановените  панели.  Но  като  се  имат  пред  вид  редукциите  на  3-те  големи  града  (Селимбрия,  Бизантион  и  П еринт),  не  е  изключено,  в  някои  от  тези  години,  това  отсъствие  да  се  дълж и  и  на  охладени  отнош ения  с  Атина.  За  последните  2  града,  за  които  ням а  данни  за  плащане  към  Архета,  по  около  20  години,  при  това,  както  стана  ясно  по-горе,  те  отсъстват  и  от  напълно  възстановените  панели,  в  едни  и  същ и  4  години,  с  най-висока  степен  на  вероятност,  може  да  се  допусне,  че  макар  и  членове  на  Архета,  в  голяма  степен,  тези  градове  са  извън  авторитарния  контрол  на  Атина.  По  този  относителен  показател  е  видно,  че  вероятно  Атина  не  успява  да  оказва  влияние  над  2-та  полиса-емпориони  Бизанте  и  Серейон  тейхос.  Това  влияние  е  изглежда  по-силно,  над  полисите  Бизантион,  Селимбрия,  П еринт  и  емпорионите  Даунион  и  Д и дю м он  тейхос.  Равносметката  е  следната.  Отсъстващите  от  4  панела  и  неприсъстващ и  в  други  листи  емпориони  Бизанте  и  Серейон  тейхос,  най-вероятно,  макар  и  формално  подани  на  Атина  полиси,  реално  са извън  нейния  контрол.  С елимбрия  им а  7  години  редукции  (=отслабено  влияние  на  Атина)  и  като  фон  -  11  години  липса  на данни  за  плащ ане.  Това  прави  7  сигурни  години  и  общ о  18  вероятни  -  с  чувствително  отслабено  влияние  на  Атина  над  този  неин  подан  град. 

56 

II глава.  ПОЛИСИ ОТ АРХЕТА  ПО КРАЙБРЕЖИЯТА НА  ОДРИСКАТА БАЗИЛЕЯ.  Бизантион  има  1  сигурна  и  3  много  вероятни,  общ о  4  години  редукции  (=отслабено  влияние  на  Атина)  и  12  години  -  липса  на  данни  за  плащ ане.  Това  са  1  или  4  сигурни  -  и  13  или  16  г.  вероятни  години  на  отслабено  влияние  на  Атина.  Тук  влиянието  на  Атина  изглежда  по-силно.  П еринт  има  1  година  редукция  (=отслабено  влияние  на  Атина)  и  13  г.  липса  на  данни  за  плащ ане.  Това  е  1  сигурна  -  или  общ о  14  вероятни  години  на  отслабено  влияние  на  Атина.  П о  тези  показатели,  при  този  полис,  влиянието  на  Атина  се  отчита  като  по-ефективно.  Емпорионите  Даунион  и  Д идю м он  тейхос  имат  по  10  г.  -  липса  на  данни  за  плащ ане.  Това  са  10  вероятни  години  -  с  отслабено  влияние  на  Атина  над  тези  полиси.  Ако  се  отчете,  обаче,  че  те  плащ ат  само  по  1000  драхми  -  12  и  съответно  15  години,  ще  се  окаже,  че  това  е  странно  малка  сума  за  тези  полиси-емпориони,  защото  първият  от  тях,  през  430/429  и  421/420  г.,  успява  да  плащ а  по  2  и  повече  таланта.  В  такъв  случай,  властта  на  Атина  над  тях  не  ще  да  е  била  безразделна. 

§  2 .  П О Л И С И  О Т  ТР АК И Й С К А  Д А Н Ъ Ч Н А  О Б Л А С Т  1. Д ейре  Δειραΐοι  (ATL,  I,  260-261,  480),  дейрайци  са  жителите  на  Дейре.  М естоположението  на  Дейре  не  е  точно  определено.  Съгласно  П севдо-Скилакс,  емпорионът  Дерис  (Ps.-Skylax,  67)  се  намира  от  източната  страна  на  реката  М елас,  вливащ а  се  в  М елоския  залив,  между  М елас  и  града  Кардия,  с  който  започва  западната  част  на  Тракийския  херсонес.  Това  дава  основания  на  издателите  на  Атинските  трибутни  листи  приемат,  че  именно  това  селище,  най-вероятно,  е  споменавания  в  тях  Дейре.  Н ям а  известни  данни  за  това  кои  са  създатели  на  Дейре  и  от  къде  са  жителите  на  този  град.  В  И нвентарния  свод  на  архаичните  и  класическите  полиси  Дерис/Дейре  е  определен  в  категория  В:а?,  което  означава,  че  е  град  с  незвестно  колко  малка  територия  в  кв.  км,  от  тип,  който  в  изворите,  макар  че  не  се  назовава  изрично  полис  е  полис,  в  който  не  е  ясно  дали  неелинското  е  малко  и  слабо  представено  (Inventory  2004,  905-906).  Така  излиза,  че  Дейре  е  незнайно  колко  малък  елински  полис,  по-скоро,  емпорион  в  североизточната  част  на  Тракийско  море,  в  който  им а  незнайно  какво  и  колко  неелинско,  което  ще  рече  тракийско.  П рез  П ървия  данъчен  период,  в  листи  1,  2,  3  и  4,  за  454/453,  453/452,  452/451  и  451/450  г.,  няма  запазени  данни  за  платен  данък  към  Атина.  В  Оценката  А  1  за  данъка,  през  454/453  г.пр.Хр.,  срещу  името  на  Дейре  стои  сума,  чийто  размер  не  се  възстановява.  Възможно  е  тогава  трибутът  да  е  платен,  но  сигурни  данни  за това  няма.  Така,  през  П ървия  данъчен  период,  за  4  отчетни  години,  липсват  данни  за  плащ ан  данък  от  дейрайци  към  Атина. 

57 

Калин Порожанов. ОДРИСКОТО ЦАРСТВО, ПОЛИСИТЕ... И АТИНА  П рез  Втория  данъчен  период,  в  листи  5,  7  и  8,  за  450/449,  448/447  и  447/446  г.,  няма  запазени  данни  за  платен  форос  към  Атина.  Така,  през  Втория  данъчен  период,  за  3  години,  липсват  данни  за  платен  данък.  П рез  Третия  данъчен  период,  в  листи  9,  10  и  11,  за  446/445,  445/444  и  444/443  г.,  няма  запазени  данни  за  платен  данък  към  Атина.  Така,  през  Третия  данъчен  период,  за  3  години,  липсват  данни  за  платен  данък.  П рез  Ч етвъртия  данъчен  период,  в  лист  12,  за  443/442  г.,  Дейре  отсъства  от  целия  възстановяван  панел.  Това,  с  най-висока  степен  на  сигурност,  означава,  че,  през  тази  година,  градът-емпорион  не  е  привел  абсолютно  никакъв  форос  на  Атина.  В  листи  13,  14,  15  и  16,  за  442/441,  441/440,  440/439  и  439/438  г.,  няма  запазени  данни  за  плащ ан  данък.  Така,  през  Четвъртия  данъчен  период,  за  1  година  443/442  г.,  Дейре  се  регистрира  с  абсолю тно  сигурно  неплатен  данък  и  за  4  години  -  с  липса  на  данни  за  такъв.  П рез  П етия  данъчен  период,  в  лист  19,  за  436/435  г.,  н ям а запазени дан н и  за  привеждан  от  града  данък  към  Архета.  В  лист  20,  за  435/434  г.,  Дейре  липсва  от  целия  възстановен  панел,  което  несъмнено  е  най-верният  признак  за  сигурно  неплащ ане  към  Атина.  Така,  през  П етия  данъчен  период,  за  1  година,  дейрайци  отново  се  регистрират  с  липса  на  данни  за  платен  данък  и  за  1  година  4368435  г.  -  с  абсолю тно  сигурно  неплатена  вноска  в  Архета.  П рез  Ш естия  данъчен  период,  в  листи  21  и  22,  за  434/433  и  433/432  г.,  ням а  запазени  данни  за  плащ ан  данък  на  Атина.  В  лист  23,  за  432/431  г.,  Дейре  отново  отсъства  от  целия  възстановен  панел,  което  е  най-сигурният  признак  за  несъстояло  се  плащ ане  към  Атина.  Така,  през  Ш естия  данъчен  период,  за  2  години  дейрайци  се  регистрират  с  липса  на  данни  за  платен  данък,  и  за  1  година,  432/431  г.,  с  абсолютно  сигурно  неплатен  данък  в  Архета.  П рез  Седмия  данъчен  период,  в  лист  25,  за  430/429  г.,  дей рай ц и  отсъстват  от  целия  възстановен  панел,  което,  без  съмнение,  означава  сигурно  неплащ ане  на  данък  към  Атина.  В  лист  26,  за  429/428  г.,  няма  запазени  данни  за  плащ ан  данък.  Така,  през  Седмия  данъчен  период,  за  1  година,  430/429  г.,  дейраци  се  регистрират  със  сигурно  неплатен  данък  и  за  1  година  -  с  липса  на  данни  за  платен  данък.  П рез  О смия  данъчен  период,  в  лист  27,  за  428/427  г.,  няма  запазени  данни  за  плащ ан  данък  към  Атина.  Така,  през  Осмия  данъчен  период,  за  1  година,  липсват  данни  за  плащ ан  данък  от  дейрайци  към  Атина.  П рез  Д еветия  данъчен  период,  в  лист  33,  за  422/421  г.,  н ям а  запазени  данни  за  плащ ан  данък  към  Атина.  Така,  и  през  Деветия  данъчен  период,  за  1  година,  липсват  данни  за  плащ ан  данък  от  дейрайци  към  Атина. 

58 

II глава.  ПОЛИСИ ОТ АРХЕТА  ПО КРАЙБРЕЖИЯТА НА  ОДРИСКАТА БАЗИЛЕЯ.  През  Десетия  данъчен  период,  в  лист  34,  за  421/420  г.,  същ о  няма  запазени  данни  за  плащ ан  данък  към  Атина.  Така,  и  през  Десетия  данъчен  период,  за  1  година,  липсват  данни  за  плащ ан  данък  от  дейрайци  към  Атина.  Равносметката  показва,  че  в  нито  един  от  отчитаните  данъчни  листи  дейрайци  или  Дейре  не  са  регистрирани  като  изплатил  се  длъж ник  на  Атина.  Н ещ о  повече,  подобно  на  Бизанте  и  Серейон  тейхос,  името  отсъства  и  от  4-те  напълно  възстановени  панела,  както  следва:  лист  12,  за  443/442  г.пр.Хр.,  лист  20,  за  435/434  г.пр.Хр.,  лист  23,  за  432/431  г.пр.Хр.  и  лист  25,  за  430/429  г.пр.Хр.  Те  съвпадат  наполовина  (443/442  и  435/434  г.)  с  категоричните  неплащ ания  на  Бизанте  и  на  Серейон  тейхос.  Това  означава,  че  и  Дейре,  така  както  Бизанте  и  Серейон  тейхос,  най-вероятно,  тотално  не  плащ а  на  Атина  през  втората  половина  на  V  в.пр.Хр. 

2. Енос  Енос  се  намира  на  полуострова  от  източната  страна  при  устието-делта  на  река  Хеброс  (М арица).  П олуостровът  се  простира  от  север  на  юг,  като  от  север  и  североизток  е  ограден  от  речни  разклонения  на  делтата,  а  от  запад,  юг  и  изток  -  от  водни  пространства.  В  съвремието  ни  градът,  носещ  името  Енез  (Enez),  няма  пряк  излаз  на  морето,  поради  което  няма  и  пристанища.  Той  е  откъснат  от  морето  чрез  лагуна  с  еднометрова  дълбочина,  днес  заградена  от  дълга  пясъчна  коса,  отстояща  на  4  км  западно  и  югозападно  от  него  и  затварящ а  водно  пространство,  което  до  ХГХ  в.  е  морски  залив,  водещ  до  пристанището  на  града  (Başaran  S.  2007,  72),  наречено  днес  Далян  гьолю  (Dalyan gölü). Н есъмнено  местоположението  на  древните  пристанищ а  трябва  да  бъде  видяно  във  връзките  река-море,  които  са  в  северната  и  в  източната  страна  на  полуострова.  В  северозападната  част  на  полуострова  се  намира  средновековна  и  постсредновековна  крепост,  в  която  има  добре  запазена  късноантична  базилика,  използвана  като  църква  и  през  Средновековието.  Тази  крепост  се  намира  на  връзката  море-река  и  най-вероятно  сочи  местоположението  на  пристанище,  ползвано  още  през  Древността.  В  юга  на  източната  част  на  полуострова  са  разкопани  и  експонирани  на открито  саркофази  от античен  некропол.  В  близост до  тях  се  откриват  изобилни  количества  фрагменти  от  покрита  с  лак  и  рисувана  старогръцка  керамика.  Изглежда,  тя  е  попаднала  в  ниското  долу  от  горе,  от  високото  ок.  7-8  м  надморско  ниво  на  античния  град  с  неговия  акропол,  където  днес  се  намират  къщ и  на  живеещ ите  в  Енез.  Н есъмнено,  тук,  долу,  при  водата,  трябва  да  се  търси  друго  пристанище  на  полиса  Енос.  Както  сочат  разкопките  (Başaran  S.  2007,  73-74)  в  хълм а  на  акропола  са  регистрирани  като  най-ранни  пластове  от  неолита  и  халколита;  общ о  взето  5  културни  периода  предш естват  елинския  полис  Енос,  последван  от  римски,  византийски,  средновековен  и  османски  период.  Особено  важно  е,  че  на основното  ниво,  от  което  започват  планираните  градежи  се  откриват  фрагменти  от  местна,  тоест  тракийска  керамика,  вкл.  и  букелкерамика,  от  втората  половина  на  II  хил.пр.Хр.,  която  се  оказва  смесена  с  халколитна  и  късножелязна  керамика.  Н ай -

59 

Калин Порожанов. ОДРИСКОТО ЦАРСТВО, ПОЛИСИТЕ... И АТИНА  ранната  старогръцка  керамика  е  коринтска  и  атическа  от  V II  в.пр.Хр.  Един  некропол  на  античния  град  се  открива  на  2  км  в  източно-североизточна  посока,  а  друг  -  в  ниската  източна  приморска  периферия  на  полиса,  където  са  споменатите  по-горе  саркофази.  Енос  е  известен  ощ е  на  Омир  (H om.  //.  IV,  520)  като  тракийски  град,  от  който,  по  времето  на  Троянската  война,  в  подкрепа  на  трояните,  отива  предводителят  П ейрой.  П севдо-Скилакс  (Ps.-Skylax.  67)  съобщ ава  за  река  Х ебър  при  която  е  крепостта Дорискос,  а  по-нататък  е  Енос,  който  е  полис  с  пристанищ е.  Страбон  казва,  че  така  както  М есамбрия/М енебрия,  значи  града  на  М енас,  по  името  на  основателя  му,  защ ото  брия  на  тракийски  език  означава  град,  по  същ ия  начин  градът  на  Селюс  се  нарича  Селюмбрия,  а  и  Енос  се  наричал  някога  П олтим брия  (Strab.  V II,  6,  1).  Този  античен  автор  добавя  още,  че  Енос  се  намира  в  някогаш ната  област  А псинтида  (Strab.  V II,  fr.  58).  Стефан  Византийски  потвърждава  Страбон  с  цитата,  че  Енос  е  полис  в  Тракия,  наричан  П олтим брия  (Steph.Byz.  52,  9)  и  че  Апсинтос  е  полис  в  Тракия,  с  хора Апсинтис,  има  и  етникон  апсинтиос  (Steph.Byz.  153,  8).  Освен  това  от  Д ионисий  П ериегет  е  известно  и  име  на  река  Апсинтия  (Dion.  Perieg.  575).  Както  сочат  проучванията  (Detschew  D.  1976,  39;  Я накиева  Св.  2010,  46¬  47),  преди  да  се  назове  през  Античността  с  името  М елас,  реката,  вливащ а  се  в  Тракийско  море  над  Тракийския  херсонес,  тоест  днеш ната  река  Кавак  чай,  е  носела  името  Апсинтия.  Не  мога  да  не  отбележа,  че  още  Х еродот  като  разказва  за  атинянина  М илтиад,  син  на  Кипсел  (М илтиад  Стария),  властващ  на  Тракийския  херсонес  към  и  след  средата  на  V I  в.пр.Хр.,  споменава,  че  същ ият  полуостров  е  държан/владян  от  траките  долонки,  които  били  заплаш ени  с  война от  апсинтите...  (Hdt.  V I,  34).  Н есъм нено  местното  население  между  р.  Х еброс  (М арица)  и  р.  Апсинтия  (М елас)  над  самия  Тракийски  херсонес  са  траките  апсинти,  за  които  знаем  имената  на  П ейрой/П ирой  и  П олтис  като  техни  предводители.  Очевидно,  апсинтите  имат  своята  етносна  държ ава  Апсинтида,  която  през  V I  в.пр.Хр.  е  в  конф ликт  със  съседната  тракийска  държава,  тази  на  долонките  на  Тракийския  херсонес.  И зглежда  най-вероятно,  че  именно  владетелите  на  апсинтите  през  V II  в.пр.Хр.  дават  съгласието  си  за  създаването  тук  от  източната  страна  при  устиетоделта  на р.  Х еброс  на  елинския  полис  Енос.  Елинският  полис  Енос  е  основан  от  града  Алопеконесос  от  Тракийския  херсонес,  по-късно  в  него  се  настаняват  митиленци  и  кимейци  (RE  1894,  I  B,  1028¬  1029;  К Е ТД  1993,  100).  Херодот  казва,  че  Енос  е  еолийски  град,  през  който  минала  войската на Ксеркс  (Hdt.  V II,  58).  В  И нвентарния  свод  на  архаичните  и  класическите  полиси  Енос  е  определен  в  категория  4  (или  5)А:а,  което  означава,  че  е  град  с  територия  от  200  до  500  (или  дори  над  500)  кв.  км,  от  тип,  който  в  изворите  се  назовава  изрично  полис,  в  който  неелинското  е  много  малко  и  слабо  представено  (Inventory  2004,  875-877).  Очевидно  е,  че  Енос  е  много  голям  и  м ощ ен  елински  полис  в  североизточната  част  на  Тракийско  море,  който,  през  V  и  IV  в.пр.Хр.,  има  силно  икономическо  и  културно  развитие. 

60 

II глава.  ПОЛИСИ ОТ АРХЕТА  ПО КРАЙБРЕЖИЯТА НА ОДРИСКАТА БАЗИЛЕЯ.  П рез  V  в.пр.Хр.  еносци  са  подвластни  на  Атина  като  членове  на  Атинската  архе  и  несъмнено  са  обложени  с  плащане  на  годиш ен  данък/форос  (Thuc.  V II,  57,  5).  Αίνιαι,  тоест  еносци,  гражданите  на  Енос,  са  регистрирани  в  Атинските  трибутни  листи  (ATL,  I,  220-221,  465).  Съгласно  двете  основни  изследвания  върху  Атинските  трибутни  листи  (ATL,  I,  220-221;  M eiggs  R.  1973,  550-551),  данните,  извлечени  от  тях  сочат  следното.  П рез  П ървия  данъчен  период,  листи  1,  2  и  3,  за  454/453,  453/452  и  452/451  г.пр.Хр.,  констатират,  че  еносци  плащ ат  за  първите  три  години  —  внуш ителната  сума  от  12  таланта  годиш но.  В  лист  4,  за  451/450  г.пр.Хр.,  няма  сигурно  възстановени  данни  за  плащане  към  Атина.  Така,  през  П ървия  данъчен  период,  за  3  години,  се  регистрират  редовни  плащ ания  по  12  таланта,  за  1  година,  липсват  данни  за  плащане  от  еносци  на  Атина.  П рез  Втория  данъчен  период,  листи  5  и  7,  за  450/449  и  448/447  г.пр.Хр.,  констатират,  че  еносци  продължават  да  плащ ат  по  12  таланта.  В  лист  8,  за  447/446  г.пр.Хр.,  платената  сума  е  от  две  части,  първата  от  които  -  изцяло  не  се  възстановява,  а  втората -  е  1  талант  и  2555  драхми.  Така,  през  Втория  данъчен  период,  за  3  години,  има  данни  за  плащане  на  Атина,  но  за  една  от  тях,  447/446  г.,  едната  част  от  данъка  не  се  чете,  а  другата  част  е  само  1  талант  и  2555  драхми.  П рез  Третия  данъчен  период,  листи  9,  10  и  11,  за  446/445,  445/444  и  444/443  г.,  отразяват  намаляване  на  размера  на  внесения  данък,  от  12  на  10  таланта.  Така,  през  Третия  данъчен  период,  3  години,  446/445,  445/444  и  444/443  г.,  им а редукция  на данъка,  спрямо  Втория  данъчен  период,  с  1/6,  от  12  на  10  таланта.  П рез  Ч етвъртия  данъчен  период,  листи  12,  13,  14  и  15,  за  443/442,  442/441,  441/440  и  440/439  г.,  потвърждават  редовното  внасяне  на  редуцирания  данък  от  10  таланта,  на  година.  В  края  на  периода,  лист  16,  за  439/438  г.,  не  дава  сигурно  възстановени  данни  за  извърш ено  плащане.  Така,  през  Ч етвъртия  данъчен  период,  за  4  години,  443/442,  442/441,  441/440  и  440/439  г.,  има данни  за  редовно  внасян  данък  от  10  таланта,  за  1  година,  439/438  г.,  липсват  данни  за  приведена  сума  от  Енос  към  Атина.  П рез  П етия  данъчен  период,  в  лист  19,  за  436/435  г.пр.Хр.,  възстановеният  платен  данък  вече  е  намален  на  4  таланта.  В  последвалата,  последна  за  периода,  данъчна  година  435/434  пр.Хр.,  в  лист  20,  името  на  еносци  и  размерът  на  техният  данък  към  Архета  не  се  открива  изобщо  в  целия  напълно  възстановен  панел.  Това  несъмнено  означава,  че  със  сигурност  градът  не  е  платил  нищ о  на  Атина.  Така,  през  П етия  данъчен  период,  има  1  година,  436/435  г.,  с  редуциран  2.5  пъти  данък,  от  10  на  4  таланта,  последвана  от  1  година,  435/434  г.,  с  абсолютно  сигурно  неплатен  данък  към  Атина.  П рез  Ш естия  данъчен  период,  в  първите  листи  21  и  22,  за  434/433  и  433/432  г.,  няма  сигурно  възстановени  данни  за  плащане  към  Атина.  П рез  следващ ата  432/431  г.пр.Хр.,  в  напълно  възстановения  панел  на  лист  23,  липсва 

61 

Калин Порожанов. ОДРИСКОТО ЦАРСТВО, ПОЛИСИТЕ... И АТИНА  както  името  на  еносци,  така  и  размер  на  платен  от  тях  данък.  И  в  този  случай,  това  със  сигурност  означава  неосъщ ествено  плащ ане  към  Архета.  Така,  през  Ш естия  данъчен  период,  им а  2  години  с  липса  на  данни  за  плащ ане  и  1  година,  432/431  г.,  със  сигурно  неприведен  данък  на Атина.  П рез  Седмия  данъчен  период,  в  лист  25,  за  430/429  г.пр.Хр.,  името  и  размерът  липсват  от  напълно  възстановения  панел,  тоест  положението  за  спряното  плащ ане  продължава.  За  следващ ата  429/428  г.пр.Хр.,  в  лист  26,  ням а  сигурни  данни  за  платен  данък.  Така,  през  Седмия  данъчен  период,  за  1  година,  430/429  г.,  е  сигурно,  че  градът  не  е  привел  данък  към  Атина,  като  тя  е  последвана  от  2  години  с  липса  на  данни  за  плащ ане.  П рез  О смия  данъчен  период,  лист 27,  за 428/427  г.,  н ям а дан н и  за плащ ан  данък.  Така,  през  Осмия  данъчен  период,  за  1  година,  липсват  данни  за  привеждан  данък.  П рез  Д еветия  данъчен  период,  лист  33,  за  422/421  г.,  н ям а  запазени  данни  за  плащ ан  данък.  Така,  през  Деветия  данъчен  период,  за  1  година  липсват  данни  за  привеждан  данък.  П рез  Десетия  данъчен  период,  лист  34,  за  421/420  г.,  същ о  няма  запазени  данни  за  плащ ан  трибут  към  Атина.  Така,  и  за  Десетия  данъчен  период,  за  1  година  липсват  данни  за  платен  данък  към  Атина.  В  Оценката  за  данъка  А  9,  през  425/424  г.,  се  възстановява  името  и  количеството  на  данъчните  задължения  на  еносци,  които  възлизат  на  внуш ителната,  но  поставена  под  въпрос  от  Russell  M eiggs  (Meiggs  R.  1972,  551),  сума  от  20  таланта.  Н езависимо  от  акцията  на  Аристеидес  в  Тракийския  данъчен  окръг,  през  зимата  на  същ ата  година,  ням а  изворови  данни,  които  да  сочат  дали  тази  сума  е  платена  или  не.  Равносметката  показва,  че  според  данъчните  листи  ням а  достоверни  данни  за  плащ ане  на  Енос  към  Атина  през  следните  7  години  451/450,  439/438,  434/433,  433/432,  429/428,  428/427,  422/421  и 421/420 г.пр.Хр.  Сигурно  е,  че  за  7  години,  през  446/445,  445/444,  444/443,  443/442,  442/441,  441/440  и  440/439  г.,  данъкът  е  редуциран  с  1/6  -  от  12  на  10  таланта;  за  1  година,  през  436/5,  той  е  редуциран  2.5  пъти  -  от  10  на  4  таланта,  а  през  3  години,  435/434,  432/431  и  430/429  г.,  не  е  извърш ено  плащ ане  към  Атина,  защ ото  еносци  напълно  липсват  като  издълж или  се  данъкоплатци  от  съответните  панели.  Възмож но  е,  но  не  е  сигурно,  че  през  425/424  г.пр.Хр.  е  плащ ана  сумата  от  20  таланта. 

62 

II глава.  ПОЛИСИ ОТ АРХЕТА  ПО КРАЙБРЕЖИЯТА НА ОДРИСКАТА БАЗИЛЕЯ. 

3. С ам отраки  Σ α µ ο θ ρ α κ ε ς  (ATL,  I,  394-395,  544),  самотракийци  са  жителите  на  полиса  Самотраки  на  едноименния  остров  в  североизточната част  на Тракийско  море  (RE,  1920,  II  R,  II  H B ,  2224-2225;  К ЕТД ,  1993,  241-242).  Автохтонното  население  са  траките.  П рез  V III  в.пр.Хр.  на  острова  се  заселват  елини  от  остров  Самос.  П риемствеността  с  местните  траки  оставя  не  само  името  на  острова,  но  и  дава  името  на  полиса  Самотраки.  Самотракийци  бързо  създават  свои  селищ а  по  крайбрежието  на  отсрещ ната  континентална  земя  на  Тракия,  която  получава  названието  Самотракийска  переа.  В  Самотракийската  переа  са  градчета  с  имена  Сале,  Зоне-М есамбрия,  Дрю с,  Серейон,  Темпира,  Х араком а  и  Хераклея.  П рез  V  в.пр.Хр.  самотракийци  са  членове  на  Делоския  съюз-симахия.  Те  са  членовеподаници  и  на  Атинската  архе.  В  И нвентарния  свод  на  архаичните  и  класическите  полиси  Самотраки  е  определен  в  категория  3А,  което  означава,  че  е  град  с  територия  от  100  до  200  кв.  км,  от  тип,  който  в  изворите  се  назовава  изрично  полис,  като  не  е  представено  съотнош ение  между  елинското  и  неелинското  в  него  (Inventory  2004,  769-771).  Изглежда,  че  Самотраки  е  средноголям  елински  полис  на  едноименния  остров  в  Тракийско  море.  Съгласно  двете  допълващ и  се  основни  изследвания  (ATL,  I,  394-395;  M eiggs  R.  1972  ,  550-551),  данните  за  плащ анията  на  Самотраки  към  Атина,  извлечени  от  тях  са  следните.  П рез  П ървия  данъчен  период,  несигурно  е  документирано  плащ ането  в  лист  1,  за  първата  данъчна  454/453  г.  В  листи  2,  3  и  4,  съответно  за  453/452,  452/451,  451/450,  се  отчита,  че  полисът  плащ а  редовно  по  6  таланта  годиш ен  данък  на  Атина.  Така,  през  П ървия  данъчен  период,  за  1  година,  липсват  запазени  данни  за  плащ ане  и  за  3  години  има редовно  приведени  суми  от  6  таланта.  П рез  втория  данъчен  период,  в  листи  5,  7  и  8,  за  450/449,  448/447  и  447/446  г.,  се  отчита,  че  полисът  продължава  редовното  си  издължаване  към  Атина,  от  по  6  таланта  на  година.  Така,  през  Втория  данъчен  период,  3  години,  плащ ането  към  Атина  е  редовно.  П рез  Третия  данъчен  период,  в  листи  9,  10  и  11,  за  446/445,  445/444  и  444/443  г.,  се  отчита,  че  градът  продължава  да  плащ а  изрядно  същ ия  размер  на  данъка  от  6  таланта.  Така,  и  през  Третия  данъчен  период,  за  3  години,  плащ ането  към  Атина  е  редовно.  П рез  Ч етвъртия  данъчен  период,  в  лист  12,  за  443/442  г.,  С амотраки  спазва  традицията  на  издължаване  с  6  таланта.  В  лист  13  и  14,  за  442/441  и  441/440  г.,  обаче,  размерът  на  платения  данък  не  се  възстановява,  а  лист  15,  за  440/439  г.,  показва  намаление  на  платения  трибут  на  4  таланта.  В  лист  16,  за  439/438  г.,  няма  данни  за  плащ ан  данък. 

63 

Калин Порожанов. ОДРИСКОТО ЦАРСТВО, ПОЛИСИТЕ... И АТИНА  Така,  през  Ч етвъртия  данъчен  период,  за  1  година,  им а  редовно  плащане  на  данъка,  за  2  години,  не  е  ясен  размерът  на  платения  данък,  за  1  година  се  регистрира  редукция  на  трибута  с  1/3  -  от  6  на  4  таланта,  и,  за  1  година,  липсват  данни  за  приведен  трибут.  П рез  П етия  данъчен  период,  от  лист  19  и  лист  20,  за 436/435  и  435/434  г.,  възстановеният  платен  годиш ен  данък  е  отново  6  таланта.  Така,  през  П етия  данъчен  период,  за  2  години,  плащ ането  е  отново  редовно.  П рез  Ш естия  данъчен  период,  лист  2 1 ,  лист  22  и  лист  2 3 ,  за  434/433,  433/432  и  432/431  г.,  показват  същ ия  размер  на  възстановения  и  платен  годиш ен  трибут  към  Архета  от  6  таланта.  Така,  през  Ш естия  данъчен  период,  за  3  години,  плащ ането  е  редовно.  П рез  Седмия  данъчен  период,  лист  25,  за  430/329  г.,  сочи,  че  платеният  данък  пада  на  2  таланта  годиш но,  и  от  лист  26,  за  429/428  г.,  не  се  възстановява  сигурният  размер  на  платения  данък.  Така,  през  Седмия  данъчен  период,  за  1  година,  430/429  г.,  данъкът  е  редуциран  с  2/3  -  от  6  на  2  таланта.  П рез  О смия  данъчен  период,  Лист  27,  за  428/427  г.,  н ям а  сигурни  данни  за  платен  данък  към  Атина.  Така,  през  Осмия  данъчен  период,  за  1  година,  липсват данни  за  плащ ане.  П рез  Д еветия  данъчен  период,  в  лист  33,  за  422/421  г.,  н ям а  запазени  данни  за  плащ ан  данък.  Така,  през  Деветия  данъчен  период,  за  1  година,  липсват  данни  за  плащ ане.  П рез  Д есетия  данъчен  период,  в  лист  34,  за  421/420  г.,  същ о  няма  запазени  данни  за  плащ ан  данък  към  Атина.  Така,  през  Десетия  данъчен  период,  за  1  година,  липсват  данни  за  плащ ане.  Д анъчната  оценка  А  9  за  плащ ане  от  града  към  Атина,  през  425/424  г.,  сочи  впечатляващата,  но  съмнителна  за  Самотраки,  според  Russell  M eiggs  (Meiggs  R.  1973,  551),  сума  от  15  таланта.  Н я м а  сигурни  данни  за  извърш ено  плащане  -  и  то  на  такава  крупна  -  за  времето  си  и  за  този  средноголям  полис  -  сума.  Равносметката  показва  следното.  За  442/441  и  441/440  г.  платеният  трибут  на  Самотраки  към  А тина  е  с  нечетим  размер,  през  440/439  г.  има  1  редукция  от  6  на  4  таланта  и  през  430/429  г.  има  още  1  редукция  от  6  на  2  таланта.  Н я м а  сигурни  данни  за  плащ ане  за  следните  5  години:  през  454/453,  439/438,  428/427,  422/421  и  421/420  г.пр.Хр.  В  този  контекст,  трябва  да  се  отчете,  че  на  острова  след  заселването  на  елини  тук,  продължават  да  ж ивеят  и  траки,  които  не  само  оставят  на  елините  своя  свещ ен  език  в  храма  на  Великите  самотракийски  богове,  но  обитават  свое  самостоятелно  селище  със  светилищ е  на  открито,  където  са  открити  надписи  на  тракийски,  подобни  на  тези  от  храма  на  А полон  в  града-емпорион  ЗонеМ есамбрия  (Brixhe  C.  2006,  121-146).  Това  дава  основания  да  се  смята,  че  елините  и  траките  на  остров  Самотраки  имат  мирно  съвместно  съжителство  (Ilieva  P.  2007,  219;  M atsas  D.  2007,  387-402).  Което  ще  рече,  че  както  траките  се  съобразяват  с  елините  в  полиса,  така  и  елините  от  полиса  се  съобразяват  с  траките. 

64 

II глава.  ПОЛИСИ ОТ АРХЕТА  ПО КРАЙБРЕЖИЯТА НА  ОДРИСКАТА БАЗИЛЕЯ. 

4. Сале  Σ ά λ η  (ATL,  I,  394-395,  544),  Сале  е  място  в  Тракия,  основано  от  Самотраки  (RE,  1920,  II  R,  II  H B ,  1867;  К ЕТД ,  1993,  241).  И мето  Σάλη/С але  е  тракийско  (Detschew  D.,  1976,  413),  което  предполага  съществувало  тракийско  селище  на  това  място.  Херодот  изброява  на  запад  от  Д орискос  самотракийския  град  Сале  и  Зоне,  място  в  Тракия,  което  в  древни  времена принадлежало  на киконите  (Hdt.  V II,  59).  М ястото  на  Сале,  обаче,  не  е  локализирано  с  археологически  разкопки  или  чрез  теренни  обходи.  Най-вероятно,  емпорионът  се  е  намирал  при  неголемия  нос,  вдаден  между  тракийската  владетелска  резиденция  на  нос  Серион  тейхос  (дн.  М акри)  -  от  изток  и  емпориона  Зоне  -  от  запад.  В  И нвентарния  свод  на  архаичните  и  класическите  полиси  Сале  е  определен  в  категория  3А?,  което  азначава,  че  е  град  с  територия  от  100  до  200  кв.  км,  от  тип,  който  в  изворите  се  назовава  изрично  полис,  в  който  не  е  ясно  неелинското  колко  е  представено  (Inventory  2004,  880).  Така  излиза,  че  Сале  е  голям,  приблизително  колкото  Самотраки,  средно  голям  елински  полис  по  Самотракийската  переа,  в  североизточното  крайбрежие  на  Тракийско  море,  в  който  има  неелинско,  тоест  тракийско,  но  не  се  знае  в  какво  съотношение  е  с  елинското.  П рез  П ървия  данъчен  период,  в  листи  1,  2,  3  и  4,  за  454/453,  453/452,  452/451  и  451/450  г.,  няма  сигурно  запазени  данни  Сале  да  плащ а  нещ о  на  Атина.  Така,  през  П ървия  данъчен  период,  за  4  години,  липсват данни.  П рез  Втория  дънъчен  период,  в  листи  5,  7  и  8,  съответно  за  450/449,  448/447  и  447/446  г.,  също  няма  запазени  данни  градът  да  плащ а  данък.  Така,  през  Втория  данъчен  период,  за  3  отчетни  години,  липсват  данни  за  плащ ане  на  Сале  към  Атина.  П рез  Третия  данъчен  период,  в  листи  9,  10  и  11,  за  446/445,  445/444  и  444/443  г.,  също  няма  данни  за  извърш ени  плащ ания  към  Атина.  Така,  и  през  Третия  данъчен  период,  за  3  години,  липсват  данни.  П рез  Ч етвъртия  данъчен  период,  в  първия  лист  12,  за  443/442  г..,  който  е  възстановен  изцяло,  Сале  липсва  като  име  и  размер  на  платен  данък  към  Атина  в  целия  панел.  Това,  без  никакво  съмнение,  означава  със  сигурност,  че  градът  не  плащ а  нищ о  на  Архета.  В  листи  13,  14,  15  и  16,  за  442/441,  441/440,  440/439  и  439/438  г.  няма  съхранени  данни  за  плащ ане.  Така,  през  Четвъртия  данъчен  период,  за  1  година,  443/442  г.,  е  абсолютно  сигурно  неплащ ането  и,  за  4  години,  липсват  данни  за  плащане  към  Архета.  П рез  П етия  данъчен  период,  в  лист  19,  за  436/435  г.,  н ям а запазени  данни  за  плащ ан  данък  от  Сале  към  Атина.  В  лист  20,  за  435/434  г.,  Сале  напълно  липсва  от  панела,  което  ще  рече,  че  категорично  не  е  плащ ан  данък.  Така,  през  П етия  данъчен  период,  за  1  година,  435/434  г.,  липсват  данни  за  плащ ане  на  Сале  и  за  1  година,  435/434  г.,  е  абсолютно  сигурно  неплащ ане  към  Атина.  П рез  Ш естия  данъчен  период,  в  листи  21  и  22,  за  434/433  и  433/432  г.,  няма  запазени  данни  за  плащане  към  Атина.  В  лист  23,  за  432/431  г.,  Сале  напълно 

65 

Калин Порожанов. ОДРИСКОТО ЦАРСТВО, ПОЛИСИТЕ... И АТИНА 

липсва  от  целия  възстановен  панел,  което  значи,  че  не  е  плащ ан  данък  към  Архета.  Така,  през  Ш естия  данъчен  период,  за  2  години,  липсват  данни  за  плащане  на  Сале  и,  за  1  година,  432/431  г.,  е  абсолютно  сигурно  неплащане  към  Атина.  През  Седмия  данъчен  период,  в  лист  25,  за  430/429  г.пр.Хр.,  Сале  отново  липсва  от  целия  панел,  тоест  не  е  плащ ан  данък.  В  лист  26,  за  429/428  г.,  няма  запазени  данни,  от  които  да  личи,  че  Сале  плащ а каквато  и  да  е  сума  на Атина.  Така,  през  Седмия  данъчен  период,  за  1  година,  430/429  г.,  Сале  има  абсолютно  сигурно  неплащане  към  Атина  и,  за  1  година,  липсват данни.  През  Осмия  данъчен  период,  в  лист  27,  за  428/427  г.,  същ о  няма дан н и  за  плащ ан  данък.  Така,  през  Осмия данъчен  период,  за  1  година,  липсват данни.  П рез  Д еветия данъчен  период,  в  лист 33,  за 422/421  г.,  същ о.  Така,  през  Деветия  данъчен  период,  за  1  година,  липсват данни.  През  Десетия  данъчен  период,  в  лист  34  за 421/420  г.пр.Хр.,  същ о.  Така,  за Десетия  данъчен  период,  за  1  година  липсват  данни.  В  предварителната  Оценка  А  10  за  разм ера  на  данъка,  през  421/420  г.,  срещу  името  на  града  Сале  много  ясно  стои  невероятно  голямата  сума  от  30  таланта.  Н яма,  обаче,  никакви  преки  или  косвени  данни,  които  да  сочат,  че  този  крупен  трибут  е  платен.  Равносметката  показва  следното.  И м а  4  абсолютно  сигурни  неплащ ания  на  Сале  към  Атина,  които  са  през  годините  443/442,  435/434,  432/431  и  430/429  г.  Освен  тях  има  21  отчетни  години,  през  които  няма  никакви  запазени  дани  за  привеждан  трибут  от  полиса  към  Архета.  И  за  останалите  25  години  от  това  петдесетилетие  няма  запазена  никаква  информация  за  данъчни  издължавания  на  Сале.  Тоест,  най-вероятно  е,  този  средноголям  полис  да  не  плащ а  нищ о  или  почти  нищ о  на  Атина. 

5. Зоне  Ζ ώ ν η  π α ρ ά  Σ έ ρ ρ ε ι ο ν  (ATL,  I,  278-279),  Зоне  при  Серейон.  Херодот  описва  крайбрежието  на  запад  от  Дорискос  като  изброява  Сале  -  град  на  самотраките  и  Зоне  (Hdt.  V II,  59,  2),  което  ще  рече,  че  Зоне  е  западно  от  Сале.  П севдо-Скилакс  изброява  след  остров  Самотраки,  който  е  град  с  пристанищ е,  на  срещ уположния  бряг  емпорионите  Дрю с  и  Зоне  (Ps.-Skyl.  67).  Тук  посоката  на  подреждане  е  от  запад  на  изток.  Така  излиза,  че  в  посоката  изток-запад,  след  Сале  е  Зоне,  който  е  преди  Дрюс.  П р и  това  положение,  самотракийският  град  Зоне  се  локализира  между  емпорионите  Сале,  от  изток  и  Дрю с,  от  запад.  Всички  те  -  в  Самотракийската  переа.  М ного  важно  е,  че  Зоне,  наред  с  Дрю с,  е  отбелязан  като  емпорион.  Крайбрежният  емпорион  Зоне  е  основан  от  полиса  Самотраки.  Той  е  част  от  Самотракийската  переа,  която  представлява  владенията  на  полиса  на  отсрещния,  спрямо  острова,  тракийски  бряг.  Този  град  е  назован  при  С ерион,  защото  това  е  името  на  намиращ ия  се  сравнително  наблизо,  в  източна  посока,  най-голям  нос  по  това  крайбрежие,  който  играе  ролята  на  важен  морски  ориентир.  Така,  Зоне 

66 

II  глава.  ПОЛИСИ ОТ АРХЕТА  ПО  КРАЙБРЕЖИЯТА НА ОДРИСКАТА БАЗИЛЕЯ.  изглежда  по-важен  от  Сале  за  Атина  град,  щ ом  в  Регистрите  Серион  присъства  в  неговото  име,  а  не  в  името  на  по-близкия  до  носа  емпорион  Сале.  В  И нвентарния  свод  на  архаичните  и  класическите  полиси  Зоне  е  поставен  в  категория  ?2А:а,  което  означава,  че  той  е  определен  като  град  с  вероятна  територия  от  25  до  100  кв.  км,  от  тип,  който  в  изворите  се  назовава  изрично  полис,  в  който  неелинското  е  много  малко  и  слабо  представено  (Inventory  2004,  881-882).  Така  излиза,  че  Зоне  е  сравнително  малък,  по-малък  от  Сале  и  Самотраки,  елински  полис  в  Самотракийската  переа  на Тракийско  море.  Градът-емпорион  Зоне  се  идентиф ицира  и  с  М есамбрия.  Н еговата  крайбрежна  част  е  разкопана,  а  акрополът  на  града,  който  е  на  север  от  разкопаната  част,  отвъд  пътя  около  обекта,  е  оставен  за  бъдни  времена.  Видимите  резултати  от  разкопките  сочат  един  добре  организиран  и  ф ункциониращ  не  много  голям  полис  -  емпорион.  Той  има  занаятчийска  част,  която  се  намира  в  ю гозападния  му  край,  от  където  се  свързва  с  пристанищ ето  си.  Н ад  производствената  част  на  града  е  агората,  мястото,  на  което  се  извърш ват  търговските  операции  в  полиса.  Тя  е  оградена  от  стоа  и  храм  на  Аполон.  А  над  агората,  в  дом ин иращ а  височинна  позиция,  се  открива  най-голямата  ж и ли щ н а  сграда  в  града,  открояващ а  се  със  специален  скъп  строеж,  която  разкопвачите  определят  като  резиденция.  П рез  П ървия  данъчен  период,  в  листи  1,  2,  3  и  4,  за  454/453,  453/452,  452/451  и  451/450  г.,  няма  сигурно  запазени  данни,  според  които  Зоне  да  плащ а  нещ о  на  Атина.  Така,  през  П ървия  данъчен  период,  за  4  години,  липсват  данни  за  плащ ан  данък  от  Зоне  на  Атина.  П рез  Втория  дънъчен  период,  в  листи  5,  7  и  8,  за  450/449,  448/447  и  447/446  г.  -  същ о  ням а  запазени  данни  градът  да  плащ а  данък  на  Атина.  Така,  през  Втория  данъчен  период,  за  3  отчетни  години,  липсват  данни  за  плащ ан  данък  от  Зоне  на Атина.  П рез  Третия  данъчен  период,  в  листи  9,  10  и  11,  за  446/445-444/443  г.  същ о.  Така,  през  Третия  данъчен  период,  за  3  години,  липсват  данни  за  плащ ан  данък  от  Зоне  на  Атина.  П рез  Ч етвъртия  данъчен  период,  в  първия  лист  12,  за  443/442  г.,  който  е  възстановен  изцяло,  Зоне  отсъства  както  с  името  си,  така  и  с  какъвто  и  да  е  размер  на  платен  данък  към  Атина,  в  целия  панел.  Това,  означава  със  сигурност,  че  градът  не  плащ а  нищ о  на  Архета.  В  листи  13,  14,  15  и  16,  за  442/441,  441/440,  440/439  и  439/438  г.,  няма  запазени  данни  за  плащ ане  към  Атина.  Така,  през  Ч етвъртия  данъчен  период,  за  1  година,  443/442  г.,  сигурно  не  е  плащ ано  на  Атина  и  за  4  години  липсват  данни  за  плащ ане  към  Архета.  П рез  П етия  данъчен  период,  в  лист  19,  за  436/435  г.,  н ям а запазени дан н и  за  плащ ан  данък  от  Зоне  към  Атина.  В  лист  20,  за  435/434  г.,  Зоне  напълно  отсъства от  панела,  което  значи,  че  изобщ о  не  е  плащ ан  данък.  Така,  през  П етия  данъчен  период,  за  1  година,  липсват  данни  за  плащ ане  към  Атина  и  за  1  година,  435/434  г.,  градът  сигурно  не  е  плащ ал  на Архета.  П рез  Ш естия  данъчен  период,  в  листи  21  и  22,  за  434/433  и  433/432  г.,  ням а  запазени  данни  за  плащ ане  от  Зоне  към  Атина.  В  лист  23,  за  432/431  г.,  името 

67 

Калин Порожанов. ОДРИСКОТО ЦАРСТВО, ПОЛИСИТЕ... И АТИНА  на  Зоне  напълно  липсва  от  целия  възстановен  панел,  което  значи,  че  не  е  плащ ан  данък  към  Архета.  Така,  през  Ш естия  данъчен  период,  за  2  години,  липсват  данни  за  плащ ане  на  Зоне  към  Атина  и  за  1  година,  432/431  г.,  градът  със  сигурност  не  плащ а  на  Архета.  П рез  Седмия  данъчен  период,  в  лист  25,  за  430/429  г.,  Зоне  отново  отсъства  от  целия  панел,  тоест,  от  ем пориона  не  е  плащ ан  данък.  В  лист  26,  за  429/428  г.,  ням а  запазени  данни,  от  които  да  личи,  че  градът  е  платил  каквато  и  да  е  сума  на  Атина.  Така,  през  Седмия  данъчен  период,  за  1  година,  430/429  г.,  Зоне  със  сигурност  не  плащ а  нищ о  на  Атина  и  за  1  година  липсват  данни  за  плащ ане.  П рез  О смия  данъчен  период,  в  лист  27,  за  428/427  г.,  същ о  няма дан н и  за  плащ ан  данък.  Така,  през  Осмия  данъчен  период,  за  1  година,  липсват  данни  за  плащане  към  Атина.  П рез  Д еветия  данъчен  период,  в  лист  33,  за  422/421  г.,  същ о  няма  дан н и  за  плащ ане.  Така,  през  Деветия  данъчен  период,  за  1  година,  липсват  данни  за  плащане  към  Атина.  П рез  Д есетия  данъчен  период,  в  лист  34,  за  421/420  г.,  същ о  няма  дан н и  за  плащ ане.  Така,  през  Десетия  данъчен  период,  за  1  година,  липсват  данни  за  плащ ане  към  Атина.  В  предварителната  О ценка  А  10  за  разм ера  на  данъка,  през  421/420  г.,  срещу  името  на  Зоне  стои  сумата  от  2  таланта.  Н яма,  обаче,  никакви  преки  или  косвени  данни,  които  да  сочат,  че  тя  е  платена.  Равносметката  показва,  че  съвсем  сигурно  Зоне  не  плащ а  нищ о  на  Атина  4  години,  през  443/442,  435/434,  432/431  и  430/429  г.пр.Хр.  Н ай-вероятно,  градът  не  плащ а  на  Архета  и  през  останалите  2 1 ,  от  всичките  отчитани  тук  25  години.  Видно  е,  че  неплащ анията  на  Зоне  в  Д анъчния  регистър  на  Атина  се  представят  по  абсолю тно  същ ия  начин,  както  и  при  случая  със  Сале.  Особено  интересно  е,  че  в  ж ивота  на  Зоне,  археологически  се  установява  активно  присъствие  на  траки.  То  се  илю стрира  не  само  от  местната  тракийска  керамика,  но  и  от  находките  в  близкия  до  резиденцията  храм  на  Аполон,  в  който,  наред  с  другите  предмети,  се  представят  със  своите  лични  имена,  написани  върху  керамични  парчета,  и  много  местни  траки,  очевидно  ж ивеещ и  в  полиса  (Tsatsopoulou  P.  1997,  615-630;  2001 ,  27;  2009,  1-2;  Parissaki  M.-G.  2002,  465).  Тракийски  имена  се  четат  и  на  няколко  каменни  блока,  които  са  в  градежа  на  западната  крепостна  стена  на  емпориона.  Н ещ о  повече,  тук  е  открита  каменна  плоча  с  двуезичен  надпис  -  на  гръцки  и  на  тракийски  (Brixhe  C.  2006,  121-124;  Tsatsopoulou  P.  2009,  1-2).  Тези  факти  дават  основание  да  се  смята,  че  не  само  ролята  на  траките  в  Зоне  е  с  особена важност,  но  и  нещ о  повече  -  гръцкият  и  тракийският  сe  използват  наравно,  както  в  религиозния,  така  и  в  политическия  ж ивот  на  полиса  (Tsatsopoulou  P.  1997,  615-630;  Ilieva  P.  2007,  219;  M atsas  D.  2007,  387-402; 

68 

II глава.  ПОЛИСИ ОТ АРХЕТА  ПО КРАЙБРЕЖИЯТА НА ОДРИСКАТА БАЗИЛЕЯ.  Tsatsopoulou  P.  2009,  1-2),  и  то  като  езици  от  една  общ ност,  в  която  освен  гръцки,  влизат  фригийски  и  тракийски  (П орожанов  К.  1998,  49;  Brixhe  C.  2006,  121-146).  Всичко  това  подсказва  идеята,  че  е  много  вероятно,  резиденцията  да  е  контролирана  от  тракийските  царе,  включили  през  V  -  средата  на  IV  в.пр.Хр.  емпориона  в  границите  на  Одриското  царство-империя  за  да  ползват  резултатите  от  стоково-паричните  отнош ения,  свързани  с  неговите  пазарни  функции.  Въпреки  че  не  е  изключено,  споменатата  резиденциална  сграда  едва  ли  е  обитавана  от  самите  тях.  П о-вероятно  е  в  нея  да  са  ж ивели  тракийски  аристократи,  играли  ролята  на  представители-наместници  на  Одриския  царски  двор.  Н еслучайно  резиденциалната  сграда  е  недалеко  от  светилищ ето  на  гръцкия  бог  Аполон,  в  когото  местните  траки  виждат  своя  върховен  ураничен,  но  и  соларно-хтоничен  бог,  свързан  с  царско-жреческата  институция.  Както  сочат  данните  от  археологическите  разкопки,  емпорионът  Зоне  изпълнява  функциите  не  само  на  търж ищ е,  но  и  на  резиденция-представителство  на  тракийските  владетели. 

6. Д рю с  Δρυς  π α ρ ά  Σ έ ρ ρ ε ι ο ν  (ATL,  I,  266-267),  Д рю с  при  Серейон.  От  по-горе  цитираните  сведения  на  античните  автори  за  Дейре,  Сале  и  Зоне  става  ясно,  че  Д рю с  е  част  от  Самотракийската  переа,  западно  от  Зоне  и  прочутия  нос  Серейон/Серион,  влязъл  с  названието  си  в  разш иреното  му  име.  Важно  е  припомнянето,  че  П севдо-Скилакс  (Ps.-Skyl.  67)  нарича  Дрюс,  наред  със  Зоне,  емпорион.  В  И нвентарния  свод  на  архаичните  и  класическите  полиси  Дрю с  е  поставен  в  категория  2  или  3В:?,  което  означава,  че  е  определен  като  град  с  територия  от  25  до  100  или  дори  200  кв.  км,  от  тип,  който  в  изворите,  макар  че  не  се  назовава  изрично  полис,  е  полис,  в  който  не  е  ясно  неелинското  колко  е  представено  (Inventory  2004,  878).  Така  излиза,  че  градът  Дрю с  е  или  емпорион  колкото  Зоне,  или  е  средно  голям,  може  би  колкото  Сале  и  Самотраки,  елински  полис  от  Самотракийската  переа  на  Тракийско  море.  П рез  П ървия  данъчен  период,  в  Л исти  1,  2,  3  и  4,  за  454/453,  453/452,  452/451  и  451/450  г.,  няма  сигурно  запазени  данни  Д рю с  да  плащ а  нещ о  на Атина.  Така,  през  П ървия  данъчен  период,  за  4  години,  липсват  данни  за  плащ ан  от  Дрю с  към  Атина  данък.  П рез  Втория  дънъчен  период,  в  листи  5,  7  и  8,  за  450/449,  448/447  и  447/446  г.,  отново  няма  запазени  данни  Д рю с  да  плащ а  данък  на  Атина.  Така,  през  Втория  данъчен  период,  за  3  години,  липсват  данни  за  плащ ан  данък  от  Дрю с  към  Атина.  П рез  Третия  данъчен  период,  в  листи  9,  10  и  11,  за  446/445,  445/444  и  444/443  г.,  също  няма  запазени  данни  за  плащ ан  данък  към  Атина.  Така,  през  Третия  данъчен  период,  за  3  години,  липсват  данни  за  плащ ан  към  Атина  данък.  П рез  Ч етвъртия  данъчен  период,  в  първия  лист  12,  за  443/442  г.,  който  е  възстановен  изцяло,  Дрю с  отсъства,  както  с  името  си,  така  и  с  какъвто  и  да  е 

69 

Калин Порожанов. ОДРИСКОТО ЦАРСТВО, ПОЛИСИТЕ... И АТИНА  размер  на  платен  данък  към  Атина,  в  целия  панел.  Това,  означава,  че  градът  не  е  платил  нищ о  на Архета.  В  листи  13-16,  за  442/441-439/438  г.,  ням а  запазени  данни  за  плащ ане  от  Д рю с  към  Атина.  Така,  през  Четвъртия  данъчен  период,  за  1  година  443/442  г.,  е  абсолю тно  сигурно  неплащ ане  към  Атина  и,  за  4  години,  липсват  данни  за  плащане  към  Архета.  П рез  П етия  данъчен  период,  в  лист  19,  за  436/435  г.,  н ям а запазени дан н и  за  плащ ан  данък  от  Д рю с  към  Атина.  В  лист  20,  за  435/434  г.,  името  на  Д рю с  напълно  отсъства  от  панела,  което  значи,  че  изобщ о  не  е  плащ ан  данък.  Така,  през  П етия  данъчен  период,  за  1  година,  435/434  г.,  липсват  данни  за  привеждани  суми  и  за  1  година  е  засвидетелствано  абсолю тно  сигурно  неплащане  към  Атина.  П рез  Ш естия  данъчен  период,  в  листи  21  и  22,  за  434/433  и  433/432  г.,  ням а  запазени  данни  за  плащ ане  от  Д рю с  към  Атина.  В  лист  23,  за  432/431  г.,  името  на  Д рю с  напълно  липсва  от  целия  възстановен  панел,  което  значи,  че  не  е  плащ ан  данък  към  Архета.  Така,  през  Ш естия  данъчен  период,  за  2  години,  липсват  данни  за  привеждан  данък  и  за  1  година,  432/431  г.,  им а  абсолю тно  сигурно  неплащане  към  Архета.  П рез  Седмия  данъчен  период,  в  лист  25,  за  430/429  г.,  името  на  Д рю с  отново  отсъства  от  целия  панел,  което  означава,  че,  със  сигурност,  не  е  плащ ан  данък.  В  лист  26,  за  429/428  г.,  няма  запазени  данни,  от  които  да  личи,  че  градът  е  платил  каквато  и  да  е  сума  на  Атина.  Така,  през  Седмия  данъчен  период,  за  1  година,  430/429  г.,  е  абсолютно  сигурно  неплащ ане  към  Атина  и  за  1  година,  липсват  дани  за  плащ ане  към  Архета.  П рез  О смия  данъчен  период,  в  лист  27,  за  428/427  г.,  същ о  няма дан н и  за  плащ ан  данък.  Така,  през  Осмия  данъчен  период,  за  1  година,  липсват  данни  за  плащане  към  Атина.  П рез  Д еветия  данъчен  период,  в  лист  33,  за  422/421  г.,  същ о  няма  дан н и  за  платен  данък.  Така,  през  Деветия  данъчен  период,  за  1  година,  липсват  данни  за  плащане  към  Атина.  П рез  Д есетия  данъчен  период,  в  лист  34,  за  421/420  г.,  същ о  няма  дан н и  за  платен  данък.  Така,  през  Десетия  данъчен  период,  за  1  година,  липсват  данни  за  плащ ане  към  Атина.  В  предварителната  О ценка  А  10  за  разм ера  на  данъка,  през  421/420  г.пр.Хр.,  срещу  името  на  Д рю с  стои  1  талант  -  сума  два  пъти  по-малка  от  тази  на  Зоне.  Н яма,  обаче,  никакви данни,  които  да сочат,  че  тя  е  платена.  Равносметката  показва,  че  Д рю с  със  сигурност,  не  плащ а  нищ о  на  Атина  през  443/442,  435/434,  432/431  и  430/429  г.  За  останалите  21  години  ням а  данни  за  плащ ан  данък  към  Архета.  Размерът  на  данъка,  както  личи  от  оценката  за  трибута  през  421/420  г.  към  Атина  е  1  талант.  Данните  от  Атинските  трибутни  листи  за  града-емпорион  Д рю с  сочат  идентичност  със  Сале  и  Зоне  в  неплащ анията  и 

70 

II глава.  ПОЛИСИ ОТ АРХЕТА  ПО КРАЙБРЕЖИЯТА НА ОДРИСКАТА БАЗИЛЕЯ.  липсата  на  данни  за  плащ ания  към  Атина.  Така,  Дрю с,  с  тези  градове,  формира  една  група  емпориони  от  Самотракийската  переа. 

7. М аронея  Μ α ρ ω ν ΐ τ α ι  (ATL,  I,  338-339,  489),  маронейци  са  жителите  на  града  М аронея,  на  брега  на  Тракийско  море.  П олисът  М аронея  е  основан,  като  елинска  апойкия,  от  остров  Х иос  през  V II  или  дори  още  в  V III  в.пр.Хр.  Той  се  намира  на  запад  от  Д рю с.  Разположен  е  в  западния  край  на  една  крайбрежна  отсечка,  в  чиято  източна  част,  недалеко  се  локализира  тракийският  мегалитен  град  И смарос  (RE,  1930,  X IV  B,  X X V III  H B ,  1912-1913;  КЕТД,  1993,  171-172;).  И м ето  на  М аронея,  казва  Диодор  (Diod.  I  20,  2;  V  79,  2),  идва  от  името  М арон,  който  според  Омир  е  ж рец  на  А полон  в  И см арос  (Hom.  Od.  ГХ,  197-200).  Същ ият  поет  определя  крайбрежието  на  запад  от  траките  -  които  са  на  Хелеспонта  и  Тракийския  херсонес  -  като  земя  на  киконите,  а  чак  при  река  Аксиос  (дн.  Вардар)  са  пеоните  (Hom.  Il.  II  844-850).  Хекатей,  чрез  Стефан  Византийски  (Steph.  Byz.  fr.  159),  нарича  М аронея  полис  на  киконите.  Херодот  изброява,  по  това  крайбрежие,  от  изток  на  запад,  след  Дорискос  и  самотракийските  крепости,  следните  елински  градове:  М аронея,  Дикая,  Абдера  (Hdt.  V II  107-109).  В  И нвентарния  свод  на  архаичните  и  класическите  полиси  М аронея  е  поставен  в  категория  5А:а,  което  означава,  че  той  е  определен  като  град  с  територия  над  500  кв.  км,  от  тип,  който  в  изворите  се  назовава  изрично  полис,  в  който  неелинското  е  много  малко  и  слабо  представено  (Inventory  2004,  878-880).  Очевидно  е,  че  М аронея  е  особено  голям,  сравним  по  големина  с  Енос,  елински  полис  в  Тракийско  море.  Като  членове  на  П ървия  Атински  морски  съюз  маронейци  плащ ат  своя  данък  от  самото  начало  (ATL,  I,  338-339).  П рез  П ървия  данъчен  период,  в  листи  1,  2,  3  и  4,  за  454/453,  453/452,  452/451  и  451/450  г.,  маронейци  плащ ат  на  Атина  по  1  талант  и  3000  драхм и  годиш но,  което  ще  рече  по  1  талант  и  половина.  За  първата  година  от  лист  1,  454/453  пр.Хр.,  Russell  M eiggs  (M eiggs  R.  1972,  550  )  определя  данък  от  1  талант  и  300  драхми.  Така,  през  П ървия  данъчен  период,  за  3  години,  маронейци  плащ ат  данък  на Атина  от  1  талант  и  3000  драхм и  и,  1  година,  от  1  талант  и  300  драхми.  П рез  Втория  данъчен  период,  в  листи  5,  7  и  8,  за  годините  450/549,  448/447  и  447/446  г.,  маронейци  продължават  да  плащ ат  по  1  талант  и  3000  драхм и  на  година.  Така,  през  Втория  данъчен  период,  за  3  отчитани  години,  маронейци  плащ ат  редовно  данък  от  1  талант  и  3000  драхм и  на  Атина.  П рез  Третия  данъчен  период,  в  листи  9,  10  и  11,  за  446/445,  445/444  и  444/443  г.,  също  плащ ат  данъка  си  към  Архета.  Така,  през  Третия  данъчен  период,  за  3  години,  маронейци  плащ ат  редовно  от  1  талант  и  3000  драхм и  данък  на Атина.  П рез  Ч етвъртия  данъчен  период  и м а  дан н и  за  платен  данък  в  листи  12,  13  и  14,  за  443/442,  442/441  и  441/440  г.,  отново  по  1  талант  и  3000  драхми.  Но 

71 

Калин Порожанов. ОДРИСКОТО ЦАРСТВО, ПОЛИСИТЕ... И АТИНА  листи  15  и  16,  за  440/439  и  439/438  г.,  нямат  запазени  данни  за  извърш ено  плащане  към  Архета.  Така,  през  Четвъртия  данъчен  период,  за  3  години,  м аронейци  плащ ат  редовно  данък  от  1  талант  и  3000  драхм и  на  Атина  и,  за  2  години,  липсват  данни  за  плащ ания  към  Атина.  П рез  П етия  данъчен  период,  листи  19  и  20,  за  436/435  и  435/434  г.,  отразяват  рязко  повиш аване  на  данъка  на  цели  10  таланта.  Така,  през  П етия  данъчен  период,  за  2  години,  436/435  и  435/434  г.,  м аронейци  плащ ат  6,6  пъти  повиш ен  данък  -  от  1  талант  и  3000  драхм и  на  10  таланта.  П рез  Ш естия  данъчен  период,  в  листи  21  и  22,  за  434/433  и  433/432  г.,  годиш ният  данък  от  10  таланта  се  запазва.  В  лист  23,  за  432/431  г.,  от  същ ия  период,  обаче,  в  целия  възстановен  панел,  липсва  както  името  на  маронейци,  така  и  размер  на  плащ ан  от  тях  данък.  Това  означава,  че  през  тази  година  не  е  извърш ено  никакво  плащане  от  М аронея  към  Атина.  Така,  през  Ш естия  данъчен  период,  за  2  години,  434/433  и  433/432  г.,  изклю чително  повиш еният  данък  от  10  таланта  се  запазва,  но  за  следващ ата  1  година,  432/431  г.,  маронейци  не  плащ ат  абсолютно  нищ о  на  Атина.  П рез  Седмия  данъчен  период,  в  листи  25  и  26,  за  430/429  и  429/428  г.,  платеният  годиш ен  данък  е  в  размер  на  3  таланта.  Това  е  понижение  от  3.3  пъти  спрямо  първите  две  години  от  предходния  период.  За  429/428  г.пр.Хр.,  за  разлика  от  цитираната възстановка от  3  таланта в  (ATL,  I,  338-339),  Russell  M eiggs  (M eiggs  R.  1973,  551)  не  възстановява  размера  на  платения  за  годината  данък  от  м аронейци  към  Атина.  Така,  през  Седмия  данъчен  период,  за  1  година,  м аронейци  плащ ат  чувствително  пониж ен  данък,  спрямо  Ш естия  данъчен  период,  от  10  на  3  таланта  и  за  1  година -  3  таланта или  с  неясен  размер.  П рез  О смия  данъчен  период,  в  лист 27,  за 428/427  г.пр.Хр.,  няма дан н и  за  плащ ан  данък.  Така,  през  Осмия  данъчен  период,  за  1  година,  липсват  сведения  за  плащ ан  данък  към  Атина.  П рез  Д еветия  данъчен  период,  в  лист  33,  за  422/421  г.пр.Хр.,  същ о  няма  данни  за  плащ ан  данък.  Така,  през  Деветия  данъчен  период,  за  1  година,  липсват  сведения  за  плащ ан  данък  към  Атина.  П рез  Десетия  данъчен  период,  в  лист  34,  за  421/420  г.пр.Хр.,  същ о  н ям а  данни  за  плащ ан  данък.  Така,  през  Десетия  данъчен  период,  за  1  година,  липсват  сведения  за  плащ ан  данък  към  Атина.  П рез  Единадесетия  данъчен  период,  с  корекцията  направена  от  издателите  (ATL,  II,  81),  в  лист  40,  за  415/414  г.пр.Хр,.  се  възстановява  името  на  маронейците,  но  не  се  възстановява  размерът  на  платения  през  тази  година  данък  към  Атина.  Така,  през  Единадесетия  данъчен  период,  за  1  година,  415/414  г.,  е  плащ ан  данък  на  Атина,  без  да  се  знае  размерът  му. 

72 

II глава.  ПОЛИСИ ОТ АРХЕТА  ПО КРАЙБРЕЖИЯТА НА ОДРИСКАТА БАЗИЛЕЯ.  В  Оценката  А  9  на  данъчните  задължения  на  полисите  към  Архета,  за  425/424  г.пр.Хр.,  срещу  възстановеното  име  на  маронейците  се  чете  крупната  сума  от  21  таланта  и  ощ е  нещ о  невъзстановено.  Н ям а  данни,  които  да  потвърждават,  че  за  тази  година  такава  или  друга  сума  е  плащ ана  на  Атина.  Равносметката  показва,  че  от  самото  начало  454/453  г.  до  441/440  г.пр.Хр.,  включително,  М аронея  плащ а  редовно  данък  в  размер  на  1  талант  и  3000  драхми.  П рез  440/439  и  439/438  г.пр.Хр.  няма  възстановени  данни  градът  да  е  плащал  данък.  Ч етири  години  след  това,  обаче,  от  436/435  г.,  регистрирано  до  433/432  г.пр.Хр.,  включително,  данъкът  е  покачен,  от  вероятните  1  талант  и  3000  драхми  на  10  таланта.  За  1  година,  през  432/431  г.пр.Хр.,  М аронея  липсва от  панела.  За  1  година,  през  430/429  г.пр.Хр.,  им а  силна  редукция,  от  вероятните  10  на  3  таланта.  За  1  година,  през  429/428  г.пр.Хр.,  е  платен  данък,  но  не  е  сигурно  дали  сумата  продължава  да  е  3  таланта.  За  1  година,  през  415/414  г.пр.Хр.,  също  не  е  ясно  каква  е  приведената  сума.  Видно  е,  че  при  плащ анията  на  маронейци  към  Атина  им а  1  много  голямо  повишаване  на  данъка,  продължило  4  години,  1  категорично  неплащ ане  и  1  (или  2)  голямо  намаляване  на  размера  на  данъка,  1  година  с  неясен  размер  на  платения  данък. 

8.  Д икая  при  Абдера  Δ ί κ α ι α  π α ρ  Ά β δ η ρ α  (ATL,  I,  264-265;  517).  Херодот  изброява  по  крайбрежието  на  Тракийско  море,  в  посока  от  изток  на  запад,  М аронея,  Дикая,  Абдера  (Hdt.  V II,  109).  П севдо-Скилакс,  при  описанието  на  Тракия,  от  запад  на  изток,  подрежда  реката  Н естос  и  градовете  Абдера,  Дикая  и  М аронея  (Ps. -Skyl.  67).  Страбон,  описвайки  крайбрежна  Тракия,  от  запад  на  изток,  казва,  че  след  град  Абдера  идва  градът  Дикая,  а  после  град  М аронея  (Strab.  Frg.  44;  47).  П линий  Стари  представя  тези  градове  в  същ ия  ред  (Plin.  Nat,  hist.  IV,  40-50).  Очевидно  е,  че  Дикая  се  намира  на  запад  от  М аронея  и  на  изток  от  Абдера.  Тя  се  локализира  от  източната  страна  на  залива,  в  чиято  западна  част  е  Абдера.  М ястото  изглежда  стратегически  важно.  Според  Реалната  енциклопедия  полисът  е  основан  от  йонийци  (RE,  1905,  V  B,  X  H B ,  545).  В  И нвентарния  свод  на  архаичните  и  класическите  полиси  Дикая  е  поставен  в  категория  2-3А:б,  което  означава,  че  е  определен  като  град  с  територия  от  25  до  100  или  до  200  кв.  км,  от  тип,  който  в  изворите  се  назовава  изрично  полис,  в  който  неелинското  е  много  малко  и  слабо  представено  (Inventory  2004,  877-878).  Очевидно  е,  че  градът  Дикая  изглежда  малък  колкото  Зоне,  или  средно  голям,  може  би  колкото  Сале  и  Самотраки,  но  по-малък  от  Енос,  М аронея  и  Абдера.  П рез  П ървия  данъчен  период,  в  лист  1,  за  454/453  г.,  възстановката  на  платения  на  Атина  данък  е  3000  драхми.  В  лист  2,  за  453/452  г.,  няма  запазени  данни  нито  за  името,  нито  за  размер  на  платен  данък.  лист  3  и  4,  за  452/451  и  451/450  г.,  отново  показват  платен  данък  от  по  3000  драхм и  на  година.  Така,  през  П ървия  данъчен  период,  Дикая,  1  година  плащ а  3000  драхми,  за  1  година  няма  данни  и  2  последователни  години  отново  плащ а  данък  от  3000  драхм и  на  Архета. 

73 

Калин Порожанов. ОДРИСКОТО ЦАРСТВО, ПОЛИСИТЕ... И АТИНА  П рез  Втория  данъчен  период,  в  лист  5,  за  450/449  г.,  и  в  листи  7  и  8,  съответно  за  448/447  и  447/446  г.,  се  отчитат  по  3000  драхм и  платен  данък.  Така,  през  Втория  данъчен  период,  3  години,  Дикая  плащ а  своя  данък  от  3000  драхми  в  Атинската  архе.  П рез  Третия  данъчен  период,  в  листи  9  и  10,  за  446/445  и  445/444  г.,  се  отчита  намаление  на  платения  трибут  на  2000  драхми,  за  всяка  година.  Лист  11,  за  444/443  г.,  няма  запазени  данни  за  платен  от  Дикая  данък.  Така,  през  Третия  данъчен  период,  за  2  последователни  години,  446/445  и  445/444  г.,  полисът  плащ а  данък,  намален  с  1/3,  от  3000  на  2000  драхми,  а  за  1  година,  ням а данни  за  плащ ане  към  Атина.  П рез  Ч етвъртия  данъчен  период,  при  пълната  възстановка  на  лист  12,  за  443/442  г.,  в  целия  панел  не  се  открива  името  на  Дикая  и  размер  на данък,  който  тя  да  е  платила  на  Атина.  Това  означава,  че  през  тази  година  градът  категорично  не  е  платил  нищ о  на  Архета.  В  лист  13,  за  442/441  г.,  се  възстановява  името,  но  не  и  размерът  на  платения  данък.  В  лист  14,  за  441/440  г.,  не  се  възстановява  нищ о.  В  лист  15,  за  440/439  г.,  отново  се  възстановява  само  името,  но  не  и  размерът  на  платения  данък.  В  лист  16,  за  439/438  г.,  не  се  възстановява  нищ о.  Така,  през  Четвъртия  данъчен  период,  1  година,  443/442  г.,  Дикая  не  привежда  абсолю тно  нищ о  на  Атина,  2  години,  441/440  и  440/439  г.,  привежда  суми  с  незнаен  размер  и,  2  години,  няма данни  за приведен  данък.  П рез  П етия  данъчен  период,  в  лист  19,  за  436/435  г.,  същ о  не  се  възстановява  нищ о.  В  лист  20,  за  435/434  г.,  възстановената  сума  е  отново  на  стартовата  позиция  от  3000  драхми.  Така,  през  П етия  данъчен  период  на  Дикая,  за  1  година  ням а  данни  и  за  1  година,  435/434  г.,  платеният  от  града  данък  към  Атина  е  повиш ен  в  първоначалния  си  размер  от  3000  драхми.  П рез  Ш естия  данъчен  период,  в  лист  2 1 ,  за  434/433  г.,  възстановената  сума  продълж ава  да  е  3000  драхми.  В  лист  22,  за  433/432  г.,  не  се  възстановява  н ищ о.  В  лист  23,  за  432/431  г.,  сумата  е  3000  драхми.  Така,  през  Ш ести я  данъчен  период,  Дикая  плащ а  1  година  утвърдената  сума  от  3000  драхми,  за  1  година  ням а  данни  и  още  1  година  плащ а  редовния  си  данък  от  3000  драхми  на  Атина.  П рез  Седмия  данъчен  период,  в  лист  25,  за  430/429  г.пр.Хр.,  в  целия  възстановен  панел,  не  се  откриват,  както  името  на  Дикая,  така  и  размер  на  плащ ана  сума  от  нея.  Очевидно,  през  тази  година  градът  не  е  платил  нищ о  на  Атина.  В  итерпретацията  си  на  данните  за  същ ата  430/429  г.пр.Хр.  Roussell  M eiggs,  обаче,  отчита,  че  въпреки,  че  не  се  възстановява  нито  име,  нито  размер  на  платен  трибут  (Meiggs  R.  1972,  550-551),  това  не  е  достатъчно  за  да  се  приеме  сигурно  отсъствие  от  панела.  Тоест,  възможно  е  през  тази  година  да  има  извърш ено  плащ ане  от  Дикая  към  Атина,  но  неговият  запис  да  не  е  запазен.  В  лист  26,  за  429/428  г.пр.Хр.,  не  се  възстановява  н ищ о.  Така,  през  Седмия  данъчен  период,  1  година  430/429  г.,  градът  отново  не  привежда  абсолю тно  нищ о  на  Атина  или  няма  запазени  данни  за  плащане  и  1  година  липсват  данни  за  плащ ане  към  Атина. 

74 

II глава.  ПОЛИСИ ОТ АРХЕТА  ПО КРАЙБРЕЖИЯТА НА ОДРИСКАТА БАЗИЛЕЯ.  П рез  Осмия  данъчен  период,  в  лист  27,  за  428/427  г.пр.Хр.,  не  се  възстановява  нищ о.  Така,  през  Осмия  данъчен  период,  за  1  година,  липсват  запазени  данни  за  плащ ане  към  Атина.  П рез  Деветия  данъчен  период,  в  Лист  33,  за  422/421  г.пр.Хр.,  не  се  възстановява  нищ о.  Така,  през  Деветия данъчен  период,  за  1  година,  липсват  запазени данни  за  плащ ане  на  Дикая  към  Атина.  П рез  Десетия  данъчен  период,  в  лист  34,  за  421/420  г.пр.Хр,.  не  се  възстановява  нищ о.  Така,  през  Десетия данъчен  период,  за  1  година,  липсват  запазени  данни  за  плащ ане  на  Дикая  към  Атина.  В  предварителната  Оценка  А  9,  за  данъка  през  425/424  г.пр.Хр.,  срещу  възстановката  на  имената  на  абдерити  и  на  Дикая  при  Абдера  е  поставена  общ а  за  двата  полиса,  фантастична  и  несравнима,  с  нито  един  от  известните  платени  данъци,  сума  от  75  таланта.  С  право  Roussell  Meiggs,  в  приведената  таблица,  поставя  въпросителна  при  размера  на  възстановения  размер  на  възжелания  от  Атина трибут  (M eiggs  R.  1972,  550-551).  В  Оценката  А  10  за  предстоящ ия  данък,  през  421/420  г.пр.Хр.,  предвидената  сума  за  плащ ане,  е  записана  отново  като  общ а  срещ у  имената  на  абдеритите  и  Дикая  при  Абдера,  но  тя  не  се  възстановява.  Равносметката  показва,  че  Дикая  при  Абдера  плащ а  13  години  данък  на  Атина,  за  10  (или  11)  години,  липсват  данни  за  плащ ания,  2  (или  1)  години(а)  не  плащ а  абсолютно  нищ о  на  Архета.  И  така,  Дикая  си  плащ а  трибута  към  Атина.  Въпреки  това,  обаче,  е  налице  следното  странно  явление.  П одобно  на  данъка  на  големия  полис  М аронея,  който  е  само  1  талант  и  3000  драхми,  и  при  средноголемия  полис  Дикая,  прави  впечатление  изключително  ниският  размер  на  плащ ания  към  Атина  трибут  от  3000  драхми,  които  са  само  половин  талант.  Видно  е  и  още  нещ о.  Въпреки  ниския  размер  на  данъка,  при  редовния  платец  Дикая,  за  едно  десетилетие,  се  появяват  проблеми  с  плащ ането.  Това  става  при  намаления  с  1/3  данък  от  3000  на  2000  драхми  през  446/445  и  445/444  г.,  който  е  последван  от  липса  на  данни  за  плащане  и  сигурно  неплащане  през  443/442  г.  Следват  2  плащ ания  през  441/440  и  440/439  г.  с  невъзстановим  размер  и  3  липси  на  данни  за  плащ ане.  Размерът  на  плащ ания  данък  се  възстановява  със  сигурност  едва  през  435/434  г.  П рез  430/429  г.  Дикая,  или  не  плащ а  нищо  на Атина,  или  няма данни  за  извършено  плащ ане. 

9. А бдера  Ά β δ η ρ ΐ τ α ι  (ATL,  I,  216-217;  463;  Meiggs  R.  1972,  550-551),  абдеритите/абдерците  са  жителите  на  града  Абдера.  Според  Херодот,  през  средата  на  V II  в.пр.Хр.,  Тимезиос  от  Клазомене  се  опитал  да  основе  елинска  апойкия  на  мястото  на  бъдещата  Абдера,  но  тъй  като  бил  изгонен  от  траките,  начинанието  му  не  успяло;  по-късно,  около  средата  на  V I  в.пр.Хр.,  ж ители  от  полиса  Теос  на  М алоазийското  крайбрежие  за  да  не  бъдат  поробени  от  персите,  напуснали  града 

75 

Калин Порожанов. ОДРИСКОТО ЦАРСТВО, ПОЛИСИТЕ... И АТИНА  си  и  в  Тракия  създали  града  А бдера  (Hdt.  I,  168-169).  П одобен  е  разказът  и  на  П севдо-Скимнос  (Ps.-Skymn.  630-640).  А  Страбон  казва,  че  най-напред  тука  ж ивеели  траките  бистони,  над  които  царувал  Диомед,  по-късният  полис  А бдера  е  разполож ен  от  източната  страна  на  реката  Н естос,  недалеко  от  него  е  градът  Дикая,  а  после  градът  М аронея  (Strab.  V II,  frg.  44;  46;  48).  Градът  А бдера  се  локализира  при  устието  на  древната  река  Н естос  (дн.  М еста).  Стратегическото  местоположение  на  града,  неговият  богат  хинтерланд,  много  близките  му  връзки  с  траките,  тяхното  изключително  сребро  и  симбиозното  им  съсъществуване,  са  основа  на  неговото  богатство  и  просперитет  през  Античността  (RE,  1893,  I  H B ,  22¬  2 3 ;  КЕТД,  1993,  1-2).  В  И нвентарния  свод  на  архаичните  и  класическите  полиси  А бдера  е  поставен  в  категория  5 А :( ,  което  означава,  че  е  определен  като  град  с  територия  над  500  кв.  км,  от  тип,  който  в  изворите  се  назовава  изрично  полис,  в  който  неелинското  е  много  малко  и  слабо  представено  (Inventory  2004,  872-875).  Очевидно  е,  че  А бдера  е  много  голям,  сравним  с  Енос  и  М аронея,  елински  полис  в  Тракийско  море.  П рез  П ървия данъчен  период,  в  лист  1,  за 454/453  г.пр.Хр.,  е  отчетено,  че  абдеритите  плащ ат  солидната  сума  от  12  таланта  и  5120  драхми.  В  листи  2  и  3,  за  453/452  и  452/451  г.пр.Хр.,  няма  запазени  данни  за  плащ ане.  В  лист  4,  за  450/451  г.пр.Хр.,  е  отразено,  че  абдеритите  плащ ат  на  Атина  още  по-голяма  сума,  нараснала  на  15  таланта.  Така,  през  П ървия  данъчен  период,  1  година,  А бдера  плащ а  внуш ителна  сума  от  почти  13  таланта,  за  2  години  липсват  данни  за  плащ ане,  1  година  той  плащ а  още  по-голям  данък  от  15  таланта.  П рез  Втория  данъчен  период,  в  лист  5,  за  450/449  г.пр.Хр.,  изплащ аният  данък  продължава  да  бъде  15  таланта.  В  лист  7,  за  448/447  г.пр.Хр.,  той  леко  пада  на  14  таланта.  Лист  8,  за  447/446  г.пр.Хр.,  освен  възстановените  като  плащ ане  15  таланта,  им а  записан  отделно  още  1  талант.  За  447/446  г.пр.Хр.,  издателите  смятат  (ATL,  I,  463),  че  А бдера  плащ а  на  атинските  магистрати  в  Ейон  на  река  Стримон,  останалата  част  от  данъка,  спрямо  448/447  година  -  това  е  записаният  отделно  1  талант.  Така,  през  Втория  данъчен  период,  А бдера  плащ а  3  години  високия  данък  от  15  таланта.  П рез  Третия  данъчен  период,  в  лист  9,  за  446/445  г.пр.Хр.,  н ям а запазени  данни  за  абдеритите.  В  лист  10,  обаче,  за  445/444  г.пр.Хр.,  данъкът,  изплатен  на  Атина,  отново  е  15  таланта.  В  лист  11,  за  444/443  г.пр.Хр.,  ням а  запазени  данни  за  абдеритите  и  тяхното  плащ ане.  Така,  за  Третия  данъчен  период  на  Абдера,  за  1  година  липсват  данни  за  плащ ане,  1  година  се  плащ а традиционно  високият данък  от  15  таланта  и  1  година  отново  липсват  данни  за  плащ ане.  П рез  Ч етвъртия  данъчен  период,  в  лист  12,  за  443/442  г.пр.Хр.,  във  възстановения  изцяло  панел,  липсва  както  името,  така  и  размер  на  платен  данък  от  абдеритите.  Този  факт  означава,  че  както  и  Дикая,  през  тази  година,  А бдера  не  внася  нищ о  в  касата  на  Архета.  Лист  13,  за  442/441  г.пр.Хр.,  показва  възстановяване  на  плащ ания  данък  от  15  таланта.  П рез  следващ ите  три  години, 

76 

II глава.  ПОЛИСИ ОТ АРХЕТА  ПО КРАЙБРЕЖИЯТА НА  ОДРИСКАТА БАЗИЛЕЯ.  листи  14,  15  и  16,  за  441/440,  440/439  и  439/438  г.пр.Хр.,  нямат  запазени  данни  за  това  дали  е  плащ ан  форос  към  Атина.  Така,  през  Четвъртия  данъчен  период,  1  година,  443/442  г.,  А бдера  не  плащ а  абсолютно  нищ о  на  Атина,  1  година  градът  плащ а  традиционния  си  данък  от  15  таланта  и  за  3  години  липсват  данни  за  плащ ане  на  полиса  към  Атина.  П рез  П етия  данъчен  период,  в  листи  19  и  20,  за  436/435  и  435/434  г.пр.Хр.,  плащ аният  на  Атина  трибут  отново  е  15  таланта.  Така,  през  П етия  данъчен  период,  2  години  абдеритите  плащ ат  традиционно  високия  си  трибут  от  15  таланта  към  Атина.  П рез  Ш естия  данъчен  период,  лист  2 1 ,  за 434/433  г.пр.Хр.,  н ям а запазени  данни  за  платен  данък.  Лист  22,  за  433/432  г.пр.Хр.,  сочи,  че  е  извърш ено  плащ ане  в  размер  на  15  таланта.  Лист  23,  за  432/431  г.пр.Хр.,  отразява  намаляване  на  плащ ания  форос  на  10  таланта.  Така,  през  Ш естия  данъчен  период  на  Абдера,  за  1  година,  липсват  запазени  данни  за  плащ ане,  1  година,  полисът  плащ а  традиционния  данък  от  15  таланта  и  1  година,  432/431  г.,  им а  намаляване  на  данъка  с  1/3,  тоест  -  на  10  таланта.  П рез  Седмия  данъчен  период,  листи  25  и  26,  за  430/429  и  429/428  г.,  потвърждават  плащ ането  от  10  таланта.  Така,  през  Седмия  данъчен  период,  2  години  А бдера  плащ а  понижения  с  1/3  данък,  равен  на  10  таланта.  П рез  О смия  данъчен  период,  в  лист  27,  за  428/427  г.,  н ям а  дан н и  за  привеждан  трибут  на  Атина.  Така,  през  Осмия данъчен  период,  за  1  година,  липсват данни.  П рез  Д еветия  период,  в  Лист  33,  за 422/421  г.,  няма дан н и.  Така,  през  Деветия  данъчен  период,  за  1  година,  липсват  данни.  П рез  Д есетия  период,  в  лист  34,  за 421/420  г,.  няма данни.  Така,  през  Десетия  данъчен  период,  за  1  година,  липсват  данни.  От  Оценката  А  9,  за  размера  на  предстоящ ия  трибут,  през  425/424  г.пр.Хр.,  абдеритите  са  поставени  заедно  с  Дикая  при  А бдера  и  срещу  тях  стои  огромната  сума  от  75  таланта,  както  стана дум а  и  при  Дикая.  От  О ценката  на  трибута  А  10,  за  421/420  г.пр.Хр.,  се  възстановяват  имената  на  абдеритите  и  на  Дикая,  но  размерът  на  предвиждания  за  събиране  данък  остава  неясен.  Равносметката  от  прегледа  сочи,  че  абдеритите  плащ ат  от  самото  начало.  Те  са  сравнително  редовни  платци  на  солидни  по  размер  данъци.  Данните  от  Атинските  трибутни  листи  показват,  че  те  плащ ат  13  години,  не  плащ ат  нищ о  1  година  (443/442  г.)  и  ням а  данни  за  плащ ания  11  години.  П р и  3  от  плащ анията,  обаче,  има  смущ ения.  Те  се  изразяват  в  намаляване  с  1/3  на данъка  -  от  15  на  10  таланта  -  за  годините  432/431,  430/429  и  429/428  г. 

10.  О б щ и  и  специф ични  данъчни  проявления  И злож еното  до  тук,  въз  основа  на  данните  от  Атинските  трибутни  листи,  за  9  от  полисите  на  Тракийския  данъчен  окръг,  нам иращ и  се  по  крайбрежието  на 

77 

Калин Порожанов. ОДРИСКОТО ЦАРСТВО, ПОЛИСИТЕ... И АТИНА  Одриската  базилея,  дава  основания,  между  тях,  да  се  видят  общ и  и  специф ични  данъчни  проявления.  Те  са:  в  отсъствия  от  панелите,  в  редукции  на  внасяните  суми  и  в  липсата  на  данни.  О тсъствия  от  целите възстановени  панели  на:  - Дейре,  Сале,  Зоне  и  Д рю с  -  443/442,  435/434,  432/431  и  430/429  г.  =  4  г.;  - Енос  -  435/434,  432/431  и  430/429  г.  =  3  г.  - М аронея -  432/431  г.  =  1  г.  - Дикая  -  443/442  и  430/429  г.  =  2  г.  - А бдера -  443/442  г.  = 1 г.  Видно  е,  че  8  от  9-те  полиса,  4  години,  категорично  не  плащ ат  нищ о  на  Атина.  По-малките  полиси-емпориони  Дейре,  Сале,  Зоне  и  Д рю с  -  през  всичките  4  години,  големият  полис  Енос  -  3,  средноголемият  -  Дикая  -  2,  а  големите  полиси  М аронея  и  А бдера  -  по  1  г.  П осочените  сигурни  неплащ ания  са  несъмнен  знак  за  настъпил  разрив  между  тези  8  полиса  и  Атина,  през  посочените  години.  Р едукции  на  плащ ания  данък  към  Атина  от:  -  Енос  -  от  12  на  10  таланта,  през  446/445,  445/444,  444/443,  443/442,  442/441,  441/440,  440/439  г.  =  7  г.  +  от  10  на  4  таланта  през  436/435  г.  =  8  г.  -  Самотраки  -  от  6  на  4  таланта  през  440/439  г.  и  от  6  на  2  таланта,  през  430/429  г.  = 2 г.  - М аронея,  от  10  на  3  таланта,  през  430/429  г.  =  1  г.  - Дикая  -  от  3000  на  2000  драхм и  през  446/445  и  445/444  г.  =  2  г.  - Абдера,  от  15  на  10  таланта,  през  432/431,  430/429  г.  и  429/428  г.  =  3  г.  Големият  полис  Енос  им а цели  8  години  с  редукции,  което  показва,  че  през  тези  години  Атина  е  със  сравнително  отслабено  влияние  над  него.  В  по-малка  степен,  за  2  и  за  3  години,  това  важи  напълно  и  за  другите  големи  полиси  Самотраки  и  Абдера,  а  така  същ о  и  за  средноголемия  -  Дикая  (2  г.).  Големият  полис  М аронея  има  1  година редукция.  Н ям а  запазени  данни  за  плащ ан  данък  към  Атина  от:  - Дейре,  Сале,  Зоне  и Д рю с  =  за  целия  период.  -  Енос  -  през  451/450,  439/438,  434/433,  433/432,  429/428,  428/427,  422/421,  421/420  г.  = 8 г.  -  Самотраки  -  през  454/453,  439/438,  428/427,  422/421,  421/420  = 5  г.  - М аронея  -  440/439,  439/438  г.  =  2  г.  - Дикая  -  453/452,  444/443,  441/440,  439/438,  436/435,  433/432,  429/428,  428/427,  422/421,  421/420  г.  =  10  г.  -  А бдера  -  453/452,  452/451,  446/445,  444/443,  441/440,  440/439,  439/438,  434/433,  428/427,  422/421,  421/420  г.  =  11  г.  П рави  впечатление,  че  за  малките  полиси-емпориони  Дейре,  Сале,  Зоне  и  Д рю с  ням а данни  за  целия  отчитан  период.  След  тях,  липсата  на  запазени  данни  за  плащ ания  към  Атина  сочат  с  най-голям  брой  години  големия  полис  А бдера  -  11  и  средноголемия  Дикая  -  10,  които  са  в  западния  края  на  Тракийско  море.  Те  са  последвани  от  големия  полис  Енос  -  8  г.,  -  в  източния  му  край.  А  между  тях  са:  Самотраки  -  5  г.  и  М аронея  -  2  г.  По  този  относителен  показател  е  видно,  че  вероятно  Атина  не  успява  да  оказва  влияние  над  4-те  полиса-емпориони  Дейре,  Сале,  Зоне  и  Дрю с.  Това 

78 

II глава.  ПОЛИСИ ОТ АРХЕТА  ПО КРАЙБРЕЖИЯТА НА  ОДРИСКАТА БАЗИЛЕЯ. 

влияние  е  недостатъчно  активно,  но  изглежда  по-силно,  във  възходящ а  градация,  над  полисите  Абдера,  Дикая,  Енос,  Самотраки  и  М аронея.  Равносметката  е  следната.  Отсъстващите  от  4  панела  и  неприсъстващ и  в  никакви  други  листи  емпориони  Дейре,  Сале,  Зоне  и  Д рю с,  най-вероятно,  макар  и  формално  подани  на  Атина  полиси,  реално  са извън  нейния  контрол.  Големият  полис  Енос  им а  3  години  отсъствия  от  панелите  (=разрив  с  Атина),  8  години  редукции  (=отслабено  влияние  на Атина)  и  като  фон  -  8  години  липса  на  данни  за  плащ ане.  Това  прави  общ о  11  сигурни  години  и  19  много  вероятни  -  с  чувствително  отслабено  влияние  на  Атина  над  този  неин  подан  град.  Самотраки  има  2  години  редукции  (=отслабено  влияние  на  Атина)  и  5  години  -  липса  на  данни  за  плащ ане.  О бщ о  7  г.  Тук  влиянието  на  Атина  изглежда  много  по-ефективно.  М аронея  им а  1  година  отсъствие  от  панел  (=разрив  с  Атина),  1  година  редукция  (=отслабено  влияние  на  Атина)  и  2  г.  -  липса  на  данни  за  плащ ане.  По  тези  показатели  и  при  този  полис  влиянието  на  Атина  изглежда  много  ефективно.  Но  ако  се  отчете,  че  М аронея  4  години  плащ а  по  10  таланта,  а  през  останалите  години,  с  изключение  на  горните,  само  по  1  талант  и  половина,  което  е  странно  малка  сума  за  този  голям  полис,  то  властта  на  Атина  над  града  едва  ли  е  била  тотална  и  безразделна.  Дикая  има  2  години  отсъствие  от  панели  (=разрив  с  Атина),  2  години  редукция  (=отслабено  влияние  на  Атина)  и  10  г.  -  липса  на  данни  за  плащане.  Това  прави  общо  4  сигурни  години  и  14  вероятни  -  с  чувствително  отслабено  влияние  на  А тина  над  този  полис.  И  в  този  случай,  по  подобие  на  М аронея,  прави  впечатление  изключително  ниският,  символичен  данък  от  3000  драхми,  плащ ан  на  Архета.  А бдера  има  1  година  отсъствие  от  панел  (=разрив  с  Атина),  2  години  редукция  (=отслабено  влияние  на  Атина)  и  11  г.  -  липса  на  данни  за  плащане.  Това  прави  общо  3  сигурни  години  и  14  вероятни  -  с  чувствително  отслабено  влияние  на  Атина  над  този  голям  полис. 

§  3 .  П О Л И С И  О Т  П О Н Т И Й С К А  Д А Н Ъ Ч Н А  О Б Л А С Т 

Този  данъчен  окръг  не  е  известен  от  преди  П елопонеската  война.  О ценката  за  плащ ане  на  трибута  към  Атина  А  9,  в  данъчната  425/424  г.пр.Хр.,  за  пръв  път  вклю чва  градове  и  от  П онта.  Н ай-вероятно,  П ерикловата  експедиция  в  Ч ерно  море,  през  30-те  години  на  V  в.пр.Хр.  (Plut.  Alcib.  26,  1;  Per.  20,  1-2),  е  направила  първите  сериозни  стъпки  градове  от  това  море  да  се  включат  в  Архета.  Но  посигурни  данни  за  това  няма  (Лазаров  М .  2009,  79-80).  П рави  впечатление,  че  тук  са  вклю чени  почти  50  града  (47)  и  за  тези  от  тях,  за  които  им а  запазени  суми  за  плащ ане  на  данъци,  не  надхвърлят  5  таланта,  а  за  целия  данъчен  П онтийски  окръг  са  предвиждани  50  дори  100  таланта  приходи  (Meggs  R.  1972,  325-329). 

79 

Калин Порожанов. ОДРИСКОТО ЦАРСТВО, ПОЛИСИТЕ... И АТИНА  Само  Западното  Черноморие  е  свързано  с  историята  на  Одриското  царство.  В  този  контекст,  трябва  да  се  отбележи,  че  им ена  на  полиси  от  това  крайбрежие  се  появяват  само  в  О ценката  А  9  за  облаганията  с  трибут  през  Деветия  данъчен  период  за  425/424  г.пр.Хр.  Те  са:  [....]λονία,  Т — ,  М — ,  О—  (ATL,  I,  207,  519).  Тук  сигурно  се  възстановява  само  името  на  А полония  (ATL,  I,  232-233),  но  без  прочит  на  задълженията  на  полиса.  Тоест,  размерът  на  данъка  не  е  запазен.  Н ям а  данни  някаква  сума да  е  изплатена  на  Атина.  Възстановяването  на  имената  на  Томи,  М есамбрия  и  Олбия  или  Одесос  (Isaac,  B.  1986,  256)  стои  съмнително.  Н ям а  никакви  други  запазени  данни  и  поради  това  не  е  ясно  дали,  преди  тази  година  и  след  нея,  тези  полиси  са  имали  данъчни  задължения  към  Атина  и  дали  са  изплащ али  някакави  вноски  на  Архета.  Въпреки  това,  щ о м  са  предвидени  в  трибутните  плащ ания  за  425/424  г.,  изглежда  че  най-малко  през  тази  година,  вероятно  тези  полиси  са  вклю чени  (доброволно  или  насила)  в  Атинската  архе.  Тъй  като  само  името  на  А полония  се  възстановява  със  сигурност,  само  този  град  ще  бъде  иман  пред  вид. 

1. А полония  Ά π ο λ λ ο ν ί α  (ATL,  I,  232-233),  Аполония  П онтика  е  основана  като  елинска  апойкия  в  края  на  V II  и  през  първата  половина  на V I  в.пр.Хр.  от  милетци,  родосци  и  фокейци  (RE,  III  H B ,  1895,  113-114;  К ЕТД ,  1993,  19-20;  Inventory  2004,  931-932).  В  И нвентарния  свод  на  архаичните  и  класическите  полиси  градът  А полония  е  определен  в  категорията  5А:а,  което  означава,  че  е  полис  с  над  500  кв.  км  площ,  който  в  изворите  е  назоваван  като  полис,  в  който  неелинското  е  много  малко  и  слабо  представено  (Inventory  2004,  931-932).  П рез  П ървия  данъчен  период,  в  листи  1,  2,  3  и  4,  за  454/453,  453/452,  452/451  и  451/450  г.,  няма  сигурно  запазени  данни  А полония  да  плащ а  данък  на  Атина.  П рез  Втория  дънъчен  период,  в  листи  5,  7  и  8,  за  450/449,  448/447  и  447/446  г.,  отново  няма  запазени  данни  А полония  да  плащ а  данък  на  Атина.  П рез  Третия  данъчен  период,  в  листи  9,  10  и  11,  за  446/445,  445/444  и  444/443  г.,  също  няма  запазени  данни  за  плащ ан  данък  към  Атина.  П рез  Ч етвъртия  данъчен  период,  в  листи  12,  13,  14,  15  и  16,  за  443/442,  442/441,  441/440,  440/439  и  439/438  г.  -  същ о.  П рез  П етия данъчен  период,  в  листи  19  и 20,  за 436/435  и 435/434  г.,  няма  запазени  данни  за  плащ ан  данък  от  полиса  към  Атина.  П рез  Ш естия  данъчен  период,  в  листи  2 1 ,  22  и  23,  за  434/433,  433/432  и  432/431  г.,  няма  запазени  данни  за  плащане  от  града  към  Атина.  П рез  Седмия  данъчен  период,  в  листи  25  и  26,  за  430/429  и  429/428  г.,  същ о  няма  запазени  данни.  П рез  Осмия  данъчен  период,  в  лист  27,  за  428/427  г.пр.Хр.,  същ о  няма  данни  за  плащ ан  данък.  П рез  Деветия  данъчен  период,  в  лист  33,  за  422/421  г.пр.Хр.,  същ о  няма  данни  за  платен  данък. 

80 

II  глава.  ПОЛИСИ ОТ АРХЕТА  ПО  КРАЙБРЕЖИЯТА НА ОДРИСКАТА БАЗИЛЕЯ.  П рез  Десетия  данъчен  период,  в  лист  34,  за  421/420  г.пр.Хр.,  същ о  н ям а  данни  за  платен  данък.  В  О ценката  А  9,  за  плащ ане  на  трибута  към  Атина,  в  данъчната  425/424  г.пр.Хр.,  се  чете  името  Аполония,  но  без  прочит  на  задълженията  на  полиса.  Което  означава,  че  размерът  на  предвиждания  данък  не  е  запазен.  Н я м а  данни,  че  вероятната  сума  е  изплатена  на  Атина.  И  така,  в  Атинските  трибутни  листи,  ням а  никакви  запазени  данни  за  извърш ени  плащ ания  от  Аполония  П он ти ка  към  Атинската  архе  за  цели  25  години.  За  останалите  25  години,  до  края  на  V  в.пр.Хр.,  също  няма  абсолю тно  никакви данни  за плащ ания. 

81 

STUDIA  THRACICA  14 

ВТОРА  ЧАСТ  ОДРИСКОТО ЦАРСТВО  И  ПОЛИСИТЕ  ПО НЕГОВИТЕ КРАЙБРЕЖИЯ,  ЧЛЕНОВЕ НА 

АТИНСКАТА  АРХЕ 

ТРЕТА  ГЛАВА  ВЛАДЕТЕЛСКИТЕ  РЕЗИДЕНЦИИ 

Калин Порожанов. ОДРИСКОТО ЦАРСТВО, ПОЛИСИТЕ... И АТИНА  Какво  означава  за  нас  Тракия  Понтика?  Всъщност  в  самите  антични  извори  нееднократно  се  използува  изразът  «град  в  Тракия»,  когато  става  дума  за  гръцки  полис,  разположен  на  понтийското,  пропонтийското  или  егейското  крайбрежие...  Употребявайки  «град  в  Тракия»,  древните  без  съмнение  демонстрират  идеята  си,  че  възприемат  тракийското  крайбрежие  като  област,  населена  с  траки.  Тоест,  «паралията»  на  Тракия  в  съзнанието  на  античните  автори  не  е  идентична  с  «паралията»  на  същинска  Гърция.  И  колкото  и  да  е  красноречиво  изречението  на  Цицерон,  който  образно  вижда  гръцките  колонии  с  техните  територии  като  непрекъснат  бордюр  на  тога  претекста,  ние  се  съмняваме,  че  то  изразява  някаква  неопровержима  истина.  (Карайотов  И в.  1984,  65).  Х еродот  като  разказва  за  похода  на  Д арий  I  срещу  Елада  през  492  г.пр.Хр.  съобщава,  че  неговата  флота  напуснала  Й ония  и  отплавала  към  Хелеспонта,  където  завзела  целия  ляв  бряг;  а  градовете  по  десния  бряг  били  подчинени  от  самите  перси  по  суша;  той  добавя,  че  в  Европа  на  Хелеспонта  се  намират:  Херсонес,  където  има  много  полиси,  и  П еринт,  и  крепостите  на/при  Тракия,  и  Селимбрия,  и Бизантион  (Hdt.  V I,  33,  1).  Я сно  е,  че  за  Х еродот  представата  за  Хелеспонта  се  свързва  не  само  с  протока  Дарданели  (наричан  обикновено  Хелеспонт),  но  вклю чва  и  М рам орно  море  (наричано  обикновено  П ропонтида).  От  разказа  е  очевидно,  че  по  това  време  Тракийският  херсонес  продължава  да  е  осеян  с  много  полиси,  при  което  се  знае,  че  ощ е  от  средата  на  V I  в.пр.Хр,  чрез  гръко-тракийската  държава  на  М илтиадовци,  той  е  под  силното  влияние  на  Атина.  П о  европейския  бряг  на  Херодотовия  Хелеспонт,  тоест  Северното  М раморноморие,  се  изброяват  трите  големи  полиса  П еринт,  Селимбрия  и  Бизантион.  Тук,  по  това  Северномраморноморско  крайбрежие,  обаче,  от  Х еродот  са  добавени  и  са  откроени  от  полисите  крепостите  на/при  Тракия.  К ои  са  тези  тракийски  крепости  и  защ о  са  отделени  от  елинските  полиси?  П севдо-Скилакс  казва,  че  след  Херсонес  идват  тракийските  крепости  Левке  акте,  Теристасис,  Хераклея,  Ганос,  Гании,  Н еон  тейхос,  П еринт  полис  с  пристанищ е,  крепостта  Дамнион,  С елимбрия  полис  с  пристанищ е  (Ps.-Skylax,  67).  П осоката  на  изброяване  на  тези  крепости  и  полиси  с  пристанищ а  е  от  югозапад  на  североизток,  а  крепостите  и  полисите  с  пристанищ а  са  след  хелеспонтийския  бряг  на  Тракийския  херсонес,  по  северното  европейско  крайбрежие  на М рам орно  море.  П реди  този  пасаж  за  тракийски  крепости  в  Северното  М раморноморие,  спрямо  полиси  като  Алопеконесос,  Араплос,  Елеуса,  М адитос,  Сестос,  Креса,  Критоте,  П актие  на  Тракийско  море,  а  също  и  за  споменатите  П ерин т  и  С елимбрия  на  М раморно  море,  П севдо-Скилакс  използва  терм ина  полис  с  пристанище.  Освен  полиси  се  изброяват  емпориони  като  Дейре,  Зоне,  Д рю с  и  други.  М ежду  селищ ата  на  Тракийско  море  крепост  е  наречен  само  Дорискос.  Останалите  са  полиси  и  емпориони.  И зклю чение  прави  изразът  за  крепостите  на  еносци  в  Тракия,  споменати  след  Енос,  който  е  полис  с  пристанищ е.  В  този  случай,  обаче,  П севдо-Скилакс  като  говори  за  елински  крепости  специално  пояснява  това  като  казва  на  чи й  полис  са  те  -  в  случая  на  Енос.  Другият  случай  е  крепостта  Д ам нион  в  Северното  М раморноморие,  за  която  не  се  казва  на  чий 

84 

III глава. ВЛАДЕТЕЛСКИТЕ РЕЗИДЕНЦИИ  полис  е  тя.  Но  тъй  като  за  тази  крепост  не  се  казва  изрично,  че  е  тракийска,  а  освен  това  е  поставена  между  полисите  с  пристанищ а  П еринт  и  Селимбрия,  се  подразбира,  че  тя  е  елинска.  П рави  впечатление,  че  само  за  изброените  мраморноморски  крепости,  идващ и  след  Тракийския  херсонес  в  посока  североизток,  П севдо-Скилакс  не  пояснява  коя  на  кой  полис  е,  а  казва,  че  са  тракийски.  Изглежда,  че  точно  тези  крепости  не  са  възприемани  като  елински,  а  по-скоро  като  тракийски  крепостирезиденции,  на  северния  бряг  на  П ропонтида.  По  този  повод,  не  мога  да  не  кажа  веднага,  че  издателите  на  Атинските  трибутни  листи  категорично  заявяват,  че  западната  половина  на  този  бряг  (северномраморноморския  -  К.П.)  е  била  нормално  под  прекия  контрол  на  Одриските  царе/The  western  half  of  this  coast  (north  shore  of  the  Propontis  -  K.P.)  was  normally  under  the  direct  control  of the  O drysian  kings  (ATL,  I,  482).  Близко  е  до  ума,  че  именно  от  своите  крепости-резиденции  от  западната  половина  на  този  бряг  одриските  владетели  могат  да  контролират  и  да  налагат  данъци  на  елински  полиси  и  емпориони  по  крайбрежието  на  П ропонтида.  След  откриването  на  тракийското  съкровище  от  село  Рогозен,  Врачанско  Северозападна  България  през  1986  г.,  съдържащ о  165  метални  съда,  свързани  с  обредите  и  политиката  на  царско-жреческата  институция  при  траките  (Николов  Б.,  Сп.  М аш ов,  П л.  И ванов.  1986,  38-47),  Александър  Ф ол  локализира  в  Тракийския  Ю гоизток  още  6  одриски  резиденции,  имената  на  които  станаха  известни  от  надписи,  разчетени  върху  някои  от  същите  тракийски  владетелски  метални  съдове.  Те  са  Апрос,  Беос,  Беос  кенос,  Гейстой/Гестос,  Ергиске,  Саютаба/Саюада  (Фол,  Ал.  1987,  1-3).  Към  6-те,  локализирани  по  епиграфски  данни  от  1986  г.,  одриски  царски  резиденции,  през  2000  г.  Александър  Фол  добавя  още  10,  извлечени  и  от  писмените  извори  (Fol  Al.  2000,  91-99).  Те  са  Кабиле,  М астейра,  Дронгилон,  М ю ртиске,  Кипсела,  Дорискос,  М окарсос,  Ганос/Ганиада,  Серейон  тейхос,  Х иерон  орос.  Броят  на  тези  16  резиденции-тракийски  крепости,  е  утвърден  като  очертаващ и  ядрото  на  Одриската  държава  и  у  Д имитър  П опов  (Попов  Д.  2007,  203-205).  К ъм  тях  се  добавят  още  няколко,  които  са  на  бреговете  или  са  свързани  с  М раморно,  Тракийско  и  Ч ерно  море  (П орожанов  К.  2008,  137-144;  Porozhanov  K.  2009,  255-270;  П орожанов  К.  2010,  14-29). 

§  1.  С Е В Е Р Н О М Р А М О Р Н О М О Р И Е  1)*Άπρος.  В  Корпуса  на  Димитър  Дечев  името  е  тракийско  (Detschew  D.  1976,  20),  в  областта  К енике.  В  И нвентарния  свод  на  архаичните  и  класическите  полиси  Апрос  е  определено  като  пределинистическо  селище,  неидентифицирано  като  полис,  макар  че  е  назовано  полис  в  Тракия  само  от  Стефан  Византийски  (Steph.  Byz.  107,  5);  локализира  се  на  22-26  мили  западно  от  Бизанте  (Inventory  2004,  913). 

85 

Калин Порожанов. ОДРИСКОТО ЦАРСТВО, ПОЛИСИТЕ... И АТИНА  Резиденцията  Апрос,  която  ще  даде  името  на  по-късната  римска  колония  на  V ia  Egnatia  Апри,  е  в  триъгълника  между  Одрин/Едирне,  Енос  на  Тракийско  и  П еринт  на  М раморно  море  (Фол,  Ал.  1987,  2).  Тази  резиденция  се  намира  на  изключително  стратегическо  място  в  И зточна  Тракия,  при  днеш ното  село  Кермеян/Kermeyan,  на  25  км  североизточно  от  гр.  Малкара/Malkara,  в  И зточна  Тракия,  над  недалечното  крайбрежие  на  М раморно  море  -  на  ок.  30  км  северозападно  от  Ганос,  но  така  също  и  на  ок.  40  км,  североизточно  над  залива  М елас,  който  прeдставлява  източния  край  на  Тракийско  море.  Н еслучайно  римляните  ще  основат  по-късно  там  своя  колония,  която  ще  нарекат  Апри.  2)  Βέος  и ли Βέον.  Резиденцията  Беос  се  локализира  между  А при  и  П еринт  -  в  областта  на  Х иерон  орос/Свещената  планина,  дн.  Текирдаг,  която  е  добре  засвидетелствувана  тракийска твърдина,  седалище  на  одриската  хазна  (Ф ол,  Ал.  1987,  2).  В  И нвентарния  свод  на  архаичните  и  класическите  полиси  Беос/Беон  е  определено  като  пределинистическо  селищ е,  неидентифицирано  като  полис;  локализира  се  по  средата  на  разстоянието  между  П еринт  и  съвременния  град  Ч орлу  (Inventory  2004,  913).  Това  означава,  че  резиденцията  Беос  е  на  около  10-на  км,  северно  от  полиса П еринт  на  М раморно  море.  3)  Βέος  Κένος.  Резиденцията  Беос  Кенос  (кенийски)  очевидно  е  в  областта  Кенике,  тя  е  в  района  на Апрос  и  се  намира  на  около  30-40  км  от  северния  бряг  на П ропонтида,  и  на  около  40-50  км  от  залива  М елас  на  Тракийско  море.  Това  е  още  една  владетелска  резиденция  в  този  възлов  и  стратегически  район,  свързан  преди  всичко  с М раморно,  но  и с  Тракийско  море.  4)  'Εργίσκη.  В  К орпуса  на  Д.  Дечев  името  е  тракийско  (Detschew  D.  1976,  170).  В  И нвентарния  свод  на  архаичните  и  класическите  полиси  Ергиске  е  определено  като  пределинистическо  селищ е,  неидентифицирано  като  полис  (Inventory  2004,  913).  Есхин  говори  за  Ергиске  и  М иргиске,  и  Ганос,  и  Ганиада  (Aeschyn.  III,  82).  Демостен  изброява  Серейон  тейхос  заедно  с  Ергиске  и  Х иерон  орос  (Demosthen.  V II,  36-37;  IX ,  15),  а  така  същ о  Серион  и  М ю ртенон,  и  Ергиске  (Demosthen.  ХV Ш ,  27).  Ергиске  е  одриска  царска  резиденция,  известна  от  надписи  по  съдове  на  царете  Котис  I  и  Керсеблепт  от  първата  половина  на  IV  в.пр.Хр.  (Ф ол,  Ал.  1987,  2).  Н ейното  местоположение,  в  близост  до  Серейон  тейхос  и  Хиерон  орос,  е  добро  обяснение  за  властването  на  одрисите,  по  крайбрежието  на  Х иерон  орос  Свещ ената планина  на траките  и  в  цялото  Северното  М раморноморие.  Александър  Ф ол  казва,  че  локализацията  на  Ергиске  трябва  да  се  търси  на  юг  от  река  Ергене,  по  ю жните  склонове  на  Странджа  (Ф ол,  Ал.  1987,  2).  Н о,  очевидно,  като  се  имат  пред  вид  въпросните  данни  у  Есхин  и  Демостен,  където  тя  се  споменава  между  полиса-емпорион  Серейон  тейхос  и  резиденцията  Ганос, 

86 

III глава. ВЛАДЕТЕЛСКИТЕ РЕЗИДЕНЦИИ  които  са  в  Х иерон  орос  и  на  П ропонтида,  местонахождението  на  Ергиске  ще  се  открие  още  по  на  юг,  сравнително  близо  до  или  съвсем  на  брега  на  М раморно  море.  5 )  Μυρτίσκη,  Μυργσκη,  Μύρτανον,  Μυρτηνόν,  Μυρτώνιον.  Според  К орпуса  на  тракийските  езикови  остатъци  на  Димитър  Дечев  името  М иргиске  е  паралелна  форма  на  М ю ртанон,  М ю ртенон,  М ю ртонион  (Detschew  D.  1976,  324).  М ю ртиске,  М ю ргиске  у  Есхин  се  споменава  сред  изброените  Серион  тейхос  и  Дорискос,  и  Ергиске,  и М иргиске,  и  Ганос,  и  Ганиада  (Aeschyn.  III,  82).  Както  стана  ясно,  крепостите  Серион  тейхос  и  Дорискос  са  на  Тракийско  море,  а  Ганос  и  Ганиада  са  на  П ропонтида.  Очевидно,  някъде  между  двете  двойки,  са  Ергиске  и  М иргиске.  И м ето  е  известно  от  Демостен,  където  са  изброени  Серион,  М ю ртен он  и  Ергиске  (Demosthen.  ХV III,  27).  Тъй  като  Серион  е  споменат  без  Дорискос,  то  очевидно  става  дума  за  Серион/Серейон  на  М раморно  море,  където  на  крайбрежието,  или  недалеко  от  брега,  преди  или  при  Ганос  и  Ганиада,  вероятно  ще  се  окаже  не  само  Ергиске,  но  и  М юртиске/М юргиске/М юртенон.  П севдо-Скилакс  изброява  след  Херсонес  поредица  тракийски  крепости  (Ps.-Skylax,  67).  На  първо  място  от  югозапад  на  североизток  след  Херсонес,  на  Северното  М раморноморие,  според  него  е:  6)  Λευκή  ακτή.  Бели  бряг/нос  в  Тракия  се  споменава  още  у  Херодот  по  повод  похода  на  персийския  цар  Ксеркс  (485  -  465  г.пр.Хр.),  през  480  г.пр.Хр.,  срещу  Елада  и  се  локализира  на  едноименния  Бели  бряг/нос.  Той  казва,  че  царят  първо  се  осведомил  за  местата,  в  които  после  заповядал  да  се  струпат  храни;  и  пояснява,  че  там,  където  било  най-подходящо  докарвали  храни  с  товарни  и  други  кораби  от  цяла  Азия,  а  по-голяма  част  от  храната  за  войската  закарали  в  така  наречения  Левке  акте  в  Тракия  (Hdt.  V II  25,  2).  За  да  бъде  избрано  като  най-подходящо  място  за  съхраняване  на  поголямата  част  от  храната  за  огромната  войска  на  Ксеркс,  Бели  бряг/нос  в  Тракия,  със  сигурност  не  е  пусто  място  -  обикновен  нос  сред  морето,  а  това  несъмнено  е  името  на  белязано  от  активно  присъствие  селище,  или  по-скоро  -  резиденция  с  подходящ и  места  за  приставане  на  кораби  и  с  многобройни  и  добре  защ итени  складове.  Като  тракийска  крепост  у  П севдо-Скилакс,  през  IV  в.пр.Хр.,  тя  найвероятно  е  изброена  като  една  от  приморските  резиденции  на  тракийски  владетели,  за  което  има  повод  да  се  мисли  от  по-старата  информация  на  Херодот,  още  от  V  в.  пр.Хр.  Бели  бряг/нос  без  никакъв  коментар,  е  поставено  като  крайбрежно  название  от  Страбон  (64/63  г.пр.Хр.  -  20  г.сл.  Хр.)  между  Дългата  стена  (която  ограничава  Тракийския  херсонес  от  север)  и  Х иерон  орос,  Свещ ената  планина  на  местните  (Strab.  V II,  55)  в  Северна  П ропонтида.  Изглежда,  топонимът  трайно 

87 

Калин Порожанов. ОДРИСКОТО ЦАРСТВО, ПОЛИСИТЕ... И АТИНА  продължава  да  присъства  в  културното  пространство  на  района  и  през  I  в.  пр.Хр.  I  в.  сл.Хр.  След  Левке  акте,  на  североизток,  П севдо-Скилакс  (Ps.-Skylax,  67)  поставя  7)  Τ(ε)ιρίστασις.  В  К орпуса  на  Димитър  Дечев  името  Тейристасис/Тиристасис  е  описано  като  тракийско  (Detschew  D.  1976,  508).  В  И нвентарния  свод  на  архаичните  и  класическите  полиси  Теристасис  е  определено  като  пределинистическо  селищ е,  неидентифицирано  като  полис,  а  като  тракийска  крепост,  на  брега  на  П ропонтида,  между  Бели  бряг/нос  и  Хераклея,  която  колебливо  може  да  се  идентиф ицира  с  Тиродиза  (Inventory  2004,  914).  Benjamin  Issac  отдавна  аргументирано  отхвърля  такава  идентификация  (Issac  B.  1986,  203-204).  В  Атинските  трибутни  листи,  Тиродиза  присъства,  като  данъчно  облаган  член  на  Архета  (ATL  I,  428-429),  а  Тиристасис  -  не.  Това  е  така,  защото  Тиродиза  е  елински  полис,  а Тиристасис  -  тракийска  крепост  на  брега  на М раморно  море.  Най-вероятно  и  тази  приморска  крепост  е  резиденция  на  тракийските  владетели.  След  Тиристасис,  на  североизток,  според  П севдо-Скилакс  (Ps.-Skylax,  67)  е  8 )   Η ρ ά κ λ ε ι α .  В  И нвентарния  свод  на  архаичните  и  класическите  полиси,  Хераклея  е  определено  като  пределинистическо  селищ е,  неидентифицирано  като  полис,  а  поскоро  като  крепост,  която  може  да  се  идентиф ицира  с  днеш ното  Хераклица/Ерикли  (Inventory  2004,  913).  Хераклея  не  фигурира  в  Атинските  трибутни  листи,  най-вероятно,  защото  не  е  елински  полис,  а е  приморска крепост-резиденция,  владяна от траките.  Сетне  (Ps.-Skylax,  67)  идва  9)  Γάνος  и  Γανίαι/  Γ α ν ί α δ α .  Според  Димитър  Дечев  името  е  тракийско  (Detschew  D.  1976,  99).  В  Реалната  енциклопедия  се  казва,  че  Ганос  е  тракийски  град  в  Северна  П ропонтида (RE, X III H B ,  708).  В  И нвентарния  свод  на  архаичните  и  класическите  полиси  Ганос  е  определено  като  пределинистическо  селищ е,  незасвидетелствано  като  полис,  а  поскоро  като  крепост,  която  може  да  се  идентифицира  със  Серейон  тейхос;  в  същ ото  време,  Ганиада  е  определен  като  топоним,  свързан  с  Ганос  (Inventory  2004,  913).  Според  К сенофонт  (X en.  Anab.VII,  5,  8)  Бизанте,  Ганос  и  Н ео н  тейхос  са  приморски  укрепени  места,  сигурно  държ ани  от  Севт  (II)  -  парадинаст  на  одриския  цар  М едок/Амадок  -  в  края  на  V  и  началото  на  IV  в.пр.Хр.  П редставянето  у  К сеноф онт  не  цели  стриктно  и  последователно  географско  изброяване,  а  цели  изтъкването  на  предимствата  на  Бизанте  като  хубава  крепост  с  пристанище  на  Севт  (II).  П олисът  Бизанте  отсъства  като  име  у  П севдо-Скилакс.  Но  по  неговата  географска  подредба  (Ps.-Skylax,  67)  с  посока  запад/югозапад  изток/североизток,  от  Хераклея  насетне  следват  Ганос,  Ганиада,  Н ео н  тейос.  И  у  двамата  автори  се  повтарят  Ганос  и  Н еон  тейхос,  различията  са  в  третото  име. 

88 

III глава. ВЛАДЕТЕЛСКИТЕ РЕЗИДЕНЦИИ  Бизанте  от  К сеноф онт  се  оказва  на  мястото  на  Ганиада  при  П севдо-Скилакс.  Следователно,  Бизанте,  който  е  пропуснат  у  П севдо-Скилакс,  поради  принадлежността  му  към  Ганиада,  трябва  да  се  локализира  североизточно  от  Ганос,  тоест  в  североизточната  част  на  областта  Ганиада.  Ганиада  е  областта,  в  която  се  намира  крепостта  Ганос.  Така  чете  и  разбира  изворите  и  Димитър  П опов  (П опов  Д.  2007,  203-205;  2010,  154).  Benjamin  Isaac  допуска,  че  Ганос  може  би  не  е  гръцки  град  (Isaac  B.  1986,  202).  Бих  добавил,  че  това  допускане  има  своите  сериозни  аргументи.  Ето  какви  са  те.  Всъщ ност,  Ганос  е  град  дотолкова,  доколкото  е  укрепено  място,  най-точно  казано  от  Ксенофонт.  Тоест,  той  е  тракийска  владетелска  резиденция  на  П ропонтийското  крайбрежие,  несъмнено  владяна  от  одриските  царе.  От  тази  крепост  (и  днес  е  запазено  името  Ганос  при  турското  селище Gaziköy)  произлиза  надпис  (Detschew  D.  1976,  99),  в  който  не  само,  че  се  открива  одриското  царско  име  Севт,  добре  известно  от  този  район  на  П рим орска  Тракия,  но  неговият  син  Аполониос  е  свързан  чрез  оброк/клетва  с  богинята  Ганеа,  чието  име  несъмнено  е  местното  тракийско  название  на  Великата  богиня-майка.  Тази  Велика  богиням айка  Ганеа  има  своето  място  именно  тук,  където  е  владетелската  резиденция  Ганос,  в  средата  на  крайбрежието  на  Х иерон  орос  -  С вещ ената  планина  на  траките.  Впрочем,  идентификацията  на  Х и ерон  орос  с  Ганиада  -  областта  на  Божествеността  -  е  пълна.  Тя  се  потвърждава  и  от  Страбон,  който  казва,  че  Х и ерон  орос  е  почитан  от  всички  местни  и  е  нещ о  като  акропол  на страната  (Strab.  V II,  55).  Това  несъмнено  са  местните  траки,  които  и  по  времето  на  Страбон  (64/63  г.  пр.Хр.  -  20  г.  след  Хр.)  извърш ват  своите  сакрални  действия  и  обреди.  У  Д емостен  (Demosthen.  V II,  36-37),  в  Северна  П ропонтида  се  изброяват  топонимите:  С ерейон  тейхос,  Ергиске,  Х иерон  орос.  П р и  Есхин  (Aeschyn.  III,  82)  те  са  Ергиске,  М иргиске,  Ганос  и  Ганиада.  Ако  М иргиске  не  е  комична  модификация,  а  се  идентиф ицира  със  споменатия  по-горе  М ю ртенон  (Detschew  D.  1976,  324),  то  тя  трябва  да  се  търси  някъде  при  Ергиске.  П р и  това  положение  Ергиске  и  Х иерон  орос  от  първия  случай  се  оказват  дублирани  с  Ергиске  и  Ганос  и  Ганиада,  от  втория.  В  този  контекст,  Ганиада  се  оказва  местното  тракийско  название  на  Свещ ената планина  на траките,  наречена  от  елините  Х иерон  орос.  Градът  Бизанте  се  локализира  при  днеш ния  турски  град  Текирда  (с  постаро  име  Райдесто/Родосто),  който  е  в  северната  крайбрежна  част  на  планината,  носещ а  също  името  Текирда.  Това  е  същ ата  древна  крайбрежна  планина,  наричана  на  гръцки  Х иерон  орос,  а  на  тракийски  Ганиада.  В  подредбата  на  П севдо-Скилакс  (Ps.-Skylax,  67)  името  Серейон  тейхос  отсъства.  П одобно  на  случая  с  Бизанте,  приблизително,  там  се  назовава  тракийската  крепост  Ганос  и  областта  Ганиада.  Така,  ще  се  окаже,  че  Серейон  тейхос  е  в  ю ж ната  част  на  областта  Ганиада.  Но  Ганос  е  и  на  крайбрежието  на  Хиерон  орос,  където  е  Серейон  тейхос  заедно  с  Ергиске.  Всичко  това  дава  основателно  обяснение  на  въпроса  защо  Ганос  не  фигурира  в  Атинските  трибутни  листи  -  просто  той  не  е  елински  полис.  Очевидно  е,  че  Ганос  е  тракийска  крепост  на  М рам орно  море.  С  нея  се  свързва  областта  на  С вещ ената  планина  на  одрисите  Ганиада,  която  е  едно  от  местата  на  Великата  богиня-майка.  Н еслучайно,  именно  тук  се  намира  и  царската 

89 

Калин Порожанов. ОДРИСКОТО ЦАРСТВО, ПОЛИСИТЕ... И АТИНА  хазна  -  съкровищ ницата  на  одрисите  (Demosthen.  X X III,  104),  което  ще  рече,  че  областта  на  Х иерон  орос/Свещената  планина/Ганиада,  е  царска  крайбрежна  собственост,  а  не  е  обикновена парадинастична  област.  Стратегическото  разположение  на  крайбрежната  одриска  царска  резиденция  Ганос,  приблизително  по  средата  на  Северна  П ропонтида,  е  едно  от  най-вероятните  обяснения  за  успеш но  взимане  на  данъци  от  полисите  в  този  район  от  Одриския  царски  двор.  Тук,  одриските  царе  разполагат  с  внуш ителни  свои  собствени  резиденциален  владения  на  М раморно  море,  поради  което  могат  да  поставят  едни  от  полисите  като  Бизанте  и  Серейон  тейхос  в  пълна,  а  други  като  Бизантион,  Селимбрия,  Даунион  тейхос,  П еринт,  Д идю м он  тейхос  и  Н еон  тейхос/Херайон  тейхос,  в  частична  зависимост.  След  Ганос/Ганиада,  според  П севдо-Скилакс  (Ps.-Skylax,  67)  е  10)   Ν έ ο ν  τείχος.  В  И нвентарния  свод  на  архаичните  и  класическите  полиси  Н еон  тейхос  е  определено  като  пределинистическо  селище,  неидентифицирано  като  полис,  а  поскоро  като  крепост  (Inventory  2004,  913).  Н ео н  тейхос  е  част  от  домена  на  Алкивиад  (Nepos.  Alcibiad.  V II,  4).  Вече  стана  дума,  че  в  края  на  V  -  началото  на  IV  в.пр.Хр.  тази  крепост  е  владяна  от  един  от  парадинастите  на  одриския  цар  Медок/Меток/Амадок  I,  Севт  (II),  заедно  с  Бизанте,  Ганос  и  други,  неназовани  от  Ксенофонт,  крепости  (X en.  Anab.VII,  5,  8).  Н ео н  тейхос  не  фигурира  в  Атинските  трибутни  листи,  най-вероятно  защото  не  е  елински  полис,  а  е  тракийска  крепост-резиденция.  Издателите  допускат  и  приемат,  че  Н еон  тейхос  е  другото  име  на  Д идю мон  тейхос,  което  фигурира  в  листите  (ATL  I,  262-263,  481-482).  Тук,  обаче  те  поставят  и  името  Х ерайон  тейхос,  което  също  не  фигурира  в  Атинските  трибутни  листи.  Вероятно,  тази  тройна  идентификация  ще  подлежи  на  промяна,  но  тя  зависи  от  археологическите  разкопки,  които  се  правят  и  ще  се  правят,  в  този  район  на  М раморноморското  крайбрежие.  Х ерайон  тейхос  се  споменава  за  пръв  път  у  Херодот  (Hdt.  IV,  90),  където  е  наречен  полис  Херайон  близо  до  П еринт,  който  отстои  на  еднакво  разстояние  с  Аполония  от  изворите  на река  Теар.  Демостен  (Demosthen.  III,  4)  казва,  че  през  352  г.пр.Хр.  Херайон  тейхос  е  обсаждан  от  македонския  цар  Ф илип  II  (359  -  336  г.пр.Хр.),  когато  в  тази  крепост  резидира  одриският  цар  Керсеблепт  (359  -  341  г.пр.Хр.).  Benjamin  Isaac  приема,  че  е  възможно  Х ерайон  тейхос  да  е  независима  апойкия  на  Самос  (Isaac  B.  1986,  203).  Louisa  Loukopoulou  смята,  че  това  е  вторична  колония,  основана  от  самоски  колонисти  от  П еринт,  като  крепост  срещу  варварските  нападения  (Inventory  2004,  919).  Разкопките  недвусмислено  локализират,  включително  и  чрез  монети  на  одриските  царе  от  Хебризелм  до  Ройметалк,  извадени  от  обекта,  Херайон  тейхос  като  крайбрежно  селище  с  пристанище  на  около  15  км  източно  от  Бизанте  (дн.  гр.  Текирда),  което  възниква  като  елински  емпорион  на  изключително  удобно  и  преспективно  за  търговия  място  (Atik  N.  2005,  8;  2007,  13-23;  Yağız  O.  2007,  702;  2008,  107-117). 

90 

III глава. ВЛАДЕТЕЛСКИТЕ РЕЗИДЕНЦИИ  И нтересно  е,  че  в  Херайон  тейхос,  траките  са  не  само  много  видимо  активно  присъстващ и,  но  както  казва  Neşe  Atik,  тази  крепост  се  оказва  един  значителен  пристанищ ен  град  на  Одриската  династия  през  V  и  IV  в.  пр.Хр.  (Atik  N.  2005,  8;  2007,  16;  Yağız  O.  2008,  107-117).  Б их  добавил,  че  това  селище  несъмнено  се  оказва  сигурна  крайбрежна  резиденциална  столица  на  одриските  царе.  В  светлината  на  споменатите  данни  за  трайно  присъствие  на  одриски  царе  тук  (Atik  N.  2005,  8;  2007,  13-23;  Yağız  O.  2008,  107-117),  изглежда  съвсем  неслучайно,  че  дори  през  I  в.пр.Хр.,  от  Херайон  тейхос  произлиза  един  от  найважните  стратези  на тракийския  цар  Садалас  II  (48  -  42  г.пр.Хр.),  защото  в  надпис  от  Одесос  се  казва,  че  ... М еноген,  син  на  Асклепид,  Хераит  (от  Херайон  тейхос)  е  поставен  (на  длъжност),  под  (властта  на)  царя  на  траките  Садалас,  като  стратег  на  съседната  на  хората  (на  Одесос)  област  (IGBulg.  I,  43).  В  такъв  контекст  много  добре  стои  и  става  лесно  разбираемо  сведението  на  П олиен  за  траките  от  този  район,  с  етноними  кебрени  и  сикабои/скаибои,  наричани  скаи  у  Хекатей  (Hecat.  Fr.182)  и  Страбон  (Strab.  X III  1,  21),  чиито  владетели  били  жреци  на Х ера  (Polyaen.  V II  22).  Н есъмнено,  Х ера  е  гръцкото  име,  под  което  траките  възприемат  своята  Велика  богиня  майка  (Попов  Д.  1989,  51)  която  в  Северното  М раморноморие  на  тракийски  се  нарича  Ганеа,  както  стана  дума  по-горе.  Ето  защо,  за  тях,  Х ерайон  тейхос  ще  бъде  възприеман  като  Крепостта  на  Великата  богиня  майка,  където  е  и  мястото  на  владетеля,  тоест  неговата  резиденция.  Тъй  като  и  двете  имена,  Н еон  тейхос  и  Х ерайон  тейхос  и  производните  им  политоними,  липсват  от  Атинските  трибутни  листи,  без  да  е  окончателна,  за  сега,  по-приемлива  изглежда  идентификацията  на  Н ео н  тейхос  с  Х ерайон  тейхос,  като  полис-емпорион,  който  е  и  крайбрежна  резиденция  на  одриските  владетели.  Това  би  обяснило  защо  и  двете  имена  не  фигурират  в  данъчните  листи  на Архета.  11)  Ό ν ό κ α ρ σ ι σ / Μ ό κ α ρ σ ο ς / M o c a s u r a .  В  Корпуса  на  Димитър  Дечев  О нокарсис  е  представен  като  замък/дворец  за  удоволствия/пиршества  на  Котис  (Detschew  D.,  1976,  343).  За  да  го  определи  така,  авторът  цитира Атеней  (Athen.  12,  531e),  който  препращ а  към  първа  книга  на  Теопомповата  Ф илипика  (Theopomp.  Fr.  31)  за  одриския  цар  Котис  I,  в  което  сведение  се  казва,  че  той  разговаря  с  македонския  цар  Ф илип  II,  след  неговия  тридневен  преход  за  дипломатическата  срещ а  помежду  им,  именно  в  замъка/крепостта  Онокарсис.  Срещ ата  на  най-високо  равнищ е  между  царете  Котис  I  и  Ф илип  II  е  през  360/359  г.пр.Хр.,  малко  преди  последната  офанзива  на  одриския  цар  за  окончателно  завладяване  на  Тракийския  херсонес  и  Хелеспонта.  П оради  което  е  очевидно,  че  дипломатическият  разговор  се  е  състоял  в  Котисова  резиденция  някъде  над  П олуострова  (Попов  Д.  2010,  186).  Както  става  ясно,  не  случайно  именно  в  Северното  М раморноморие,  където  е  и  Свещ ената  планина  на  траките  Ганиада,  са  най-много  от  резиденците  на  одриските  царе  в  Европейския  Ю гоизток. 

91 

Калин Порожанов. ОДРИСКОТО ЦАРСТВО, ПОЛИСИТЕ... И АТИНА  Според  Димитър  Дечев  (Detschew  D.,  1976,  310),  въз  основа  на  Стефан  Византийски  (Steph.  Byz.  455,  1),  който  цитира  също  първа  книга  от  Ф илипика  на  Теопомп  (Theopomp.  Fr.  32-34), Мокарсос  е  местно  име  в  Тракия.  Очевидно  изглежда,  че  Онокарсис  е  литературизирана  форма  на  М окарсос,  защото  именно  М окарсос  ще  даде  името  на  по-късната  римска  пътна  станция  М окасура,  която  се  определя  като  манзио  (римска  станция),  северно  от  Резисто  срещу  реката  Чорлу-су  над  брега  на  П ропонтида  (Detschew  D.,  1976,  310;  Ф ол  Ал.  1986,  5-15;  Бош наков  К.  2000,  166-167).  Тя  се  локализира  именно  там,  при  днеш ния  град  Чорлу,  на  около  20  км,  северно  от  брега  на  М раморно  море.  И дентиф икацията  на  Онокарсис  с  М окарсос  и  М окасура  изглежда  напълно  реална.  Така,  одриската  резиденция  Онокарсис/М окарсос/М окасура,  основателно  може  да  се  определи  при  днеш ния  град  и  река  с  името  Чорлу.  12)  Orni, "Ορνοι.  И м ето  О рни  (Orni,  "Ορνοι)  е  тракийско  (Detschev  D.  1976,  344).  Крепостта  Орни  е  спомената  от  П лутарх  (Plut.  Alcib.  36)  и  К орнелий  Н епот  (Corn.N ep.  Alcib.  7,  4-5),  по  повод  властването  на  Алкивиад  над  дадените  му  от  одриския  цар  Севт  I  (424/423  -  405/404  г.пр.Хр.)  крайморски  крепости  Орни,  Бизанте  и  Н еон  тейхос.  П одредбата  сочи  още  една  приморска  царска  резиденция  между  Ганос  и  Бизанте,  което  е  при  и  около  Х иерон  орос  -  Свещ ената  планина  на  траките,  в  този  владян  от  одрисите  стратегически  важен  район  на  П ропонтида. 

§  2 .  Т Р А К И Й С К О  М О Р Е  13)  Γέιστοι  или  Γέιστος.  В  К орпуса  на  Димитър  Дечев  името  е  тракийско  като  втора  част  на  двусъставни  имена  (Detschew  D.  1976,  101).  Александър  Ф ол  смята,  че  резиденцията  Гейстой/Гестос  се  локализира  на  около  18  км  ю жно  от  Адрианопол  (Фол,  Ал.  1987,  2).  Тя  се  разполага  на  приблизително  еднакво  разстояние  от  Бизанте  на  М раморно  море  и  от  Дорискос  и  Енос  на Тракийско  море.  Ч рез  и  по  река  Хеброс  (М арица),  обаче,  тя  се  свързва  преди  всичко  с  устието-делта  на  реката  и  с  Тракийско  море.  Резиденцията  Гейстой/Гейстос  е  на  около  80  км  северно  от  резиденцията  К ипсела  и  е  на  около  100  км  северно  от  Дорискос  при  устието-делта  на  реката.  14)  Σ α ύ θ α β α  или  Σ α ύ α δ α .  Според  Димитър  Дечев  името  е  тракийско  (Detschew  D.  1976,  427).  В  И нвентарния  свод  на  архаичните  и  класическите  полиси  Саютаба  е  определено  като  пределинистическо  селищ е,  неидентифицирано  като  полис  (Inventory  2004,  914).  Александър  Ф ол  смята,  че  резиденцията  Саютаба/Сауада  се  локализира  на  север  от  Кардия,  където  е  възвиш ението  Кору-даг  (Фол,  Ал.  1987,  3).  Тоест,  тя  се 

92 

III глава. ВЛАДЕТЕЛСКИТЕ РЕЗИДЕНЦИИ  намира  южно/югозападно  от  споменатите  по-горе  Апрос  и  Беос  Кенос  и  е  над  залива  М елас  на  Тракийско  море.  И  тази  резиденция  се  намира  на  стратегическо  място  в  северозападната  част  над  Тракийския  херсонес,  едновременно  с  това  тя  е  свързващ о  звено  между  Х иерон  орос/Ганиада  на  М раморно  море  и  резиденциите,  осигуряващи  активното  присъствие  на одрисите  по  крайбрежието  на  Тракийско  море.  15)  "Οδρυσα,  Ό δ ρ υ σ ί α .  В  Корпуса  на  тракийските  езикови  остатъци  на  Димитър  Дечев  (Detschew  D.  1976,  336-338)  Одрюса,  Одрю сия  е  тракийското  име  на  столицата  на  одрисите,  която  се  поставя  при  Ускудама.  Стефан  Византийски  казва,  че  Страбон  говори  за  град  Одрю са  и  Одрю сия  (Steph.  Byz.  484,  3).  Ускудама  е  тракийско  селище  от  I  хил.пр.Хр.,  предшественик  на  римския  Адрианополис  (КЕТД,  7-8),  днеш ния  град  Одрин/Едирне.  Това  се  потвърждава  и  от  археологическите  данни.  На  първо  място  са  наблю денията  на  A.  Dumont  при  Одрин  от  края  на  ХГХ  век,  където  той  открива  крепостни  стени  на  антично  селище  (Dumont  A.,  Th.  H om olle.  1892,  127).  То  би  могло  да  се  свърже  с  одрисите.  На  второ  място,  пак  при  Одрин,  е  откритата  монета  на  тракийски  владетел  с  името  Севт,  като  Й орданка  Ю рукова  смята,  че  е  на  Севт  (II)  (Ю рукова  Й.  1992,  50).  На  трето  място,  тя  съобщ ава  за  един  кратък  надпис  от  Одрин,  в  който  са  споменати  одриските  царски  имена  Хебризелм  и  Севт,  което,  според  нея,  не  е  случайно  (Ю рукова Й.  1992,  50).  М ястото  при  водосбора  на  реките  Хеброс  (М арица),  Арда  и  Тонзос  (Тунджа),  където  е  Одрин/Едирне,  на  около  140  км  от  устието-делта  на  р.  Хеброс  (М арица)  е  изключително  стратегическо  за  развитието  на  най-ранната  одриска  територия  и  държава,  както  от  военна,  така  и  от  политическа  и  от  икономическа  гледна  точка.  Доколкото  полис-град  Одрю са  е  логично  да  бъде  столицата  на  държавата  на  най-силния  тракийски  етнос  одриси,  като  несъмнено  седалище  на  владетеля  им,  а  не  толкова  град  в  елинския  смисъл  на думата,  тя  може  да  се  нарече  първа  негова  резиденция.  16)  Κύψελα,  Cypsela,  Κύψαλα,  Cypsala.  Според  Димитър  Дечев  К ипсела  се  идентифицира  с  днеш ния  град  И псала  (Detschew  D.  1976,  272).  И псала  се  намира  в  И зточна  Тракия,  на  висок  хълм  над  левия,  западен  бряг  на  река  Хеброс  (М арица),  на  около  20  км  североизточно  от  резиденцията  Дорискос,  която  е  по-надолу  по  течението  и  е  на  десния  бряг  на  реката.  В  И нвентарния  свод  на  архаичните  и  класическите  полиси  селището  К ипсела  е  определено  от  тип  В: β,  което  означава,  че  макар  да  не  е  назовавано  в  някои  извори  като  полис,  по  проявите  си,  то  е  полис,  в  който  елинското  и  неелинското  са  представени  по  равно  (Inventory  2004,  878).  К ога и  от  кого  е  основан този  град  не  е  известно.  П рез  първата  половина  на  IV  в.пр.Хр.  К ипсела  е  резиденция  на  одриските  царе  Хебризелм,  Котис  I  и  Керсеблепт,  които  секат  свои  монети  в  нея.  По-късно,  тук  се  локализира  дейността  на династа Адей.  (К ЕТД  1993,  146).  93 

Калин Порожанов. ОДРИСКОТО ЦАРСТВО, ПОЛИСИТЕ... И АТИНА  П олиен  разказва  за  Антиох  II  Сирийски,  който  през  254  г.пр.Хр.  обсаждал  тракийския  град  Кипсела,  че  в  свитата  му  имало  много  тракийски  благородници,  предвождани  от  Терес  и  Дромихайт;  той  ги  разкрасил  със  златни  огърлици  и  посребрено  оръжие,  а  жителите  на  К ипсела  като  видели  своите  сънародници  и  едноезичници  захвърлили  оръжието  и  се  присъединили  към  тях  (Polyaen.  IV,  16)  П толем ей  като  изброява  вътреш ни  градове  в  Тракия,  освен  Биза/Виза  и  К абиле,  споменава и К ипсела (Ptol.  III,  11,  7).  Страбон  е  по-обстоен.  Един  път  той  говори  за  К ипсела  и  река  Хебър  (Strab.  V II,  7,  4).  Втори  път  -  подрежда  Дорискос,  после  Хебър  като  казва,  че  нагоре  реката  е  плавателна  до  К ипсела  на  120  стадия  (ок.  21  км  -  К.П.);  сетне  допълва,  че  някои  наричат  одриси  всички  тия,  които  ж ивеят  над  морския  бряг  между  Хебър  и  К ипсела  чак  до  Одесос,  хората,  над  които  са  царували  Амадок,  Керсоблепт,  Берисад,  Севт и  Котис  (Strab.  V II,  47).  Н есъм нено,  тук  К ипсела  е  на  одрисите.  И зброените  първи  трим а  техни  царе  очевидно  са  Амадок  II,  К ерсеблепт  и  Берисад.  Това  са  тримата  владетели,  разделили  на  три  части  и  наследили  голямото  царство  на  Котис  I.  П од  името  Севт,  най-вероятно  Страбон  има  пред  вид  Севт  I,  който  е  един  от  най-силните  предш ественици  на великия  Котис  I.  Тит  Ливий  съобщ ава  за  крепостите  Кипсела,  Дорискос  и  Сереум,  завзети  от  Ф илип  (Liv.  3 1 ,  16,  4).  К ипсела  на  одрисите  е  посочена тук  като  крепост.  Това  се  потвърждава  и  от  П линий,  който  говори  за  укрепените  градчета  К ипсела и Бизанте (Plin. N H , IV, 11 , 43).  Стефан  Византийски  нарича  К ипсела  тракийски  полис  на  река  Хебър  (Steph.  Byz.  400,  6).  Очевидно,  К ипсела  е  трайна  одриска  владетелска  резиденция,  в  този  възлов  стратегически  район  на  Европейския  и  Тракийския  Ю гоизток,  разположена  на  бъдещ ия  път  V ia  Egnatia.  Тя  със  сигурност  е  в  границите  на  Одриското  царство  и  по  времето  на  цар  Хебризелм  се  превръщ а  в  една  от  неговите  по-трайно  обитавани  резиденциални  столици,  наричана  направо  столица  на  Одриското  царство  (Casson  St.  1926,  196-201).  Другата  такава  резиденциална  е  столица  споменатата  крепост  Херайон/Неон  тейхос  на  М раморно  море.  17)  Δορίσκος.  Според  Димитър  Дечев  (Detschew  D.  1976,  15)  името  е  тракийско  и  е  със  значение  на  оградено  място.  В  И нвентарния  свод  на  архаичните  и  класическите  полиси  Дорискос  е  определяно  като  пределинистическо  селищ е,  преди  всичко  крепост,  което  не  е  засвидетелствано  по  никакви  критерии  като  полис  (Inventory  2004,  871).  П ръв  го  споменава  Херодот.  Той  казва,  че  Дорискос  се  намира  в  Тракия  и  представлява  крайбрежна  ивица  с  голяма  равнина,  през  която  тече  голямата  река  Хеброс;  в  тази  равнина  била  издигната  царска  крепост  (базилейон),  която  била  наречена  Дорискос;  в  нея  се  намирал  и  персийски  гарнизон,  поставен  от  Дарий  по  времето,  когато  тръгнал  на  поход  срещу  скитите  (Hdt.V II,  59,  1).  Терминът  базилейон,  който  използва  Херодот,  със  значение  на  царска  крепост,  спокойно  може  да  се  определи  и  като  укрепена  царска  резиденция.  Така,  Дорискос  е  царска  крепост,  укрепена  царска  резиденция,  известна  по  повод 

94 

III глава. ВЛАДЕТЕЛСКИТЕ РЕЗИДЕНЦИИ  похода  на  персийския  цар  Д арий  I  (522  -  486  г.пр.Хр.)  срещу  скитите,  чиято  датировка  около  513  г.  П рез  480  г.  наследникът  му  К серкс  (486  -  464  г.пр.Хр.),  при  похода  си  през  Ю ж н а  Тракия  срещу  Елада,  акостирал  с  корабите  си  при  Дорискос,  на  пясъчната  ивица  към  Сале,  т.е.  западно  от  устието  на  река  Х еброс,  за  да  преброи  войската  си  там  (Hdt.  V II,  59).  Очевидно,  мястото  е  стратегическо  от  гледна  точка  на  връзката  суша-рекаморе  и  не  напразно  персите  са  го  държ али  около  половин  век.  От  465  г.  насетне  Д орискос  вече  не  е  персийски,  като  вероятно  помощ  за  това  оказват  траките  от района  (M cG regor  M .  F.  1987,  45).  Есхин  изброява  в  района  крепостите  Сeрион  и  Дорискос  (Aeschin.  III,  82).  Д орискос  е  крепост  ощ е,  както  у  П севдо-Скилакс  (Ps.-Skyl.  67),  така  и  у  Тит  Ливий  (Liv.  3 1 ,  16,  4).  Тъй  като  походът  на  Дарий  I  срещу  скитите  е  около  513  г.пр.Хр.,  то,  при  тези  данни,  е  повече  от  ясно,  че  крепостта  Дорискос  е  построена  и  е  известна  още  преди  края  на  V I  в.пр.Хр.  Н астаненият  в  нея  персийски  гарнизон  пребивава  тук  и  по  времето  на  Ксеркс  (486  -  464  г.пр.Хр.).  Крепостта  е  напусната  от  персите,  найвероятно,  през  465/464  г.пр.Хр.  или  най-късно  през  следващ ата  464/463  г.пр.Хр.  П рез  зимата  на  465/464  г.пр.Хр.,  К им он  провежда  своя  поход  в  Тракия  за  окончателно  изгонване  на  персите  от  техните  гарнизони  (M cG regor  M .  1987,  38,  45),  но  ням а  данни  той  е  да  стъпвал  в  Д орискос.  П риблизително  по  това  време  ум ира  Ксеркс,  а  както  изглежда  и  командващ ият  гарнизона  в  Д орискос  М аскамес  (Hdt.  V ,  106).  Н ай-вероятно,  след  тези  значими  за  персийските  войни  събития,  те  се  прибират  в  самата  П ерсия.  Атиняните  не  се  настаняват  в  крепостта,  нито  поставят  нейното  население  в  някаква  зависимост.  За  тях  тя  просто  като  че  ли  не  съществува.  П рез  цялата  Античност  Дорискос  продълж ава  да  бъде  наричан  крепост.  Единствено  късният  С теф ан  Византийски,  е  изключението,  което  го  споменава  като  полис  (Steph.  Byz.  236,  5).  Очевидно  е,  че  след  напускането  u  от  персите,  крепостта  Дорискос  преминава  във  владение  на  траките.  В  Реалната  енциклопедия  (RE,  1905,  V  B,  X  H B ,  1566-1567)  се  отчита,  че  вероятно  тази  крепост  никога  не  е  принадлежала  на  атиняните  и  дори  се  казва,  че  след  смъртта  на  М аскамес  тя  се  връщ а  обратно  в  ръцете  на траките.  Н ай-логично  е  да  се  мисли,  че  тези  траки  са  активизиралите  се  на  политическата  сцена  одриси,  чието  първоначално  етносно  държ авно  ядро  се  нам ира  съвсем  близо  -  във  водосбора  на  реките  М арица,  Арда  и  Тундж а  и  прилежащ ите  им  планински  склонове  на  Родопите,  Средна  гора/Стара  планина,  Сакар  и  Странджа планина.  П рез  десетилетията,  от  края  на  V I  и  първата  половина  на  V  в.пр.Хр.,  цар  на  одрисите  е  Терес  I.  И м ен н о  той  започва  първите,  забелязани  от  елинските  историци,  успеш ни  кампании  за  уголемяване  на  царството  си.  Тези  акции,  в  ю ж на  посока,  могат  да  се  датират,  относително  към  и  в  десетилетието  между  напускането  на  персите  и  преобразуването  на  Делоската  симахия  в  Атинска  архе,  тоест  между  465/464  или  464/463  и  454/453  г.пр.Хр.,  когато  се  появява  първият  лист  на  данъчните  регистри.  П редполож еното  заемане  на  царската  крепост  Д орискос  от  царя  на  одрисите  Терес  I  е  в  духа  на  времето  и  според  традицията  в 

95 

Калин Порожанов. ОДРИСКОТО ЦАРСТВО, ПОЛИСИТЕ... И АТИНА  Д ревността  е  съвсем  в  реда  на  нещата.  То  още  повече  и  по-добре  обяснява  защ о  Д орискос  не  фигурира  в  Данъчните  листи  на Архета.  П росто  към  втората  дата  той  вече,  или  отново,  е  тракийска  царска  крепост,  а  не  елински  полис,  който  може  да  бъде  приобщ ен  към  Атина.  Вероятно  именно  царската  крепост  Дорискос  е  в  основата  на  търсеното  и  очаквано  съществуване  на  княжество  на  одриския  цар  Спарадок,  през  40-те  години  на  V  в.пр.Хр.,  в  района  на  Енос,  определяно  въз  основа  на  нумизматични  данни  (Psoma  S.  2002,  520).  Локализирането  на  такова  княжество  при  и  около  Д орискос  е  приемливо,  защ ото  Д орискос  е  на  западния  -  десен  бряг  на  река  Хеброс,  а  Енос  е  на  отсрещ ния  източен  -  ляв  бряг  на  реката.  Топоним ът  Дорискос  е  запазен,  или  отново  възпроизведен  в  съвремието,  като  име  на  село,  което  е  на  4-5  км,  северозападно  от  едноименната  локализирана  древна  тракийска  крепост.  Тя  се  намира  в  източния  край  на  Западна  Тракия,  на  30¬  40  км,  източно  от  днеш ния  град  Александруполис  и  на  10-на  км  югозападно  от  града  Ф ерес.  В  резултат  от  сондажни  разкопки  на  това  място  е  намерен  декрет  за  проксения  с  датировка III-II  в.пр.Хр.,  който  дава  основание  за идентиф икацията  на  обекта  с  древния  Дорискос  (Inventory  2004,  871).  Трябва  да  се  признае,  че  в  района  ням а  друго,  документирано  като  обитавано  през  Античността,  подобно  стратегическо  място,  което  да  може  да  се  идентиф ицира  с  древната  крепост  Д орискос.  Тоест,  и  от  тази  много  важна  гледна  точка,  идентификацията  на  този  обект  с  древния  Дорискос,  изглежда  напълно  приемлива.  Укрепеното  естествено  възвиш ение,  локализирано  с  древната  крепост  Дорискос,  се  намира  северно/северозападно  над  старото  корито  на  река  М арица  (Хеброс).  Вероятно  долу,  на  реката,  тази  резиденция  е  имала  свое  пристанищ е,  или  по-скоро  -  няколко  пристанищ а.  И злазът  на  морето,  което  сега  е  на  7-8  км,  в  ю гозападна  посока,  е  възможен  само  чрез  изключително  разш ирената  делта  на  реката,  с  нейните  многобройни  ръкави  и  рекички,  между  оформящ ите  се  и  пром енящ и  се  островчета.  В  древността,  тези  води  и  земи,  несъмнено  са  се  знаели  много  добре  от  местните  траки,  обитаващ и  и  плаващ и  в  този  район.  П озицията  на  древния  Дорискос  е  толкова  стратегическа,  че  всъщ ност  позволява  тази  крепост  безусловно  да  контролира  преминаването  на  всички  плавателни  съдове,  от  Тракийско  море,  през  делтата  на  реката  Х еброс  (М арица),  както  навътре  към  Тракия,  така  и  от  вътреш ността  на  Тракия  към  морето.  Впрочем,  както  стана  дума,  Страбон  заявява,  че  Х еброс  е  плавателна  до  Кипсела,  на  разстояние  120  стадия  (Strab.  V II,  47).  Тези  120  стадия  (по  ок.  185  м)  са  21 -22  км.  Но  като  се  им а  пред  вид,  че  и  Дорискос,  и  К ипсела  са  тракийски  владетелски  резиденции,  то  е  ясно,  че  Одриският  царски  двор  контролира  търговския  трафик  с  тази  богата  част  на  Тракия,  от  морето  по  реката  нагоре  и  обратно.  Още  в  Древността,  названието  Дорискос  се  отнася  и  обхващ а  не  само  споменатата  крепост,  но  и  крайбрежието  на  морето,  което  е  изглеждало  като  огромна  пясъчна  ивица  и  равнина,  според  Херодот,  югозападно/южно  от  нея  и  западно  от  делтата  на  р.  Хеброс.  М ного  важно  е,  че  не  случайно,  само  на  12-13  км  на  юг  от  крепостта,  от  източната  страна  на  делтата  на  реката,  която,  в  следствие  на  наносите  сега  е  на  около  10-на  км  навътре  в  морето,  се  нам ира  големият  и  важен  древен  елински 

96 

III глава. ВЛАДЕТЕЛСКИТЕ РЕЗИДЕНЦИИ  полис  Енос.  Този  град  определено  е  свързан,  във  взаимоотнош енията  си  през  V  до  средата  на  IV  в.пр.Хр.,  с  историята  и  политиката  на  най-голямата  държ ава  в  Европа  по  това  време  -  Одриското  царство  на  траките,  чрез  едно  от  най-важните  владетелски  седалищ а  Дорискос.  18)  Σέρρειον,  Σέρριον,  Σέρρα,  Serrheum,  Serrium.  Според  издателите  на  Атинските  трибутни  листи  името,  без  съмнение,  е  тракийско  (ATL,  I,  546).  Димитър  Дечев  (Detschew  D.  1976,  433-434)  идентиф ицира  Серейон/Серион  при днеш ното  селище  М акри,  на  носа в  Тракийско  море,  намиращ  се  между  устията  на  реките  М арица  и  М еста.  В  И нвентарния  свод  на  архаичните  и  класическите  полиси  (Inventory  2004,  872)  се  съобщава,  че  едно  от  неидентифицираните  с  древното  си  име  селищ а  е  това  при  М акри.  За  него  се  казва,  че  то  е  относително  важен  градски  център,  чийто  останки  се  регистрират  от  епохата  на  късния  неолит  до  класическия,  елинистическия  и  римския  период.  Това  селище,  което  им а  малко,  вероятно  укрепено  търговско  пристанищ е,  бива  идентифицирано  със  Серион,  ЗонеМ есамбрия  или  Ортагория.  Резултатите  от  разкопките  проведени  при  М акри,  сочат  наличие  на  малка  търговска  общност,  която  не  може  да  се  идентифицира  със  Зоне  (Tsatsopoulou  P.  2005,  649).  Спокойно  може  да  се  каже,  че  преобладава  мнението  за  идентификацията  на  М акри  със  Серион.  Ето  и  писмените  извори,  потвърждаващи  това.  Херодот  описва  крайбрежието  на  Дорискос  и  на  запад  от  него  така:  Сале  град  на  самотраките,  Зоне,  и  накрая  прочутият  морски  нос  Серейон;  това  място  от  древни  времена  принадлежи  на  киконите  (Hdt.  V II,  59,  2).  Н есъмнено  нос  Серейон  е  не  само  тракийско  име,  но  и  принадлежи  на  траките  кикони.  Ако  приемем  подредбата  на  Херодот  за  стриктна,  тук,  на  пръв  поглед  изглежда,  че  нос  Серион  трябва  да  се  локализира  източно  от  М аронея,  при  днеш ния  И смарос.  В  цитирания  текст  обаче,  полисите  Сале  и  Зоне  са  един  след  друг,  защото  общото,  което  ги  свързва  в  тази  подредба  е,  че  са  емпориони  на  полиса  на  самотраките.  Затова,  Херодот  логично  първо  изброява  тях,  а  сетне  съобщ ава  за  тракийската  царска  резиденция  Серион  тейхос.  Това  четене  и  тълкуване  на  Херодот,  не  означава  идентификацията  на  Серион  тейхос  с  И смарос  и  несъмнено  е  в  подкрепа  на  идентификацията на  Серион тейхос  с  днеш ния  нос  М акри.  Есхин  отбелязва  като  важни  Серион  тейхос  и  Дорискос  (Aeschin.  III,  82).  Д емостен  същ о  говори  за  двойката  Серион  и  Дорискос  (Demosth.  IX ,  15),  като  различава  този  Серион  от  Серейон  тейхос  при  Х иерон  орос  (Demosth.  V II,  36-37;  IX ,  15).  Страбон  казва,  че  след  М аронея  иде  град  Ортагория  и  околността  на  Серион,  където  брегът  е  скалист,  после  е  градчето  на  самотраките  Темпира  и  другото  Х аракома  (Strab.  V II,  frg.  48).  Очевидно  и  тук,  в  представите  на  Страбон,  скалистият  бряг  на  Серион  е  поставен  западно  от  Дорискос.  Важно  в  този  фрагмент  на  Страбон  е,  че  той  изрично  казва  кои  са  елинските  градчета.  Останалите  -  както  се  вижда  -  са  тракийски  резиденции.  И  Тит  Ливий  изброява  като  крепости  Кипсела,  Дорискос  и  Сереум:  (Liv.  3 1 ,  16,  4).  П р и  Стефан  Византийски  Серейон  е  тракийски  нос  (Steph.  Byz.  561 ,  17). 

97 

Калин Порожанов. ОДРИСКОТО ЦАРСТВО, ПОЛИСИТЕ... И АТИНА  О бщ ият  преглед  на  писмените  извори  за  Серион,  сочи  че:  е  нос  в  Тракийско  море,  намиращ  се  на  запад  от  Дорискос  и  на  изток  от  М аронея;  той  носи  тракийско  име  и  принадлежи  на  траките;  на  носа  има  едноименна  крепост;  тази  крепост  в  Тракийско  море,  с  име  Серион,  обикновено  се  съобщ ава  от  античните  автори  в  двойка  заедно  с  Дорискос.  От  една  страна  това  е  правено  за  да  се  различава  от  Серейон  тейхос  на  П ропонтида.  Но  от  друга  страна  -  Серион  и  Дорискос  ги  обединява  фактът,  че  са  тракийски  владетелски  резиденции  на  крайбрежни  стратегически  места.  Съвременното  селище  М акри  се  намира  при  нос,  носещ  същ ото  име,  разположен  на  Тракийско  море  на  около  15  км  западно  от  град  Александруполис.  Съвсем  естествено,  днес  градчето  е  от  източната  страна  на  високия  към  50  м  внуш ителен  нос  М акри,  на  склона  около  долината  на  една  рекичка,  вливащ а  се  в  морския  залив,  където  е  пристанищ ето  му.  На  върха  на  носа,  на  най-високото,  има  обитавана  в  Древността  площ,  която  е  с  приблизителен  минимален  диаметър  1000  м  и  е  свързана  чрез  стръмен  път  с  морето.  Най-вероятно,  тук  трябва  да  се  локализира  крепостта  на  тракийските  владетели,  резидирали  в  Серион,  в  разцвета  на  Одриското  царство,  през  V  средата  на  IV  в.пр.Хр.  Това,  което  се  вижда  от  височината  на  носа,  на  запад,  е  очертанието  на  неголемия  нос,  при  който  вероятно  се  е  намирал  полисътемпорион  Сале.  Още  по-на  запад  е  локализираният  полис-емпорион  ЗонеМ есамбрия,  ограничен  същ о  от  не  много  голям  морски  нос.  А  в  далечината най-на  запад  се  извисява хълмистият  масив  на И смарос.  19)   "Ισµαρος,  Ισµάρα,  Ismarus, Ismara, Ismaron.  Според  Корпуса  на  тракийските  езикови  остатъци  на  Димитър  Дечев,  името  се  отнася  за  град  и  за  планина  в  областта  на  киконите  (Detschew  D.  1976,  217).  В  И нвентарния  свод  на  архаичните  и  класическите  полиси  И смарос  е  определено  като  пределинистическо  селищ е,  което,  по  прилаганите  критерии,  не  е  засвидетелствано  като  полис  (Inventory  2004,  871).  П ръв  го  споменава  Омир,  който  говори  за  И смар  на  киконите  (Hom.  O d.  IX ,  39),  където  живее  М арон,  син  на  Евантий  и  ж р ец  на  Аполон,  който  закриля  И смарос  (Hom.  O d.  IX ,  197).  Сведението  на  Херодот,  за  езеро  И смарида,  разположено  между  М аронея  и  града  на  тасосците  Стрюме  (Hdt.V II,  109),  поставя  хидронима  на  запад  от  М аронея,  с  което  разш ирява  периметъра  на  използваното  име.  В  своята  Митологическа  библиотека  Аполодор  говори  за  сина  на  Евмолп  И см ар,  който  отиш ъл  при тракийския  цар  Тегирий  и  се  оженил  за неговата дъщ еря  (Apollod.  Eibl.  3,  15,  4).  Тук,  несъмнено  за  отбелязване  е,  че  името  И смар  се  свързва  с  тракийската  царска  институция.  Страбон  говори  за  Ксантея,  М аронея  и  И смарос,  градове  на  киконите.  И смарос,  обаче,  казва  той,  днес  го  наричат  И смара;  близо  е  до  М аронея.  И  тук  наблизо,  също  така  е  езерото  И см арида  (Strab.  V II,  43).  Очевидно  и  Страбон  свързва Исмарос/Исмара  с  траките  кикони  като  твърди,  че  както  и  Ксантея,  така  и  М аронея  е  киконски град;  споменава и  езерото  И смарида. 

98 

III глава. ВЛАДЕТЕЛСКИТЕ РЕЗИДЕНЦИИ  Особено  интересни  са  откъсите  от  текстовете  на  Вергилий  и  Овидий.  В  Буколика  Вергилий  свързва  И см арос  с  О рфей  (Verg.  Eue.  6,  30),  а  в  Георгика  -  с  Бакхус  (V erg.  G eorg.2,  37).  В  своите  Метаморфози  О видий  говори  за  известни,  повтарящ и  се  на  тр и  години,  бакхически  празници,  свързани  с  И см ар  (Ovid.  Metam.  9,  642).  Очевидно,  в  представите  на  древните  автори  -  гръцки  и  латински  И смарос/И смара  се  свързва  с  тракийска  царска  институция,  която  изповядва  орфическа  вяра,  видяна  и  определена  чрез  гръцкия  Аполон,  и  практикуващ а  бакхически  ритуали;  тя  е  близо  до  полиса  М аронея,  който  впрочем,  също  се  брои  и  за  град  на  траките  кикони.  П р и  това,  ясно  е,  че  И см арос  не  е  град  в  елинския  смисъл  на  думата.  Според  извлечените  от  античните  виждания  негови  характеристики,  това  е  по-скоро  тракийско  царско  култово-обредно  място,  което  като  такова,  може  да  се  определи  и  като  резиденция  на  тракийски  владетели.  И нтересно  е,  че  за  Страбон,  освен  И см арос,  така  и  М аронея  и  Ксантея,  са  градове  на  киконите.  Това  внуш ава  идеята,  че  е  напълно  възможно  и  в  тези  елински  полиси  да  са  същ ествували  тракийски  владетелски  резиденции,  така  както  се  предполож и  за  полиса-емпорион  Зоне-М есамбрия.  Д ревният  И смарос,  известен  ощ е  от  О мировия  епос,  в  съвремието  ни  се  локализира  при  днеш ното  селищ е,  носещ о  името  М аронея.  Ю ж н о  от  модерната  М аронея,  до  и  около  носа  Св.  Хараламбос  на  Тракийско  море,  западно  от  полисаем порион  Зоне-М есамбрия,  е  открит  и  дълги  години  се  разкопава  внуш ителният  елински  полис  М аронея.  П олисът  М аронея  се  разполага  на  един  висок  и  сравнително  ш ирок  планински  хълм,  спускащ  се  от  север  на  юг  към  морето.  След  следващ ата  долина,  на  изток,  е  високият,  голям  и  спускащ  се  към  морето,  хълм,  наречен  Св.  Георги.  И м енно  на  него,  се  открива  тракийската  древност.  Тя  е  удостоверена  не  само  с  внуш ителните  мегалитни  градежи,  но  и  със  сондажни  разкопки,  чиито  най-ранни  резултати  са  с  датировка  Троя  V II  В,  поради  което,  с  най-висока  степен  на  сигурност  се  идентиф ицира  с  древния  И смарос;  при  това,  макар  че  ням а  засвидетелствани  запазени  строителни  останки  от  архаичния  и  класическия  период,  тук  се  открива  керамика  от  всички  периоди  на  Античността,  а  особено  голям  интерес  предизвиква  т.  нар.  светилищ е  на  Д ионис  от  IV  в.пр.Хр.,  предположено  по  открити  маски  на  божеството  (Isaac  B.  1986,  112-113;  Inventory  2004,  871).  По  ръба  на  високата  западна  страна  на  хълма,  по  протежение  на  500¬  600  м,  се  проследява  внуш ителна  крепостна  стена  -  циклопски  градеж,  която  им а  и  своята  мегалитна  порта.  Ч рез  тази  порта  И см арос  се  съобщ ава  по  суш а  с  близкия  полис  М аронея.  В  северната  висока  част  на  хълма,  под  внуш ителния  скален  валунен  връх,  се  намира  една  огромна  естествена  скала  със  заоблена  паралелопипедна  форма,  върху  чиято  горна  хоризонтална  повърхност  се  открива  скално-изсечен  паметник,  представящ  тракийската  вяра.  Датировката  на  находките  от  сондажите,  свързани  с  пласта  Троя  V II  В,  ги  свързва  с  циклопските  стени  и  със  скално-изсечения  култов  комплекс  от  втората  половина  на  II  хил.пр.Хр.  Н о  многобройните  керамични  фрагменти  от  антична  керамика  и  маските  на  Дионис  от  IV  в.пр.Хр.  категорично  говорят  за  използването  на  комплекса  и  през  Античността.  М ож е  да  се  мисли,  че  оградеността  на  свещ еното  пространство  от  циклопските  каменни  стени,  с  център  скалноизсечения  култов  комплекс,  както  и  маските  на  Дионис,  говорят  за  свещ ен  град  на 

99 

Калин Порожанов. ОДРИСКОТО ЦАРСТВО, ПОЛИСИТЕ... И АТИНА  траките,  в  който  са  изпълнявани  обреди  и  церемонии  на  тракийската  вяра.  Ж ивеещ ите  тук  са  свързани  с  царско-жреческата  институция  и  постоянно  извърш ваните  от  нея  обреди,  в  името  на  природната  цикличност  и  запазване  на  целостта  и  силата  на  подвластното  им  тракийско  общ ество.  Не  случайно  точно  тук  Омир  ще  постави  тракийския  цар-жрец  М арон  с  неговото  омайно  вино,  благословил  с  името  си  полиса  М аронея.  Не  случайно  името  И смарос  се  свързва  през  античността  с  Аполон,  О рф ей  и  Бакхус.  П одобни  примери  за  свещ ен  царски  град  могат  да  се  видят  в  Града  на  М идас  на  фригите  в  М ала  Азия,  или  във  високото  скално  плато  на  тракийската  Биза/Виза  в  ю ж ната  част  на  Странджа  планина.  И  така,  И смарос  е  тракийска  крепост  от  втората  половина  на  II  хил.пр.Хр.,  седалище  на  цар-жрец  още  от  Омировия  епос  и  през  Античността.  И звисен  над  един  защитаван  от  източните  ветрове  залив,  където  е  и  най-удобното  място  за  пускане  и  вадене  на  плавателни  съдове,  той  се  намира  на  запад  от  тракийското  укрепено  място-резиденция  на  носа  Серион  тейхос,  но  източно  от  гръцкия  полис  М аронея.  Н еговата  обособеност,  но  и  близост  до  недалечния  елински  град  е  особено  важна,  защото  показва  не  само  по-старата  тракийска  царско-жреческа  резиденция,  но  и  нейното  съсъществуване  със  съседния  полис  М аронея  на  крайбрежието  на Тракийско  море,  по  време  на Античността. 

§  3.  Ю Г О З А П А Д Н О  Ч Е Р Н О М О Р И Е  20)  Σαλµυδησ(σ)ός.  И м ето  Салмидесос  е  тракийско  (Detschew  D.  1976,  414-415).  В  И нвентарния  свод  на  архаичните  и  класическите  полиси,  е  определено,  че  на  север,  Бизантион,  който  е  разположен  в  югоизточния  край  на  Тракийската  делта,  граничи  с  област  на  тракийски  владетели/  To  the  north,  Byzantion  bordered  on  the  domain  of Thracian  dynasts  (Inventory  2004,  915).  Това  е  аргументирано  със  сведението  на  П олибий,  който  казва,  че  Тракия  обгражда  територията  на  Бизантион  в  кръг  така,  че  се  простира  от  море  до  море,  неговите  ж ители  са  в  непрекъсната  и  мъчителна  война  с  нейните  обитатели;  бизантионци  нямат  възможност  да  се  отърват  от  войната,  като  се  подготвят  добре  за  да  ги  победят,  и  това  е  поради  многобройността  на  населението  и  на  неговите  династи...  (Polyb.  IV,  45,  1).  Очевидно,  Бизантион  е  обграден  от  тракийско  население  в  кръг  и  воюва  с  неговите  владетели,  не  само  от  север,  но  и  от  запад  и  югозапад.  От  север,  несъмнено  е  тракийската  династическа  област  Салмидесос  с  едноименна  столица  -  базилеон  на  Ч ерно  море.  Тук,  в  североизточния  край  на  Тракийската  делта,  покриващ а  се  с  понятието  Салмидесос,  на  ок  25  км,  северно  от  полиса,  при  устието  на  Босфора  и  входа  на  П онта,  се  намира  резиденцията-прорицалище,  свързана с  името  на тракийския  цар-жрец-прорицател  Ф иней,  Ф инеон-Ф инополис.  Освен  Бизантион,  тук,  на  Тракийската  делта,  друг  елински  полис  никога  не  е  имало,  поради  това  и  името  Салмидесос  не  фигурира  в ATL. 

100 

III глава. ВЛАДЕТЕЛСКИТЕ РЕЗИДЕНЦИИ  В  Атинските  трибутни  листи  Ν ί ψ α  от  П онтийския  данъчен  окръг  се  идентиф ицира  със  Салмидесос  (ATL,  I,  526-527).  Тази  идентификация  е  неприемлива,  защото  Херодот  казва,  че  траките,  които  държат/властват  Салмидесос  и  онези,  които  ж ивеят  над  градовете  Аполония  и  М есамбрия  са  така  наречените  скирмиади  и  нипсеи  (Hdt.  IV,  93).  Това  подреждане  поставя  нипсеите  над  М есамбрия,  а  не  при  Салмидесос.  Древната  резиденция  Салмидесос  се  локализира  при  днеш ното  селище  Kıyıköy/Къйъкьой,  наричано  преди  това  с  турцизираното  М идие,  на  български  М идия,  производно  на  античното  Салмидесос,  на  около  100  км  югоизточно  от  град  Къркларели  (Ш корпил  К.  1913,  235-262;  Stonk  J.  P.  1986,  203-215;  1991,  97¬  108;  Гюзелев  М.  2009,  279).  Това  е  прекрасно  и  поразяващо  със  своите  красоти  и  морски  удобства  място.  То  представлява  един  висок  полуостров,  разположен  запад-изток,  около  който,  както  северно,  така  и  ю жно,  се  вливат  пълноводни  Странджански  реки  -  плавателни  в  долните  си  течения.  От  ю ж ната  страна  на  полуострова,  там  където  се  влива  едната  река,  има  голям  и  сравнително  добре  защ итен  от  опасните  ветрове  залив  -  изключително  удобен  за  временен  или  постоянен  престой  на  плавателни  съдове.  Разкопки  -  сухоземни  и  подводни  -  на  и  около  полуострова  на  Салмидесос  -  не  са  правени.  Онова,  което  може  да  се  види  и  се  знае  е  следното.  В  Древността  жителите  на  този  висок  полуостров  са  били  естествено  защ итени  от  север,  изток  и  юг  от  морето,  а  от  към  суш ата  от  запад  -  от  една  построена  от  големи  каменни  блокове,  внуш ителна  крепостна  стена  с  два  входа,  които  го  свързват  с  богатата  на  гори  и  руди  Странджа  планина.  Видимите  най-стари  останки  могат  да  се  отнесат  най-общо  към  античната  строителна  архитектура.  Стената  защ итава  полуострова  от  запад,  но  се  открива  издигната  и  от  север  и  от  юг/югозапад,  където  се  намира  третият  вход-изход,  свързващ  крепостта  с  пристанищ ето  в  ю ж ния  залив.  Данните  сочат,  че  Салмидесос  е  тракийска  владетелска  резиденция  -  царски  град/базилеон  на  Ю гозападно  Черноморие,  който  държ и  крайбрежната  територия  и  нейния  хинтерланд  от  нос  Тиниада  на  север  до  Босфора  на  юг,  където  е  споменатият  Ф инеон-Ф инополис,  тоест  държ и  Тракийската  делта  откъм  черноморската  u  страна.  Античните  извори  свързват  това  място  с  изповядван  орф ически  култ,  характерен  за  тракийската  владетелска  институция  (Porozhanov  K.  2005,  21-34).  21)   Φίνειον  -  Φινόπολις  П исм ената традиция  поставя  тракийския  цар-жрец-прорицател  Ф иней,  при  устието  на  П онта,  от  европейската  страна  на  Боспора/Босфора.  Тук  е  неговото  прорицалище,  което  едновременно  с  това  е  и  неговия  аул,  което  означава  неговия  дворец  или  с  други  думи  -  това  е  тракийска  владетелска  резиденция  на  изключително  стратегическо  място.  Ето  защ о,  с  оглед  политическата  история  на  траките  в  Европейския  Ю гоизток  и  Анатолийския  Северозапад,  свързана  с  властването  по  морските  крайбрежия,  е  важно  да  се  види  как  се  открива  в  изворите  и  къде  може  да  се  локализира  тя.  К ъм  Каталога  на  Хезиод  (V III  -  V II  в.пр.Хр.)  се  отнасят  няколко  фрагмента  (Hesiod.  Katalog.  fr.  52,  53,  54)  от  схолия  към  Аргонавтиката  на  А полоний  Родоски  (Schol.  in  Apollon.  Rhod.  Arg.  II,  181),  които  са  свързани  с  Ф иней.  Във  фрагмент  52  се  съобщава,  че  според  Хезиод  Ф иней  бил  ослепен,  тъй  101 

Калин Порожанов. ОДРИСКОТО ЦАРСТВО, ПОЛИСИТЕ... И АТИНА  като  показал  пътя  на  Ф рикс,  а  в  трета  книга  на  неговия  Каталог  се  казва,  че  това  станало,  тъй  като  предпочел  по-дългия  ж и вот  пред  зрението  си.  Ф рагмент  53  съобщава,  че  съгласно  Хезиод  Ф иней  имал  двама  сина:  Тинос  и  М ариандинос.  Ф рагмент  54  ни  осведомява,  че  Хезиод  разказвал,  че  Ф иней  бил  преследван  от  Харпиите  ...  Така,  в  представения  мит,  който  играе  роля  на  историческа  памет  за  елините  във  времето  на  формиращ ите  се  полиси  на  Елада  през  V III  -  V I  в.пр.Хр.,  несъмнено  има  няколко  момента,  които  заслужават  внимание.  Н ай-напред  Ф иней  е  ослепен,  защото  показал  на  Ф рикс,  който  макар  и  качен  на  златен  овен  от  своята  божествена  майка  Н ефела,  как  да  мине  успеш но  над  двете  блъскащи  се  с  грохот  скали,  за  да  достигне  далечна  К олхида  на  източния  бряг  на  П онта,  където  принася  в  жертва  на  Зевс  златния  овен  и  подарява  златната  му  кожа/руно  на  местния  цар  Еет.  Ц арският  син  Ф рикс  от  Орхомен  е  този,  който  благодарение  на  златния  овен/руно,  пръв  от  Елада  достига  до  неелинското  царство  на  колхите,  в  края  на Ч ерноморието.  Това,  всъщност,  означава  най-ранно  елинско  проникване  в  П онта,  което,  обаче,  става  с  позволението  на  Ф иней.  Н еговата  относителна  датировка  трябва  да  се  свърже  с  времето  на  Хезиод  V III  -  V II  в.пр.Хр.  П рисъствието  на  златното руно,  обаче,  е  метафора,  която  означава,  че  то  е  сигурен  символ  за  царски  прерогативи  и  за  придобиване  на  царска  власт  в  Древността.  Тоест,  слепотата  на  Ф иней  е  свързана  с  пророческо  показване  на  пътя=предсказване  в  неизвестния  и  чужд  на  елините  свят,  но  е  свързана  и  с  възможността,  чрез  това,  да  осигури  добиване  и  упражняване  на  царска  власт  за  притежателите  на  златното  руно.  Н еобикновените  способности  на  Ф иней  се  потвърждават  и  от  констатацията,  че  той  не  живее  колкото  обикновените  хора,  които  виждат  с  очи  света  само  около  себе  си,  а  ж ивее  по-дълго  от  тях,  защото  виж да  и  невидимото,  тоест  отвъд.  И м ен ата  на  синовете  на  Ф иней  -  Тинос  и  Мариандинос  са  всъщ ност  епонимите  на  тракийските  етноси  тини  и  мариандини.  Тините  (Detschew  D.  1976:  211-213)  се  разполагат  в  Ю гоизточна  Европа,  където  обхващ ат  т.нар.  Тракийска  делта,  както  вътреш ността  u,  така  и  по  нейните  брегове  на  Черно  море,  протока  Боспор/Босфор  и  Североизточното  М раморноморие.  С  името  на  тините  е  свързан  и  островът  Тиниас,  който  се  нам ира  по  средата  на  Ч ерноморското  крайбрежие  на  Азиатска  Тракия.  В  края  на  V  -  началото  на  IV  в.пр.Хр.  мариандините  са  по  Ч ерноморското  крайбрежие  на  Анатолия,  където  е  полисът  Хераклея  (X en.  Anab.  V I,  2,  1),  при  днеш ното  селищ е  Ерегли,  което  е  в  източния  край  на  областта,  наречена Битиния,  по  името  на азиатските  траки  битини,  според  К сенофонт.  Впрочем,  видно  е,  че  в  ранната  информация,  приписвана  на Хезиод,  между  тините  и  мариандините,  не  се  споменава  тракийския  етнос  битини  и  областта  Битиния.  Вероятно,  защото  през  V III  -  V II  в.пр.Хр.  битините  все  още  не  са  се  изявили  самостоятелно  политически  и  са  част  от  мариандините.  Така  се  оказва,  че  в  представите  на  елините,  за V III  -  V II  в.пр.Хр.,  Ф иней  с  неговите  синове  е  местна  тракийска  династия,  в  която  той  е  несъмнен  ж рецпрорицател.  Седалището  на  Ф ин ей  се  намира  между  тините  и  мариандините.  Това  означава,  че  то  е  между  европейските  тини  и  анатолийските  мариандини.  Очевидно,  то  не  е  къде  да  е,  а  е  по  средата  между  тях  -  при  устието  на  П онта  и 

102 

III глава. ВЛАДЕТЕЛСКИТЕ РЕЗИДЕНЦИИ  входа  на  Боспора,  именно  от  където  Ф иней  показва  на  Ф рикс  пътя  към  и  през  Ч ерно  море.  Ф ерекид,  през  първата  половина  на  V  в.пр.Хр.  (FG rH ,  1,  Pherekid.  fr.  27),  потвърждава  част  от  ранната  инф ормация  на  Хезиод.  Във  фрагмент  27  от  неговата  Теогония,  чрез  схолия  към  Аргонавтиката  на  А полоний  Родоски  (Schol.  in  Apollon.  Rhod.  Arg.  II,  181),  се  казва,  че  неговите  деца  (на  Ф иней)  били  М ариандинос  и  Тинос;  и  по  името  на  Тинос  разправяли,  че  била  наречена  Тинеида,  а  по  името  на  М ариандинос  -  М ариандиния.  И  тук,  в  коментара  на  схолиаста,  спрямо  Ф ерекид  не  се  споменават  битини  и  Битиния,  което  ще  рече,  че  в  неговите  представи  става  дума  за  времето  на  Хезиод,  V III  -  V II  в.пр.Хр.,  време  в  което  битините  все  още  не  са  се  активирали  самостоятелно  на  политическата  сцена  в  Анатолия.  Това,  че  европейските  черном орски  тини  и  анатолийските  черноморски  мариандини  са  синовно  обвързани  с  ж реца  Ф иней  означава,  че  нему  принадлежи  както  европейската,  така  и  азиатската  част  на  Боспора.  Хеланик,  същ о  през  V  в.пр.Хр.,  споменава  Ф иней,  в  един  фрагмент,  който  се  отнася  към  Агенориди  и  Тивански  легенди  (FG rH ,  1,  H ellanic.  fr.  95).  Във  фрагмент  95,  схолия  към  Аргонавтиката  на  А полоний  Родоски  (Schol.  in  Apollon.  Rhod.  Arg.  II,  178)  се  съобщ ава,  че  Ф иней  не  е  бил  в  отвъдна  Битиния,  а  в  тази  Тракия,  която  е  в  Европа...  и  по-нататък...  някои  казвали,  че  той  бил  цар  в  П аф лагония,  която  е  в  Азия.  Очевидно  е,  че  в  представите  на  схолиаста,  предаващ  инф ормация  известна  му  от  Хеланик,  се  потвърждава,  че  Ф иней  е  в  Европейска  Тракия,  но  споменът  за  връзката  му  с  анатолийските  траки  поставя  коментар  за  него  самия  не  в  тракийската  област  Битиния,  а  в  П аф лагония  в  Азия,  където  обаче,  Ф иней  е  цар.  Н есъм нено,  изявилите  се  политически  през  V  в.пр.Хр.  битини  дават  названието  на  населяваната  от  тях  област  в  Западна  Анатолия,  Битиния.  П ървият  известен  владетел  на  Битиния,  който  носи  името  Дидалс,  е  от  втората  половина  на  V  в.пр.Хр.;  след  средата  на  века  битините  имат  конф ликти  с  елинския  полис  Астакос,  разположен  на  мраморноморското  им  крайбрежие,  а  през  424  г.пр.Хр.  е  походът  на  атинския  отряд,  воден  от  Ламах,  през  Битиния  (Габелко  О.  2005:  524),  с  което  битините  влизат  пряко  в  полезрението  на  Атина.  Впрочем,  в  края  на  V  -  началото  на  IV  в.пр.Хр.,  не  случайно  атинянинът  К сеноф онт  като  използва  термина  Азиатска  Тракия  (X en.  Anab.  V I,  4,  1)  съобщава,  че  тя  се  простира  по  Ю ж н ото  Ч ерноморие,  от  входа  на  П онта,  като  обхващ а  и  полиса  Хераклея,  добавяйки,  че  от  Бизантион  до  Хераклея  ням а  друг  полис  -  приятелски  или  елински  -  освен  траките  битини  (X en.  Anab.  V I,  4,  2);  по  средата  между  двата  споменати  полиса  се  намира  хорионът  с  пристанищ е  Калпе  (X en.  Anab.  V I,  2,  13;  V I,  4,  2-7),  който  е  стратегическа  крайбрежна  тракийската  крепост-владетелска  резиденция  (П орожанов  К.  2007:  23-27),  разположена  на  полуостров,  спрямо  който  недалеч  е  остров  Тиниас  (Габелко  О.  2005:  87).  Очевидно,  с  Азиатска  Тракия,  по  времето  на  Ксенофонт,  се  означава  тракийската  област  Битиния  в  Анатолия.  По-на  изток  от  Битиния  е  областта  П аф лагония,  наситена  с  тракийски  характеристики  по  времето  на  К сеноф онт  (П орожанов  К.  2002  б:  108-112),  която,  обаче,  им а  за  свой  цар  Ф иней.  Тук,  изглежда,  след  активната  си  поява  на  политическата  сцена,  битините  изместват  от  Западна 

103 

Калин Порожанов. ОДРИСКОТО ЦАРСТВО, ПОЛИСИТЕ... И АТИНА  Анатолия,  известния,  от  предиш ните  векове,  етнос  мариандини,  които,  обаче,  традиционно  се  свързват  с  тините  и  Ф иней.  Ето  защ о,  според  схолиаста,  П аф лагония  ще  има за цар  Ф иней.  Така,  през  V  в.пр.Хр.,  е  налице  представа  за  тракийския  Ф иней,  който  е  олицетворение  на  царско-жречески  род,  продължаващ  да  властва  по  Ч ерноморското  крайбрежие  от  европейската  страна  на  Боспора,  поради  което  и  контролиращ  влизането  на  елините  в  Ч ерн о  море,  от  V III  до  V  в.пр.Хр.,  вклю чително.  Софокъл  (496  -  406  г.пр.Хр.)  в  своята  Антигона  говори  чрез  хора  в  действието  на  драмата,  като  казва,  че  близо  до  Кианейските  скали  на  двойното  море  са  бреговете  на  Боспора  и  тракийският  Салмидесос,  където  покровителят  на  града  Арес  видял  ужасните  рани  на  двамата  Ф инеиди,  ослепени  от  ж естоката  мащ еха.  (Sophocl. Antig.  966-974).  От  посочения  пасаж  е  видно,  че  през  V  в.пр.Хр.  в  атинското  разбиране  тракийският  Салмидесос  започва  от  Боспора/Босфора  и,  че  двамата  Ф инеиди,  синовете  на  Ф иней,  които  също  се  оказват  ослепени=слепи,  като  своя  баща,  са  при  К ианейските  скали,  т.е.  при  протока  Боспор,  в  началото  на  Салмидесос.  Това  означава,  че  географската  представа  на  елините  за  областта,  наричана  от  тях  Тракийска  делта  или  само  Делта,  през  V  в.пр.Хр.,  вече  се  покрива  не  само  с  определена  тракийска  област,  но  и  с  политическото  u  название,  тоест  -  с  тракийска  държавна  организация,  носещ а  името  на  своя  главен  град  Салмидесос,  който  именно  за  това  е  покровителстван  от  бога  на  войната  Арес.  В  схолия  към  Софокловата  Антигона  966  се  казва,  че  боспорските  и  тракийските  брегове  са  на  морето,  което  е  разполовено  от  Кианейските  скали...  А  Салмидесос  е  тракийска  река,  където  Арес  е  покровител  и  съсед  на  града,  тъй  като  там  се  нам ира  светилищ ето  му.  Богът  видял  и  наблюдавал  раните  и  страш ната  прокълната  слепота  на  двамата  Ф инеиди  и  на  Финей.  (Schol.  in  Sophocl.  Antig.  966).  В  тази  схолия  се  потвърждава  представата,  че  Ф иней  и  Ф инеидите  са  на  Кианеите  при  Боспора/Босфора  и  в  началото  на  Ч ерно  море.  Това,  че  те  са  наблю давани  от  Арес,  от  неговото  светилищ е,  нам иращ о  се  при  реката  и  града  Салмидесос,  ще  рече,  че  контролът  на  царския  град  Салмидесос  по  Европейското  Ч ерноморие  несъмнено  е  до  протока  Боспор,  където  резидира  Ф иней.  С  други  думи,  същ ествува  представа  за  връзка  между  двете  владетелски  резиденции  Салмидесос  и  дворецът-светилище,  свързвано  с  името  на  Ф иней.  В  схолии  към  966  и  9 81 ,  се  пояснява  кои  са  двамата  Ф инеиди,  като  става  ясно,  че  Ф лексип  и  П ан дион  са  синове  на  Ф иней  от  ж е н а  му  Клеопатра,  която  е  дъщ еря  на  Борей  и  Орейтия,  дъщ еря  на  Ерехетей  от  Атина,  ослепени  от  своята  мащ еха  или  от  своята  майка  заради  изневярата  на  бащ а  им  Ф иней.  (Schol.  in  Sophocl. Antig.  966  et 981).  Видно  е,  че  в  тези  схолии,  старите  тракийски  имена  на  Ф инеевите  синове  Тинос  и  М ариандинос,  известни  ощ е  на  Хезиод  и  по-късно  на  Ф ерекид,  са  заменени  от  гръцките  Ф лексип  и  П андион,  което  ще  рече,  че  старите  тракийски  прототипи  започват  да  се  усвояват  като  гръцко  културно  пространство.  Тук,  обаче,  прави  впечатление,  че  бащ ата  Ф иней  е  тракиец,  майката  Клеопатра  е  полутракийка,  тъй  като  е  дъщ еря  на  тракиеца  Борей,  който  символизира  посоката 

104 

III глава. ВЛАДЕТЕЛСКИТЕ РЕЗИДЕНЦИИ  север,  свързана  в  елинските  представи  с  мъдростта.  Като  се  добави  към  мъдростта  на  севера  спрямо  Елада,  тоест  Тракия  и  тракийското,  слепотата  на  тракиеца  Ф иней  и  Ф инеидите,  ще  се  окаже,  че  е  налице  продължаващ а  елинска  представа  за  тракийски  ж речески  род,  който  се  локализира  при  Кианейските  скали,  в  началото  на  Салмидесос,  при  Боспора/Босфора  и  устието  на Ч ерно  море.  Еврипид  (485/484  или  480/479  -  406  г.пр.Хр.)  от  остров  Саламин,  в  трагедията  си  Ифигения  в  Таврида  (Eurip.  Iphig.Taur.  421-438),  чрез  хора  в  пиесата,  посочвайки  марш рута  на  кораба  към  Белия  бряг,  до  Ахиловите  обш ирни  пътеки  за  бягане  край  А ксинския  понт,  поставя  Ф инеевите  неспокойни  брегове  след  сблъскващите  се  скали,  тоест  след  Кианеите.  От  пасажа  се  разбира,  че  през  V  в.пр.Хр.,  в  елинското  съзнание,  бреговете  след  К ианеите  са  наречени  неспокойни  и  продължават  да  се  свързват  с  Ф иней.  Н ещ о  повече,  П онтът  тук  е  нарече  Аксински,  тоест  Н егостоприемен,  което  негостоприемство  очевидно  е  за  корабите  на  елините,  нещ о  което  обикновено,  в  този  контекст,  се  казва  за  враждебността  на  траките  от  Салмидесос  и  неговото  крайбрежие.  Така,  от  представените  извори  се  вижда,  че  през  V III  -  V  в.пр.Хр.  Ф иней  и  неговите  синове  Ф инеидите  са  имената,  с  които  се  означава  тракийски  царскож речески  род,  който  властва  на  Ч ерноморското  крайбрежие  предимно  от  европейската,  но  и  от  азиатската  страна  на  протока  Боспор/Босфор,  поради  което  този  род  контролира,  чрез  изпълняван  обред  и  култ,  влизането  и  излизането  на  е  корабите  в  и  от  Ч ерно  море.  Очевидно,  с  имената  на  ж реческия  род  на  Ф иней  и  Ф инеидите,  през  V  в.пр.Хр.,  се  оформя  представата  за  крайбреж на  тракийска  област  на  Ю гозападното  Ч ерноморие,  която  започва  от  Кианеите  и  стига  до  нос  Тиниада.  Тази  област  се  нарича  Салмидесос.  Салмидесос,  обаче,  се  наричат  и  градът-базилеон  и  реката,  при  които  е  светилищ ето  на  Арес.  Това  означава,  че  тук  се  нам ира  владетелската  резиденция,  където  е  и  храмът-светилището  на  Арес.  Ч рез  единия  от  своите  синове  -  Ф инеидите,  обаче,  Ф иней  властва  и  над  Северозападна/Западна  М ала  Азия.  Което  ще  рече,  че  през  V III  -  V  в.пр.Хр.  Боспорът  -  в  северната  му  причерноморска  част  -  е  подвластен  на  Ф иней  и  Ф инеидите.  А полоний  Родоски,  през  III  в.пр.Хр.,  в  своята  Аргонавтика  (Apollon.  Rhod.  Argonautiea)  дава  много  ценни  архаични  представи  за  разглеждания  район,  свързан  с  Ф иней.  Той  казва,  че  при  своето  отплаване  от  бебриките,  аргонавтите  отвързали  корабните  въжета  от  пристанищ ната  дървена  пушка...  и  ...  се  насочили  нагоре,  през  водовъртежното  течение  Боспор...  като  на  следващ ия  ден  те  привързали  дебелите  корабни  въжета  на  брега  срещу  Битинската  земя/страна.  (Apollon.  Rhod.  Arg.  II,  164-177).  Бебрикия  се  намира  на  югозападната  страна  на  големия  Битински  полуостров  в  М раморно  море.  От  тук  Арго  се  насочва  нагоре,  тоест  най-общо  на  север,  като  успеш но  преплава,  разделящ ия  Европа  и  Азия,  проток  Боспор.  Особено  важно  е,  че  приставането  на  кораба  е  извърш ено  в  северния  край  на  Боспора,  срещу  Битинската  земя/страна,  което  недвусмислено  показва,  че  е  на  европейския  му  бряг,  тоест  на  брега  на  Европейска  Тракия.  Както  продължава  Аполоний,  тук  Ф иней,  синът  на  Агенор,  имал  свой  дом  на  морето,  Ф иней,  който...имал  дарбата  да  пророкува,  с  който  дар  синът  на  Лето 

105 

Калин Порожанов. ОДРИСКОТО ЦАРСТВО, ПОЛИСИТЕ... И АТИНА  (=Аполон)  го  е  дарил  някога.  ...заради  способността  да  предсказва  на  хората  непогреш имо  и  да  бъде  свещ ен  за  тях...  Затова  Зевс  му  дал  дълголетие,  но  взел  от  неговите  очи  прекрасната  светлина  и  му  изпратил  страдание...  свързано  с  харпиите...  Ф иней  знаел,  че  ще  бъде  посетен  от  хероите  и  ще  бъде  освободен  от  харпиите...  (Apollon.  Rhod.  Arg.  II,  178-208).  Сетне  Родосецът  казва,  че  самият  Ф иней  бил  божествено  надареният  с  дарбата  да  предвижда,  че  то й  е  син  на  бащ а  си  Агенор;  и  когато  властвал  над  траките,  той  взел  в  дом а  си,  като  свой  сватбен  подарък,  тяхната  сестра  Клеопатра,  за  своя  жена...  (Apollon.  Rhod.  Arg.  II,  238¬  239).  И  така,  Ф иней  се  нам ира  на  европейския  бряг,  в  северния  край  на  протока  Боспор.  Тук,  на  брега  на  морето,  той  има  свой  дом.  Ф иней  се  представя  на  Я зон  и  другите  аргонавти,  като  синът  на  Агенор,  който  има  своите  пророчески  способности  и  дарби.  Особено  важно  е,  че  той  е  владетел  на  траките,  от  които  е  и  неговата  ж ен а  Клеопатра.  Тоест,  Ф иней  е  цар-жрец  на  траките  от  европейската  страна  на  Боспора,  който  е  надарен  с  бож ията  дарба  да  предвижда.  Европейската  страна  на  Боспора  означава  областта,  наричана  от  елините  Тракийска  делта  или  само  Делта.  Тракийската  делта,  всъщност,  е  големия  полуостров,  който  от  север/североизток  се  мие  от  водите  на  Ч ерно  море,  на  изток/югоизток  -  от  течението  на  Боспора,  от  юг  -  от  водите  на  М раморно  море.  Без  съмнение,  крайбрежният  дом  на  Ф иней,  от  който  той  властва  над  траките  и  се  намира  в  северната  част  на  преминатия  от  аргонавтите  Боспор,  трябва  да  бъде  определен  като  тракийска  владетелска/царска  резиденция  -  базилеон,  който  може  да  се  нарече,  по  името  на  Ф иней,  Ф инеон.  П р и  разговора  на Я зон  с  Ф иней,  както  разказва Аполоний,  около  Ф иней  се  оказали  неговите  съседи... ,  на  които  старецът  давал  пророчество,  с  божия  воля;  и,  чрез  своето  пророческо  изкуство,  ги  освобождавал  от  много  от  техните  болки,  ...  П реди  много  време  самият  пророк  казал,  че  тази  команда  от  първенци  пътува  от  Елада  за  града  на  Еет,  и  че  те  би  трябвало  да  привържат  техните  корабни  въжета  за  Тинийската  земя/страна...  Ф иней  казвал,  че  знае  как  П арайбиос  да  се  спаси  от  греха,  който  е  извърш ил,  а  то  е  като  построи  олтар  на  Н им ф ата  на  Тиния  и  да  извърш и  на  него  свещенодействия...  (Apollon.  Rhod.  Arg.  II,  448-489).  Н еговите  съседи  несъмнено  това  са  траките,  над  които  Ф иней  царува  (Apollon.  Rhod.  Arg.  II,  238-239)  и  спрямо  които  той  е  пророкът,  надарен  с  божия  воля.  Тъй  като  хероите  трябва  да  привържат  въжетата  на  кораба  Арго  за  Тинийската  страна,  е  ясно,  че  дом ът  на  Ф иней  е  в  тази  страна,  в  Тиния  и,  че  траките  на  Ф иней  се  оказват  с  етноним  тини.  Това  се  потвърждава  и  от  местната  нимфа,  която  е  Н и м ф ата  на  Тиния.  Тините  в  Европа  са  траките  от  Боспора  до  н.  Тиниада  (дн.  И неадабурун),  които  са  ж и тели  на  наречената  от  елините  Тракийска  делта,  която  очевидно  носи  и  названието  Тиния.  След  това,  според  А полоний  Родоски,  Я зон  и  синовете  на  Борей  станали  да  изпълнят  нареждането  на  стареца;  те  призовали  Аполон,  покровител  на  пророчеството,  и  прштесли  жертва...  ,  младите  другари  се  готвели  за  празника...  едни  от  тях  празнували  недалеко  от  корабните  въжета,  други,  на  групи,  из  целия  аул...  (Apollon.  Rhod.  Arg.  II,  492-499). 

106 

III глава. ВЛАДЕТЕЛСКИТЕ РЕЗИДЕНЦИИ  Тук,  вече,  домът  на  Ф иней  е  наречен  аул,  термин,  който  е  със  значение  замък/дворец,  тоест  базилеон,  който  истински  приляга  на  един  тракийски  царж рец,  цар-бог,  какъвто  е  Ф иней  с  неговия  Ф инеон.  П о-нататък  А полоний  говори,  че  ...първенците  все  още  стоели  тук,  по  принуда,  като  всеки  ден  тините,  правели  добро  на  Ф иней,  пращ айки  му  свръхголеми  подаръци;  при  това  положение  те  построили  олтар  на  12-те  свещ ени  богове  на  отсрещ ния  морски  бряг,  принесли  жертва,  и  чак  тогава  влезли  в  кораба,  като  не  забравили  да  вземат  със  себе  си  и  гълъба,  който  Еуф ем  сграбчил... ;  едва  тогава  хероите  развързали  двойните  корабни  въжета  от  страната.  (Apollon.  Rhod.  Arg.  II,  528-536).  П рави  впечатление,  че  тините  носят  много  големи  подаръци  на  своя  цар  Ф иней.  Това,  впрочем,  може  да  се  изтълкува  като  облагане  с  натурални  данъци  на  поданите  траки  в  етносната  държ ава  Тиния,  от  царския  дворец/замък,  които  се  стичат  в  него.  Тази  практика  е  добре  позната  за  Одриския  царски  двор,  от  края  на  V I  -  началото  на V  в.пр.Хр.  и  през  следващите  векове.  Стоенето  на  аргонавтите  по  принуда,  очевидно,  е  все  ощ е  при  Ф иней,  на  северната  европейска  страна  на  протока  Боспор.  За  да  продължат  своето  пътеш ествие,  обаче,  те  построяват  олтар/светилище  на  отсрещния/отвъдния  морски  бряг,  което  ще  рече,  че  светилищ ето  е  издигнато  от  тях  в  Битинската  страна/земя  на  северния  азиатски  бряг  на  Боспора,  там,  където  са  траките  битини  и  тяхната  страна  Битиния.  След  грабването  на  гълъба  за  предстоящ ото  ж ертвопринош ение  хероите  отвързват  корабните  въжета  от  замъка/двореца  на  Ф иней  и  потеглят  по-нататък.  Сетне  Родосецът  разказва  как...  Атина,...  се  спуснала  долу  и  стъпила  на  безрадостния  бряг  на  Тиния;  тя  помагала  за  придвижването  на  кораба  срещу  вълните  по  посока  блъскащ ите  се  скали...  Еуф ем  се  качил  на  носа  на  кораба,  от  където  хвърлил  гълъба  напред...  скалите  хванали  края  на  гълъбовата  опашка,  но  той  прелетял  нататък,  и  те  отново  се  оказали  разделени  на  две...  първенците  гребяли  героично  след  гълъба...  и  когато  ...не  се  виждало  излизане  от  грохота...  пред  тях  се  открил,  насам  и  натам,  ш ирокият  П онт.  (Apollon.  Rhod.  Arg.  II,  537¬  579).  И  още  ...водовъртежът  повлякъл  кораба  между  тряскащ ите  се  скали...  Тогава  Атина...  спряла  обратно  движ ението  на  една  м ощ н а  скала,  а  с  дясната  ръка  тласнала  кораба  между  скалите...  блъскащите  се  скали  се  опитали  да  затворят  прохода,  когато  корабът  минавал  между  тях,  при  което  откъснали  украш ението  на  кърмата...  Н о  от  този  момент  насетне,  завинаги  скалите  останали  разделени  една  от  друга...  ,  а  когато  човек,  в  своя  кораб  м инава  между  тях,  остава  жив...  (Apollon.  Rhod.  Arg.  II,  594-609).  Брегът  на  Тиния  е  наречен  безрадостен  заради  злочестата  съдба  на  Ф иней.  Всъщ ност,  след  изпитанието  да  минат  между  блъскащите  се  скали  на  аргонавтите  им  предстои  да  плават  вече  в  П онта.  Н есъм нено,  двете  блъскащ и  се  скали  са  опоетизирана  ф орма  на  тракийската  политическа  реалност  в  северната  понтийската  страна  на  протока  Боспор,  във  времето  преди  и  към  началото  на  проникването  на  елини  в  Ч ерно  море,  V III  -  V II  в.пр.Хр.  От  едната,  европейската  страна,  е  царството  на  тините  Тиния  с  цар  Ф иней,  а  от  другата,  от  азиатската  страна,  е  Битинската  страна/земя.  И м ен н о  от  тините  и  от  неназовани  с  етноним,  населяващ ите  Битинската  страна,  зависи  влизането  в  П онта.  За  да  влязат  аргонавтите  в  него  те  принасят  ж ертви  както  при  Ф иней,  в  неговия 

107 

Калин Порожанов. ОДРИСКОТО ЦАРСТВО, ПОЛИСИТЕ... И АТИНА  аул=дворец/замък  -  на  европейската  страна,  така  и  при  храм а  на  12-те  свещ ени  богове  -  на  азиатската  страна  на  Б оспора.  Впрочем,  ф орма  на  ж ертвопринош ение  е  и  актът  с  гълъба,  който  загубва  част  от  опаш ката  си,  както  и  откъсването  на  украш ение  от  кърмата  на  кораба  Арго.  Тук,  изглежда,  трябва  да  се  види  налагане  на  елините,  през  V III  -  V II  в.пр.Хр.,  над  северната  азиатска  страна  на  Боспора,  при  устието  на  П онта.  Това  налагане  се  извърш ва  от  тях  чрез  изграждането  на  хиерон,  който  трябва  да  неутрализира  силата  на  Ф иней  от  европейската  страна  и  да  ликвидира  неговия  монопол  над  П ротока.  И  действително,  чак  след  построяването  на  този  хиерон,  аргонавтите,  макар  и  с  премеждия,  успеш но  преминават  блъскащите  се  скали  К ианеи  и  продължават  да  плават  в  П онта.  Така,  А полоний  Родоски,  през  III  в.пр.Хр.,  говори  за  елински  Х и ерон  на  северната  азиатска  страна  на  Боспора,  чието  начало,  според  архаизирането,  което  той  представя,  трябва  да  се  отнесе  към  V III  -  V II  в.пр.Хр.  В  противовес  на  него,  на  северната  европейска  част  на  Боспора  е  замъкът/дворецът  на  Ф иней,  неговият  базилеон,  който  може  да  бъде  назован  тракийски  Ф инеон.  Същ о  през  III  в.пр.Хр.  П олибий  твърди,  че,  по  отнош ение  на  морето,  бизантионците  били  така  здраво  прилепнали  към  устието  на  П онта,  че  нито  търговците,  които  влизат  в  него,  нито  тия,  които  излизат,  мож ели  да  го  направят  без  тяхно  разреш ение...  Н а  елините  щ яло  или  изцяло  да  им  се  попречи  да  извърш ват  размяна,  или...  ,  ако  бизантионците  пожелаели  да  им  навредят,  като  се  свързвали  по-рано  с  галатите,  а  по-късно  -  особено  с  траките...  Защ ото  поради  теснината  на  пролива  и  поради  многобройните  варвари,  които  ж ивеели  наоколо,  за  елините,  без  съмнение,  П онтът  щ ял  да  бъде  неплаваем...(Ро1уЬ.  IV,  38).  Да,  Понтът  шял  да  бъде  неплаваем,  но  за  елинските  кораби,  поради  многобройността  на  ж ивеещ ите  наоколо  варвари,  тоест  траките,  а  за  няколко  десетилетия,  и  галатите/келтите,  с  които  бизантионците  по  неизбежност  се  свързват  за  да  могат  да  съществуват.  Свързването,  обаче,  както  ще  се  види  по¬  долу,  е  много  сериозно,  защ ото  е  данъчно  и  е  обвързано  с  периодично  изплащане  на  определени  парични  суми  от  Бизантион  към  траките  и  към  галатите/келтите.  И  по-нататък  казва,  че  ...устието  на П онта  се  наричало  Тракийски  Боспор...  Н ачалото  му  от  към  П ропонтида  била  междината  между  Калхедон  и  Бизантион...  от  страна  на  П онта  тя  започвала  с  така  наречения  Х иерон,  където  както  казвали  Язон,  ...  за  пръв  път  принесъл  ж ертви  на  12-те  бога.  Той  лежал  на  азиатския  бряг  и  отстоял  на  20  стадия  от  разположения  срещу  него  в  Тракия,  храм  на  Сарапис/Сарапион  ...(Polyb.  IV,  39).  Тук,  несъмнено,  до  голяма  степен,  се  повтаря  и  потвърждава  инф орм ацията  от  А полоний  Родоски  за  това,  че  Х иеронът  е  построен  от  Язон,  което  ще  рече  от  аргонавтите-елини,  на  азиатския  бряг  на  Боспора,  при  плаването  им  в  П онта,  тоест  през  V III  -  V II  в.пр.Хр.  В  него  се  принасят  ж ертви  на  12-те  свещ ени  бога.  Той  се  намира  на  20  стадия  (  по  ок.  185  м  е  приблизително  3700  м,  т.е.  към  4  км)  срещу  друг  храм  на  европейския  бряг  на  Тракия,  наречен  на  бога  Сарапис, Сарапион.  Култът  към  синкретичния  египетско-гръцки  Сарапис  се  налага  от  П толем ей  I  Сотер  (323  -  283  г.пр.Хр.)  и  се  разпространява  от  Александрия  на  Средиземно  море,  в  Египет,  като  стига  до  Синопе  на  Черно  море  -  на 

108 

III глава. ВЛАДЕТЕЛСКИТЕ РЕЗИДЕНЦИИ  север/североизток.  Този  бог  от  епохата  на  елинизма,  е  бог  на  небето,  на  подземния  свят  и  на  спасението  (Lexicon  der  Antike.  1977,  494).  Тук,  сотеричните/спасителните  функции  на  божеството  се  осмислят  с  прозвищ ето  на  египетския  владетел  Сотер,  но  ням а  как  този  бог  на  небето,  подземния  свят  и  спасението  да  не  се  свърже  и  с  известния  цар-жрец-бог  от  това  място  прорицателя  Ф иней.  Очевидно  изглежда,  че  щ о м  е  срещу  Хиерона,  в  Азия,  Сарапионът  е  в  района  на  Боспорското  устие  на  Тракия  към  П онта,  където  е  аулът=замъкът/дворецът,  от  който  пророкува  Ф иней.  Тоест,  Сарапионът  е  политически  актуализирано  име,  синоним  на  Ф инеона.  П оли би й  продължава  като  казва,  че  понеже  Тракия  обграждала  хората  на  Бизантион  в  кръг  така,  че  се  простирала  от  едното  море  до  другото,  жителите  му  били  в  непрекъсната  и  мъчителна  война  с  нейните  обитатели.  Те  нямали  възможност  да  се  отърват  от  войната...  поради  многобройността  на  населението  и  на  неговите  династи.  Ако  победели  един,  други  трима  още  по-силни  династи  нахлували  в  тяхната  земя.  Н ито  пък  мож ели  да  сторят  нещ о  повече,  ако  отстъпели  и  сключели  договор  да  плащ ат  данък.  Ако  постигнели  някакво  споразумение  с  един,  поради  това  си  създавали  пет  пъти  повече  врагове.  И м ен н о  затова  ж ивеели  в  непрекъсната  война...  бизантионци  разполагали  с  изклю чително  плодородна  земя  и  след  като  са  се  трудили  над  нея  и  очаквали  изклю чително  богата  реколта,  варварите  нахлували  и  унищ ож авали  част  от  нея,  а  другата  -  събирали  и  отнасяли  ...  Но  когато  срещу  тях  връхлетели  галатите  на  К омонторий,  те  се  оказали  пред  смъртна  опасност.  (Polyb.  IV,  45).  Този  пасаж  на  П олибий  е  безценен,  защото  в  него,  макар  и  от  бизантиноф илска  гледна  точка,  той  казва  много  нещ а  за  траките  около  Бизантион  и  за  отнош енията  им  с  полиса  през  III  в.пр.Хр.  На  първо  място  е  ясно,  че  траките  обграждат  града  и  хората  му,  от  Ч ерно  до  М раморно  море.  К олко  голяма  е  хората  и  до  къде  се  простира  тя,  обаче,  не  е  ясно.  Както  се  очертава  и  ще  се  потвърди  по¬  долу,  изглежда,  че  полисът  властва  със  сигурност  само  над  ю ж ната  част  на  Тракийския  Боспор.  Тези  траки  са  многобройни,  спрямо  населението  на  един,  макар  и  голям  полис,  какъвто  е  Бизантион.  Тези  траки  имат  свои  владетели,  тоест,  те  имат  своя  държава.  К ои  са  тези  траки  не  е  трудно  да  се  определи.  Като  се  има  пред  вид  политическата  история  на  Салмидесос,  наричан  в  изворите  и  Тиния/Тинийска  страна,  в  областта  на  Тракийската  делта,  през  V I  -  IV  в.пр.Хр.,  то  несъмнено  е,  че  това  са  траките  тини,  които  инкорпорирани  в  Одриското  царство,  по  времето  на  П олибий,  активно  представят  една  негова  (бивша)  парадинастична  област,  включена  в  Базилеята  още  при  одриския  цар  Терес  I  ( к р ^ Г / н а ч ^  в.пр.Хр.  -  448  г.пр.Хр.)  (П орожанов  К.  2010  а,  117-125).  Всъщ ност,  тези  траки  са  лош и  за  Бизантион,  защ ото  му  пречат  да  господства  безразделно  над  Боспора,  както  му  се  иска  на  П олибий,  но  както  и  той  сам  признава,  че  това  за  полиса  е  трудно  постиж имо.  Ето  защ о,  на  Бизантион,  очевидно,  се  налага  постоянно  да  сключва  договор  за  плащ ане  на  данък  към  династите  на  тази  тракийска  държава.  Тоест,  не  Бизантион  печили  от  местните  траки,  а  те  печелят  от  него,  като  се  налагат  със  силата  на  оръжието.  Н есъм нено,  важна  роля  в  тези  отнош ения  има  Сарапионът/Ф инеонът  като  стратегическа  тракийска  владетелска  резиденция-храм  на  Боспора,  при  устието  на  П онта,  нам иращ а  се  не  особено  далеко  на  север  от  Бизантион,  срещу  Х иерон а  в  Азия. 

109 

Калин Порожанов. ОДРИСКОТО ЦАРСТВО, ПОЛИСИТЕ... И АТИНА  П оли би й  казва  ощ е,  че  тия  галати  ...  останали  тук,  понеже  земите  на  Бизантион  им  харесали.  Когато  надделяли  над  траките  и  създали  своя  резиденция  в  Тю лис  те  поставили  бизантийците  пред  гибел.  Отначало,  след  техните  нахлувания,  под  командването  на  К омонторий,  първият  им  цар,  бизантийците  продължавали  да  плащ ат  всеки  път  по  3,  по  5,  дори  и  по  10  хиляди  жълтици,  за  да  не  опустош ат  земята  им.  Н акрая  били  принудени  да  плащ ат  ежегоден  данък  по  80  таланта,  чак  до  управлението  на  Кавар,  когато  тяхното  царство  пропаднало  и  родът  им  бил  напълно  изтребен  от  траките.  П о  това  време,  притиснати  от  данъците,  жителите  на  Бизантион  за  пръв  път  се  обърнали  с  посланици  до  елините,  като  ги  помолили  да  им  помогнат  и  да  им  изпратят  пом ощ и  при  така  създалото  се  положение.  Но  тъй  като  повечето  не  им  обърнали  внимание,  се  принудили  да  започнат  да  облагат  плаващ ите  в  П он та  с  мито.  (Polyb.  IV,  46).  Тъй  като  данъка,  който  бизантионците  налагали  над  изнасяните  от  П он та  стоки,  причинил  големи  щ ети  и  загуба  на  печалби,  търговците  започнали  да  недоволстват  и  се  обърнали  към  родосците,  които  били  считани  за  властници  в  морските  дела...  (Polyb.  IV,  47).  Видно  е,  че  за  няколко  десетилетия  през  втората  половина  на  III  в.пр.Хр.  бизантионци  плащ ат  паричен  данък,  но  не  на  династите  на  етносната  тракийска  държ ава  от  Тракийската  делта,  както  е  до  тогава,  а  на  настанилите  се  в  съседство  галати/келти,  като  размерът  на  данъка  достига  80  таланта.  Което  сравнено  с  данъка,  плащ ан  от  М есамбрия  П онтийска,  в  края  на  IV/началото  на  III  в.пр.Хр.,  на  местния  тракийски  династ  Садалас,  50  статера,  тоест  50  златни  таланта  (Гълъбов  И в .  1950,  7-22;  M ihailov  G.  1970,  257-262,  N  307),  е  много  прилична  сума  за  времето  си.  И  чак  сега,  през  втората  половина  на  III  в.пр.Хр.,  когато  се  налага  да  изплащ ат  80  таланта  паричен  данък  на  келтския  цар  К авар,  жителите  на  Бизантион  ЗА  П Р Ъ В  П Ъ Т  търсят  помощ  от  други  елински  полиси  и  З А П О Ч В А Т  ДА  О Б Л А ГА Т  П Л А В А Щ И Т Е  В  П О Н Т А  С  М И Т О  КАТО  Н А Л А ГА Т  Д А Н Ъ К  Н А Д  И З Н А С Я Н И ТЕ  ОТ  П О Н ТА  С ТО К И .  Я сно  е,  че  до  тогава,  въпреки  изтъкнатите  качества  на  местоположението  на  Бизантион  от  П олибий,  полисът  не  господства  безразделно  в  Боспора.  За  това,  несъмнена  роля  има  и  Ф инеонът,  като  тракийска  владетелска  резиденция-храм,  в  северната  част  на  Боспора,  а  така  също  и  Хиеронът,  от  другата  страна  на  устието  на  П онта.  Такъв  работен  извод  се  потвърждава  от  самия  П олибий,  който  казва,  че...  П русий...  им  бил  отнел  така  наречения  Хиерон,  при  устието,  който  бизантионците  съвсем  наскоро  били  откупили  срещу  голяма  сума,  с  намерение  да  не  оставят  никаква  възможност  на  когото  и  да  било  да  напада  влизащ ите  в  П он та  търговци,  нито  да  се  намесва  в  търговията  с  роби  и  в  риболова.  Отнел  им  бил  и  тяхната  територия  в  Азия,  една  част  от  М изия,  която  притежавали  отдавна...  Когато  това  станало,  бизантионците  прекратили  своите  усилия,  докато  П русий  ...  ги  нападал  с  всички  сили  на  територията  на  Азия,  като  едновременно  с  пом ощ та  на  наети  от  него  траки  не  позволявал  на  бизантионците  да  излязат  от  вратите  на  града,  на  територията  на  Европа...  С  П русий  склю чили  договор  с  приблизително  следното  съдържание:  между  П русий  и  Бизантион  се  установявал  вечен  мир,  бизантионците  нямало  да  вою ват  срещу  П русий  по  никакъв  начин,  нито  П русий  срещу  тях.  П русий  щ ял  да  върне  на  бизантионци  техните  земи,  укрепления,  население  и 

110 

III глава. ВЛАДЕТЕЛСКИТЕ РЕЗИДЕНЦИИ  военнопленници  без  данък,  освен  това  -  заловените  в  началото  на  военните  действия  кораби  и  метателни  оръжия  в  укрепленията,  а  също  така  -  дървения,  каменния  и  керамичния  материал  от  укреплението  на  Хиерона,  защ ото  П русий  ...  бил  иззел  всичкия  материал,  който  смятал  за  подходящ  за  укрепителни  съоръжения.  Освен  това  П русий  трябвало  да  задължи  всички  битини,  които  ж ивеели  в  мизийската  земя,  владяна  от  бизантионците,  да  върнат  земята  на  земеделците.  (Polyb.  IV,  50-52).  Видно  е,  че  Бизантион  им а  владения  в  Азия,  но  не  на  Битинския  полуостров,  а  на  ю ж но  разположения  от  него  М изийски  полуостров.  Хиеронът,  отнет  на  бизантионците,  от  битинския  цар  П русий  I  (230  -  183  г.пр.Хр.),  се  оказва  наскоро  откупен  от  тях  за  много  пари,  с  едничката  цел  да  контролират  и  от  север,  тоест  напълно  самостоятелно,  корабоплаването  през  Боспора.  Очевидно,  до  откупуването  му,  Х иеронът  не  е  в  ръцете  на  Бизантион,  а  най-вероятно  е  в  ръцете  на  цар  П русий  I,  който  поделя  контрола  в  северната  страна  на  Боспора  с  отсрещ ния  тракийски  владетел  при  Сарапиона/Финеона.  Това  се  потвърждава  от  факта,  че  силата  на  битинския  цар  П русий  не  е  само  в  Азия,  където  е  царството  му,  но  се  изразява  и  в  неговите  успеш ни  съвместни  действия  с  траките  от  Европа,  които  не  позволяват  на  бизантионци  да  излязат  от  вратите  на  полиса,  дори.  Тук  става  пределно  ясно,  че  Х иеронът  не  е  само  светилище,  но  е  и  стратегическа  крепост,  от  която  цар  П русий  I  иззема  дървения,  каменния  и  керамичния  материал,  който  е  подходящ  за  укрепителни  съоръжения.  Н айвероятно,  по  подобен  начин  е  изглеждал  и  Ф инеонът  на  европейската  страна  на  устието  на  П онта.  П рез  II  в.пр.Хр.  Аполодор  (Apollod.  1,  9,  20-23)  разказва  за  Аргонавтите,  по  А полоний  Родоски.  Очевидно,  преповтарянето  на  А полоний  от  Аполодор  означава  възприемане  на  опоетизираното  от  Родосеца  предание  за  същ ествувала  реалност  на  времето  V III  -  V II  в.пр.Хр.  Всъщ ност,  у  Аполодор  местоположението  на  Ф иней  се  оказва  свързано  със  Симплегадите,  които  у  А полоний  Родоски  са  К ианеите,  тоест  -  с  протока  Боспор,  което  ще  рече,  че  представата  за  Салмидесос  тук,  преди  всичко,  е  свързана  с  Боспора,  или  -  по-скоро  с  ж ертвопринош ения,  които  трябва  да  се  направят  за  да  бъде  преминат  той  -  в  случая  от  юг  на  север.  Страбон  (63  г.пр.Хр.  -  19  г.  след  Хр.)  казва,  че  от  Аполония  до  Кианеите  е  около  1500  стадия,  а  между  тях  са  Тиниас,  хора  на  аполониатите,  както  и  Ф инополис  и  Андриаке,  която  граничи  със  Салмидесос.  Салмидесос  е  ...бряг,  непригоден  за  пристан  и  ...открит  за  северните  ветрове,  а  на  дълж ина  достига  чак  до  Кианеите,  разстояние  от  около  700  стадия...  Кианеите  са  две  островчета  близо  до  устието  на  П онта,  едното  до  Европа,  а  другото  -  до  Азия;  разделя  ги  проток  от  около  20  стадия  и  са  на  12  стадия  разстояние  от  храма  на  бизантионците  и  от  храм а  на  халкедонците.  И  това  е  най-тясната  част  от  устието  на  Евксинския  понт,  защ ото  като  се  продълж и  още  на  10  стадия,  се  стига  до  суша,  която  прави  протока  ш ирок  едва  5  стадия...(8ггаЬ.  V II,  6,  1).  Тиниас,  несъмнено  е  древният  нос  Тиниада,  днес  нос  И неадабурун.  Салмидесос  започва  от  Тиниас  и  стига  чак  до  К ианеите.  Тук  се  намират  Ф инополис  и  Андриаке.  Ф инополис,  тоест  дворецът-храм-прорицалище  на  Ф иней,  както  добре  се  знае  от  по-старите  автори,  е  при  Кианеите/Симплегадите,  от  европейската  страна  на  устието  на  П онта.  И  тъ й  като  Андриаке  граничи  със 

111 

Калин Порожанов. ОДРИСКОТО ЦАРСТВО, ПОЛИСИТЕ... И АТИНА  С алмидесос,  това  означава,  че  този  топоним  е  ю ж но  от  Ф инополис,  в  южния/югоизточния  край  на  Салмидесос,  неопределено  точно  къде  граничи.  Кианеите  са  представени  като  две  островчета  при  устието  на  П он та  -  едното  до  Европа,  другото  до  Азия,  като  разстоянието  между  тях  е  20  стадия.  До  колко  тези  островчета  са  конкретна  географска  реалност,  трудно  може  да  се  определи.  Но  по  важно  е,  че  разстоянието  между  двата  бряга  на  Устието  е  съобщ ено  като  20  стадия,  точно  както  е  и  у  П олибий  (Polyb.  IV,  39),  което  означава,  че  става  дума  за  мястото  на  Ф иней  -  Ф инополис  (Ф инеон)  и  -  на  Х иерона  на  12-те  свещ ени  божества,  известни  така  от  предходните  7-8  столетия.  На  12  стадия  (около  2.2  км)  от  тези  две  островчета  К ианеи  се  намират,  съответно  -  храм/хиерон  на  бизантионци  и  храм/хиерон  на  халкедонци.  На  пръв  поглед  изглежда,  че  това  са  именно  Ф инеонът  и  Хиеронът.  Но  Страбон  не  ги  отъждествява  така,  защото  изрично  говори  както  за  Ф инополис,  тоест  за  Ф инеона,  така,  и  отделно  от  него,  за  храмове/хиерони  на  бизантионци  и  на  халкедонци.  Тъй  като  Географът  казва,  че  като  се  продължи  още  с  10  стадия  (1.8  км),  протокът  е  ш ирок  само  5  стадия,  което  е  почти  1  км,  е  очевидно,  че  тези  храмове  се  намират  на  юг  от  Ф инеона  и  Хиерона.  В  ю гоизточния  край  на  Салмидесос,  тоест  на  юг  от  Ф инополис,  както  стана  дума  по-горе,  е  логично  да  се  локализира  Андриаке.  Ето  защ о,  най-вероятно,  храмът  на  бизантионци  е  именно  при  Андриаке.  Което  ще  рече,  че  по  това  време,  времето  на  Страбон,  хората  на  Бизантион,  на  север  достига  до  това  място.  Ако  се  погледне  географската  карта  ще  се  види,  че  днеш ното  селище,  което  се  намира  на  полуостров  с  отлично  пристанищ е,  от  европейската  страна  при  устието  на  П онта  и  началото  на  Боспора/Босфора  едновременно,  се  нарича  Гарибче (Garipçe).  Това  е  единственото  място  от  крайбрежието,  което  най-точно  отговаря  на  всичко  писано  през  античността  за  Ф иней,  пристана  му  и  неговия  храм.  П оради  което,  именно  тук,  трябва  да  се  идентифицира  Ф инополис,  тоест  мястото  на  Ф инеона.  От  него  на  юг,  на  4  км,  при  селищ ето  Саръйер  (Sarıyer),  им а  малък  нос,  който  е  на  по-малко  от  1  км  от  срещ уположния,  издължен  на  запад/северозапад,  азиатски  нос.  Така  ще  се  окаже,  че  при  Саръйер  и  носа  срещу  него  в  Азия  трябва  да  се  търсят  местата  на  храмовете/хиероните,  съответно  на  бизантионци  и  на халкедонци.  Тоест,  при  Саръйер,  ще  да  е  Андриаке.  Римският  географ  П ом пон ий  М ела,  през  44  г.,  в  своето  произведение  За  земеописанието,  като  говори  в  книга  втора  за  Европа,  относно  Тракия,  казва  че  ...  голямата  Аполония,  която  се  намирала  във  вътреш ността  на  залива,  била  там,  където  П онтът  завършвал  с  ъгъл  втората  си  извивка;  от  където  бреговата  линия  била  права,  като  приблизително  по  средата  се  издавал  нос,  наречен  Тиниада...  по  нея  били  разполож ени  градовете  Халмидесос,  Ф илис  и  Ф инополис;  до  тук  бил  П онтът;  после  идвал  Боспорът  и  П ропонтида;  в  Боспора  бил  Бизантион...(  M elae.  Pom p.  II,  2,  23-26).  Н осът  Тиниада  е  днеш ният  И неадабурун.  Градът  Халмидесос  е  базилейонът  Салмидесос  при  дн.  селище  Къйъкьой,  старата  М идия.  Ф илис  обикновено  се  локализира  при  дн.  нос  Карабурун,  а  Ф инополис  при  дн.  селище  К умкьой  (Бош наков  К.  2007:  130-131;  Гюзелев  М .  2009:  157,  291-292).  П р и  последните  две  локализации,  обаче,  се  изхожда  от  неточното  виждане  за  устието  на  П он та  и  респективно,  за  началото  на  Боспора,  които  се  поставят  много  на 

112 

III глава. ВЛАДЕТЕЛСКИТЕ РЕЗИДЕНЦИИ  север,  при  Румелифенери  (Rumelifeneri),  там,  където  Боспор  няма,  а  има  само  П онт.  Ако  се  им а  пред  вид,  че  устието  на П онта,  което  е  и  началото  на  Боспора,  от  географска  гледна  точка,  и  в  Древността,  и  днес,  се  локализира  при  съвременното  селищ е  Гарибче (Garipçe),  то  тогава  всичко  си  идва  на  мястото.  П р и  това  положение  Ф илис,  би  трябвало  да  е  при  днеш ното  селище  Кумкьой,  където  е  запазен  топоним ът  Килиос,  вероятно  вариант  на  Ф илис.  К умкьой  е  в  ю гозападния  край  на  П онта,  разполож ен  е  на  сравнително  удобен  залив,  отворен  на  запад/югозапад,  на  около  5-6  км,  по  суша,  западно  от  устието  на  Боспора  и  П онта,  т.е.  от  Гарибче (Garipçe).  Ф инополис  е  след  Ф илис  и  е  в  края  на  П онта,  а  после  идвал  Боспорът.  Това  място  е,  както  стана  дума  по-горе,  найвероятно,  точно  при  днеш ното  селищ е  Гарибче (Garipçe),  на  около  7-8  км  ю гоизточно,  по  права  линия,  по  сушата,  от  Кумкьой.  Според  П лин ий  Стари  (23  -  79  г.),  при  описанието  на  Ч ерном орска  Тракия,  след  градовете:  Тиниас,  Халмидесос,  Девелтон  с  блато,  който  се  нарича  Девелтум  на  ветераните;  идвал  Ф инополис,  наблизо  до  който  бил  Боспорът  (Plin.  N .H .  IV,  11,  40-50).  Видно  е,  че  Тиниас  е  нос  Тиниада  (дн.  И неадабурун),  Х алмидесос  е  Салмидесос  (дн.  Къйъкьой,  старата  М идия),  Девелтон  е  Дебелт,  на  20  км  от  дн.  град  Бургас.  А  Ф инополис  е  поставен  самостоятелно  до  Боспора.  Така  се  оказва,  че  през  I  в.пр.Хр.  -  I  в.  след  Хр.,  храмътаулът/дворецът/замъкът  на  Ф иней,  известен  от  времето  на  по-старите  автори  от  VIII/VII  в.пр.Хр.  и  насетне,  е  наречен  от  Страбон,  П ом пон ий  М ела  и  П ли н и й  Стари  Ф инополис.  Съвпадението  на  местоположението  на  Ф инополис  с  Ф инеона  е  несъмнено.  Ариан  (95  -  175  г.)  в  своята  Битинска  история  събщава,  че  ...Херодот  казвал,  че  някои  траки  преминали  в  Азия  и  се  нарекли  битини  и  че  у  тях  Арес  имал  прорицалищ е.  ...  също  така,  че  някога  битините  били  завзели  земята  от  Боспора чак  до  Ребант.  П ланинската  земя  отвъд  нея  до  П онта,  чак  до  реката Калет,  била  завладяна  от  тините.  Затова  тини  и  битини  били  съседи,  наречени  така  по  имената  на  някакви  славни  братя,  наречени  Тинос  и  Битинос,  осиновени  деца  на  Ф иней,  както  казвал  Ариан,  който  говорел  и  за  П аф лагон,  истинският  син  на  Ф иней,  по  името  на  когото  се  нарекла  страната  П афлагония...  Ариан  разказвал,  че  според  други,  Тинос  и  Битинос,  по  името  на  които  страната  се  нарекла  Тиния  и  Битиния,  били  синове  на  Одрю с.  (Arrian.  Bithin.  fr.  20).  Х еродот  живее  през  V  в.пр.Хр.  (484  -  425  г.пр.Хр.)  и  е  съвременник  на  споменатите  по-горе  първи  сериозни  политически  прояви  на  битините  през  втората  половина  на  същ ия  този  V  век,  при  техния  цар  Дидалс  (Габелко  О.  2005:  524).  Ето  защо,  казаното  от  него  (  H dt.  V II,  75),  повторено  от  Ариан,  им а  своите  основания.  Видно  е,  че  битините  несъмнено  са  траки,  които  се  свързват  определено  с  европейските  си  събратя.  Битините  обитават  от  Боспора  до  Ребант,  което  несъмнено  е  днеш ната  река  със  запазено  реликтово  име  Рива.  Тоест  битините  са  в  западната  част  на  Битинския  полуостров,  от  където  могат  да  контролират  влизането/излизането  в  и  от  Боспора  и  Ч ерно  море.  Това,  че  Арес  има  прорицалищ е  при  битините,  определено  ги  свързва,  както  с  европейските  траки  тините  от  Салмидесос/Тиния/Тракийска  делта,  така  и  с  прорицателя  Ф иней,  който  неизменно  е  там,  във  Ф инеона  си  на  северната  европейска  страна  на  Боспора. 

113 

Калин Порожанов. ОДРИСКОТО ЦАРСТВО, ПОЛИСИТЕ... И АТИНА  Така,  и  в  този  текст,  тините  и  битините,  чрез  Ф иней,  ще  се  окажат  владеещите  вплаването  и  изплаването  в  и  от  П онта,  през  V  в.пр.Хр.  Сега,  обаче,  тините,  освен  в  Европа,  биват  поместени  и  в  Анатолия,  като  източни  съседни  на  битините,  с  които  са  братя.  Тук,  най-вероятно,  влияние  за  локализиране  на  тини,  източно  от  битините,  оказва  старото  название  на  острова  Тиниас,  който  се  намира  в  източния  край  на  Битиния,  и  ще  рече,  че  става  дума  за  прехвърляне  на  топоним а  като  етноним  в  неговия  отсрещ ен  континентален  хинтерланд.  В  случая,  важно  се  оказва  и  виждането,  че  П аф лагон,  тоест  пафлагоните,  е  истинският  син  на  Ф иней.  Това  означава,  че  и  този  текст  потвърждава  данните  на  К сеноф онт  и  А полоний  Родоски  за  тракийския  характер  на  областта  П афлагония  и  етноса  пафлагони,  нам иращ и  се  източно  от  битините/тините,  по  Ч ерноморското  крайбрежие  на  Анатолия.  Особено  интересно  е  определянето  от  Ариан  на  Тинос  и  Битинос  като  синове  на  О дрю с.  О дрю с  е  епонимът  на  европейския  тракийски  етнос  одрюси/одриси.  Одрисите  създават  най-голямото  тракийско  царство  в  Е вропа  от  края  на  V I  до  средата  на  IV  в.пр.Хр.,  в  което  тините  са  вклю чени  със  своята  етносна  държава,  наименована  Салмидесос/Тиния  на  Тракийската  делта,  като  парадинастическа  област  на  базилеята.  Но  в  споменатите  по-горе  представи  Тинос  и  Битинос  са  преди  всичко  синове  на  Ф иней.  Тук,  изглежда  се  поставя  знак  на  равенство  между  митичните  тракийски  родоначалници  Ф иней  и  Одрю с.  Такова  отъждествяване,  обозначаващ о  тините  като  съставна  част  на  Одриското  царство,  е  политическа  реалност  за  времето  на  одриските  царе  от  Терес  I  до  Керсеблепт,  вклю чително.  Тоест,  тук  може  да  се  види  времето  от  края  на  V I  до  средата  на  IV  в.пр.Хр.,  векове  през  които  одриските  царе  властват  над  Боспора  и  устието  на  П онта,  чрез  Ф инеона  в  Европа  и  заедно  с  Битиния  в  Анатолия.  Такъв  извод  потвърждава  и  казаното  по-горе  от  П оли би й  за  III  в.пр.Хр..  О бикаляйки  като  римски  императорски  легат  бреговете  на  Ч ерно  море  през  131  г.,  Ариан  определя,  че  ...  от  Тиниада  до  Салмидесос  имало  200  стадия...  От  Салмидесос  до  Ф ригия  имало  330  стадия;  а  от  тук  до  Кианеите  -  320,  за  тях  поетите  разказвали,  че  едно  време  блуждаели  и  че  през  тях  пръв  минал  корабът  Арго,  който  отнесъл  Я зон  в  Колхида;  от  К ианеите  до  светилищ ето  на  Зевс  Уриос,  където  било  устието  на  П онта  имало  40  стадия  (Arr.  per.  P.  Eux.  24).  Тук  топоним ът  Ф ригия,  отнасящ  се  за  място  в  Европейска  Тракия,  изглежда  трябва  да  се  локализира  при  дн.  нос  Карабурун,  чието  местоположение  съответства  на  цитираните  от  Ариан  разстояния.  Кианеите,  всъщност,  традиционно  маркират  и  обозначават  близост  до  Ф инеона  на  европейската  страна  на  Боспора,  при  устието  на  П онта.  У р и о с/ουριος  означава  носещ  попътен  вятър.  Очевидно,  това  е  бог,  който  помага  на  моряците.  На  пръв  поглед  изглежда,  че  хиеронът  на  Зевс  Уриос  е  старият  Х иерон  на  азиатската  страна  на  Боспора,  срещу  Ф инеона  -  на  европейската.  Н о ,  ако  се  сравни  това  сведение  на  Ариан  с  казаното  от  Полибий,  че  от  страна  на  П онта  междината  започвала  с  така  наречения  Х иерон,  където  Я зон  за  пръв  път  принесъл  ж ертви  на  12-те  бога  и,  че  той  лежал  на  азиатския  бряг  и  отстоял  на  20  стадия  от  разположения  срещу  него  в  Тракия,  храм  на  Сарапис/Сарапион  ...(Polyb.  IV,  39),  се  виждат  две  основни  разлики.  П ървата  е,  че  на  азиатския  бряг,  с  аргонавтите  се  свързва  Х иерон  на  12-те  свещ ени  божества,  а  не  на  едно,  каквото  е  Зевс  Уриос.  Втората  е,  че  от  Сарапиона/Ф инеона  до  Х рам а 

114 

III глава. ВЛАДЕТЕЛСКИТЕ РЕЗИДЕНЦИИ  на  12-те,  разстоянието  е  20  стадия,  а  от  Кианеите/Ф инеона  до  храма  на  Зевс  Уриос,  разстоянието  е  40  стадия,  което  е  двойно  повече.  И  тъй  като  и  на  двамата  автори  може  да  се  разчита  за  тяхната  добра  осведоменост,  е  логично  да  се  предположи,  че  става  дума  за  два  различни  храма  на  азиатската  страна  М акар,  че  най-близкото  азиатско  пристанищ е  до  Ф инеона  при  Гарибче  (Garipçe)  е  П ой разкьой (PoyrazKöy),  на  около  2  км,  ако  се  пресметне,  че  20-те  стадия  (средно  по  185  м)  са  около  3,5-4  км,  ще  се  окаже,  че  става  дума  за  Храм  на  12-те  свещ ени  божества  при  днеш ното  Анадолуфенери  (Anadolufeneri).  А  двойно  по-голямото  разстояние  на  Ариан,  от  около  7-8  км,  до  Х рам а  на  Зевс  Уриос,  ни  отвежда  към  Ч айяджъ  (Gayağzı),  което  е  в  посока  към  устието  на  вливащ ата  се  в  Ч ерно  море  река  Рива  (Riva),  несъмнено  древната  Ребас.  Клавдий  П толем ей  (втората  половина  на  II  в.  след  Хр.),  в  своята  География,  казва  че  от  изток  Тракия  се  ограничавала  с  Пропонтида...,  после  с  устието  на  П онта,  което  се  нарича  Тракийски  Боспор  и  след  това  с  брега  на  П онта  от  там  нататък  чак  до  предела  на  Д олна  М изия,  който  заемал  градусите  55°  -  44°  4 0 '.  От  тоя  предел  насам  описанието  било  следното:  след  М есембрия,  град  в  М изия,  идвал  Анхиало...,  Аполония...,  Тонзу...,  П еронтикон...,  нос  Тиниада  55°  4 0 '  -  44°,  Салмидесос  брегът  55°  2 0 ' -  43°  4 0 ',  нос  Ф илия  55°  3 0 ' -  43°  3 0 ',  Ф инополис  55°  3 0 ' -  43°  2 0 ',  и  в  устието  на П онта  Бизантион...  (Ptolem.  G eogr.  III,  11,  3).  П рави  впечатление,  че  П толем ей  назовава  като  устието  на  Понта  целия  Тракийски  Боспор,  а  не  само  входа  в  северната  му  част.  П р и  изброяването  на  топонимите  от  север  на  юг  и  от  запад  на  изток  са  поставени  нос  Тиниада,  Салмидесос,  нос  Ф илия,  Ф инополис,  със  съответните  градуси  и  минути.  Както  сочат  прецизно  изписаните  градуси  и  минути,  несъмнено  нос  Тиниада  е  дн.  нос  И неадабурун.  На  ю гоизток  от  него  изрично  е  споменат  брегът  С алмидесос,  а  не  само  базилеонът  Салмидесос,  при  дн.  селище  Къйъкьой  (старата  М идия),  както  се  мисли  обикновено.  Което  означава  че  брегът  на  С алмидесос  е  максимално  на  югоизток,  отвъд  дн.  Карабурун,  където  греш но  се  поставя  Ф илия,  та  чак  до  входа  на  Ч ерно  море,  до  където  се  простира  областта  Салмидесос,  съгласно  античните  представи.  Очевидно  е,  че  вътре  в  брега  С алмидесос  е  нос  Ф илия,  който,  както  стана  дума  по-горе,  може  да  се  отъждестви  с  дн.  Кумкьой,  където  е  запазен  топонимът  Килиос.  Ю ж н о  от  него  е  Ф инополис,  който  трябва  да  се  види  при  дн.  селище  Гарибче (Garipçe) -  при  устието  на  П онта  и  на  входа  на  Боспора.  А ноним ният  периплус,  който  се  датира  след  IV  в.,  казва,  че  след  Салмидесос  била  Ф ригия,  мястото  нататък  се  наричало  Ф илия,  и  хорйон  на  Бизантион,  и  нос,  към/при  Кианеите  било  наистина  Килас,  на  320  стадия...  (Anon.  Рer.  P.  Eux.  90).  Тук  се  вижда,  че  европейската  Ф ригия,  както  и  при  Ариан,  е  на  320  стадия  от  Кианеите,  което  означава,  че  и  тук  мястото  съвпада  с  дн.  нос  Карабурун,  в  ю ж н и я  край  на  езерото  Деркос/Теркос.  Ф илия  е  следващото,  в  посока  Кианеите,  място,  което  е  нос  и,  след  IV  в.,  вече  е  хорион=укрепление  на  Бизантион.  П р и  Кианеите  пък  е  К илас.  Изглежда,  анонимният  описвач  на  Понта,  говори  за  място,  което  е  недалеч  от  К ианеите.  Това  място,  носещ о  компилативно  събрани  названията  Ф илия,  Килас,  по  всяка  вероятност,  е  носът  с  пристанищ ен  залив  при  дн.  селище  Кумкьой,  със  запазен  в  съвремието  топоним  К илиос. 

115 

Калин Порожанов. ОДРИСКОТО ЦАРСТВО, ПОЛИСИТЕ... И АТИНА  Стефан  Византийски  през  V I  в.,  в  своята  Етника,  допълва  картината  като  казва,  че  Ф илеас  било  укрепление  на  Бизантион,  от  етникона  Ф илеатис,  наричано  ощ е  Ф илия,  други  пиш ели  от  Ф иней...  Ф инеон  бил  място  на  Понта,  създадено  от  Ф иней...  Ф инополис  бил  град  н а  П он та  от  Ф иней.  ^ е р п .  Byz.  Φίνειον,  Φ ι ν ό π ο λ ι ς ) .  И  през  V I  в.  представата за  Ф илия,  Ф илеас,  като  укрепление  на  Бизантион,  потвърждава  казаното  от  А ноним ния  периплус.  Добавката,  че  някои  го  свързват  с  Ф иней,  е  хапакс  и  изглежда  се  дълж и  на  съзвучията  в  имената,  а  не  на  сигурна  инф ормация.  Такъв  ред  на  мисли  допълнително  се  пояснява  с  това,  че  Ф инеонът  е  място  на Понта,  свързано  със  самия  Ф иней,  което  място  се  назовава  и  Ф инополис,  който  е  град  на  П онта.  П р и  такива  работни  изводи  е  логично  Ф илия,  Ф илеас  да  не  се  бърка  с  Ф иней  и  да  се  търси  при  съвременното  селище  Кумкьой,  където  и  днес  същ ествува  запазено  като  реликт  името  К илиас.  Така,  тракийската  владетелска  резиденция  Финеон-Финополис,  която  е  на  П онта,  съгласно  всички  цитирани  антични  извори,  има  основания  да  се  локализира  при  устието  на  П онта,  което  е  и  вход  на  Боспора,  в  района  на  днеш ното  селище  с  пристанище  Гарибче (Garipçe). Впрочем,  не  случайно,  на  историческата  карта  на  Дройзен,  представящ а  провинция  Тракия  през  Късната  Римска  империя,  след  Диоклетиан  (284  -  305  г.),  Ф инополис  стои  точно  на  това  място  (Droysen  G.  1886,  17).  Не  случайно,  по  Ю гозападното  Ч ерноморие,  при  гр.  Ахтопол  (IGBulg.  I,  №  474)  и  при  нос  Карабурун  до  езерото  Деркос/Теркос  (Гюзелев  М .  2009,  292),  се  откриват  оброчни  релефи,  от  Римската  епоха,  посветени  на  тракийското  божество,  наречено  Х ерос  Стомианос.  Този  тракийски  Херос  е  покровител  на  Устието,  което  е  едно  -  това  е  устието  на  Боспора/Босфора  и  вход  на  Понта/Черно  море  (V lahov  K.  1985,  360¬  364).  Н есъмнено  този  тракийски  Херос  е  местен,  древен,  народен,  фолклорен  образ  на  П окровителя  на  корабоплаването  през  Боспора  (Орачев  Ат.  1990,  344¬  346),  който  се  открива  литературизиран  в  античните  извори,  под  името  на  легендарния  тракийски  цар-жрец-предсказател  Ф иней.  22)   Βιζύη.  Βύζη.  Според  Корпуса  на  Димитър  Дечев  името  е  тракийско  (Detschew  D.  1976,  60-61).  Страбон  сполучливо  нарича  Биза/Виза  базилейон  на  астите,  което  означава,  че  това  е  царска/владетелска  резиденция  на  траките  асти  (Strab.  V II,  fr.  48).  Стефан  Византийски  определя  Биза/Виза  като  полис  в  Тракия,  но  същ о  го  нарича  базилейон  на  астите  (Steph.  Byz.  169,  13).  Базилейонът,  тоест  тракийската  царска/владетелска  резиденция,  Бизия/Биза/Виза,  според  наличните  писмени  извори,  епиграфски  и  археологически  паметници  (V elkov  V .  1978,  174-181),  се  локализира  в  И зточна  Тракия,  от  северната  страна  над  днеш ния  град  Визе,  на  около  75  км  югоизточно  от  съвременния  турски  град  Къркларели,  известен  на  български  като  Лозенград  (Гюзелев  М.  2009,  277).  Той,  обаче,  всъщност,  е  в  хинтерланда  на  носа-полуостров  Салмидесос,  само  на  около  30  км  западно-югозападно  от  него,  разположен  е  на  високо  естествено  укрепено  хълмисто  възвишение  от  ю жните  части  на  Странджа,  което  им а  най-близка  връзка  имено  със  Салмидесос  на  Ч ерноморието.  Убедително  116 

III глава. ВЛАДЕТЕЛСКИТЕ РЕЗИДЕНЦИИ  се  аргументира,  че  може  да  се  предположи  съществуването  на  Бизия  още  към  VIV  в.пр.Хр.,  при  което,  приемането  на  наличие  на  вътрешно  укрепление  води  към  предположението,  че  е  възможно  в  по-ранен  период  тук  да  е  възникнала  укрепена  (пара)  династическа  резиденция  -  тюрсис,  около  която  по-късно  е  създаден  царският  град.  (Стоянов  Т.  1984,  37).  Н а  североизток  от  крепостта-резиденция,  внуш ително  доминиращ о  над  равнината,  е  разположено  около  3  км  плато,  което  в  източния  си  край  завърш ва  с  върха,  носещ  символното  култово  име,  означено  на  турски  като  Гьозтепе,  което  им а  своето  българско  съответствие  в  името  Виденица,  отнасящ о  се  за  връх  с  подобно  културно-историческо  местоположение  в  Западните  Родопи  (Стоянов  Т.  1984,  38).  От  ю ж ната  си  страна  това  плато  е  осеяно  със  скално-изсечени  мегалитни  паметници,  които  принадлежат  на  тракийската  древност  и  свързания  с  нея  владетелски  култ.  В  този  контекст  неслучайно  Д ионис  е  смятан  за  митичен  основател  на  града  и  вероятно  е  бил  главен  негов  бог  (V elkov  V .  1978,  179-180;  Стоянов  Т.  1984,  37).  П овече  от  очевидно  е,  че  и  тук  сме  изправени  пред  един  тракийски  дионисов,  орфически,  което  ще  рече  царски  тип  култов  град,  подобен  на  малоазийския  фригийски,  наричан  Града  на  М идас  и  смислово  съдържащ  доктриналните  характеристики  и  на  Салмидесос  орфикос  на  Черно  море,  както  и  на дионисовия  И смарос  на  Тракийско  море.  Ако  Салмидесос  е  крепост  на  полуостров  в  морето,  то  Виза  е  също  крепост  на  полуостров,  но  на  суш ата  -  на  континента.  Двата  царски  града-владетелски  резиденции  -  се  намират  в  хинтерланда  си,  един  спрямо  друг.  Салмидесос  и  Виза  са  две  лица  на  едно  цяло,  представящ и  по  същ ината  си,  тракийски  царски  тип  град-резиденция  на  владетел  и  едновременно  с  това  култови  места-светилища  на  етносна  държава,  оглавявана  от  същ ия  владетел,  който  е  върховен  ж рец  и  бог  за  своите  поданници.  23)   Връх  Ш илото, край Бургас  П р и  Бургас  се  нам ира  тракийска  владетелска  резиденция  със  светилищ е  на  А полон  Карсенос,  археологически  засвидетелствана  за  цялата  Античност  (ранножелязна,  класическа,  елинистическа  и  рим ска  епоха),  локализирана  на  връх  Ш илото,  което  е  на  ниската  планина  Ч ерн и  връх,  разполагащ а  се  между  Бургаското,  М андренското  езеро  и  Ч ерно  море  (К ияш кина  П.,  И в .  Карайотов,  2000:  58-61;  К ияш кин а  П.  2000,  106-116;  К арайотов  И в.,  2004:  10-12).  Д ом иниращ ата  позиция  на  тази  тракийска  владетелска  резиденция-светилищ е,  на  връх  Ш илото,  при  Бургас,  природо-географски  обхващ а  внуш ителна  територия:  на  север  до  Стара  планина,  в  чието  поднож ие  е  полисът  М есамбрия,  на  юг/югоизток  до  началото  на  Странджа  планина,  представено  с  М едни  рид,  на чието  крайбрежие  е  полисът  Аполония,  а  на  изток  се  плискат  вълните  на  Ч ерно  море.  Същ ото  това  място  на  върха  е  посочено  още  като  тракийска  крепост  (Балабанов  П.  1984,  11,  фиг.  1),  а  в  близост,  югозападно  от  нея,  на  северния  бряг  на  М андренското  езеро,  е  локализиран  и  разкопаван  тракийски  тю рзис  от  елинистическата  епоха,  с  по-конкретна  датировка  преди  средата  на  IV  -  началото  на  II  в.пр.Хр.,  в  който  импортната  керамика,  сред  която  особено  многобройни  са  фрагментите  от  амфори,  е  повече  от  три  четвърти  от  целия  събран  материал  и  има 

117 

Калин Порожанов. ОДРИСКОТО ЦАРСТВО, ПОЛИСИТЕ... И АТИНА  точни  аналогии  сред  находките  в  Аполония  и  М есамбрия  от  IV  -  III  в.пр.Хр.  (Балабанов  П.  1984,  11-38).  Н есъмнено  тези  факти  сочат  контакти  по  море  на  тракийската  крепост  -  владетелски  тю рзис  -  резиденция  със  светилищ е  при  връх  Ш илото,  най-вече  със  съседните  елински  полиси  Аполония  и  М есамбрия.  Връзките  на  одриски  династи  с  елински  градове  се  потвърждават  и  от  епиграфските  паметници.  В  едно  от  тракийските  морски  тържищ а,  това  в  м.  Сладките  кладенци,  в  дн.  ю ж ен  квартал  П обеда  на  град  Бургас,  е  намерен  надпис  на  старогръцки  от  средата  на  III  в.пр.Хр.,  в  който  се  казва,  че  Райскупорис,  син  на  царя  Котис,  който  е  изпратен  от  бащ а  си  като  заложник,  след  изтичане  на  заложничеството  останал  в  града...  (Тодоровъ  Я.  1933,  72;  M ihailov  G.  1970,  357¬  358,  №  389;  Карайотов  И.  2004,  11).  Я нко  Тодоров  смята,  че  този  цар  Котис  е  същ ият  цар  К отис,  който  е  син  на  Райздос  от  Д елф ийския  надпис  от  261  или  269  г.пр.Хр.  (Dittenberger  G.  1915,  №  438;  Тодоровъ  Я.  1933,  68-72).  Георги  М ихайлов  аргументира,  че  не  може  да  става  дума  за  един  и  същ  цар  К отис;  освен  това  той  приема,  че  елинският  град,  за  който  се  говори  в  надписа,  е  Аполония,  и  че  фрагментираният  епиграф ски  паметник  е  пренесен  от  този  полис  в  района  на  Бургас  (М ихайлов  Г.  1955,  156;  M ihailov  G.  1970,  357-358, № 389).  Второто  предположение  не  е  обосновано  с  никакви  доводи,  но  вероятно  се  дълж и  на  факта,  че  според  Страбон  Анхиало  е  малко  градче  на  аполонийците  и  самата  Аполония  (είτ'  Α γ χ ι ά λ η  π ο λ ί χ ν ι ο ν  Ά π ο λ λ ω ν ι α τ ώ ν  κ α ι  α υ τ ή  Α π ο λ λ ω ν ί α .  Strab.  VII,  6,  1),  поради  което  се  мисли,  че  районът  на  Бургас,  както  и  целият  Бургаски  залив  се  включва  в  хората  на  Аполония.  Н ещ о  повече,  безусловно  се  приема,  че  търж ищ ето  при  Сладките  кладенци  в  Бургас  е  емпорион  на  Аполония  (Isaac  B.  1986,  249),  становищ е,  което  несъмнено  е  повлияно  от  мнението  за  аполонийска  принадлежност  на  надписа  с  имената  на  цар  Котис  и  сина  му  Райскупорис.  Но  дали  това  е  така?  В  публикацията  си  за  споменатия  по-горе  тракийски  тю рзис  на  М андренското  езеро,  под  връх  Ш илото  край  Бургас,  П етър  Балабанов  категорично  заявява,  че  няма  никакви  данни  представяният  район  на  Бургас  някога  да  е  влизал  в  градските  територии  на  А полония  или  М есамбрия;  и  поради  това  -  нещ о  много  важно,  а  именно  -  обяснението,  че  същ ият  този  декрет  е  издаден  от  Аполония  и  е  пренесен  по-късно  в  Бургас,  не  може  да  бъде  достоверно,  защото  ако  надписът  е  намерен  на  мястото,  за  което  е  предназначен,  тоест  в  Бургас,  в  него  трябва  да  се  види  копието  на  декрета,  което  е  поставено  на  територията  на  тракийския  контрагент  на  полиса  (Балабанов  П.  1984,  36).  В  контекста  на  представените  изворови  материали  от  всякакво  естество  е  логично  да  се  приеме,  относно  надписа  от  Бургас,  който  съдържа  имената  на  цар  Котис  и  сина  му  Райскупорис,  че  всъщ ност  става  дума  за  единия  екземпляр  на  постановлението,  който  се  намира  при  династа  в  крайбрежната  одриска  владетелска  област,  а  другият  екземпляр  трябва  да  е  бил  поставен  на  видно  място  в  съответния  полис,  например  А полония  или  М есамбрия.  Дали  полисът,  в  който  остава  да  живее  одриският  престолонаследник  Райскупорис,  е  Аполония  или  М есамбрия,  а  защо  не  и  Анхиало,  няма  особено  значение.  П о-важно  е,  че  се  обръщ а  специално  внимание  на  впечатляващия  факт,  че  от  територията  на  днешния  Бургас  произлизат...  три  антични  надписа  с  тракийски  царски  имена, 

118 

III глава. ВЛАДЕТЕЛСКИТЕ РЕЗИДЕНЦИИ  поради  което  се  заключава,  че  струпването  на  такъв  епиграфски  материал  досега  никъде  другаде  не  е  открито  (К арайотов  И в .  2004,  11).  Тук,  освен  споменатия  надпис,  се  имат  пред  вид  още  два  по-късни  антични  надписа.  Единият  -  от  I  в.,  открит  в  северното  пристанищ е-тържищ е,  при  квартал  И згрев  на  гр.  Бургас  -  е  посветен  на  бога  А полон  К арсенос,  с  посветител  Аполоний,  син  на  Ептайкент,  от  Биза,  който  е  стратег  на  Анхиало,  на  Селетика  и  на  Рюсика,  по  времето  на  Реметалкас,  цар  на  траките;  другият  -  е  плоча  от  връх  Ш илото  с  изображение  на  тракийския  херос  и  отново  е  с  посвещ ение  на  А полон  Карсенос  (К ияш кина  П.  2000,  109-110).  Тези  епиграфски  паметници  несъмнено  потвърждават  принадлежността  на  района  на  Бургас  в  Древността  към  Одриската  царска  династия.  Не  мога  да  не  отбележа  ощ е,  че  в  този  район,  на  континента,  между  Анхиало  и  Бургас,  при  с.  Банево,  е  и  владяното  от  траките  светилищ е  при  горещите  минерални  извори,  чрез  укрепения  тракийски  култов  център  (Гюзелев  М .  2009,  93-94),  при  Aquae  Calidae,  известно  днес  като  Бургаските  минералните  бани.  Тук  са  открити  бронзови  монети  на  одриския  цар  Х ебризелм  (387/386  383/382  г.пр.Хр.)  (Balabanov  P.  1990,  34-38;  Тачева  М.  2006,  127-133),  които  несъмнено  са  предназначени  за  вътреш ната  търговия  на  Одриското  царство,  част  от  което  е  споменатото  светилищ ето  с  укрепения  култов  център.  Както  стана  дум а  за  резултатите  от  археологическите  проучвания,  неоспоримо  потвърдени  и  от  епиграфските  паметници,  именно  в  района  на  град  Бургас,  се  локализира  укрепен  тракийски  владетелски  център  със  седалище  при  светилищ ето  на  Аполон  К арсенос,  на  връх  Ш илото,  между  Бургаското,  М андренското  езеро  и  Ч ерно  море.  Тук  са  открити:  сребърни  монети  на  одриския  цар  Котис  I  (383/382  -  360/359  г.пр.Хр.)  (Ю рукова  Й.  1992,  65),  много  бронзови  монети  на  Аполония,  като  специално  се  отбелязва  съкровищ ето  от  120  сребърни  аполонийски  драхми,  от  първата  половина  на  IV  в.пр.Хр.,  една  бронзова  монета  на  М есамбрия,  от  втората  половина  на  II  в.  и  една  бронзова  монета  на тракийския  цар  М остис  (ок.  125  -  86  г.пр.Хр.)  (К ияш кина  П.  2000,  107-108).  Тези  нумизматични  данни  потвърждават  тезата  за  активно  ф ункциониращ  одриски  владетелски  център,  който  несъмнено  владее  крайбрежието  на  Бургаския  залив.  В  този  контекст  им а  достатъчно  основания  да  се  мисли,  че  именно  тук,  в  района  на  Бургас,  резидират  не  само  одриски  царе  като  споменатия  Котис,  бащ а  на  Райскупорис,  а  по-скоро  одриски  парадинасти  или  субпарадинасти,  от  които  имената  на  пет  са  сигурно  засвидетелствани  в  Н адписа  от  М есамбрия  от  края  на  IV/началото  на  III  в.пр.Хр.  (Гълъбов  И в .  1950,  7-22;  M ihailov  G.  1970,  257-262,  №  307).  Това  са  М опсиестас,  Тарутинас,  М едистас,  Котис  и  накрая  Садалас.  П оим енно  назованите  предш ественици  на  Садалас  могат  да  се  поставят  като  реални  владетели,  назад  във  времето,  не  само  на  IV  в.пр.Хр.,  но  и  на  V  в.пр.Хр.  Впрочем,  дали  Садалас  от  края  на  IV /началото  на  III  в.пр.Хр.  е  независим  местен  одриски  династ  или  е  пара-  или  по-вероятно  субпарадинаст  на  цар  на  Одриската  базилея,  или  е  васален  династ  на  македонски  елинистически  цар,  ще  останат  варианти  на  разсъждения  в  сф ерата  на  предположенията.  В  случая  е  важно,  че  от  политическия  център  на  връх  Ш илото,  с  крайбрежните  си  тържищ а-пристанищ а,  най-вероятно,  този  тракийски  владетел,  с  одриско  потекло,  води  напълно  самостоятелна  политика,  спрямо  полисите  по  крайбрежието,  като  в  конкретния 

119 

Калин Порожанов. ОДРИСКОТО ЦАРСТВО, ПОЛИСИТЕ... И АТИНА  случай  се  визира  един  от  тях  -  М есамбрия.  М ож е  да  се  предположи,  че  такива  са  били  взаимоотнош енията  на  цялата  посочена  одриска  пара-  или  субпарадинастия  през  V  -  к р . ^ / н а ч .  III  в.пр.Хр.,  но  не  само  с  М есамбрия,  а  и  с  други  елински  градове.  П ристанищ ата  с  тържища,  на  споменатата  укрепена  тракийска  владетелска  резиденция  със  светилище  при  връх  Ш илото,  се  локализират  по  крайбрежието  на  Бургас,  както  следва.  Едно  -  в  ю ж н ия  квартал  Победа,  а  второ  -  в  северния  квартал  И згрев.  Тук,  и  на  двете  места,  са  регистрирани,  великолепно  документирани  по  археологически  път,  за  цялата  Античност,  големи  и  изключително  интензивно  функционирали  търж ищ а  на  брега  на  морето,  които  са  държ ани  и  контролирани  от  тракийските  владетели,  парадинасти  или  субпарадинасти  на  одриския  цар,  резидиращ и  в  крепостта-резиденция-светилище  на  връх  Ш илото  между  Бургаското,  М андренското  езеро  и  Ч ерно  море  (К ияш кина  П.  2000,  106-116;  К ияш кина  П.,  И в .  Карайотов,  2000:  58-61;  Карайотов  И в.,  2004:  10-12;  Гюзелев  М .  2009,  98-101).  Н ям а  как  функциите  на тържищ е  да  не  изпълнява  и  крайбрежното  тракийско  селищ е,  локализирано  североизточно  от  Бургас  и  западно  от  град  П оморие  (античния  Анхиало),  в  местността  Герена,  с  найвероятно  пристанище  при  нос  Акротир/Кротирион.  От  публикуваните  резултати  на  проучвания  обект  се  знае,  че  началото  на  ж ивота  тук  започва  към  V III  в.пр.Хр.  и  продължава  през  цялата  Античност;  той  е  засвидетелстван,  както  с  останки  от  каменни  зидове,  така  и  с  местна  и  вносна  гръцка  керамика  (Стоянов  Т.  1993,  17¬  25;  Гюзелев  М.  2009,  95,  228).  Н апълно  реално  е  и  това  търж ищ е  с  пристанище  да  е  държано  от  субпарадинастията,  резидиращ а  на  връх  Ш илото,  субординиращ о  контролиращ а  го,  чрез  недалечния  на  континента  укрепен  тракийски  култов  комплекс  и  светилище,  известно  в  Древността  като  Aquae  Calidae,  свързано  с  горещите  минерални  извори  при  с.  Банево  (Гюзелев  М .2009,  93-94).  Така  се  очертават  три  тракийски  морски  пристанищ а-тържищ а  в  района  на  Бургаския  залив,  владяни  и  контролирани  от  укрепена  тракийска  владетелска  резиденция  със  светилищ е  на  Аполон  К арсенос  при  връх  Ш илото. 

§  4.  Г О Р Н О Т Р А К И И С К А  Н И З И Н А  24)  Δρογγίλον.  Д ронгилон  е  споменато  чрез  Х арпократион  у  Демостен  като  тракийско  място/хорйон  (Demosthen.  V III,  44).  Както  стана  дум а  по-горе,  от  времето  на  К сенофонт  и  след  това,  терминът  хорйон  носи  повече  значение  на  укрепено  място-крепост  (П орожанов  К.  2002а,  329-333;  Porozhanov  K.  2003,  133-137;  2007,  500-503).  Укрепено  място  с  това  име  се  изброява  сред  лошите/долните/нищите  (κακών)  места  в  Тракия,  каквито  са  Дронгилон,  Кабиле  и  М астейра,  според  Д емостен  (Demosthen.  V III,  44).  И зброяването  е  във  връзка  с  похода  на  Ф илип  II  в  Тракия  от  341  г.пр.Хр.,  когато  той  ликвидира  самостоятелността  на  Одриското  царство  на  Керсеблепт.  П осоката  на  движение  на  войската  му  е  от  югозапад,  през  тракийския  град 

120 

III глава. ВЛАДЕТЕЛСКИТЕ РЕЗИДЕНЦИИ  Пулпудева,  който  той  преименува  на  Ф илипополис  (Пловдив),  към  Кабиле  (Ямбол)  и  от там  на юг  към  морските  резиденции.  Тъй  като  резиденцията  М астейра  се  локализира  при  село  М ладиново,  Свиленградско,  Хасковска  област,  на  южните  склонове  на  Сакар  (Димитров  Б.  1975,  56-68;  Фол  Ал.  1975,  97-98;  К Е ТД  1993,  173),  то  Дронгилон  може  да  се  търси,  някъде  по  трасето  на  Ф илип II,  югозападно,  преди  Кабиле.  25)  Κ α β ύ λ η , Cabyle, Cabula.  Според  Димитър  Дечев  (Detschew  D.  1976,  220-221)  Кабиле  е  град  на  около  7  км  северозападно  от  Ямбол,  на  завоя  на  река  Тунджа.  В  И нвентарния  свод  на  архаичните  и  класическите  полиси  (Inventory  2004,  893-894)  Кабиле  е  отбелязано  като  селище  от  тип  С:у,  което  означава,  че  макар  в  някои  извори  то  да  е  назовавано  като  полис,  по-малко  сигурно  е  то  да  е  полис;  а  в  него  неелинското  е  по-силно,  но  има елементи  и  на гръцката цивилизация.  Демостен  изброява  сред  лошите/долните/нищите  места  в  Тракия  Дронгилон,  Кабиле  и  М астейра  (Demosthen.  V III,  44).  Теопомп  (Theopomp.  frg.  220)  говори  за  Кабиле  като  хорион  в  Тракия.  П олибий  нарича Кабиле  полис  в  Тракия  (Polyb.  X III,  10,  10).  Страбон  казва,  че  над  Бизантион  при/до  етноса  асти  е  полисът  Калибе  (=Кабиле) (Strab. V II,  6, 2).  Клавдий  П толемей  изброява  като  вътреш ни  градове  в  Тракия  Кипсела,  Бизия, Кабиле (Ptol. III,  11, 7).  Стефан  Византийски,  в  единия  случай  казва  Кабиле,  град  в  Тракия,  в  хората  на  астите  (Steph.  Byz.  346,  1),  а  в  другия  -  Бабиле  (=Кабиле)  -  град  на  одрисите:  (Steph.  Byz.  154,  8).  И  така,  за  Демостен  сред  лошите/долните/нищите  ( κ α κ ώ ν )  селища  Д ронгилон  и  М астейра  е  и  Кабиле.  Кабиле  и  другите  две  селища,  обаче,  са  с  такава характеристика,  защ ото  са  превзети  от  ненавиждания  от  Демостен  Ф илип  II  (359  -  336  г.пр.Хр.),  през  342/341  г.пр.Хр.  А  те  са  завладени  от  македонския  цар,  защ ото  са  важни  от  военна  гледна  точка  хориони  -  но  не  като  обикновени  селища,  а  като  укрепени  места,  за  които  си  струва  да  се  воюва  за  да  бъдат  владяни.  Страбон,  Клавдий  П толемей  и  Стефан  Византийски  съобщават  Кабиле  като  град/полис  във  вътреш на  Тракия,  което  ще  рече  некрайбрежна  Тракия.  П оследният,  обаче,  дава  информация,  като  пояснява,  че  това  е  град  на  одрисите.  Така,  Кабиле  се  очертава  като  укрепено  място  (град)  на  одрисите.  Тоест,  резиденция  на  одриските  владетели.  Градът  е  локализиран  чрез  разкопки  на  около  7  км  северозападно  от  днеш ния  град  Ямбол,  на  и  под  Зайчи  връх.  Там  е  открито  светилище  на  Великата  богиня-майка  под  образа  на  Кибела,  което  и  чрез  керамиката  сочи  обитаване  от  траки  от  Х  в.пр.Хр.  насетне.  П рез  V  и  IV  в.пр.Хр.  се  установяват  активни  търговски  връзки  на  селището-резиденция  с  елинските  центрове  в  Егейския  свят  (Кабиле,  I,  1982;  II,  1991;  К Е ТД  1993,  130-131).  26)   Μ ά σ τ ε ι ρ α ,  Β ά σ τ ε ι ρ α .  Според  Димитър  Дечев  (Detschew  D.  1976,  45-46)  името  е  тракийско. 

121 

Калин Порожанов. ОДРИСКОТО ЦАРСТВО, ПОЛИСИТЕ... И АТИНА  Както  Кабиле,  така  и  М астейра  е  споменато  като  селище,  чрез  Харпократион,  у  Демостен,  който  изброява  сред  местата,  които  са  κ α κ ώ ν ,  тоест  това  са  лошите/долните/нищите  места  в  Тракия:  Дронгилон,  Кабиле  и  М астейра  (Demosthen.  V III,  44).  М астейра  се  локализира  по  ю жните  склонове  на  Сакар  планина,  при  село  М ладиново,  Свиленградско,  Хасковска  област.  И  днес  топонимът  е  запазен  като  М астейре,  М астейрен  (Димитров  Б.  1975,  56-68;  Фол  Ал.  1975,  97-98).  Тук,  несъмнено  е  в  сила  коментарът  за  важността  на  тези  селищ а  като  укрепени  одриски  резиденции,  направен  по  повод  същ ия  пасаж  на  Демостен  за  К абиле.  М естата  са  κ α κ ώ ν ,  тоест  лоши/долни/нищи,  защ ото  са  завладени  от  Ф илип  II,  срещ у  когото  Демостен  води  активна  политическа  кампания.  Очевидно  Ф илип  II  завладява  важни  одриски  резиденции  за  да  улесни  подчиняването  на  Одриското  царство  на  Керсеблепт,  което  е  най-силният  му  конкурент  за  властване  в  Европейския  Ю гоизток.  Така,  М астейра  е  несъмнена  одриска  владетелска  резиденция. 

§  5.  О Б О Б Щ Е Н И Е  Всичките  26  резиденции,  регистрирани  в  изворите,  се  намират  в  крайния  югоизток  -  към  и  на  моретата  на  Европейска  Тракия.  Те  могат  да  бъдат  групирани  така.  Н а  М рам орно  море:  Л евке  акте,  Тиристасис,  Хераклея,  Орни,  Ганос  и  Херайон/Неон  тейхос  тейхос.  П р и  Ганиада,  някъде  между  Ганос  и  Серейон  тейхос,  са  Ергиске  и  М юртенон/М иргиске.  Северно/северозападно от Х и е р о н орос са Апрос и Беос  Кенос.  Континентално,  северно  от  П еринт,  на  около  10  км  от  морето,  е  Беос,  а  на  около  20  км  -  е  Онокарсис/М окарсос.  Очевидно  изглежда,  че  присъствието  на  одриските  владетели  на  М раморно  море  е  най-силно.  Тук  са  8  крайбрежни  и  4  континентални  резиденции,  намиращ и  се  не  много  далеко  от  морето.  Тук  на  и  над  П р о п о н ти да е и Ганиада - С вещ ената планина на одрисите, наричана от елините  Х иерон  орос.  О бщ о те  са  12.  Н а  Тракийско  море:  И зточно  от  М аронея  са  Исмарос,  Серион  тейхос,  при  едноименния  нос,  вдаден  в  морето,  между  И смарос  и  Дорискос,  както  и  самият  Дорискос,  на  десния  бряг  на  река  Хеброс  (М арица).  Не  много  далеко  на  север  от  Дорискос,  на  ок.  20  км,  на  левия  бряг  на  реката  е  Кипсела,  още  по-на  север,  на  ок.  60  км  срещ у  течението  на  реката,  е  Гейстой/Гестос  Още  малко  по-на  север,  на  ок.  20  км,  при  водосбора  на  реките  Хеброс,  Арда  и  Тонзос  (Тунджа),  е  Одрюса/Одрюсия.  На  изток/югоизток  от  Дорискос  е  Саютаба/Сауада,  която  е  на  континента,  над  залива  М елас  и  Тракийския Херсонес.  Така,  на  и  над  Тракийско  море,  Одриското  царство  има  3  крайбрежни  и  4  континентални  резиденции,  от  които  2  са  разположени  не  много  далеко  от морето.  Общо  те  са  7.  Н а Ч ерно  море: 

122 

III глава. ВЛАДЕТЕЛСКИТЕ РЕЗИДЕНЦИИ  На  Ю гозападното  Ч ерноморие  е  Салмидесос,  чието  континентално  съответствие  е  Бизия/Биза/Бизе.  Тук,  от  Западното  Ч ерноморие,  се  добавя,  и  укрепената  резиденция-светилищ е,  локализирана  на  връх  Ш илото,  край  Бургас.  П р и  устието  на  П онта,  в  началото  на  Боспора/Босфора  е  Финеон-Финополис.  О бщ о,  резиденциите  са 4.  В  Г орнотракийската  низина:  К ъм  и  на  завоя  на  река  Тонзос  са  най-северните  Д ронгилон  и  Кабиле.  На  юг  от  тях,  северозападно  над  водосбора  на  реките  Х еброс,  Арда  и  Тонзос,  се  н ам и ра  М астейра.  О бщо,  резиденциите  са  3.  М естоположението  на  26-те  владетелски  резиденции  много  добре  очертава  основните  морски  крайбрежия,  над  които  одрисите  могат  да  се  налагат  с  дипломация  или  със  сила.  То  потвърждава,  че  държаните  крайбрежия  са:  западната  и  средната  част  на  Северното  М раморноморие  -  най-вече  при  и  около  Х и ерон  орос/Ганиада,  източната  половина  на  крайбрежието  на  Тракийско  море  и  в  Ю гозападното  Ч ерноморие  до  северната  страна  на  Боспора,  включително.  Видно  е,  че  по  тези  морски  крайбрежия  на  Одриското  царство  има  не  само  елински  полиси,  в  случая  17  с  Аполония  П онтика,  фигуриращ и  в  Атинските  трибутни  листи,  но  и  достатъчно  много  крайбрежни  владетелски  резиденции,  в  случая  14,  които  се  допълват  и  от  другите  12  -  в  недалечния  тил  на  континента.  И  така,  чрез  тези  26  резиденции,  засвидетелствани  предимно  в  писмените  и  отчасти  в  археологическите  извори,  а  вероятно  и  чрез  други  неизвестни  нам  резиденции,  одриските  владетели  управляват  държавата  си.  В  тези  управленски  пунктове  на  Одриското  царство  се  генерира  владетелска  мощ ,  от  тях  могат  да  се  налагат  и  да  се  събират  данъците,  както  от  подвластните  траки,  така  и  от  елинските  градове.  Впрочем,  през  втората  половина  на  V  в.пр.Хр.  и  град  Бизанте  несъмнено  играе  ролята  на  одриска  царска  резиденция,  което  е  много  добре  видимо  от  писмените  извори.  Това  е  засвидетелствано  от  Х еродот  (Hdt.V II,  137)  и  Тукидид  (Thuc.  II,  67,  1-3),  по  времето  на  цар  Ситалк  (444  -  424  г.пр.Хр.),  по  повод  пленяването  на  спартанския  дипломат  от  царската  администрация  в  Бизанте,  тръгнал  да  отплава  от  този  град  за  мисия  в  П ерсия.  Засвидетелствано  е  при  цар  Меток/Медок/Амадок  I  (405/404  -  387/386  г.пр.Хр.),  представен  със  своя  парадинаст  Севт  (II)  (401/400  -  387/386  г.пр.Хр.),  който  държ и  като  тракийски  хубавите  крайморски  крепости  Бизанте,  Ганос  и  Н ео н  тейхос,  изрично  казано  от  К сеноф онт  (X en.  Anab.  V II  5,  8).  П одобно  на  Бизанте,  въз  основа  на  неплащ анията  към  Архета,  може  да  се  предположи,  че  вероятно  и  Серейон  тейхос  е  поставен  в  същ ото  положение  от  Одриската  базилея.  И  още  нещ о.  Резултатите  от  археологическите  проучвания  на  полисаем порион  Зоне-М есамбрия,  както  стана  дума  по-горе,  представят  не  само  силно  присъствие  на  траки  в  него,  но  и  наличие  на  голяма  резиденциална  сграда,  найвероятно  свързана  с  тракийски  владетели  или  по-скоро  -  с  техни  представители.  Ето  го  и  най-логичното  обяснение  за  неплащ ането  на  Зоне  към  Архета.  Това  дава  основание  да  се  мисли,  че  подобно  може  да  е  положението  в  и  с  другите  по-малки  полиси-емпориони  Дейре,  Сале  и  Д рю с,  а  защ о  да  не  се  допусне,  в  известна  степен,  специално  и  за  средноголемите  полиси  М аронея  и  Дикая. 

123 

Калин Порожанов. ОДРИСКОТО ЦАРСТВО, ПОЛИСИТЕ... И АТИНА  Така,  като  се  добавят  поне  Бизанте  и  Зоне-М есамбрия,  крайбрежните  резиденции  на  Одриската  базилея  нарастват  на  16,  а  като  се  включат  и  континенталните  -  на  28.  Тук,  относно  поддържането  на  военно-политическата  активност  на  владетелските  резиденции,  точно  на  място  идват  думите  на  Псевдо-Аристотел,  казани  по  повод  отнош енията  на  одриския  цар  Котис  I  с  полиса  П еринт,  от  които  става  ясно,  че  владетелят  поддърж а  свои  гарнизони  с  войници  в  тези  хориони,  като  е  очевидно,  че  значението  на  термина  χ ω ρ ί ο ν  и  за  Псевдо-Аристотел  е  укрепено  място,  крепост  ([Pseudo]-Aristot.  О есопот.  1351  A  22-27).  Н есъм нено,  поддържането  на военни  гарнизони в  резиденциите,  е  правило,  валидно  не  само  за  Котис  I,  но  и  за  всички  останали  одриски  царе.  И м ен н о  чрез  военните  гарнизони,  пребиваващ и  в  тези  укрепени  места  с  войници,  резиденциите  успеш но  могат  да  контролират  подвластните  на  Одриското  царство  територии  и  крайбрежия.  Какво  представляват  тези  одриски  владетелски  резиденции  ни  съобщ ава  Атеней  (Athen.  12,  531e),  който  предава,  че  Теопомп  разказва  в  първата  книга  на  своята  История  на  Ф илип  как  На  третия  ден  Ф илип  (II)  пристигнал  в  О нокарсис,  място  в  Тракия  с  голяма  гора...  То  било  и  едно  от  местата,  предпочитани  от  Котис,  който  от  всички  тракийски  царе  се  отдавал  най-много  на  удоволствия  и  разкош.  Той  обхождал  страната  си  и,  гдето  виждал  места  сенчести  с  дървета  и  богати  с  води,  построявал  зали  за  пиршества.  И  като  посещавал  всяко  едно  от  тия  места,  колкото  пъти  му  се  удавало,  принасял  жертви  на  боговете  и  общувал  със  сановниците  си  и  се  чувствал  блажен  и  щастлив,  докато  найсетне  дръзвал  да  богохулства  и  да  оскърбява  Атина.  (преводът  е  от  И С И Г Т М .  1949,  368).  След  чудесния  популярен  превод,  представящ  екзотиката  и  странностите  на  одриския  владетел  Котис  I,  съзнателно  описвани  като  такива,  по  политически  и  морализаторски  причини,  през  Античността,  щ е  си  позволя  да  направя  няколко  пояснения.  П ървото  от  тях  е,  че  гръцкият  термин  χ ω ρ ί ο ν ,  тоест  място  в  Тракия,  през  IV  в.пр.Хр.,  когато  е  времето  на  Теопомп,  се  използва  по-скоро  със  значението  си  крепост,  а  не  просто  като  някакво  си  място,  както  може  да  се  възприеме  по  времето  на Атеней,  което  е  II-III  в.  след  Х р.  Така  е  и  у  К сенофонт,  така  е  у  П севдоАристотел,  както  стана  дума  по-горе.  Второто  е,  че  гръцката  дума  άλσος,  освен  просто  гора,  означава  още  дъбрава,  свещено  място,  светилище.  Третото  е,  че  глагълът  εχω  означава  не  само  имам,  предпочитам...,  но  и  ощ е  държа  здраво,  покровителствам,  властвам  и  отнесен  към  крепостите  със  светилища  на  Котис  I  е  съвсем  на  мястото  си  в  цитирания  текст.  Четвъртото  е,  че  зали  за  пиршества  (хестиаториони)  произлиза  от  същ ествителното  έστίά,  от  което  произлиза  и  έ σ τ ι ά τ ω ρ  (уредник  на  празненство),  и  означава  не  само  огнище,  но  така  същ о  и  олтар,  светилище, религиозно  средище  (П опов  Д.  2010  а,  189).  Така  става  ясно  защо  Котис  I  принасял  жертви  на  боговете  в  своите  крепости,  където  са  и  светилищата.  Тоест,  както  Онокарсис,  така  и  другите  одриски  хориони  са  владетелски  резиденции-крепости  и  едновременно  с  това  религиозни  центрове-светилища  за  изповядване  на  тракийската  вяра  от  царя. 

124 

III глава. ВЛАДЕТЕЛСКИТЕ РЕЗИДЕНЦИИ  Особено  важно  е,  че  Одриската  базилея  им а  и  поддърж а  собствени  резиденции  на  самите  крайбрежия  на  Тракийско,  М рам орно  и  Ч ерно  море,  чрез  които  контактува  и  ще  се  опитва  да  се  налага,  както  над  близките,  така  и  над  сравнително  отдалечените  елински  полиси  и  емпориони,  не  само  и  толкова  за  облагането  им  с  данъци,  колкото  и  за  ползването  на  техните  пазари.  Това  са  и  крайбрежните  райони  на  Одриската  империя,  които  при  прегледа  на  Атинските  трибутни  листи,  се  оказват  неплащ ащ и  или  редуцирано  плащ ащ и  данъците  си  към  Архета  градове.  П оради  присъствието  на  съседните  владетелски  резиденции,  обаче,  е  възможно  неплащ анията  и  разликите  в  редуцираните  плащ ания  на  елинските  градове  към  Атина,  да  отиват  в  хазната  на  Одриското  царство.  М естоположението  на  тракийските  резиденции,  спрямо  елинските  полиси,  дава  основание  за  следните  наблю дения.  Резиденцията на връх  Ш илото  при Бургас  вероятно  се  стреми да се  налага  над  близките  черном орски  полиси  Аполония  и  Месамбрия,  н ам иращ и  се  съответно,  на около  20  и  30  км,  от  нея.  К райбрежната  територия  на  Салмидесос  на  Ю гозападното  Ч ерноморие,  на  ю гоизток  достига  Боспора/Босфора  и  обхващ а  Тракийската  делта,  с  което  се  оказва  хинтерланд  на  Бизантион.  М акар,  че  са  на  около  100-на  км,  от  този  полис,  Салмидесос  и  Биза/Виза  са  резиденциите,  които  могат  да  претендират  за  властване  над  него.  Особено  важна,  в  този  случай,  е  резиденцията  ФинеонФ инополис,  която  се  нам ира  само  на  около  25  км,  северно  от  полиса.  Тук  трябва  да  се  имат  пред  вид  и  западно  разположените,  на  около  80  км,  резиденции  М окарсос/Онокарсис и Беос.  Резиденциите  Онокарсис/М окарсос  и  Беос  се  намират  на  около  35-40  км,  западно  от  Селимбрия.  Този  факт  предполага  тяхното  по-силно  влияние  над  С елимбрия,  отколкото  над  Бизантион.  Същите  две  одриски  резиденции  са  на  10  до  20  км,  от  полиса  Перинт  и  ем порионите  Даунион/Дамнион  тейхос  и  Дидюмон  тейхос,  което  предпоставя  възм ож ности  за  властване  от  резиденциите  не  само  над  полиса,  но  особено  и  по-трайно,  над  емпорионите.  Херайон/Неон  тейхос,  възникнал  като  полис-емпорион,  който  става  трайна  одриска  резиденция,  е  на  10-на  км,  западно  от  емпориона  Дидюмон  тейхос  и  на  15-на км,  североизточно  от полиса-емпорион Бизанте.  Очевидно,  и  двата  емпориона  са  в  периметъра  на  властване  на  Херайон/Неон  тейхос.  И  Бизанте,  който  възниква  като  полис-емпорион,  също  изпълнява  функциите  на  одриска  резиденция.  Това  не  изглежда  странно  като  се  им а  пред  вид,  че  от  североизток  е  полисът-резиденция  Херайон/Неон  тейхос,  на  10-на,  20  до  30  км  в  посока  юг/югозапад  са  резиденциите  Орни,  Ганос,  Ергиске  и  М юртенон/М юртиске/М юргиске,  а  континентално  на  около  30  км,  в  посока  запад,  са  резиденциите  А прос  и  Беос  К енос.  В  този  контекст,  не  е  без  значение  и  фактът,  че  Бизанте  се  намира  в  северния/североизточнен  край  на  свещ ената  планина  на  одрисите  Х иерон  орос/Ганиада.  Така,  както  одриските  резиденции  Ганос,  Ергиске  и  М юртенон/М юртиске/М юргиске  се  разполагат  на  североизток  от  полисаем порион  С ерейон  тейхос,  така,  на  югозапад  от  него,  са  резиденциите  Хераклея,  Тиристасис  и  Левке  акте.  В прочем ,  и  С ерейон  тейхос  е  на  крайбрежието  на 

125 

Калин Порожанов. ОДРИСКОТО ЦАРСТВО, ПОЛИСИТЕ... И АТИНА  свещ ената  планина  на  одрисите  Ганиада.  Така,  съвсем  ясно  изглежда,  че  вероятността  за  автономия  на  този  полис-емпорион  е  повече  от  съмнителна.  Резиденцията  Саютаба/Сауада,  над  залива  М елас  е  на  около  40  км,  източно  от  полиса-емпорион  Дейре,  а  на  около  25  и  30  км,  северно  от  него,  са  резиденциите  Д орискос  и  Кипсела.  В ъзмож ността  за  властване  на  одрисите,  от  тези  3  резиденции,  над  Дейре,  тоест  за  отнемане  до  голяма  степен  на  неговата  автономия,  изглежда  съвсем  реална.  Д орискос  и  К ипсела  са,  съответно  на  ок.  12-13  и  21  -22  км,  североизточно  от  големия  полис  Енос,  а  Серион  тейхос  на  20-25  км,  северозападно  от  него.  Н аличието  на тези  3  най-близки  одриски  резиденции  е  основание  да  се  предполага  сериозен  опит  за  налагането  им  над  полиса  и  за  частично  отнемане  на  неговата  автономия.  Серион  тейхос  се  намира  на  няколко  километра  от  източната  страна  на  полиса-емпорион  С але.  Западно  от  Сале,  на  съседния  нос,  е  полисът-емпорион  Зоне-М есамбрия,  който,  обаче,  е  и  тракийска  владетелска  резиденция.  Тези  факти  внуш ават  допускането,  че  доминацията  на  двете  резиденции  лиш ава  напълно  или  до  голяма  степен  полиса-емпорион  Сале  от  неговата  автономия.  Владетелската  резиденция-полис  Зоне-М есамбрия  е  разположена  източно  от  полиса-емпорион  Дрюс,  а  западно  от  него  е  тракийската  резиденция  Исмарос.  Очевидно,  че  и  в  този  случай,  подобно  на  Сале,  и  спрямо  Д рю с,  може  да  се  допусне,  че  доминацията  на  тези  2  резиденции  лиш ава  напълно  или  до  голяма  степен  полиса-емпорион  от  неговата  автономия.  Резиденцията  И смарос  е  на  няколко  километра,  източно  от  големия  полис  Маронея.  Изглежда,  именно  тази  близост  дава  възможност  за  влияние,  в  някаква  степен,  върху  проявите  на  автономност  на  полиса.  И смарос  и  Серион  тейхос  (плю с  Зоне-М есамбрия)   са  резиденциите,  от  които,  може  би,  се  правят  опити  за  налагане  над  западно  разположените  полиси  Дикая  и  Абдера.  И см арос  е  на  30  км,  източно  от  Д икая  и  на  40-50  км  от  Абдера.  Този  факт  подсказва  по-голяма  възможност  за  частично  отнемане  на  автономията  на  Дикая  и  по-малка  възможност  за  отнемане  на  автономията  на  Абдера  от  О дриския  царски  двор.  П одобно  на  А бдера  стои  и  въпросът  с  автономността  на  островния  полис  С амотраки. 

126 

STUDIA  THRACICA  14 

ЧЕТВЪРТА  ГЛАВА  ДОПУСТИМИ ДАНЪЧНИ  ОТНОШ ЕНИЯ  НА  ПОЛИСИТЕ  С  ОДРИСКОТО  ЦАРСТВОИМПЕРИЯ,  СПОРЕД  АТИНСКИТЕ  ТРИБУТНИ  ЛИСТИ 

Калин Порожанов. ОДРИСКОТО ЦАРСТВО, ПОЛИСИТЕ... И АТИНА 

§  1.  П О Л И С И  ОТ  Х Е Л Е С П О Н Т И И С К А  Д А Н Ъ Ч Н А  О Б Л А С Т  Общ ите  и  близки  данъчни  проявления,  като  наруш ения  при  плащ ането  на  трибута,  на  Бизантион,  Селимбрия,  П еринт,  Даунион/Дамнион  тейхос,  Д идю м он  тейхос,  Бизанте  и  Серейон  тейхос,  спрямо  Атина,  дават  основания  хипотетично  да  се  видят  възмож ни  данъчни  взаимоотнош ения  с  Одриското  царство,  по  чиито  крайбрежия  обитават  те.  С едемте  града  се  групират  така.  I  група:  Бизантион,  Селимбрия  и П еринт.  II група:  Даунион/Дамнион  тейхос  и  Д и дю м он  тейхос.  III група:  Бизанте  и  Серейон  тейхос.  В  това  групиране,  отделните  групи  и  градовете  в  тях,  изглеждат  по  следния  начин,  спрямо  плащ анията  към  Атина  и  спрямо,  най-вероятните,  плащ ания  и  към  отделните  одриски  царе.  I група:  Бизантион  плащ а  по  15-20,  д о р и  30  таланта  на Архета.  П рез  448/447  г.  се  регистрира  редукция  от  15  на  10  таланта.  Тя  документира  намаляване  на  ангажимента  на  града  към  Архета  и  отслабване  влиянието  на  Атина  над  полиса.  Това  е  допустимо  и  за  следващ ата  447/446  г.  П рез  годините  444/443  и  435/434  г.,  за  които  не  е  ясна  величината  на  данъка,  приведен  на  Атина,  а  така  също  за  440/439  и  439/438  г.пр.Хр.,  когато  градът  излиза  временно  от  Архета,  са  очевидни  смущ ения  в  отнош енията,  стигащ и  до  разрив  с  Атина.  П р и  тези  констатации,  може  да  се  допусне,  че  годините  на  вероятност  за  взиман  от  одриските  царе  данък  от  Бизантион,  около  5  таланта,  са  от  1  до  2  години,  при  Спарадок,  до  още  4  вероятни  години,  при  Ситалк.  Селимбрия  плащ а  по  6  до  9  таланта  годиш ен  данък  на  Атина.  П рез  443/442,  442/441,  441/440  и  439/438  г.,  за  4  години,  се  регистрират  редукциии  на  данъка  към  Атина,  с  1  талант  по-малко,  от  дотогава  плащ аното.  П рез  435/434,  433/432,  432/431  г.  включително,  за  3  години,  се  регистрират  редукциии  на  данъка  към  Атина,  с  4  таланта  и  5100  драхми.  Тези  редукции  са  сигурен  признак  на  смущ ения  за  града  в  отнош енията  с  Атина  и  на  категорично  отслабени  връзки  с  нея.  Счита  се,  че  това  несъмнено  се  дълж и  на  политиката  на  Одриското  царство  (RE,  1923,  IV  H B .,  1325;  ATL,  III,  310).  Едва  през  430/429  г.  данъкът  не  само  е  възстановен,  но  и  размерът  му  е  увеличен  значително  -  на  9  таланта.  Не  е  излиш но  да  се  каже,  че  по  повод  Селимбрия,  издателите  на  корпуса  смятат,  че  налагането  на  одриските  царе  над  П ропонтида  е  сравнимо  с  налагането  на  македонските  царе  над  Термейския  залив  (ATL,  I,  547).  П оради  всичко  това,  може  да  се  допусне,  че  тези  общ о  7  години  са  проява  на  налагането  на  Одриското  царство  на  Ситалк,  който  вероятно  взима  от  1  талант  до  почти  5  таланта  приход  на  година  от  полиса.  128 

IV глава. ДОПУСТИМИ ДАНЪЦИ НА ПОЛИСИТЕ С ОДРИСИТЕ  П еринт  плащ а  по  10  таланта  годиш ен  форос  в  Архета.  П рез  432/431  г.,  разликата  на  нередовното  плащ ане  към  Атина,  спрямо  редовния  данък  от  10  таланта,  е  9  таланта  и  4485  драхм и  или  ?  неясен  размер,  в  таланти.  Това  нередовно  плащ ане  съвпада  с  последната  година  от  втората  редукция  на  Селимбрия  -  432/431  г.,  но  може  да  се  предположи  за  още  3  години  (436/435,  434/433  и  429/428  г.),  за  които  няма  данни  за  платен  на  Атина  данък,  които  са  около  най-безспорната  година  на  невзет  от  Атина  пълен  размер  на  данъка.  Видно  е  силното  отслабане  на  влиянието  на  Атина  над  този  полис,  със  сигурност  за  1  година,  но  е  възмож но  то  да  се  проявява  през  още  3  години.  П оради  това,  може  да  се  допусне  налагане  на  О дриската  империя  и  над  този  полис,  за  1  или  за  4  години.  Н ай-вероятно,  разлика  от  9  таланта  и  4485  драхм и  или  ?  неясен  размер,  в  таланти,  за  432/431  г.,  ще  да  е  получена  от  цар  Ситалк.  Градовете  от  първа  група  -  Бизантион,  Селимбрия  и  П еринт,  като  поголеми  полиси  -  плащ ат  в  таланти,  сравнително  редовно  пълния  размер  на  своя  трибут  към  Атина.  Тогава,  когато  той  се  редуцира,  могат  да  се  предполагат  плащ ания  към  Одриското  царство.  Тези  градове  са  най-далечните  на  североизток,  спрямо  Ганос/Ганиада  полиси.  Те  най-вероятно,  плащ ат  на  Одриския  царски  двор,  най-малък  брой  години,  съответно,  регистрирано  за  Бизантион  -  1  или  2  години,  за  Селимбрия  -  7  години  и  за  П еринт  -  1  или  4  година.  Видно  е,  че  при  тях  периодите  на  най-вероятни  плащ ания  към  одрисите,  са  сравнително  къси,  но  размерите  на  данъците  -  са  най-големи  -  от  около  1  до  5  или  дори  10-15  таланта.  Н ай-малка  изглежда  евентуалната  данъчна  зависимост  от  одриските  царе:  при  Бизантион  -  1  или  2  години,  по  времето  на  Спарадок,  и  при  Перинт,  за  който  основателно  може  да  се  предполож и  1  година,  по  времето  на  Ситалк.  Н ай-голяма  изглежда  евентуалната  данъчна  зависимост  от  одриските  царе,  с  най-вероятно  изплащ ане  на  трибут  от  Селимбрия  към  Одриското  царство  -  7  години,  по  времето  на  Ситалк.  Очевидно,  в ATL  най-много  са  данните  за  тези  3  полиса,  по  времето  на  цар  Ситалк,  по-малко  са те  по  времето  на  цар  Спарадок.  II група:  Даунион/Дамнион  тейхос.  От  15  години  известни  плащ ания  на  града  към  Архета,  12  години,  плащ анията  през  452/451,  448/447,  447/446,  446/445,  445/444,  443/442,  442/441,  441/440,  440/439,  435/434,  433/432  и  432/431  г.,  са  символични  от  по  1000  драхми.  За  останалите  3  -  не  се  знае  размерът  на  платения  данък,  който  вероятно  също  е  толкова.  От  тези  12  години  10,  без  452/451  и  445/444  г.,  съвпадат  напълно  с  плащ анията  и  на  Д идю м он  тейхос.  Този  факт  и  особено  впечатляващ о  ниският  трибут,  през  толкова  много  години,  дава  основания  да  се  предположи,  че  е  възможно,  през  тези  12  години  да  се  извърш ва  плащ ане  на  крепостта  Даунион  и  към  одриските  царе  Терес  I,  Спарадок  и  Ситалк  -  може  би,  също  в  размер  на  1000  драхми.  Д идю м он  тейхос  има  за  13  години  документирани  плащ ания  на  Атина  от  по  1000  драхми.  Годините  са  454/453,  453/452,  448/447,  447/446,  446/445,  443/442,  442/441,  441/440,  440/439,  435/434,  433/432,  432/431  и  430/429  г.  10  от  тях  (без 

129 

Калин Порожанов. ОДРИСКОТО ЦАРСТВО, ПОЛИСИТЕ... И АТИНА  454/543,  453/452  и  430/429  г.)  съвпадат  напълно  с  плащ анията  на  Даунион/Дамнион  тейхос.  Ако  през  438/437  и  436/435  г.пр.Хр.,  вместо  обичайните  6  или  5  таланта,  С елимбрия  внася  само  по  900  драхми  (M eiggs,  R.1973,  249,  530)  и  това  определено  се  дълж и  на  политиката  на  Одриското  царство  (RE,  1923,  IV  H B .,  1325;  ATL,  III,  310),  то  защ о  оскъдното  плащ ане  от  1000  драхми  и  липсата  на  данни  за  плащане  на  недалечния  емпорион-крепост  Д и дю м он  тейхос,  за  тези  години,  при  отсъствие  на  други  причини,  да  не  се  дълж и  на  същото?  П р и  това,  редовното  плащане  на  емпориона  към  Атина  е  винаги  1000  драхми.  Очевидно  е,  че  тази  сума  е  много  близка  до  споменатите  плащ ания  от  900  драхм и  на  Селимбрия,  за  които  години  се  приема,  че  градът  плащ а  и  на  О дриския  царски  двор.  П р и  символичния  данък  от  1000  драхми  е  естествено  да  се  допусне,  че  силното  Одриско  царство,  най-вероятно  същ о  взима  поне  по  1000  драхм и  на  година  от  полиса  Д идю м он  тейхос  за  хазната  си.  Това  са  най-вероятни  плащ ания  от  града  към  Терес  I,  Спарадок  и  Ситалк.  Даунион/Дамнион  тейхос  и  Д и дю м он  тейхос  плащ ат  същ о  редовно  трибута  си  към  Атина,  но  той  възлиза  само  на  1000  драхми.  П оради  изключително  ниския  размер  на трибута,  и  тук  се  допуска,  че  през  годините  на  плащ ане,  които  са  съответно  12  и  13,  те  може  би  плащ ат  толкова  и  на  Одриското  царство.  Както  в  плащ анията,  така  и  в  липсите  на  данни  за  плащ ания,  двата  града  показват  много  сходства,  които  се  дължат  на  предположената  зависимост  от  О дриския  царски  двор.  В  случая,  тези  два  града  от  II  група,  в  сравнение  с  полисите  от  I  група,  са  помалко  далечни  градове-крепости  на  север/североизток,  спрямо  владетелския  център  Ганос/Ганиада  и  размерът  на  данъка  ще  се  окаже  значително  по-нисък,  но  периодът  на  плащ ане  може  би  е  значително  по-дълъг,  по  времето  на  Терес  I,  Спарадок  и  Ситалк,  от  454/453  до  425/424  г.  Те  вероятно  плащ ат  12  и  13  години,  с  предполож ен  трибут  към  Одриското  царство,  от  около  1000  драхми.  Тези  полиси,  най-вероятно,  не  плащ ат  на  Атина,  за  период  до  10  години,  като  е  логично  да  се  приеме,  че  от  тези  10  години,  поне  през  7-те,  напълно  съвпадащ и  и  за  двата  полиса  години,  е  напълно  възможно  те  да  плащ ат  на  О дриския  царски  двор.  М акар  и  хипотетично,  плащ ането  на  тези  полиси  към  одрисите,  е  доста  по-дълго,  отколкото  полисите  от  първа  група.  Д ори  и  да  се  добавят  въпросните  7  години,  този  период  пак  е  по-къс  от  предположеното  плащ ане  на  третата  група.  III група.  Бизанте.  И м ето  на  бизантийци  или  на  Бизанте  не  се  открива  запазено  в  нито  един  от  оцелелите  и  възстановени  трибутни  листи  на  Атинската  архе.  Д ори  и  в  4-те  напълно  запазени  панела,  с  имената  на  всички  платили  данъците  си  към  Атина  полиси,  името  на  бизантийци  или  на  Бизанте  със  сигурност  липсва.  Това  са  годините  443/442,  442/441,  435/434  и  433/432  г.пр.Хр.,  през  които  градът,  със  сигурност,  не  плащ а  нищ о  на  Атина.  Видно  е,  че  за  тези  4  години,  се  регистрира  пълен  разрив  в  отнош енията  на  Бизанте  с  Атина.  Както  изглежда,  обаче,  това  положение,  на  дистанцираност  на  полиса  от  Атина,  се  запазва  през  цялото  петдесетилетие.  Така,  може  да  се  допусне,  че  най-вероятно  полисът  плащ а  на  О дриския  царски  двор. 

130 

IV глава. ДОПУСТИМИ ДАНЪЦИ НА ПОЛИСИТЕ С ОДРИСИТЕ  Д анъчната  оценка  на  Бизанте  от  Атина  за  425/424,  421  и  410/409  г.  е  2  таланта,  но  ням а  данни  те  да  са  плащ ани.  Този  размер  на  оценката  на  данъка  подсказва  възможността  това  да  е  размерът  на  облагане,  вземан  евентуално  и  от  одриските  царе.  В  случая  с  Бизанте  не  може  да  не  се  отчете  и  фактът,  че  според  писмените  извори,  през  втората  половина  на  V  в.пр.Хр.,  този  полис  несъмнено  е  ползван  и  като  резиденция  от  одриските  владетели.  Х еродот  (Hdt.V II,  137)  и  Тукидид  (Thuc.  II,  67,  1-3)  дават  такава  инф орм ация  за  цар  Ситалк  (444  -  424  г.пр.Хр.),  а  К сеноф онт  (X en.  Anab.  V II  5,  8)  -  за  парадинаста  на  цар  Медок/Амадок  I  (405/404  -  387/386  г.пр.Хр.),  Севт  (II)  (401/400  -  387/386  г.пр.Хр.).  Серейон  тейхос.  С ерейотейхитайци  липсват  от  напълно  възстановенте  панели  за  443/442,  442/441,  435/434  и  433/432  г.  Но  не  се  откриват  изобщ о  в  23  от  листите,  на  общо  25  отчитани  данъчни  години  П рез  4-те  абсолютно  сигурни  години  на  неплащане  на  Серейон  тейхос  към  Атина,  се  дем онстрира  скъсване  на  отнош енията  с  нея.  Както  изглежда  обаче,  това  положение  на  дистанцираност  на  полиса  от  главата  на  Архета,  до  голяма  степен  се  запазва такова  или  близко  до  него,  почти  през  цялото  петдесетилетие.  П оради  това,  може  да  се  предположи,  че  поне  тези  4  години  са  найвероятните  години  за  плащане  към  Одриския  царски  двор,  по  времето  на  цар  Ситалк.  Размерът  на  предположените  плащ ания  към  одрисите,  може  би  е  или  1000  драхм и  (както  при  Даунион/Дамнион  тейхос  и  Д и дю м он  тейхос),  или  2  таланта  (както  при  Бизанте).  Градовете  от  III  група  Бизанте  и  Серейон  тейхос,  които  са  най-близо  до  Ганос/Ганиада,  съответно  от  северната/североизточна  и  южната/югозападна  страна  на  Свещ ената  планина,  както  се  оказва,  най-вероятно,  не  плащ ат  нищ о  на  Атина,  за  23  или  за  всичките  25  отчетни  години,  а  е  много  възможно,  през  тези  десетилетия,  те  да  плащат  данък  само  на  одриските  царе,  в  предполож ен  размер  от  около  2  таланта.  Това,  несъмнено  ще  се  дълж и  на  факта,  че  тези  два  полиса  се  намират  непосредствено  до  и  са  включени  в  най-близката  орбита  на  властване  от  центъра  на  споменатите  владетелски  резиденции  на  одрисите.  Те  имат  абсолютно  еднакви  4  години  със  сигурно  неплащ ане  към  А тина  443/442,  442/441,  435/434  и  433/432  г.,  които  могат  да  се  тълкуват  като  евентуални  плащ ания  към  О дриския  царски  двор.  Освен  това,  и  за  двата  полиса  няма  данни  за  плащ ан  трибут  към  Атина,  включително  и  за  другите  години  на  първите  7  данъчни  периода,  тоест  от  454/453  до  429/428  г.  Това  са  още  19  години,  за  напълно  допустими  плащ ания  на  Серейон  тейхос  и  21  г.  -  на  Бизанте,  към  Одриските  царе,  съответно  в  размер  от  1000  драхми  или/и  2  таланта.  В  III  група,  периодът  на  напълно  възмож ни  плащ ания  към  Одриския  царски  двор  се  оказва  най-дълъг:  за  Бизанте  -  25  отчетни  години,  а  за  С ерейон  тейхос  -  23  отчетни  години.  По-сигурният  размер,  на  вероятния  данък,  е  този  при  Бизанте  -  2  таланта.  Логично  предположената  зависимост  на  тези  градове  от  Одриското  царство  е  най-продължителна,  по  всяка  вероятност,  тя  е  през  цялото  петдесетилетие,  по  времето  на  одриските  царе  Терес  I,  Спарадок,  Ситалк  и  Севт  I.  Така,  областта  Ганиада  изглежда  много  силен  крайбреж ен  одриски  владетелски  център  в  средата  на  Северното  М раморноморие.  Този  център  подкрепян  от  общо  12  (13)-те  владетелски  резиденции  на  М рам орно  море,  които 

131 

Калин Порожанов. ОДРИСКОТО ЦАРСТВО, ПОЛИСИТЕ... И АТИНА  се  представят  от  6  (7)-те  крайбрежни:  Левке  акте,  Тиристасис,  Хераклея,  Орни,  Ганос,  Неон/Херайон  тейхос,  (плюс  Бизанте)  и  6-те  недалечни  континентални:  Апрос,  Беос  К енос,  Ергиске,  М юртенон/М иргиске,  Беос,  и  М окарсос/Онокарсис  най-вероятно  излъчва  и  упражнява  дом инация  над  полисите  в  Северна  П ропонтида.  К олкото  полисите  са  по-близо  до  този  център,  толкова  по-силна  изглежда  възможността  на  властване  на  Одриския  царски  двор  над  тях.  К олкото  са  по-далече  от  него,  толкова  по-слаба  е  тя. 

§  2 .  П О Л И С И  О Т  Т Р А К И Й С К А  Д А Н Ъ Ч Н А  О Б Л А С Т  Общ ите  и  близки  данъчни  проявления,  като  наруш ения  при  плащ ането  на  трибута  на  Дейре,  Енос,  Сале,  Зоне,  Д рю с,  Самотраки,  М аронея,  Дикая  и  Абдера,  спрямо  Атина,  дават  основания  хипотетично  да  се  видят  техни  данъчни  взаимоотнош ения  с  Одриското  царство,  по  чиито  крайбрежия  се  намират  те.  Очертават  се  следните  групи  градове,  на  вероятно  плащ ащ и  данък,  в  хазната  и  на  Одриския  царски  двор.  I група: Енос, С амотраки, Абдера,  II група:  М аронея, Д и кая  III група:  Д ейре,  Сале, Зоне  и Д рю с  В  това  групиране,  отделните  групи  и  градовете  в  тях,  изглеждат  по  следния  начин,  спрямо  плащ анията  към  Атина  и  спрямо,  евентуалните  плащ ания  и  към  отделните  одриски  царе.  I  група:  Енос.  Еносци  плащ ат  внуш ителната  сума  от  12  таланта  в  касата  на  Архета.  За  1  година,  447/446  г.,  се  забелязва  вероятно  намаление  на  данъка.  За  7  години,  през  446/445,  445/444,  444/443,  443/442,  442/441,  441/440,  440/439  г.,  данъкът  е  редуциран  с  1/6  -  от  12  на  10  таланта.  За  1  година  през  436/5  г.  той  е  редуциран  2.5  пъти  -  от  10  на  4  таланта.  П рез  3  години,  435/434,  432/431  и  430/429  г.,  не  е  извърш вано  плащане  към  Атина,  защото  еносци  напълно  липсват  като  издълж или  се  данъкоплатци  от  съответните  панели.  Тези  сигурни  данни,  извлечени  от  Атинските  трибутни  листи,  позволяват  да  се  мисли  за  хипотезата,  че  е  напълно  възможно,  през  посочените  11  или  12  години  Одриският  царски  двор  успеш но  да  се  налага  над  този  полис.  От  всичките  тях:  1  година  е  с  не  много  ясно  плащ ане;  2  години  са  с  висока  степен  на  вероятност  плащ ания  към  Спарадок,  9  години  са  с  висока  степен  на  вероятност  плащ ания  на  Енос  към  Ситалк.  Н есъм нена  причина  за  това  може  да  е  съседната  крайбрежна  владетелска  резиденция  Дорискос,  както  и  намиращ ите  недалеко  континентално  Кипсела,  Саютаба/Сауада,  Апрос,  Беос  К енос,  и  по-далечните  Гейстой/Гестос  и  Одрюса.  И здателите  на  Атинските  трибутни  листи  смятат  (ATL,  I,  465),  че  неплащ анията  към  Атина  се  изразяват  ясно  ощ е  и  чрез  сеченото  от  Енос  по-малко  количество  тетрадрахми  (предназначени  за  външ на  търговия)  за  сметка  на  увеличеното  количество  диоболи  (предназначени  за  вътреш на,  местна  търговия), 

132 

IV глава. ДОПУСТИМИ ДАНЪЦИ НА ПОЛИСИТЕ С ОДРИСИТЕ  при  което  е  логично  това  да  се  дълж и  на  властването  на  Одриската  държава,  заявено  у  античните  автори  (Thuc.  II,  97,  3;  X enoph.  Anab.  V II,  3,  16-20),  при  това,  то  е  съпроводено  с  отклоняване  на  ангажиментите  на  А тина  от  Тракия  и  Егеида  в  усилията  u  да  утвърди  търговията  си  през  П ротоците  с  Черноморските  градове.  Самотраки.  Самотракийци  плащ ат  от  началото  по  6  таланта  трибут  на  Атина.  За  2  години,  442/441  и  441/440  г.,  не  е  разчетен  размер  на  данъка.  За  3  години,  се  отчита  редукция  на  данъка:  440/439  г.  с  2  таланта,  430/429  г.  с  4  таланта  и  неясната  в ATL  429/428  г.  с  4  или  с  ?  таланта.  О бщ о,  това  са  2  или  3  до  5  години,  през  които,  с  висока  степен  на  вероятност,  могат  да  се  предположат  плащ ания  на  Самотраки  към  Одриската  империя,  при  царуването  на  Ситалк.  Роля  за  това  могат  да  играят  най-близките  резиденции  като  И смарос  и  С ерион  тейхос,  но  не  бива  да  се  забравя  и  градътем порион  Зоне-М есамбрия  от  Самотракийската  переа,  който  изпълнява  функциите  и  на тракийска  владетелска  резиденция.  Абдера.  Абдерци  привеждат,  от  самото  начало,  солидни,  по  размер,  данъци  по  12,  13,  15  таланта  в  Архета.  За  1  година,  през  443/442  г.,  Абдера/абдерци  отсъстват  от  панела.  За  3  години,  през  432/431,  430/429  и  429/428  г.,  се  наблю дава  редукция  на  вноските  в  Архета.  Както  се  вижда,  данните  дават  основание  да  се  допусне,  че  е  възможно  през  тези  4  години,  Одриското  царство  да  взима  неизплатените  на  Атина  суми.  Това  е  времето  на  одриския  цар  Ситалк.  II група:  М аронея.  От  самото  начало  М аронея  плащ а  редовно  данък  в  размер  на  1  талант  и  3000  драхми.  От  436/435  г.  до  433/432  г.пр.Хр.,  вклю чително,  данъкът  е  покачен  на  10  таланта.  За  1  година,  през  432/431  г.пр.Хр.,  полисът  липсва  от  панела.  За  1  година,  през  430/429  г.пр.Хр.,  градът  е  с  редуциран  трибут  от  10  на  3  таланта.  За  1  година,  през  429/428  г.пр.Хр.,  М аронея  или  е  с  редуциран  трибут  от  10  на  3  таланта,  или  не  е  ясен  размерът  на  внесения  в  Атина  данък.  За  1  година,  през  415/414  г.пр.Хр.,  също  е  внесена  някаква  сума,  но  не  е  ясно  каква  е  тя.  Тези  данни  сочат  за  1  година  разрив  в  отнош енията  с  Атина  и  за  1  година  -  силно  намаление  на  данъка,  като  е  възможно  годините  да  са  2,  дори  3.  M alcolm  F.  M cG regor  смята,  че  причина  за  отсъстване  от  панелите,  тоест  сигурните  неплащ ания,  както  и  редуцирането  на  данъка,  е  Одриското  царство  на  Ситалк,  което  владее  тракийски  етноси  и  елински  полиси  от  Д унава  до  Струма  (M cG regor M.  F.  1987,  127,  136).  О бщ о  се  събират  от  2  до  4  години,  през  които,  поне  за  първите  2,  може  да  се  допусне,  че  вероятно  се  внася  данък  от  М аронея  в  хазната  на  Одриския  царски  двор.  Това е  по  времето  на  Ситалк  и  Севт  I.  Ако  условно  се  добавят  и  13-те  години,  с  плащ ан  изключително  нисък  данък  за  М аронея,  от  1  талант  и  3000  драхми,  като  вероятни  за  плащ ане  и  към  одриската  хазна,  годините  ще  станат  15  или  17,  по  времето  на  Терес  I,  Спарадок  и  началото  на  Ситалковото  царуване.  Дикая.  Градът  плащ а  по  принцип  3000  драхм и  годиш ен  данък  към  Атина.  Това  е  точно  половината  на  един  талант,  измерен  в  драхми.  За  2  години,  през  446/445  и  445/444  г.пр.Хр.,  им а  намаление  с  1/3  на  данъка,  от  3000  на  2000  драхми, 

133 

Калин Порожанов. ОДРИСКОТО ЦАРСТВО, ПОЛИСИТЕ... И АТИНА  което  е  вероятно  свидетелство  за  смущ ения  в  отнош енията  между  Дикая  и  Атина.  За  1  година,  през  443/442  г.пр.Хр.,  се  регистрира  сигурно  неплащ ане,  което  сочи  разрив  с  Атина.  За  2  години,  през  441/440  и  440/439  г.пр.Хр.,  плащ анията  са  с  невъзстановим  размер.  За  1  година,  през  430/429  г.пр.Хр.,  Дикая  липсва  от  панела  или  записът  не  е  запазен.  Редукцията  на  данъка  за  2-те  години,  1  година  със  сигурно  неплащ ане  и  1  година  с  вероятност  за  липса  от  панела,  както  2-те  плащ ания  с  невъзстановим  размер,  а  и  изключително  ниската  данъчна  вноска  на  Дикая,  дават  основания  да  се  предположи,  че  е  възможно  полисът  да  изплащ а  на  Одриското  царство  през  446/445  и  445/444  г.,  разликата  в  редукцията,  което  ще  рече,  поне  по  1000  драхми  годиш ен  данък.  П рез  443/442  г.,  с  най-висока  степен  на  вероятност,  може  да  се  допусне,  че  градът  дава  в  хазната  на  Базилеята  поне  3000  драхми,  а  за  430/429  г.,  това  е  вероятно.  О бщ о,  годините  през  които  е  най-възможно  да  е  внасян  данък  от  Дикая  в  хазната  на  Одриското  царство  при  Спарадок  и  Ситалк,  са  3  или  5.  Ако  условно  се  добавят  13-те  години  със  символични  плащ ания  към  Атина  от  3000  драхми,  като  вероятни  за  плащ ане  на  Дикая  към  Одриската  империя,  годините  на  облагане  от  одриските  царе  на  този  полис  ще  станат  16  или  18,  по  времето  на  Терес  I,  Спарадок  и  Ситалк  III група:  Дейре.  Не  е  ясно  какъв  данък  е  определен  от  Атина  на  дейрайци.  За  4  години,  името  на  политите  или  на  града  отсъства  от  4-те  напълно  възстановени  панела  за  443/442  г.пр.Хр.,  435/434  г.  432/431  г.  и  430/429  г.,  факт  който  основателно  предполага  пълен  разрив  в  отнош енията  с  Атина.  Тези  отсъствия  съвпадат  наполовина  (443/442  и  435/434  г.)  с  категоричните  неплащ ания  на  Бизанте  и  Серейон  тейхос  от  П ропонтида,  за  които  има  основания  да  се  смята,  че  са  под  одриска  политическа  доминация,  свързана  с  крайбрежните  владетелски  резиденци  към  и  при  Ганос/Ганиада.  В  нито  един  от  останалите  отчитани  21  данъчни  листи  дейрайци  или  Д ейре  не  са  регистрирани  като  изплатил  се  длъж ник  на  Атина.  Сходствата  с  другите  споменати  полиси  от  Х елеспонтийския  дистрикт  подсказват  и  в  този  случай,  като  най-вероятна,  одриска дом инация  над  Дейре,  за  всичките  25  отчетни  години.  И здателите  на  Атинските  трибутни  листи  смятат,  че  неплащ анията  на  Дейре  към  Атина  в  тези  десетилетия,  се  дължат  на  м ощ та  на  Одриската  държ ава  (ATL,  I,  480).  В  какво  се  изразява  и  как  може  да  види  тя,  спрямо  случая  с  Дейре?  Така,  4-те  години  с  абсолю тно  сигурни  неплащ ания  към  А тина  443/442,  435/434,  432/431  и  430/429  г.  е  логично  да  се  допусне,  че  са  плащ ания  към  О дриския  царски  двор,  по  времето  на  Ситалк.  Освен  тях,  има  още  21  г.  отчитани  години,  с  липса  на  данни  за  плащ ания  на  Дейре  към  Атина.  Общо  това  са  25  отчитани  години.  И зворите  не  позволяват  да  се  каже  какво  и  колко  Дейре,  най-вероятно  плащ а  на  одрисите.  Но  ако  това  наистина  е  емпорион,  както  го  определя  П севдоСкилакс,  то  тогава  не  е  изключено,  а  напротив  съвсем  логично  е,  той  да  е  покровителстван  от  одриските  владетели  и  да  е  ползван  както  от  одрисите,  така  и 

134 

IV глава. ДОПУСТИМИ ДАНЪЦИ НА ПОЛИСИТЕ С ОДРИСИТЕ  от  елините  като  тяхно  търж ищ е.  Това  вопию щ о  го  изисква  икономиката  на  Одриската  държава,  която  е  имперска,  а  не  полисна,  и  им а  нужда  да  ползва  развити  полисни  пазари  с  активни  стоково-парични  отнош ения.  Оценяването  на  Дейре  от  Атина  от  самото  начало  като  способен  платец,  който  обаче  най-вероятно  не  плащ а  нищ о,  намира  най-логичното  обяснение  в  това,  че  той,  може  би,  действа  като  силен  икономически  емпорион,  намиращ  се  на  крайбрежието  на  Одриското  царство,  покровителстван  от  Одриския  царски  двор,  през  цялото  Одриско  петдесетилетие  от  454  до  404  г.пр.Хр.,  а  и  по-късно  -  в  следващ ото  IV  столетие  пр.Хр.  И  при  Дейре  допуснатата  доминация  на  Одриското  царство  се  обяснява  със  силното  политическо  влияние  на  крайбрежните  владетелски  резиденции  Д орискос  и  Серион  тейхос,  както  и  на  намиращ ите  се  недалеко  на  континента  Саютаба/Сауада,  Апрос,  Беос  К енос,  както  и  по-далечните  Гейстой/Гестос  и  Одрюса.  Това  означава  и  подчертава,  че  Дейре,  така  както  Бизанте  и  Серейон  тейхос,  най-вероятно,  тотално  не  плащ а  на А тина  през  цялата  втора  половина  на  V  в.пр.Хр.  По  аналогия  със  Зоне  и  Д рю с  може  да  се  допусне  плащане  на  Дейре  към  Одриския  царски  двор  при  царете  Терес  I,  Спарадок,  Ситалк  и  Севт  I,  с  годиш ен  данък  поне  от  1  или  2  таланта.  Сале.  Н ям а  никакви  данни  за  това  какъв  данък  е  определян  от  А тин а  на  гражданите  на  Сале.  И мето  на  политите,  или  това  на  града,  отсъства  от  4  напълно  възстановени  панела  за  443/442  г.,  435/434  г.,  432/431  г.  и  430/429  г.  Факт,  който  недвусмислено  означава  разрив  в  отнош енията  с  Атина.  Тези  отсъствия  съвпадат  напълно  с  отсъствията  на  Дейре,  Зоне  и  Дрю с,  по  години,  от  същите  панели.  Те  наполовина  съвпадат  с  Дикая,  за  годините  443/442  и  430/429  г.,  и  съвпада  за  1  година,  443/442  г.,  с  Абдера.  Те  съвпадат  наполовина,  443/442  и  435/434  г.,  и  с  категоричните  неплащ ания  на  Бизанте  и  Серейон  тейхос  от  Хелеспонтийския  данъчен  окръг,  за  които  основателно  се  смята,  че  са  под  одриска  доминация,  свързана  с  близостта  им  до  владетелските  резиденции  към  и  при  Ганос/Ганиада.  В  нито  един  от  останалите  отчитани  21  данъчни  листи  Сале  не  е  регистриран  като  изплатил  се  град-длъжник  на  Атина.  П ълните  сходства  на  Сале,  както  с  Дейре  от  Тракийския  данъчен  окръг  така  и  с  другите  споменати  полиси  от  Хелеспонтийския  дистрикт,  подсказват  и  в  този  случай  одриска  доминация  над  Сале  за  всичките  25  отчетни  години.  И  при  Сале  политическата  доминация  се  обяснява  с  владетелските  резиденции  Дорискос  и  Серион  тейхос,  както  и  с  намиращ ите  недалеко  Кипсела,  Саютаба/Сауада,  Апрос,  Беос  К енос,  както  и  по-далечните  Гейстой/Гестос  и  Одрюса.  Това  означава  и  подчертава,  че  Сале,  така  както  Дейре,  Бизанте  и  Серейон  тейхос,  най-вероятно  не  плащ а  на  Атина,  през  цялата  втора  половина  на  V  в.пр.Хр.  По  аналогия,  със  Зоне  и  Дрю с,  може  да  се  допусне  плащане  към  Одриския  царски  двор,  при  царете  Терес  I,  Спарадок,  Ситалк  и  Севт  I  с  годиш ен  данък  от  около  1  или  2  таланта.  Зоне.  И мето  на  града  отсъства  от  4  напълно  възстановени  панела,  за  443/442  г.,  435/434  г.  432/431  г.  и  430/429  г.  Това  е  факт,  който  дава  основание  да  се  предполага,  през  тези  4  години,  пълен  разрив  в  отнош енията  с  Атина.  Тогава  е  напълно  възможно  плащане  на  данък  към  Одриския  царски  двор.  Тези  отсъствия 

135 

Калин Порожанов. ОДРИСКОТО ЦАРСТВО, ПОЛИСИТЕ... И АТИНА  съвпадат  напълно  с  отсъствията  на  Дейре,  Сале  и  Д рю с  от  Тракийския  дистрикт,  по  години,  от  същ ите  панели.  Те  съвпадат  наполовина,  за  годините  443/442  и  435/434  г.,  с  категоричните  неплащ ания  на  Бизанте  и  Серейон  тейхос  от  Хелеспонтийския  данъчен  окръг,  за  които  се  смята,  че  са  под  одриска  доминация  поради  близостта  им  с  владетелските  резиденции  към  и  при  Ганос/Ганиада.  В  нито  един  от  останалите  отчитани  21  дан ъчн и  листи  Зоне  не  фигурира  като  изплатил  се  град-длъжник  на  Атина.  П ълните  сходства  с  Дейре  и  Сале  и  с  другите  споменати  полиси,  подсказват  и  в  този  случай  одриска  политическа  доминация  над  Зоне  за  всичките  25  отчетни  години.  И  при  Зоне  политическата  доминацията  на  Одриската  държава  може  да  се  обясни  с  недалечните  владетелски  резиденции  Д орискос  и  Серион  тейхос,  както  и  на  намиращ ите  на  север  Кипсела,  Саютаба/Сауада,  Апрос,  Беос  К енос  и  по-далечните  Гейстой/Гестос  и  Одрюса.  Тя  се  изразява  още  чрез  отбелязаната  роля  на  местните  траки  в  града,  така  и  чрез  споменатата  по-горе  резиденциална  сграда  в  емпориона,  която  вероятно  е  била  седалище  на  наместник  -  представител  на  Одриския  царски  двор.  Това  означава  и  подчертава,  че  Зоне,  така  както  Дейре,  Сале,  Бизанте  и  Серейон  тейхос,  най-вероятно,  тотално  не  плащ а  на  Атина,  през  цялата  втора  половина  на  V  в.пр.Хр.,  защото  е  напълно  възможно,  да  плащ а  само  на  Одриския  царски  двор,  при  царете  Терес  I,  Спарадок,  Ситалк  и  Севт  I.  В  предварителната  Оценка  А  10,  за  размера  на  данъка  за  421/420  г.,  срещу  името  на  Зоне,  стои  сумата  от  2  таланта.  Този  размер  на  данъка  е  основание  да  се  предположи,  че  и  одриските  царе,  може  би,  получават  поне  по  около  2  таланта  годиш ен  данък  от  Зоне.  Дрюс.  И мето  на  Дрю с  отсъства  от  4  напълно  възстановени  панела  за  443/442  г.,  435/434  г.  432/431  г.  и  430/429  г.пр.Хр.  Това  е  факт,  който  дава  основание  да  се  предполага,  че  през  тези  4  години  е  на  лице  пълен  разрив  с  Атина.  Години,  през  които  е  напълно  възможно  да  е  извършено  плащане  на  данък  към  Одриския  царски  двор.  Тези  отсъствия  съвпадат  напълно  с  отсъствията  на  Дейре,  Сале  и  Зоне  от  Тракийския  данъчен  окръг,  по  години,  от  същите  панели.  Те  съвпадат  наполовина  за  годините  443/442  и  435/434  г.,  със  също  такива  категорични  неплащ ания  на  Бизанте  и  Серейон  тейхос,  от  Хелеспонтийския  данъчен  окръг,  за  които  се  смята,  че  поради  близостта  им  с  владетелските  резиденции  към  и  при  Ганиада,  са  под  одриска  доминация.  В  нито  един  от  останалите  отчитани  21  данъчни  листи  Д рю с  не  фигурира  като  изплатил  се  граддлъж ник  на  Атина.  П ълните  сходства  с  Дейре,  Сале,  Зоне  и  с  другите  споменати  полиси,  подсказват  и  в  този  случай,  най-вероятна  одриска  политическа  власт  над  Дрю с,  за  всичките  25  отчетни  години.  И  при  Дрю с,  политическата  доминацията  на  Одриския  царски  двор,  може  да  се  обясни  с  крайбрежните  владетелски  резиденции  Дорискос  и  Серион  тейхос,  както  и  с  намиращ ите  недалеко  на  континента  Кипсела,  Саютаба/Сауада,  Апрос,  Беос  К енос,  както  и  по-далечните  Гейстой/Гестос  и  Одрюса.  Това  означава  и  подчертава,  че  Дрю с,  така  както  се  отчита  за  Дейре,  Сале,  Зоне,  Бизанте  и  Серейон  тейхос,  най-вероятно,  тотално  не  плащ а  на  А тина  през  цялата  втора  половина  на  V  в.пр.Хр.,  а  плащ а  на  царете  от  Одриската династия  Терес  I,  Спарадок,  Ситалк  и  Севт  I. 

136 

IV глава. ДОПУСТИМИ ДАНЪЦИ НА ПОЛИСИТЕ С ОДРИСИТЕ  В  предварителната  Оценка  А  10,  за  421/420  г.,  срещу  името  Д рю с,  стои  данъчната  сума  от  1  талант.  Това  дава  основания  да  се  предположи,  че  и  одриските  царе,  вероятно  получават  данък  от  Д рю с,  от  поне  1  талант.  И  в  случая  с  Д рю с,  пълните  сходства  със  Зоне,  Сале  и  Дейре,  сочат  че  причините,  които  са  в  основата  на  констатираното  положение,  могат  да  се  дължат  на  политиката  на  Одриската  империя,  от  втората  половина  на  V  в.пр.Хр.  И  така,  може  да  се  предположи,  че  Градовете  от  I  група,  Самотраки  и  Абдера,  с  много  висока  степен  на  вероятност,  плащ ат  на  Одриския  царски  двор  от  2  до  15  таланта,  но  само  за  2  до  4  години,  по  времето  на  Ситалк.  Енос  прави  изключение,  с  11  или  12  години  плащ ане  по  времето  на  Спарадок  и  Ситалк.  Градовете  от  II  група,  М аронея  и  Дикая  най-вероятно,  плащ ат  на  О дриския  царски  двор  от  1000  драхм и  до  10  таланта,  но  за  3  или  4  години.  М аронея  -  по  времето  на  Ситалк  и  Севт  I,  но  с  вариант  -  и  при  Терес  I,  и  Спарадок.  Дикая  -  по  времето  на  Спарадок  и  Ситалк,  с  вариант  -  и  при  Терес  I,  и  Севт  I.  Градовете  от  III  група,  Дейре,  Сале,  Зоне  и  Д рю с,  най-вероятно  плащ ат  на  О дриския  царски  двор  по  1  или  2  таланта,  за  най-дълъг  период  -  напълно  възможно  през  цялото  петдесетилетие,  по  времето  на  царете  Терес  I,  Спарадок,  Ситалк  и  Севт  I.  Очевидно,  най-много  са  данните  за  времето  на  Ситалк,  по-малко  за  Спарадок,  а  най-малко  -  за  Терес  I  и  Севт  I.  Видно  е,  че  и  за  Тракийско  море,  ролята  на  владетелските  резиденции  крайбрежните  Дорискос,  Серион  тейхос,  И см арос,  (Зоне)  и  недалеко  континенталната  К ипсела  както  и  по-далечните  Гейстос,  Одрюса,  спрямо  поблизките  и  по-далечни  елински  полиси  -  е  сходна  с  тази  на  резиденциите  към  и  при  Ганос/Ганиада  на  М рам орно  море.  Те  генерират  и  излъчват  политическо  влияние  и  дом инация  над  елинските  полиси  по  крайбрежието,  което  се  изразява  в  следното.  По-близките  и  сравнително  по-малки  полиси,  като  Дейре,  Сале,  Зоне  и  Д рю с,  вероятно  плащ ат  сравнително  неголеми  суми,  но  за  най-дълъг  период  вероятно  през  цялото  петдесетилетие.  По-големите  -,  като  М аронея  и  Дикая,  вероятно  плащ ат  сравнително  по-големи  суми,  но  само  няколко  години,  с  вариант  до  16-17  години.  Големите  полиси,  като  А бдера  и  Самотраки,  вероятно  плащ ат  най-големите  суми,  но  през  малък  брой  години.  И зклю чение  прави  големият  полис  Енос,  при  който  им а  три  пъти  по-голям  брой  на  годините,  11  или  12,  през  които,  с  най-висока  степен  на  вероятност  са  извърш ени  плащ ания  в  хазната  на  Одриския  царски  двор.  Това,  без  никакво  съмнение,  може  да  се  обясни  най-вече,  със  съседството  и  влиянието,  което  оказва  върху  града  владетелската  резиденция  Дорискос,  нам иращ а  се  от  другата  страна  на  десния  бряг  на  реката  Х еброс  (М арица),  а  така  същ о  и  недалечните  -  на  север  Кипсела,  на  изток  Саютаба/Сауада,  на  североизток  Апрос  и  Беос  К енос,  както  и  по-далечните  на  север  Гейстой/Гестос  и  Одрюса.  Такъв  работен  извод  подсказва,  че  общите  и  близки  проявления  в  данните  за  трибутните  издължавания/неиздължавания  към  Архета,  на  изброените  полиси  от  Одриското  крайбрежие  на  Тракийско  море,  видяни  в  Атинските  трибутни  листи  през  посочените  години,  могат  да  бъдат  във  функция  на  данъчна  зависимост  и  от  О дриския  царски  двор. 

137 

Калин Порожанов. ОДРИСКОТО ЦАРСТВО, ПОЛИСИТЕ... И АТИНА  Н аправените  изводи  дават  основания  за  следния  коментар.  За  градчетата  Серион,  Зоне  и  Д рю с,  Russell  M eiggs  смята,  че  те  не  плащ ат  нищ о  на  Атина,  защото  са  част  от  Самотракийската  переа  и  може  би  са  контролирани  от  полиса  Самотраки,  така  както  това  вероятно  се  отнася  за  градчетата  на  Тасоската,  Лесбоската,  Х иоската  и  Самоската  переи  (M eiggs  R.  1972,  241).  Тук  ням а  да  бъде  определяно,  в  каква  степен  и  дали  това  е  точно  така  за  градчетата  от  переите  на  Тасос,  Лесбос,  Х иос  и  Самос.  За  Самотраки  и  за  градчетата  от  Самотракийската  переа,  обаче,  може  да  се  каже  следното:  -  Самотраки  не  е  голям,  а  е  средноголям  полис  и  не  разполага  с  достатъчо  и  реални  сили  да  се  налага  над  друг  полис,  голям  колкото  самия  него,  какъвто  е  Сале,  например.  -  Самият  град  Самотраки,  макар  и  оскъден  брой  години,  от  1  или  2  до  3  или  5,  най-вероятно,  плащ а на  Одриския  царски двор.  -  Освен  градчетата  от  Самотракийската  переа,  по  същ ия  начин  не  плащ ат  на  Атина,  а  плащат,  с  висока  степен  на  вероятност  на  Одриската  империя,  още  Дейре  и  Дикая  от  Тракийския  данъчен  окръг  и  Бизанте  и  Серейон  тейхос  от  Х елеспонтийския  данъчен  окръг.  И  едните  и  другите,  както  добре  се  знае,  не  са  в  ничия  переа.  Но  се  намират  близо  до  изброените  по-горе  владетелски  резиденции.  -  Не  мога  да  не  отбележа  и  да  подчертая  дебело,  че  щ ом  големите  полиси  като  Енос,  М аронея  и  Абдера,  с  най-висока  степен  на  вероятност,  плащ ат  на  одриските  царе,  то  събирането  на  данъци  от  по-малките  градчета  в  одриската  хазна,  би  трябвало  да  е  вън  от  съмнение.  -  Големият  полис  М аронея,  който  не  е  в  Самотракийската  переа,  също  като  малките  градчета,  плащ а  много  нисък  данък  на  Атина  -  1  талант  и  3000  драхми.  Това,  разбира  се,  също  не  може  да  се  дълж и  на  властване  на  Самотраки  над  М аронея,  а  причината  отново  може  да  се  търси  в  Одриската  империя.  -  Средноголемият  полис  Дикая,  който  също  не  е  в  Самотракийската  переа,  плащ а  само  по  3000  драхм и  данък  на  Атинската  архе.  В  този  контекст,  е  интересен  изводът  на  Russell  M eiggs,  че  повече  от  60  града  от  Архета  имат  малки  сметки  -  до  2  таланта  (Meiggs  R.  1972,  248).  Това,  обаче  са  около  1/3  от  членовете  на  Атинската  империя.  Когато  това  са  малки  полиси,  ниските  данъци  са  разбираеми,  но  когато  такива  ниски  данъци  се  плащ ат  от  сравнително  големи  полиси  като  М аронея  и  Дикая  например,  то  причината  едва  ли  е  в  Атина,  а  по-скоро  може  да  се  открие  в  недалечните  владетелски  резиденции  на  траките.  Тоест,  ако  не  всичките,  то  част  от  тези  над  60  града  са  в  някаква  зависимост  и  от  друга  политическа  сила,  освен  от  Архета.  За  такива  полиси,  по  крайбрежията  на  Одриското  царство,  несъмнено  причината  за  по-ниските  данъци,  привеждани  на  Атина,  е  неговата  имперска  политика. 

138 

IV глава. ДОПУСТИМИ ДАНЪЦИ НА ПОЛИСИТЕ С ОДРИСИТЕ 

§  3 .  П О Л И С И  О Т  П О Н Т И Й С К А  Д А Н Ъ Ч Н А  О Б Л А С Т 

Аполония  П онтика.  Д огръцкото  тракийско  селищ е  преди  елинския  град  Аполония,  локализиран  при  днеш ния  град  Созопол,  все  още  се  документира  оскъдно.  Така  например,  по  устни  сведения  от  М ихаил  Лазаров,  на  днеш ния  Созополски  полуостров,  където  се  намира  Старият  град,  при  разкопки  на  обект  Къщата  на  Талията  срещу  пощата,  са  били  открити  няколко  керамични  фрагмента  от  К ъсната  бронзова  епоха  -  най-общо  втората  половина  на  II  хил.пр.Хр.  Според  директора  на  Археологическия  музей  в  Созопол  Димитър  Н едев  на  много  места  в  Стария  град  се  открива  тракийска  керамика  от  Ранножелязната  епоха,  която  е  възможно  да  предшества,  но  може  и  да  е  синхронна  с  най-ранната  гръцка  керамика,  откривана  тук.  П р и  археологически  огледи  на  морското  дъно  в  ю ж н и я  край  на  Созополския  залив,  при  бивш ата  К онсервна  рибна  фабрика  С лавянка,  са  открити  керамични  фрагменти  от  Ранножелязната  епоха,  които  дават  основание  на  разкопвачите  да  допуснат  там  наличие  на  тракийско  селище  от  първите  векове  на  I  хил.пр.Хр.,  наречено  условно  Созопол-3,  след  намиращ ите  се  днес  на  дъното,  в  района  на  пристанищ ето,  селища:  Созопол-1,  от  V  хил.пр.Хр.  (М едно-каменна  епоха)  и  Созопол-2,  от  (IV)-III  хил.пр.Хр.  (Ранна  бронзова  епоха)  (Angelova  H.,  V .  Draganov,  K.  Dimitrov.  1995,  54-55).  Като  се  имат  предвид  промените  в  нивото  на  морето  и  каменните  котви  с  отвори,  открити  в  акваторията  на  Созопол,  с  датировка  основно  втората  половина  на  II  -  началото  на  I  хил.пр.Хр.,  локализирани  западно  от  остров  Свети  Кирик,  възможно  е  също  така  тракийското  предгръцко  селищ е  да  се  е  намирало  на  близолеж ащ ия  днес,  до  Созополския  полуостров,  остров  Свети  К ирик  (П орожанов  К.  2004,  2-7).  Очевидно  е,  че  каменните  котви  с  отвори  и  оскъдните  керамични  фрагменти  от  втората  половина  на  II  -  началото  на  I  хил.пр.Хр.,  при  и  в  Созопол,  за  сега  са  единствените  сигурни  следи  от  активен  крайбрежен  морски  ж ивот  на  местните  траки,  преди  идването  на  елините  на  това  прекрасно  и  стратегически  важно  място.  Георги  М ихайлов  смята,  че  името  на  града  Аполония  П он тийска  идва  не  толкова  от  елинския  Аполон,  както  се  мисли  обикновено,  колкото  от  почитания  в  града  А полон  Антиенос  (Anthienos),  което  е  местно  тракийско  прозвищ е  на  Бога,  свързано  с  името  на  близкото  селищ е,  с  тракийско  име  Антейя/Антия  (Antheia/Anthia),  намирало  се,  вероятно,  на  днеш ния  полуостров,  с  реликтовото  тракийско  име  Атия.  Гърците  са  нарекли  своя  град  Аполония  може  би  не  толкова,  че  Аполон  е  главен  йонийски  бог...,  колкото  да  спечелят  благоволението  на  местното  божество  (М ихайлов  Г.  1972,  233-234).  Разцветът  на  елинския  град  съвпада  с  разцвета  на  тракийското  Одриско  царство  през  V  -  IV  в.пр.Хр.  и  дори  се  свързва  с  него.  И нтензивното  монетосечене  на  Аполония,  предш ествано  от  емитирането  на  стрели-пари  от  края  на  V I/началото  на  V  в.пр.Хр.,  несъмнено  се  дълж и  на  активните  u  търговски  взаимоотнош ения  с  местните  траки.  Още  повече,  че  А полония  П онтика 

139 

Калин Порожанов. ОДРИСКОТО ЦАРСТВО, ПОЛИСИТЕ... И АТИНА  традиционно  се  смята  за  едно  от  основните  дебуш ета  на  одриските  царе.  Ето  защ о,  както  автономността,  така  и  обвързаността  на  полиса,  в  отнош енията  му  с  Ц арството,  е  напълно  допустима  и  реална.  От  една  страна,  градът  има  преки  връзки  с  Одриския  царски  двор.  От  друга  -  с  местните  парадинасти  и/или  субпарадинасти,  представляващ и  не  само  себе  си,  като  тракийска  аристокрация,  но  така  същ о  -  и  централната  власт  на  Базилеята.  В  първия  случай,  на  гражданите  на  Аполония,  пребиваващ и  в  П истирос  и  споменати  във  Ветренския  надпис,  известен  като  Н адписа  от  П истирос,  съставен  при  един  от  наследниците  на  одриския  цар  Котис  I,  около  средата  на  IV  в.пр.Хр.,  най-вероятно  Амадок  II,  от  негова  страна  се  дават  гаранции  за  техния  живот  и  имоти  (Домарадски  М.  1994,  45;  V elkov  V.,  L.  Domaradzka.  1994,  1-15;  Loukopoulou  L.  2005,  13-17).  Вторият  случай  се  демонстрира,  чрез  търж ищ ата  при  крайбрежните  квартали  на  град  Бургас  -  И згрев  и  П обеда,  за  които  едни  смятат,  че  са  основани  от  полиса  Аполония,  а  други  -  от  траките  в  района.  Н езависимо  дали  тези  търж ищ а  са  основани  от  аполонийци  или/и  от  местните  траки,  то  е  несъмнено,  че  са  дом ин иран и  от  тракийската  резиденция  на  връх  Ш илото,  (К ияш кина  П .,  И в.  К арайотов.  2000:  58-61;  К арайотов  И в.  2004:  10-12),  и  че  са  използвани  и  от  двете  страни.  Н еслучайно,  на  връх  Ш илото  се  локализира  като  най-вероятно,  местонахождението  на  резиденцията  на  одриския  пара-  или  субпарадинаст  Садалас,  от известния  М есам брийски  надпис  (IGBulg.  I,  №  307),  резиденция,  която  им а  пристанищ а  при  кварталите  И згрев  и  П обеда.  Н адписът  е  от  края  на  IV/началото  на  III  в.пр.Хр.,  но  в  него  са  изброени  5  имена  на  предш ественици  от  династията  на  Садалас.  Това  са  М опсиестий,  Тарутинас,  М едистас  и  К отис,  които,  пресметнато  по  Херодот,  по  около  30  години  на  поколение,  отвеждат  видимото  начало  на  тази  местна  одриска  пара-  или  субпарадинастия,  към  V  в.пр.Хр.,  във  времето  на  големите  империи:  Одриската  базилея  и  Атинската  архе,  с  които  не  само  полисът  А полония  П онтийска,  но  и  други  градове  от  крайбрежието,  са  в  делови  отнош ения. 

§  4.  О Б О Б Щ Е Н И Е  Тук  е  необходимо  да  се  обоснове  вероятното  приблизително  плащ ане,  на  16-те  представяни  полиса,  към  Одриската  империя,  извлечено  от  данните  на  Атинските  трибутни  листи.  За  целта  ще  се  определят  най-основателно  допусканите  плащ ания,  от  изброените  полиси,  към  Одриския  царски  двор.  Това  ще  стане  по  полиси,  по  години  и  допустим  размер  на  данъка,  сравним  с  единствения  възможен  критерий,  този  -  на  изплащан/неизплащан  или  редуциран  данък  на  полисите  към  Атина. 

140 

IV глава. ДОПУСТИМИ ДАНЪЦИ НА ПОЛИСИТЕ С ОДРИСИТЕ 

С еверно  М рам орн ом ори е  Бизантион.  С  много  голяма  степен  на  вероятност  може  да  се  приеме,  че  през  448/447  г.,  1  година,  а  е  възможно  и  през  447/446  г.,  общо  2  години,  Спарадок  да  получава  данък  от  Бизантион,  който  представлява  разликата  в  редукцията  на  данъка  към  Атина,  в  размер  на  около  5  и  повече  таланта.  Селимбрия.  Годините,  с  много  вероятно  предположени  плащ ания  на  Селимбрия,  към  Одриския  царски  двор,  представляват  разликите  в  редукцията  на  данъка  към  Атина,  от  443/442  до  439/438  г.,  включително  -  5  години  по  1  талант  годиш ен  данък  и  от  435/434  до  432/431  г.,  включително  -  4  години  по  4  таланта  и  5100  драхми,  което  е  почти  5  таланта  годиш ен  данък.  О бщ о  те  са  9  и  са  при  Ситалк.  Даунион/Дамнион  тейхос.  От  14  години  плащ ания  на  дауниотейхитайци  към  Архета,  е  възможно,  но  не  са  сигурно  доказани,  а  само  са  предположени,  плащ ания  и  към  Одриския  царски  двор,  които  вероятно  се  равняват  поне  на  вноската,  давана  на  Атина,  представяна  от  символичните  1000  драхми.  Перинт.  Най-добре  се  аргументира  вероятно  плащане  от  П еринт  към  О дриския  царски  двор,  въз  основа  на  разликата  при  редукцията  на  данъка  към  Атина  от  9  таланта  и  4485  драхми,  тоест  почти  10  таланта,  за  1  година  (432/431 ),  но  е  предположено  за  още  3  години  (436/435,  434/433  и  429/428)  от  Ситалковото  царуване,  които  са  около  безспорната  година  на  вероятно  взет  данък.  Д и дю м он  тейхос.  За  13-те  години,  на  плащ ания  към  Атина,  със  символичния  данък  от  1000  драхми,  се  допуска,  че  силното  Одриско  царство  найвероятно,  също  взима  поне  по  1000  драхм и  на  година  от  полиса,  но  поради  отсъствие  на  сигурни  доказателства,  това  остава  само  предположение.  Бизанте.  П оради  отсъствие  на  Бизанте  или  бизантионци  от  съответните  панели,  годините  443/442,  442/441,  435/434  и  433/432  г.  са  сигурни  с  неплащ ане  на  данък  от  Бизанте  към  Атина.  Това  се  смята  за  знак,  че  през  тези  4  години,  е  найвероятно  одриският  цар  Ситалк  да  получава  данък  от  града.  Като  се  има  пред  вид  данъчната  оценка  на  Бизанте,  направена  от  Атина  за  425/424,  421  и  410/409  г.,  неговият  размер,  е  поне  2  таланта.  Серейон  тейхос.  П р и ем а  се,  че  4-те  години,  443/442,  442/441,  435/434  и  433/432  г.,  на  отсъствие  на  Серейон  тейхос  или  сериотейхитайци  от  целите  панели,  са  сигурни  години  на  неплащ ане  на  сериотейхитайци  към  Атина,  поради  което  е  най-вероятно,  тези  4  години  да  са  годините  за  плащ ане  към  Ситалк.  Размерът  на  предположените  плащ ания  към  Одриския  царски  двор,  по  аналогия  с  плащ анията  към  А тина  на  сходния  по  големина  Д аунион  тейхос,  е  1000  драхм и  или  2  таланта,  а  с  близкия  Бизанте  е  2  таланта,  което  ще  рече  -  най-вероятно  от  1000  драхми  до  поне  2  таланта. 

Т ракийско  море  Дейре.  4-те  години  на  отсъствие  на  Дейре  или  дейрайци  от  целите  панели,  през  443/442,  435/434,  432/431  и  430/429  г.,  се  тълкуват  като  сигурни  неплащ ания 

141 

Калин Порожанов. ОДРИСКОТО ЦАРСТВО, ПОЛИСИТЕ... И АТИНА  към  Атина,  и  логично  се  приемат  за  най-вероятни  плащ ания  към  Одриския  царски  двор,  по  времето  на  Ситалк.  Размерът  на  вероятния  данък,  плащ ан  от  Дейре  на  одриските  царе,  по  аналогията  направен  по-горе,  е  1000  драхми  или  поне  2  таланта.  Енос.  За  7  години,  през  446/445,  445/444,  444/443,  443/442,  442/441,  441/440  и  440/439  г.,  данъкът,  плащ ан  от  полиса  на  Атина  е  редуциран  от  12  на  10  таланта;  през  436/5  то й  е  редуциран  от  10  на  4  таланта,  а  през  3-те  години  435/434,  432/431  и  430/429  г.пр.Хр.  не  е  извърш вано  плащане  към  Атина,  защ ото  еносци  напълно  липсват,  като  издълж или  се  данъкоплатци,  от  съответните  панели.  Така,  се  събират  11  години,  с  най-висока  степен  на  вероятност,  плащ ания  на  Енос  към  одриските  царе:  2  плащ ания  по  около  2  таланта  към  Спарадок  и  9  години  плащ ания  към  Ситалк  -  5  години  по  около  2  таланта,  1  година  около  4  таланта  и  3  години  по  около  10  таланта.  Самотраки.  Годините  442/441  и  441/440  г.  са  с  неразчетен  размер  на  данъка.  С  редукция  на  данъка  са  годините:  440/439  г.  от  2  таланта,  430/429  г.  от  4  таланта  и  неясната  429/428  г.  от  4  или  ?  таланта.  Така,  най-вероятни  години  за  плащ ане  на  Самотраки  към  О дриския  царски  двор  са  3,  по  времето  на  Ситалк.  Това  е  по-малко  сигурната  440/439  г.  -  2  таланта,  по-сигурната  430/429  г.  -  4  таланта  и  сигурната  или  неясна  429/428  г.  -  4  или  ?  таланта.  Сале.  Въз  основа  на  отсъствието  на  Сале  от  целите  панели,  за  годините  443/442,  435/434,  432/431  и  430/429  г.пр.Хр.,  е  сигурно,  че  Сале  не  плащ а  нищ о  на  Атина,  през  тези  4  години.  Това  е  основание  да  се  предположат  плащ ания  към  О дриския  царски  двор,  в  случая  -  на  Ситалк.  Въз  основа  на  сравнението  с  големината  на  Самотраки,  може  да  се  допусне,  че  размерът  на  данъка,  плащ ан  от  Сале  на  одриския  цар,  е  поне  2  таланта.  Зоне.  Въз  основа  на  отсъствието  на  Зоне  от  целите  панели,  за  годините  443/442,  435/434,  432/431  и  430/429  г.,  е  сигурно,  че  Зоне  не  плащ а  нищ о  на Атина  през  тези  4  години.  Това  е  основание  да  се  допусне  ефективно  облагане  на  Зоне  от  одриския  цар,  в  случая  Ситалк.  По  аналогия,  размерът  на  данъчно  облагане,  наложено  от  одрисите  е,  най-вероятно,  поне  2  таланта.  Дрюс.  Въз  основа  на  отсъствието  на  Д рю с  от  целите  панели,  за  годините  443/442,  435/434,  432/431  и  430/429  г.,  може  да  се  твърди,  че  Д рю с,  със  сигурност,  не  плащ а  нищ о  на  Атина  през  тези  4  години,  като  най-вероятно,  внася  данък  в  касата  на  Одриското  царство.  Размерът  на  данъка,  както  личи  от  оценката  за  трибута  през  421/420  г.  към  Атина  е  1  талант.  Н ай-вероятно,  за  тези  4  години,  той  е  поне  1  талант  и  спрямо  давания  трибут  на  Одриския  царски  двор,  по  времето  на  Ситалк.  М аронея.  Въз  основа  на  разликата  в  редукцията  на  данъка  към  Атина  от  10  таланта,  за  436/435  г.,  основателно  може  да  се  приеме,  че  вероятно  М аронея  плащ а  този  данък  към  О дриския  царски  двор.  П рез  432/431  г.пр.Хр.  М аронея  липсва  от  панела,  което  се  прием а  за  сигурен  признак  на  неплащ ане  към  Атина,  и  следователно,  най-вероятно  плащ ане  към  Одриския  династически  дом .  За  429/428  г.  данъкът  към  Архета  е  платен,  но  не  е  сигурно  дали  сумата  е  3  таланта.  За  418/417  г.пр.Хр.  също  не  е  ясно  каква  е  сумата.  Общо  предположените  години  на  плащ ане  от  маронейци  към  Одриския  царски  двор  са  3,  като  от  тях  най-сигурна  е 

142 

IV глава. ДОПУСТИМИ ДАНЪЦИ НА ПОЛИСИТЕ С ОДРИСИТЕ  432/431  година  със  сигурно  неплащ ане  към  Атина  и  размер  на  данъка,  вероятно  внесен  в  хазната  на  Ситалк,  от  10  таланта;  за  429/428  г.  той  вероятно  е  7  таланта.  Дикая.  П оради  наблю давани  редукции  в  плащ анията  към  Атина,  с  голяма  доза  вероятност  може  да  се  предположи,  че  Одриското  царство  получава  техните  разлики,  през  446/445  и  445/444  г.,  в  размер  на  поне  1000  драхми  годиш ен  данък,  през  443/442  г.  -  около  3000  драхми,  а  за  430/429  г.  това  е  вероятно,  но  не  съвсем  сигурно.  Това  са  2  години  от  царуването  на  Спарадок  и  1  година  от  царуването  на  Ситалк.  Абдера.  Въз  основа  на  отсъствие  от  панела  за  съответната  година  и  на  редукциите  на  данъка,  плащ ан  към  Атина,  най-вероятни  за  постъпления  в  Одриската  хазна  са  следните  4  години:  1  година,  443/442  г.,  трибутът  е  около  15  таланта  и  3  години,  432/431,  430/429  и  429/428  г.пр.Хр.,  -  около  5  таланта.  Сумарно  представени,  измеренията  на  данъчните  неплащ ания  към  Атина,  изглеждат  така.  С еверно  М рам о рн о м о ри е:  5  и  повече  таланти;  Бизантион  от  1  до  5  таланта;  С елимбрия  1  000  драхм и  (?);  Даунион/Дамнион  тейхос  10  таланта;  П ерин т  Д и дю м он  тейхос  1  000  драхм и  (?);  Бизанте  2  таланта;  Серейон  тейхос  от  1  000  дахм и  до  2  таланта;  Тракийско  море:  Дейре  -  от  1  000  дахм и  до  2  таланта;  Енос  -  от  2  до  10  таланта;  Самотраки  -  от  2  до  4  таланта;  Сале  -  2  таланта;  Зоне  -  2  таланта;  Д рю с  -  1  талант;  М аронея  -  от  7  до  10  таланта;  Дикая  -  от  1  000  до  3  000  дахми;  А бдера  -  от  5  до  15  таланта.  Така  се  оказва,  че  16-те  полиса  не  плащ ат  на  Атинската  архе  около  40-50  таланта,  които  е  вероятно  да  са  отивали  в  хазната  на  Одриския  царски  двор.  Както  личи  от  плащ ането  и  неплащ ането  на  данъците  към  Атина,  поголемите  и  силни  полиси  като  Бизантион,  Селимбрия  и  П еринт  от  М раморно  море;  и  Енос,  Самотраки,  М аронея  и  А бдера  от  Тракийско  море,  макар  и  членове  на  Архета,  са  относително  свободни  полиси,  които,  до  голяма  степен  са  сравнително  независими  спрямо  предполаганата  политика  на  властване  над  тях  от  Одриската  базилея.  И зклю чения  в  това  отнош ение  правят  С елимбрия  на  М рам орно  и  Енос  на  Тракийско  море.  П о-малките,  обаче,  като  Даунион  тейхос,  Д идю м он  тейхос,  Бизанте  и  Серейон  тейхос  от  Северна  П ропонтида  и  Дикая,  Д рю с,  Зоне,  Сале  и  Дейре  от  Тракийско  море,  най-вероятно  същ о  имат  относителна  автономия,  но  като 

143 

Калин Порожанов. ОДРИСКОТО ЦАРСТВО, ПОЛИСИТЕ... И АТИНА 

емпориони  по  същ ината  си,  вероятно  в  по-голяма  степен  и  по-реално,  може  да  се  предположи,  че  са  включвани  в  границите  на  Одриската  държава-империя.  П р и  това  положение,  те  ще  функционират,  съобразно  нейните  и  техните  собствени  интереси,  а  не  толкова  и  само,  съобразно  интересите  на Атинската  архе.  В  този  контекст,  трябва  да  се  отбележи,  че  най-важна  роля  в  политиката  на  одриските  царе  играят  крайбрежните  владетелски  резиденции:  9-те  -  Левке  акте,  Тиристасис,  Хераклея,  М ю ртиске,  Ергиске,  Ганос,  Орни,  Бизанте,  Неон/Херайон  тейхос  -  от  Западното  М раморноморие,  към  и  при  Ганиада;  4-те  -  Дорискос,  С ерион  тейхос,  Зоне-М есамбрия  и  И см арос  на  Тракийско  море;  а  в  Ю гозападното  Ч ерноморие  3-те  -  Салмидесос,  Ф инеон-Ф инополис  и,  вероятно,  тази  при  връх  Ш илото,  край  Бургас.  Без  съмнение,  именно  от  тези  16  резиденции,  но  и  от  останалите  12,  а  и  от  други,  които  ние  все  още  незнаем,  се  излъчват  най-силните  държ авнически  импулси  на  Одриското  царство.  Ето  защ о,  чрез  тях  е  възмож но  да  се  налага  властта  на  одрисите  над  полисите  по  крайбрежията  -  както  вече  се  обобщ и  -  над  по-близките  и  по-малките  градове-емпориони.-  по-силно  и  потрайно,  над  по-далечните  и  по-големите  полиси-  по-слабо  и  по-кратковременно.  Н а  този  етап  от  проучването,  предположените  плащ ания  на  полисите  и  емпорионите  от  крайбрежието  на  Одриската  базилея  към  царската  хазна,  са  само  възмож ни  и  вероятни,  защ ото  се  извличат  като  резултати  от  анализа  на  един  изключителен  извор,  какъвто  са  Атинските  трибутни  листи.  Тези  резултати  определено  се  обвързват  със  стратегическото  местоположение,  преди  всичко  на  крайбрежните,  но  и  на  континенталните  владетелски  резиденции  на  одриските  царе  и  се  подкрепят  от данните  на  античните  писмени  извори.  Това,  на  практика,  са  само  възможни,  неокончателни  и  работни  резултати.  Като  предварителни  изводи,  обаче,  те  са  много  важни,  защото  създават  проблемна  ситуация,  която  е  сериозна  основа  за  по-нататъшното  дирене.  То  ще  се  извърш и  в  следващите  глави  на  изследването,  където  чрез  комплексен  анализ  на  данните  от  всички  видове  извори,  ще  бъде  проверена  тяхната  реалност,  като  възможни  исторически  факти,  както  за  всеки  полис,  така  и  за  всеки  одриски  цар,  поотделно. 

144 

STUDIA  THRACICA  14 

ПЕТА  ГЛАВА  ЦАРЕТЕ И ПОЛИСИТЕ  от края на VI и през V в.пр.Хр. 

глава.  ЦАРЕТЕ И ПОЛИСИТЕ - КРАЯ НА VI И V В.ПР.ХР. 

§  1.  Ц А Р  О Л О Р  (към  516-514  г.пр.Хр.  -  края  на  V I/началото  на  V  в.пр.Хр.)   В  разказа  си  за  Ф илаидите  на  Тракийския  херсонес,  Х еродот  (484  -  425  г.пр.Хр.)  съобщава,  че  М илтиад,  син  на  Кипсел  (М илтиад  Стария  -  К.П .),  като  взел  със  себе  си  всеки  атинянин,  който  желаел  да  участва  в  похода,  отплавал  заедно  с  долонките  и  завзел  тази  страна  (Hdt.  V I,  39-40);  долонките,  които  го  били  довели,  го  поставили  за  тиран  (Hdt.  V I,  36-37);  първото  нещ о,  което  той  направил,  било  да  прегради  със  стена  П олуострова,  от  херсонеския  град  Кардия  до  П актия,  за  да  не  могат  апсинтите  да  нахлуват  в  страната  и  да  я  разграбват...  и  по  този  начин  ги  отблъснал.  М илтиад  Стария  се  настанява  като  тиран  при  траките  долонки  на  Херсонес  през  556  г.пр.Хр.  Другите  траки,  които  не  са  му  приятели,  а  са  врагове,  са  апсинтите.  Този  М илтиад  е  тиран  на  полуострова  до  528/527  г.  Всъщ ност,  тиран  е  анатолийски  термин,  натоварен  с  негативизъм,  съобразно  елинското  полисно  мислене,  но  реално  този  тиран  е  владетел,  както  на  етносното  държавно  образувание  на  траките  долонки,  така  и  на  подвластните  му  елински  полиси  на  П олуострова.  П р и  това  положение  към  средата  на  V I  в.пр.Хр.  на  Тракийския  херсонес  има  траки  долонки  им а  и  атиняни,  има  и  елински  полиси,  над  които  властва  М илтиад  Стария.  Северно  от  П олуострова  са  агресивните  траки  апсинти.  По-нататък,  като  говори  за  М илтиад,  син  на  К им он  (М илтиад  М ладия  К.П .),  Х еродот  казва  за  него,  че  избил  първенците  на  градовете,  станал  господар  на  Херсонес,  поддържайки  500  наемници,  и  се  оженил  за  Хегесипила,  дъщ еря  на  царя  на траките  Олор...  дъщ ерята  на тракиеца  Олор...  (Hdt.  V I,  39-41).  Това  сведение  на  Херодот  се  потвърждава  и  от  М аркелин.  Той  съобщава,  че  на  Херсонес,  след  Стесагорас,  дош ъл  другият  М илтиад,  който  макар,  че  имал  деца  от  атинянка,  се  оженил  за  дъщ ерята  на  цар  Олор,  понеже  силно  желаел  власт  (Marcell.Vita  Thuc.  2-18).  М акар  и  доста  по-късен  автор  (от  V  в.),  в  случая  с  Ф илаидите  се  смята,  че  освен  Херодот,  М аркелин  е  познавал  и  друг,  недостигнал  до  нас  извор  (Portalski  Al.  2007,  129-131).  Особено  важна  е  добавката  за  обяснението  на  тази  сватба  -  понеже  силно  желаел  власт.  Очевидно,  М илтиад,  син  на  К им он,  добре  е  разбирал,  че  за  да  затвърди  властта  си  на  П олуострова  не  може  да  мине  без  подкрепата  на  силния  си  съсед,  какъвто  несъмнено  се  оказва  царят  на  траките  Олор  и  затова  той  ще  склю чи  този  политически  брак.  М илтиад  М ладия  се  установява  на  Тракийския  херсонес  в  516/515  г.пр.Хр.,  а  неговата  сватба  с  дъщ ерята  на  царя  на  траките  Олор,  Х егесипила  се  датира  не  много  след  това,  при  всички  случаи  преди  похода  на  Д арий  I  срещ у  скитите,  вероятно  516-514  г.  (Цветкова  Ю .  2004,  21-23;  2008,  136-145).  Какво  се  оказва?  Ако  към  средата  на  V I  в.пр.Хр.  на  Херсонес  са  регистрирани  траките  долонки  и  северно  от  тях  траките  апсинти,  то  около  4  десетилетия  по-късно,  долонките  все  още  се  споменават  на  полуострова  (Hdt.  V I,  40),  но  за  апсинти  не  се  говори.  Говори  се  за  царя  на  траките  Олор,  за  чиято  дъщ еря  се  оженил  М илтиад  М ладия. 

146 

Калин Порожанов. ОДРИСКОТО ЦАРСТВО, ПОЛИСИТЕ... И АТИНА  От  една  страна  -  връзката  между  ж енитбата  на  М илтиад  М ладия  с  тракийската  принцеса  Хегесипила  и  неговото  господство  над  П олуострова  е  повече  от  очевидна.  От  друга  страна  -  вън  от  съмнение  е,  че  траките  на  Олор  не  са  апсинтите,  които  могат  да  бъдат  спрени  със  стена,  преграждащ а  ш ийката  на  П олуострова.  Още  повече,  че  този  династически  брак  е  политически  акт,  който  означава  признато  и  от  двете  страни  партньорство,  тоест  той  е  мирен  договор  между  две  владетелски  институции  на  две  съседни  страни.  Така,  този  договор  от  516-514  г.пр.Хр.,  сключен  между  царя  на  траките  О лор  и  представителя  на  Атина  М илтиад  М ладия,  за  първи  път  дава  законно  право  на  атиняни  да  владеят  стратегическия  Тракийски  херсонес.  Всъщност,  това  е  първият  оф ициално  регистриран  договор  между  Атина  и  траките  от  Европейския  Ю гоизток  за  подялба  на  сферите  на  влияние.  Н есъмнено  -  за  Атина  първостепенна  остава  целта  да  държ и  Херсонес,  както  заради  възловото  му  военно-политическо  местоположение,  така  и  заради  неговите  безспорни  географски  и  икономически  предимства  като  мост  между  Е вропа  и  Азия.  Тази  победа  на  Атина  е  в  тон  с  външ нополитическата  обстановка  и  допълва  нейните  действия,  чрез  които  през  V I  в.пр.Хр.,  още  по  времето  на  лидийските  царе,  тя  се  опитва  да  държ и  под  властта  си  Сигейон  в  областта  Троада  на  отсрещ ния  анатолийски  хелеспонтийски  бряг  (Inventory  2004,  1014).  Очевидно,  Хелеспонтът  трябва  да  стане  Атинско  море.  Какво  остава  да  владее  царят  на  траките  Олор  според  този  предположен  договор?  Отговорът  е:  останалите,  извън  Херсонес,  крайбрежия  на  М раморно  и  Тракийско  море,  които  траките  населяват  и  от  които  плават,  като  кръстосват  тези  морета,  столетия  наред  преди  времето  на  сключването  му  (Diod.  V II,  frg.  11;  П орож анов  К.  1984,  19-22;  Portalski  Al.  2007,  126-133).  Естествено  възниква  въпросът  кои  са  тези  траки,  които  имат  цар  на  име  Олор.  Едната  възможност  е  те  да  са  долонките  или  апсинтите.  Но  това  изглежда  почти  невероятно,  защ ото  ако  беше  така  Х еродот  щ еш е  изрично  да  го  каже,  тъй  като  вече  преди  това  е  обяснил  кои  са  те  и  къде  обитават.  Другата  възможност  натрапчиво  се  подсказва  от  следните  особено  важни  наблю дения.  П ървото  е  на  Янко  Тодоров,  който  -  въз  основа  на  отлично  познаване  на  изворите  -  констатира,  че  когато  говорят  за  царете  на  Одриската  държ ава  старите  автори  ги  именуват  било  като  одриски,  било  като  тракийски  царе...  като  допълва,  че  двата  тия  израза  са  еднозначни  (Тодоровъ  Я.  1933,  3).  Второто  е  на  Ю ли я  Цветкова,  която  отбелязва,  че  с  титлата  цар  на  траките,  освен  споменатия  Олор,  точно  Х еродот  назовава  само  още  един  от  най-големите  и  известни  на  елините  одриски  царе.  Това  е  Ситалк,  син  на  Терес  (Hdt.  V II,  137),  който  е  цар  на  Одриската  държ ава  между  444  и  424  г.пр.Хр.  Това  u  дава  основание  да  предположи,  че  между  Олор  и  Ситалк  е  много  вероятно  да  има  династическа  връзка  (Ц веткова  Ю .  2004,  2 3 ;  Ц веткова  Ю .  2008,  144-145).  Тази  хипотеза  стои  много  добре  в  реконструирането  на  политическата  обстановка  в  Европейския  Ю гоизток  преди  и  към  времето  на  походите,  организирани  от  цар  Д арий  I  (522  -  486  г.пр.Хр.)  през  Тракия  (Ботева-Боянова  Д.  2000,  35-45;  Й орданов  К.  2003,  21).  П оради  това,  е  логично  да  се  приеме,  че  по  това  време  най-силните  траки  на  север  и  на  запад  от  П олуострова  са  одрисите,  които  несъмнено  са  вклю чили  апсинтите  в  своята  държава.  Така  ще  се  окаже,  че 

147 

глава.  ЦАРЕТЕ И ПОЛИСИТЕ - КРАЯ НА  VI И V В.ПР.ХР.  Олор,  с  най-висока  степен  на  вероятност,  е  име  на  одриски  тракийски  цар,  предш ественик  на  Терес,  който  проявява  интереси  към  бреговете  на  Тракийско  и  М рам орно  море.  Това,  впрочем,  би  било  съвсем  естествено  като  се  има  пред  вид,  че  ядрото  на  Одриската  държава  на  юг  от  Стара  планина  обхващ а  Средногорието,  И зточните  Родопи,  Странджа-Сакар  и  в  Тракийската  низина  слиза  до  района  на  водосборния  басейн  на  реките  М арица,  Тундж а  и  Арда.  От  тук  естествените  морски  излази  са  съвсем  близо  -  те  са  на  стотина  километра  на  юг  и  югоизток,  съответно  към  Тракийско  и  към  М раморно  море,  което  означава  също  -  до  и  над  Тракийския  херсонес.  Освен  този  случай,  с  името  на  тракийския  цар  Олор  в  Ю гоизточна  Тракия,  това  тракийско  име  се  носи  от  бащ ата  на  големия  атински  историк  Тукидид  (Thuc.  IV,  104,  4).  С  тракийското  име  на  бащ а  му  Олор,  с  името  на  м айка  му  Х егесипила  и  с  правото  си  да  експлоатира  златни  рудници  в  Тракия,  допълнено  с  влиянието,  което  имал  в  тези  тракийски  предели  Тукидид  (Thuc.  IV,  105,  1),  се  обяснява  неговата  тракийска  връзка.  П лутарх,  който  ползва  недостигнали  до  нас  извори,  е  категоричен,  че  историкът  Тукидид  бил  роднина  на  К имоновци,  понеже  бил  син  на  Олор,  който  смятал,  че  носи  името  на  прадядо  си,  и  поради  това  притежавал  златни  рудници  в  Тракия;  той  умрял...  в  Скапте-Хиле/Скаптесиле  -  място  в  Тракия  (Plut.  C im.  4).  Тази  версия  се  приема  като  аксиома  от  древността до  наш ето  съвремие.  Влиянието  на  Тукидид  над  първенците  в  тази  част  на  Тракия  (Thuc.  IV ,  105,  1)  се  коментира  по  повод  командваните  от  него  и  тръгнали  от  остров  Тасос  кораби,  в  пом ощ  на  Амф иполис,  срещу  спартанеца  Бразидас.  Спартанецът  Бразидас  се  опасява,  че  той  (атинянина  Тукидид  -  К.П.)  ще  събере  съю зници  от  морето  и  от Тракия,  и  ще  ги  спаси  (Thuc.  IV,  105,  1).  От  цитираните  текстове  изглежда,  че  тази  част  на  Тракия,  от  където  Тукидид  ще  събере  съюзници  от  морето  и  от  Тракия  обхващ а  крайбрежието  и  хинтерланда  на  Тракийско  море  от  остров  Тасос  с  устието  на  река  Н естос  (М еста),  където  е  полисът  Абдера,  до  Тракийския  херсонес  на  изток.  Ясно  е,  че  за  да  получи  своето  наследство  бащ ата  на  Тукидид  Олор,  от  прадядо  си  тракийския  цар  Олор,  то  по  негово  време  -  към  края  на  V I  в.пр.Хр.  -  тези  територии,  включително  имението  и  рудниците,  наследени  от  Тукидид,  вече  са  одриска  земя.  Така  се  потвърждава  изказаното  по-горе  виждане  за  проявен  стремеж  на  одриския  владетел  Олор  на  юг  в  хинтерланда  и  крайбрежието  на  Тракийско  море.  П редполож ението,  че  Олор  от  Ю гоизточна  Тракия  е  предш ественик  на  Терес,  колкото  и  да  изглежда  хипотетично,  не  противоречи  на  сведенията  на  Тукидид  за  Терес,  защ ото  Тукидид  казва,  че  Терес  пръв  създал  обш ирното  царство  на  одрисите...  (Thuc.  II  29,2)  той  ...станал  първият  цар,  който  се  сдобил  с  голяма  мощ/власт  сред  одрисите  (Thuc.  II  29,3).  Тоест,  както  се  прием а  в  научната  книж нина  през  последните  десетилетия  (Ф ол  Ал.  1972,  138;  Тачева  М.  2006,  23),  Одриското  царство  е  съществувало  и  преди  Терес,  но  не  е  било  толкова  обш ирно  и  м ощ но.  Все  пак,  за  да  склю чи  М илтиад  мирен  договор  с  неговия  цар,  чрез  династическия  брак,  към  516-514  г.,  то  вече  ще  да  е  било  политическа  реалност  в  Европейския  Ю гоизток.  Тук,  сега  е  уместно  да  се  припом ни  следното.  Ако  М илтиад  Стария  действа  на  Тракийския  херсонес  като  тиран  за  атиняните,  владетел  за  долонките, 

148 

Калин Порожанов. ОДРИСКОТО ЦАРСТВО, ПОЛИСИТЕ... И АТИНА  но  и  като  васал  на  лидийския  цар  Крез  (Portalski  Al.  2007,  123-134),  то  същ ото  може  да  се  каже  без  никакво  колебание  и  за  М илтиад  М ладия,  спрямо  персийския  цар  Д арий  I  Хистасп.  Той,  макар  и  атинянин,  дори  участва  заедно  с  него  в  Скитския  му  поход,  около  513  г.пр.Хр.,  именно  като  негов  подчинен  владетел  васал  (Цветкова  Ю .  2008,  145-148;  161-165).  Така  се  очертава  следната  логика  на  действията  на  М илтиад,  син  на  К им он.  Със  стъпването  си  на  Тракийския  херсонес  М илтиад  М ладия  не  укрепва  П олуострова  със  стена,  както  прави  неговия  чичо,  а  -  за  да  уреди  мирно  съседство  и  подкрепа  от  надигащ ото  се  Одриско  царство  -  се  ж ен и  за  дъщ ерята  на  тракийския  цар  Олор.  П о  този  начин,  бидейки  васал  на  Д арий  I,  той  урежда  спокойствие  не  само  на  себе  си  и  на  владените  от  него  траки  долонки  и  елински  полиси,  но  безпрепятствено  и  безпроблемно  реш ава  въпроса  за  преминаването  на  войските  на  царя  на  царете  през  Тракия  в  похода  му  на  север  срещу  скитите.  И зглежда  по  този  начин,  все  още  неголямата,  но  уголемяващ а  се  и  с  важно  местоположение  и  перспектива  Одриска  държава,  но  все  ощ е  не  на  Терес,  а  на  предш ественика  му  Олор,  е  най-малкото  неутрализирана.  П р и  това  положение  тя  се  оказва  пасивен  съюзник  на  персите  и  следователно  -  враг  на  атиняните.  Ето  защ о,  за  времето  около  похода  на  Д арий  I  през  Тракия,  на  север  срещу  скитите,  Х еродот  не  споменава  Одриското  царство  на  Терес.  Както  личи  от  казаното  до  тук,  най-вероятно  по  това  време  цар  на  траките  одриси  е  Олор,  който  ще  бъде  споменат  от  Херодот,  но  по  изключение,  и  то  само  заради  атинянина  М илтиад,  син  на  К имон,  тъй  като  самият  цар  е  негов  тъст.  И м ен н о  затова,  защ ото  одрисите  се  оказват  съю зници  на  персите,  което  означава,  че  са  врагове  на  елините,  Херодот,  който  защ итава  интересите  на  Атина,  няма  да  говори  за  тях.  Той  ще  говори  с  патос  за  други  траки  -  гетите  отвъд  Стара  планина,  които  героично  се  сражават  срещ у  Д арий  I.  Щ е  говори  много  и  изклю чително  обш ирно  и  за  скитите,  като  непобедени  врагове  на  Д арий  I,  които  именно  поради  това  са  приятели  на  А тина  и  заслужават  неговото  внимание.  До  кога  е  царувал  над  одрисите  Олор  трудно  може  да  се  каже.  Датировката  на  мирното  уреждане  на  граничния  спор  по  река  Дунав  със  скитите  и  логично  свързаното  с  него  включване  на  гетите  в  пределите  на  Одриската  държ ава  от  Терес  I  може  да  се  разполож и  във  времето  след  513  до  492  г.пр.Хр.  Те  имат  своето  място  в  тези  две  десетилетия,  като  логично  продължение  на  съюзничеството  на  предш ественика  на  Терес  I,  Олор,  с  персите,  защ ото  не  противоречи  и  с  нищ о  не  застраш ава  политиката  на  Д арий  I  в  Европа,  ориентирана  вече  на  юг  към  Елада.  Н ещ о  повече,  с  неизбежния  васалитет  на  гетите  към  Терес  I  и  чрез  мирния  договор  със  скитите,  одриският  цар  гарантира  спокойствие  в  тила  на  Д арий  I  от  север.  По  този  начин,  в  края  на  V I  или  в  началото  на  V  в.пр.Хр.,  Терес  I,  като  наследник  на  тракийския  цар  Олор,  който  се  оказва пасивен  съю зник  на  Д арий  I,  осигурява  северния  тил  на  персийската армия.  Така,  предш ественикът  на  Терес  I,  Олор,  вероятно  е  сменен  на  трона  на  Одриското  царство  към  края  на  V I  -  началото  на  V  в.пр.Хр. 

149 

глава.  ЦАРЕТЕ И ПОЛИСИТЕ - КРАЯ НА  VI И V В.ПР.ХР. 

§2.  Ц А Р  Т Е Р Е С  I  (края  V I/началото  на  V  век -  449/448  г.пр.Хр.)   Тукидид  казва  за  Терес,  че  пръв  създал  обш ирното  царство  на  одрисите,  което  заело  по-голяма  част  от  останалата  Тракия  (Thuc.  II,  29,  2)  и  станал  първият  цар,  който  се  сдобил  с  голяма  мощ/власт  всред  одрисите  (Thuc.  II,  29,  3).  Това  е  възможно  да  стане  след  похода  на  Д арий  I  срещу  скитите  в  Северното  Ч ерноморие,  около  513  г.пр.Хр.  Близко  е  до  мисълта,  че  ако  едно  такова  голямо  царство  е  съществувало  тогава  в  Европа,  то  Херодот  не  е  могъл  да  не  го  спомене  в  подробния  си  разказ  за  преминаването  на  персите  през  тракийските  зем и  на  север.  Очевидно,  след  това  паметно  събитие,  в  края  на  V I  и/или  в  началото  на  V  в.пр.Хр.,  Терес  I  се  проявява  на  политическата  сцена  в  Европейския  Ю гоизток  чрез  значително  уголемяване  на  своята  държава  (Фол  Ал.  1972,  138-141).  В ъзм ож ен  е  и  вариантът  да  се  мисли,  че  Херодот  е  премълчал  за  същ ествуването  на  Одриското  царство  заради  някакви  негови  отнош ения  с  персите,  които  не  са  били  в  интерес  на  Атина.  Дали  причината  за  такива  отнош ения  е  бил  династически  брак  между  владетелските  институции  на  одриси  и  перси  (Тачева  М .  2006,  23-28),  ние  не  знаем,  защото  изворите  мълчат  за  подобно  нещ о.  Онова,  което  се  извлича  допълнително  от  Херодот,  Тукидид,  П лутарх  и  М аркелин  обаче,  обосновава  хипотезата  за  сключен  договор,  чрез  брачния  съю з  на  тирана  на  Тракийския  херсонес  атинянинът  М илтиад  М ладия,  който  е  и  васал  на  персийския  цар  Дарий  I,  с  дъщ ерята  на  тракийския  цар  Олор,  оказал  се  предш ественик  на  Терес  I  -  цар  на  одрисите.  И  именно  поради  така  получилите  се  косвени  съю знически  отнош ения  на  Олор  с  Д арий  I,  неговото  Одриско  царство  е  премълчано  от  Херодот.  Трим а  са  древните  автори,  чиито  сведения  обосновават  едно  отдавна  изказано  и  приемано  и  досега  мнение  за  разш иряване  на  одриската  власт  на  ю гоизток  при  Терес  I  (Тачева  М.  2006,  27).  Те  са  у  Херодот,  К сеноф онт  и  Хезихий.  Херодот  казва  за  атинянина  М илтиад,  син  на  К имон,  че  скитите  номади,  раздразнени  от  цар  Дарий,  се  обединили  и  го  гонили  чак  до  споменатия  Херсонес;  М илтиад  М ладия  избягал  и  се  върнал  при  траките  долонки  на  полуострова,  когато  скитите  се  оттеглили  (Hdt.V I,  40).  Очевидно  е,  че  Х еродот  добре  знае  и  високо  цени  факта,  че  скитите,  така  както  и  елините,  са  противници  на  персите  и  не  са  победени  от  тях.  П оради  това,  той  е  пристрастен  и  ще  си  позволи  именно  чрез  тях  да  обясни  временното  отсъствие  от  Тракийския  херсонес  на  васала  на  Д арий  I  М илтиад,  син  на  К имон,  без  да  намесва  одрисите,  защ ото  те  също  са,  макар  и  косвени,  съю зници  на  персите.  М акар,  че  скитското  наш ествие,  бягството  и  завръщ ането  на  М илтиад  М ладия  напоследък  се  датират  точно  в  496  г.пр.Хр.  (Ц веткова  Ю .  2008,  151 -154),  всъщ ност,  не  толкова  М илтиад,  колкото  самият  Херсонес  е  обект  на  военно  внимание.  От  външ но-политическа  гледна  точка  е  видно,  че  за  да  минат  скитите,  от  отвъд  река  И строс  (Дунав)  до  Тракийския  херсонес  безпрепятствено,  те  трябва  да  пресекат  източните  предели  на  царството  на  одрисите.  Но  те  могат  да  сторят  това  само  като  негови  съю зници.  А  да  се  случи 

150 

Калин Порожанов. ОДРИСКОТО ЦАРСТВО, ПОЛИСИТЕ... И АТИНА  такова  нещо  без  мирен  договор  е  невъзможно.  Ето  защ о,  това  нападение  не  е  на  скитите  -  въпреки  търсените  мотиви  за  приятелство  или  неприятелство  на  М илтиад  с  тях,  те  наистина  няма  какво  да  правят  там  -  а  е  военна  акция  на  одрисите.  Такива  действия,  като  военно-политическа  реалност,  свързана  с  царя  на  траките  Олор  и  М илтиад  М ладия,  по  принцип,  не  биха  могли  да  се  разположат  във  времето  след  513  г.пр.Хр.  и  преди  връщ ането  на  М илтиад  в  Атина  през  493  г.  пр.Хр.,  както  и  преди  организирания  през  492  г.пр.Хр.  поход  на  персите  през  ю ж ното  крайбрежие  на  Тракия  към  Елада.  Това  е  така,  защ ото  след  договора,  сключен  с  брачния  съюз  между  одриската  принцеса  Х егесипила  и  М илтиад  М ладия  -  васал  на  Д арий  I  на  Тракийския  херсонес,  през  тези  две  десетилетия  от  края  на  V I  и  началото  на  V  в.пр.Хр.,  походи  на  царя  на  траките  Олор  на  юг  и  югоизток,  като  косвен  съю зник  на  персите,  са  нелогични,  при  което  естествената  посока  на  действие  за  него  остава  на  север/североизток  -  към  земите,  от  които  се  е  върнал  Д арий  I  -  към  гетите  и  скитите.  Ако  се  приеме  версията,  поднесена  ни  от  Херодот,  че  скити  са  слезли  до  Херсонес,  то  тя  трябва  да  се  обясни  като  евентуален  резултат  от  успеш ни  дипломатически  действия  на  одриския  цар,  спрямо  североизточните  му  съседи  скитите,  които  той  вероятно  е  взел  за  съю зници  в  похода  на  югоизток.  П р и  такава  постановка,  ако  наистина  походът  на  скитите  до  Тракийския  херсонес  е  проведен  през  +-496  г.пр.Хр.,  а  скитите  участват  в  него  като  съю зници  на  одрисите,  това  ще  означава,  че  по  същ ото  време  пасивният  съю зник  на  персите  Олор  вече  не  е  цар.  Този  цар  ще  бъде  несъмнено  одрисецът  Терес  I,  защ ото  тъстът  на  М илтиад,  чрез  който  Одриското  царство  е  косвен  съю зник  на  персите,  царят  на  траките  Олор,  повече  не  се  споменава  в  изворите.  И зглежда  новият  одриски  владетел  Терес  I,  който  най-вероятно  след  като  е  уредил  мирните  си  отнош ения  на  север  със  Скитското  царство  веднага  е  насочил  усилията  си  в  стратегическото  направление  на  юг/югоизток.  Това  се  потвърждава  от  Х езихий  (Hesych.  4,  149-150;  17-18),  който,  в  своя  лексикон  казва,  че  царят  на  скитите  Одрис  нападнал  Бизантион  и  бил  отблъснат  от  Ф идалейя  -  ж ената  на  основателя  на  полиса  Бизас.  Сведението,  макар  и  легендарно,  има  своята  стойност  и  може  да  се  отнесе  към  времето  между  средата  на  V II  в.пр.Хр.  (малко  след  основаването  на  полиса)  и  цялата  първа  половина  на  V  в.пр.Хр.,  когато  прозират  реални  военни  действия  в  този  рай он  на  Тракийския  Ю гоизток,  водени  от  одриския  цар  Терес  I.  Гаврил  Кацаров  анализира  и  определя  това  сведение  като  отглас  от  достигане  на  одрисите  до  Бизантион  (Кацаров  Г.  1933,  737-738).  Сведенията  за  идването  на  скитите  номади  до  Тракийския  херсонес  и  на  царя  на  скитите  Одрис  към  Бизантион  са  сигурни  свидетелства  за  движение  на  одрисите  първо  на  север  (Ф ол  Ал.  1972,  119),  а  сетне  и  на  юг/югоизток.  Те  са  израз  и  представят  политиката  на  Терес  I,  който,  дипломатически  и  без  война,  успява  най-напред  да  си  осигури  тила  от  север,  с  граница  река  И строс  (Дунав),  от  към  скитите,  а  сетне,  със  или  без  скити  -  няма  особено  значение,  очевидно  се  спуска  на  югоизток  към  Делта,  Бизантион  и  надвисва  над  Тракийския  херсонес  (Тонев  М л.  1942,  183).  Същ ествува  мнение,  че  това  не  може  да  се  реализира  по-късно  от  времето,  свързано  с  победните  битки  на  елините  над  персите  през  480  и  479  г.пр.  Хр.  (Й орданов  К.  2003,  21).  Тук  бих  добавил,  че  външ нополитическата  обстановка  се 

151 

глава.  ЦАРЕТЕ И ПОЛИСИТЕ - КРАЯ НА  VI И V В.ПР.ХР.  мени,  поради  което  изглежда,  че  Терес  I  извърш ва  не  само  един  поход  на  югоизток.  Очевидно  e,  че  след  похода  на  Д арий  I  срещ у  скитите  на  север  от  река  Дунав,  около  513  г.  пр.Хр.,  последван  от  отдръпването  на  персите  на  юг  по  крайбрежието  на  М рам орно  и  Егейско  море,  в  края  на  V I  и/или  в  началото  на  V  в.пр.Хр.,  вече  Терес  I,  а  не  Олор,  осигурява  своята  северна  граница  и  ти л  по  река  Дунав,  чрез  договор  със  скитите.  След  което  през  и  след  496  г.пр.Хр.  предприема  първите  си  военни  действия  на  югоизток.  Според  Анабазиса  на  К сеноф онт  (ок.  430  -  ок.  354  г.пр.Хр.)  прародителят  на  Севт  (II),  Терес,  имал  многобройна  войска  в  същ ата  тази  област  (където  обитава  Севт  -  К.П .),  тук  много  от  хората  му  били  погубени  от  местните  жители,  а  той  (Терес  -  К.П.)  се  лиш ил  от  обоза  си.  М естните  жители,  казва  Ксенофонт,  били  тините  (X en.  Anab.VII  2,  22).  По  време  на  описваните  събития  Севтовата  войска  е  разполож ена  приблизително  в  средата  на  Северното  М раморноморие  -  между  Бизанте  (дн.  гр.  Текирда)  и  П еринт  (дн.  М арм ара  Ерели),  но  по-близо  до  П ерин т  на  около  11-12  км  =  60  стадия  по  185  м  (X en.  Anab.VII  2,  17).  Самият  Севт  (II)  резидира  добре  охраняван  в  тю рзис.  Очевидно,  приблизително  по  средата,  между  владяната  от  траките  крайморска  крепост  Бизанте  и  елинския  полис  П еринт,  Севт  (II)  има  друга  крепост-резиденция.  Вероятно,  нейното  предназначение  е  било  да  охранява  подстъпите  към  Свещ ената  планина/Хиерон  орос  на  югозапад,  където  тя  е  защ итавана  от  споменаваните  многократно  от  К сеноф онт  крайбреж ни  крепости,  държ ани  от  Севт  (II),  а  именно  Бизанте,  Ганос,  Н ео н  тейхос  и  други  неназовани  изрично  с  имената  им.  Така  се  оказва,  че  Терес  -  прародителят  на  Севт  (II)  -  имал  многобройна  войска  в  областта,  държ ана  от  неговия  потомък,  а  именно  крайбрежието  към  и  при  Х и ерон  орос  и  неговия  хинтерланд.  В  тази  област  местните  ж ители  са  тините.  Очевидно  Терес  е  направил  сериозен  опит  да  сложи  ръка  на  стратегическа  област  на  М раморно  море  и  ю ж но  от  Делта.  От  този  текст  не  става  категорично  ясно  до  колко  този  опит  е  бил  успеш ен.  Но  изглежда,  че  въпреки  загубата  на  много  от  хората  и  обоза  му,  той  е  успял  да  се  налож и  там.  Това  се  разбира  от  друг  пасаж  на  Ксенофонт,  където  се  коментират  траките  над  Бизантион  -  в  Тракийската  делта.  Тя  именно  вече  не  била  владение  на  М есад,  а  на  одрисеца  Терес  (някакъв  древен)  (X en.  Anab.VII  5,  1).  Очевидно,  в  представите  на  схолиаста,  допълнително  вмъкнат  тук  в  текста  на  Ксенофонт,  Д елта  и  траките  там  се  свързват  с  Терес  Одрисеца,  който  е  от  п остаро  време  от  това  на  М есад.  Без  да  се  търси  сензация  с  някакъв  нов  Терес,  от  времето  на  Севт  I  или  Севт  (II),  така  се  чете  и  тълкува  изворът  още  от  М.  Кари  (Cary  M.  1752,  15)  насетне  (С мирнова  Г.  И.  и  др.  1969,  183-190;  Ф ол  Ал.  1975,  102).  Н есъмнено  схолиастът  има  предвид  прародителя  Терес  (назован  така  в  X en.  Anab.VII  2,  22),  който  е  завладял  не  само  крайбрежието  и  хинтерланда  на  Х иерон  орос  на  северния  бряг  на  М рам орно  море,  там,  където  по-късно  ще  резидира  Севт  (II),  но  и  цялата  област  Делта,  в  чието  северно  крайбрежие  на  Ю гозападното  Ч ерноморие  е  базилейонът  Салмидесос,  а  в  ю гоизтока  му,  при  устието  на  П он та  вход  в  Боспора/Босфора,  само  на  25  км  северно  от  Бизантион,  е  владетелската  резиденция-светилищ е,  свързано  с  името  на  легендарния  тракийски  цар-жрецпрорицател Ф иней, Ф инеон-Ф инополис. 

152 

Калин Порожанов. ОДРИСКОТО ЦАРСТВО, ПОЛИСИТЕ... И АТИНА  Важно  е  да  се  отбележи  и  още  нещ о.  Не  само  и  толкова  изгонването  на  персите  от  Сестос  през  478  г.пр.Хр.  и  от  Ейон  през  475  г.пр.Хр.,  но  настаняването  на  атиняните  в  тези  стратегически  пунктове  също  е  несъмнена  външ нополитическа  причина  за  нови  активни  действия  на  одриския  цар  Терес  I  в  Ю гоизточна  Тракия.  В  този  контекст,  съгласно  сведението  на  П лутарх  (Plut.  C im.  14),  изглежда  съвсем  вероятно  именно  тините,  вклю чени  като  парадинастична  област  в  Одриското  царство  на  Терес  I,  да  са  онези  траки,  определени  като  нам иращ и  се  отгоре,  спрямо  П олуострова,  които  са  повикани  от  персите  през  466  г.пр.Хр.,  за  да  им  помогнат  срещу  атинянина  К имон,  преди  напускането  им  от  Тракийския  херсонес.  Изглежда,  добрите  отнош ения  между  одриси  и  перси  от  времето  на  тракийския  цар  Олор  се  запазват  и  при  царя  на  одрисите  Терес  I.  В  този  контекст,  най-вероятно  и  крепостта  Дорискос  е  дадена  или  по-скоро  върната  от  персите  на  траките.  Тази  царска  крепост  се  намира  от  западната  страна  на  устието,  в  началото  на  делтата,  на  река  Хеброс  (М арица).  Тя  е  напусната  от  персите  през  465-463  г.  и  веднага  е  заета  от  траките  като  най-вероятно  това  е  осъществено  именно  от  Терес  I,  цар  на  одрисите.  Безспорно  М есад  е  бащата  на  Севт  (II),  който  е  загубил  след  Терес  I  тази  област,  та  се  налагало  синът  му  Севт  (II)  да  я  възвръщ а  със  сила.  Виждането  на  М есад  като  третия  син  на  Терес  I  (Beloch  K.  1923,  85-86; Beševliev V. 1970, 1-2) ще  остане  свръххипотетично.  Въпреки,  че  изглежда  по-вероятно  той  да  е  внук  на  Терес  I,  то  нито  едното,  нито  другото  са  ясни  от  наличните  извори.  Н есъмнено  е  обаче,  че  М есад  е  в  роднински  връзки  с  Терес  щ ом  за  К сенофонт  Терес  е  прародител  на  Севт  (II).  Очевидно  е,  че  действията  на  Терес  I,  отразени  в  писмените  извори,  определят  като  стратегическа  за  Одриската  държава  югоизточната  посока  на  действие.  Безспорен  е  стремежът,  чрез  владеенето  на  траките  от  хинтерланда  на  М раморно  море  (Хиерон  орос)  и  Черно  море  (Делта),  той  да  стъпи  трайно  и  на  крайбрежията  им.  Фактът,  че  Севт  (II)  държ и  безапелационно  като  свои  стратегически  и  ключови  крайбрежни  крепости,  към  и  при  Свещ ената  планина,  предполага,  че  първообразът  на  това  поведение  е  изграден  от  действията  на  прародителя  Терес  в  този  район.  К ъм  подобни  мисли  насочват  и  резултатите  от  разкопките  на  турските  колеги  в  района,  където  в  някои  крайбрежни  селищ а  с  пристанища,  като  напр.  Х ерайон  тейхос,  траките  се  оказват  много  видимо  активно  присъстващ и  (Atik  N.  2005,  8;  2007,  13-23).  Не  мога  веднага  да  не  отбележа,  че  Х ерайон  тейхос  е  на  около  15  км  източно  от  Бизанте  (дн.  гр.  Текирда),  приблизително  на/при/около  мястото,  където  резидира  в  неназована  по  име  своя  резиденция  Севт  (II),  място,  което,  както  стана  ясно  по-горе,  е  завладяно  най-вероятно  още  от  Терес  I.  В  този  ред  на  мисли  много  интересен  е  и  обектът  Menekşe  Çatağı,  на  крайбрежието  на  планината  Текирда  (древната  С вещ на  планина  на  траките  Ганиада,  наричана  от  елините  Хиерон  орос),  намиращ  се  на  13  км  североизточно  от  града  Текирда.  Тук  има  пластове  от  халколита  и  ранния  бронз.  Но  той  несъмнено  е  тракийско  култово  средище  на  брега  на  М раморно  море,  от  времето  на  Късната  бронзова  епоха  и  началото  на  Ранножелязната,  където  има  пласт  идентичен  с  Троя  V II  б;  сетне  то  се  развива  като  култово  средище,  с  резиденциална  сграда,  през  VI-V  в.пр.  Х р.  (ErimÖzdogan A. 2005, 21-22).  Като  такова то  е  създадено  и  владяно  от тракийски  царе  и 

153 

глава.  ЦАРЕТЕ И ПОЛИСИТЕ - КРАЯ НА VI И V В.ПР.ХР.  династи.  П ринадлежността  му  към  тракийската  общ ност  е  несъмнена.  Дали  това  не  е  отбелязаният  по-горе  от  К сеноф онт тю рзис  на  Севт  (II)?  Властването  над  крайбрежните  крепости-резиденции  от  Одриската  династия  не  бива  да  изненадва.  Н ещ о  повече  -  писмените  извори  и  теренните  наблю дения  в  Ю гозападното  Ч ерноморие  -  и  специално  при  самия  град  Салмидесос  на  Странджанското  крайбрежие  -  сочат  недвусмислено  една  силна  тракийска  владетелска  и  култова,  мощ но  укрепена  резиденция  с  пристанищ а  (Porozhanov  K.  2005,  21-34).  Не  е  изключено  именно  тази  резиденция  да  се  свърже  с  Терес  I.  Още  повече  като  се  има  пред  вид,  че  за  да  слезе  на  юг  към  Делта,  М рам орно  и  Тракийско  море,  този  владетел  не  може  да  си  позволи  да  остави  тила  си  несигурен.  П р и  това,  по  крайбрежието  на  Салмидесос  елински  полиси  няма.  Очевидно  Ю гозападното  Ч ерном орско  крайбрежие  на  Делта,  от  нос  Тиниада  (дн.  И неада)  до  Ф инеон-Ф инополис  (дн.  Гарибче)  при  входа  на  Боспора/Босфора,  вклю чително,  е  държ ано  именно  от  тези  резиденции  на  одрисите  (или  преди  това  на  тините).  М ного  е  логично,  че  след  установяване  на  базите  си  на  Черно  море  (чрез  Салмидесос  и  Ф инеон-Ф инополис)  и  М рам орно  море  (чрез  резиденциите,  в  които  виждаме  потомъка  му  Севт  II),  със  заемането  или  по-скоро  връщ ането  на  царската  резиденция  Дорискос  при  делтата  на  река  Х еброс  (М арица),  през  или  веднага  след  465-463  г.,  Терес  I  стъпва  трайно  и  на  крайбрежието  на  Тракийско  море.  Така  се  очертава,  че  походите  на  Одрисеца  на  юг  и  ю гоизток  са  през  периода  от  496  до,  а  вероятно  и  след,  465-463  г.пр.Хр.,  но  преди  454/453  г.пр.Хр.  От  454/453  г.  нататък,  през  останалата  част  на V  и  през  по-голямата  част  на  IV  в.пр.Хр.,  ще  наблюдаваме  конф ликт  на  интересите  на  очертаващ ите  се  две  големи  сили  за  Ю ж н а  и  Ю гоизточна  Тракия.  Едната  сила  е  Атина,  с  нейния  съюз,  а  другата  -  надигналото  се  тракийско  Одриско  царство.  И  двете  -  ставащ и  империи.  П ървият  Атински  морски  съю з  е  основан  от  Атина  с  антиперсийска  насоченост  през  478  г.пр.Хр.,  със  седалище  и  хранителница  на  касата  остров  Делос,  поради  което  е  добре  известен  като  Делоски  съюз/симахия  П рез  454  г.пр.Хр.  полисът-основател  премества  касата  от  Делос  при  себе  си,  в  Атина,  и  започва  да  води  политика  на  диктат  спрямо  съюзните  полиси.  Тази  и  други  мерки  довеждат  до  радикална  пром яна  в  същ ността  на  П ървия  Атински  морски  съюз,  който  от  съюз/симахия  постепенно  се  превръщ а  в  империя/'архе.  П оради  това  от  същ ата  454  г.  Атина  започва  да  получава  данъците  -  в  пари,  а  не  в  натура  както  е  дотогава  -  от  петте  данъчни  окръга,  на  които  ще  бъде  разделен  довчераш ния  съю з.  Те  са  Й онийски,  К арийски,  Островен,  Х елеспонтийски  и  Тракийски.  Тук,  интерес  представляват  последните  два  окръга.  И нтересите  на  Атина  са  прости  и  ясни.  Открила  новото  Елдорадо  -  Тракия,  тя  иска  да  си  осигури  безпроблемен  внос,  основно  на  жито,  за  изхранване  на  многобройното  си  население.  П оради  това,  на  стратегически  важните  места  и  райони,  тя  ще  гради  и  подкрепя  свои  апойкии  или  ще  поддържа  чужди  такива,  с  цел  контрол  над  внос/износа,  тоест  на  търговията.  Такива  са  устията  на  реките  и  големите  полуострови  като  Тракийският  херсонес  и  Халкидическият  полуостров.  И нтересите  на  Одриското  царство  същ о  са  прости  и  ясни.  Д инастията  на  одрисите,  веднъж  наложила  се  над  сънародниците  си,  както  и  над  други  тракийски  етноси,  например  апсинтите  и  тините,  със  сила  или  с  дипломация,  ще  търси  начини  да  владее  и  морските  крайбрежия,  заради  пазарната 

154 

Калин Порожанов. ОДРИСКОТО ЦАРСТВО, ПОЛИСИТЕ... И АТИНА 

иконом ика  на  елинските  полиси  по  тях  и  заради  ползите,  които  тя  носи  на  одриските  царе.  В  този  контекст,  резултатите  от  тези  походи  и  действия  могат  да  се  свържат  с  някои  от  данните  в  Атинските  трибутни  листи  (ATL,  I),  започващ и  от  454/453  г.пр.Хр.  насетне  до  404/403  г.пр.Хр.,  данни,  които  -  отнесени  към  Одриската  политическа  история  -  дават  интересни  резултати.  Тъй  като  Х ерсонес  е  владение  на  А тина  още  от  V I  в.пр.Хр.,  и  то  чрез  споразумение,  сключено  през  516-514  г.,  с  предш ественика  на  Терес  I  тракийския  цар  Олор,  полисите-членове  на  Атинската  архе,  които  се  намират  на  него,  се  изклю чват  от  списъка  с  им ена  на  полиси,  който  може  да  бъде  свързан  с  Одриското  царство.  Тъй  като  полисите  на  запад  от  река  Н естос  (М еста)  са  извън  пределите  на  царството  -  те  същ о  се  изключват  от  този  списък.  Така,  остава  да  се  проверят  данните  на  изследваните  във  взаимоотнош енията  си  с  Атина,  и  респективно,  с  висока  степен  на  вероятност  и  с  Одриското  царство  на  Терес  I,  между  454/453  и  450/449  г.пр.Хр.,  полиси  от  Северна  П ропонтида  и  от  Тракийско  море.  Ето  какво  сочи  статистиката,  за  общ ите  и  специф ични  данъчни  проявления  на  полисите  по  крайбрежията  на  Одриското  царство,  от  Х елеспонтийски  (гл.П,  §  1.8)  и  Тракийски  данъчен  окръг  (гл.П,  §  2.  10),  съответно:  Н ям а  запазени  данни  за  плащ ан  данък  към  Атина  от:  - Бизантион  -  454/453,  453/452,  451/450  г.  - С елимбрия  -  454/453,  453/452,  452/451  г.  - Д аунион  тейхос  -  454/453,  453/452,  451/450,  450/449  г.  - П ерин т -  454/453,  453/452,  451/450г.  - Д и дю м он  тейхос  -  452/451,  451/450,  450/449  г.  - Бизанте  -  454/453,  453/452,  452/451,  451/450,  450/449  г.  - Серейон  тейхос  -  454/453,  453/452,  452/451,  451/450,  450/449, 

=  3  г.  =  3  г.  =  4  г.  =  3  г.  =  3  г.  =  5  г.  =  5  г. 

Н ям а  запазени  данни  за  плащ ан  данък  към  Атина  от:  - Дейре  -  454/453,  453/452,  452/451,  451/450,  450/449  г.  =  5  г.  - Сале  -  454/453,  453/452,  452/451,  451/450,  450/449  г.  =  5  г.  - Зоне  -  454/453,  453/452,  452/451,  451/450,  450/449  г.  =  5  г.  - Д рю с  -  454/453,  453/452,  452/451,  451/450,  450/449  г.  =  5  г.  - Енос  -  451/450  г.  =  1  г.  - Самотраки -  454/453г.  =  1  г.  - Дикая  -  453/452  г.  =  1  г.  - А бдера  -  453/452,  452/451  г.  =  2  г.  О бобщ ени,  тези  данни  изглеждат  така.  С  липса  на данни  за плащ ане  пълни  5  години  са:  От  С еверното  Мраморноморие:  Бизанте  (ATL,  I,  246-247),  Серейон  тейхос  (ATL,  I,  398-399),  От  Тракийско  море:  Дейре  (ATL,  I  260-261),  Сале  (ATL,  I  394-395),  Зоне  (ATL,  I,  278-279),  Д рю с  (ATL,  I,  266-267).  С  частична  липса  на  данни  за  плащ ане  са:  От  С еверното  Мраморноморие:  Бизантион  -  3  г.  (ATL,  I,  248-249),  С елимбрия  -  3  г.  (ATL,  I,  400-401),  П еринт  -  3  г.  (ATL,  I,  374-375),  Даунион/Дамнион  тейхос  -  4  г.,  Д и дю м он  тейхос  -  3  г.  (ATL,  I,  262-263), 

155 

глава.  ЦАРЕТЕ И ПОЛИСИТЕ - КРАЯ НА  VI И V В.ПР.ХР.  От  Тракийско  море:  Енос  -  1  г.  (ATL,  I,  220-221),  Самотраки  -  1  г.  (ATL,  I,  394-395),  Дикая  -  1  г.  (ATL,  I,  264-265);  А бдера  -  2  г.  (ATL,  I  216-217).  П олис,  плащ ащ  необичайно  нисък  данък  е  от  Тракийско  море:  М аронея  -  1  талант  и  3000  драхм и  (ATL,  I,  338-339).  П рави  впечатление,  че  от  отчитаните  две,  все  ощ е  бъдещи,  данъчни  области,  съобразно  Атинските  трибутни  листи,  16  полиса  по  М рам орно  и  Тракийско  море,  до  река  Н естос  (М еста),  преди  Халкидическия  полуостров,  за  6  изобщ о  няма  данни  за  плащ ане,  9  плащ ат  частично,  а  1,  спрямо  големината  си,  плащ а  символично.  Н а  какво  може  да  се  дълж и  това?  Д али  някои  от  тези  констатации  не  трябва  да  се  свържат  с  действията  на  Терес  I  (или  на  негови  парадинасти)  и  да  са  резултат  от  тях?  454/453  г.пр.Хр.  е  година  на  превръщ ането  на  Атинския  съюз/симахия  в  империя/архе.  По  този  повод  Russell  M eiggs  (M eiggs  R.  1963,  1-14)  констатира,  че  в  първия  данъчен  лист  от  454/453  г.пр.Хр.  има  не  повече  от  140  имена  на  полиси,  от  които  се  събират  общо  около  350-400  таланта  данъци  в  Атина,  като  най-много  липсващ и  са  вноските  от  градовете  на  бъдещ ия  К арийски  данъчен  окръг,  по  Западното  крайбрежие  на  Анатолия.  Това  се  свързва  с  факта,  че  от  465/464  г.пр.Хр.  същ ото  крайбрежие  се  владее  от  персийския  цар  Артаксеркс  I  (464  -  424  г.пр.Хр.).  В  този  контекст,  издателите  на  Атинските  трибутни  листи  смятат,  че  неплащ анията  на  Дейре  например,  в  Североизточна  Егеида  към  Атина  в  следващите  пет  десетилетия,  се  дължат  на  властта  на  Одриската  държава,  така  както  е  в  някои  от  случаите  с  Енос,  Бизанте,  Тиродиза,  особено  при  Ситалк  и  Севт  I  (ATL  I,  480).  Защ о  това  да  не  се  отнася  и  за  други  градове  от  този  списък  и  спрямо  други  по-ранни  одриски  владетели?  М акар  че  няма  преки  данни  за  налаган  от  Терес  данък  над  елински  полиси,  не  са  ли  тези  сведения  -  косвени  такива?  По  този  повод  не  може  да  не  се  обърне  внимание  на  две  важни  дати  и  на  периода,  заключен  между  тях  -  454  и  449  г.пр.Хр.  П ървата  -  454  г.пр.Хр.  е  годината,  в  която,  с  преместването  на  съю зната  каса  от  остров  Делос  в  Атина,  се  поставя  началото  на  преобразуването  на  Атинския  съюз-симахия  в  Атинска  империя-архе.  Втората  -  449  г.пр.Хр.  -  ознаменува  края  на  Гръцко-персийските  войни.  И  тъй  като  Атина  оглавява  и  изнася  на  гърба  си  основната  тежест  от  борбата  на  Елада  срещу  П ерсия,  то  именно  от  тази  година  насетне  Атина  на  П ерикъл  особено  ярко  започва  да  проявява  не  само  високо  самочувствие  на  лидер  в  елинските  дела,  но  и  претенции  за  безразделна  имперска  власт  над  останалите  членове  на  съюза.  Петте  години  между  двете  дати  съвпадат  с  последните  пет  години  от  царуването  на  одриския  владетел  Терес  I,  чиято  политика  от  496  г.,  през  465-463  г.пр.Хр.  насетне,  до  предполаганата  година  на  смъртта  му  448  г.пр.Хр.,  както  стана  ясно  по-горе,  е  политика  за  владеене  на  крайбрежия  в  Европейския  Ю гоизток.  М ного  вероятно  е  някои  от  неплащ ащ ите  по-малки  полиси,  през  този  период,  да  са  били  оставени  от  Атина  под  властта  на  траките  одриси.  Трябва  да  се  държ и  сметка  и  за  още  нещ о.  Това  са  последните  пет  години  на  Гръцко-персийските  войни,  когато  вниманието  на  Атина  остава  основно  ангажирано  в  успеш ното  им  приклю чване.  Ето  защ о,  е  логично  да  се  мисли,  че  с  оглед  крайната  победа  над  П ерсия,  тогава  Атина  се  съобразява  с  реалностите  от  север,  наложени  в  Европейския  Ю гоизток  от  Одриското  царство  на Терес  I. 

156 

Калин Порожанов. ОДРИСКОТО ЦАРСТВО, ПОЛИСИТЕ... И АТИНА  Така,  след  първия  договор,  склю чен  между  Атина  и  тракийския  цар  Олор  от  516-514  г.пр.Хр.,  за  подялба  на  сферите  на  влияние  и  специално  за  властване  на  Атина  над  Тракийския  херсонес,  е  напълно  допустимо,  около  или  през  454/453  г.пр.Хр.,  тя  да  е  подновила  стария  или  да  е  склю чила  нов  договор  с  Одриското  царство  -  в  случая  с  излезлия  отдавна  на  М раморно  и  Тракийско  море  Терес  I.  Такъв  договор,  най-вероятно,  е  за  подялба  на  сферите  на  влияние  с  цар  Терес  I  и  съответно  за  получаване  от  него  на  част  от  приходите  от  влизащ и  в  Архета  полиси,  по  крайбрежията  на  Тракийско  море  и  П ропонтида.  П р и  това  положение,  ще  се  окаже,  че  най-вероятно,  полисите  от  листите  с  липса  на  данни  за  плащ ане,  а  може  да  се  окаже  и  с  частично  запазени  данни  за  плащ ане  на  трибута  към  Атина,  са  крайния  резултат  от  военно-политическите  действия  на  цар  Терес  I,  спрямо  Атина  и  нейните  съюзници-поданици.  Съгласно  изводите  от  анализа  на  данните  в  Атинските  трибутни  листи,  за  7-те  полиса  от  бъдещ ия  Х елеспонтийски  данъчен  окръг,  съобразно  вероятни  плащ ания  към  одриските  царе,  те  са разделени  в  3  групи  (ra.IV ,  §  1):  I  група:  Бизантион,  Селимбрия и П еринт.  II група:  Даунион/Дамнион  тейхос  и  Д идю м он  тейхос.  III група:  Бизанте  и  Серейон  тейхос  Същ ото  е  сторено  в  изводите  за  9-те  полиса  от  бъдещ ия  Тракийски  данъчен  окръг;  трите  групи  са  (ni.IV ,  §  2):  I  група:  Енос,  Самотраки,  Абдера,  II група:  М аронея,  Дикая  III група:  Дейре,  Сале,  Зоне  и  Д рю с  Онова,  което  може  да  бъде  извлечено  от  тези  изводи  за  данъчните  проявления  към  Атина  и  за  вероятни  данъчни  отнош ения,  за  времето  на  Терес  I,  в  случая  5-те  години,  смятано  от  454/453  до  450/449  г.пр.Хр.,  включително,  е  следното.  П р и  градовете  от  двете  трети  групи  няма  запазени  данни  за  плащ ане  към  Атина  от:  Бизанте  и  Серейон  тейхос  на  М раморно  море  и  от  Дейре,  Сале,  Зоне  и  Д рю с  на  Тракийско  море.  Н еплащ анията  на  тези  6  града-емпориони  продължават  през  цялото  50-летие  на  отчитане  в  Атинските  трибутни  листи.  П оради  отсъствие  на  други  известни  причини  за  тези  неплащ ания,  въз  основа  на  оскъдните  данни  за  плащ ания  към  Атина,  може  да  се  допусне,  че  тези  градове  вероятно  плащ ат  на  О дриския  царски  двор,  наченато  при  Терес  I,  следните  приблизителни  суми  (ra.IV  §  4)  на  година:  Бизанте  -  2  таланта,  Серейон  тейхос  -  1000  драхм и  или  2  таланта;  Дейре  -  1  или  2  таланта,  Сале  -  1  или  2  таланта,  Зоне  -  2  таланта,  Д рю с  -  1  талант.  Това  би  било  общ о  от  7  до  11  таланта  приход  на  година  в  одриската  хазна.  П р и  градовете  от  двете  втори  групи  има  специфики.  Даунион/Дамнион  тейхос  и  Д и дю м он  тейхос  от  П ропонтида  плащ ат  на  Атина  символичните  1000  драхми,  съответно  първият  -  през  452/451  г.,  а  вторият  -  през  454/453  и  453/452  г.  За  останали  4  и  съответно  3  години,  от  времето  на  Терес  I,  ням а  запазени  данни  за  плащ ания  към  Атина  от  тези  градове-крепости.  П оради  липса  на други  фактори  за  този  нисък  данък,  може  да  се  предположи,  че  те  вероятно  плащ ат  по  1000  драхм и  на  година  на  О дриския  царски  двор.  Това  би  дало  по  2000  драхми  на  година. 

157 

глава.  ЦАРЕТЕ И ПОЛИСИТЕ - КРАЯ НА  VI И V В.ПР.ХР.  М аронея  и  Дикая  от  Тракийско  море,  плащ ат  символични  вноски  в  касата  на  Архета,  които  са  абсолю тно  несъразмерни  с  тяхната  големина  и  богатство.  За  М аронея  тя  е  с  размер  1  талант  и  3000  драхми,  а  за  Дикая  -  3000  драхми,  тоест  половин  талант.  Това  е  основание  да  се  предположи,  че  е  напълно  възможно,  при  липса  на  други  исторически  причини  за  ниския  дънък,  по  същ ото  време,  такива  вноски  да  са  правени  и  в  хазната  на  Одриския  царски  двор.  Което  би  дало  общо  по  2  таланта  на  година.  П р и  градовете  от  двете  първи  групи  има  видимо  открояване  и  по-сериозни  проблем и  спрямо  останалите  групи  полиси.  О т  М рам орн о  море.  За  Бизантион  ням а  запазени  данни  градът  да  плащ а  на  Атина  през  454/453,  453/452  и  451/450  г.  П ри  плащ анията,  през  останалите  години,  размерът  на  вноските  е  по  15  таланта.  Д али  през  посочените  години  Терес  I  е  успявал  да  взима  данък,  с  такъв  или  друг  размер  от  този  голям  елински  полис,  е  трудно  да  се  отговори,  защ ото  точно  колкото  е  възможно  това  да  се  е  случвало,  точно  толкова  е  и  недоказуемо  поради  липсата  дори  и  на  косвени  данни.  П одобно  е  положението  и  със  Селимбрия.  Н я м а  съхранени  данни  градът  да  плащ а  на  А тина  през  454/453,  453/452  и  452/451  г.  Но  запазените  данни  сочат  годиш на  вноска  в  Архета  от  6  таланта.  Съвпадението  с  Бизантион,  на  първите  две  години  на  липса  на  данни  за  плащ ане,  може  да  се  дълж и  на  Тересовата  политика,  но  може  и  да  е  поради  липса  на  запазени  фрагменти,  в  които  двата  съседни  града  са  едни  до  друг.  Такова  е  положението  и  с  П еринт.  Н я м а  запазени  данни  градът  да  плащ а  на  Атина  през  454/453,  453/452  и  451/450  г.  Но  изплащ аната  вноска  в  запазените  фрагменти  е  с  величина  10  таланта.  Тук  съвпадението  с  Бизантион,  при  липса  на  данни  за  плащ ания,  е  пълно,  а  със  Селимбрия  -  е  за  първите  две  години.  Д али  Терес  I  се  е  наложил  успеш но  тук  или  не,  остава  неясно  и  несигурно.  Вероятно  липсата  на  данни  се  дълж и  по-скоро  на  липсата  на  фрагменти  за  тези  съседни  градове.  От  Тракийско  море.  За  Енос  няма  запазени  данни  за  плащ ане  към  Атина  само  за  451/450  г.  П рез  останалите  години  градът  плащ а  по  12  таланта.  И  тук  положението  е  като  при  горепредставените  големи  градове.  П о-вероятно  е,  в  случая  липсата  на  данни  да  се  дълж и  на  липсата  на  съответния  фрагмент.  Така  стои  въпросът  и  за  Самотраки.  Н я м а  сигурни  данни  за  плащане  само  за  453/452  г.  П рез  останалите  години  полисът  плащ а  по  6  таланта  годиш на  вноска.  И  тук  е  по-вероятно  липсата  на  данни  да  се  дълж и  на  липсата  на  съответния  фрагмент,  а  не  на  Тересовата  политика.  П о  подобен  начин  се  представя  и  Абдера.  П р и  този  полис  липсват  данни  за  платен  данък  за  годините  453/452  и  452/451  г.  Но  през  останалите  години  градът  плащ а  по  12  или  15  таланта.  Н я м а  основания  да  се  мисли,  че  това  се  дълж и  на  Терес  I.  П о-скоро  -  е  резултат  от  липса  на  съответните  фрагменти. 

158 

Калин Порожанов. ОДРИСКОТО ЦАРСТВО, ПОЛИСИТЕ... И АТИНА  Очевидно  е,  че  по-малките  градове,  с  по-голяма  доза  вероятност,  може  да  са  поставени  в  зависимост  от  Терес  I.  Това  са  градовете  от  двете  трети  групи.  С  по-малка  сигурност  това  може  да  се  твърди  за  двете  втори  групи.  А  съвсем  несигурно  е  за  двете  първи  групи.  Това  дава  основания  да  се  мисли,  че  е  възможно  статуквото  на  тези  помалки  полиси,  неслучайно  наричани  крепости  и/или  емпориони  от  античните  автори,  като  неплащ ащ и  фороса  си  към  Атина,  да  е  определено  още  при  цар  Терес  I  и  да  се  предположи,  че  той  ги  облага  с  данъци  и/или  ги  ползва  като  тържищ а.  Така,  може  да  се  допусне,  че  цар  Терес  I  властва  над  Бизанте  и  Серейон  тейхос  в  П ропонтида.  П р и  това,  Бизанте,  независимо  че  е  полис,  се  възприема  в  изворите  като  трайна  одриска  резиденция.  С  предположения  контрол  над  тези  градове,  изглежда  цар  Терес  I  трайно  се  настанява  на  крайбрежието  на  Х иерон  орос/Свещената  планина  на  траките  Ганиада,  където  е  царската  резиденция  Ганос,  в  средната  част  на  Северното  М раморноморие.  Бизанте  и  Серейон  тейхос  са,  съответно  от  северната  и  от  ю ж ната  страна  на  Ганос.  Точно  такова  твърдение  важи  и  за  Дейре,  Сале,  Зоне  и  Д рю с  на  Тракийско  море.  Те  се  намират  недалеко  от  приморските  царски  крепости-резиденции  на  траките  Дорискос,  Серион  тейхос  и  И смарос,  и  причината  тези  полиси  да  не  плащ ат  на  Атина,  най-вероятно,  е  именно  това  им  местоположение.  Н ещ о  повече,  съгласно  археологическите  данни,  Зоне,  с  голяма  степен  на  сигурност,  се  възприема  като  резиденция-представителство  на  тракийските  владетели.  По-големите  полиси-данъкоплатци  като  Бизантион,  Селимбрия,  П еринт,  Енос,  Самотраки  и  Абдера,  на  този  етап  както  изглежда,  несъмнено  остават  под  сериозен  атински  контрол.  Така,  в  крайна  сметка  може  да  се  предположи,  че  чрез  своите  резиденции,  цар  Терес  I  успява  да  постигне  контрол,  което  означава  най-вероятно  и  да  облага  с  данъци,  в  следствие  на  предположен  договор  с  Атина,  от  около  454/453  г.пр.Хр.,  следните  6  града:  Бизанте  и  Серейон  тейхос,  от  Северното  М раморноморие  при  Х и ерон  орос/Ганиада  -  С вещ ената  планина  на  траките;  и  Дейре,  Сале,  Зоне  и  Дрю с,  от  североизтока  на  Тракийско  море.  О бщ ата  годиш на  сума  н а  вероятно  взетите  данъци  изглежда  7 - 1 1  таланта.  Това  е  възможно,  но  не  е  достатъчно  сигурно  и  за  още  4  полиса.  Те  са  Даунион/Дамнион  тейхос  и  Д идю м он  тейхос  от  М рам орно  море  и  М аронея  и  Дикая  от  Тракийско  море.  Вероятният  годиш ен  данък,  взиман  от  тях,  е  около  2  таланта  и  2000  драхми.  Общо,  с  тези  вероятни  добавки,  данъкът,  влизащ  в  хазната  на  одрисите  от  елинските  полиси,  би  стигнал  9-13  таланта  и  2000  драхми. 

159 

глава.  ЦАРЕТЕ И ПОЛИСИТЕ - КРАЯ НА  VI И V В.ПР.ХР. 

§  3.  Ц АР  С П А Р А Д О К  (448/447  -  445/444  г.пр.Хр.)   Спарадок  е  отбелязан  от  Тукидид  (II,  101,  5;  IV,101,5)  като  брат  на  цар  Ситалк  (444  -  424  г.пр.Хр.)  и  бащ а  на  цар  Севт  I  (424  -  405/404  г.пр.Хр.).  По  логиката  на  наследяването  е  очевидно,  че  той  е  един  от  синовете  (вероятно  найголемият  син)  на  одриския  цар  Терес  I  ( к р ^ Г н а ч ^  в.пр.Хр.  -  448  г.пр.Хр.).  Н еговото  царуване,  съобразно  датировката  на  монетите  му,  се  поставя  около  средата  на  V  в.пр.Хр.,  след  Терес  и  преди  Ситалк,  като  се  датира  между  годините  448/447  и  445/444  г.пр.Хр.  (Ф ол  Ал.  1972,  140-141).  С ъщ ествува  и друга хипотеза  за  неговото  царуване,  според  която  началото  му  се  поставя  в  465/464,  а  краят  -  в  445/444  г.пр.Хр.  (Тачева  М .  2006,  52-53;  П опов  Д.  2009,  84).  Н апоследък  се  приема,  че  от  465/464  г.  Спарадок  най-вероятно  е  парадинаст  на  бащ а  си  цар  Терес  I,  а  след  неговата  смърт,  заема  одриския  престол  от  448/447  г.  П рез  447  г.,  поради  изклю чителната  важност  на  П олуострова  за  Атина  (M eiggs  R.  1972,  159-160),  П ерикъл  изпращ а  1000  клерухи  на  Тракийския  херсонес,  които  преграждат  ш ийката  на  полуострова  със  стена  (Plutarch.  Per.  19,  1).  Очевидно  е,  че  Херсонес  е  защ итаван  от  реална  опасност  от  север.  А  до  това  време  тази  опасност  несъмнено  вече  е  агресивното  Одриско  царство  на  цар  Терес  I,  с  пряк  наследник  и  приемник  на  политиката  му  цар  Спарадок.  Тъй  като  найвероятната  година  на  възцаряването  на  Спарадок  е  около  448  г.пр.Хр.,  изглежда  че  действията  на  П ерикъл  са  много  бърза  реакция,  спрямо  него.  М онетите  на  цар  Спарадок  се  идентифицират  като  негови  чрез  изписването  на  името  му  в  различни  варианти  и  съкращ ения.  Те  са  сребърни  тетрадрахми,  драхми  и  диоболи  -  общ о  над  40  на  брой.  Този  извор  за  политическата  история  е  важен  с  няколко  безспорни  наблю дения,  направени  в  българската  историография  (Ю рукова  Й.  1992,  37-42;  Тачева  М .  2006,  48-54).  П ървото  е,  че  монетите  на  Спарадок  представляват  самостоятелен  дял  в  развитието  на  тракийското  монетосечене.  Второто  е,  че  този  самостоятелен  дял  на  сребърното  монетосечене  на  Спародок  свързва  монетите  на  одриския  владетел  с  паричните  знаци  на  тракийските  етноси  от  първата  половина  на  V  в.пр.н.,  изработени  от  същ ия  благороден  метал  -  прочутото  трако-македонско  сребро.  Третото  е,  че  този  самостоятелен  дял  на  сребърното  монетосечене  на  Спарадок  свързва  изработването  на  Спарадоковите  монети  с  дейността  на  монетния  двор  на  полиса  Олинт  на  Халкидическия  полуостров,  което  е  традиционното  мнение;  или  на  монетарницата  в  Енеа  ходой/Деветте  пътя,  над  устието  на  река  С тримон  (дн.  Струма),  преди  тя  да  стане  атинска  апойкия  (Тачева  М . 2006, 52).  В  допълнение  тук  ще  си  позволя  да  цитирам  още  едно  мнение  на  М аргарита  Тачева  с  интересна  прогноза  по  този  въпрос.  То  казва,  че  в  културноисторически  план  представляват  важен  проблем  паралелите,  които  Спарадоковите  емисии  имат  чрез  конника  с  бизалтските  емисии,  от  които  е  зает  всъщ ност  и 

160 

Калин Порожанов. ОДРИСКОТО ЦАРСТВО, ПОЛИСИТЕ... И АТИНА  Александровият  конник,  както  и  в  деронските  -  след  465  г.,  които  имат  като  допълнителен  знак  орел  със  змия  или  друга  плячка  в  клюна;  като  тези  факти  би  трябвало  да  насочат  проучването  на  Спарадоковите  монети  по-скоро  към  собствени  тракийски  културно-исторически  паралели,  а  не  толкова  към  македонски  или  олинтски  прототипове,  защ ото  съществуването  на  олинтска  монетарница  преди  432  г.пр.Хр.  е  твърде  оспорвано  (Тачева  М.  1990,  63).  Четвъртото,  свързано  с  третото  се  отнася  за  теглата  на  Спарадоковите  монети.  Те  отговарят  на  еталоните  на  две  системи  от  източен  произход  -  тракомакедонската  и  хиоската.  Х иоската  система  е  възприета  от  най-оживените  търговски  центрове  като  Абдера,  Тасос,  М аронея,  Енос,  Бизантион  и  др.  Смята  се,  че  тези  факти  откъсват  Спарадоковото  сечене  на  монети  от  евбейско-атинските  еталони  и  се  възприемат  като  израз  на  икономико-политически  взаимоотнош ения  между  одриския  владетел  и  Атина,  а  със  своите  номинали  Спарадоковите  монети  естествено  се  включват  в  съвременния  им  циркулационен  оборот.  П етото  е,  че  за  разлика  от  македонския  владетел  П ердика,  който  сече  само  анепиграфни  тетроболи,  то  Спарадок  има  монети  в  три  номинала  и  върху  тях,  освен  името  му,  е  представен  и  самият  той  -  владетелят  на  кон.  Това  е  несъмнен  израз  на  самочувствието  на  одриския  владетел  и  на  значението,  което  той  им а  в  доминирането  на  Европейския  Ю гоизток.  П рез  2000  г.,  на  Деветия  международен  конгрес  по  тракология  в  С оф ияЯмбол,  бяха  изнесени  данни  от  колегата  Selene  Psoma,  поднасящ и  по-различна  интерпретация  от  горепредставената  (Psoma,  S.  2002,  vol.  II,  513-522).  Ч рез  нов  прочит  на  легендата,  типа,  теглото  и  разпространението  на  монетните  емисии  на  Спарадок  тя  се  заклю чава  в  следното:  първо  -  еталонът  им  е  по  атическата  монетна  система  и  е  най-близък  до  монетите  на  Енос  при  устието  на  река  Хеброс  (М арица),  които  са  близки  до  персийската  система;  поради  това  монетосеченето  на  Спарадок  трябва  да  се  отдели  от  монетосеченето  на  Олинт  и  Халкидика;  второ  -  както  изборът  на  еталон,  така  и  разпространението  на  дребните  монети  на  Спарадок  недвусмислено  сочат,  че  този  династ  е  бил  трайно  в  контакт  с  Енос  и  района  около  него;  тя  дори  предполага,  че  именно  около  Енос  трябва  да  се  търси  княжество  на  този  владетел;  трето  -  одрисите  са  изпреварени  от  македоните  (Александър  I  Ф илелин  от  499/498  или  498/497  до  455/454  или  451/450  г.пр.Хр.),  в  дом инацията  си  над  богатия  и  невралгичен  район  на  Халкидика,  на  изток  до  устието  на  Струма.  четвърто  -  тъй  като  одриските  владетели  са  били  много  богати  и  не  са  страдали  от  липса  на  скъпоценни  метали,  както  сочат  находките  от  разкопаните  подмогилни  съоръжения  и  погребения  на  аристократи  в  Тракия,  те  не  са  имали  нужда  да  използват  ателиетата  на  гръцките  градове  по  крайбрежията,  а  сами  са  секли  своите  монети,  понеже  това  производство  е  изключително  елементарно.  Това  със  собственото  сечене  на  монети  от  траките,  е  много  логична  и  приемлива  хипотеза,  в  контекста  на  безспорния  факт,  че  при  двора  на  одриските  владетели  несъмнено  винаги  е  имало  изклю чителни  майстори-занаятчии,  владеещ и  най-високотехнологична  за  времето  си  обработка  на  металите  и  съвърш ена  направа  на  метални  изделия  със  и  без  изображения  и  надписи. 

161 

глава.  ЦАРЕТЕ И ПОЛИСИТЕ - КРАЯ НА VI И V В.ПР.ХР.  Точно  такава  като  последната  хипотеза  е  изказана  (Тачева  М .  2003,  144)  по  повод  на  част  от  монетосеченето  и  на  одриския  цар  Медок/Амадок  I  (405/404  387/386  г.пр.Хр.),  но  тя  може  да  се  окаже  валидна  и  за  всички  останали  тракийски  владетели,  секли  свои  монети.  пето  -  Спарадоковото  монетосечене  се  датира  около  средата  на  V  в.пр.Хр.  Всъщ ност,  последните  цитирани  дан н и  и  интерпретации  потвърждават  изказаната  още  от  М ладен  Тонев  (Тонев  М л.  1942,  190)  и  потвърдена  от  Александър  Ф ол  (Фол  Ал.  1972,  142)  теза,  че  теглото  на  Спарадоковите  тетрадрахми  е  реш аващ о,  когато  се  определя  сферата  на  неговия  политически  натиск  на  юг  и  югоизток;  че  то  посочва  по-точно  района,  където  са  се  намирали  монетните  дворове;  при  което  военно-политическата  тежест  на  одрисите  при  Спарадок  трябва  да  се  търси  там,  където  Терес  бил  положил  основите  й,  тоест  в  Ю гоизточна  Тракия  и  по  северозападния  бряг  на  П ропонтида.  Удивително  свързващите  се  събития  -  като  възцаряването  на  Спарадок,  издигането  на  преградна  стена  на  Тракийския  херсонес  от  П ерикъл,  редукции  в  плащ ането  или  символични  плащ ания,  както  и  липсата  на  данни  за  редовно  плащ ане,  на  полиси  от  Северна  П ропонтида  и  Тракийско  море  към  Атина,  през  тези  4  години,  за  които  става  дума  по-долу  -  наистина  могат  да  бъдат  обяснение  на  случващото  се  и  потвърждение  на  хипотезата  на  Александър  Ф ол  за  сключен  договор  между  одриския  цар  Спарадок  и  лидера  на  съюза-империя  Атина.  Той  основателно  допуска,  че  най-ранните  договорни  отнош ения  между  Атина  и  одрисите  се  отнасят  именно  около  447  г.,  тъй  като  не  е  възможно  да  се  смята,  че  плащ аният  от  елинските  полиси  на  траките  трибут  няма  да  бъде  регламентиран  по  дипломатически  път  (Ф ол  Ал.  1972,  143).  Сключването  на  договор  между  Одриското  царство,  развиващ ото  се  от  времето  на  Терес  I  насетне  като  империя  и  главата  на  Делоския  съюз-симахшг  Атина,  е  съвсем  в  логиката  на  нещата,  защото  от  454  г.  -  и  особено  след  449  г.пр.Хр.  (когато  е  обявен  краят  на  Гръцкоперсийските  войни)  -  Атина  започва  да  командва  по  имперски  съюза,  в  който  влизат  споменатите  полиси,  и  да  го  превръщ а  в  Атинска  империя-архе.  В  тази  ситуация,  през  тези  години,  Атина  е  заинтересувана  от  м ирни  договорености  с  другата  голяма  империя  в  Европейския  Ю гоизток  -  тази  на  одрисите,  вероятно  изразяващ и  се  в  отстъпване  на  цар  Спарадок  на  част  от  данъците,  предназначени  за  Атинската  хазна.  Съгласно  Атинските  трибутни  листи,  представящ и  събираемостта  на  данъците,  от  отделните  елински  полиси,  към  П ървия  Атински  морски  съюз,  от  454/453  до  404/403  г.пр.Хр.  (ATL,  I),  с  данни  за  редукции  в  плащ ането  или  плащ ащ и  символичен  трибут  и  с  липса  на  запазени  данни  за  плащ ан  данък  към  Атина  от  нейните  съюзници,  през  4-те  години  по  времето  на  цар  Спарадок,  от  448/447 до  445/444  г.пр.Хр.,  вкл.,  са следните  полиси  (от гл.П,  §  1.8;  §  2.10):  С еверно 

Мраморноморие 

Р едукции  на  плащ ания  данък  към  А тина  от:  -  Бизантион  -  през  448/447  г.,  от  15  на  10  таланта;  през  447/446  г.  плащ ане  с  неясен размер.  =  2  г.  Н ям а  запазени  данни  за  плащ ан  данък  към  Атина  от:  - Б изантион -  446/445  и  445/444  г.  =  2  г.  162 

Калин Порожанов. ОДРИСКОТО ЦАРСТВО, ПОЛИСИТЕ... И АТИНА  -  Селимбрия  -  446/445  г.  - П еринт  -  448/447,  447/446,  446/445  и  445/444  г.  - Бизанте  -  448/447,  447/446,  446/445  и  445/444  г.  -  Серейон  тейхос  -  448/447,  447/446,  446/445и  445/444  г. 

=  1  г.  =  4  г.  =  4  г.  =  4  г. 

Тракийско  море  Р едукции  на  плащ ания  данък  към  А тина  от:  - Енос  -  от  12  на  10  таланта,  през  446/445  и  445/444  г.  =  2  г.  - Дикая  -  от  3000  на  2000  драхм и  през  446/445  и  445/444  г.  =  2  г.  Н ям а  запазени  данни  за  плащ ан  данък  към  Атина  от:  - Дейре  -  448/447,  447/446,  446/445  и  445/444г.  =  4  г.  -  Сале  -  448/447,  447/446,  446/445  и  445/444  г.  =  4  г.  - З о н е -  448/447,  447/446,  446/445  и  445/444  г.  =  4  г.  - Д р ю с -  448/447,  447/446,  446/445  и  445/444  г.  =  4  г.  - А бдера -  446/445  г.  = 1 г.  Обобщ ението  показва  следното.  1.)  С  липса  на данни  за плащ ане  пълни  4  години:  С еверно  Мраморноморие:  П еринт  (ATL,  I,  374-375),  Бизанте  (ATL,  I,  246¬  247)  и  Серейон  тейхос  (ATL,  I,  398-399).  Тракийско  море:  Дейре  (ATL,  I,  260-261),  Сале  (ATL,  I  ,  394-395),  Зоне  (ATL,  I,  278-279),  Д рю с  (ATL,  I,  266-267).  2.)  С  редукции  в  плащ ането,  с  частична  липса  на  данни  за  плащ ане  и ли  плащ ащ и  символичен  трибут,  през  тези  4  години,  са:  С еверно  Мраморноморие:  Бизантион  (ATL,  I,  248-249)  -  2  г.  редукция  +  2  г.  ням а  данни;  Селимбрия  (ATL,  р.  400-401  )  -  1  г.  ням а  данни  +  3  г.  плащ ане;  Даунион/Дамнион  тейхос  (ATL,  I,  260-261)  -  4  г.  плащ а  символичните  1000  драхми;  Д и дю м он  тейхос  (ATL,  I,  262-263)  -  1  г.  няма  данни  +  3  г.  плащ а  символичните  1000  драхми.  Тракийско  море:  Енос  (ATL,  I,  220-221)  -  2  или  3  г.  редукция;  М аронея  (ATL,  I,  338-339)  -  4  г.  плащ а  символичните  1.5  таланта;  Дикая  (ATL,  I,  264-265)  2  г.  редукция  +  2  г.  плащ а  символичните  3000  драхм и  ;  А бдера  (ATL,  I,  216-217)  1  г.  няма данни  +  3  г.  плащ ане;  напълно  редовно  плащ а на Атина само  Самотраки.  П рави  впечатление,  че  от  тук  представените  7  полиса  по  М рам орно  море  и  8  в  Тракийско  море  -  за  7  града  ням а  данни  за  плащ ане  към  Атина,  а  за  8  града  данните  са,  че  имат  редукции  в  плащ ането,  че  имат  частична  липса  на  данни  за  плащ ане  или  плащ ат  символичен  данък  на  Атина.  Редукция  на данъците  се  забелязва  при  Бизантион,  при  Енос  и  при  Дикая.  П рез  448/447  г.  Бизантион  плащ а  на  Атина  5  таланта  по-малко  от  обичайните  15.  От  една  страна  това  е  годината,  в  която  Спарадок  сяда  на  трона,  а  от  друга  страна  447  г.  е  годината,  през  която,  най-вероятно,  е  сключен  договорът  за  разпределение  на  сферите  на  влияние  и  данъците  от  някои  полиси  между  О дриския  царски  двор  и  Атина.  П рез  447/446  г.  при  Бизантион  отново  се  забелязва  редукция,  която,  най-вероятно,  отново  е  5  таланта.  Така,  има  основания  да  се  предположи,  че  през  тези  две  години  е  възможно  разликата  от  5  таланта,  Бизантион  да  плащ а  на  одриската  хазна. 

163 

глава.  ЦАРЕТЕ И ПОЛИСИТЕ - КРАЯ НА  VI И V В.ПР.ХР.  Н алагането  на  цар  Спарадок  над  този  голям  елински  полис  може  да  става  от  неговите  най-близки  до  града  резиденции.  Н а  около  25  км,  на  север,  при  устието  на  Боспора/Босфора  и  П онта,  е  Ф инеон-Ф инополис.  В  западна  посока,  това  са  отстоящите  на  около  80  км  от  Бизантион,  одриски  резиденции  М окарсос  и  Беос/Беон,  а  на  100-на  км  на  северозапад  -  несъмнено  са  Салмидесос  и  Биза/Виза.  От  всичките  тези  5  резиденции,  а  вероятно  и  от  други  все  още  неизвестни  нам,  той  може  да  контролира  Тракийската  делта  и  околностите  на  Бизантион.  П рез  447/446  г.,  при  Енос,  им а  неяснота  в  общ ото  плащ ане  към  Атина.  П оради  това,  че  през  следващ ите  446/445  и  445/444  г.  при  този  полис  има  сигурна  редукция  от  2  таланта,  може  да  се  предположи,  че  и  през  трите  години  градът  Енос  плащ а  на  цар  Спарадок  по  2  таланта.  Обосновката  за  това  виждане  е  не  само  сключеният  договор  с  Атина,  но  и  наличието  на  резиденциите  или  княжеството  на  Спарадок,  при/около  Енос  (с  предгръцко  тракийско  име  П олтим брия).  Там,  на  десния  западен  бряг,  в  началото  на  делтата  на  река  Хеброс  (М арица)  се  намира  завладяната  или  възвърната  от  бащ а  му  цар  Терес  I  царска  крепост-резиденция  Дорискос,  а  по-на  запад  е  резиденцията  Серион  тейхос.  Не  много  далеко  в  хинтерланда  на  Дорискос,  на  североизток  от  крепостта  се  намира  още  една  одриска  резиденция  Кипсела,  а  още  по-на  север  са  Гейстой/Гейстос  и  Одрюса.  Н я м а  съмнение,  че  от  тези,  най-близки  до  Енос  резиденции,  цар  Спарадок  може  да  се  налага  над  този  полис.  П рез  446/445  и  445/444  г.,  при  Д икая,  се  наблю дава  последователна  редукция  от  1000  драхми,  които  през  тези  две  години  е  възможно  да  отиват  като  данък  в  хазната  на  цар  Спарадок.  Странно  остава  защ о  полиси  като  Дикая  и  М аронея  плащ ат  символични  данъци.  Д али  за  това  им а  причини,  които  не  са  свързани  само  с  Одриската  базилея  за  сега  остава  неясно.  Фактът,  обаче,  че  данъкът  на  Дикая  от  3000  драхм и  е  редуциран  на  2000,  през  посочените  две  години  при  царуването  на  Спарадок,  може  да  показва  вероятна  връзка  със  склю чения  между  А тина  и  О дриския  царски  двор  договор.  О бщ о,  от  Тракийско  море  и  Северното  М рам орном орие  през  тези  4  години,  липсват  данни  за  плащ ане  към  А тина  за  7  града.  Сравнено  с  положението,  в  това  отнош ение,  при  предш ественика  му  Терес,  се  очертава  следната  картина.  цар  Терес  I  цар  Спарадок  (от 454/453  до  450/449  г.пр.Хр.)  (448/447  -  445/444  г.пр.Хр.)  С  липса  на  данни  за  плащ ане:  От  С еверното  Мраморноморие:  Бизанте,  Серейон тейхос  П еринт,  Бизанте,  Серейон тейхос  От  Тракийско  море:  Дейре,  Сале,  Зоне,  Д рю с  Дейре,  Сале,  Зоне,  Д рю с.  П овтарящ ите  се  с  липса  на  данни  за  плащ ане  -  и  при  Терес  I,  и  при  Спарадок  -  градове  са  общо  6.  П р и  Спарадок  се  появява,  обаче,  и  П еринт.  Ако  за  по-малките  крепости  и  емпориони,  липсата  на  данни  за  платен  трибут  към  А тина  се  приема,  че  може  да  се  д ъ л ж и  на  Одриския  царски  двор,  който  още  от  времето  на  Терес  I,  може  би  получава  от  тях  около  10  таланта  годиш ен  доход,  то  интересно 

164 

Калин Порожанов. ОДРИСКОТО ЦАРСТВО, ПОЛИСИТЕ... И АТИНА 

е  да  се  види  как  стои  въпросът  за  липсата  на  данни  за  плащ ания  на  големия  полис  на П ропонтида П еринт.  От  тези  4  години,  с  липса  на  данни  за  плащане  от  П еринт  към  Атина,  само  446/445  г.  съвпада  с  липса  на  данни  със  съседните  на  изток  полиси  Даунион/Дамнион  тейхос,  Селимбрия  и  Бизантион.  В  останалите  3  години  тези  градове  изплащат  редуциран  или  пълен  данъка  си  към  Атина.  П ри  тази  констатация  може  да  се  предположи,  че  причината  за  липса  на  данни  за  плащане  от  П еринт  към  Атина  е  същата  като  при  намиращите  се  на  запад  Бизанте  и  Серейон  тейхос,  за  които  също  няма дани  за  плащане  към  Атина за  същите  4  години.  Което  ще  рече,  че  е  възможно,  това  да  е  един  от  резултатите  от  действия  на  Спарадок,  свързани  със  сключения  от  него  договор  с  Атина.  Налагането  му  над  този  полис  може  да  се  осъществи  от  одриските  царски  резиденции  Беос/Беон  и  М окарсос,  намиращи  се,  съответно  на  около  10  и  20  км,  северно  от  града.  Още  повече,  че  тези  4  години  напълно  съвпадат  с  царуването  на  този  одриски  владетел.  Н о,  при  липса  на  каквито  и  да  са  други  данни,  не  е  толкова  сигурно,  че  по  подобие  на  допусканото  плащане  към  царя  за  двата  големи  полиса  Бизантион  и  Енос,  сторено  въз  основа  на  редукциите,  Спарадок  може  да  е  получавал  някаква  сума  (10  таланта?)  от  големия  полис  Перинт.  Това  изглежда  така,  защото  в  предходния  (първи)  данъчен  период,  в  началото  на този  (втори)  данъчен  период,  в  следходния  (трети)  -,  но  и  в  следващите  данъчни  периоди,  полисът  плащ а  на  Атина,  сравнително  редовно  документирано  по  10  таланта.  Което  сочи,  че  е  възможно  липсата  на  данни  за  тези  4  години  да  се  дълж и  на  липсата  на  запазени  фрагменти  в  Листите.  Анализираните  данни  на  Атинските  трибутни  листи  позволяват  да  се  направят  следните  допустими  изводи  за  вероятни  данъци,  плащ ани  от  полисите  на  одриския  цар  Спарадок,  въз  основа  на  сключен  договор  между  него  и  Атина.  П оради  редукции  на  данъка,  плащ ан  на  Атина  от  отделните  полиси,  може  да  се  предположи,  че  при  липса  на  други  исторически  причини,  съответно  целите  суми  или  разликите  от  редукциите  през  тези  години  са  вземани  от  одриския  цар,  както  следва:  448/447  г.:  Бизантион  (5  т.).  Общ о  5  таланта.  447/446  г.:  Бизантион  (5?  т.)  +  Енос  (?  т.).  Общо  5?+?  таланта.  446/445  г.:  Енос  (2  т.)  +  Дикая  (1000  др.).  Общо  2  т.  и  1000  драхм и  445/444  г.:  Енос  (2  т.)  +  Дикая  (1000  др.).  Общо  2  т.  и  1000  драхми.  С  по-малка  вероятност,  през  същ ите  4  години,  може  да  е  взиман  данък,  с  размер  до  10?  таланта,  от  П еринт.  От  тези  данни  е  видно.  П ърво,  че  цар  Спарадок,  най-вероятно,  стъпва  реално  с  облагания  на  най-големите  и  стратегически  полиси  като  Бизантион  на  Тракийската  делта  (а  може  би  и  П еринт)  в  Североизточна  П ропонтида  и  Енос  при  устието  на  река  Хеброс  (М арица),  както  и  на  средноголемия  полис  Дикая  при  Абдера  на  Тракийско  море.  Това  са  три  възлови  стратегически  точки  от  пространството  на  Одриската  държава  на  М раморно  и  Тракийско  море.  Второ,  вероятната  събирана  сума  от  цар  Спарадок  само  от  тези  3  големи  полиса  е  поне  5  таланта,  с  вероятност  (плюс  П еринт)  и  за  15  таланта.  К омплексният  анализ  на  изворовите  данни  води  до  следния  работен  синтез.  Не  толкова  и  само  в  халкидическия  полис  Олинт,  а  преди  всичко  около  или  в  Енос,  при  делтата  на  река  Хеброс  (М арица),  а  защ о  не  и  в  монетарницата  на 

165 

глава.  ЦАРЕТЕ И ПОЛИСИТЕ - КРАЯ НА  VI И V В.ПР.ХР.  Енеа  ходой/Деветте  пътя,  селищ е  владяно  от  траките  над  устието  на  река  С тримон  (Струма)  -  както  предполага  М аргарита  Тачева,  се  секат  монети  за  хазната  на  одриския  владетел  Спарадок.  В  елинските  полиси  по  крайбрежията,  тези  монети  обслужват  пазара,  използван  и  от  Спарадок,  а  не  само  от  Атина.  Фактът,  че  това  сребърно  монетосечене  от  средата  (четиридесетте  години)  на  V  в.пр.Хр.  е  естествено  продължение  на  трако-македонското  сребърно  монетосечене,  в  югозападните  тракийски  земи,  от  първата  половина  на  V  в.пр.Хр.,  не  сочи  наличие  на  сериозна  претенция  за  политическа  и  икономическа  власт  на  одрисите  и  в  тези  предели  -  там  все  още  е  силен  едонският  династически  дом,  а  по-скоро  показва,  както  приемственост  с  по-старото  тракийско  монетосечене  от  Ю гозападна  Тракия,  така  и  равностойност  със  съседите  от  региона.  П ротиворечията  на  Спарадок  с  Атина,  оглавяващ а  съюза-империя,  ще  бъдат  за  данъците  и  пазарите  на  крайбрежните  полиси.  Тези  противоречия,  найвероятно  са  регулирани  с  основателно  предположения  склю чен  договор  между  двете  страни,  през  или  около  447  г.пр.Хр.  Така,  много  добре  се  очертава,  че  основният  натиск  на  одрисите  и  при  цар  Спарадок,  както  е  при  предш ественика  му  цар  Терес  I,  е  в  Тракийския  Ю гоизток,  представен  със  собствени  крепостирезиденции  на  Ч ерно,  М рам орно  и  Тракийско  море.  Резултатите  от  спазването/неспазването  на  предположения,  с  голяма  доза  сигурност,  договор  между  Атина  и  Спарадок,  от  около  447  г.пр.Хр.,  очертават  следната  най-вероятна  договореност,  която  не  само  затвърждава,  но  и  разш ирява  статуквото,  постигнато,  вероятно,  още  при  Терес  I.  От  предположения  договор  с  цар  Терес  I,  от  около  454/453  г.,  по  времето  на  наследилия  го  цар  Спарадок,  изглежда  са  оставени  отново  под  одриски  контрол,  неплащ ащ ите  6  на  брой  неголеми  полиси  -  крепости  и  емпориони  -  предимно  от  средната  северна  част  на  М рам орно  море  при  Х иерон  орос/Ганиада,  където  дом инират  одриските  крайбреж ни  и  недалечни  в  хинтерланда  резиденции,  и  от  източната  част  на  Тракийско  море,  където  дом инират  царските  крайбрежни  резиденции  И смарос,  Серион  тейхос,  Д орискос  и  недалечната  на  континента  Кипсела.  Тоест,  това  са  сигурните  крайбрежни  владения  на  Одриското  царство,  чрез  които  владетелят  Спарадок,  най-вероятно,  взима  паричен  данък  от  елинските  полиси,  както  на  П ропонтида  (Бизанте,  Серейон  тейхос),  така  също  и  на  Тракийско  море  (Дейре,  Сале,  Зоне,  Дрю с),  и  ги  ползва  като  свои  тържищ а.  О бщ ият  размер  на  годиш ния  данък  за  одрисите  от  тези  градове,  е  приблизително  около  10  таланта.  Освен  тях,  много  вероятно,  успеш но  са  облож ени  големите  полиси  на  М раморно  море:  Бизантион  -  2  години,  с  по  5  таланта,  по-малко  вероятно  П ерин т -  4  години  с  до  10  таланта;  на Тракийско  море:  Е н о с -  2  или  3  години,  с  по  2  таланта.  О блож ен  за  две  години,  с  по  1000  драхми,  изглежда  е  и  по-малкият  полис  Дикая  при  Абдера.  Общ о,  данъкът  вероятно  получаван  от  О дриския  царски  двор  нараства  на  17  (или  27?)  таланта  и  1000  драхми,  което  е  с  около  6-8  (16-18?)  таланта  повече  от  предположеното  за  Терес  I. 

166 

Калин Порожанов. ОДРИСКОТО ЦАРСТВО, ПОЛИСИТЕ... И АТИНА 

§ 4.  Ц А Р  С И ТАЛ К  (444/443  -  425/424  г.пр.Хр.)   Не  е  ясно  какво  е  станало  с  предш ественика  на  Ситалк,  Спарадок  (448  444  г.пр.Хр.).  И л и  е  починал  от  естествена  смърт  или  е  загинал  някъде  на  бойното  поле  в  югоизточните  предели  на  Одриската  държава,  затвърждаващ  след  Терес  като  основна  тази  военна  и  външ но-политическа  посока  на  действие  и  налагане  над  елински  полиси  по  морските  крайбрежия там.  П одобно  на  своя  бащ а  Терес  I  и  Ситалк  най-напред  предприема  действия  за  осигуряване  на  своя  североизточен  тил  (Hdt.  IV,  80,  1-5).  Н егова  сестра,  дъщ еря  на  Терес  I  е  женена,  като  одриска  принцеса  за  Ариапейт,  цар  на  скитите  отвъд  река  И строс  (Дунав).  Така  Терес,  чрез  дипломация,  осигурява  за  царството  си  спокойна  м ирна  граница  на  североизток.  Синът  на  Тересовата  дъщ еря  от  Ариапейт  и,  разбира  се,  племенник  на  Ситалк,  Октамасад,  след  като  става  цар  на  скитите,  предизвиква  напрежение  по  спокойната  още  от  Тересово  време  граница,  защ ото  иска  да  върне  при  себе  си  избягалия  при  одрисите  негов  брат  от  скитска  принцеса  Скил.  В  същ ото  време  при  Октамасад  се  нам ира  един  трети  син  на  Терес  I  и  естествено  брат  на  Ситалк.  Размяната  на  бегълците  разреш ава  въпроса  по  мирен  начин.  Ситалк  пощ адява  ж ивота  на  брат  си.  В ъзмож но  е  това  да  е  споменатият  по-късно  в Анабазиса  на  К сеноф онт  М есад,  но  съвсем  не  е  сигурно.  Със  и  след  утвърждаването  на  м ира  по  северната  си  граница  Ситалк  вклю чва  в  царството  си  като  васални,  етносните  държ ави  на  гетите  и  други  п омалки  тракийски  етноси,  обитаващ и  ю ж но  от  Дунава  по  към  Евксинския  понт  (Thuc.II,  96,1).  И м ен н о  като  такива  те  участват  с  него  в  похода  му  към  Халкидическия  полуостров  през  430/429  г.пр.Хр.  Тези  действия  имат  своето  място  веднага  след  установяването  му  на  власт  през  444/443  г.пр.Хр.  След  дипломатическото  осигуряване  на  тила  си  от  север/североизток,  Ситалк  предприема  походи  на  юг  за  да  затвърди  и  разш ири  постигнатото  от  бащ а  си  Терес  I  и  брат  си  Спарадок,  спрямо  елинските  градове  по  неговите  крайбрежия.  Съгласно  общите  и  специф ични  данъчни  проявления  на  полисите  от  Х елеспонтийски  (гл.П,  §  1.8)  и  Тракийски  данъчен  окръг  (гл.П,  §2.  10)  ето  как  изглежда  статистиката:  О тсъстващ и  от  целите възстановени  панели  са:  Бизанте  - 443/442,  442/441,  435/434,  433/432  4  г.  443/442,  442/441,  435/434,  433/432  Серейон  -  4  г.  Дейре  443/442,  435/434,  432/431,  430/329 = 4 г.  Енос  432/431, 430/329 = 3  г.  435/434,  Сале  432/431,  430/329 = 4 г.  443/442,  435/434,  Зоне  432/431,  430/329 = 4 г.  443/442,  435/434,  432/431,  430/329 = 4 г.  443/442,  435/434,  Д рю с  М аронея  Дикая  А бдера  -  -

432/431  443/442,  443/442 

=  1  г.  430/429 = 2 г.  =  1  г.  167 

глава. ЦАРЕТЕ И ПОЛИСИТЕ - КРАЯ НА VI И V В.ПР.ХР. 

Р едукции  на  плащ ания  данък  към  А тина  от:  - Бизантион -  с  неясен размер  през  444/443,  435/434  г.  =  2  г.  -  С елимбрия  -  от  6  на  5  таланта  през  443/442,  442/441,  441/440,  439/438  г.;  +  от  5  таланта  на  900  драхми  през  435/434,  433/432,  432/431  г.,  =  7 г.  -  П ери н т  -  от  10  таланта  на  1515  драхм и  или  друга  неясна  сума  на  нерегулярно  плащ ане  през  432/431  г.  =  1г.  -  Енос  -  от  12  на  10  таланта,  през  444/443,  443/442,  442/441,  441/440,  440/439  г.  =  7  г.  +  от  10  на 4  таланта през  436/435  г.  =  6 г.  -  С амотраки  -  от  6  на  4  таланта  през  440/439  г.  и  от  6  на  2  таланта,  през  430/429  г.  =  2  г.  - М аронея  -  от  10  на  3  таланта,  през  430/429  г.  =  1 г.  - А бдера  -  от  15  на  10  таланта,  през  432/431,  430/429  г.  и  429/428  г.  =  2  г.  Н ям а  запазени  данни  за  плащ ан  данък  към  Атина  от:  - Бизантион -  440/439,  439/438,  436/435,  434/433,  432/431  г.  = 5  г.  - С елимбрия  -  440/439,  436/435,  434/433,  429/428,  428/427,  422/421,  421/420  г.  = 7 г.  - Даунион/Дамнион  тейхос  -  444/443,  439/438,  436/435,  434/433,  429/428  г.  = 5 г.  - П ери н т -  440/439,  436/435,  434/433,  428/427  г.  =  4  г.  - Д и дю м о н  тейхос  -  444/443,  439/438,  436/435,  434/433,  429/428  г.  =  5  г.  -  Бизанте  -  444/443,  441/440,  440/439,  439/438,  436/435,  434/433,  432/431,  430/429,  429/428,  428/427  г.  =  10 г.  -  С ерейон  тейхос  -  444/443,  441/440,  440/439,  439/438,  436/435,  434/433,  432/431,  430/429,  429/428  г.  =  9 г.  - Дейре,  Сале,  Зоне  и  Д рю с  = за целия период.  - Енос  -  през  439/438,  434/433,  433/432,  429/428,  428/427  г.  =  5  г.  - С амотраки -  през  439/438,  428/427  г.  =  2  г.  - М аронея  -  440/439,  439/438  г.  =  2  г.  - Дикая  -  444/443,  441/440,  439/438,  436/435,  433/432,  429/428,  428/427  г.  = 7 г.  - А бдера  -  444/443,  441/440,  440/439,  439/438,  434/433,  428/427  г.  =  6  г.  М акар,  че  ням а  преки  дан н и  за  договор  между  Атина  и  новия  одриски  владетел  Ситалк,  то  може  да  се  предположи,  че  такъв  е  склю чен  след  интронизацията му,  защ ото  ощ е  през  първата година от неговото  царуване  444/443  г.пр.Хр.,  Бизантион  им а  редукция  на  данъка  към  Атина  с  неясен  размер,  а  Енос  от  12  на  10  таланта.  Освен  това,  няма  дан н и  за  платен  данък  на  Архета  от:  Даунион/Дамнион  тейхос,  Д и дю м о н  тейхос,  Бизанте,  С ерейон  тейхос,  Дейре,  Сале,  Зоне,  Д рю с,  Дикая и Абдера.  Редукциите  на  данъците  на  двата  полиса  (Бизантион  и  Енос)  към  Атина,  започнали  от  времето  на  цар  Спарадок,  показват  продълж аващ о  отслабване  в  отнош енията  с  нея,  което  най-вероятно  се  дълж и  на  новия  одриски  владетел,  който  изглежда  затвърждава,  наследените  от  Спарадок,  стратегически  излази  на  М рам орно  и  на  Тракийско  море.  П рави  впечатление,  че  освен  6-те  емпориона,  за  168 

Калин Порожанов. ОДРИСКОТО ЦАРСТВО, ПОЛИСИТЕ... И АТИНА  които  традиционно  липсват  данни,  поради  това,  че  са  в  орбитата  на  одриските  владетели,  тук  намират  място  и  полисите  А бдера  и  Дикая,  които  са  в  ю гозапада  на  Одриското  царство.  М акар,  че  тези  данни  не  са  категорични,  то  в  логиката  на  нещ ата  е,  че  след  предположеното  частично  налагане  на  новия  одриски  цар  над  стратегическия  Бизантион  при  устието  на  Боспора  (Босфора),  над  стратегическия  Енос,  при  устието  на  Х еброс  (М арица),  следва  налагане  и  над  стратегическия  полис  А бдера  при  устието  на  Н естос  (М еста)  и  съседния  -  Дикая.  П рез  втората  година  443/442  г.пр.Хр.  се  наблю дава  отсъствие  от  целия  панел  на  емпорионите  Бизанте,  Серейон  тейхос,  Дейре,  Сале,  Зоне,  Д рю с  и  полисите  Дикая  и  Абдера;  редукция  от  6  на  5  таланта  за  Селимбрия,  както  и  продълж аващ а  редукция  от  12  на  10  таланта  за  Енос.  Н еплащ ането  на  тези  градове,  през  тази  година,  е  сигурен  разрив  в  отнош енията  им  с  Атина.  За  6-те  емпориона  това  не  е  изненада,  защ ото  те  само  номинално  са  членове  на Архета,  а  реално  са  под  властта  на  Одриския  царски  двор.  Но  за  двата  полиса  не  е  така,  защ ото  ако  за  предходната  година  е  вероятно,  то  за  тази  година  налагането  на  Ситалк  над  А бдера  и  Дикая,  чрез  данъци  за  неговата  хазна,  изглежда  съвсем  правомерно.  Освен  това,  чрез  редукциите,  се  вижда  по-слабата  връзка  с  Атина,  за  сметка  на  предположеното  продължаващ о  царско  частичното  налагане  над  Енос  и  появата  на  такова  над  Селимбрия.  Това  ще  рече,  най-вероятно,  затвърждаване  на  позициите  на  Ситалк  на  М раморно  и  Тракийско  море.  Впрочем,  предположено,  с  най-висока  степен  на  вероятност,  плащ ане  към  Одриската  държ ава  от  Абдера,  и  то  на  стойност  15  таланта,  през  443/442  г.пр.Хр.,  е  съвсем  в  началото  на  Ситалковото  царуване.  Фактът,  извлечен  от  Атинските  трибутни  листи  не  е  за  подценяване,  защ ото  сочи  възможен  ранен  интерес  на  този  одриски  базилевс  към  Тракийския  Ю гозапад.  Този  интерес  може  свърже  и  с  казаното  от  Тукидид  за  жена-съпруга  на  Ситалк,  която  е  сестра  на  Н им ф одор,  син  на П итей  от А бдера  (Thuc.  II,  29,  1).  П рез  442/441  г.пр.Хр.  от  панела  отсъстват  Бизанте  и  Серейон  тейхос,  което  е  сигурен  признак  за  продължаващ о  неподчинение  на  тези  два  емпориона  на  Атина,  най-вероятно,  поради  властта,  наложена  от  О дриския  царски  двор.  Освен  това,  продължават  да  бъдат  с  редукция  от  6  на  5  таланта  Селимбрия  и  от  12  на  10  таланта  Енос.  Изглежда,  че  и  това  се  д ъ л ж и  на  трайното  частично  налагане  на  Ситалк  над  тези  два  полиса.  П рез  441/440  г.пр.Хр.  продължава  да  се  изпълнява  редукцията  от  6  на  5  таланта  за  Селимбрия  и  от  12  на  10  таланта  за  Енос,  което  означава  отслабено  влияние  на  А тина  и  респективно,  най-вероятно,  продължаващ о  частично  налагане  на  Ситалк  над  тези  два  големи  полиса.  С  липса  на  запазени  данни  за  платен  данък  се  оказват  отново  емпорионите  Бизанте,  Серейон  тейхос,  Дейре,  Сале,  Зоне,  Д рю с,  но  тук  намира  място  и  средноголемият  полис  Дикая.  П рез  440/439  г.  пр.Хр.  продължава  да  се  изпълнява  редукцията  от  12  на  10  таланта  за  Енос,  което  означава  продължаващ о  отслабено  влияние  на  Атина  и  респективно,  най-вероятно,  продължаващ о  частично  налагане  на  Ситалк  над  този  полис.  С  редукция  от  6  на  4  таланта  се  появява  Самотраки,  което  е  знак  за  отслабено  влияние  на  А тина  над  този  традиционен  неин  съюзник-поданик.  С  липса  на  запазени  данни  за  платен  данък  отново  се  оказват  станалите  одриски  елински  емпориони  Бизанте,  Серейон  тейхос,  Дейре,  Сале,  Зоне  и  Д рю с,  но  тук 

169 

глава.  ЦАРЕТЕ И ПОЛИСИТЕ - КРАЯ НА  VI И V В.ПР.ХР.  намират  място  и  големите  полиси  Бизантион,  Селимбрия,  П еринт  и  М аронея,  за  които  не  може  да  се  каже  дали  и  колко  са  платили  на  Атина  и/или  на  Ситалк.  Ако  неплащ ането  на  Самотраки  към  Атина  се  дълж и  на  одрисите,  то  найвероятно  е  те  да  облагат  с  данък  полиса  за  неговите  владения  на  срещ уположния  тракийски  бряг  на  континента  (Тонев,  М л.  1942,  187).  Но  Енос  и  М аронея  са  от  двете  страни  на  въпросната  Самотракийска  переа  -  Енос  от  изток,  М аронея  -  от  запад.  М ежду  тях  са  владетелските  резиденции  Дорискос,  Серион  тейхос  и  И смарос.  Този  факт  би  означавал,  че  е  вероятно  Одриският  царски  дом  по  времето  на  Ситалк  да  се  налага  още  по-активно  над  полисите  от  Тракийско  море,  включително  и  Самотраки.  Което  ще  рече,  че  освен  на  Атина,  те  вероятно  плащ ат  и  на  Ситалк.  П рез  439/438  г.пр.Хр.продължава  редукцията  на  Селимбрия  от  6  на  5  таланта,  което  е  признак  на  продължаващ о  отслабнало  влияние  на  Атина  и  вероятно  продължаващ о  ощ е  от  441/440  г.пр.Хр.  частично  налагане  на  одриския  цар  над  полиса.  С  липса  на  запазени  данни  за  платен  данък  отново  се  оказват  станалите  одриски  елински  емпориони  Бизанте,  Серейон  тейхос,  Дейре,  Сале,  Зоне  и  Дрю с,  още  емпорионите  Даунион/Дамнион  тейхос  и  Д идю м он  тейхос,  като  тук  намират  място  и  големите  полиси  Бизантион,  Енос,  Самотраки,  М аронея  и  Дикая,  за  които  не  може  да  се  каже  дали  и  колко  са  платили  на  Атина  и/или  на  Ситалк.  За  438/437  и  437/436  г.пр.Хр.  няма  запазени  данъчните  листи.  П рез  436/435  г.пр.Хр.  Енос  е  със  сериозна  редукция  от  10  на  4  таланта.  Този  факт  сочи  отново  отслабено  влияние  на  Атина  и  вероятност  за  продължаващ о  по-трайно  налагане  над  този  полис  от  Ситалк.  С  липса  на  запазени  данни  за  платен  данък  отново  се  оказват  емпорионите  Бизанте,  Серейон  тейхос,  Дейре,  Сале,  Зоне  и  Дрюс,  ощ е  емпорионите  Даунион/Дамнион  тейхос  и  Д идю м он  тейхос,  като  тук  намира  място  отново  големият  полис  Бизантион,  както  и  П еринт,  и  Дикая,  за  които  не  може  да  се  каже  дали  и  колко  са  платили  на  А тина  и/или  на  Ситалк.  Изглежда,  че  вниманието  и  ангажиментите  на  Атина  в  едонските  зем и  на  Тракийския  Ю гозапад,  която  успява  най-сетне,  през  436  г.  да  основе  А м ф иполис  при  устието  на  Стримон  (Струма),  позволяват  на  одриския  цар,  по  това  време,  предположените  затвърждаващ и  действия  в  Тракийския  Ю гоизток,  увеличаващ и  броя  на  данъчно  задължените  към  неговата  хазна  полиси,  на  М раморно  и  Тракийско  море,  вклю чващ и  и  полиса  Абдера,  при  устието  на  Н естос  (М еста),  на  запад.  И м ен н о  в  Тракийския  Ю гозапад  се  преплитат  интересите  на  държавите  на  одрисите,  на  едоните  и  на  други  тракийски  етноси,  на  експанзиониращ ите  македони,  на  атиняните  и  на  спартанците.  П рез  435/434  г.пр.Хр.  от  панела  отсъства  големият  полис  Енос,  както  -  и  емпорионите  Бизанте,  Серейон  тейхос,  Дейре,  Сале,  Зоне  и  Д рю с.  Очевидно,  това  е  демонстрация  на  разрив  в  отнош енията  им  с  Атина,  което  предполага  продължаващ о  налагане  над  този  полис  и  тези  емпориони  от  одриския  цар.  Освен  това,  Бизантион  е  с  неясна редукция,  а  Селимбрия  е  с  впечатляващ ата  редукция  от  5  таланта  на  900  драхми.  Я сно  е,  че  и  спрямо  тези  два  полиса  влиянието  на  Атина  е  чувствително  отслабено.  Като  най-вероятната  причина  за  тази  констатация  може  да  се  предположи,  че  тя  е  компенсация  и  резултат  от  продължаващ ата  политика 

170 

Калин Порожанов. ОДРИСКОТО ЦАРСТВО, ПОЛИСИТЕ... И АТИНА  на  частично,  но  и  на  реален  опит  за  пълно  налагане  на  Ситалк  над  елински  полиси  и  емпориони,  по  неговите  крайбрежия,  особено  след  като,  през  436  г.,  Атина  основава  успеш но  А м ф иполис,  при  устието  на  С тримон  (Струма).  П рез  434/433  г.пр.Хр.,  при  липсата  на  данни  за  платен  данък,  се  появява  само  Абдера.  П рез  433/432  г.пр.Хр.  от  панела  отсъстват  Бизанте  и  Серейон  тейхос,  което  е  сигурен  знак  за  техен  продължаващ  разрив  с  Атина,  свързан  най-вероятно  с  трайното  налагане  над  емпорионите  от  Ситалк.  П родълж ава  и  впечатляващ ата  редукция  на  С елимбрия  от  5  таланта  на  900  драхми,  факт,  който  означава  почти  пълно  скъсване  с  Атина,  поради  най-вероятното  налагане  над  полиса  на  одриския  цар.  С  липса  на  данни  за  платен  данък  са  емпорионите  Дейре,  Сале,  Зоне,  Д рю с,  но  и  полисите  Енос  и  Дикая.  П рез  432  г.,  под  влиянието  на  Коринт,  както  П отидея,  която  е  коринтска  апойкия,  така  и  целият  Халкидически  полуостров,  вклю чително  и  други  градове  от  Егейския  бряг  на  Тракия,  отпадат  от  съю за  с  Атина,  поради  което  се  оказват  във  война  с  Архета  и  спират  да  u  плащ ат  данъци.  В  тази  си  постъпка  те  са  поддърж ани  и  от  македонския  цар  П ердикас  II  (Thuc.  I,  57-61;  Тодоровъ,  Я.  1933,  14).  Това  несъмнено,  е  една  от  причините  Атина  да  търси  начин  да  сключи  договор  с  одриския  цар  Ситалк  за  намесата  му  в  делата  на  този  район.  Разбира  се,  в  неин  интерес.  Този  интерес  успява  да  се  съчетае  с  политиката,  която  провежда  последователно  одриският  цар  в  борбата за  надмощие  в  Тракийския  Ю гозапад.  Без  да  използва  брутална  сила,  а  както  изглежда  като  израз  на  външ ната  си  политика,  неизвестно  точно  кога,  но  очевидно  преди  431  г.,  Ситалк  се  ж ени  за  гъркиня  от  А бдера  (Thuc.  II,  29,  1).  Д али  това  е  станало  около  450  г.  (M ihailov  G.  1955,  9 1 ;  Ботева-Боянова  Д.  2000,  58)  или  преди,  но  към  431  г.,  това  e  трудно  р еш и м  въпрос  с  наличните  изворови  данни.  Защ ото,  в  контекста  на  многоженството  на  владетелите  в  Древността,  никъде  не  се  казва,  че  получилият  атинско  гражданство  син  на  Ситалк,  Садок,  е  роден  именно  от  тази  негова  жена,  която  е  от  Абдера.  В  случая  е  по-важно,  че  царската  сватба  като  дипломатически  акт  постановява  до  къде  на  югозапад  се  простира  царството  му  (Thuc.  II,  97,  1).  Н есъм нено  този  акт  признава  автономността  на  полиса  в  държавата  му,  но  вклю чва  и  данъчни  задължения  от  него  към  нея.  Косвено  това  се  потвърждава  от  данните  на  трибутните  листи.  От  по-горе  представения  списък  се  вижда,  че  от  20  години  царуване  на  Ситалк  за  12  години  ням а  данни  полисът  Абдера  да  е  плащ ал  данък  на  Атина.  П р и  което  плащ ания  на  А бдера  към  Ситалк,  с  най-висока  степен  на  сигурност,  могат  да  се  видят  освен  през  споменатата  по-горе  443/442  г.  от  15  таланта,  така  и  през  годините  432/431  от  15  таланта,  430/429  -  5  таланта  и  429/428  г.пр.Хр.  също  5  таланта.  П рез  432/431  г.пр.Хр.  от  панела  отсъстват  емпорионите  Дейре,  Сале,  Зоне,  Д рю с,  но  и  големите  полиси  Енос  и  М аронея  -  всичките  на  Тракийско  море.  Този  факт  сочи  трайно  продължаващ  разрив  на  тези  4  емпориона  с  Атина;  но  сочи  разрив  и  на  двата  големи  полиса  с  главата  на  Архета.  П родълж ава  и  смущ аващ ата  редукция  на  пропонтийския  полис  С елимбрия  от  5  таланта  само  на  900  драхми,  появява  се  силната  редукция  на  П ерин т  от  10  таланта  само  на  1515  (или  неясно  колко)  драхми,  както  и  редукция  при  Абдера  от  15  на  10  таланта.  Сигурните  неплащ ания  на  А тина  и  тези  редукции,  несъмнено  сочат  силно  намалено  влияние 

171 

глава.  ЦАРЕТЕ И ПОЛИСИТЕ - КРАЯ НА  VI И V В.ПР.ХР.  на  Атина,  спрямо  тези  полиси,  свързани  най-вероятно  с  успеш но  налагане  над  споменатите  полиси  и  емпориони  от  одриския  цар  Ситалк.  П р и  липсата  на  данни  за  платена  сума  се  появяват  имената  на  пропонтийските  градове:  големия  полис  Бизантион  и  емпорионите  Бизанте  и  Серейон  тейхос,  които  не  е  ясно  дали  и  колко  са  платили,  защ ото  традиционно  са  в  орбитата  на  О дриския  царски  двор.  За  431/430  г.пр.Хр.  ням а  запазен  данъчен  лист.  Като  използват  стуацията  през  лятото  на  431  г.  атиняните  бързо  назначават  за  свой  проксен  при  цар  Ситалк  абдерита  Н им ф одор,  който  е  брат  на  ж ена  му  от  А бдера  (Thuc.  II,  29,  1).  И м ен н о  като  проксен  на  атиняните,  в  двора  на  одриския  цар,  Н им ф одор  веднага  заминава  за  Атина,  където  от  името  на  полиса  сключва  съю зен  договор  със  Ситалк,  а  като  жест  на  изклю чителна  признателност  към  царя,  Атина  дава  своето  гражданство  на  сина  му  Садок  (Thuc.  II,  29,  4-5).  Една  от  найважните  клаузи  на  договора  е  свързана  с  намерението  на  атиняните  одриският  цар  да  им  помогне  да превземат  селищ ата  по  крайбрежието  на Тракия  (Thuc.  II,  29,  4).  Н есъм нено  е,  че  селищ ата  по  крайбрежието  на  Тракия  са  отпадналите  от  Атина  градове  на  Тракийския  данъчен  окръг,  но  на  запад  от  А бдера  -  между  реките  Н естос  (М еста)  и  Аксиос  (Вардар),  което  разбира  се  вклю чва  и  целия  Халкидически  полуостров.  След  излизането  на  Х алкидика  от  Атинската  архе  през  432  г.  пр.Хр.,  преди  сключването  на  този  договор,  на  А тина  е  оставало  да  разчита  да  получава  приходи  от  Тракийския  данъчен  окръг  само  от  градовете  на  изток  от  този  полуостров,  където  тя  е  трябвало  да  ги  дели  със  Ситалк,  настанил  се  още  п о успеш но  след  Терес  I  и  Спарадок  трайно  на  Тракийско  море.  Очевидно,  след  сключването  на  договора  с  одриския  цар,  с  негова  помощ  Атина  се  надява  да  възстанови  вноските  си  и  от  западната  половина  на  Тракийския  данъчен  окръг.  В  този  контекст  стои  ангажиментът  на  Ситалк  да  завърш и  войната  в  Тракия,  като  прати  на атиняните  тракийска войска от конници  и пелтасти  (Thuc.  II,  29,  5).  От  друга  страна,  с  ангажимента  си  в  договора,  Ситалк  е  потенциална  сериозна  заплаха  не  само  в  борбата  за  градовете  на  Халкидика,  но  и  за  македонския цар П ердикас  II.  Като  общ  резултат  от  този  договор  Атина,  Ситалк  и  П ердикас  II  се  оказват  съю зници (Thuc.  II,  29,  6-7).  П олисът  Спарта,  който  оглавява  своята  империя  наречена  П елопонески  съюз,  същ о  преследва  свои  интереси  в  Ю гозападна  Тракия  и  не  може  да  остане  равнодуш ен  към  този  факт  -  от  факта,  че  остава  сам  срещу  трим а  силни  противници.  Затова  веднага  през  лятото  на  следващ ата  430  г.  той  предприема  дипломатическа  мисия  при  Ситалк.  Тя  се  изразява  в  следното  (Thuc.  II,  67,  1 -3).  Спартанските  пратеници,  които  отивали  в  Азия  при  персийския  цар  с  цел  да  им  помогне  с  пари  и  да  вою ва  заедно  с  тях,  се  отбили  при  Ситалк,  син  на  Терес  в  Тракия,  за  да  го  убедят,  ако  е  възможно,  да  се  отметне  от  съю за  си  с  атиняните  и  да  изпрати  войска  към  П отидея,  която  била  обсадена  от  атинска  войска,  а  също  да  им  помогне  в  предстоящ ото  пътуване  да  преминат  Хелеспонта.  Случило  се,  че  при  Ситалк  се  намирали  атинските  пратеници.  Те  убедили  Ситалковия  син  Садок,  като  атински  гражданин,  да  им  предаде  тия  мъже  спартанци.  Той  ги  послуш ал  и  изпратил  заедно  с  атиняните  хора,  на  които  заповядал  да  хванат  спартанците  по  пътя  им  през  Тракия,  преди  ощ е  да  се  качат  на  кораба,  с  който  щ ели  да  минат  Хелеспонта.  Атиняните  ги  взели  и  ги  закарали  в  Атина. 

172 

Калин Порожанов. ОДРИСКОТО ЦАРСТВО, ПОЛИСИТЕ... И АТИНА  П реразказаният  почти  дословно  пасаж  на  Тукидид  е  интересен  в  контекста  на  разглежданата  тук  проблематика.  На  първо  място  е  лю бопитно  да  се  прецени  къде  може  да  се  намират  царят  Ситалк  и  неговият  син  Садок,  одриски  принц,  но  и  гражданин  на  Атина  по  това  време.  Н есъмнено  те  са  в  Тракия  и  са  заедно  или  съвсем  наблизо  един  до  друг.  От  една  страна  -  спартанците  искат  от  одриския  цар  да  изпрати  войска  на  запад,  към  П отидея  на  Халкидика,  а  от  друга  -  той  трябва  да  им  помогне  на  изток,  да  преминат  Хелеспонта.  Това  навежда  на  мисълта,  че  одрисите  владеят  крайбрежието  на  Тракийско  море  на  изток  от  Халкидика,  но  както  стана  ясно  от  Абдера  на  изток,  а  несъмнено  и  това  -  на  П ропонтида  към  Хелеспонта.  П р и  което  може  да  се  предположи,  че  те  резидират  някъде  приблизително  в  средата  на  района  между  споменатата  Абдера  и  Хелеспонта.  Тук  е  логично  да  се  имат  пред  вид  преди  всичко  крайбрежните  резиденции  Дорискос,  Серион  тейхос  и  И смарос,  но  не  бива  да  се  изключват  и  четирите  недалечни  от  морето  резиденции  -  К ипсела  и  Саютаба/Сауада,  спрямо  Тракийско  море,  както  и  Апрос  и  Беос  кенос,  спрямо  М рам орно  море.  Н а  второ  място,  за  да  може  да  помогне  на  спартанците  да  преминат  Хелеспонта,  Ситалк  трябва  да  разполага  с  пристанище/а  и  кораб/и  в  близост  до  Тракийския  херсонес,  от  което  и  той  самият  да  не  е  много  далеч,  както  се  предполож и  току-що.  Един  такъв  град  с  пристанищ е  и  кораби  несъмнено  е  изрично  назованият  от  Херодот  Бизанте  на  северозападното  М раморноморие,  където  са  пленени  спартанците  преди  да  се  качат  на  кораба  за  Азия  (Hdt.  V II,  137).  Бизанте,  както  стана ясно  по-горе,  не  плащ а данък  на  атиняните  още  от  времето  на  Терес  I,  а  така  същ о  и  при  наследника  му  Спарадок.  Очевидно  той  е  ползван  и  държ ан  и  от  Ситалк,  като  една  от  морските  резиденции  на  царството  му  на  М рам орно  море.  Като  друга  такава  морска  база  на  Ситалк  -  за  отплаване  и  вплаване  -  в  района,  вероятно  е  ползван  и  Серейон  тейхос,  който  същ о  не  плащ а  данък  на  Атина  ощ е  от  времето  на  Терес  I.  П р и  това  не  трябва  да  се  забравят  и  6те  мраморноморски  крайбрежни  владетелски  резиденции,  изброени  от  североизток  на  югозапад  към  Хелеспонта:  Херайон/Неон  тейхос,  Орни,  Ганос  с  Ганиада  -  Свещената  планина  на  одрисите,  Хераклея,  Тиристасис  и  Левке  акте.  Хронологията  по-нататък  сочи,  че  в  началото  на  зимата  на  430/429  г.  одрисът  Ситалк,  син  на  Терес,  цар  на  траките,  се  отправил  на  поход  против  П ердикас,  син  на Александър,  цар  на  М акедония  и  против  халкидците  в  Тракия,  за  да  получи  това,  което  му  е  било  обещ ано,  и  да  изпълни  сам  своето  обещание  (Thuc.  II,  95,  1).  Очевидно,  П ердикас  II  не  изпълнява  обещ ания  за  териториални  отстъпки  (Thuc.  II,  95,  2;  Ф ол,  Ал.  1972,  148-149),  които  най-вероятно  са  свързани  с  отстъпване  за  успеш ното  облагане  с  данъци  на  някоя/и  от  подчинените  му  етносна/и  държ ави  със  стратегическо  местоположение  над  Халкидика,  между  реките  Аксиос  (Вардар)  и  Стримон  (Струма),  и  затова  трябва  да  бъде  наказан  от  Ситалк.  Към  такова  мислене  насочват  както  военните  действия  на  Ситалк  между  Струма  и  Вардар,  в  М акедония  и  в  Халкидика  (Thuc.  II,  98-101),  така  и  резултатите  от  тази  война,  изразени  не  само  в  обещ ание  за  династически  брак  между  одриския  и  македонския  династически  дом,  но  и  в  даване  на  пари  от  П ердикас  II на Ситалк  (Thuc.  II,  101,  5-6). 

173 

глава.  ЦАРЕТЕ И ПОЛИСИТЕ - КРАЯ НА  VI И V В.ПР.ХР.  Още  със  стъпването  си  на  македонския  престол  П ердикас  II  (455/454  414/413  г.пр.Хр.),  един  от  синовете  на  Александър  I  Ф илелин  (499/498  -  455/454  г.пр.Хр.),  отстранява  от  власт  претендента  брат  си  Ф илип,  който  избягва  при  Ситалк  и  иска  от  него  да  отстрани  П ердикас,  а  той  самият  да  получи  властта  над  македоните  (Thuc.  II,  95,  Schol.  ad  95,  1).  Ситалк,  дава  политическо  убежищ е  на  Ф илип,  а  след  смъртта  му  и  на  неговия  син  Аминта.  Н есъмнено  в  този  контекст,  през  430/429  г.  Ситалк  провежда  похода  си  на  запад  -  срещу  пеоните  (Thuc.  II,  98,  1),  за  да  надвисне  заплаш ително  над  царството  на  македоните  и  Халкидическия  полуостров.  За  да  получи  обещ аното  от  атиняните,  одриският  цар  трябвало  да  стъпи  успеш но  с  войската  си  на  Халкидика.  Обещ аното  от  атиняните,  найвероятно,  трябва  да  се  свърже  отново  с  тяхното  примирение  част  от  фороса  от  съю зниците  им  -  подани  полиси  да  не  постъпва  при  тях,  а  в  касата  на  Одрисеца.  О бмисляният  и  подготвян  от  Ситалк,  още  от  30-те  години,  поход  срещу  М акедония  трябвало  да  се  състои.  Не  само  заради  обещ ани  и  неизпълнени  териториални  отстъпки  от  П ердикас  II,  най-вероятно  свързани  с  ефективни  данъчни  облагания  над  васална/и  етносна/и  държава/и.  Ако  М акедония  бъдела  победена,  не  оставало  нищ о  друго  освен  изпълнение  на  договора  с  Атина,  свързан  с  логично  последващ и  икономически  печалби  от  обещ анията,  дадени  на  Ситалк  от  Атина,  най-вероятно  спрямо  полисите  и  на  Халкидика.  Но  тъй  като,  междувременно,  успеш ните  военни  действия  на  съю зника  и  конкурента  П ердикас  II  на  Х алкидика  предвещ авали  по-бързото  приобщ аване  на  полисите  от  полуострова  отново  към  Атинската  империя-архе,  то  от  атинско  гледище  походът  на  Ситалк  ставал  безпредметен  -  още  повече,  че  ако  Ситалк  се  справи  и  с  македоните  и  с  халкидците,  то  Атина  е  трябвало  да  дели  с  него  приходите  си  и  от  този  район.  Н ещ о,  от  което,  тя  нямала  сметка,  поради  което  не  подкрепила  действията  на  Ситалк  през  429  г.  П рез  430/429  г.пр.Хр.  в  панела  отново  отсъстват  емпорионите  Дейре,  Сале,  Зоне,  Д рю с,  но  и  големите  полиси  Енос  и  Дикая  -  всичките  на  Тракийско  море.  Този  факт  сочи  трайно  продължаващ  разрив  на  тези  4  емпориона  с  Атина;  но  сочи  разрив  и  на  двата  големи  полиса,  особено  трайно  на  Енос,  с  главата  на  Архета.  Отново  от  Тракийско  море,  с  редукции  са  полисите  М аронея,  от  10  на  3  таланта,  и  Абдера,  от  15  на  10  таланта.  Н еплащ анията  към  Атина  и  редукциите  отново  могат  да  се  обяснят  с  нейното  отслабено  влияние  в  района  на  Тракийско  море  и  да  се  свържат  с  най-вероятни  постъпления  от  полисите  и  емпорионите  в  Одриската  хазна.  Отново  за  пропонтийските  емпориони  Бизанте  и  С ерейон  тейхос  липсват  данни  за  платени  суми  към  Атина,  но  казаното  за  тях  по-горе  важ и  с  пълна  мяра  и  за  тази  година.  Още  повече,  че  облагането  на  елинските  полиси  и  емпориони  с  данък  от  Одриския  царски  двор,  сигурно  е  регламентирано  от  договора,  сключен  в  предходната  431  г.пр.Хр,.  между  Атина  и  цар  Ситалк.  П рез  429/428  г.пр.Хр.  А бдера  продължава  да  с  редукция  от  15  на  10  таланта,  което  е  несъмнен  признак  на  охладени  отнош ения  с  Атина,  най-вероятно  заради  цар  Ситалк.  Сред  липсващ ите  данни  за  платен  данък  към  Атина  се  нареждат  пропонтийскитте  градове:  полисът  Селимбрия  и  евпорионите  Даунион/Дамнион  тейхос,  Д и дю м он  тейхос,  Бизанте,  Серейон  тейхос,  както  и  градовете  на  Тракийско  море:  полисите  Енос  и  Дикая  и  емпорионите  Дейре,  Сале, 

174 

Калин Порожанов. ОДРИСКОТО ЦАРСТВО, ПОЛИСИТЕ... И АТИНА  Зоне,  Д рю с.  Д али  и  доколко  те  са  облож ени  от  Атина  и/или  от  Ситалк  е  въпрос  с  неясен  отговор.  П рез  428/427  г.пр.Хр.  има  констатации  само  за  липса  на  данни  за  плащане  към  А тина  от  градовете:  на  П ропонтида  -  полисите  Селимбрия  и  П еринт,  и  емпориона  Бизанте;  на  Тракийско  море  -  полисите  Енос  и  Дикая  и  емпорионите  Дейре,  Сале,  Зоне,  Д рю с.  Д али  и  доколко  те  са  облож ени  от  Атина  и/или  от  Ситалк  е  въпрос  с  неясен  отговор.  За  427/426,  426/425  и  425/424  г.пр.Хр.  ням а  запазени  данни.  Тъй  като  липсват  конкретни  и  преки  изворови  податки  за  размера  на  данъците,  постъпвали  в  хазната  на  цар  Ситалк,  тук  се  приема  като  условен  критерий  размерът  на  данъка,  даван  или  предвиждан  да  се  даде  от  съответните  полиси  и  ем пориони  на  Архета,  в  случаите  когато  полисите  и  емпорионите  отсъстват  от  възстановените  панели  и  когато  има  редукции  на  данъците.  Това  може  да  се  види  отразено  и  като  количество  на  предполаганите  данъци,  вземани  от  Одриския  царски  двор,  съгласно  цитираните  по-горе  полиси  и  емпориони,  представени  в  Атинските  листи.  443/442  г.:  Селимбрия  (1  талант)  +  Бизанте  (2  таланта)  +  Серейон  (2  таланта)  +  Дейре  (2  таланта)  +  Енос  (2  таланта)  +  Сале  (2  таланта)  +  Зоне  (2  таланта)  +  Д рю с  (1  талант)  +  Д икая  (1000  драхми)  +  А бдера  (15  таланта).  О бщ о  29  таланта  и  1000  драхми.  442/441  г.:  Селимбрия  (1  талант)  +  Бизанте  (2  таланта)  +  Серейон  (2  таланта)  +  Енос  (2  таланта).  Общо  7  таланта.  441/440  г.:  С елимбрия  (1  талант)  +  Енос  (2  таланта).  О бщ о  3  таланта.  440/439  г.:  Енос  (2  таланта)  +  С амотраки  (?  2  таланта).  О бщ о  2  или  ?  4  таланта.  439/438  г.:  С елимбрия  (1  талант).  О бщ о  1  талант.  436/435  г.:  Енос  (6  таланта).  Общо  6  таланта.  435/434  г.:  Селимбрия  (5  таланта)  +  Бизанте  (2  таланта)  +  Серейон  (2  таланта)  +  Дейре  (2  таланта)  +  Енос  (2  таланта)  +  Сале  (2  таланта)  +  Зоне  (2  таланта)  +  Д рю с  (1  таланта).  О бщ о  18  таланта.  433/432  г.:  Селимбрия  (5  таланта)  +  Бизанте  (2  таланта)  +  Серейон  (2  таланта).  О бщ о  9  таланта.  432/431  г.:  Селимбрия  (5  таланта)  +  П ерин т  (10  таланта)  +  Дейре  (2  таланта)  +  Енос  (2  таланта)  +  Сале  (2  таланта)  +  Зоне  (2  таланта)  +  Д рю с  (1  таланта)  +  М аронея  (10  таланта)  +  А бдера  (15  таланта).  О бщ о  49  таланта.  430/429  г.:  Дейре  (2  таланта)  +  Енос  (10  таланта)  +  С амотраки  (4  таланта)  +  Сале  (2  таланта)  +  Зоне  (2  таланта)  +  Д рю с  (1  талант)  +  М аронея  (7  таланта)  +  А бдера  (5  таланта).  О бщ о  33  таланта.  429/428  г.:  А бдера  (5  таланта).  О бщ о  5  таланта.  От  показаното  е  видно.  П ърво,  представеното  обхващ а  почти  всички  години  от  Ситалковото  царуване,  което  означава,  че  на  практика,  Ситалк  получава  данък  от  елинските  полиси  и  ем пориони  по  своите  крайбрежия,  може  би  редовно,  всяка година.  Второ,  че  цар  Ситалк,  най-вероятно  се  налага  успеш но  над  всичките  16  изследвани  тук  елински  полиси  и  емпориони,  както  в  Северното  М раморноморие,  така  и  в  Тракийско  море,  като  получава  от  всички  тях  данъци  в  своята хазна. 

175 

глава.  ЦАРЕТЕ И ПОЛИСИТЕ - КРАЯ НА VI И V В.ПР.ХР.  Годините,  с  най-много  събрани  данъци  по  времето  на  Ситалк,  се  оказват  следните,  със  съответните  вероятни  приблизителни  суми,  съобразно  Атинските  трибутни  листи:  I.  443/442  г.  -  29  таланта и  1000  драхми;  II.  432/431  г.  -  49  таланта;  III. 430/429  г.  -  33  таланта.  От  това  представяне  личи,  че  най-много  данъци,  вероятно  са  събрани  в  годините,  преди,  в  и  след  началото  на  П елопонеската  война.  Този  факт,  безспорно  потвърждава  известното  ни  от  писмените  извори,  сключване  на  договор  през  431  г.,  за  подялба  на  данъците  от  елинските  градове  по  крайбрежията  на  Одриското  царство  между  неговия  владетел  Ситалк  и  лидера  на Архета  Атина.  Н ай-високата  вероятна  отчетена  сума  за  цитираните  години  е  около  50  таланта.  Ако  обаче,  се  съберат  всичките  най-високи  данъци,  получавани  с  висока  степен  на  вероятност,  през  годините  от  този  одриски  цар  от  всичките  16  полиса  и  емпориона,  се  получава  друга  сума.  Тя  се  формира  както  следва:  Бизантион  -  до  10  таланта;  Селимбрия  -  до  5  таланта;  Даунион  тейхос  -  до  2  таланта;  П ерин т  10  таланта;  Д идю м он  тейхос  -  1000  драхми;  Бизанте  -  2  таланта;  Серейон  тейхос  до  2  таланта;  Дейре  -  до  2  таланта;  Енос  -  до  10  таланта;  Самотраки  -  до  4  таланта;  Сале  -  2  таланта;  Зоне  -  2  таланта;  Д рю с  -  1  талант;  М аронея  -  до  10  таланта;  Дикая  -  0.5  таланта;  А бдера  -  до  15  таланта.  О бщ о  до  77  таланта  и  4000  драхми.  Тези  вероятни  77-78  таланта  обаче,  не  са  абсолютна,  а  са  относителна  и  ориентировъчна  като  размер  на  вземани  данъци  величина.  Защото  това  са,  с  найвисока  степен  на  вероятност,  давани  на  Ситалковото  царство  парични  данъци,  които  са  отразени  косвено  и  частично  само  в  Атинските  трибутни  листи.  Сигурно  им а  и  други,  по-големи  суми  от  данъци,  вземани  за  неговата  хазна  от  16-те  града,  но  не  само  от  тях,  а и  от други  елински  полиси,  които  не  са  отразени  в  Листите.  Да  припомня,  че  има  и  полиси,  които  не  са  в  Архета  като  Кардия  и  П актия,  например.  П р и  пресмятанията  за  цялостното  данъчно  облагане  от  Одриската  базилея  трябва  да  се  включат,  както  неотчетени  в  Атинските  трибутни  листи  полиси,  така  и  задължително  данъците,  получавани  от  подвластните  тракийски  етноси.  Тукидид  отбелязва,  че  данъците  от  цялата  варварска  земя  и  от  всички  елински  градове  над  които  одрисите  властвали,  Севт,  който  царувал  след  Ситалк,  увеличил  най-много  данъците,  които  изчислени  в  пари,  имали  стойност  на  около  400  таланта -  плащ ани  в  злато  и  сребро  (Thuc.  II,  97,  3).  Това  сведение  за  Севт  I  не  предизвиква  дискусии.  Още  повече,  че  тази  сума  е  близка  до  първоначалната  общ а  данъчна  вноска  в  касата  на  Архета,  съобщ ена  от  него  на  460  таланта  (Thuc.  I,  96).  Колко  приблизително  би  могъл  да  е  събирал  Ситалк?  Ако  се  приеме,  че  изразът  най-много  увеличил  данъците  означава  поне  2  пъти,  което  наистина  е  много,  то  ще  се  окаже,  че  Ситалк  е  получавал  примерно  по  200  таланта  парични  приходи.  П р и  цялата  условност  на  подобни  операции  като  се  извади  приблизително  половината,  плащ ана  от  подвластните  му  траки,  остават  100  таланта  за  елинските  полиси.  Сумата  от  100  таланта  е  близка  до  пресметнатите  вероятни  77-78  таланта  данък,  които  са  само  от  16-те  елински 

176 

Калин Порожанов. ОДРИСКОТО ЦАРСТВО, ПОЛИСИТЕ... И АТИНА  града,  регистрирани  в  Атинските  трибутни  листи,  по  времето  на  Ситалк,  поради  което,  като  се  добавят  и  вероятните  данъци  от  полиси,  неучастващ и  в  Архета,  тя  изглежда  относително  приемлива.  Този  извод,  който  се  опитва  да  съвмести  сведението  на  Тукидид  с  един  от  резултатите  от  изследването  на  Атинските  трибутни  листи,  не  е  в  противоречие  и  с  Диодор.  К омпилаторът  казва,  че  тракийският  цар  Ситалк  наследил  царството  си  като  малка  земя,  но  полагал  големи  грижи  за  увеличение  на  приходите  си;  при  това той  владеел  най-много  земя  от  всички,  които  царували  преди  него  в  Тракия,  а  крайбрежието  на  държавата  му  започвало  от  земята  на  абдерците  и  достигало  чак  до  река  И стър;  същ ият  получавал  приходи  всяка  година  повече  от  1000  таланта  (Diod.  X II,  50-51).  Ако  Ситалк  събира  от  елински  полиси  по  неговите  крайбрежия  по  около  100  таланта,  което  умнож ено  по  две  прави  200  таланта  в  пари,  то  всичко  останало  -  до  или  над  1000  таланта  -  е  в  натура,  вклю чващ а  и  подаръците  (Тодоровъ  Я.  1933,  13;  П опов  Д.  2010,  142),  давани  от  елини  и  неелини  на  царя,  парадинастите  и  знатните  одриси  (Thuc.  II,  97).  Това  ще  рече,  че  съобщ еното  от  Диодор  за  Ситалк,  означава,  че  то й  събира  своите  приходи  от  подвластните  му  тракийски  етноси  и  елински  полиси  предимно  в  натура.  Впрочем,  Ситалк  няма  собствено  монетосечене.  Това е  факт  в  подкрепа на  направения  извод.  Във  връзка  с  похода  от  430/429  г.пр.Хр.,  Тукидид  казва,  че  пределите  на  Базилеята  достигали  до  граите  и  пеонските  лееи,  както  и  до  река  С тримон  (Thuc.  II,  96,  3).  Тук  той  съобщ ава  и  за  морските  крайбрежия  на  Ц арството,  които  са  до  Евксинския  понт  и  до  Хелеспонта  (Thuc.  II,  96,  1),  след  което  по-подробно  пояснява,  че  Одриското  царство  се  простирало  покрай  морето  от  град  А бдера  към  Евксинския  понт  до  устието  на  река  И стър  (Thuc.  II,  97,  1-2).  Н ещ о ,  което  се  потвърждава  и  от  цитирания  по-горе  Д иодор.  Очевидно,  за  Тукидид  и  Диодор,  Одриската  държава  на  цар  Ситалк  се  мие  от  три  морета,  по  чиито  брегове  то й  владее:  К райбреж ието  на  Тракийско  море  от  А бдера  при  устието  на  река  Н естос  (М еста)  -  на  запад  до  Тракийския  херсонес  -  на  изток.  Там,  където  се  намират  п огоре  представените  емпориони  Дейре,  Сале,  Зоне,  Д рю с  и  полисите  Енос,  Самотраки,  М аронея,  Дикая  и  Абдера.  Там  са  и  крайбрежните  одриски  резиденции  И смарос,  С ерион  тейхос,  Дорискос  и  близките  континентални  Кипсела  и  Саютаба;  С еверното  крайбреж ие  на  М рам орн о  море,  надвесено  над  Траки й ски я  херсонес  и  Хелеспонта.  Там,  където  са  споменатите  по-горе  емпориони  Серион  тейхос  и  Бизанте,  както  и  другите  емпориони  и  полиси  като  Даунион/Дамнион  тейхос,  Д идю м он  тейхос,  П еринт,  Селимбрия  и  Бизантион.  Там  са и  крайбрежните  одриски  резиденции,  изброени  от  югозапад  на  североизток:  Левке  акте,  Тиристасис,  Хераклея,  Ганос  със  Свещ ената  планина  на  траките  Ганиада,  Орни,  Херайон/Неон  тейхос  и  недалечните  континентални  -  М ю ртиске,  Ергиске,  Апрос,  Беос  Кенос,  Беос,  М окарсос,  както  и  Ф инеон-Ф инополис,  при  устието  на  П он та  Боспора.  Западното  крайбреж ие  на  Ч ерно  море,  което  започва  от  резиденцията  Ф инеон  на  Тракийската  делта,  и  се  простира  на  север  до  устието-делта  на  р.  И строс  (Дунав) .  Тук,  от  Атинските  трибутни  листи  е  разчетен  сигурно  с  името  си 

177 

глава.  ЦАРЕТЕ И ПОЛИСИТЕ - КРАЯ НА  VI И V В.ПР.ХР.  само  полисът  Аполония.  Другите  полиси,  чиито  първи  букви  в  АТЬ  са  М,  О  и  Т,  подсказват,  че  най-вероятно  това  са  М есамбрия,  Одесос  и  Томи.  Но  дали  и  доколко  и  в  каква  зависимост  от  Одриския  царски  двор  са  А полония  и  другите  предполож ени  полиси  от  това  крайбрежие  за  сега  остава  неясно.  Спрямо  А полония  и  М есамбрия,  най-вероятно,  определена  роля  играе  тракийската  резиденция  със  светилище  на  връх  Ш илото  край  Бургас.  Ако  Тракийският  херсонес  е  бил  в  Ситалковите  владения,  то  това  не  би  могло  да  не  бъде  споменато  изрично  от  атинянина  Тукидид,  а  то  не  е,  тъй  като  там  властва  Атина.  П оради  това,  полисите  от  П олуострова  не  се  причисляват  към  вероятно  облаганите  с  данъци,  от този  одриски  цар,  градове.  От  всичко  казано  до  тук,  много  добре  се  вижда,  че  основният  натиск,  както  при  Терес  I,  така  и  при  Спарадок,  а  и  при  Ситалк  е  в  Тракийския  Юг  и  Ю гоизток.  Този  натиск  се  реализира  чрез  собствени  одриски  крайбрежни  и  континентални  владетелски  резиденции,  чрез  които  се  упражнява  властване  и  данъчно  облагане,  както  над  емпориони  и  полиси  на  М рам орно  и  на  Тракийско  море,  така  и  над  завладени  тракийски  етносни  държави.  П р и  Ситалк  видимо  има  активизиране  и  в  Тракийския  Ю гозапад,  където  обхващ а  устието  на  река  Н естос  (М еста),  като  той  инкорпорира  осезателно  и  полиса  Абдера  в  неговата  държава.  В  този  контекст,  съгласно  Тукидид  и  Диодор,  не  трябва  да  се  забравят  и  полисите  от  Западното  Черноморие  до  устието  на р.  И строс  (Дунав).  До  тук  се  вижда,  че  общ ият  брой  на  полисите  и  емпорионите,  според  Атинските  трибутни  листи,  от  които  Ситалк  вероятно  взима  данъци,  нараства  от  11  при  Спарадок,  на  16  при  Ситалк.  Така,  само  от  изброените  по-горе  16  полиса  и  емпориона,  по  представените  от  Тукидид  крайбрежия,  но  само  на  Тракийско  и  на  М рам орно  море,  чрез  тълкуването  на  Атинските  трибутни  листи  е  видна,  косвено  отразената  в  тях  тенденция  на  стремително  нарастване  на  паричните  приходи  в  одриската  хазна,  с  всеки  следващ  цар.  От  евентуалните  7-11  до  9-13  таланта  при  Терес  I,  на  17  (или  27?)  таланта  при  Спарадок,  до  около  77-78  таланта  -  при  Ситалк. 

178 

Калин Порожанов. ОДРИСКОТО ЦАРСТВО, ПОЛИСИТЕ... И АТИНА 

§ 5.  Ц А Р  С Е В Т I  (424/423  -  405/404  г.  пр.  Хр.)   И м ето  и  личността  на  Севт  са  известни  ощ е  приживе  на  Ситалк.  Севт,  син  на  Спарадок,  е  племенник  на  Ситалк.  Той  участва  в  големия  поход  на  чичо  си  от  429  г.пр.Хр.  на  запад/югозапад  към  М акедония  и  Х алкидика  и  е  най-силният  човек  след  него  (Thuc.  IV,  101,  5).  Резултатът  за  одрисите  от  тази  война  е  освен  утвърждаване  на  налагането  над  елински  полиси  по  Тракийско  море,  чрез  данъчни  вноски  за  одриската  хазна  и  това,  че  те  постигат  съглашение  за  династически  брак  между  двата  царски  рода.  Тукидид  казва,  че  П ердикас  п окъсно  дал  сестра  си  Стратоника  на  Севт,  както  му  бил  обещ ал  (Thuc.  IV ,101,  6).  Всъщ ност,  така  на  практика,  чрез  договорката  за  Севтовия  брак,  Ситалк  постига  съю з  с  П ердикас,  реално  неутрализира  един  от  най-силните  си  ю гозападни  съседи  М акедонското  царство  и  дипломатически  урежда  добросъседските  си  отнош ения  с  него.  След  всичко  това,  на  Ситалк,  владетел  на  най-голямата  държ ава  в  Европа,  според  Тукидид  (Thuc.  II,  97,  5),  не  му  остава  нищ о  друго  освен  да  уреди  въпроса  с  васалитета  и  на  северозападните  си  съседи,  тоест  да  предприеме  поход  в  земите  на  трибалите.  В  тази  война,  обаче,  през  424  г.пр.Хр.,  той  е  победен  от  тях,  умира  и  на  престола  се  установява  Севт  I.  Тукидид  е  авторът,  който  съобщ ава  това  като  казва,  че  царят  на  одрисите  Ситалк  умрял  в  поход  против  трибалите,  от  които  бил  победен  в  битка.  П леменникът  му  Севт,  син  на  Спарадок,  се  възцарил  над  одрисите  и  над  останалата  Тракия,  която  преди  това  била  и  под  властта  на  Ситалк  (Thuc.  IV ,101,  5).  Тук  ням а  да  навлизам  в  дискусията  защ о  Севт,  който  е  племенник,  а  не  Садок,  който  е  син  на  Ситалк,  се  възкачва  на  трона.  В  случая  е  важно  да  се  види  какви  са  действията  на  новия  цар,  спрямо  наследените  морски  крайбрежия  с  полисите  и  тракийските  владетелски  резиденции  по  тях.  По  този  повод  Тукидид  отбелязва,  че  данъците  от  цялата  варварска  земя  и  от  всички  елински  градове,  над  които  (одрисите)  властвали  във  времето  на  Севт,  царувал  след  Ситалк  и  най-много  увеличил  данъците  -  изчислени  в  пари,  имали  стойност  на  около  400  таланта  и  се  плащ али  в  злато  и  сребро.  П однасяли  се  и  не  малко  подаръци  от  злато  и  сребро,  без  да  се  смятат  шарените  и  простите  платове  и  други  вещ и.  П одаръци  се  поднасяли  не  само  на  царя,  но  и  на  парадинастите  и  на  благородните  одриси  (Thuc.  II,  97,  3).  И  в  допълнение,  от  държавите  в  Европа,  които  се  намирали  между  Й онийския  залив  и  Евксинския  П онт,  това  царство  било  най-голямо  по  размера  на  своите  приходи  и другите  богатства.  (Thuc.  II,  97,  5).  От  цитирания  пасаж  (Thuc.  II,  97,  3)  е  ясно,  че  Севт  I  наследява  политиката  на  Ситалк  да  властва  не  само  над  цялата  варварска  земя,  тоест  над  тракийски  етносни  държави,  но  и  над  всички  елински  градове,  тоест  и  над  полисните  държ ави  в  неговата  Базилея,  от  които  той  взима  още  по-голям  паричен  данък,  отколкото  Ситалк. 

179 

глава.  ЦАРЕТЕ И ПОЛИСИТЕ - КРАЯ НА VI И V В.ПР.ХР.  И  още  нещ о,  което  е  много  важно.  Тукидид  по  военному  делово  документира,  че  по  времето  на  Севт  I,  в  огромната  за  елинските  представи  териториална  държава  на  одриския  династически  дом  е  налице  владетелската  институция  на  парадинастите.  Тя  очевидно  същ ествува  вече  традиционно  при  одрисите,  тъй  като  Тукидид  я  отбелязва  като  нещ о  важно,  но  и  съвсем  естествено.  Очевидно  за  него  това  не  е  новост.  Тези  парадинасти  несъмнено  са  от  благородните  одриси-аристократи,  които  то й  споменава,  назначавани  от  царя  като  областни  управители,  съответстващ и  в  голяма  степен  на  персийските  сатрапи.  Съвсем  логично  е,  че  парадинасти  управляват  областите,  които  обхващ ат  и  морските  крайбрежия.  К сеноф онт  съобщава  за  един  такъв  парадинаст  от  времето  на  цар  Севт  I.  Това  е  М есад,  бащата  на  Севт  (II),  който  изгубва  властта  си  над  земите  на  меландитите,  тините  и  транипсите  (X en.  Anab.  V II,  2,  26-35),  които  са  по  крайбрежията  и  хинтерланда  на  Североизточно  Тракийско  море,  П ропонтида  с  Д елта  и  Ю гозападното  Ч ерноморие;  те  са  надвесени  над  Тракийския  херсонес,  та  синът  му  Севт  (II),  в  края  на  V  в.пр.Хр.,  трябва  чрез  покровителството  на  новия  одриски  цар  Медок/Амадок  I,  да  ги  връща  с  военна  сила  към  царството,  като  използва  наемните  войници  на  въпросния  Ксенофонт.  Тази  югоизточна,  за  Одриското  царство,  парадинастическа  област  е  от  изклю чително  важно  значение  -  както  политико-икономическо,  така  и  военностратегическо.  И злизащ а  на  три  морета  и  представляващ а  мост  между  Азия  и  Европа,  тя  дава  възможност,  чрез  реалните  собствени  континентални  и  крайбреж ни  бази,  вклю чващ и  и  елински  емпориони  и  полиси  на  Ч ерно,  М рам орно  и  Тракийско  море,  Ц арството  не  само  да  облага  с  данъци  подвластното  тракийско  и  елинско  население,  но  и  да  влияе  на  международната  политика  в  Европейския  Ю гоизток.  Всъщ ност,  в  този  конкретен  случай  се  представя  нагледно  Тукидидовият  текст  за  властването  на  одрисите  не  само  над  елински  полиси,  но  и  над  цялата  варварска  земя,  както  той  нарича  другите  тракийски  етноси,  чрез  включването  им  в  тяхната  държава  и  облагането  им  с  данъци.  Земите  на  меландитите,  свързани  с  името  на  река  М елас  (Hdt.  V II  58),  обхващ ат  района  на  реката,  която  се  влива  в  едноименен  внуш ителен  морски  залив  и  представлява  североизточния  кът  на  Тракийско  море,  надвесен  над  Тракийския  херсонес.  Това  е  важна  стратегическа  територия  при  шийката  на  П олуострова  -  конкретно,  представяща  района  над  елинския  полис  Кардия.  Както  стана  дума  по-горе,  в  коментара  за  полиса  Енос,  поне  от  времето  на  V I  в.пр.Хр.  тук  е  известен  тракийският  етнос  апсинти,  наречен  така  по  старото  име  на  същата  река  М елас,  назовавана  Апсинтия,  който  етнос  обитавал  пространството  между  реките  Х еброс  (М арица)  и  Апсинтия  (М елас).  Земите  на  тините  се  простират  върху  областта  Делта  като  обхващ ат  крайбрежията  на  север/североизтока  на  Северното  М рам орном орие,  европейската  страна  на  Босфора  и  Ю гозападното  Ч ерноморие.  Те  са  завладени  още  от  Терес  I.  Това  е  хинтерландът  на  големия  елински  полис  Бизантион,  който  очевидно  Севт  I,  временно  е  загубил,  при  управлението  на  парадинаста  си  М есад.  Къде  трябва  да  се  локализират  транипсите  на  К сенофонт?  Както  сочи  названието  им  транипсите  трябва  да  бъдат  локализирани  отвъд  нипсеите.  Тъй  като 

180 

Калин Порожанов. ОДРИСКОТО ЦАРСТВО, ПОЛИСИТЕ... И АТИНА  сведението  у  К сеноф онт  е  хапакс,  е  по-логично  те  да  се  идентифицират  със  самите  нипсеи  (П опов  Д.  2010,  185-186).  П реди  Ксенофонт,  Херодот  (Hdt.  IV  93)  поставя  в  посока  юг  -  север,  скирмиадите  около/над  Аполония  П онтийска,  а  нипсеите  около/над  М есамбрия  П онтийска.  Тоест,  мястото  на  транипсите/нипсеите,  около/над  М есамбрия  П онтийска,  изглежда  достига  ю ж н о  под  източния  край  на  Х ем ус  (Стара  планина),  където  се  намира  този  град.  Така  се  оказва,  че  парадинастическата  област  на  одриския  парадинаст  М есад,  вероятно  е  стигала  на  север  до  Стара  планина.  Трябва  да  напомня,  че  тук,  в  дъното  на  Бургаския  залив,  югозападно  от  М есамбрия  и  северозападно  от  Аполония,  се  намира  тракийска  укрепена  владетелска  резиденция  със  светилищ е  на  връх  Ш илото,  контролиращ а  поне  3  крайбрежни  пристанища-тържища.  За  нея  с  основание  се  предполага,  че  е  седалището  на  одриска  субпарадинастия,  засвидетелствана  за  V  -  края  на  IV/началото  на  III  в.пр.Хр.,  в  Н адписа  от  М есамбрия,  съставен  в  чест  на  местния  тракийски  владетел  Садалас.  Впрочем,  тази  резиденция  функционира  през  цялото  I  хил.пр.Хр.  и  в  първите  векове  след  Христа.  Н а  юг  от  тракийската  резиденция  на  връх  Ш илото  парадинастичната  област  несъмнено  е  обхващ ала  и  скирмиадите  и  А полония  П онтийска,  тъй  като  съседна  и  ю ж но  разполож ена  от  нейната  територия  е  крайбрежната  тракийска  етносна  държава-област  с  владетелските  резиденции  Салмидесос  -  на  морето,  Ф инеон-Ф инополис  -  при  устието  на  П онта/Босфора  и  Биза/Виза  -  в  хинтерланда  му.  Така,  че  е  напълно  реално  както  М есамбрия,  така  и  Аполония  да  са  били  облагани  с  данъци,  както  от  Севт  I,  така  и  от  неговите  предш ественици  Ситалк,  Спарадок  и  Терес  I.  Това  не  противоречи,  напротив,  стои  добре  в  контекста  на  изворите  за  политиката  на  тези  владетели  в  тази  част  на  Тракия.  Впрочем,  очевидно  е,  че  трите  споменати  тракийски  етноса  -  тези  на  меландитите,  тините  и  транипсите/нипсеите  -  не  покриват  цялата  територия  на  Одриския  ю гоизток  като  парадинастическа  област.  Те  само  маркират  три  важни  части  от  нея  -  юга,  изтока  и  севера  й.  Н есъмнено,  извън  нея  е  централната  и  западната  част  на  Северното  М раморноморие,  което  е  под  ю рисдикцията  само  на  централната  власт  на  одрисите.  Това  е  така,  защото  там  са  и  повечето  от  известните  резиденции  на  одриските  царе.  В  подкрепа  на  такъв  извод  особено  впечатление  прави  фактът,  че  Севт  (II),  който  като  парадинаст  е  поставен  като  законен  представител  от  царя  Медок/Амадок  I  към  400  г.пр.Хр.,  независимо  от  освободилите  се  временно  от  данъците  към  одрисите  -  меландити,  тини  и  транипси,  се  разпорежда  като  с  царска  собственост  с  елинските  градове  и  с  други  владетелски  резиденции  по  крайбрежието  на  Х иерон  орос  на  М рам орно  море;  от  там  той  предприема  похода  си  за  завладяване  на  тините,  например.  Това  със  сигурност  означава,  че  Свещ ената  планина  с  хинтерланда й  и  нейното  крайбрежие,  осеяни  с  владетелски  резиденции,  трайно  остават  одриска  царска  земя,  каквато  е  тя  още  от  времето  на  Терес  I.  Това  несъмнено  означава  продължаващ о  данъчно  облагане  на  елинските  полиси,  държани/доминирани  в  този  район  от  одрисите. 

181 

глава.  ЦАРЕТЕ И ПОЛИСИТЕ - КРАЯ НА  VI И V В.ПР.ХР.  В  такъв  контекст,  при  цар  Севт  I,  полисите  от  крайбрежието  при  и  около  Х и ерон  орос  остават  под  одриска  опека,  независимо  от  измъкналите  се  временно  от  плащане  на  данъци  към  одрисите  меландити,  тини  и  транипси.  П арадинасти  и  особено  субпарадинасти  несъмнено  властват  по  крайбрежията  и  на  Ч ерно,  и  на  Тракийско  море.  За  сега  те  остават  анонимни.  В  литературата  основателно  се  предполага,  че  Спарадок,  при  баща  си  цар  Терес  I,  преди  да  седне  на  одриския  престол,  е  парадинаст  на  област  на  Тракийско  море.  Но  и  по  времето  на  цар  Севт  I  се  локализира  още  един  парадинаст  на  Тракийско  море.  Това  е  Сараток,  който  е  известен  само  от  своите  монетни  емисии,  сечени  между  413/411  и  404  г.пр.Хр.  в  Тасос  и  М аронея,  и  разпространени  в  района  на  икономическото  му  влияние  около  река  Н естос  (М еста),  в  югозападните  части  на  Одриското  царство  (Ю рукова  Й.  1992,  43-47).  Така,  освен  споменатия  от  К сеноф онт  в  Одриския  югоизток,  парадинаст  на  царя  Севт  I,  М есад,  има  основания  да  се  предполага  активното  присъствие  и  на  друг  негов  парадинаст  в  О дриския  югозапад,  с  името  Сараток.  Съгласно  цитираното  по-горе  сведение  на  Тукидид  (Thuc.  II,  97,  3)  Севт  I  увеличава,  спрямо  Ситалковото  време,  количеството  приходи  от  данъци  -  в  злато  и  сребро  (т.е.  във  вид  на  пари),  а  не  количеството  приходи  от  натурални  данъци,  които  при  Ситалк  очевидно  са  били  по-големи,  спрямо  паричните.  И  ощ е.  За  да  бъде  това  царство,  от  държавите  в  Европа,  най-голямо,  по  размера  на  своите  приходи  и  другите  богатства  (Thuc.  II,  97,  5),  това  със  сигурност  ще  означава,  още  по-голямо  финансово  натоварване  на  елинските  полиси  в  полза  на  одриската  хазна,  над  които  властва  Севт  I,  спрямо  това  при  неговия  предш ественик.  Това  обаче,  е  можело  да  се  случи  с  подновяване  на  стария  или  със  сключване  на  нов  договор  с  Атина  за  данъчно  облагане  на  влизащ и  в  нейната  империя-архе  полиси  по  прилежащ ите  на  Одриската  държава  крайбрежия  на  Тракийско,  М рам орно  и  Ч ерно  море.  К освен  аргумент  за  сключване  на  договор  между  Атина  и  цар  Севт  I  е  свидетелството  на  Демостен,  което  се  смята,  че  е  писмо  на  Ф илип  II  (359  -  336  г.пр.Хр.),  в  което  той  обвинява  Атина,  че  след  убийството  в  двора  на  Ситалк,  градът  сключва  съюз  с  убиеца,  тоест,  подразбира  се  -  с  наследилия  го  Севт  I  (Demosthen.  ХИ,  2).  Сключването  на  такъв  договор  има  място  в  годините  424  -  422/421  пр.Хр.  (Ф ол  Ал.  1972,  153;  1975,  123-124)  поради  следните  причини.  От  424  г.  Атина  въвежда  монопол  в  сеченето  на  сребърни  монети  в  Архета,  с  което  настройва  срещу  себе  си  съюзните-подани  полиси.  П рез  422  г.,  със  завземането  на  А м ф иполис  при  устието  на  река  С тримон  (Струма),  спартанците,  командвани  от  Бразидас,  ликвидират  атинската  хегемония  в  този  важен  и  невралгичен  район  на  Тракийско  море  (Thuc.  IV,  102-109,  1).  Очевидно,  в  тази  първа  десетгодиш на  фаза  на  П елопонеската  война,  Атина  отслабва  чувствително  и  трудно  би  могла  да  се  противопостави  на  Севт  I  в  желанието  и  нуждата  на  хазната  му  да  налага  данъци  на  елинските  полиси  -  нейни  съюзници-поданици.  Така,  през  421  г.пр.Хр.  се  стига  до  неизбежното  сключване  на  Н икиевия  мирен  договор  между  Атина  и  Спарта  -  договор,  който  възстановява  довоенното  положение  преди  и  към  431  г.пр.Хр.  В  тази  обстановка,  цар  Севт  I,  който  поради  жена  си  Стратоника,  сестра  на  царя  на  М акедония  П ердикас,  има  сигурния  гръб  на  силния  си  съсед  от  югозапад, 

182 

Калин Порожанов. ОДРИСКОТО ЦАРСТВО, ПОЛИСИТЕ... И АТИНА 

съвсем  резонно  щ е  наложи  своите  увеличени  данъчни  искания  спрямо  задължените  полиси  в  нов  договор  с  Атина.  В  този  контекст  може  да  се  види  и  монетосеченето  на  цар  Севт  I.  Традиционно  се  приема,  че  то  започва  със  сребърни  драхм и  и  дидрахми  близки  до  халкидските  (Head  B.  1911,  282).  Така,  югозападната  посока  продължава  да  е  в  интерес  на  одрисите  (Фол  Ал.  1972,  153)  -  най-малкото  заради  сключването  на  договора  с  Атина,  а  също  и  заради  одриската  царица  македонката  Стратоника.  Тя  се  потвърждава  и  от  монетите  на  неговия  парадинаст  Сараток,  за  когото  стана  дума  по-горе.  М ястото  на  находката,  от  района  на  Одрин/Едирне  (Тачева  М .  2006,  83),  посочва  като  важно  за  царя  и  югоизточното  направление.  Това  местонахождение  и  някои  други  особености  ориентират  специалистите  и  към  монетарницата  на  М аронея  (Тачева  М.  2006,  82-83  с  лит.).  Важен  е  същ о  така  фактът,  че  цар  Севт  I  сече  и  бронзови  монети  при  с.  Ветрен,  П азардж иш ко,  които  са  предназначени  за  вътреш ния  пазар  (Тачева  М .  2006,  83).  Н езависимо  от  оскъдния  нумизматичен  материал  от  времето  на  цар  Севт  I  и  трудното  определяне  от  нумизматите  на  това  коя  е  монетарницата  му,  той  сочи  две  неща.  П ървото  е  свързано  със  сребърното  монетосечене  на  Севт  I  (независимо  дали  на  Халкидика  или/и  в  М аронея),  което  определено  подчертава  неговия  интерес  на  юг  към  Тракийско  море  и  към  вземането  на  данъци  и  от  елинските  полиси  там.  Второто  е  свързано  с  бронзовото  монетосечене  на  Севт  I  за  нуждите  на  вътреш ния  пазар,  което  е  сигурно  потвърждение  на  сведението  на  Тукидид  за  увеличението  на  данъците  в  пари,  спрямо  предш ественика  му  Ситалк.  Не  мога  да  не  отбележа,  че  пак  въз  основа  на  нумизматичния  материал,  в  историографията  съществува  и  мнение,  че  от  412  или  411  г.  пр.Хр.  държавата  на  Севт  I  икономически  отслабнала,  той  не  владеел  източните/югоизточните  си  предели  и  поради  това  активно  започнал  да  се  проявява  процес  на  децентрализация  (W est  A.  B.  1929,  136;  M ay  J.  M.  F.  1950,  181;  Ю рукова  Й.  1992,  4 3 ;  Тачева  М .  2006,  80).  Тази  хипотеза  не  намира  категорично  потвърждение  не  само  в  нумизматичния  материал,  но  се  опровергава  от  четенето  и  тълкуването  и  на  другите  видове  извори.  Н ещ о  повече,  известни  са  военни  действия  на  цар  Севт  I  за  владеене  и  държане  на  полиси  и  по  крайбрежията  на  Тракийския  херсонес.  П олиен  разказва,  че  когато  атиняните  опустош авали  надлъж  по  Херсонес  крайбрежните  места,  Севт  наел  две  хиляди  лековъоръжени  гети  и  тайно  им  възложил  като  неприятели  да  нападат  и  опожаряват  страната  и  да  се  нахвърлят  срещу  тия,  които  защ итават  градските  стени.  Атиняните,  като  забелязали  това,  помислили  си,  че  гетите  са  неприятели  на  траките,  излезли  смело  от  корабите  и  се  приближ или  до  градските  стени.  А  Севт  се  втурнал  от  стените,  докато  в  това  време  гетите  се  тъкмели  да  се  наредят  в  боен  ред  с  атиняните.  А  като  дош ли  зад  гърба  на  неприятелите  и  ги  обхванали  изотзад,  погубили  ги  всичките,  като  от  една  страна  се  втурнали  върху  тях  траките,  а  от  друга  -  гетите  (Polyaen.  V II,  38).  От  приведения  пасаж  става  ясно  следното.  Атиняните  са  на  кораби  и  опустош ават  крайбрежни  места  на  Херсонес,  които  очевидно  не  са  техни.  Тези  крайбрежни  места  са  на  одрисите,  тук  назовани  със  синоним а  траки,  защото  в  конкретния  случай  Севт  държ и  един  крайбрежен  град,  от  чиито  стени  напада  и 

183 

глава.  ЦАРЕТЕ И ПОЛИСИТЕ - КРАЯ НА  VI И V В.ПР.ХР.  избива  същите  тези  атиняни.  П р и  което,  участието  на  гетите,  които  са  стари  съю зници,  а  вероятно  и  васали  на  одриските  царе  още  от  времето  на  Терес  I,  стои  съвсем  правомерно.  Че  това  е  Севт  I  отдавна  се  смята  за  доказано.  Д али  тази  победа  над  атиняните  е  станала  през  411  г.пр.Хр.,  както  предполага  Александър  Ф ол  (Фол  Ал.  1072,  153),  или  няколко  години  по-късно  през  407/406-405/404  г.,  както  обосновава  тезата  си  М аргарита  Тачева  (Тачева,  2006,  81),  не  е  от  особено  значение.  По-важното  е,  че  чрез  това  сведение,  поне  за  сега,  цар  Севт  I  реално  се  оказва  първият  одриски  владетел,  който  оценява  стратегическата  важност  на  Херсонес  и  безцеремонно  настъпва  срещу  атинските  интереси  там,  като  превзема  и  държ и  във  властта  си  един  крайбрежен  полис,  несъмнено  с  пристанищ е,  който  би  трябвало  да  е  в  северната  част  на  П олуострова.  Ако  парадинастическата  област  на  М есад  стига  на  север/североизток  до  Стара  планина,  то  тя  несъмнено  влиза  в  контакт  с  етносната  държава  на  гетите.  Участието  на  гети  през  411  г.пр.Хр.  или  няколко  години  по-късно,  като  съю зници  на  Севт  I  в  действията  му  на  юг  е  сигурно  свидетелство,  че  стратегическата  парадинастическа  област  и  споменатите  елински  полиси  като  Аполония  и  М есамбрия  на  Ч ерно  море,  и  други  -  на  М раморно  и  Тракийско  море,  все  още  традиционно  са  в  ръцете  на  Одриския  царски дом .  Изглежда,  че  няколко  години  преди  смяната  на  цар  Севт  I  с  цар  Медок/Амадок  I,  поради  смъртта  на  Севтовия  парадинаст  М есад,  тя  временно  ще  се  окаже  без  сериозен  контрол  от  представител  на  централната  одриска  власт,  и  именно  това  ще  доведе,  от  една  страна  -  до  неплащ ане  на  данъци  от  тини,  меландити  и  транипси;  а  от  друга  страна  -  до  настаняването  на  Алкивиад  в  ролята  му  на  парадинаст  на  цар  Севт  I  в  част  от  тази  област  -  по  крайбрежието  на  М рам орно  море.  Александър  Ф ол  допуска  възможността  владеният  и  държ ан  от  цар  Севт  I  град  да  е  К ардия  (Фол  Ал.  1972,  153)  на  залива  М елас  в  Североизточно  Тракийско  море.  Там  са  и  меландитите,  над  които  властват  одриските  царе,  включително  и  Севт  I.  Тъй  като  Кардия  не  е  член  на  Архета,  поради  което  не  фигурира  в  Атинските  трибутни  листи,  този  косвен  извор  за  плащ ани  данъци  и  на  Одриските  царе,  остава  неизползваем.  Но  именно  фактът,  че  К ардия  не  е  член  на  Атинската  архе,  допуска  логически  тя  да  води  своя  самостоятелна  външна  политика,  необременена  от  Атина  и  напълно  съобразена  с  реалностите  и  претенциите  на  могъщ ото  Одриско  царство-империя.  От  съобщ ението  на  П олиен  добре  личи,  че  цар  Севт  I  е  приет  в  града  като  у  дома  си,  щ о м  може  да  защитава  градските  стени  от  вътре  и  спокойно  да  излиза  за  нападения  навън.  От  друга  страна  се  вижда,  че  атиняните  безчинстват  на  П олуострова  срещу  незащ итаващ ите  атинските  интереси  в  Херсонес.  Един  от  тези  полиси  може  да  е  неучастващ ият  в  Архета  полис  Кардия.  Така,  една  такава  акция  на  Севт  I  и  града,  несъмнено  е  насочена  срещу  атинските  интереси  на  Тракийския  херсонес  и  се  вписва  в  разш иряващ ата  се  експанзионистична  политика  на  Одриското  царство,  очевидно  и  в  тази  изклю чително  важна  стратегическа  част  на  Европейския  Ю гоизток.  Но  фактът,  че  през  411/410  г.пр.Хр.,  в  К ардия  се  оттеглят  по  суша  атиняните,  напуснали  Сестос,  а  Алкивиад  като  атински  стратег  идва  по  море  и  влиза  в  пристанищ ето  на  полиса  с 

184 

Калин Порожанов. ОДРИСКОТО ЦАРСТВО, ПОЛИСИТЕ... И АТИНА  триери  (X en.  Hell.  I,  1,  11),  намалява  вероятността  тогава  този  град  да  е  държ ан  от  цар  Севт  I.  М аргарита  Тачева  привежда  аргументи,  с  които  отхвърля  предположението  това  да  е  К ардия  (Тачева  М .  2006,  81 ,  бел.  9).  Като  се  добавят  и  гореизложените  -  изглежда  трябва  да  се  търси  друг  полис  в  северната  част  на  Тракийския  херсонес,  който  да  е  владян  от  цар  Севт  I.  Освен  Кардия,  напълно  възможно  е  същ о  така,  това  да  е  недалечният  град  П актия  на  ю ж ната  Х елеспонтийска  страна  на  ш ийката  на  П олуострова.  Тук,  в  близост  до  него,  на  североизток,  на  П ропонтида  са  тракийските  крепостирезиденции  Левке  акте,  Тиристасис,  Хераклея  и  Ганос  при  Х иерон  орос.  П р и  Х и ерон  орос  са  и  държаните  и  облагани  от  цар  Севт  I  емпориони  Серейон  тейхос  и  Бизанте.  Ето  защ о,  може  да  се  допусне,  че  именно  Западното  М раморноморие  е  районът  като  най-вероятна  изходна  позиция  на  този  поход  за  завладяване  на  Херсонес,  с  начало  полиса П актия.  П рез  лятото  на  408/407  г.пр.Хр.  Алкивиад  като  атински  стратег,  след  като  обсажда  и  превзема  Селимбрия,  отива  с  цялата  си  войска  от  херсонесци,  войници  от  Тракия  и  над  3000  конници  в  Бизантион  (X en.  Hell.  I,  3,  10).  П одобн и  данни  за  това  дават  Диодор  (Diod.  X III  66,  3-4)  и  П лутарх  (Plut.  Alcib.  30).  Херсонесците  са  несъмнено  гърците  от  полисите  на  П олуострова.  Войниците  от  Тракия,  най-вероятно  са  му  дадени  от  Севт  I,  с  когото  той  се  оказва  в  близки,  но  и  делови  отнош ения.  Впрочем,  освен,  че  хинтерландът  на  Бизантион  и  С елимбрия  е  тракийски,  то  одриските  резиденции,  както  по  крайбрежието  на  П ропонтида,  така  и  в  близката  вътрешност,  са  не  много  далечни.  И нтересно  е  какви  са  тези  над  3000  конника.  Добре  се  знае,  че  поради  специфичните  природни  условия  и  разликите  в  общественото  устройство,  конната  войска  е  правило  при  траките  и  изключение  при  елините  (П орожанов  К.  1993,  85-87; Porožanov K. 1997, 515-522).  Това  навежда  на  мисълта,  че  ако  не  всички,  то  голяма  част  от  тази  трихилядна  конница  е  била  дадена  на  Алкивиад,  също  от  цар  Севт  I.  П олисът  П актия,  същ о  както  Кардия,  не  е  член  на Архета.  Ф акт  е,  че  през  407/406  г.пр.Хр.,  след  като  не  е  избран  за  стратег  на  Атина  за  следващ ата  406/405  г.пр.Хр.,  и  понеже  не  е  добре  гледан  от  войската,  Алкивиад  отплава  към  своето  укрепление  на  Херсонес  (X en.  Hell.  I  5,  17),  което  е  крепостта  П актия,  както  пояснява  Диодор  (Diod.  X III,  74,  2).  В  случая  това  означава,  че  по  същ ото  време  крепостта  П актия  не  е  атинско,  а  по-скоро  е  сигурно  одриско  владение,  което  е  дадено  на  Алкивиад  от  цар  Севт  I  за  да  се  разпорежда  в  него  като  одриски  парадинаст.  Така,  везните  се  наклоняват  в  полза  на  П актия,  като  град  владян  от  цар  Севт  I  вероятно  около  и  след  411  г.пр.Хр.,  но  по-сигурно  през  407/406  и  406/405  г.пр.Хр.  От  407/406  г.  до  405/404  г.пр.Хр.  година  Алкивиад  властва  над  дадените  му  от  одриския  цар  крайморски  крепости  Орни,  Бизанте  и  Н ео н  тейхос  (Plut.  Alcib.  36;  Corn.  N ep .  Alcib.  7,  4-5),  нам иращ и  се  на  североизток  от  П актия,  както  и  над  самата  П актия  (Diod.  X III,  74,  2).  П ри  това  владеене  на  няколко  крепости  на  одриското  крайбрежие  на  Северното  М раморноморие  и  една  на  Хелеспонта  Алкивиад  не  стои  бездеен.  Бидейки  в  добри,  дори  приятелски  връзки  с  одриския  цар  (Corn.  N e p .  Alcib.  8.3),  той  вою ва  срещу  онези  траки,  които  не  са  под  царската  власт  и  затова  -  характеризирани  от  П лутарх,  че  са  без  царе  (Plut.  Alcib.  36). 

185 

глава.  ЦАРЕТЕ И ПОЛИСИТЕ - КРАЯ НА  VI И V В.ПР.ХР.  Както  се  обосновава  от  М аргарита  Тачева  (Тачева  М .  2003,  142-143;  Тачева  2006,  82),  това  вероятно  е  инспирирано  от  цар  Севт  I  за  подчиняване  на  все  още  незавладени  от  него  неголеми  близки  тракийски  етноси.  Според  изворите  и  историческата  обстановка,  действително  най-логично  е  царят  да  е  Севт  I,  спрямо  когото  Алкивиад  е  не  само  в  приятелски,  но  и  в  несъмнени  парадинастични  отнош ения  (Ц веткова  Ю .  2008,  178-179;  2010,  126).  И  това  не  е  случайно,  нещ о  повече,  видимо  е  от  проявите  му  в  Атина,  че  още  от  около  415  г.пр.Хр.  и  насетне  Алкивиад  е  силно  повлиян  от  орфическа  вярата  и  свързаната  с  нея  обредност  на  тракийската  среда  в  Атина,  която  той  опознава  и  почита  ревностно  (Попов  Д.  2010  а,  114-118).  По  повод  приятелството  на  Алкивиад  с  цар  Севт  I  изворът  ни  Диодор  казва,  че  Алкивиад  като  отиш ъл  при  атинските  стратези  при  Егос  потами  през  405/404  г.  пр.Хр.,  преди  паметната  битка,  им  казал,  че  понеже  М едок  и  Севт,  царете  на  траките  били  негови  приятели,  били  съгласни  да  му  дадат  голяма  войска,  и  в  съю з  с  траките  той  да  води  война  срещу  спартанците  по  суша  (Diod.  X III,  105,  3)  Традиционно  се  подразбира,  че  зад  първото  от  тези  две  имена,  трябва  да  се  възприема  името  на  одриския  цар  Медок/Амадок  I,  а  зад  второто  -  на  парадинаста  му  Севт  (II).  Съгласно  казаното  от  К сеноф онт  обаче,  който  е  съвременник  на  събитията,  невероятно  изглежда  одриският  владетел  Медок/Амадок  I  да  е  в  съцарствие  (?)  с  парадинаста  си  Севт  (II).  Защ ото  Севт  (II)  е  архонт,  т.е.  владетел  на  П риморието  на  и  около  Х и ерон  орос,  а  Медок/Амадок  I  е  базилевсът,  чийто  храненик  е  въпросният  Севт  (II)  и  комуто  то й  дава  войска  за  да  върне  наследствената  си  земя,  която  е  парадинастична  област  на  Одриското  царство,  и  следователно  е  подчинена  на  царя.  И звестно  е,  че  по-късният  Диодор,  при  преписването  и  преразказа  на  събитията  и  от  други  недостигнали  до  нас  извори,  обикновено  деформира  информацията,  но  тя  остава  да  носи  своята  историческа  ценност,  използваема  след  текст-критика.  Какво  съобщ ава  Диодор?  П ърво  -  за  двама  тракийски  царе,  чиито  имена  са  М едок  и  Севт.  Тук  ще  отбележа,  че  не  смятам,  че  има  основания  да  се  възприеме  хипотезата,  че  у  Д иодор  името  М едок  е  грешка,  която  се  дълж и  или  на  самия  него  или  на  по-късните  преписи  (Тачева  М .  2003,  145).  Второ  -  тези  царе  са  приятели  на  Алкивиад.  Трето  -  тези  тракийски  царе  имат  голяма  войска,  от  която  могат  да  дадат  една  част  на  Алкивиад  за  да  воюва  с  атиняните  срещу  спартанците.  Ако  се  приеме,  че  зад  името  М едок,  несъмнено  стои  одриският  цар  Медок/Амадок  I,  а  зад  името  Севт  -  одриският  цар  Севт  I,  то  всичко  идва  на  мястото  си.  Според  написаното  от  Диодор,  Алкивиад  просто  казва,  че  и  при  новия  тракийски  (одриски)  цар  М едок,  така  както  и  при  стария  цар  Севт  I,  той  може  да  получи  голяма  войска,  която  да  оглави,  защ ото  има  заслуженото  им  доверие.  За  доверието  на  цар  Севт  I  към  Алкивиад,  като  към  свой  парадинаст  и  за  действията  на  Алкивиад  като  парадинаст  на  цар  Севт  I,  стана  дума  по-горе.  Изглежда,  че  в  случая  преди  битката  при  Егос  потами,  Алкивиад  е  разчитал  на  същото  доверие  и  от  страна  на  новия  цар  на  одрисите  Медок/Амадок  I.  Така  ще  се  окаже,  че  смяната  на  владетеля  на  одрисите  Севт  I  с  Медок/Амадок  I  е  станала,  най-вероятно  през  405/404  г.пр.Хр.,  но  преди  битката 

186 

Калин Порожанов. ОДРИСКОТО ЦАРСТВО, ПОЛИСИТЕ... И АТИНА  при  Егос  потами.  И  е  логично  парадинастът  на  цар  Медок/Амадок  I,  Севт  (II),  син  на  М есад,  който  пък  е  парадинаст  на  Севт  I,  да  действа  като  такъв  за  връщане  на  бащ ините  си  владения  и  властта  над  тини,  меландити  и  транипси,  в  смутното  време,  настъпило  след  края  на  П елопонеската  война.  Този  извод  не  противоречи  на  отдавна  изказаното,  още  в  края  на  ХГХ  в.  от  Аdelbert Höck,  мнение  за  405  г.пр.Хр.  като  вероятен  край  на  Севтовото  (I)  царуване (Höck A. 1891, 91). Като  се  им а  пред  вид  монетосеченето  на  цар  Севт  I,  свързано  с  Х алкидика  и/или  М аронея  и  село  Ветрен,  П азардж иш ко,  като  зависещ и  от  одрисите  и  найвероятно  поради  тази  причина  неплащ ащ и  редовно  данък  на  Атина  и  поради  това  плащ ащ и  на  Одриския  царски  двор,  са  градовете  М аронея,  близкият  Дикая,  а  така  същ о  и  Абдера.  Тук  ще  си  позволя  да  добавя  и  завладения  и  държ ан  от  Севт  I  полис  с  пристанищ е  на  ш ийката  на Херсонес  -  най-вероятно  П актия.  И здателите  на  Атинските  трибутни  листи  смятат  (ATL  I  р.  465),  че  неплащ анията  на  Енос  към  Атина  се  изразяват  ясно  чрез  сечените  от  Енос  п омалко  количество  тетрадрахми,  които  са  предназначени  за  външ на  търговия,  за  сметка  на  увеличеното  количество  диоболи,  които  са  предназначени  за  вътрешна,  местна  търговия,  при  което  е  логично  това  да  се  дълж и  на  властването  на  Одриската  държава,  заявено  у  античните  автори  (Thuc.  II,  97,  3;  X enoph.  Anab.  V II,  3,  16-20).  Съпроводено  с  отклоняване  на  ангажиментите  на  Атина  от  Егеида  в  усилията  й  да  утвърди  търговията  си  с  Ч ерноморските  градове.  Така  следва,  че  и  Енос  е  поставен  под  одриска  власт.  Това  не  е  голяма  изненада,  като  се  има  пред  вид,  че  още  при  Спарадок  тук  някъде  се  нам ира  негово  княжество.  Н ещ о  повече,  до  Енос,  северно/североизточно  от  него,  на  западната  страна  при  основата  на  устието-делта  на  река  Х еброс  (М арица),  се  намира  владетелската  резиденция  Дорискос,  която  би  могла  да  се  отъждестви  с  част  от  това  княжество.  И здателите  на  Атинските  трибутни  листи  смятат  още,  че  неплащ анията  на  Дейре  към  Атина  в  следващите  десетилетия,  се  дължат  на  властта  на  Одриската  държава,  така  както  е  в  случаите  с  Енос,  Бизанте,  Тиродиза  (ATL  I,  р.  480).  Тъй  като  цялата  Самотракийска  переа  не  плащ а  на  Атина  и  с  най-висока  степен  на  вероятност  плащ а  на  Севт  I,  то  мож е  да  се  допусне,  че  неплащ ане  на  Самотраки  към  Атина  също  може  да  се  дълж и  на  облагания  от  Одриския  царски  дом.  Какво  е  положението  с  полисите  в  Североизточното  М раморноморие  Бизантион,  Селимбрия,  Даунион  тейхос  и  П еринт.  Тук  особено  показателно  е,  че  по  повод  Селимбрия,  издателите  на  корпуса  на  Атинските  трибутни  листи  смятат,  че  налагането  на  одриските  царе  над  П ропонтида  е  сравнимо  с  налагането  на  македонските  царе  над  Термейския  залив  (ATL  I  р.  547).  П оради  отсъствие  на  данни  в  Атинските  трибутни  листи  или  поради  липса  на  запазени  листи,  обаче,  не  могат  да  се  имат  пред  вид  в  отчитането  следните  листи  по  години  пр.Хр:  лист  №  31  за  424/423  г.;  лист  №  32  за  423/422  г.;  лист  №  35  (или  36)  за  420/419  г.  или  (419/418  г.);  лист  №  36  за  419/418  г.;  лист  №  37  за  418/417  г.;  листи  № №  38-40  за  417/416-415/414  г.;  листи  № №  41-44  за  4-те  години  с  5%  пристанищ на  такса,  заменила  трибута  от  414/413  до  411/410  г.,  вклю чително;  лист  №  45  за  410/409  г.;  лист  №  46  за  409/408  г.;  листи  № №  47-49  за  408/407¬  406/405  г.  О бщ о,  това  са  листите  за  424/423,  423/422  г.  и  420/419  -  406/405  години  пр.Хр.  Очевидно  е,  че  всичките  тези  години  отпадат  от  по-нататъшен  директен  коментар,  който  да  бъде  свързан  с  Атинските  трибутни  листи  като  извор  за 

187 

глава.  ЦАРЕТЕ И ПОЛИСИТЕ - КРАЯ НА  VI И V В.ПР.ХР.  отнош енията  между  Атина,  Одриското  царство  и  полисите  по  неговите  крайбрежия.  Тези  години,  за  които  няма  преки  данни  за  данъци,  са  общ о  17  от  20  годиш ното  царуване  на  Севт  I.  Но  и  за  останалите  3  години  няма  достатъчно  сигурни  данни,  които  да  дадат  основание  за  преценка  на  какъвто  и  да  е  размер  на  вероятно  получаван  трибут  в  Одриския  царски  двор  от  16-те  полиса,  по  отделно  и  общ о.  И  така,  както  стана  дума  при  анализа  за  вземанията  на  цар  Ситалк,  според  Тукидид,  данъците  били  събирани  от  цялата  варварска  земя  и  от  всички  елински  полиси,  над  които  (одрисите)  властвали  във  времето  на  Севт,  царувал  след  Ситалк  и  най-много  увеличил  данъците  -  изчислени  в  пари,  те  имали  стойност  на  около  400  таланта  и  се  плащ али  в  злато  и  сребро.  (Thuc.  II  97,  3).  П ростата  равносметка  показа,  че  ако  при  цар  Ситалк  са  могли  да  бъдат  събирани,  чрез  косвено  регистриране  в  ATL,  77-78  таланта  само  от  полиси  и  емпориони  от  европейския  бряг  на  М рам орно  и  на  Тракийско  море,  а  като  се  добавят  вероятните  данъци  от  полисите  по  Западното  Ч ерноморие,  сумата  би  надхвърлила  100  таланта,  то  при  Севт  I,  за  да  достигне  сборът  от  елинските  полиси  поне  половината  на  400,  тоест  около  200  таланта,  увеличението  изглежда,  е  било  двукратно.  Другата  половина  -  около  200  таланта  са  били  получавани  като  паричен  данък  от  подвластните  на  Одриския  царски  дом  тракийски  етносни  държави,  като  например,  на  споменатите  по-горе  тини,  меландити  и  транипси/нипсеи.  Не  е  възможно  одриският  цар  Севт  I  да  не  е  получавал  и  натурални  данъци,  които  заедно  с  паричните  -  при  цар  Ситалк  са  надхвърляли  1  000  таланта  годиш ен  приход  в  одриската  хазна.  Но  за  това  няма  никакви  преки  или  косвени  данни,  които  да  се  отнасят  за  времето  на  Севт  I. 

188 

STUDIA  THRACICA  14 

ПЕТА  ГЛАВА  ЦАРЕТЕ И ПОЛИСИТЕ  от края на VI и през V в.пр.Хр. 

глава.  ЦАРЕТЕ И ПОЛИСИТЕ - КРАЯ НА VI И V В.ПР.ХР. 

§  1.  Ц А Р  О Л О Р  (към  516-514  г.пр.Хр.  -  края  на  V I/началото  на  V  в.пр.Хр.)   В  разказа  си  за  Ф илаидите  на  Тракийския  херсонес,  Х еродот  (484  -  425  г.пр.Хр.)  съобщава,  че  М илтиад,  син  на  Кипсел  (М илтиад  Стария  -  К.П .),  като  взел  със  себе  си  всеки  атинянин,  който  желаел  да  участва  в  похода,  отплавал  заедно  с  долонките  и  завзел  тази  страна  (Hdt.  V I,  39-40);  долонките,  които  го  били  довели,  го  поставили  за  тиран  (Hdt.  V I,  36-37);  първото  нещ о,  което  той  направил,  било  да  прегради  със  стена  П олуострова,  от  херсонеския  град  Кардия  до  П актия,  за  да  не  могат  апсинтите  да  нахлуват  в  страната  и  да  я  разграбват...  и  по  този  начин  ги  отблъснал.  М илтиад  Стария  се  настанява  като  тиран  при  траките  долонки  на  Херсонес  през  556  г.пр.Хр.  Другите  траки,  които  не  са  му  приятели,  а  са  врагове,  са  апсинтите.  Този  М илтиад  е  тиран  на  полуострова  до  528/527  г.  Всъщ ност,  тиран  е  анатолийски  термин,  натоварен  с  негативизъм,  съобразно  елинското  полисно  мислене,  но  реално  този  тиран  е  владетел,  както  на  етносното  държавно  образувание  на  траките  долонки,  така  и  на  подвластните  му  елински  полиси  на  П олуострова.  П р и  това  положение  към  средата  на  V I  в.пр.Хр.  на  Тракийския  херсонес  има  траки  долонки  им а  и  атиняни,  има  и  елински  полиси,  над  които  властва  М илтиад  Стария.  Северно  от  П олуострова  са  агресивните  траки  апсинти.  По-нататък,  като  говори  за  М илтиад,  син  на  К им он  (М илтиад  М ладия  К.П .),  Х еродот  казва  за  него,  че  избил  първенците  на  градовете,  станал  господар  на  Херсонес,  поддържайки  500  наемници,  и  се  оженил  за  Хегесипила,  дъщ еря  на  царя  на траките  Олор...  дъщ ерята  на тракиеца  Олор...  (Hdt.  V I,  39-41).  Това  сведение  на  Херодот  се  потвърждава  и  от  М аркелин.  Той  съобщава,  че  на  Херсонес,  след  Стесагорас,  дош ъл  другият  М илтиад,  който  макар,  че  имал  деца  от  атинянка,  се  оженил  за  дъщ ерята  на  цар  Олор,  понеже  силно  желаел  власт  (Marcell.Vita  Thuc.  2-18).  М акар  и  доста  по-късен  автор  (от  V  в.),  в  случая  с  Ф илаидите  се  смята,  че  освен  Херодот,  М аркелин  е  познавал  и  друг,  недостигнал  до  нас  извор  (Portalski  Al.  2007,  129-131).  Особено  важна  е  добавката  за  обяснението  на  тази  сватба  -  понеже  силно  желаел  власт.  Очевидно,  М илтиад,  син  на  К им он,  добре  е  разбирал,  че  за  да  затвърди  властта  си  на  П олуострова  не  може  да  мине  без  подкрепата  на  силния  си  съсед,  какъвто  несъмнено  се  оказва  царят  на  траките  Олор  и  затова  той  ще  склю чи  този  политически  брак.  М илтиад  М ладия  се  установява  на  Тракийския  херсонес  в  516/515  г.пр.Хр.,  а  неговата  сватба  с  дъщ ерята  на  царя  на  траките  Олор,  Х егесипила  се  датира  не  много  след  това,  при  всички  случаи  преди  похода  на  Д арий  I  срещ у  скитите,  вероятно  516-514  г.  (Цветкова  Ю .  2004,  21-23;  2008,  136-145).  Какво  се  оказва?  Ако  към  средата  на  V I  в.пр.Хр.  на  Херсонес  са  регистрирани  траките  долонки  и  северно  от  тях  траките  апсинти,  то  около  4  десетилетия  по-късно,  долонките  все  още  се  споменават  на  полуострова  (Hdt.  V I,  40),  но  за  апсинти  не  се  говори.  Говори  се  за  царя  на  траките  Олор,  за  чиято  дъщ еря  се  оженил  М илтиад  М ладия. 

146 

Калин Порожанов. ОДРИСКОТО ЦАРСТВО, ПОЛИСИТЕ... И АТИНА  От  една  страна  -  връзката  между  ж енитбата  на  М илтиад  М ладия  с  тракийската  принцеса  Хегесипила  и  неговото  господство  над  П олуострова  е  повече  от  очевидна.  От  друга  страна  -  вън  от  съмнение  е,  че  траките  на  Олор  не  са  апсинтите,  които  могат  да  бъдат  спрени  със  стена,  преграждащ а  ш ийката  на  П олуострова.  Още  повече,  че  този  династически  брак  е  политически  акт,  който  означава  признато  и  от  двете  страни  партньорство,  тоест  той  е  мирен  договор  между  две  владетелски  институции  на  две  съседни  страни.  Така,  този  договор  от  516-514  г.пр.Хр.,  сключен  между  царя  на  траките  О лор  и  представителя  на  Атина  М илтиад  М ладия,  за  първи  път  дава  законно  право  на  атиняни  да  владеят  стратегическия  Тракийски  херсонес.  Всъщност,  това  е  първият  оф ициално  регистриран  договор  между  Атина  и  траките  от  Европейския  Ю гоизток  за  подялба  на  сферите  на  влияние.  Н есъмнено  -  за  Атина  първостепенна  остава  целта  да  държ и  Херсонес,  както  заради  възловото  му  военно-политическо  местоположение,  така  и  заради  неговите  безспорни  географски  и  икономически  предимства  като  мост  между  Е вропа  и  Азия.  Тази  победа  на  Атина  е  в  тон  с  външ нополитическата  обстановка  и  допълва  нейните  действия,  чрез  които  през  V I  в.пр.Хр.,  още  по  времето  на  лидийските  царе,  тя  се  опитва  да  държ и  под  властта  си  Сигейон  в  областта  Троада  на  отсрещ ния  анатолийски  хелеспонтийски  бряг  (Inventory  2004,  1014).  Очевидно,  Хелеспонтът  трябва  да  стане  Атинско  море.  Какво  остава  да  владее  царят  на  траките  Олор  според  този  предположен  договор?  Отговорът  е:  останалите,  извън  Херсонес,  крайбрежия  на  М раморно  и  Тракийско  море,  които  траките  населяват  и  от  които  плават,  като  кръстосват  тези  морета,  столетия  наред  преди  времето  на  сключването  му  (Diod.  V II,  frg.  11;  П орож анов  К.  1984,  19-22;  Portalski  Al.  2007,  126-133).  Естествено  възниква  въпросът  кои  са  тези  траки,  които  имат  цар  на  име  Олор.  Едната  възможност  е  те  да  са  долонките  или  апсинтите.  Но  това  изглежда  почти  невероятно,  защ ото  ако  беше  така  Х еродот  щ еш е  изрично  да  го  каже,  тъй  като  вече  преди  това  е  обяснил  кои  са  те  и  къде  обитават.  Другата  възможност  натрапчиво  се  подсказва  от  следните  особено  важни  наблю дения.  П ървото  е  на  Янко  Тодоров,  който  -  въз  основа  на  отлично  познаване  на  изворите  -  констатира,  че  когато  говорят  за  царете  на  Одриската  държ ава  старите  автори  ги  именуват  било  като  одриски,  било  като  тракийски  царе...  като  допълва,  че  двата  тия  израза  са  еднозначни  (Тодоровъ  Я.  1933,  3).  Второто  е  на  Ю ли я  Цветкова,  която  отбелязва,  че  с  титлата  цар  на  траките,  освен  споменатия  Олор,  точно  Х еродот  назовава  само  още  един  от  най-големите  и  известни  на  елините  одриски  царе.  Това  е  Ситалк,  син  на  Терес  (Hdt.  V II,  137),  който  е  цар  на  Одриската  държ ава  между  444  и  424  г.пр.Хр.  Това  u  дава  основание  да  предположи,  че  между  Олор  и  Ситалк  е  много  вероятно  да  има  династическа  връзка  (Ц веткова  Ю .  2004,  2 3 ;  Ц веткова  Ю .  2008,  144-145).  Тази  хипотеза  стои  много  добре  в  реконструирането  на  политическата  обстановка  в  Европейския  Ю гоизток  преди  и  към  времето  на  походите,  организирани  от  цар  Д арий  I  (522  -  486  г.пр.Хр.)  през  Тракия  (Ботева-Боянова  Д.  2000,  35-45;  Й орданов  К.  2003,  21).  П оради  това,  е  логично  да  се  приеме,  че  по  това  време  най-силните  траки  на  север  и  на  запад  от  П олуострова  са  одрисите,  които  несъмнено  са  вклю чили  апсинтите  в  своята  държава.  Така  ще  се  окаже,  че 

147 

глава.  ЦАРЕТЕ И ПОЛИСИТЕ - КРАЯ НА  VI И V В.ПР.ХР.  Олор,  с  най-висока  степен  на  вероятност,  е  име  на  одриски  тракийски  цар,  предш ественик  на  Терес,  който  проявява  интереси  към  бреговете  на  Тракийско  и  М рам орно  море.  Това,  впрочем,  би  било  съвсем  естествено  като  се  има  пред  вид,  че  ядрото  на  Одриската  държава  на  юг  от  Стара  планина  обхващ а  Средногорието,  И зточните  Родопи,  Странджа-Сакар  и  в  Тракийската  низина  слиза  до  района  на  водосборния  басейн  на  реките  М арица,  Тундж а  и  Арда.  От  тук  естествените  морски  излази  са  съвсем  близо  -  те  са  на  стотина  километра  на  юг  и  югоизток,  съответно  към  Тракийско  и  към  М раморно  море,  което  означава  също  -  до  и  над  Тракийския  херсонес.  Освен  този  случай,  с  името  на  тракийския  цар  Олор  в  Ю гоизточна  Тракия,  това  тракийско  име  се  носи  от  бащ ата  на  големия  атински  историк  Тукидид  (Thuc.  IV,  104,  4).  С  тракийското  име  на  бащ а  му  Олор,  с  името  на  м айка  му  Х егесипила  и  с  правото  си  да  експлоатира  златни  рудници  в  Тракия,  допълнено  с  влиянието,  което  имал  в  тези  тракийски  предели  Тукидид  (Thuc.  IV,  105,  1),  се  обяснява  неговата  тракийска  връзка.  П лутарх,  който  ползва  недостигнали  до  нас  извори,  е  категоричен,  че  историкът  Тукидид  бил  роднина  на  К имоновци,  понеже  бил  син  на  Олор,  който  смятал,  че  носи  името  на  прадядо  си,  и  поради  това  притежавал  златни  рудници  в  Тракия;  той  умрял...  в  Скапте-Хиле/Скаптесиле  -  място  в  Тракия  (Plut.  C im.  4).  Тази  версия  се  приема  като  аксиома  от  древността до  наш ето  съвремие.  Влиянието  на  Тукидид  над  първенците  в  тази  част  на  Тракия  (Thuc.  IV ,  105,  1)  се  коментира  по  повод  командваните  от  него  и  тръгнали  от  остров  Тасос  кораби,  в  пом ощ  на  Амф иполис,  срещу  спартанеца  Бразидас.  Спартанецът  Бразидас  се  опасява,  че  той  (атинянина  Тукидид  -  К.П.)  ще  събере  съю зници  от  морето  и  от Тракия,  и  ще  ги  спаси  (Thuc.  IV,  105,  1).  От  цитираните  текстове  изглежда,  че  тази  част  на  Тракия,  от  където  Тукидид  ще  събере  съюзници  от  морето  и  от  Тракия  обхващ а  крайбрежието  и  хинтерланда  на  Тракийско  море  от  остров  Тасос  с  устието  на  река  Н естос  (М еста),  където  е  полисът  Абдера,  до  Тракийския  херсонес  на  изток.  Ясно  е,  че  за  да  получи  своето  наследство  бащ ата  на  Тукидид  Олор,  от  прадядо  си  тракийския  цар  Олор,  то  по  негово  време  -  към  края  на  V I  в.пр.Хр.  -  тези  територии,  включително  имението  и  рудниците,  наследени  от  Тукидид,  вече  са  одриска  земя.  Така  се  потвърждава  изказаното  по-горе  виждане  за  проявен  стремеж  на  одриския  владетел  Олор  на  юг  в  хинтерланда  и  крайбрежието  на  Тракийско  море.  П редполож ението,  че  Олор  от  Ю гоизточна  Тракия  е  предш ественик  на  Терес,  колкото  и  да  изглежда  хипотетично,  не  противоречи  на  сведенията  на  Тукидид  за  Терес,  защ ото  Тукидид  казва,  че  Терес  пръв  създал  обш ирното  царство  на  одрисите...  (Thuc.  II  29,2)  той  ...станал  първият  цар,  който  се  сдобил  с  голяма  мощ/власт  сред  одрисите  (Thuc.  II  29,3).  Тоест,  както  се  прием а  в  научната  книж нина  през  последните  десетилетия  (Ф ол  Ал.  1972,  138;  Тачева  М.  2006,  23),  Одриското  царство  е  съществувало  и  преди  Терес,  но  не  е  било  толкова  обш ирно  и  м ощ но.  Все  пак,  за  да  склю чи  М илтиад  мирен  договор  с  неговия  цар,  чрез  династическия  брак,  към  516-514  г.,  то  вече  ще  да  е  било  политическа  реалност  в  Европейския  Ю гоизток.  Тук,  сега  е  уместно  да  се  припом ни  следното.  Ако  М илтиад  Стария  действа  на  Тракийския  херсонес  като  тиран  за  атиняните,  владетел  за  долонките, 

148 

Калин Порожанов. ОДРИСКОТО ЦАРСТВО, ПОЛИСИТЕ... И АТИНА  но  и  като  васал  на  лидийския  цар  Крез  (Portalski  Al.  2007,  123-134),  то  същ ото  може  да  се  каже  без  никакво  колебание  и  за  М илтиад  М ладия,  спрямо  персийския  цар  Д арий  I  Хистасп.  Той,  макар  и  атинянин,  дори  участва  заедно  с  него  в  Скитския  му  поход,  около  513  г.пр.Хр.,  именно  като  негов  подчинен  владетел  васал  (Цветкова  Ю .  2008,  145-148;  161-165).  Така  се  очертава  следната  логика  на  действията  на  М илтиад,  син  на  К им он.  Със  стъпването  си  на  Тракийския  херсонес  М илтиад  М ладия  не  укрепва  П олуострова  със  стена,  както  прави  неговия  чичо,  а  -  за  да  уреди  мирно  съседство  и  подкрепа  от  надигащ ото  се  Одриско  царство  -  се  ж ен и  за  дъщ ерята  на  тракийския  цар  Олор.  П о  този  начин,  бидейки  васал  на  Д арий  I,  той  урежда  спокойствие  не  само  на  себе  си  и  на  владените  от  него  траки  долонки  и  елински  полиси,  но  безпрепятствено  и  безпроблемно  реш ава  въпроса  за  преминаването  на  войските  на  царя  на  царете  през  Тракия  в  похода  му  на  север  срещу  скитите.  И зглежда  по  този  начин,  все  още  неголямата,  но  уголемяващ а  се  и  с  важно  местоположение  и  перспектива  Одриска  държава,  но  все  ощ е  не  на  Терес,  а  на  предш ественика  му  Олор,  е  най-малкото  неутрализирана.  П р и  това  положение  тя  се  оказва  пасивен  съюзник  на  персите  и  следователно  -  враг  на  атиняните.  Ето  защ о,  за  времето  около  похода  на  Д арий  I  през  Тракия,  на  север  срещу  скитите,  Х еродот  не  споменава  Одриското  царство  на  Терес.  Както  личи  от  казаното  до  тук,  най-вероятно  по  това  време  цар  на  траките  одриси  е  Олор,  който  ще  бъде  споменат  от  Херодот,  но  по  изключение,  и  то  само  заради  атинянина  М илтиад,  син  на  К имон,  тъй  като  самият  цар  е  негов  тъст.  И м ен н о  затова,  защ ото  одрисите  се  оказват  съю зници  на  персите,  което  означава,  че  са  врагове  на  елините,  Херодот,  който  защ итава  интересите  на  Атина,  няма  да  говори  за  тях.  Той  ще  говори  с  патос  за  други  траки  -  гетите  отвъд  Стара  планина,  които  героично  се  сражават  срещ у  Д арий  I.  Щ е  говори  много  и  изклю чително  обш ирно  и  за  скитите,  като  непобедени  врагове  на  Д арий  I,  които  именно  поради  това  са  приятели  на  А тина  и  заслужават  неговото  внимание.  До  кога  е  царувал  над  одрисите  Олор  трудно  може  да  се  каже.  Датировката  на  мирното  уреждане  на  граничния  спор  по  река  Дунав  със  скитите  и  логично  свързаното  с  него  включване  на  гетите  в  пределите  на  Одриската  държ ава  от  Терес  I  може  да  се  разполож и  във  времето  след  513  до  492  г.пр.Хр.  Те  имат  своето  място  в  тези  две  десетилетия,  като  логично  продължение  на  съюзничеството  на  предш ественика  на  Терес  I,  Олор,  с  персите,  защ ото  не  противоречи  и  с  нищ о  не  застраш ава  политиката  на  Д арий  I  в  Европа,  ориентирана  вече  на  юг  към  Елада.  Н ещ о  повече,  с  неизбежния  васалитет  на  гетите  към  Терес  I  и  чрез  мирния  договор  със  скитите,  одриският  цар  гарантира  спокойствие  в  тила  на  Д арий  I  от  север.  По  този  начин,  в  края  на  V I  или  в  началото  на  V  в.пр.Хр.,  Терес  I,  като  наследник  на  тракийския  цар  Олор,  който  се  оказва пасивен  съю зник  на  Д арий  I,  осигурява  северния  тил  на  персийската армия.  Така,  предш ественикът  на  Терес  I,  Олор,  вероятно  е  сменен  на  трона  на  Одриското  царство  към  края  на  V I  -  началото  на  V  в.пр.Хр. 

149 

глава.  ЦАРЕТЕ И ПОЛИСИТЕ - КРАЯ НА  VI И V В.ПР.ХР. 

§2.  Ц А Р  Т Е Р Е С  I  (края  V I/началото  на  V  век -  449/448  г.пр.Хр.)   Тукидид  казва  за  Терес,  че  пръв  създал  обш ирното  царство  на  одрисите,  което  заело  по-голяма  част  от  останалата  Тракия  (Thuc.  II,  29,  2)  и  станал  първият  цар,  който  се  сдобил  с  голяма  мощ/власт  всред  одрисите  (Thuc.  II,  29,  3).  Това  е  възможно  да  стане  след  похода  на  Д арий  I  срещу  скитите  в  Северното  Ч ерноморие,  около  513  г.пр.Хр.  Близко  е  до  мисълта,  че  ако  едно  такова  голямо  царство  е  съществувало  тогава  в  Европа,  то  Херодот  не  е  могъл  да  не  го  спомене  в  подробния  си  разказ  за  преминаването  на  персите  през  тракийските  зем и  на  север.  Очевидно,  след  това  паметно  събитие,  в  края  на  V I  и/или  в  началото  на  V  в.пр.Хр.,  Терес  I  се  проявява  на  политическата  сцена  в  Европейския  Ю гоизток  чрез  значително  уголемяване  на  своята  държава  (Фол  Ал.  1972,  138-141).  В ъзм ож ен  е  и  вариантът  да  се  мисли,  че  Херодот  е  премълчал  за  същ ествуването  на  Одриското  царство  заради  някакви  негови  отнош ения  с  персите,  които  не  са  били  в  интерес  на  Атина.  Дали  причината  за  такива  отнош ения  е  бил  династически  брак  между  владетелските  институции  на  одриси  и  перси  (Тачева  М .  2006,  23-28),  ние  не  знаем,  защото  изворите  мълчат  за  подобно  нещ о.  Онова,  което  се  извлича  допълнително  от  Херодот,  Тукидид,  П лутарх  и  М аркелин  обаче,  обосновава  хипотезата  за  сключен  договор,  чрез  брачния  съю з  на  тирана  на  Тракийския  херсонес  атинянинът  М илтиад  М ладия,  който  е  и  васал  на  персийския  цар  Дарий  I,  с  дъщ ерята  на  тракийския  цар  Олор,  оказал  се  предш ественик  на  Терес  I  -  цар  на  одрисите.  И  именно  поради  така  получилите  се  косвени  съю знически  отнош ения  на  Олор  с  Д арий  I,  неговото  Одриско  царство  е  премълчано  от  Херодот.  Трим а  са  древните  автори,  чиито  сведения  обосновават  едно  отдавна  изказано  и  приемано  и  досега  мнение  за  разш иряване  на  одриската  власт  на  ю гоизток  при  Терес  I  (Тачева  М.  2006,  27).  Те  са  у  Херодот,  К сеноф онт  и  Хезихий.  Херодот  казва  за  атинянина  М илтиад,  син  на  К имон,  че  скитите  номади,  раздразнени  от  цар  Дарий,  се  обединили  и  го  гонили  чак  до  споменатия  Херсонес;  М илтиад  М ладия  избягал  и  се  върнал  при  траките  долонки  на  полуострова,  когато  скитите  се  оттеглили  (Hdt.V I,  40).  Очевидно  е,  че  Х еродот  добре  знае  и  високо  цени  факта,  че  скитите,  така  както  и  елините,  са  противници  на  персите  и  не  са  победени  от  тях.  П оради  това,  той  е  пристрастен  и  ще  си  позволи  именно  чрез  тях  да  обясни  временното  отсъствие  от  Тракийския  херсонес  на  васала  на  Д арий  I  М илтиад,  син  на  К имон,  без  да  намесва  одрисите,  защ ото  те  също  са,  макар  и  косвени,  съю зници  на  персите.  М акар,  че  скитското  наш ествие,  бягството  и  завръщ ането  на  М илтиад  М ладия  напоследък  се  датират  точно  в  496  г.пр.Хр.  (Ц веткова  Ю .  2008,  151 -154),  всъщ ност,  не  толкова  М илтиад,  колкото  самият  Херсонес  е  обект  на  военно  внимание.  От  външ но-политическа  гледна  точка  е  видно,  че  за  да  минат  скитите,  от  отвъд  река  И строс  (Дунав)  до  Тракийския  херсонес  безпрепятствено,  те  трябва  да  пресекат  източните  предели  на  царството  на  одрисите.  Но  те  могат  да  сторят  това  само  като  негови  съю зници.  А  да  се  случи 

150 

Калин Порожанов. ОДРИСКОТО ЦАРСТВО, ПОЛИСИТЕ... И АТИНА  такова  нещо  без  мирен  договор  е  невъзможно.  Ето  защ о,  това  нападение  не  е  на  скитите  -  въпреки  търсените  мотиви  за  приятелство  или  неприятелство  на  М илтиад  с  тях,  те  наистина  няма  какво  да  правят  там  -  а  е  военна  акция  на  одрисите.  Такива  действия,  като  военно-политическа  реалност,  свързана  с  царя  на  траките  Олор  и  М илтиад  М ладия,  по  принцип,  не  биха  могли  да  се  разположат  във  времето  след  513  г.пр.Хр.  и  преди  връщ ането  на  М илтиад  в  Атина  през  493  г.  пр.Хр.,  както  и  преди  организирания  през  492  г.пр.Хр.  поход  на  персите  през  ю ж ното  крайбрежие  на  Тракия  към  Елада.  Това  е  така,  защ ото  след  договора,  сключен  с  брачния  съюз  между  одриската  принцеса  Х егесипила  и  М илтиад  М ладия  -  васал  на  Д арий  I  на  Тракийския  херсонес,  през  тези  две  десетилетия  от  края  на  V I  и  началото  на  V  в.пр.Хр.,  походи  на  царя  на  траките  Олор  на  юг  и  югоизток,  като  косвен  съю зник  на  персите,  са  нелогични,  при  което  естествената  посока  на  действие  за  него  остава  на  север/североизток  -  към  земите,  от  които  се  е  върнал  Д арий  I  -  към  гетите  и  скитите.  Ако  се  приеме  версията,  поднесена  ни  от  Херодот,  че  скити  са  слезли  до  Херсонес,  то  тя  трябва  да  се  обясни  като  евентуален  резултат  от  успеш ни  дипломатически  действия  на  одриския  цар,  спрямо  североизточните  му  съседи  скитите,  които  той  вероятно  е  взел  за  съю зници  в  похода  на  югоизток.  П р и  такава  постановка,  ако  наистина  походът  на  скитите  до  Тракийския  херсонес  е  проведен  през  +-496  г.пр.Хр.,  а  скитите  участват  в  него  като  съю зници  на  одрисите,  това  ще  означава,  че  по  същ ото  време  пасивният  съю зник  на  персите  Олор  вече  не  е  цар.  Този  цар  ще  бъде  несъмнено  одрисецът  Терес  I,  защ ото  тъстът  на  М илтиад,  чрез  който  Одриското  царство  е  косвен  съю зник  на  персите,  царят  на  траките  Олор,  повече  не  се  споменава  в  изворите.  И зглежда  новият  одриски  владетел  Терес  I,  който  най-вероятно  след  като  е  уредил  мирните  си  отнош ения  на  север  със  Скитското  царство  веднага  е  насочил  усилията  си  в  стратегическото  направление  на  юг/югоизток.  Това  се  потвърждава  от  Х езихий  (Hesych.  4,  149-150;  17-18),  който,  в  своя  лексикон  казва,  че  царят  на  скитите  Одрис  нападнал  Бизантион  и  бил  отблъснат  от  Ф идалейя  -  ж ената  на  основателя  на  полиса  Бизас.  Сведението,  макар  и  легендарно,  има  своята  стойност  и  може  да  се  отнесе  към  времето  между  средата  на  V II  в.пр.Хр.  (малко  след  основаването  на  полиса)  и  цялата  първа  половина  на  V  в.пр.Хр.,  когато  прозират  реални  военни  действия  в  този  рай он  на  Тракийския  Ю гоизток,  водени  от  одриския  цар  Терес  I.  Гаврил  Кацаров  анализира  и  определя  това  сведение  като  отглас  от  достигане  на  одрисите  до  Бизантион  (Кацаров  Г.  1933,  737-738).  Сведенията  за  идването  на  скитите  номади  до  Тракийския  херсонес  и  на  царя  на  скитите  Одрис  към  Бизантион  са  сигурни  свидетелства  за  движение  на  одрисите  първо  на  север  (Ф ол  Ал.  1972,  119),  а  сетне  и  на  юг/югоизток.  Те  са  израз  и  представят  политиката  на  Терес  I,  който,  дипломатически  и  без  война,  успява  най-напред  да  си  осигури  тила  от  север,  с  граница  река  И строс  (Дунав),  от  към  скитите,  а  сетне,  със  или  без  скити  -  няма  особено  значение,  очевидно  се  спуска  на  югоизток  към  Делта,  Бизантион  и  надвисва  над  Тракийския  херсонес  (Тонев  М л.  1942,  183).  Същ ествува  мнение,  че  това  не  може  да  се  реализира  по-късно  от  времето,  свързано  с  победните  битки  на  елините  над  персите  през  480  и  479  г.пр.  Хр.  (Й орданов  К.  2003,  21).  Тук  бих  добавил,  че  външ нополитическата  обстановка  се 

151 

глава.  ЦАРЕТЕ И ПОЛИСИТЕ - КРАЯ НА  VI И V В.ПР.ХР.  мени,  поради  което  изглежда,  че  Терес  I  извърш ва  не  само  един  поход  на  югоизток.  Очевидно  e,  че  след  похода  на  Д арий  I  срещ у  скитите  на  север  от  река  Дунав,  около  513  г.  пр.Хр.,  последван  от  отдръпването  на  персите  на  юг  по  крайбрежието  на  М рам орно  и  Егейско  море,  в  края  на  V I  и/или  в  началото  на  V  в.пр.Хр.,  вече  Терес  I,  а  не  Олор,  осигурява  своята  северна  граница  и  ти л  по  река  Дунав,  чрез  договор  със  скитите.  След  което  през  и  след  496  г.пр.Хр.  предприема  първите  си  военни  действия  на  югоизток.  Според  Анабазиса  на  К сеноф онт  (ок.  430  -  ок.  354  г.пр.Хр.)  прародителят  на  Севт  (II),  Терес,  имал  многобройна  войска  в  същ ата  тази  област  (където  обитава  Севт  -  К.П .),  тук  много  от  хората  му  били  погубени  от  местните  жители,  а  той  (Терес  -  К.П.)  се  лиш ил  от  обоза  си.  М естните  жители,  казва  Ксенофонт,  били  тините  (X en.  Anab.VII  2,  22).  По  време  на  описваните  събития  Севтовата  войска  е  разполож ена  приблизително  в  средата  на  Северното  М раморноморие  -  между  Бизанте  (дн.  гр.  Текирда)  и  П еринт  (дн.  М арм ара  Ерели),  но  по-близо  до  П ерин т  на  около  11-12  км  =  60  стадия  по  185  м  (X en.  Anab.VII  2,  17).  Самият  Севт  (II)  резидира  добре  охраняван  в  тю рзис.  Очевидно,  приблизително  по  средата,  между  владяната  от  траките  крайморска  крепост  Бизанте  и  елинския  полис  П еринт,  Севт  (II)  има  друга  крепост-резиденция.  Вероятно,  нейното  предназначение  е  било  да  охранява  подстъпите  към  Свещ ената  планина/Хиерон  орос  на  югозапад,  където  тя  е  защ итавана  от  споменаваните  многократно  от  К сеноф онт  крайбреж ни  крепости,  държ ани  от  Севт  (II),  а  именно  Бизанте,  Ганос,  Н ео н  тейхос  и  други  неназовани  изрично  с  имената  им.  Така  се  оказва,  че  Терес  -  прародителят  на  Севт  (II)  -  имал  многобройна  войска  в  областта,  държ ана  от  неговия  потомък,  а  именно  крайбрежието  към  и  при  Х и ерон  орос  и  неговия  хинтерланд.  В  тази  област  местните  ж ители  са  тините.  Очевидно  Терес  е  направил  сериозен  опит  да  сложи  ръка  на  стратегическа  област  на  М раморно  море  и  ю ж но  от  Делта.  От  този  текст  не  става  категорично  ясно  до  колко  този  опит  е  бил  успеш ен.  Но  изглежда,  че  въпреки  загубата  на  много  от  хората  и  обоза  му,  той  е  успял  да  се  налож и  там.  Това  се  разбира  от  друг  пасаж  на  Ксенофонт,  където  се  коментират  траките  над  Бизантион  -  в  Тракийската  делта.  Тя  именно  вече  не  била  владение  на  М есад,  а  на  одрисеца  Терес  (някакъв  древен)  (X en.  Anab.VII  5,  1).  Очевидно,  в  представите  на  схолиаста,  допълнително  вмъкнат  тук  в  текста  на  Ксенофонт,  Д елта  и  траките  там  се  свързват  с  Терес  Одрисеца,  който  е  от  п остаро  време  от  това  на  М есад.  Без  да  се  търси  сензация  с  някакъв  нов  Терес,  от  времето  на  Севт  I  или  Севт  (II),  така  се  чете  и  тълкува  изворът  още  от  М.  Кари  (Cary  M.  1752,  15)  насетне  (С мирнова  Г.  И.  и  др.  1969,  183-190;  Ф ол  Ал.  1975,  102).  Н есъмнено  схолиастът  има  предвид  прародителя  Терес  (назован  така  в  X en.  Anab.VII  2,  22),  който  е  завладял  не  само  крайбрежието  и  хинтерланда  на  Х иерон  орос  на  северния  бряг  на  М рам орно  море,  там,  където  по-късно  ще  резидира  Севт  (II),  но  и  цялата  област  Делта,  в  чието  северно  крайбрежие  на  Ю гозападното  Ч ерноморие  е  базилейонът  Салмидесос,  а  в  ю гоизтока  му,  при  устието  на  П он та  вход  в  Боспора/Босфора,  само  на  25  км  северно  от  Бизантион,  е  владетелската  резиденция-светилищ е,  свързано  с  името  на  легендарния  тракийски  цар-жрецпрорицател Ф иней, Ф инеон-Ф инополис. 

152 

Калин Порожанов. ОДРИСКОТО ЦАРСТВО, ПОЛИСИТЕ... И АТИНА  Важно  е  да  се  отбележи  и  още  нещ о.  Не  само  и  толкова  изгонването  на  персите  от  Сестос  през  478  г.пр.Хр.  и  от  Ейон  през  475  г.пр.Хр.,  но  настаняването  на  атиняните  в  тези  стратегически  пунктове  също  е  несъмнена  външ нополитическа  причина  за  нови  активни  действия  на  одриския  цар  Терес  I  в  Ю гоизточна  Тракия.  В  този  контекст,  съгласно  сведението  на  П лутарх  (Plut.  C im.  14),  изглежда  съвсем  вероятно  именно  тините,  вклю чени  като  парадинастична  област  в  Одриското  царство  на  Терес  I,  да  са  онези  траки,  определени  като  нам иращ и  се  отгоре,  спрямо  П олуострова,  които  са  повикани  от  персите  през  466  г.пр.Хр.,  за  да  им  помогнат  срещу  атинянина  К имон,  преди  напускането  им  от  Тракийския  херсонес.  Изглежда,  добрите  отнош ения  между  одриси  и  перси  от  времето  на  тракийския  цар  Олор  се  запазват  и  при  царя  на  одрисите  Терес  I.  В  този  контекст,  най-вероятно  и  крепостта  Дорискос  е  дадена  или  по-скоро  върната  от  персите  на  траките.  Тази  царска  крепост  се  намира  от  западната  страна  на  устието,  в  началото  на  делтата,  на  река  Хеброс  (М арица).  Тя  е  напусната  от  персите  през  465-463  г.  и  веднага  е  заета  от  траките  като  най-вероятно  това  е  осъществено  именно  от  Терес  I,  цар  на  одрисите.  Безспорно  М есад  е  бащата  на  Севт  (II),  който  е  загубил  след  Терес  I  тази  област,  та  се  налагало  синът  му  Севт  (II)  да  я  възвръщ а  със  сила.  Виждането  на  М есад  като  третия  син  на  Терес  I  (Beloch  K.  1923,  85-86; Beševliev V. 1970, 1-2) ще  остане  свръххипотетично.  Въпреки,  че  изглежда  по-вероятно  той  да  е  внук  на  Терес  I,  то  нито  едното,  нито  другото  са  ясни  от  наличните  извори.  Н есъмнено  е  обаче,  че  М есад  е  в  роднински  връзки  с  Терес  щ ом  за  К сенофонт  Терес  е  прародител  на  Севт  (II).  Очевидно  е,  че  действията  на  Терес  I,  отразени  в  писмените  извори,  определят  като  стратегическа  за  Одриската  държава  югоизточната  посока  на  действие.  Безспорен  е  стремежът,  чрез  владеенето  на  траките  от  хинтерланда  на  М раморно  море  (Хиерон  орос)  и  Черно  море  (Делта),  той  да  стъпи  трайно  и  на  крайбрежията  им.  Фактът,  че  Севт  (II)  държ и  безапелационно  като  свои  стратегически  и  ключови  крайбрежни  крепости,  към  и  при  Свещ ената  планина,  предполага,  че  първообразът  на  това  поведение  е  изграден  от  действията  на  прародителя  Терес  в  този  район.  К ъм  подобни  мисли  насочват  и  резултатите  от  разкопките  на  турските  колеги  в  района,  където  в  някои  крайбрежни  селищ а  с  пристанища,  като  напр.  Х ерайон  тейхос,  траките  се  оказват  много  видимо  активно  присъстващ и  (Atik  N.  2005,  8;  2007,  13-23).  Не  мога  веднага  да  не  отбележа,  че  Х ерайон  тейхос  е  на  около  15  км  източно  от  Бизанте  (дн.  гр.  Текирда),  приблизително  на/при/около  мястото,  където  резидира  в  неназована  по  име  своя  резиденция  Севт  (II),  място,  което,  както  стана  ясно  по-горе,  е  завладяно  най-вероятно  още  от  Терес  I.  В  този  ред  на  мисли  много  интересен  е  и  обектът  Menekşe  Çatağı,  на  крайбрежието  на  планината  Текирда  (древната  С вещ на  планина  на  траките  Ганиада,  наричана  от  елините  Хиерон  орос),  намиращ  се  на  13  км  североизточно  от  града  Текирда.  Тук  има  пластове  от  халколита  и  ранния  бронз.  Но  той  несъмнено  е  тракийско  култово  средище  на  брега  на  М раморно  море,  от  времето  на  Късната  бронзова  епоха  и  началото  на  Ранножелязната,  където  има  пласт  идентичен  с  Троя  V II  б;  сетне  то  се  развива  като  култово  средище,  с  резиденциална  сграда,  през  VI-V  в.пр.  Х р.  (ErimÖzdogan A. 2005, 21-22).  Като  такова то  е  създадено  и  владяно  от тракийски  царе  и 

153 

глава.  ЦАРЕТЕ И ПОЛИСИТЕ - КРАЯ НА VI И V В.ПР.ХР.  династи.  П ринадлежността  му  към  тракийската  общ ност  е  несъмнена.  Дали  това  не  е  отбелязаният  по-горе  от  К сеноф онт тю рзис  на  Севт  (II)?  Властването  над  крайбрежните  крепости-резиденции  от  Одриската  династия  не  бива  да  изненадва.  Н ещ о  повече  -  писмените  извори  и  теренните  наблю дения  в  Ю гозападното  Ч ерноморие  -  и  специално  при  самия  град  Салмидесос  на  Странджанското  крайбрежие  -  сочат  недвусмислено  една  силна  тракийска  владетелска  и  култова,  мощ но  укрепена  резиденция  с  пристанищ а  (Porozhanov  K.  2005,  21-34).  Не  е  изключено  именно  тази  резиденция  да  се  свърже  с  Терес  I.  Още  повече  като  се  има  пред  вид,  че  за  да  слезе  на  юг  към  Делта,  М рам орно  и  Тракийско  море,  този  владетел  не  може  да  си  позволи  да  остави  тила  си  несигурен.  П р и  това,  по  крайбрежието  на  Салмидесос  елински  полиси  няма.  Очевидно  Ю гозападното  Ч ерном орско  крайбрежие  на  Делта,  от  нос  Тиниада  (дн.  И неада)  до  Ф инеон-Ф инополис  (дн.  Гарибче)  при  входа  на  Боспора/Босфора,  вклю чително,  е  държ ано  именно  от  тези  резиденции  на  одрисите  (или  преди  това  на  тините).  М ного  е  логично,  че  след  установяване  на  базите  си  на  Черно  море  (чрез  Салмидесос  и  Ф инеон-Ф инополис)  и  М рам орно  море  (чрез  резиденциите,  в  които  виждаме  потомъка  му  Севт  II),  със  заемането  или  по-скоро  връщ ането  на  царската  резиденция  Дорискос  при  делтата  на  река  Х еброс  (М арица),  през  или  веднага  след  465-463  г.,  Терес  I  стъпва  трайно  и  на  крайбрежието  на  Тракийско  море.  Така  се  очертава,  че  походите  на  Одрисеца  на  юг  и  ю гоизток  са  през  периода  от  496  до,  а  вероятно  и  след,  465-463  г.пр.Хр.,  но  преди  454/453  г.пр.Хр.  От  454/453  г.  нататък,  през  останалата  част  на V  и  през  по-голямата  част  на  IV  в.пр.Хр.,  ще  наблюдаваме  конф ликт  на  интересите  на  очертаващ ите  се  две  големи  сили  за  Ю ж н а  и  Ю гоизточна  Тракия.  Едната  сила  е  Атина,  с  нейния  съюз,  а  другата  -  надигналото  се  тракийско  Одриско  царство.  И  двете  -  ставащ и  империи.  П ървият  Атински  морски  съю з  е  основан  от  Атина  с  антиперсийска  насоченост  през  478  г.пр.Хр.,  със  седалище  и  хранителница  на  касата  остров  Делос,  поради  което  е  добре  известен  като  Делоски  съюз/симахия  П рез  454  г.пр.Хр.  полисът-основател  премества  касата  от  Делос  при  себе  си,  в  Атина,  и  започва  да  води  политика  на  диктат  спрямо  съюзните  полиси.  Тази  и  други  мерки  довеждат  до  радикална  пром яна  в  същ ността  на  П ървия  Атински  морски  съюз,  който  от  съюз/симахия  постепенно  се  превръщ а  в  империя/'архе.  П оради  това  от  същ ата  454  г.  Атина  започва  да  получава  данъците  -  в  пари,  а  не  в  натура  както  е  дотогава  -  от  петте  данъчни  окръга,  на  които  ще  бъде  разделен  довчераш ния  съю з.  Те  са  Й онийски,  К арийски,  Островен,  Х елеспонтийски  и  Тракийски.  Тук,  интерес  представляват  последните  два  окръга.  И нтересите  на  Атина  са  прости  и  ясни.  Открила  новото  Елдорадо  -  Тракия,  тя  иска  да  си  осигури  безпроблемен  внос,  основно  на  жито,  за  изхранване  на  многобройното  си  население.  П оради  това,  на  стратегически  важните  места  и  райони,  тя  ще  гради  и  подкрепя  свои  апойкии  или  ще  поддържа  чужди  такива,  с  цел  контрол  над  внос/износа,  тоест  на  търговията.  Такива  са  устията  на  реките  и  големите  полуострови  като  Тракийският  херсонес  и  Халкидическият  полуостров.  И нтересите  на  Одриското  царство  същ о  са  прости  и  ясни.  Д инастията  на  одрисите,  веднъж  наложила  се  над  сънародниците  си,  както  и  над  други  тракийски  етноси,  например  апсинтите  и  тините,  със  сила  или  с  дипломация,  ще  търси  начини  да  владее  и  морските  крайбрежия,  заради  пазарната 

154 

Калин Порожанов. ОДРИСКОТО ЦАРСТВО, ПОЛИСИТЕ... И АТИНА 

иконом ика  на  елинските  полиси  по  тях  и  заради  ползите,  които  тя  носи  на  одриските  царе.  В  този  контекст,  резултатите  от  тези  походи  и  действия  могат  да  се  свържат  с  някои  от  данните  в  Атинските  трибутни  листи  (ATL,  I),  започващ и  от  454/453  г.пр.Хр.  насетне  до  404/403  г.пр.Хр.,  данни,  които  -  отнесени  към  Одриската  политическа  история  -  дават  интересни  резултати.  Тъй  като  Х ерсонес  е  владение  на  А тина  още  от  V I  в.пр.Хр.,  и  то  чрез  споразумение,  сключено  през  516-514  г.,  с  предш ественика  на  Терес  I  тракийския  цар  Олор,  полисите-членове  на  Атинската  архе,  които  се  намират  на  него,  се  изклю чват  от  списъка  с  им ена  на  полиси,  който  може  да  бъде  свързан  с  Одриското  царство.  Тъй  като  полисите  на  запад  от  река  Н естос  (М еста)  са  извън  пределите  на  царството  -  те  същ о  се  изключват  от  този  списък.  Така,  остава  да  се  проверят  данните  на  изследваните  във  взаимоотнош енията  си  с  Атина,  и  респективно,  с  висока  степен  на  вероятност  и  с  Одриското  царство  на  Терес  I,  между  454/453  и  450/449  г.пр.Хр.,  полиси  от  Северна  П ропонтида  и  от  Тракийско  море.  Ето  какво  сочи  статистиката,  за  общ ите  и  специф ични  данъчни  проявления  на  полисите  по  крайбрежията  на  Одриското  царство,  от  Х елеспонтийски  (гл.П,  §  1.8)  и  Тракийски  данъчен  окръг  (гл.П,  §  2.  10),  съответно:  Н ям а  запазени  данни  за  плащ ан  данък  към  Атина  от:  - Бизантион  -  454/453,  453/452,  451/450  г.  - С елимбрия  -  454/453,  453/452,  452/451  г.  - Д аунион  тейхос  -  454/453,  453/452,  451/450,  450/449  г.  - П ерин т -  454/453,  453/452,  451/450г.  - Д и дю м он  тейхос  -  452/451,  451/450,  450/449  г.  - Бизанте  -  454/453,  453/452,  452/451,  451/450,  450/449  г.  - Серейон  тейхос  -  454/453,  453/452,  452/451,  451/450,  450/449, 

=  3  г.  =  3  г.  =  4  г.  =  3  г.  =  3  г.  =  5  г.  =  5  г. 

Н ям а  запазени  данни  за  плащ ан  данък  към  Атина  от:  - Дейре  -  454/453,  453/452,  452/451,  451/450,  450/449  г.  =  5  г.  - Сале  -  454/453,  453/452,  452/451,  451/450,  450/449  г.  =  5  г.  - Зоне  -  454/453,  453/452,  452/451,  451/450,  450/449  г.  =  5  г.  - Д рю с  -  454/453,  453/452,  452/451,  451/450,  450/449  г.  =  5  г.  - Енос  -  451/450  г.  =  1  г.  - Самотраки -  454/453г.  =  1  г.  - Дикая  -  453/452  г.  =  1  г.  - А бдера  -  453/452,  452/451  г.  =  2  г.  О бобщ ени,  тези  данни  изглеждат  така.  С  липса  на данни  за плащ ане  пълни  5  години  са:  От  С еверното  Мраморноморие:  Бизанте  (ATL,  I,  246-247),  Серейон  тейхос  (ATL,  I,  398-399),  От  Тракийско  море:  Дейре  (ATL,  I  260-261),  Сале  (ATL,  I  394-395),  Зоне  (ATL,  I,  278-279),  Д рю с  (ATL,  I,  266-267).  С  частична  липса  на  данни  за  плащ ане  са:  От  С еверното  Мраморноморие:  Бизантион  -  3  г.  (ATL,  I,  248-249),  С елимбрия  -  3  г.  (ATL,  I,  400-401),  П еринт  -  3  г.  (ATL,  I,  374-375),  Даунион/Дамнион  тейхос  -  4  г.,  Д и дю м он  тейхос  -  3  г.  (ATL,  I,  262-263), 

155 

глава.  ЦАРЕТЕ И ПОЛИСИТЕ - КРАЯ НА  VI И V В.ПР.ХР.  От  Тракийско  море:  Енос  -  1  г.  (ATL,  I,  220-221),  Самотраки  -  1  г.  (ATL,  I,  394-395),  Дикая  -  1  г.  (ATL,  I,  264-265);  А бдера  -  2  г.  (ATL,  I  216-217).  П олис,  плащ ащ  необичайно  нисък  данък  е  от  Тракийско  море:  М аронея  -  1  талант  и  3000  драхм и  (ATL,  I,  338-339).  П рави  впечатление,  че  от  отчитаните  две,  все  ощ е  бъдещи,  данъчни  области,  съобразно  Атинските  трибутни  листи,  16  полиса  по  М рам орно  и  Тракийско  море,  до  река  Н естос  (М еста),  преди  Халкидическия  полуостров,  за  6  изобщ о  няма  данни  за  плащ ане,  9  плащ ат  частично,  а  1,  спрямо  големината  си,  плащ а  символично.  Н а  какво  може  да  се  дълж и  това?  Д али  някои  от  тези  констатации  не  трябва  да  се  свържат  с  действията  на  Терес  I  (или  на  негови  парадинасти)  и  да  са  резултат  от  тях?  454/453  г.пр.Хр.  е  година  на  превръщ ането  на  Атинския  съюз/симахия  в  империя/архе.  По  този  повод  Russell  M eiggs  (M eiggs  R.  1963,  1-14)  констатира,  че  в  първия  данъчен  лист  от  454/453  г.пр.Хр.  има  не  повече  от  140  имена  на  полиси,  от  които  се  събират  общо  около  350-400  таланта  данъци  в  Атина,  като  най-много  липсващ и  са  вноските  от  градовете  на  бъдещ ия  К арийски  данъчен  окръг,  по  Западното  крайбрежие  на  Анатолия.  Това  се  свързва  с  факта,  че  от  465/464  г.пр.Хр.  същ ото  крайбрежие  се  владее  от  персийския  цар  Артаксеркс  I  (464  -  424  г.пр.Хр.).  В  този  контекст,  издателите  на  Атинските  трибутни  листи  смятат,  че  неплащ анията  на  Дейре  например,  в  Североизточна  Егеида  към  Атина  в  следващите  пет  десетилетия,  се  дължат  на  властта  на  Одриската  държава,  така  както  е  в  някои  от  случаите  с  Енос,  Бизанте,  Тиродиза,  особено  при  Ситалк  и  Севт  I  (ATL  I,  480).  Защ о  това  да  не  се  отнася  и  за  други  градове  от  този  списък  и  спрямо  други  по-ранни  одриски  владетели?  М акар  че  няма  преки  данни  за  налаган  от  Терес  данък  над  елински  полиси,  не  са  ли  тези  сведения  -  косвени  такива?  По  този  повод  не  може  да  не  се  обърне  внимание  на  две  важни  дати  и  на  периода,  заключен  между  тях  -  454  и  449  г.пр.Хр.  П ървата  -  454  г.пр.Хр.  е  годината,  в  която,  с  преместването  на  съю зната  каса  от  остров  Делос  в  Атина,  се  поставя  началото  на  преобразуването  на  Атинския  съюз-симахия  в  Атинска  империя-архе.  Втората  -  449  г.пр.Хр.  -  ознаменува  края  на  Гръцко-персийските  войни.  И  тъй  като  Атина  оглавява  и  изнася  на  гърба  си  основната  тежест  от  борбата  на  Елада  срещу  П ерсия,  то  именно  от  тази  година  насетне  Атина  на  П ерикъл  особено  ярко  започва  да  проявява  не  само  високо  самочувствие  на  лидер  в  елинските  дела,  но  и  претенции  за  безразделна  имперска  власт  над  останалите  членове  на  съюза.  Петте  години  между  двете  дати  съвпадат  с  последните  пет  години  от  царуването  на  одриския  владетел  Терес  I,  чиято  политика  от  496  г.,  през  465-463  г.пр.Хр.  насетне,  до  предполаганата  година  на  смъртта  му  448  г.пр.Хр.,  както  стана  ясно  по-горе,  е  политика  за  владеене  на  крайбрежия  в  Европейския  Ю гоизток.  М ного  вероятно  е  някои  от  неплащ ащ ите  по-малки  полиси,  през  този  период,  да  са  били  оставени  от  Атина  под  властта  на  траките  одриси.  Трябва  да  се  държ и  сметка  и  за  още  нещ о.  Това  са  последните  пет  години  на  Гръцко-персийските  войни,  когато  вниманието  на  Атина  остава  основно  ангажирано  в  успеш ното  им  приклю чване.  Ето  защ о,  е  логично  да  се  мисли,  че  с  оглед  крайната  победа  над  П ерсия,  тогава  Атина  се  съобразява  с  реалностите  от  север,  наложени  в  Европейския  Ю гоизток  от  Одриското  царство  на Терес  I. 

156 

Калин Порожанов. ОДРИСКОТО ЦАРСТВО, ПОЛИСИТЕ... И АТИНА  Така,  след  първия  договор,  склю чен  между  Атина  и  тракийския  цар  Олор  от  516-514  г.пр.Хр.,  за  подялба  на  сферите  на  влияние  и  специално  за  властване  на  Атина  над  Тракийския  херсонес,  е  напълно  допустимо,  около  или  през  454/453  г.пр.Хр.,  тя  да  е  подновила  стария  или  да  е  склю чила  нов  договор  с  Одриското  царство  -  в  случая  с  излезлия  отдавна  на  М раморно  и  Тракийско  море  Терес  I.  Такъв  договор,  най-вероятно,  е  за  подялба  на  сферите  на  влияние  с  цар  Терес  I  и  съответно  за  получаване  от  него  на  част  от  приходите  от  влизащ и  в  Архета  полиси,  по  крайбрежията  на  Тракийско  море  и  П ропонтида.  П р и  това  положение,  ще  се  окаже,  че  най-вероятно,  полисите  от  листите  с  липса  на  данни  за  плащ ане,  а  може  да  се  окаже  и  с  частично  запазени  данни  за  плащ ане  на  трибута  към  Атина,  са  крайния  резултат  от  военно-политическите  действия  на  цар  Терес  I,  спрямо  Атина  и  нейните  съюзници-поданици.  Съгласно  изводите  от  анализа  на  данните  в  Атинските  трибутни  листи,  за  7-те  полиса  от  бъдещ ия  Х елеспонтийски  данъчен  окръг,  съобразно  вероятни  плащ ания  към  одриските  царе,  те  са разделени  в  3  групи  (ra.IV ,  §  1):  I  група:  Бизантион,  Селимбрия и П еринт.  II група:  Даунион/Дамнион  тейхос  и  Д идю м он  тейхос.  III група:  Бизанте  и  Серейон  тейхос  Същ ото  е  сторено  в  изводите  за  9-те  полиса  от  бъдещ ия  Тракийски  данъчен  окръг;  трите  групи  са  (ni.IV ,  §  2):  I  група:  Енос,  Самотраки,  Абдера,  II група:  М аронея,  Дикая  III група:  Дейре,  Сале,  Зоне  и  Д рю с  Онова,  което  може  да  бъде  извлечено  от  тези  изводи  за  данъчните  проявления  към  Атина  и  за  вероятни  данъчни  отнош ения,  за  времето  на  Терес  I,  в  случая  5-те  години,  смятано  от  454/453  до  450/449  г.пр.Хр.,  включително,  е  следното.  П р и  градовете  от  двете  трети  групи  няма  запазени  данни  за  плащ ане  към  Атина  от:  Бизанте  и  Серейон  тейхос  на  М раморно  море  и  от  Дейре,  Сале,  Зоне  и  Д рю с  на  Тракийско  море.  Н еплащ анията  на  тези  6  града-емпориони  продължават  през  цялото  50-летие  на  отчитане  в  Атинските  трибутни  листи.  П оради  отсъствие  на  други  известни  причини  за  тези  неплащ ания,  въз  основа  на  оскъдните  данни  за  плащ ания  към  Атина,  може  да  се  допусне,  че  тези  градове  вероятно  плащ ат  на  О дриския  царски  двор,  наченато  при  Терес  I,  следните  приблизителни  суми  (ra.IV  §  4)  на  година:  Бизанте  -  2  таланта,  Серейон  тейхос  -  1000  драхм и  или  2  таланта;  Дейре  -  1  или  2  таланта,  Сале  -  1  или  2  таланта,  Зоне  -  2  таланта,  Д рю с  -  1  талант.  Това  би  било  общ о  от  7  до  11  таланта  приход  на  година  в  одриската  хазна.  П р и  градовете  от  двете  втори  групи  има  специфики.  Даунион/Дамнион  тейхос  и  Д и дю м он  тейхос  от  П ропонтида  плащ ат  на  Атина  символичните  1000  драхми,  съответно  първият  -  през  452/451  г.,  а  вторият  -  през  454/453  и  453/452  г.  За  останали  4  и  съответно  3  години,  от  времето  на  Терес  I,  ням а  запазени  данни  за  плащ ания  към  Атина  от  тези  градове-крепости.  П оради  липса  на други  фактори  за  този  нисък  данък,  може  да  се  предположи,  че  те  вероятно  плащ ат  по  1000  драхм и  на  година  на  О дриския  царски  двор.  Това  би  дало  по  2000  драхми  на  година. 

157 

глава.  ЦАРЕТЕ И ПОЛИСИТЕ - КРАЯ НА  VI И V В.ПР.ХР.  М аронея  и  Дикая  от  Тракийско  море,  плащ ат  символични  вноски  в  касата  на  Архета,  които  са  абсолю тно  несъразмерни  с  тяхната  големина  и  богатство.  За  М аронея  тя  е  с  размер  1  талант  и  3000  драхми,  а  за  Дикая  -  3000  драхми,  тоест  половин  талант.  Това  е  основание  да  се  предположи,  че  е  напълно  възможно,  при  липса  на  други  исторически  причини  за  ниския  дънък,  по  същ ото  време,  такива  вноски  да  са  правени  и  в  хазната  на  Одриския  царски  двор.  Което  би  дало  общо  по  2  таланта  на  година.  П р и  градовете  от  двете  първи  групи  има  видимо  открояване  и  по-сериозни  проблем и  спрямо  останалите  групи  полиси.  О т  М рам орн о  море.  За  Бизантион  ням а  запазени  данни  градът  да  плащ а  на  Атина  през  454/453,  453/452  и  451/450  г.  П ри  плащ анията,  през  останалите  години,  размерът  на  вноските  е  по  15  таланта.  Д али  през  посочените  години  Терес  I  е  успявал  да  взима  данък,  с  такъв  или  друг  размер  от  този  голям  елински  полис,  е  трудно  да  се  отговори,  защ ото  точно  колкото  е  възможно  това  да  се  е  случвало,  точно  толкова  е  и  недоказуемо  поради  липсата  дори  и  на  косвени  данни.  П одобно  е  положението  и  със  Селимбрия.  Н я м а  съхранени  данни  градът  да  плащ а  на  А тина  през  454/453,  453/452  и  452/451  г.  Но  запазените  данни  сочат  годиш на  вноска  в  Архета  от  6  таланта.  Съвпадението  с  Бизантион,  на  първите  две  години  на  липса  на  данни  за  плащ ане,  може  да  се  дълж и  на  Тересовата  политика,  но  може  и  да  е  поради  липса  на  запазени  фрагменти,  в  които  двата  съседни  града  са  едни  до  друг.  Такова  е  положението  и  с  П еринт.  Н я м а  запазени  данни  градът  да  плащ а  на  Атина  през  454/453,  453/452  и  451/450  г.  Но  изплащ аната  вноска  в  запазените  фрагменти  е  с  величина  10  таланта.  Тук  съвпадението  с  Бизантион,  при  липса  на  данни  за  плащ ания,  е  пълно,  а  със  Селимбрия  -  е  за  първите  две  години.  Д али  Терес  I  се  е  наложил  успеш но  тук  или  не,  остава  неясно  и  несигурно.  Вероятно  липсата  на  данни  се  дълж и  по-скоро  на  липсата  на  фрагменти  за  тези  съседни  градове.  От  Тракийско  море.  За  Енос  няма  запазени  данни  за  плащ ане  към  Атина  само  за  451/450  г.  П рез  останалите  години  градът  плащ а  по  12  таланта.  И  тук  положението  е  като  при  горепредставените  големи  градове.  П о-вероятно  е,  в  случая  липсата  на  данни  да  се  дълж и  на  липсата  на  съответния  фрагмент.  Така  стои  въпросът  и  за  Самотраки.  Н я м а  сигурни  данни  за  плащане  само  за  453/452  г.  П рез  останалите  години  полисът  плащ а  по  6  таланта  годиш на  вноска.  И  тук  е  по-вероятно  липсата  на  данни  да  се  дълж и  на  липсата  на  съответния  фрагмент,  а  не  на  Тересовата  политика.  П о  подобен  начин  се  представя  и  Абдера.  П р и  този  полис  липсват  данни  за  платен  данък  за  годините  453/452  и  452/451  г.  Но  през  останалите  години  градът  плащ а  по  12  или  15  таланта.  Н я м а  основания  да  се  мисли,  че  това  се  дълж и  на  Терес  I.  П о-скоро  -  е  резултат  от  липса  на  съответните  фрагменти. 

158 

Калин Порожанов. ОДРИСКОТО ЦАРСТВО, ПОЛИСИТЕ... И АТИНА  Очевидно  е,  че  по-малките  градове,  с  по-голяма  доза  вероятност,  може  да  са  поставени  в  зависимост  от  Терес  I.  Това  са  градовете  от  двете  трети  групи.  С  по-малка  сигурност  това  може  да  се  твърди  за  двете  втори  групи.  А  съвсем  несигурно  е  за  двете  първи  групи.  Това  дава  основания  да  се  мисли,  че  е  възможно  статуквото  на  тези  помалки  полиси,  неслучайно  наричани  крепости  и/или  емпориони  от  античните  автори,  като  неплащ ащ и  фороса  си  към  Атина,  да  е  определено  още  при  цар  Терес  I  и  да  се  предположи,  че  той  ги  облага  с  данъци  и/или  ги  ползва  като  тържищ а.  Така,  може  да  се  допусне,  че  цар  Терес  I  властва  над  Бизанте  и  Серейон  тейхос  в  П ропонтида.  П р и  това,  Бизанте,  независимо  че  е  полис,  се  възприема  в  изворите  като  трайна  одриска  резиденция.  С  предположения  контрол  над  тези  градове,  изглежда  цар  Терес  I  трайно  се  настанява  на  крайбрежието  на  Х иерон  орос/Свещената  планина  на  траките  Ганиада,  където  е  царската  резиденция  Ганос,  в  средната  част  на  Северното  М раморноморие.  Бизанте  и  Серейон  тейхос  са,  съответно  от  северната  и  от  ю ж ната  страна  на  Ганос.  Точно  такова  твърдение  важи  и  за  Дейре,  Сале,  Зоне  и  Д рю с  на  Тракийско  море.  Те  се  намират  недалеко  от  приморските  царски  крепости-резиденции  на  траките  Дорискос,  Серион  тейхос  и  И смарос,  и  причината  тези  полиси  да  не  плащ ат  на  Атина,  най-вероятно,  е  именно  това  им  местоположение.  Н ещ о  повече,  съгласно  археологическите  данни,  Зоне,  с  голяма  степен  на  сигурност,  се  възприема  като  резиденция-представителство  на  тракийските  владетели.  По-големите  полиси-данъкоплатци  като  Бизантион,  Селимбрия,  П еринт,  Енос,  Самотраки  и  Абдера,  на  този  етап  както  изглежда,  несъмнено  остават  под  сериозен  атински  контрол.  Така,  в  крайна  сметка  може  да  се  предположи,  че  чрез  своите  резиденции,  цар  Терес  I  успява  да  постигне  контрол,  което  означава  най-вероятно  и  да  облага  с  данъци,  в  следствие  на  предположен  договор  с  Атина,  от  около  454/453  г.пр.Хр.,  следните  6  града:  Бизанте  и  Серейон  тейхос,  от  Северното  М раморноморие  при  Х и ерон  орос/Ганиада  -  С вещ ената  планина  на  траките;  и  Дейре,  Сале,  Зоне  и  Дрю с,  от  североизтока  на  Тракийско  море.  О бщ ата  годиш на  сума  н а  вероятно  взетите  данъци  изглежда  7 - 1 1  таланта.  Това  е  възможно,  но  не  е  достатъчно  сигурно  и  за  още  4  полиса.  Те  са  Даунион/Дамнион  тейхос  и  Д идю м он  тейхос  от  М рам орно  море  и  М аронея  и  Дикая  от  Тракийско  море.  Вероятният  годиш ен  данък,  взиман  от  тях,  е  около  2  таланта  и  2000  драхми.  Общо,  с  тези  вероятни  добавки,  данъкът,  влизащ  в  хазната  на  одрисите  от  елинските  полиси,  би  стигнал  9-13  таланта  и  2000  драхми. 

159 

глава.  ЦАРЕТЕ И ПОЛИСИТЕ - КРАЯ НА  VI И V В.ПР.ХР. 

§  3.  Ц АР  С П А Р А Д О К  (448/447  -  445/444  г.пр.Хр.)   Спарадок  е  отбелязан  от  Тукидид  (II,  101,  5;  IV,101,5)  като  брат  на  цар  Ситалк  (444  -  424  г.пр.Хр.)  и  бащ а  на  цар  Севт  I  (424  -  405/404  г.пр.Хр.).  По  логиката  на  наследяването  е  очевидно,  че  той  е  един  от  синовете  (вероятно  найголемият  син)  на  одриския  цар  Терес  I  ( к р ^ Г н а ч ^  в.пр.Хр.  -  448  г.пр.Хр.).  Н еговото  царуване,  съобразно  датировката  на  монетите  му,  се  поставя  около  средата  на  V  в.пр.Хр.,  след  Терес  и  преди  Ситалк,  като  се  датира  между  годините  448/447  и  445/444  г.пр.Хр.  (Ф ол  Ал.  1972,  140-141).  С ъщ ествува  и друга хипотеза  за  неговото  царуване,  според  която  началото  му  се  поставя  в  465/464,  а  краят  -  в  445/444  г.пр.Хр.  (Тачева  М .  2006,  52-53;  П опов  Д.  2009,  84).  Н апоследък  се  приема,  че  от  465/464  г.  Спарадок  най-вероятно  е  парадинаст  на  бащ а  си  цар  Терес  I,  а  след  неговата  смърт,  заема  одриския  престол  от  448/447  г.  П рез  447  г.,  поради  изклю чителната  важност  на  П олуострова  за  Атина  (M eiggs  R.  1972,  159-160),  П ерикъл  изпращ а  1000  клерухи  на  Тракийския  херсонес,  които  преграждат  ш ийката  на  полуострова  със  стена  (Plutarch.  Per.  19,  1).  Очевидно  е,  че  Херсонес  е  защ итаван  от  реална  опасност  от  север.  А  до  това  време  тази  опасност  несъмнено  вече  е  агресивното  Одриско  царство  на  цар  Терес  I,  с  пряк  наследник  и  приемник  на  политиката  му  цар  Спарадок.  Тъй  като  найвероятната  година  на  възцаряването  на  Спарадок  е  около  448  г.пр.Хр.,  изглежда  че  действията  на  П ерикъл  са  много  бърза  реакция,  спрямо  него.  М онетите  на  цар  Спарадок  се  идентифицират  като  негови  чрез  изписването  на  името  му  в  различни  варианти  и  съкращ ения.  Те  са  сребърни  тетрадрахми,  драхми  и  диоболи  -  общ о  над  40  на  брой.  Този  извор  за  политическата  история  е  важен  с  няколко  безспорни  наблю дения,  направени  в  българската  историография  (Ю рукова  Й.  1992,  37-42;  Тачева  М .  2006,  48-54).  П ървото  е,  че  монетите  на  Спарадок  представляват  самостоятелен  дял  в  развитието  на  тракийското  монетосечене.  Второто  е,  че  този  самостоятелен  дял  на  сребърното  монетосечене  на  Спародок  свързва  монетите  на  одриския  владетел  с  паричните  знаци  на  тракийските  етноси  от  първата  половина  на  V  в.пр.н.,  изработени  от  същ ия  благороден  метал  -  прочутото  трако-македонско  сребро.  Третото  е,  че  този  самостоятелен  дял  на  сребърното  монетосечене  на  Спарадок  свързва  изработването  на  Спарадоковите  монети  с  дейността  на  монетния  двор  на  полиса  Олинт  на  Халкидическия  полуостров,  което  е  традиционното  мнение;  или  на  монетарницата  в  Енеа  ходой/Деветте  пътя,  над  устието  на  река  С тримон  (дн.  Струма),  преди  тя  да  стане  атинска  апойкия  (Тачева  М . 2006, 52).  В  допълнение  тук  ще  си  позволя  да  цитирам  още  едно  мнение  на  М аргарита  Тачева  с  интересна  прогноза  по  този  въпрос.  То  казва,  че  в  културноисторически  план  представляват  важен  проблем  паралелите,  които  Спарадоковите  емисии  имат  чрез  конника  с  бизалтските  емисии,  от  които  е  зает  всъщ ност  и 

160 

Калин Порожанов. ОДРИСКОТО ЦАРСТВО, ПОЛИСИТЕ... И АТИНА  Александровият  конник,  както  и  в  деронските  -  след  465  г.,  които  имат  като  допълнителен  знак  орел  със  змия  или  друга  плячка  в  клюна;  като  тези  факти  би  трябвало  да  насочат  проучването  на  Спарадоковите  монети  по-скоро  към  собствени  тракийски  културно-исторически  паралели,  а  не  толкова  към  македонски  или  олинтски  прототипове,  защ ото  съществуването  на  олинтска  монетарница  преди  432  г.пр.Хр.  е  твърде  оспорвано  (Тачева  М.  1990,  63).  Четвъртото,  свързано  с  третото  се  отнася  за  теглата  на  Спарадоковите  монети.  Те  отговарят  на  еталоните  на  две  системи  от  източен  произход  -  тракомакедонската  и  хиоската.  Х иоската  система  е  възприета  от  най-оживените  търговски  центрове  като  Абдера,  Тасос,  М аронея,  Енос,  Бизантион  и  др.  Смята  се,  че  тези  факти  откъсват  Спарадоковото  сечене  на  монети  от  евбейско-атинските  еталони  и  се  възприемат  като  израз  на  икономико-политически  взаимоотнош ения  между  одриския  владетел  и  Атина,  а  със  своите  номинали  Спарадоковите  монети  естествено  се  включват  в  съвременния  им  циркулационен  оборот.  П етото  е,  че  за  разлика  от  македонския  владетел  П ердика,  който  сече  само  анепиграфни  тетроболи,  то  Спарадок  има  монети  в  три  номинала  и  върху  тях,  освен  името  му,  е  представен  и  самият  той  -  владетелят  на  кон.  Това  е  несъмнен  израз  на  самочувствието  на  одриския  владетел  и  на  значението,  което  той  им а  в  доминирането  на  Европейския  Ю гоизток.  П рез  2000  г.,  на  Деветия  международен  конгрес  по  тракология  в  С оф ияЯмбол,  бяха  изнесени  данни  от  колегата  Selene  Psoma,  поднасящ и  по-различна  интерпретация  от  горепредставената  (Psoma,  S.  2002,  vol.  II,  513-522).  Ч рез  нов  прочит  на  легендата,  типа,  теглото  и  разпространението  на  монетните  емисии  на  Спарадок  тя  се  заклю чава  в  следното:  първо  -  еталонът  им  е  по  атическата  монетна  система  и  е  най-близък  до  монетите  на  Енос  при  устието  на  река  Хеброс  (М арица),  които  са  близки  до  персийската  система;  поради  това  монетосеченето  на  Спарадок  трябва  да  се  отдели  от  монетосеченето  на  Олинт  и  Халкидика;  второ  -  както  изборът  на  еталон,  така  и  разпространението  на  дребните  монети  на  Спарадок  недвусмислено  сочат,  че  този  династ  е  бил  трайно  в  контакт  с  Енос  и  района  около  него;  тя  дори  предполага,  че  именно  около  Енос  трябва  да  се  търси  княжество  на  този  владетел;  трето  -  одрисите  са  изпреварени  от  македоните  (Александър  I  Ф илелин  от  499/498  или  498/497  до  455/454  или  451/450  г.пр.Хр.),  в  дом инацията  си  над  богатия  и  невралгичен  район  на  Халкидика,  на  изток  до  устието  на  Струма.  четвърто  -  тъй  като  одриските  владетели  са  били  много  богати  и  не  са  страдали  от  липса  на  скъпоценни  метали,  както  сочат  находките  от  разкопаните  подмогилни  съоръжения  и  погребения  на  аристократи  в  Тракия,  те  не  са  имали  нужда  да  използват  ателиетата  на  гръцките  градове  по  крайбрежията,  а  сами  са  секли  своите  монети,  понеже  това  производство  е  изключително  елементарно.  Това  със  собственото  сечене  на  монети  от  траките,  е  много  логична  и  приемлива  хипотеза,  в  контекста  на  безспорния  факт,  че  при  двора  на  одриските  владетели  несъмнено  винаги  е  имало  изклю чителни  майстори-занаятчии,  владеещ и  най-високотехнологична  за  времето  си  обработка  на  металите  и  съвърш ена  направа  на  метални  изделия  със  и  без  изображения  и  надписи. 

161 

глава.  ЦАРЕТЕ И ПОЛИСИТЕ - КРАЯ НА VI И V В.ПР.ХР.  Точно  такава  като  последната  хипотеза  е  изказана  (Тачева  М .  2003,  144)  по  повод  на  част  от  монетосеченето  и  на  одриския  цар  Медок/Амадок  I  (405/404  387/386  г.пр.Хр.),  но  тя  може  да  се  окаже  валидна  и  за  всички  останали  тракийски  владетели,  секли  свои  монети.  пето  -  Спарадоковото  монетосечене  се  датира  около  средата  на  V  в.пр.Хр.  Всъщ ност,  последните  цитирани  дан н и  и  интерпретации  потвърждават  изказаната  още  от  М ладен  Тонев  (Тонев  М л.  1942,  190)  и  потвърдена  от  Александър  Ф ол  (Фол  Ал.  1972,  142)  теза,  че  теглото  на  Спарадоковите  тетрадрахми  е  реш аващ о,  когато  се  определя  сферата  на  неговия  политически  натиск  на  юг  и  югоизток;  че  то  посочва  по-точно  района,  където  са  се  намирали  монетните  дворове;  при  което  военно-политическата  тежест  на  одрисите  при  Спарадок  трябва  да  се  търси  там,  където  Терес  бил  положил  основите  й,  тоест  в  Ю гоизточна  Тракия  и  по  северозападния  бряг  на  П ропонтида.  Удивително  свързващите  се  събития  -  като  възцаряването  на  Спарадок,  издигането  на  преградна  стена  на  Тракийския  херсонес  от  П ерикъл,  редукции  в  плащ ането  или  символични  плащ ания,  както  и  липсата  на  данни  за  редовно  плащ ане,  на  полиси  от  Северна  П ропонтида  и  Тракийско  море  към  Атина,  през  тези  4  години,  за  които  става  дума  по-долу  -  наистина  могат  да  бъдат  обяснение  на  случващото  се  и  потвърждение  на  хипотезата  на  Александър  Ф ол  за  сключен  договор  между  одриския  цар  Спарадок  и  лидера  на  съюза-империя  Атина.  Той  основателно  допуска,  че  най-ранните  договорни  отнош ения  между  Атина  и  одрисите  се  отнасят  именно  около  447  г.,  тъй  като  не  е  възможно  да  се  смята,  че  плащ аният  от  елинските  полиси  на  траките  трибут  няма  да  бъде  регламентиран  по  дипломатически  път  (Ф ол  Ал.  1972,  143).  Сключването  на  договор  между  Одриското  царство,  развиващ ото  се  от  времето  на  Терес  I  насетне  като  империя  и  главата  на  Делоския  съюз-симахшг  Атина,  е  съвсем  в  логиката  на  нещата,  защото  от  454  г.  -  и  особено  след  449  г.пр.Хр.  (когато  е  обявен  краят  на  Гръцкоперсийските  войни)  -  Атина  започва  да  командва  по  имперски  съюза,  в  който  влизат  споменатите  полиси,  и  да  го  превръщ а  в  Атинска  империя-архе.  В  тази  ситуация,  през  тези  години,  Атина  е  заинтересувана  от  м ирни  договорености  с  другата  голяма  империя  в  Европейския  Ю гоизток  -  тази  на  одрисите,  вероятно  изразяващ и  се  в  отстъпване  на  цар  Спарадок  на  част  от  данъците,  предназначени  за  Атинската  хазна.  Съгласно  Атинските  трибутни  листи,  представящ и  събираемостта  на  данъците,  от  отделните  елински  полиси,  към  П ървия  Атински  морски  съюз,  от  454/453  до  404/403  г.пр.Хр.  (ATL,  I),  с  данни  за  редукции  в  плащ ането  или  плащ ащ и  символичен  трибут  и  с  липса  на  запазени  данни  за  плащ ан  данък  към  Атина  от  нейните  съюзници,  през  4-те  години  по  времето  на  цар  Спарадок,  от  448/447 до  445/444  г.пр.Хр.,  вкл.,  са следните  полиси  (от гл.П,  §  1.8;  §  2.10):  С еверно 

Мраморноморие 

Р едукции  на  плащ ания  данък  към  А тина  от:  -  Бизантион  -  през  448/447  г.,  от  15  на  10  таланта;  през  447/446  г.  плащ ане  с  неясен размер.  =  2  г.  Н ям а  запазени  данни  за  плащ ан  данък  към  Атина  от:  - Б изантион -  446/445  и  445/444  г.  =  2  г.  162 

Калин Порожанов. ОДРИСКОТО ЦАРСТВО, ПОЛИСИТЕ... И АТИНА  -  Селимбрия  -  446/445  г.  - П еринт  -  448/447,  447/446,  446/445  и  445/444  г.  - Бизанте  -  448/447,  447/446,  446/445  и  445/444  г.  -  Серейон  тейхос  -  448/447,  447/446,  446/445и  445/444  г. 

=  1  г.  =  4  г.  =  4  г.  =  4  г. 

Тракийско  море  Р едукции  на  плащ ания  данък  към  А тина  от:  - Енос  -  от  12  на  10  таланта,  през  446/445  и  445/444  г.  =  2  г.  - Дикая  -  от  3000  на  2000  драхм и  през  446/445  и  445/444  г.  =  2  г.  Н ям а  запазени  данни  за  плащ ан  данък  към  Атина  от:  - Дейре  -  448/447,  447/446,  446/445  и  445/444г.  =  4  г.  -  Сале  -  448/447,  447/446,  446/445  и  445/444  г.  =  4  г.  - З о н е -  448/447,  447/446,  446/445  и  445/444  г.  =  4  г.  - Д р ю с -  448/447,  447/446,  446/445  и  445/444  г.  =  4  г.  - А бдера -  446/445  г.  = 1 г.  Обобщ ението  показва  следното.  1.)  С  липса  на данни  за плащ ане  пълни  4  години:  С еверно  Мраморноморие:  П еринт  (ATL,  I,  374-375),  Бизанте  (ATL,  I,  246¬  247)  и  Серейон  тейхос  (ATL,  I,  398-399).  Тракийско  море:  Дейре  (ATL,  I,  260-261),  Сале  (ATL,  I  ,  394-395),  Зоне  (ATL,  I,  278-279),  Д рю с  (ATL,  I,  266-267).  2.)  С  редукции  в  плащ ането,  с  частична  липса  на  данни  за  плащ ане  и ли  плащ ащ и  символичен  трибут,  през  тези  4  години,  са:  С еверно  Мраморноморие:  Бизантион  (ATL,  I,  248-249)  -  2  г.  редукция  +  2  г.  ням а  данни;  Селимбрия  (ATL,  р.  400-401  )  -  1  г.  ням а  данни  +  3  г.  плащ ане;  Даунион/Дамнион  тейхос  (ATL,  I,  260-261)  -  4  г.  плащ а  символичните  1000  драхми;  Д и дю м он  тейхос  (ATL,  I,  262-263)  -  1  г.  няма  данни  +  3  г.  плащ а  символичните  1000  драхми.  Тракийско  море:  Енос  (ATL,  I,  220-221)  -  2  или  3  г.  редукция;  М аронея  (ATL,  I,  338-339)  -  4  г.  плащ а  символичните  1.5  таланта;  Дикая  (ATL,  I,  264-265)  2  г.  редукция  +  2  г.  плащ а  символичните  3000  драхм и  ;  А бдера  (ATL,  I,  216-217)  1  г.  няма данни  +  3  г.  плащ ане;  напълно  редовно  плащ а на Атина само  Самотраки.  П рави  впечатление,  че  от  тук  представените  7  полиса  по  М рам орно  море  и  8  в  Тракийско  море  -  за  7  града  ням а  данни  за  плащ ане  към  Атина,  а  за  8  града  данните  са,  че  имат  редукции  в  плащ ането,  че  имат  частична  липса  на  данни  за  плащ ане  или  плащ ат  символичен  данък  на  Атина.  Редукция  на данъците  се  забелязва  при  Бизантион,  при  Енос  и  при  Дикая.  П рез  448/447  г.  Бизантион  плащ а  на  Атина  5  таланта  по-малко  от  обичайните  15.  От  една  страна  това  е  годината,  в  която  Спарадок  сяда  на  трона,  а  от  друга  страна  447  г.  е  годината,  през  която,  най-вероятно,  е  сключен  договорът  за  разпределение  на  сферите  на  влияние  и  данъците  от  някои  полиси  между  О дриския  царски  двор  и  Атина.  П рез  447/446  г.  при  Бизантион  отново  се  забелязва  редукция,  която,  най-вероятно,  отново  е  5  таланта.  Така,  има  основания  да  се  предположи,  че  през  тези  две  години  е  възможно  разликата  от  5  таланта,  Бизантион  да  плащ а  на  одриската  хазна. 

163 

глава.  ЦАРЕТЕ И ПОЛИСИТЕ - КРАЯ НА  VI И V В.ПР.ХР.  Н алагането  на  цар  Спарадок  над  този  голям  елински  полис  може  да  става  от  неговите  най-близки  до  града  резиденции.  Н а  около  25  км,  на  север,  при  устието  на  Боспора/Босфора  и  П онта,  е  Ф инеон-Ф инополис.  В  западна  посока,  това  са  отстоящите  на  около  80  км  от  Бизантион,  одриски  резиденции  М окарсос  и  Беос/Беон,  а  на  100-на  км  на  северозапад  -  несъмнено  са  Салмидесос  и  Биза/Виза.  От  всичките  тези  5  резиденции,  а  вероятно  и  от  други  все  още  неизвестни  нам,  той  може  да  контролира  Тракийската  делта  и  околностите  на  Бизантион.  П рез  447/446  г.,  при  Енос,  им а  неяснота  в  общ ото  плащ ане  към  Атина.  П оради  това,  че  през  следващ ите  446/445  и  445/444  г.  при  този  полис  има  сигурна  редукция  от  2  таланта,  може  да  се  предположи,  че  и  през  трите  години  градът  Енос  плащ а  на  цар  Спарадок  по  2  таланта.  Обосновката  за  това  виждане  е  не  само  сключеният  договор  с  Атина,  но  и  наличието  на  резиденциите  или  княжеството  на  Спарадок,  при/около  Енос  (с  предгръцко  тракийско  име  П олтим брия).  Там,  на  десния  западен  бряг,  в  началото  на  делтата  на  река  Хеброс  (М арица)  се  намира  завладяната  или  възвърната  от  бащ а  му  цар  Терес  I  царска  крепост-резиденция  Дорискос,  а  по-на  запад  е  резиденцията  Серион  тейхос.  Не  много  далеко  в  хинтерланда  на  Дорискос,  на  североизток  от  крепостта  се  намира  още  една  одриска  резиденция  Кипсела,  а  още  по-на  север  са  Гейстой/Гейстос  и  Одрюса.  Н я м а  съмнение,  че  от  тези,  най-близки  до  Енос  резиденции,  цар  Спарадок  може  да  се  налага  над  този  полис.  П рез  446/445  и  445/444  г.,  при  Д икая,  се  наблю дава  последователна  редукция  от  1000  драхми,  които  през  тези  две  години  е  възможно  да  отиват  като  данък  в  хазната  на  цар  Спарадок.  Странно  остава  защ о  полиси  като  Дикая  и  М аронея  плащ ат  символични  данъци.  Д али  за  това  им а  причини,  които  не  са  свързани  само  с  Одриската  базилея  за  сега  остава  неясно.  Фактът,  обаче,  че  данъкът  на  Дикая  от  3000  драхм и  е  редуциран  на  2000,  през  посочените  две  години  при  царуването  на  Спарадок,  може  да  показва  вероятна  връзка  със  склю чения  между  А тина  и  О дриския  царски  двор  договор.  О бщ о,  от  Тракийско  море  и  Северното  М рам орном орие  през  тези  4  години,  липсват  данни  за  плащ ане  към  А тина  за  7  града.  Сравнено  с  положението,  в  това  отнош ение,  при  предш ественика  му  Терес,  се  очертава  следната  картина.  цар  Терес  I  цар  Спарадок  (от 454/453  до  450/449  г.пр.Хр.)  (448/447  -  445/444  г.пр.Хр.)  С  липса  на  данни  за  плащ ане:  От  С еверното  Мраморноморие:  Бизанте,  Серейон тейхос  П еринт,  Бизанте,  Серейон тейхос  От  Тракийско  море:  Дейре,  Сале,  Зоне,  Д рю с  Дейре,  Сале,  Зоне,  Д рю с.  П овтарящ ите  се  с  липса  на  данни  за  плащ ане  -  и  при  Терес  I,  и  при  Спарадок  -  градове  са  общо  6.  П р и  Спарадок  се  появява,  обаче,  и  П еринт.  Ако  за  по-малките  крепости  и  емпориони,  липсата  на  данни  за  платен  трибут  към  А тина  се  приема,  че  може  да  се  д ъ л ж и  на  Одриския  царски  двор,  който  още  от  времето  на  Терес  I,  може  би  получава  от  тях  около  10  таланта  годиш ен  доход,  то  интересно 

164 

Калин Порожанов. ОДРИСКОТО ЦАРСТВО, ПОЛИСИТЕ... И АТИНА 

е  да  се  види  как  стои  въпросът  за  липсата  на  данни  за  плащ ания  на  големия  полис  на П ропонтида П еринт.  От  тези  4  години,  с  липса  на  данни  за  плащане  от  П еринт  към  Атина,  само  446/445  г.  съвпада  с  липса  на  данни  със  съседните  на  изток  полиси  Даунион/Дамнион  тейхос,  Селимбрия  и  Бизантион.  В  останалите  3  години  тези  градове  изплащат  редуциран  или  пълен  данъка  си  към  Атина.  П ри  тази  констатация  може  да  се  предположи,  че  причината  за  липса  на  данни  за  плащане  от  П еринт  към  Атина  е  същата  като  при  намиращите  се  на  запад  Бизанте  и  Серейон  тейхос,  за  които  също  няма дани  за  плащане  към  Атина за  същите  4  години.  Което  ще  рече,  че  е  възможно,  това  да  е  един  от  резултатите  от  действия  на  Спарадок,  свързани  със  сключения  от  него  договор  с  Атина.  Налагането  му  над  този  полис  може  да  се  осъществи  от  одриските  царски  резиденции  Беос/Беон  и  М окарсос,  намиращи  се,  съответно  на  около  10  и  20  км,  северно  от  града.  Още  повече,  че  тези  4  години  напълно  съвпадат  с  царуването  на  този  одриски  владетел.  Н о,  при  липса  на  каквито  и  да  са  други  данни,  не  е  толкова  сигурно,  че  по  подобие  на  допусканото  плащане  към  царя  за  двата  големи  полиса  Бизантион  и  Енос,  сторено  въз  основа  на  редукциите,  Спарадок  може  да  е  получавал  някаква  сума  (10  таланта?)  от  големия  полис  Перинт.  Това  изглежда  така,  защото  в  предходния  (първи)  данъчен  период,  в  началото  на този  (втори)  данъчен  период,  в  следходния  (трети)  -,  но  и  в  следващите  данъчни  периоди,  полисът  плащ а  на  Атина,  сравнително  редовно  документирано  по  10  таланта.  Което  сочи,  че  е  възможно  липсата  на  данни  за  тези  4  години  да  се  дълж и  на  липсата  на  запазени  фрагменти  в  Листите.  Анализираните  данни  на  Атинските  трибутни  листи  позволяват  да  се  направят  следните  допустими  изводи  за  вероятни  данъци,  плащ ани  от  полисите  на  одриския  цар  Спарадок,  въз  основа  на  сключен  договор  между  него  и  Атина.  П оради  редукции  на  данъка,  плащ ан  на  Атина  от  отделните  полиси,  може  да  се  предположи,  че  при  липса  на  други  исторически  причини,  съответно  целите  суми  или  разликите  от  редукциите  през  тези  години  са  вземани  от  одриския  цар,  както  следва:  448/447  г.:  Бизантион  (5  т.).  Общ о  5  таланта.  447/446  г.:  Бизантион  (5?  т.)  +  Енос  (?  т.).  Общо  5?+?  таланта.  446/445  г.:  Енос  (2  т.)  +  Дикая  (1000  др.).  Общо  2  т.  и  1000  драхм и  445/444  г.:  Енос  (2  т.)  +  Дикая  (1000  др.).  Общо  2  т.  и  1000  драхми.  С  по-малка  вероятност,  през  същ ите  4  години,  може  да  е  взиман  данък,  с  размер  до  10?  таланта,  от  П еринт.  От  тези  данни  е  видно.  П ърво,  че  цар  Спарадок,  най-вероятно,  стъпва  реално  с  облагания  на  най-големите  и  стратегически  полиси  като  Бизантион  на  Тракийската  делта  (а  може  би  и  П еринт)  в  Североизточна  П ропонтида  и  Енос  при  устието  на  река  Хеброс  (М арица),  както  и  на  средноголемия  полис  Дикая  при  Абдера  на  Тракийско  море.  Това  са  три  възлови  стратегически  точки  от  пространството  на  Одриската  държава  на  М раморно  и  Тракийско  море.  Второ,  вероятната  събирана  сума  от  цар  Спарадок  само  от  тези  3  големи  полиса  е  поне  5  таланта,  с  вероятност  (плюс  П еринт)  и  за  15  таланта.  К омплексният  анализ  на  изворовите  данни  води  до  следния  работен  синтез.  Не  толкова  и  само  в  халкидическия  полис  Олинт,  а  преди  всичко  около  или  в  Енос,  при  делтата  на  река  Хеброс  (М арица),  а  защ о  не  и  в  монетарницата  на 

165 

глава.  ЦАРЕТЕ И ПОЛИСИТЕ - КРАЯ НА  VI И V В.ПР.ХР.  Енеа  ходой/Деветте  пътя,  селищ е  владяно  от  траките  над  устието  на  река  С тримон  (Струма)  -  както  предполага  М аргарита  Тачева,  се  секат  монети  за  хазната  на  одриския  владетел  Спарадок.  В  елинските  полиси  по  крайбрежията,  тези  монети  обслужват  пазара,  използван  и  от  Спарадок,  а  не  само  от  Атина.  Фактът,  че  това  сребърно  монетосечене  от  средата  (четиридесетте  години)  на  V  в.пр.Хр.  е  естествено  продължение  на  трако-македонското  сребърно  монетосечене,  в  югозападните  тракийски  земи,  от  първата  половина  на  V  в.пр.Хр.,  не  сочи  наличие  на  сериозна  претенция  за  политическа  и  икономическа  власт  на  одрисите  и  в  тези  предели  -  там  все  още  е  силен  едонският  династически  дом,  а  по-скоро  показва,  както  приемственост  с  по-старото  тракийско  монетосечене  от  Ю гозападна  Тракия,  така  и  равностойност  със  съседите  от  региона.  П ротиворечията  на  Спарадок  с  Атина,  оглавяващ а  съюза-империя,  ще  бъдат  за  данъците  и  пазарите  на  крайбрежните  полиси.  Тези  противоречия,  найвероятно  са  регулирани  с  основателно  предположения  склю чен  договор  между  двете  страни,  през  или  около  447  г.пр.Хр.  Така,  много  добре  се  очертава,  че  основният  натиск  на  одрисите  и  при  цар  Спарадок,  както  е  при  предш ественика  му  цар  Терес  I,  е  в  Тракийския  Ю гоизток,  представен  със  собствени  крепостирезиденции  на  Ч ерно,  М рам орно  и  Тракийско  море.  Резултатите  от  спазването/неспазването  на  предположения,  с  голяма  доза  сигурност,  договор  между  Атина  и  Спарадок,  от  около  447  г.пр.Хр.,  очертават  следната  най-вероятна  договореност,  която  не  само  затвърждава,  но  и  разш ирява  статуквото,  постигнато,  вероятно,  още  при  Терес  I.  От  предположения  договор  с  цар  Терес  I,  от  около  454/453  г.,  по  времето  на  наследилия  го  цар  Спарадок,  изглежда  са  оставени  отново  под  одриски  контрол,  неплащ ащ ите  6  на  брой  неголеми  полиси  -  крепости  и  емпориони  -  предимно  от  средната  северна  част  на  М рам орно  море  при  Х иерон  орос/Ганиада,  където  дом инират  одриските  крайбреж ни  и  недалечни  в  хинтерланда  резиденции,  и  от  източната  част  на  Тракийско  море,  където  дом инират  царските  крайбрежни  резиденции  И смарос,  Серион  тейхос,  Д орискос  и  недалечната  на  континента  Кипсела.  Тоест,  това  са  сигурните  крайбрежни  владения  на  Одриското  царство,  чрез  които  владетелят  Спарадок,  най-вероятно,  взима  паричен  данък  от  елинските  полиси,  както  на  П ропонтида  (Бизанте,  Серейон  тейхос),  така  също  и  на  Тракийско  море  (Дейре,  Сале,  Зоне,  Дрю с),  и  ги  ползва  като  свои  тържищ а.  О бщ ият  размер  на  годиш ния  данък  за  одрисите  от  тези  градове,  е  приблизително  около  10  таланта.  Освен  тях,  много  вероятно,  успеш но  са  облож ени  големите  полиси  на  М раморно  море:  Бизантион  -  2  години,  с  по  5  таланта,  по-малко  вероятно  П ерин т -  4  години  с  до  10  таланта;  на Тракийско  море:  Е н о с -  2  или  3  години,  с  по  2  таланта.  О блож ен  за  две  години,  с  по  1000  драхми,  изглежда  е  и  по-малкият  полис  Дикая  при  Абдера.  Общ о,  данъкът  вероятно  получаван  от  О дриския  царски  двор  нараства  на  17  (или  27?)  таланта  и  1000  драхми,  което  е  с  около  6-8  (16-18?)  таланта  повече  от  предположеното  за  Терес  I. 

166 

Калин Порожанов. ОДРИСКОТО ЦАРСТВО, ПОЛИСИТЕ... И АТИНА 

§ 4.  Ц А Р  С И ТАЛ К  (444/443  -  425/424  г.пр.Хр.)   Не  е  ясно  какво  е  станало  с  предш ественика  на  Ситалк,  Спарадок  (448  444  г.пр.Хр.).  И л и  е  починал  от  естествена  смърт  или  е  загинал  някъде  на  бойното  поле  в  югоизточните  предели  на  Одриската  държава,  затвърждаващ  след  Терес  като  основна  тази  военна  и  външ но-политическа  посока  на  действие  и  налагане  над  елински  полиси  по  морските  крайбрежия там.  П одобно  на  своя  бащ а  Терес  I  и  Ситалк  най-напред  предприема  действия  за  осигуряване  на  своя  североизточен  тил  (Hdt.  IV,  80,  1-5).  Н егова  сестра,  дъщ еря  на  Терес  I  е  женена,  като  одриска  принцеса  за  Ариапейт,  цар  на  скитите  отвъд  река  И строс  (Дунав).  Така  Терес,  чрез  дипломация,  осигурява  за  царството  си  спокойна  м ирна  граница  на  североизток.  Синът  на  Тересовата  дъщ еря  от  Ариапейт  и,  разбира  се,  племенник  на  Ситалк,  Октамасад,  след  като  става  цар  на  скитите,  предизвиква  напрежение  по  спокойната  още  от  Тересово  време  граница,  защ ото  иска  да  върне  при  себе  си  избягалия  при  одрисите  негов  брат  от  скитска  принцеса  Скил.  В  същ ото  време  при  Октамасад  се  нам ира  един  трети  син  на  Терес  I  и  естествено  брат  на  Ситалк.  Размяната  на  бегълците  разреш ава  въпроса  по  мирен  начин.  Ситалк  пощ адява  ж ивота  на  брат  си.  В ъзмож но  е  това  да  е  споменатият  по-късно  в Анабазиса  на  К сеноф онт  М есад,  но  съвсем  не  е  сигурно.  Със  и  след  утвърждаването  на  м ира  по  северната  си  граница  Ситалк  вклю чва  в  царството  си  като  васални,  етносните  държ ави  на  гетите  и  други  п омалки  тракийски  етноси,  обитаващ и  ю ж но  от  Дунава  по  към  Евксинския  понт  (Thuc.II,  96,1).  И м ен н о  като  такива  те  участват  с  него  в  похода  му  към  Халкидическия  полуостров  през  430/429  г.пр.Хр.  Тези  действия  имат  своето  място  веднага  след  установяването  му  на  власт  през  444/443  г.пр.Хр.  След  дипломатическото  осигуряване  на  тила  си  от  север/североизток,  Ситалк  предприема  походи  на  юг  за  да  затвърди  и  разш ири  постигнатото  от  бащ а  си  Терес  I  и  брат  си  Спарадок,  спрямо  елинските  градове  по  неговите  крайбрежия.  Съгласно  общите  и  специф ични  данъчни  проявления  на  полисите  от  Х елеспонтийски  (гл.П,  §  1.8)  и  Тракийски  данъчен  окръг  (гл.П,  §2.  10)  ето  как  изглежда  статистиката:  О тсъстващ и  от  целите възстановени  панели  са:  Бизанте  - 443/442,  442/441,  435/434,  433/432  4  г.  443/442,  442/441,  435/434,  433/432  Серейон  -  4  г.  Дейре  443/442,  435/434,  432/431,  430/329 = 4 г.  Енос  432/431, 430/329 = 3  г.  435/434,  Сале  432/431,  430/329 = 4 г.  443/442,  435/434,  Зоне  432/431,  430/329 = 4 г.  443/442,  435/434,  432/431,  430/329 = 4 г.  443/442,  435/434,  Д рю с  М аронея  Дикая  А бдера  -  -

432/431  443/442,  443/442 

=  1  г.  430/429 = 2 г.  =  1  г.  167 

глава. ЦАРЕТЕ И ПОЛИСИТЕ - КРАЯ НА VI И V В.ПР.ХР. 

Р едукции  на  плащ ания  данък  към  А тина  от:  - Бизантион -  с  неясен размер  през  444/443,  435/434  г.  =  2  г.  -  С елимбрия  -  от  6  на  5  таланта  през  443/442,  442/441,  441/440,  439/438  г.;  +  от  5  таланта  на  900  драхми  през  435/434,  433/432,  432/431  г.,  =  7 г.  -  П ери н т  -  от  10  таланта  на  1515  драхм и  или  друга  неясна  сума  на  нерегулярно  плащ ане  през  432/431  г.  =  1г.  -  Енос  -  от  12  на  10  таланта,  през  444/443,  443/442,  442/441,  441/440,  440/439  г.  =  7  г.  +  от  10  на 4  таланта през  436/435  г.  =  6 г.  -  С амотраки  -  от  6  на  4  таланта  през  440/439  г.  и  от  6  на  2  таланта,  през  430/429  г.  =  2  г.  - М аронея  -  от  10  на  3  таланта,  през  430/429  г.  =  1 г.  - А бдера  -  от  15  на  10  таланта,  през  432/431,  430/429  г.  и  429/428  г.  =  2  г.  Н ям а  запазени  данни  за  плащ ан  данък  към  Атина  от:  - Бизантион -  440/439,  439/438,  436/435,  434/433,  432/431  г.  = 5  г.  - С елимбрия  -  440/439,  436/435,  434/433,  429/428,  428/427,  422/421,  421/420  г.  = 7 г.  - Даунион/Дамнион  тейхос  -  444/443,  439/438,  436/435,  434/433,  429/428  г.  = 5 г.  - П ери н т -  440/439,  436/435,  434/433,  428/427  г.  =  4  г.  - Д и дю м о н  тейхос  -  444/443,  439/438,  436/435,  434/433,  429/428  г.  =  5  г.  -  Бизанте  -  444/443,  441/440,  440/439,  439/438,  436/435,  434/433,  432/431,  430/429,  429/428,  428/427  г.  =  10 г.  -  С ерейон  тейхос  -  444/443,  441/440,  440/439,  439/438,  436/435,  434/433,  432/431,  430/429,  429/428  г.  =  9 г.  - Дейре,  Сале,  Зоне  и  Д рю с  = за целия период.  - Енос  -  през  439/438,  434/433,  433/432,  429/428,  428/427  г.  =  5  г.  - С амотраки -  през  439/438,  428/427  г.  =  2  г.  - М аронея  -  440/439,  439/438  г.  =  2  г.  - Дикая  -  444/443,  441/440,  439/438,  436/435,  433/432,  429/428,  428/427  г.  = 7 г.  - А бдера  -  444/443,  441/440,  440/439,  439/438,  434/433,  428/427  г.  =  6  г.  М акар,  че  ням а  преки  дан н и  за  договор  между  Атина  и  новия  одриски  владетел  Ситалк,  то  може  да  се  предположи,  че  такъв  е  склю чен  след  интронизацията му,  защ ото  ощ е  през  първата година от неговото  царуване  444/443  г.пр.Хр.,  Бизантион  им а  редукция  на  данъка  към  Атина  с  неясен  размер,  а  Енос  от  12  на  10  таланта.  Освен  това,  няма  дан н и  за  платен  данък  на  Архета  от:  Даунион/Дамнион  тейхос,  Д и дю м о н  тейхос,  Бизанте,  С ерейон  тейхос,  Дейре,  Сале,  Зоне,  Д рю с,  Дикая и Абдера.  Редукциите  на  данъците  на  двата  полиса  (Бизантион  и  Енос)  към  Атина,  започнали  от  времето  на  цар  Спарадок,  показват  продълж аващ о  отслабване  в  отнош енията  с  нея,  което  най-вероятно  се  дълж и  на  новия  одриски  владетел,  който  изглежда  затвърждава,  наследените  от  Спарадок,  стратегически  излази  на  М рам орно  и  на  Тракийско  море.  П рави  впечатление,  че  освен  6-те  емпориона,  за  168 

Калин Порожанов. ОДРИСКОТО ЦАРСТВО, ПОЛИСИТЕ... И АТИНА  които  традиционно  липсват  данни,  поради  това,  че  са  в  орбитата  на  одриските  владетели,  тук  намират  място  и  полисите  А бдера  и  Дикая,  които  са  в  ю гозапада  на  Одриското  царство.  М акар,  че  тези  данни  не  са  категорични,  то  в  логиката  на  нещ ата  е,  че  след  предположеното  частично  налагане  на  новия  одриски  цар  над  стратегическия  Бизантион  при  устието  на  Боспора  (Босфора),  над  стратегическия  Енос,  при  устието  на  Х еброс  (М арица),  следва  налагане  и  над  стратегическия  полис  А бдера  при  устието  на  Н естос  (М еста)  и  съседния  -  Дикая.  П рез  втората  година  443/442  г.пр.Хр.  се  наблю дава  отсъствие  от  целия  панел  на  емпорионите  Бизанте,  Серейон  тейхос,  Дейре,  Сале,  Зоне,  Д рю с  и  полисите  Дикая  и  Абдера;  редукция  от  6  на  5  таланта  за  Селимбрия,  както  и  продълж аващ а  редукция  от  12  на  10  таланта  за  Енос.  Н еплащ ането  на  тези  градове,  през  тази  година,  е  сигурен  разрив  в  отнош енията  им  с  Атина.  За  6-те  емпориона  това  не  е  изненада,  защ ото  те  само  номинално  са  членове  на Архета,  а  реално  са  под  властта  на  Одриския  царски  двор.  Но  за  двата  полиса  не  е  така,  защ ото  ако  за  предходната  година  е  вероятно,  то  за  тази  година  налагането  на  Ситалк  над  А бдера  и  Дикая,  чрез  данъци  за  неговата  хазна,  изглежда  съвсем  правомерно.  Освен  това,  чрез  редукциите,  се  вижда  по-слабата  връзка  с  Атина,  за  сметка  на  предположеното  продължаващ о  царско  частичното  налагане  над  Енос  и  появата  на  такова  над  Селимбрия.  Това  ще  рече,  най-вероятно,  затвърждаване  на  позициите  на  Ситалк  на  М раморно  и  Тракийско  море.  Впрочем,  предположено,  с  най-висока  степен  на  вероятност,  плащ ане  към  Одриската  държ ава  от  Абдера,  и  то  на  стойност  15  таланта,  през  443/442  г.пр.Хр.,  е  съвсем  в  началото  на  Ситалковото  царуване.  Фактът,  извлечен  от  Атинските  трибутни  листи  не  е  за  подценяване,  защ ото  сочи  възможен  ранен  интерес  на  този  одриски  базилевс  към  Тракийския  Ю гозапад.  Този  интерес  може  свърже  и  с  казаното  от  Тукидид  за  жена-съпруга  на  Ситалк,  която  е  сестра  на  Н им ф одор,  син  на П итей  от А бдера  (Thuc.  II,  29,  1).  П рез  442/441  г.пр.Хр.  от  панела  отсъстват  Бизанте  и  Серейон  тейхос,  което  е  сигурен  признак  за  продължаващ о  неподчинение  на  тези  два  емпориона  на  Атина,  най-вероятно,  поради  властта,  наложена  от  О дриския  царски  двор.  Освен  това,  продължават  да  бъдат  с  редукция  от  6  на  5  таланта  Селимбрия  и  от  12  на  10  таланта  Енос.  Изглежда,  че  и  това  се  д ъ л ж и  на  трайното  частично  налагане  на  Ситалк  над  тези  два  полиса.  П рез  441/440  г.пр.Хр.  продължава  да  се  изпълнява  редукцията  от  6  на  5  таланта  за  Селимбрия  и  от  12  на  10  таланта  за  Енос,  което  означава  отслабено  влияние  на  А тина  и  респективно,  най-вероятно,  продължаващ о  частично  налагане  на  Ситалк  над  тези  два  големи  полиса.  С  липса  на  запазени  данни  за  платен  данък  се  оказват  отново  емпорионите  Бизанте,  Серейон  тейхос,  Дейре,  Сале,  Зоне,  Д рю с,  но  тук  намира  място  и  средноголемият  полис  Дикая.  П рез  440/439  г.  пр.Хр.  продължава  да  се  изпълнява  редукцията  от  12  на  10  таланта  за  Енос,  което  означава  продължаващ о  отслабено  влияние  на  Атина  и  респективно,  най-вероятно,  продължаващ о  частично  налагане  на  Ситалк  над  този  полис.  С  редукция  от  6  на  4  таланта  се  появява  Самотраки,  което  е  знак  за  отслабено  влияние  на  А тина  над  този  традиционен  неин  съюзник-поданик.  С  липса  на  запазени  данни  за  платен  данък  отново  се  оказват  станалите  одриски  елински  емпориони  Бизанте,  Серейон  тейхос,  Дейре,  Сале,  Зоне  и  Д рю с,  но  тук 

169 

глава.  ЦАРЕТЕ И ПОЛИСИТЕ - КРАЯ НА  VI И V В.ПР.ХР.  намират  място  и  големите  полиси  Бизантион,  Селимбрия,  П еринт  и  М аронея,  за  които  не  може  да  се  каже  дали  и  колко  са  платили  на  Атина  и/или  на  Ситалк.  Ако  неплащ ането  на  Самотраки  към  Атина  се  дълж и  на  одрисите,  то  найвероятно  е  те  да  облагат  с  данък  полиса  за  неговите  владения  на  срещ уположния  тракийски  бряг  на  континента  (Тонев,  М л.  1942,  187).  Но  Енос  и  М аронея  са  от  двете  страни  на  въпросната  Самотракийска  переа  -  Енос  от  изток,  М аронея  -  от  запад.  М ежду  тях  са  владетелските  резиденции  Дорискос,  Серион  тейхос  и  И смарос.  Този  факт  би  означавал,  че  е  вероятно  Одриският  царски  дом  по  времето  на  Ситалк  да  се  налага  още  по-активно  над  полисите  от  Тракийско  море,  включително  и  Самотраки.  Което  ще  рече,  че  освен  на  Атина,  те  вероятно  плащ ат  и  на  Ситалк.  П рез  439/438  г.пр.Хр.продължава  редукцията  на  Селимбрия  от  6  на  5  таланта,  което  е  признак  на  продължаващ о  отслабнало  влияние  на  Атина  и  вероятно  продължаващ о  ощ е  от  441/440  г.пр.Хр.  частично  налагане  на  одриския  цар  над  полиса.  С  липса  на  запазени  данни  за  платен  данък  отново  се  оказват  станалите  одриски  елински  емпориони  Бизанте,  Серейон  тейхос,  Дейре,  Сале,  Зоне  и  Дрю с,  още  емпорионите  Даунион/Дамнион  тейхос  и  Д идю м он  тейхос,  като  тук  намират  място  и  големите  полиси  Бизантион,  Енос,  Самотраки,  М аронея  и  Дикая,  за  които  не  може  да  се  каже  дали  и  колко  са  платили  на  Атина  и/или  на  Ситалк.  За  438/437  и  437/436  г.пр.Хр.  няма  запазени  данъчните  листи.  П рез  436/435  г.пр.Хр.  Енос  е  със  сериозна  редукция  от  10  на  4  таланта.  Този  факт  сочи  отново  отслабено  влияние  на  Атина  и  вероятност  за  продължаващ о  по-трайно  налагане  над  този  полис  от  Ситалк.  С  липса  на  запазени  данни  за  платен  данък  отново  се  оказват  емпорионите  Бизанте,  Серейон  тейхос,  Дейре,  Сале,  Зоне  и  Дрюс,  ощ е  емпорионите  Даунион/Дамнион  тейхос  и  Д идю м он  тейхос,  като  тук  намира  място  отново  големият  полис  Бизантион,  както  и  П еринт,  и  Дикая,  за  които  не  може  да  се  каже  дали  и  колко  са  платили  на  А тина  и/или  на  Ситалк.  Изглежда,  че  вниманието  и  ангажиментите  на  Атина  в  едонските  зем и  на  Тракийския  Ю гозапад,  която  успява  най-сетне,  през  436  г.  да  основе  А м ф иполис  при  устието  на  Стримон  (Струма),  позволяват  на  одриския  цар,  по  това  време,  предположените  затвърждаващ и  действия  в  Тракийския  Ю гоизток,  увеличаващ и  броя  на  данъчно  задължените  към  неговата  хазна  полиси,  на  М раморно  и  Тракийско  море,  вклю чващ и  и  полиса  Абдера,  при  устието  на  Н естос  (М еста),  на  запад.  И м ен н о  в  Тракийския  Ю гозапад  се  преплитат  интересите  на  държавите  на  одрисите,  на  едоните  и  на  други  тракийски  етноси,  на  експанзиониращ ите  македони,  на  атиняните  и  на  спартанците.  П рез  435/434  г.пр.Хр.  от  панела  отсъства  големият  полис  Енос,  както  -  и  емпорионите  Бизанте,  Серейон  тейхос,  Дейре,  Сале,  Зоне  и  Д рю с.  Очевидно,  това  е  демонстрация  на  разрив  в  отнош енията  им  с  Атина,  което  предполага  продължаващ о  налагане  над  този  полис  и  тези  емпориони  от  одриския  цар.  Освен  това,  Бизантион  е  с  неясна редукция,  а  Селимбрия  е  с  впечатляващ ата  редукция  от  5  таланта  на  900  драхми.  Я сно  е,  че  и  спрямо  тези  два  полиса  влиянието  на  Атина  е  чувствително  отслабено.  Като  най-вероятната  причина  за  тази  констатация  може  да  се  предположи,  че  тя  е  компенсация  и  резултат  от  продължаващ ата  политика 

170 

Калин Порожанов. ОДРИСКОТО ЦАРСТВО, ПОЛИСИТЕ... И АТИНА  на  частично,  но  и  на  реален  опит  за  пълно  налагане  на  Ситалк  над  елински  полиси  и  емпориони,  по  неговите  крайбрежия,  особено  след  като,  през  436  г.,  Атина  основава  успеш но  А м ф иполис,  при  устието  на  С тримон  (Струма).  П рез  434/433  г.пр.Хр.,  при  липсата  на  данни  за  платен  данък,  се  появява  само  Абдера.  П рез  433/432  г.пр.Хр.  от  панела  отсъстват  Бизанте  и  Серейон  тейхос,  което  е  сигурен  знак  за  техен  продължаващ  разрив  с  Атина,  свързан  най-вероятно  с  трайното  налагане  над  емпорионите  от  Ситалк.  П родълж ава  и  впечатляващ ата  редукция  на  С елимбрия  от  5  таланта  на  900  драхми,  факт,  който  означава  почти  пълно  скъсване  с  Атина,  поради  най-вероятното  налагане  над  полиса  на  одриския  цар.  С  липса  на  данни  за  платен  данък  са  емпорионите  Дейре,  Сале,  Зоне,  Д рю с,  но  и  полисите  Енос  и  Дикая.  П рез  432  г.,  под  влиянието  на  Коринт,  както  П отидея,  която  е  коринтска  апойкия,  така  и  целият  Халкидически  полуостров,  вклю чително  и  други  градове  от  Егейския  бряг  на  Тракия,  отпадат  от  съю за  с  Атина,  поради  което  се  оказват  във  война  с  Архета  и  спират  да  u  плащ ат  данъци.  В  тази  си  постъпка  те  са  поддърж ани  и  от  македонския  цар  П ердикас  II  (Thuc.  I,  57-61;  Тодоровъ,  Я.  1933,  14).  Това  несъмнено,  е  една  от  причините  Атина  да  търси  начин  да  сключи  договор  с  одриския  цар  Ситалк  за  намесата  му  в  делата  на  този  район.  Разбира  се,  в  неин  интерес.  Този  интерес  успява  да  се  съчетае  с  политиката,  която  провежда  последователно  одриският  цар  в  борбата за  надмощие  в  Тракийския  Ю гозапад.  Без  да  използва  брутална  сила,  а  както  изглежда  като  израз  на  външ ната  си  политика,  неизвестно  точно  кога,  но  очевидно  преди  431  г.,  Ситалк  се  ж ени  за  гъркиня  от  А бдера  (Thuc.  II,  29,  1).  Д али  това  е  станало  около  450  г.  (M ihailov  G.  1955,  9 1 ;  Ботева-Боянова  Д.  2000,  58)  или  преди,  но  към  431  г.,  това  e  трудно  р еш и м  въпрос  с  наличните  изворови  данни.  Защ ото,  в  контекста  на  многоженството  на  владетелите  в  Древността,  никъде  не  се  казва,  че  получилият  атинско  гражданство  син  на  Ситалк,  Садок,  е  роден  именно  от  тази  негова  жена,  която  е  от  Абдера.  В  случая  е  по-важно,  че  царската  сватба  като  дипломатически  акт  постановява  до  къде  на  югозапад  се  простира  царството  му  (Thuc.  II,  97,  1).  Н есъм нено  този  акт  признава  автономността  на  полиса  в  държавата  му,  но  вклю чва  и  данъчни  задължения  от  него  към  нея.  Косвено  това  се  потвърждава  от  данните  на  трибутните  листи.  От  по-горе  представения  списък  се  вижда,  че  от  20  години  царуване  на  Ситалк  за  12  години  ням а  данни  полисът  Абдера  да  е  плащ ал  данък  на  Атина.  П р и  което  плащ ания  на  А бдера  към  Ситалк,  с  най-висока  степен  на  сигурност,  могат  да  се  видят  освен  през  споменатата  по-горе  443/442  г.  от  15  таланта,  така  и  през  годините  432/431  от  15  таланта,  430/429  -  5  таланта  и  429/428  г.пр.Хр.  също  5  таланта.  П рез  432/431  г.пр.Хр.  от  панела  отсъстват  емпорионите  Дейре,  Сале,  Зоне,  Д рю с,  но  и  големите  полиси  Енос  и  М аронея  -  всичките  на  Тракийско  море.  Този  факт  сочи  трайно  продължаващ  разрив  на  тези  4  емпориона  с  Атина;  но  сочи  разрив  и  на  двата  големи  полиса  с  главата  на  Архета.  П родълж ава  и  смущ аващ ата  редукция  на  пропонтийския  полис  С елимбрия  от  5  таланта  само  на  900  драхми,  появява  се  силната  редукция  на  П ерин т  от  10  таланта  само  на  1515  (или  неясно  колко)  драхми,  както  и  редукция  при  Абдера  от  15  на  10  таланта.  Сигурните  неплащ ания  на  А тина  и  тези  редукции,  несъмнено  сочат  силно  намалено  влияние 

171 

глава.  ЦАРЕТЕ И ПОЛИСИТЕ - КРАЯ НА  VI И V В.ПР.ХР.  на  Атина,  спрямо  тези  полиси,  свързани  най-вероятно  с  успеш но  налагане  над  споменатите  полиси  и  емпориони  от  одриския  цар  Ситалк.  П р и  липсата  на  данни  за  платена  сума  се  появяват  имената  на  пропонтийските  градове:  големия  полис  Бизантион  и  емпорионите  Бизанте  и  Серейон  тейхос,  които  не  е  ясно  дали  и  колко  са  платили,  защ ото  традиционно  са  в  орбитата  на  О дриския  царски  двор.  За  431/430  г.пр.Хр.  ням а  запазен  данъчен  лист.  Като  използват  стуацията  през  лятото  на  431  г.  атиняните  бързо  назначават  за  свой  проксен  при  цар  Ситалк  абдерита  Н им ф одор,  който  е  брат  на  ж ена  му  от  А бдера  (Thuc.  II,  29,  1).  И м ен н о  като  проксен  на  атиняните,  в  двора  на  одриския  цар,  Н им ф одор  веднага  заминава  за  Атина,  където  от  името  на  полиса  сключва  съю зен  договор  със  Ситалк,  а  като  жест  на  изклю чителна  признателност  към  царя,  Атина  дава  своето  гражданство  на  сина  му  Садок  (Thuc.  II,  29,  4-5).  Една  от  найважните  клаузи  на  договора  е  свързана  с  намерението  на  атиняните  одриският  цар  да  им  помогне  да превземат  селищ ата  по  крайбрежието  на Тракия  (Thuc.  II,  29,  4).  Н есъм нено  е,  че  селищ ата  по  крайбрежието  на  Тракия  са  отпадналите  от  Атина  градове  на  Тракийския  данъчен  окръг,  но  на  запад  от  А бдера  -  между  реките  Н естос  (М еста)  и  Аксиос  (Вардар),  което  разбира  се  вклю чва  и  целия  Халкидически  полуостров.  След  излизането  на  Х алкидика  от  Атинската  архе  през  432  г.  пр.Хр.,  преди  сключването  на  този  договор,  на  А тина  е  оставало  да  разчита  да  получава  приходи  от  Тракийския  данъчен  окръг  само  от  градовете  на  изток  от  този  полуостров,  където  тя  е  трябвало  да  ги  дели  със  Ситалк,  настанил  се  още  п о успеш но  след  Терес  I  и  Спарадок  трайно  на  Тракийско  море.  Очевидно,  след  сключването  на  договора  с  одриския  цар,  с  негова  помощ  Атина  се  надява  да  възстанови  вноските  си  и  от  западната  половина  на  Тракийския  данъчен  окръг.  В  този  контекст  стои  ангажиментът  на  Ситалк  да  завърш и  войната  в  Тракия,  като  прати  на атиняните  тракийска войска от конници  и пелтасти  (Thuc.  II,  29,  5).  От  друга  страна,  с  ангажимента  си  в  договора,  Ситалк  е  потенциална  сериозна  заплаха  не  само  в  борбата  за  градовете  на  Халкидика,  но  и  за  македонския цар П ердикас  II.  Като  общ  резултат  от  този  договор  Атина,  Ситалк  и  П ердикас  II  се  оказват  съю зници (Thuc.  II,  29,  6-7).  П олисът  Спарта,  който  оглавява  своята  империя  наречена  П елопонески  съюз,  същ о  преследва  свои  интереси  в  Ю гозападна  Тракия  и  не  може  да  остане  равнодуш ен  към  този  факт  -  от  факта,  че  остава  сам  срещу  трим а  силни  противници.  Затова  веднага  през  лятото  на  следващ ата  430  г.  той  предприема  дипломатическа  мисия  при  Ситалк.  Тя  се  изразява  в  следното  (Thuc.  II,  67,  1 -3).  Спартанските  пратеници,  които  отивали  в  Азия  при  персийския  цар  с  цел  да  им  помогне  с  пари  и  да  вою ва  заедно  с  тях,  се  отбили  при  Ситалк,  син  на  Терес  в  Тракия,  за  да  го  убедят,  ако  е  възможно,  да  се  отметне  от  съю за  си  с  атиняните  и  да  изпрати  войска  към  П отидея,  която  била  обсадена  от  атинска  войска,  а  също  да  им  помогне  в  предстоящ ото  пътуване  да  преминат  Хелеспонта.  Случило  се,  че  при  Ситалк  се  намирали  атинските  пратеници.  Те  убедили  Ситалковия  син  Садок,  като  атински  гражданин,  да  им  предаде  тия  мъже  спартанци.  Той  ги  послуш ал  и  изпратил  заедно  с  атиняните  хора,  на  които  заповядал  да  хванат  спартанците  по  пътя  им  през  Тракия,  преди  ощ е  да  се  качат  на  кораба,  с  който  щ ели  да  минат  Хелеспонта.  Атиняните  ги  взели  и  ги  закарали  в  Атина. 

172 

Калин Порожанов. ОДРИСКОТО ЦАРСТВО, ПОЛИСИТЕ... И АТИНА  П реразказаният  почти  дословно  пасаж  на  Тукидид  е  интересен  в  контекста  на  разглежданата  тук  проблематика.  На  първо  място  е  лю бопитно  да  се  прецени  къде  може  да  се  намират  царят  Ситалк  и  неговият  син  Садок,  одриски  принц,  но  и  гражданин  на  Атина  по  това  време.  Н есъмнено  те  са  в  Тракия  и  са  заедно  или  съвсем  наблизо  един  до  друг.  От  една  страна  -  спартанците  искат  от  одриския  цар  да  изпрати  войска  на  запад,  към  П отидея  на  Халкидика,  а  от  друга  -  той  трябва  да  им  помогне  на  изток,  да  преминат  Хелеспонта.  Това  навежда  на  мисълта,  че  одрисите  владеят  крайбрежието  на  Тракийско  море  на  изток  от  Халкидика,  но  както  стана  ясно  от  Абдера  на  изток,  а  несъмнено  и  това  -  на  П ропонтида  към  Хелеспонта.  П р и  което  може  да  се  предположи,  че  те  резидират  някъде  приблизително  в  средата  на  района  между  споменатата  Абдера  и  Хелеспонта.  Тук  е  логично  да  се  имат  пред  вид  преди  всичко  крайбрежните  резиденции  Дорискос,  Серион  тейхос  и  И смарос,  но  не  бива  да  се  изключват  и  четирите  недалечни  от  морето  резиденции  -  К ипсела  и  Саютаба/Сауада,  спрямо  Тракийско  море,  както  и  Апрос  и  Беос  кенос,  спрямо  М рам орно  море.  Н а  второ  място,  за  да  може  да  помогне  на  спартанците  да  преминат  Хелеспонта,  Ситалк  трябва  да  разполага  с  пристанище/а  и  кораб/и  в  близост  до  Тракийския  херсонес,  от  което  и  той  самият  да  не  е  много  далеч,  както  се  предполож и  току-що.  Един  такъв  град  с  пристанищ е  и  кораби  несъмнено  е  изрично  назованият  от  Херодот  Бизанте  на  северозападното  М раморноморие,  където  са  пленени  спартанците  преди  да  се  качат  на  кораба  за  Азия  (Hdt.  V II,  137).  Бизанте,  както  стана ясно  по-горе,  не  плащ а данък  на  атиняните  още  от  времето  на  Терес  I,  а  така  същ о  и  при  наследника  му  Спарадок.  Очевидно  той  е  ползван  и  държ ан  и  от  Ситалк,  като  една  от  морските  резиденции  на  царството  му  на  М рам орно  море.  Като  друга  такава  морска  база  на  Ситалк  -  за  отплаване  и  вплаване  -  в  района,  вероятно  е  ползван  и  Серейон  тейхос,  който  същ о  не  плащ а  данък  на  Атина  ощ е  от  времето  на  Терес  I.  П р и  това  не  трябва  да  се  забравят  и  6те  мраморноморски  крайбрежни  владетелски  резиденции,  изброени  от  североизток  на  югозапад  към  Хелеспонта:  Херайон/Неон  тейхос,  Орни,  Ганос  с  Ганиада  -  Свещената  планина  на  одрисите,  Хераклея,  Тиристасис  и  Левке  акте.  Хронологията  по-нататък  сочи,  че  в  началото  на  зимата  на  430/429  г.  одрисът  Ситалк,  син  на  Терес,  цар  на  траките,  се  отправил  на  поход  против  П ердикас,  син  на Александър,  цар  на  М акедония  и  против  халкидците  в  Тракия,  за  да  получи  това,  което  му  е  било  обещ ано,  и  да  изпълни  сам  своето  обещание  (Thuc.  II,  95,  1).  Очевидно,  П ердикас  II  не  изпълнява  обещ ания  за  териториални  отстъпки  (Thuc.  II,  95,  2;  Ф ол,  Ал.  1972,  148-149),  които  най-вероятно  са  свързани  с  отстъпване  за  успеш ното  облагане  с  данъци  на  някоя/и  от  подчинените  му  етносна/и  държ ави  със  стратегическо  местоположение  над  Халкидика,  между  реките  Аксиос  (Вардар)  и  Стримон  (Струма),  и  затова  трябва  да  бъде  наказан  от  Ситалк.  Към  такова  мислене  насочват  както  военните  действия  на  Ситалк  между  Струма  и  Вардар,  в  М акедония  и  в  Халкидика  (Thuc.  II,  98-101),  така  и  резултатите  от  тази  война,  изразени  не  само  в  обещ ание  за  династически  брак  между  одриския  и  македонския  династически  дом,  но  и  в  даване  на  пари  от  П ердикас  II на Ситалк  (Thuc.  II,  101,  5-6). 

173 

глава.  ЦАРЕТЕ И ПОЛИСИТЕ - КРАЯ НА  VI И V В.ПР.ХР.  Още  със  стъпването  си  на  македонския  престол  П ердикас  II  (455/454  414/413  г.пр.Хр.),  един  от  синовете  на  Александър  I  Ф илелин  (499/498  -  455/454  г.пр.Хр.),  отстранява  от  власт  претендента  брат  си  Ф илип,  който  избягва  при  Ситалк  и  иска  от  него  да  отстрани  П ердикас,  а  той  самият  да  получи  властта  над  македоните  (Thuc.  II,  95,  Schol.  ad  95,  1).  Ситалк,  дава  политическо  убежищ е  на  Ф илип,  а  след  смъртта  му  и  на  неговия  син  Аминта.  Н есъмнено  в  този  контекст,  през  430/429  г.  Ситалк  провежда  похода  си  на  запад  -  срещу  пеоните  (Thuc.  II,  98,  1),  за  да  надвисне  заплаш ително  над  царството  на  македоните  и  Халкидическия  полуостров.  За  да  получи  обещ аното  от  атиняните,  одриският  цар  трябвало  да  стъпи  успеш но  с  войската  си  на  Халкидика.  Обещ аното  от  атиняните,  найвероятно,  трябва  да  се  свърже  отново  с  тяхното  примирение  част  от  фороса  от  съю зниците  им  -  подани  полиси  да  не  постъпва  при  тях,  а  в  касата  на  Одрисеца.  О бмисляният  и  подготвян  от  Ситалк,  още  от  30-те  години,  поход  срещу  М акедония  трябвало  да  се  състои.  Не  само  заради  обещ ани  и  неизпълнени  териториални  отстъпки  от  П ердикас  II,  най-вероятно  свързани  с  ефективни  данъчни  облагания  над  васална/и  етносна/и  държава/и.  Ако  М акедония  бъдела  победена,  не  оставало  нищ о  друго  освен  изпълнение  на  договора  с  Атина,  свързан  с  логично  последващ и  икономически  печалби  от  обещ анията,  дадени  на  Ситалк  от  Атина,  най-вероятно  спрямо  полисите  и  на  Халкидика.  Но  тъй  като,  междувременно,  успеш ните  военни  действия  на  съю зника  и  конкурента  П ердикас  II  на  Х алкидика  предвещ авали  по-бързото  приобщ аване  на  полисите  от  полуострова  отново  към  Атинската  империя-архе,  то  от  атинско  гледище  походът  на  Ситалк  ставал  безпредметен  -  още  повече,  че  ако  Ситалк  се  справи  и  с  македоните  и  с  халкидците,  то  Атина  е  трябвало  да  дели  с  него  приходите  си  и  от  този  район.  Н ещ о,  от  което,  тя  нямала  сметка,  поради  което  не  подкрепила  действията  на  Ситалк  през  429  г.  П рез  430/429  г.пр.Хр.  в  панела  отново  отсъстват  емпорионите  Дейре,  Сале,  Зоне,  Д рю с,  но  и  големите  полиси  Енос  и  Дикая  -  всичките  на  Тракийско  море.  Този  факт  сочи  трайно  продължаващ  разрив  на  тези  4  емпориона  с  Атина;  но  сочи  разрив  и  на  двата  големи  полиса,  особено  трайно  на  Енос,  с  главата  на  Архета.  Отново  от  Тракийско  море,  с  редукции  са  полисите  М аронея,  от  10  на  3  таланта,  и  Абдера,  от  15  на  10  таланта.  Н еплащ анията  към  Атина  и  редукциите  отново  могат  да  се  обяснят  с  нейното  отслабено  влияние  в  района  на  Тракийско  море  и  да  се  свържат  с  най-вероятни  постъпления  от  полисите  и  емпорионите  в  Одриската  хазна.  Отново  за  пропонтийските  емпориони  Бизанте  и  С ерейон  тейхос  липсват  данни  за  платени  суми  към  Атина,  но  казаното  за  тях  по-горе  важ и  с  пълна  мяра  и  за  тази  година.  Още  повече,  че  облагането  на  елинските  полиси  и  емпориони  с  данък  от  Одриския  царски  двор,  сигурно  е  регламентирано  от  договора,  сключен  в  предходната  431  г.пр.Хр,.  между  Атина  и  цар  Ситалк.  П рез  429/428  г.пр.Хр.  А бдера  продължава  да  с  редукция  от  15  на  10  таланта,  което  е  несъмнен  признак  на  охладени  отнош ения  с  Атина,  най-вероятно  заради  цар  Ситалк.  Сред  липсващ ите  данни  за  платен  данък  към  Атина  се  нареждат  пропонтийскитте  градове:  полисът  Селимбрия  и  евпорионите  Даунион/Дамнион  тейхос,  Д и дю м он  тейхос,  Бизанте,  Серейон  тейхос,  както  и  градовете  на  Тракийско  море:  полисите  Енос  и  Дикая  и  емпорионите  Дейре,  Сале, 

174 

Калин Порожанов. ОДРИСКОТО ЦАРСТВО, ПОЛИСИТЕ... И АТИНА  Зоне,  Д рю с.  Д али  и  доколко  те  са  облож ени  от  Атина  и/или  от  Ситалк  е  въпрос  с  неясен  отговор.  П рез  428/427  г.пр.Хр.  има  констатации  само  за  липса  на  данни  за  плащане  към  А тина  от  градовете:  на  П ропонтида  -  полисите  Селимбрия  и  П еринт,  и  емпориона  Бизанте;  на  Тракийско  море  -  полисите  Енос  и  Дикая  и  емпорионите  Дейре,  Сале,  Зоне,  Д рю с.  Д али  и  доколко  те  са  облож ени  от  Атина  и/или  от  Ситалк  е  въпрос  с  неясен  отговор.  За  427/426,  426/425  и  425/424  г.пр.Хр.  ням а  запазени  данни.  Тъй  като  липсват  конкретни  и  преки  изворови  податки  за  размера  на  данъците,  постъпвали  в  хазната  на  цар  Ситалк,  тук  се  приема  като  условен  критерий  размерът  на  данъка,  даван  или  предвиждан  да  се  даде  от  съответните  полиси  и  ем пориони  на  Архета,  в  случаите  когато  полисите  и  емпорионите  отсъстват  от  възстановените  панели  и  когато  има  редукции  на  данъците.  Това  може  да  се  види  отразено  и  като  количество  на  предполаганите  данъци,  вземани  от  Одриския  царски  двор,  съгласно  цитираните  по-горе  полиси  и  емпориони,  представени  в  Атинските  листи.  443/442  г.:  Селимбрия  (1  талант)  +  Бизанте  (2  таланта)  +  Серейон  (2  таланта)  +  Дейре  (2  таланта)  +  Енос  (2  таланта)  +  Сале  (2  таланта)  +  Зоне  (2  таланта)  +  Д рю с  (1  талант)  +  Д икая  (1000  драхми)  +  А бдера  (15  таланта).  О бщ о  29  таланта  и  1000  драхми.  442/441  г.:  Селимбрия  (1  талант)  +  Бизанте  (2  таланта)  +  Серейон  (2  таланта)  +  Енос  (2  таланта).  Общо  7  таланта.  441/440  г.:  С елимбрия  (1  талант)  +  Енос  (2  таланта).  О бщ о  3  таланта.  440/439  г.:  Енос  (2  таланта)  +  С амотраки  (?  2  таланта).  О бщ о  2  или  ?  4  таланта.  439/438  г.:  С елимбрия  (1  талант).  О бщ о  1  талант.  436/435  г.:  Енос  (6  таланта).  Общо  6  таланта.  435/434  г.:  Селимбрия  (5  таланта)  +  Бизанте  (2  таланта)  +  Серейон  (2  таланта)  +  Дейре  (2  таланта)  +  Енос  (2  таланта)  +  Сале  (2  таланта)  +  Зоне  (2  таланта)  +  Д рю с  (1  таланта).  О бщ о  18  таланта.  433/432  г.:  Селимбрия  (5  таланта)  +  Бизанте  (2  таланта)  +  Серейон  (2  таланта).  О бщ о  9  таланта.  432/431  г.:  Селимбрия  (5  таланта)  +  П ерин т  (10  таланта)  +  Дейре  (2  таланта)  +  Енос  (2  таланта)  +  Сале  (2  таланта)  +  Зоне  (2  таланта)  +  Д рю с  (1  таланта)  +  М аронея  (10  таланта)  +  А бдера  (15  таланта).  О бщ о  49  таланта.  430/429  г.:  Дейре  (2  таланта)  +  Енос  (10  таланта)  +  С амотраки  (4  таланта)  +  Сале  (2  таланта)  +  Зоне  (2  таланта)  +  Д рю с  (1  талант)  +  М аронея  (7  таланта)  +  А бдера  (5  таланта).  О бщ о  33  таланта.  429/428  г.:  А бдера  (5  таланта).  О бщ о  5  таланта.  От  показаното  е  видно.  П ърво,  представеното  обхващ а  почти  всички  години  от  Ситалковото  царуване,  което  означава,  че  на  практика,  Ситалк  получава  данък  от  елинските  полиси  и  ем пориони  по  своите  крайбрежия,  може  би  редовно,  всяка година.  Второ,  че  цар  Ситалк,  най-вероятно  се  налага  успеш но  над  всичките  16  изследвани  тук  елински  полиси  и  емпориони,  както  в  Северното  М раморноморие,  така  и  в  Тракийско  море,  като  получава  от  всички  тях  данъци  в  своята хазна. 

175 

глава.  ЦАРЕТЕ И ПОЛИСИТЕ - КРАЯ НА VI И V В.ПР.ХР.  Годините,  с  най-много  събрани  данъци  по  времето  на  Ситалк,  се  оказват  следните,  със  съответните  вероятни  приблизителни  суми,  съобразно  Атинските  трибутни  листи:  I.  443/442  г.  -  29  таланта и  1000  драхми;  II.  432/431  г.  -  49  таланта;  III. 430/429  г.  -  33  таланта.  От  това  представяне  личи,  че  най-много  данъци,  вероятно  са  събрани  в  годините,  преди,  в  и  след  началото  на  П елопонеската  война.  Този  факт,  безспорно  потвърждава  известното  ни  от  писмените  извори,  сключване  на  договор  през  431  г.,  за  подялба  на  данъците  от  елинските  градове  по  крайбрежията  на  Одриското  царство  между  неговия  владетел  Ситалк  и  лидера  на Архета  Атина.  Н ай-високата  вероятна  отчетена  сума  за  цитираните  години  е  около  50  таланта.  Ако  обаче,  се  съберат  всичките  най-високи  данъци,  получавани  с  висока  степен  на  вероятност,  през  годините  от  този  одриски  цар  от  всичките  16  полиса  и  емпориона,  се  получава  друга  сума.  Тя  се  формира  както  следва:  Бизантион  -  до  10  таланта;  Селимбрия  -  до  5  таланта;  Даунион  тейхос  -  до  2  таланта;  П ерин т  10  таланта;  Д идю м он  тейхос  -  1000  драхми;  Бизанте  -  2  таланта;  Серейон  тейхос  до  2  таланта;  Дейре  -  до  2  таланта;  Енос  -  до  10  таланта;  Самотраки  -  до  4  таланта;  Сале  -  2  таланта;  Зоне  -  2  таланта;  Д рю с  -  1  талант;  М аронея  -  до  10  таланта;  Дикая  -  0.5  таланта;  А бдера  -  до  15  таланта.  О бщ о  до  77  таланта  и  4000  драхми.  Тези  вероятни  77-78  таланта  обаче,  не  са  абсолютна,  а  са  относителна  и  ориентировъчна  като  размер  на  вземани  данъци  величина.  Защото  това  са,  с  найвисока  степен  на  вероятност,  давани  на  Ситалковото  царство  парични  данъци,  които  са  отразени  косвено  и  частично  само  в  Атинските  трибутни  листи.  Сигурно  им а  и  други,  по-големи  суми  от  данъци,  вземани  за  неговата  хазна  от  16-те  града,  но  не  само  от  тях,  а и  от други  елински  полиси,  които  не  са  отразени  в  Листите.  Да  припомня,  че  има  и  полиси,  които  не  са  в  Архета  като  Кардия  и  П актия,  например.  П р и  пресмятанията  за  цялостното  данъчно  облагане  от  Одриската  базилея  трябва  да  се  включат,  както  неотчетени  в  Атинските  трибутни  листи  полиси,  така  и  задължително  данъците,  получавани  от  подвластните  тракийски  етноси.  Тукидид  отбелязва,  че  данъците  от  цялата  варварска  земя  и  от  всички  елински  градове  над  които  одрисите  властвали,  Севт,  който  царувал  след  Ситалк,  увеличил  най-много  данъците,  които  изчислени  в  пари,  имали  стойност  на  около  400  таланта -  плащ ани  в  злато  и  сребро  (Thuc.  II,  97,  3).  Това  сведение  за  Севт  I  не  предизвиква  дискусии.  Още  повече,  че  тази  сума  е  близка  до  първоначалната  общ а  данъчна  вноска  в  касата  на  Архета,  съобщ ена  от  него  на  460  таланта  (Thuc.  I,  96).  Колко  приблизително  би  могъл  да  е  събирал  Ситалк?  Ако  се  приеме,  че  изразът  най-много  увеличил  данъците  означава  поне  2  пъти,  което  наистина  е  много,  то  ще  се  окаже,  че  Ситалк  е  получавал  примерно  по  200  таланта  парични  приходи.  П р и  цялата  условност  на  подобни  операции  като  се  извади  приблизително  половината,  плащ ана  от  подвластните  му  траки,  остават  100  таланта  за  елинските  полиси.  Сумата  от  100  таланта  е  близка  до  пресметнатите  вероятни  77-78  таланта  данък,  които  са  само  от  16-те  елински 

176 

Калин Порожанов. ОДРИСКОТО ЦАРСТВО, ПОЛИСИТЕ... И АТИНА  града,  регистрирани  в  Атинските  трибутни  листи,  по  времето  на  Ситалк,  поради  което,  като  се  добавят  и  вероятните  данъци  от  полиси,  неучастващ и  в  Архета,  тя  изглежда  относително  приемлива.  Този  извод,  който  се  опитва  да  съвмести  сведението  на  Тукидид  с  един  от  резултатите  от  изследването  на  Атинските  трибутни  листи,  не  е  в  противоречие  и  с  Диодор.  К омпилаторът  казва,  че  тракийският  цар  Ситалк  наследил  царството  си  като  малка  земя,  но  полагал  големи  грижи  за  увеличение  на  приходите  си;  при  това той  владеел  най-много  земя  от  всички,  които  царували  преди  него  в  Тракия,  а  крайбрежието  на  държавата  му  започвало  от  земята  на  абдерците  и  достигало  чак  до  река  И стър;  същ ият  получавал  приходи  всяка  година  повече  от  1000  таланта  (Diod.  X II,  50-51).  Ако  Ситалк  събира  от  елински  полиси  по  неговите  крайбрежия  по  около  100  таланта,  което  умнож ено  по  две  прави  200  таланта  в  пари,  то  всичко  останало  -  до  или  над  1000  таланта  -  е  в  натура,  вклю чващ а  и  подаръците  (Тодоровъ  Я.  1933,  13;  П опов  Д.  2010,  142),  давани  от  елини  и  неелини  на  царя,  парадинастите  и  знатните  одриси  (Thuc.  II,  97).  Това  ще  рече,  че  съобщ еното  от  Диодор  за  Ситалк,  означава,  че  то й  събира  своите  приходи  от  подвластните  му  тракийски  етноси  и  елински  полиси  предимно  в  натура.  Впрочем,  Ситалк  няма  собствено  монетосечене.  Това е  факт  в  подкрепа на  направения  извод.  Във  връзка  с  похода  от  430/429  г.пр.Хр.,  Тукидид  казва,  че  пределите  на  Базилеята  достигали  до  граите  и  пеонските  лееи,  както  и  до  река  С тримон  (Thuc.  II,  96,  3).  Тук  той  съобщ ава  и  за  морските  крайбрежия  на  Ц арството,  които  са  до  Евксинския  понт  и  до  Хелеспонта  (Thuc.  II,  96,  1),  след  което  по-подробно  пояснява,  че  Одриското  царство  се  простирало  покрай  морето  от  град  А бдера  към  Евксинския  понт  до  устието  на  река  И стър  (Thuc.  II,  97,  1 -2).  Н ещ о ,  което  се  потвърждава  и  от  цитирания  по-горе  Д иодор.  Очевидно,  за  Тукидид  и  Диодор,  Одриската  държ ава  на  цар  Ситалк  се  мие  от  три  морета,  по  чиито  брегове  то й  владее:  К райбреж ието  на  Тракийско  море  от  А бдера  при  устието  на  река  Н естос  (М еста)  -  на  запад  до  Тракийския  херсонес  -  на  изток.  Там,  където  се  намират  п огоре  представените  емпориони  Дейре,  Сале,  Зоне,  Д рю с  и  полисите  Енос,  Самотраки,  М аронея,  Дикая  и  Абдера.  Там  са  и  крайбрежните  одриски  резиденции  И смарос,  С ерион  тейхос,  Дорискос  и  близките  континентални  К ипсела  и  Саютаба;  С еверното  крайбреж ие  на  М рам орн о  море,  надвесено  над  Траки й ски я  херсонес  и  Хелеспонта.  Там,  където  са  споменатите  по-горе  емпориони  Серион  тейхос  и  Бизанте,  както  и  другите  емпориони  и  полиси  като  Даунион/Дамнион  тейхос,  Д идю м он  тейхос,  П еринт,  Селимбрия  и  Бизантион.  Там  са и  крайбрежните  одриски  резиденции,  изброени  от  югозапад  на  североизток:  Левке  акте,  Тиристасис,  Хераклея,  Ганос  със  Свещ ената  планина  на  траките  Ганиада,  Орни,  Херайон/Неон  тейхос  и  недалечните  континентални  -  М ю ртиске,  Ергиске,  Апрос,  Беос  Кенос,  Беос,  М окарсос,  както  и  Ф инеон-Ф инополис,  при  устието  на  П он та  Боспора.  Западното  крайбреж ие  на  Ч ерно  море,  което  започва  от  резиденцията  Ф инеон  на  Тракийската  делта,  и  се  простира  на  север  до  устието-делта  на  р.  И строс  (Дунав) .  Тук,  от  Атинските  трибутни  листи  е  разчетен  сигурно  с  името  си 

177 

глава.  ЦАРЕТЕ И ПОЛИСИТЕ - КРАЯ НА  VI И V В.ПР.ХР.  само  полисът  Аполония.  Другите  полиси,  чиито  първи  букви  в  АТЬ  са  М,  О  и  Т,  подсказват,  че  най-вероятно  това  са  М есамбрия,  Одесос  и  Томи.  Но  дали  и  доколко  и  в  каква  зависимост  от  Одриския  царски  двор  са  А полония  и  другите  предполож ени  полиси  от  това  крайбрежие  за  сега  остава  неясно.  Спрямо  А полония  и  М есамбрия,  най-вероятно,  определена  роля  играе  тракийската  резиденция  със  светилище  на  връх  Ш илото  край  Бургас.  Ако  Тракийският  херсонес  е  бил  в  Ситалковите  владения,  то  това  не  би  могло  да  не  бъде  споменато  изрично  от  атинянина  Тукидид,  а  то  не  е,  тъй  като  там  властва  Атина.  П оради  това,  полисите  от  П олуострова  не  се  причисляват  към  вероятно  облаганите  с  данъци,  от този  одриски  цар,  градове.  От  всичко  казано  до  тук,  много  добре  се  вижда,  че  основният  натиск,  както  при  Терес  I,  така  и  при  Спарадок,  а  и  при  Ситалк  е  в  Тракийския  Юг  и  Ю гоизток.  Този  натиск  се  реализира  чрез  собствени  одриски  крайбрежни  и  континентални  владетелски  резиденции,  чрез  които  се  упражнява  властване  и  данъчно  облагане,  както  над  емпориони  и  полиси  на  М рам орно  и  на  Тракийско  море,  така  и  над  завладени  тракийски  етносни  държави.  П р и  Ситалк  видимо  има  активизиране  и  в  Тракийския  Ю гозапад,  където  обхващ а  устието  на  река  Н естос  (М еста),  като  той  инкорпорира  осезателно  и  полиса  Абдера  в  неговата  държава.  В  този  контекст,  съгласно  Тукидид  и  Диодор,  не  трябва  да  се  забравят  и  полисите  от  Западното  Черноморие  до  устието  на р.  И строс  (Дунав).  До  тук  се  вижда,  че  общ ият  брой  на  полисите  и  емпорионите,  според  Атинските  трибутни  листи,  от  които  Ситалк  вероятно  взима  данъци,  нараства  от  11  при  Спарадок,  на  16  при  Ситалк.  Така,  само  от  изброените  по-горе  16  полиса  и  емпориона,  по  представените  от  Тукидид  крайбрежия,  но  само  на  Тракийско  и  на  М рам орно  море,  чрез  тълкуването  на  Атинските  трибутни  листи  е  видна,  косвено  отразената  в  тях  тенденция  на  стремително  нарастване  на  паричните  приходи  в  одриската  хазна,  с  всеки  следващ  цар.  От  евентуалните  7-11  до  9-13  таланта  при  Терес  I,  на  17  (или  27?)  таланта  при  Спарадок,  до  около  77-78  таланта  -  при  Ситалк. 

178 

Калин Порожанов. ОДРИСКОТО ЦАРСТВО, ПОЛИСИТЕ... И АТИНА 

§ 5.  Ц А Р  С Е В Т I  (424/423  -  405/404  г.  пр.  Хр.)   И м ето  и  личността  на  Севт  са  известни  ощ е  приживе  на  Ситалк.  Севт,  син  на  Спарадок,  е  племенник  на  Ситалк.  Той  участва  в  големия  поход  на  чичо  си  от  429  г.пр.Хр.  на  запад/югозапад  към  М акедония  и  Х алкидика  и  е  най-силният  човек  след  него  (Thuc.  IV,  101,  5).  Резултатът  за  одрисите  от  тази  война  е  освен  утвърждаване  на  налагането  над  елински  полиси  по  Тракийско  море,  чрез  данъчни  вноски  за  одриската  хазна  и  това,  че  те  постигат  съглашение  за  династически  брак  между  двата  царски  рода.  Тукидид  казва,  че  П ердикас  п окъсно  дал  сестра  си  Стратоника  на  Севт,  както  му  бил  обещ ал  (Thuc.  IV ,101,  6).  Всъщ ност,  така  на  практика,  чрез  договорката  за  Севтовия  брак,  Ситалк  постига  съю з  с  П ердикас,  реално  неутрализира  един  от  най-силните  си  ю гозападни  съседи  М акедонското  царство  и  дипломатически  урежда  добросъседските  си  отнош ения  с  него.  След  всичко  това,  на  Ситалк,  владетел  на  най-голямата  държ ава  в  Европа,  според  Тукидид  (Thuc.  II,  97,  5),  не  му  остава  нищ о  друго  освен  да  уреди  въпроса  с  васалитета  и  на  северозападните  си  съседи,  тоест  да  предприеме  поход  в  земите  на  трибалите.  В  тази  война,  обаче,  през  424  г.пр.Хр.,  той  е  победен  от  тях,  умира  и  на  престола  се  установява  Севт  I.  Тукидид  е  авторът,  който  съобщ ава  това  като  казва,  че  царят  на  одрисите  Ситалк  умрял  в  поход  против  трибалите,  от  които  бил  победен  в  битка.  П леменникът  му  Севт,  син  на  Спарадок,  се  възцарил  над  одрисите  и  над  останалата  Тракия,  която  преди  това  била  и  под  властта  на  Ситалк  (Thuc.  IV ,101,  5).  Тук  ням а  да  навлизам  в  дискусията  защ о  Севт,  който  е  племенник,  а  не  Садок,  който  е  син  на  Ситалк,  се  възкачва  на  трона.  В  случая  е  важно  да  се  види  какви  са  действията  на  новия  цар,  спрямо  наследените  морски  крайбрежия  с  полисите  и  тракийските  владетелски  резиденции  по  тях.  По  този  повод  Тукидид  отбелязва,  че  данъците  от  цялата  варварска  земя  и  от  всички  елински  градове,  над  които  (одрисите)  властвали  във  времето  на  Севт,  царувал  след  Ситалк  и  най-много  увеличил  данъците  -  изчислени  в  пари,  имали  стойност  на  около  400  таланта  и  се  плащ али  в  злато  и  сребро.  П однасяли  се  и  не  малко  подаръци  от  злато  и  сребро,  без  да  се  смятат  шарените  и  простите  платове  и  други  вещ и.  П одаръци  се  поднасяли  не  само  на  царя,  но  и  на  парадинастите  и  на  благородните  одриси  (Thuc.  II,  97,  3).  И  в  допълнение,  от  държавите  в  Европа,  които  се  намирали  между  Й онийския  залив  и  Евксинския  П онт,  това  царство  било  най-голямо  по  размера  на  своите  приходи  и другите  богатства.  (Thuc.  II,  97,  5).  От  цитирания  пасаж  (Thuc.  II,  97,  3)  е  ясно,  че  Севт  I  наследява  политиката  на  Ситалк  да  властва  не  само  над  цялата  варварска  земя,  тоест  над  тракийски  етносни  държави,  но  и  над  всички  елински  градове,  тоест  и  над  полисните  държ ави  в  неговата  Базилея,  от  които  той  взима  още  по-голям  паричен  данък,  отколкото  Ситалк. 

179 

глава.  ЦАРЕТЕ И ПОЛИСИТЕ - КРАЯ НА VI И V В.ПР.ХР.  И  още  нещ о,  което  е  много  важно.  Тукидид  по  военному  делово  документира,  че  по  времето  на  Севт  I,  в  огромната  за  елинските  представи  териториална  държава  на  одриския  династически  дом  е  налице  владетелската  институция  на  парадинастите.  Тя  очевидно  същ ествува  вече  традиционно  при  одрисите,  тъй  като  Тукидид  я  отбелязва  като  нещ о  важно,  но  и  съвсем  естествено.  Очевидно  за  него  това  не  е  новост.  Тези  парадинасти  несъмнено  са  от  благородните  одриси-аристократи,  които  то й  споменава,  назначавани  от  царя  като  областни  управители,  съответстващ и  в  голяма  степен  на  персийските  сатрапи.  Съвсем  логично  е,  че  парадинасти  управляват  областите,  които  обхващ ат  и  морските  крайбрежия.  К сеноф онт  съобщ ава  за  един  такъв  парадинаст  от  времето  на  цар  Севт  I.  Това  е  М есад,  бащ ата  на  Севт  (II),  който  изгубва  властта  си  над  земите  на  меландитите,  тините  и  транипсите  (X en.  Anab.  V II,  2,  26-35),  които  са  по  крайбрежията  и  хинтерланда  на  Североизточно  Тракийско  море,  П ропонтида  с  Д елта  и  Ю гозападното  Ч ерноморие;  те  са  надвесени  над  Тракийския  херсонес,  та  синът  му  Севт  (II),  в  края  на  V  в.пр.Хр.,  трябва  чрез  покровителството  на  новия  одриски  цар  Медок/Амадок  I,  да  ги  връщ а  с  военна  сила  към  царството,  като  използва наемните  войници  на въпросния  Ксенофонт.  Тази  югоизточна,  за  Одриското  царство,  парадинастическа  област  е  от  изклю чително  важно  значение  -  както  политико-икономическо,  така  и  военностратегическо.  И злизащ а  на  три  морета  и  представляващ а  мост  между  Азия  и  Европа,  тя  дава  възможност,  чрез  реалните  собствени  континентални  и  крайбреж ни  бази,  вклю чващ и  и  елински  емпориони  и  полиси  на  Ч ерно,  М рам орно  и  Тракийско  море,  Ц арството  не  само  да  облага  с  данъци  подвластното  тракийско  и  елинско  население,  но  и  да  влияе  на  международната  политика  в  Европейския  Ю гоизток.  Всъщ ност,  в  този  конкретен  случай  се  представя  нагледно  Тукидидовият  текст  за  властването  на  одрисите  не  само  над  елински  полиси,  но  и  над  цялата  варварска  земя,  както  той  нарича  другите  тракийски  етноси,  чрез  включването  им  в  тяхната  държ ава  и  облагането  им  с  данъци.  Земите  на  меландитите,  свързани  с  името  на  река  М елас  (Hdt.  V II  58),  обхващ ат  района  на  реката,  която  се  влива  в  едноименен  внуш ителен  морски  залив  и  представлява  североизточния  кът  на  Тракийско  море,  надвесен  над  Тракийския  херсонес.  Това  е  важна  стратегическа  територия  при  ш ийката  на  П олуострова  -  конкретно,  представящ а  района  над  елинския  полис  Кардия.  Както  стана  дума  по-горе,  в  коментара  за  полиса  Енос,  поне  от  времето  на  V I  в.пр.Хр.  тук  е  известен  тракийският  етнос  апсинти,  наречен  така  по  старото  име  на  същ ата  река  М елас,  назовавана  Апсинтия,  който  етнос  обитавал  пространството  между  реките  Х еброс  (М арица)  и  Апсинтия  (М елас).  Земите  на  тините  се  простират  върху  областта  Д елта  като  обхващ ат  крайбрежията  на  север/североизтока  на  Северното  М рам орном орие,  европейската  страна  на  Босфора  и  Ю гозападното  Ч ерноморие.  Те  са  завладени  още  от  Терес  I.  Това  е  хинтерландът  на  големия  елински  полис  Бизантион,  който  очевидно  Севт  I,  временно  е  загубил,  при  управлението  на  парадинаста  си  М есад.  Къде  трябва  да  се  локализират  транипсите  на  К сенофонт?  Както  сочи  названието  им  транипсите  трябва  да  бъдат  локализирани  отвъд  нипсеите.  Тъй  като 

180 

Калин Порожанов. ОДРИСКОТО ЦАРСТВО, ПОЛИСИТЕ... И АТИНА  сведението  у  К сеноф онт  е  хапакс,  е  по-логично  те  да  се  идентифицират  със  самите  нипсеи  (П опов  Д.  2010,  185-186).  П реди  Ксенофонт,  Херодот  (Hdt.  IV  93)  поставя  в  посока  юг  -  север,  скирмиадите  около/над  Аполония  П онтийска,  а  нипсеите  около/над  М есамбрия  П онтийска.  Тоест,  мястото  на  транипсите/нипсеите,  около/над  М есамбрия  П онтийска,  изглежда  достига  ю ж н о  под  източния  край  на  Х ем ус  (Стара  планина),  където  се  намира  този  град.  Така  се  оказва,  че  парадинастическата  област  на  одриския  парадинаст  М есад,  вероятно  е  стигала  на  север  до  Стара  планина.  Трябва  да  напомня,  че  тук,  в  дъното  на  Бургаския  залив,  югозападно  от  М есамбрия  и  северозападно  от  Аполония,  се  намира  тракийска  укрепена  владетелска  резиденция  със  светилищ е  на  връх  Ш илото,  контролиращ а  поне  3  крайбрежни  пристанища-тържища.  За  нея  с  основание  се  предполага,  че  е  седалището  на  одриска  субпарадинастия,  засвидетелствана  за  V  -  края  на  IV/началото  на  III  в.пр.Хр.,  в  Н адписа  от  М есамбрия,  съставен  в  чест  на  местния  тракийски  владетел  Садалас.  Впрочем,  тази  резиденция  функционира  през  цялото  I  хил.пр.Хр.  и  в  първите  векове  след  Христа.  Н а  юг  от  тракийската  резиденция  на  връх  Ш илото  парадинастичната  област  несъмнено  е  обхващ ала  и  скирмиадите  и  А полония  П онтийска,  тъй  като  съседна  и  ю ж но  разполож ена  от  нейната  територия  е  крайбрежната  тракийска  етносна  държава-област  с  владетелските  резиденции  Салмидесос  -  на  морето,  Ф инеон-Ф инополис  -  при  устието  на  П онта/Босфора  и  Биза/Виза  -  в  хинтерланда  му.  Така,  че  е  напълно  реално  както  М есамбрия,  така  и  Аполония  да  са  били  облагани  с  данъци,  както  от  Севт  I,  така  и  от  неговите  предш ественици  Ситалк,  Спарадок  и  Терес  I.  Това  не  противоречи,  напротив,  стои  добре  в  контекста  на  изворите  за  политиката  на  тези  владетели  в  тази  част  на  Тракия.  Впрочем,  очевидно  е,  че  трите  споменати  тракийски  етноса  -  тези  на  меландитите,  тините  и  транипсите/нипсеите  -  не  покриват  цялата  територия  на  Одриския  ю гоизток  като  парадинастическа  област.  Те  само  маркират  три  важни  части  от  нея  -  юга,  изтока  и  севера  й.  Н есъмнено,  извън  нея  е  централната  и  западната  част  на  Северното  М раморноморие,  което  е  под  ю рисдикцията  само  на  централната  власт  на  одрисите.  Това  е  така,  защото  там  са  и  повечето  от  известните  резиденции  на  одриските  царе.  В  подкрепа  на  такъв  извод  особено  впечатление  прави  фактът,  че  Севт  (II),  който  като  парадинаст  е  поставен  като  законен  представител  от  царя  Медок/Амадок  I  към  400  г.пр.Хр.,  независимо  от  освободилите  се  временно  от  данъците  към  одрисите  -  меландити,  тини  и  транипси,  се  разпорежда  като  с  царска  собственост  с  елинските  градове  и  с  други  владетелски  резиденции  по  крайбрежието  на  Х иерон  орос  на  М рам орно  море;  от  там  той  предприема  похода  си  за  завладяване  на  тините,  например.  Това  със  сигурност  означава,  че  Свещ ената  планина  с  хинтерланда й  и  нейното  крайбрежие,  осеяни  с  владетелски  резиденции,  трайно  остават  одриска  царска  земя,  каквато  е  тя  още  от  времето  на  Терес  I.  Това  несъмнено  означава  продължаващ о  данъчно  облагане  на  елинските  полиси,  държани/доминирани  в  този  район  от  одрисите. 

181 

глава.  ЦАРЕТЕ И ПОЛИСИТЕ - КРАЯ НА VI И V В.ПР.ХР.  В  такъв  контекст,  при  цар  Севт  I,  полисите  от  крайбрежието  при  и  около  Х и ерон  орос  остават  под  одриска  опека,  независимо  от  измъкналите  се  временно  от  плащане  на данъци  към  одрисите  меландити,  тини  и  транипси.  П арадинасти  и  особено  субпарадинасти  несъмнено  властват  по  крайбрежията  и  на  Ч ерно,  и  на  Тракийско  море.  За  сега  те  остават  анонимни.  В  литературата  основателно  се  предполага,  че  Спарадок,  при  бащ а  си  цар  Терес  I,  преди  да  седне  на  одриския  престол,  е  парадинаст  на  област  на  Тракийско  море.  Но  и  по  времето  на  цар  Севт  I  се  локализира  още  един  парадинаст  на  Тракийско  море.  Това  е  Сараток,  който  е  известен  само  от  своите  монетни  емисии,  сечени  между  413/411  и  404  г.пр.Хр.  в  Тасос  и  М аронея,  и  разпространени  в  района  на  икономическото  му  влияние  около  река  Н естос  (М еста),  в  югозападните  части  на  Одриското  царство  (Ю рукова  Й.  1992,  43-47).  Така,  освен  споменатия  от  К сеноф онт  в  Одриския  югоизток,  парадинаст  на  царя  Севт  I,  М есад,  има  основания  да  се  предполага  активното  присъствие  и  на  друг  негов  парадинаст  в  О дриския  югозапад,  с  името  Сараток.  Съгласно  цитираното  по-горе  сведение  на  Тукидид  (Thuc.  II,  97,  3)  Севт  I  увеличава,  спрямо  Ситалковото  време,  количеството  приходи  от  данъци  -  в  злато  и  сребро  (т.е.  във  вид  на  пари),  а  не  количеството  приходи  от  натурални  данъци,  които  при  Ситалк  очевидно  са  били  по-големи,  спрямо  паричните.  И  ощ е.  За  да  бъде  това  царство,  от  държавите  в  Европа,  най-голямо,  по  размера  на  своите  приходи  и  другите  богатства  (Thuc.  II,  97,  5),  това  със  сигурност  ще  означава,  още  по-голямо  финансово  натоварване  на  елинските  полиси  в  полза  на  одриската  хазна,  над  които  властва  Севт  I,  спрямо  това  при  неговия  предш ественик.  Това  обаче,  е  можело  да  се  случи  с  подновяване  на  стария  или  със  сключване  на  нов  договор  с  Атина  за  данъчно  облагане  на  влизащ и  в  нейната  империя-архе  полиси  по  прилежащ ите  на  Одриската  държ ава  крайбрежия  на  Тракийско,  М рам орно  и  Ч ерно  море.  К освен  аргумент  за  сключване  на  договор  между  Атина  и  цар  Севт  I  е  свидетелството  на  Демостен,  което  се  смята,  че  е  писмо  на  Ф илип  II  (359  -  336  г.пр.Хр.),  в  което  той  обвинява  Атина,  че  след  убийството  в  двора  на  Ситалк,  градът  сключва  съюз  с  убиеца,  тоест,  подразбира  се  -  с  наследилия  го  Севт  I  (Demosthen.  ХП,  2).  Сключването  на  такъв  договор  има  място  в  годините  424  -  422/421  пр.Хр.  (Ф ол  Ал.  1972,  153;  1975,  123-124)  поради  следните  причини.  От  424  г.  Атина  въвежда  монопол  в  сеченето  на  сребърни  монети  в  Архета,  с  което  настройва  срещу  себе  си  съюзните-подани  полиси.  П рез  422  г.,  със  завземането  на  А м ф иполис  при  устието  на  река  С тримон  (Струма),  спартанците,  командвани  от  Бразидас,  ликвидират  атинската  хегемония  в  този  важен  и  невралгичен  район  на  Тракийско  море  (Thuc.  IV,  102-109,  1).  Очевидно,  в  тази  първа десетгодиш на  фаза  на  П елопонеската  война,  Атина  отслабва  чувствително  и  трудно  би  могла  да  се  противопостави  на  Севт  I  в  желанието  и  нуждата  на  хазната  му  да  налага  данъци  на  елинските  полиси  -  нейни  съюзници-поданици.  Така,  през  421  г.пр.Хр.  се  стига  до  неизбежното  сключване  на  Н икиевия  мирен  договор  между  Атина  и  Спарта  -  договор,  който  възстановява  довоенното  положение  преди  и  към  431  г.пр.Хр.  В  тази  обстановка,  цар  Севт  I,  който  поради  ж ен а  си  Стратоника,  сестра  на  царя  на  М акедония  П ердикас,  им а  сигурния  гръб  на  силния  си  съсед  от  югозапад, 

182 

Калин Порожанов. ОДРИСКОТО ЦАРСТВО, ПОЛИСИТЕ... И АТИНА 

съвсем  резонно  щ е  наложи  своите  увеличени  данъчни  искания  спрямо  задължените  полиси  в  нов  договор  с  Атина.  В  този  контекст  може  да  се  види  и  монетосеченето  на  цар  Севт  I.  Традиционно  се  приема,  че  то  започва  със  сребърни  драхм и  и  дидрахми  близки  до  халкидските  (Head  B.  1911,  282).  Така,  югозападната  посока  продължава  да  е  в  интерес  на  одрисите  (Фол  Ал.  1972,  153)  -  най-малкото  заради  сключването  на  договора  с  Атина,  а  също  и  заради  одриската  царица  македонката  Стратоника.  Тя  се  потвърждава  и  от  монетите  на  неговия  парадинаст  Сараток,  за  когото  стана  дума  по-горе.  М ястото  на  находката,  от  района  на  Одрин/Едирне  (Тачева  М .  2006,  83),  посочва  като  важно  за  царя  и  югоизточното  направление.  Това  местонахождение  и  някои  други  особености  ориентират  специалистите  и  към  монетарницата  на  М аронея  (Тачева  М.  2006,  82-83  с  лит.).  Важен  е  същ о  така  фактът,  че  цар  Севт  I  сече  и  бронзови  монети  при  с.  Ветрен,  П азардж иш ко,  които  са  предназначени  за  вътреш ния  пазар  (Тачева  М .  2006,  83).  Н езависимо  от  оскъдния  нумизматичен  материал  от  времето  на  цар  Севт  I  и  трудното  определяне  от  нумизматите  на  това  коя  е  монетарницата  му,  той  сочи  две  неща.  П ървото  е  свързано  със  сребърното  монетосечене  на  Севт  I  (независимо  дали  на  Халкидика  или/и  в  М аронея),  което  определено  подчертава  неговия  интерес  на  юг  към  Тракийско  море  и  към  вземането  на  данъци  и  от  елинските  полиси  там.  Второто  е  свързано  с  бронзовото  монетосечене  на  Севт  I  за  нуждите  на  вътреш ния  пазар,  което  е  сигурно  потвърждение  на  сведението  на  Тукидид  за  увеличението  на  данъците  в  пари,  спрямо  предш ественика  му  Ситалк.  Не  мога  да  не  отбележа,  че  пак  въз  основа  на  нумизматичния  материал,  в  историографията  съществува  и  мнение,  че  от  412  или  411  г.  пр.Хр.  държавата  на  Севт  I  икономически  отслабнала,  той  не  владеел  източните/югоизточните  си  предели  и  поради  това  активно  започнал  да  се  проявява  процес  на  децентрализация  (W est  A.  B.  1929,  136;  M ay  J.  M.  F.  1950,  181;  Ю рукова  Й.  1992,  4 3 ;  Тачева  М .  2006,  80).  Тази  хипотеза  не  намира  категорично  потвърждение  не  само  в  нумизматичния  материал,  но  се  опровергава  от  четенето  и  тълкуването  и  на  другите  видове  извори.  Н ещ о  повече,  известни  са  военни  действия  на  цар  Севт  I  за  владеене  и  държане  на  полиси  и  по  крайбрежията  на  Тракийския  херсонес.  П олиен  разказва,  че  когато  атиняните  опустош авали  надлъж  по  Херсонес  крайбрежните  места,  Севт  наел  две  хиляди  лековъоръжени  гети  и  тайно  им  възложил  като  неприятели  да  нападат  и  опожаряват  страната  и  да  се  нахвърлят  срещу  тия,  които  защ итават  градските  стени.  Атиняните,  като  забелязали  това,  помислили  си,  че  гетите  са  неприятели  на  траките,  излезли  смело  от  корабите  и  се  приближ или  до  градските  стени.  А  Севт  се  втурнал  от  стените,  докато  в  това  време  гетите  се  тъкмели  да  се  наредят  в  боен  ред  с  атиняните.  А  като  дош ли  зад  гърба  на  неприятелите  и  ги  обхванали  изотзад,  погубили  ги  всичките,  като  от  една  страна  се  втурнали  върху  тях  траките,  а  от  друга  -  гетите  (Polyaen.  V II,  38).  От  приведения  пасаж  става  ясно  следното.  Атиняните  са  на  кораби  и  опустош ават  крайбрежни  места  на  Херсонес,  които  очевидно  не  са  техни.  Тези  крайбрежни  места  са  на  одрисите,  тук  назовани  със  синоним а  траки,  защото  в  конкретния  случай  Севт  държ и  един  крайбрежен  град,  от  чиито  стени  напада  и 

183 

глава.  ЦАРЕТЕ И ПОЛИСИТЕ - КРАЯ НА  VI И V В.ПР.ХР.  избива  същите  тези  атиняни.  П р и  което,  участието  на  гетите,  които  са  стари  съю зници,  а  вероятно  и  васали  на  одриските  царе  още  от  времето  на  Терес  I,  стои  съвсем  правомерно.  Че  това  е  Севт  I  отдавна  се  смята  за  доказано.  Д али  тази  победа  над  атиняните  е  станала  през  411  г.пр.Хр.,  както  предполага  Александър  Ф ол  (Фол  Ал.  1072,  153),  или  няколко  години  по-късно  през  407/406-405/404  г.,  както  обосновава  тезата  си  М аргарита  Тачева  (Тачева,  2006,  81),  не  е  от  особено  значение.  По-важното  е,  че  чрез  това  сведение,  поне  за  сега,  цар  Севт  I  реално  се  оказва  първият  одриски  владетел,  който  оценява  стратегическата  важност  на  Херсонес  и  безцеремонно  настъпва  срещу  атинските  интереси  там,  като  превзема  и  държ и  във  властта  си  един  крайбрежен  полис,  несъмнено  с  пристанищ е,  който  би  трябвало  да  е  в  северната  част  на  П олуострова.  Ако  парадинастическата  област  на  М есад  стига  на  север/североизток  до  Стара  планина,  то  тя  несъмнено  влиза  в  контакт  с  етносната  държава  на  гетите.  Участието  на  гети  през  411  г.пр.Хр.  или  няколко  години  по-късно,  като  съю зници  на  Севт  I  в  действията  му  на  юг  е  сигурно  свидетелство,  че  стратегическата  парадинастическа  област  и  споменатите  елински  полиси  като  Аполония  и  М есамбрия  на  Ч ерно  море,  и  други  -  на  М раморно  и  Тракийско  море,  все  още  традиционно  са  в  ръцете  на  Одриския  царски  дом .  Изглежда,  че  няколко  години  преди  смяната  на  цар  Севт  I  с  цар  Медок/Амадок  I,  поради  смъртта  на  Севтовия  парадинаст  М есад,  тя  временно  ще  се  окаже  без  сериозен  контрол  от  представител  на  централната  одриска  власт,  и  именно  това  ще  доведе,  от  една  страна  -  до  неплащ ане  на  данъци  от  тини,  меландити  и  транипси;  а  от  друга  страна  -  до  настаняването  на  Алкивиад  в  ролята  му  на  парадинаст  на  цар  Севт  I  в  част  от  тази  област  -  по  крайбрежието  на  М рам орно  море.  Александър  Ф ол  допуска  възможността  владеният  и  държ ан  от  цар  Севт  I  град  да  е  К ардия  (Фол  Ал.  1972,  153)  на  залива  М елас  в  Североизточно  Тракийско  море.  Там  са  и  меландитите,  над  които  властват  одриските  царе,  включително  и  Севт  I.  Тъй  като  Кардия  не  е  член  на  Архета,  поради  което  не  фигурира  в  Атинските  трибутни  листи,  този  косвен  извор  за  плащ ани  данъци  и  на  Одриските  царе,  остава  неизползваем.  Но  именно  фактът,  че  К ардия  не  е  член  на  Атинската  архе,  допуска  логически  тя  да  води  своя  самостоятелна  външ на  политика,  необременена  от  Атина  и  напълно  съобразена  с  реалностите  и  претенциите  на  могъщ ото  Одриско  царство-империя.  От  съобщ ението  на  П олиен  добре  личи,  че  цар  Севт  I  е  приет  в  града  като  у  дом а  си,  щ о м  може  да  защ итава  градските  стени  от  вътре  и  спокойно  да  излиза  за  нападения  навън.  От  друга  страна  се  вижда,  че  атиняните  безчинстват  на  П олуострова  срещу  незащ итаващ ите  атинските  интереси  в  Херсонес.  Един  от  тези  полиси  може  да  е  неучастващ ият  в  Архета  полис  Кардия.  Така,  една  такава  акция  на  Севт  I  и  града,  несъмнено  е  насочена  срещу  атинските  интереси  на  Тракийския  херсонес  и  се  вписва  в  разш иряващ ата  се  експанзионистична  политика  на  Одриското  царство,  очевидно  и  в  тази  изклю чително  важна  стратегическа  част  на  Европейския  Ю гоизток.  Н о  фактът,  че  през  411/410  г.пр.Хр.,  в  К ардия  се  оттеглят  по  суш а  атиняните,  напуснали  Сестос,  а  Алкивиад  като  атински  стратег  идва  по  море  и  влиза  в  пристанищ ето  на  полиса  с 

184 

Калин Порожанов. ОДРИСКОТО ЦАРСТВО, ПОЛИСИТЕ... И АТИНА  триери  (X en.  Hell.  I,  1,  11),  намалява  вероятността  тогава  този  град  да  е  държ ан  от  цар  Севт  I.  М аргарита  Тачева  привежда  аргументи,  с  които  отхвърля  предположението  това  да  е  К ардия  (Тачева  М .  2006,  81 ,  бел.  9).  Като  се  добавят  и  гореизложените  -  изглежда  трябва  да  се  търси  друг  полис  в  северната  част  на  Тракийския  херсонес,  който  да  е  владян  от  цар  Севт  I.  Освен  Кардия,  напълно  възможно  е  същ о  така,  това  да  е  недалечният  град  П актия  на  ю ж ната  Х елеспонтийска  страна  на  ш ийката  на  П олуострова.  Тук,  в  близост  до  него,  на  североизток,  на  П ропонтида  са  тракийските  крепостирезиденции  Левке  акте,  Тиристасис,  Хераклея  и  Ганос  при  Х иерон  орос.  П р и  Х и ерон  орос  са  и  държаните  и  облагани  от  цар  Севт  I  емпориони  Серейон  тейхос  и  Бизанте.  Ето  защ о,  може  да  се  допусне,  че  именно  Западното  М раморноморие  е  районът  като  най-вероятна  изходна  позиция  на  този  поход  за  завладяване  на  Херсонес,  с  начало  полиса П актия.  П рез  лятото  на  408/407  г.пр.Хр.  Алкивиад  като  атински  стратег,  след  като  обсажда  и  превзема  Селимбрия,  отива  с  цялата  си  войска  от  херсонесци,  войници  от  Тракия  и  над  3000  конници  в  Бизантион  (X en.  Hell.  I,  3,  10).  П одобн и  данни  за  това  дават  Диодор  (Diod.  X III  66,  3-4)  и  П лутарх  (Plut.  Alcib.  30).  Херсонесците  са  несъмнено  гърците  от  полисите  на  П олуострова.  Войниците  от  Тракия,  най-вероятно  са  му  дадени  от  Севт  I,  с  когото  той  се  оказва  в  близки,  но  и  делови  отнош ения.  Впрочем,  освен,  че  хинтерландът  на  Бизантион  и  С елимбрия  е  тракийски,  то  одриските  резиденции,  както  по  крайбрежието  на  П ропонтида,  така  и  в  близката  вътрешност,  са  не  много  далечни.  И нтересно  е  какви  са  тези  над  3000  конника.  Добре  се  знае,  че  поради  специфичните  природни  условия  и  разликите  в  общественото  устройство,  конната  войска  е  правило  при  траките  и  изключение  при  елините  (П орожанов  К.  1993,  85-87; Porožanov K. 1997, 515-522).  Това  навежда  на  мисълта,  че  ако  не  всички,  то  голяма  част  от  тази  трихилядна  конница  е  била  дадена  на  Алкивиад,  също  от  цар  Севт  I.  П олисът  П актия,  същ о  както  Кардия,  не  е  член  на Архета.  Ф акт  е,  че  през  407/406  г.пр.Хр.,  след  като  не  е  избран  за  стратег  на  Атина  за  следващ ата  406/405  г.пр.Хр.,  и  понеже  не  е  добре  гледан  от  войската,  Алкивиад  отплава  към  своето  укрепление  на  Херсонес  (X en.  Hell.  I  5,  17),  което  е  крепостта  П актия,  както  пояснява  Диодор  (Diod.  X III,  74,  2).  В  случая  това  означава,  че  по  същ ото  време  крепостта  П актия  не  е  атинско,  а  по-скоро  е  сигурно  одриско  владение,  което  е  дадено  на  Алкивиад  от  цар  Севт  I  за  да  се  разпорежда  в  него  като  одриски  парадинаст.  Така,  везните  се  наклоняват  в  полза  на  П актия,  като  град  владян  от  цар  Севт  I  вероятно  около  и  след  411  г.пр.Хр.,  но  по-сигурно  през  407/406  и  406/405  г.пр.Хр.  От  407/406  г.  до  405/404  г.пр.Хр.  година  Алкивиад  властва  над  дадените  му  от  одриския  цар  крайморски  крепости  Орни,  Бизанте  и  Н ео н  тейхос  (Plut.  Alcib.  36;  Corn.  N ep .  Alcib.  7,  4-5),  нам иращ и  се  на  североизток  от  П актия,  както  и  над  самата  П актия  (Diod.  X III,  74,  2).  П ри  това  владеене  на  няколко  крепости  на  одриското  крайбрежие  на  Северното  М раморноморие  и  една  на  Хелеспонта  Алкивиад  не  стои  бездеен.  Бидейки  в  добри,  дори  приятелски  връзки  с  одриския  цар  (Corn.  N e p .  Alcib.  8.3),  той  вою ва  срещу  онези  траки,  които  не  са  под  царската  власт  и  затова  -  характеризирани  от  П лутарх,  че  са  без  царе  (Plut.  Alcib.  36). 

185 

глава.  ЦАРЕТЕ И ПОЛИСИТЕ - КРАЯ НА  VI И V В.ПР.ХР.  Както  се  обосновава  от  М аргарита  Тачева  (Тачева  М .  2003,  142-143;  Тачева  2006,  82),  това  вероятно  е  инспирирано  от  цар  Севт  I  за  подчиняване  на  все  още  незавладени  от  него  неголеми  близки  тракийски  етноси.  Според  изворите  и  историческата  обстановка,  действително  най-логично  е  царят  да  е  Севт  I,  спрямо  когото  Алкивиад  е  не  само  в  приятелски,  но  и  в  несъмнени  парадинастични  отнош ения  (Ц веткова  Ю .  2008,  178-179;  2010,  126).  И  това  не  е  случайно,  нещ о  повече,  видимо  е  от  проявите  му  в  Атина,  че  още  от  около  415  г.пр.Хр.  и  насетне  Алкивиад  е  силно  повлиян  от  орфическа  вярата  и  свързаната  с  нея  обредност  на  тракийската  среда  в  Атина,  която  той  опознава  и  почита  ревностно  (Попов  Д.  2010  а,  114-118).  По  повод  приятелството  на  Алкивиад  с  цар  Севт  I  изворът  ни  Диодор  казва,  че  Алкивиад  като  отиш ъл  при  атинските  стратези  при  Егос  потами  през  405/404  г.  пр.Хр.,  преди  паметната  битка,  им  казал,  че  понеже  М едок  и  Севт,  царете  на  траките  били  негови  приятели,  били  съгласни  да  му  дадат  голяма  войска,  и  в  съю з  с  траките  той  да  води  война  срещу  спартанците  по  суш а  (Diod.  X III,  105,  3)  Традиционно  се  подразбира,  че  зад  първото  от  тези  две  имена,  трябва  да  се  възприема  името  на  одриския  цар  Медок/Амадок  I,  а  зад  второто  -  на  парадинаста  му  Севт  (II).  Съгласно  казаното  от  К сеноф онт  обаче,  който  е  съвременник  на  събитията,  невероятно  изглежда  одриският  владетел  Медок/Амадок  I  да  е  в  съцарствие  (?)  с  парадинаста  си  Севт  (II).  Защ ото  Севт  (II)  е  архонт,  т.е.  владетел  на  П риморието  на  и  около  Х и ерон  орос,  а  Медок/Амадок  I  е  базилевсът,  чийто  храненик  е  въпросният  Севт  (II)  и  комуто  то й  дава  войска  за  да  върне  наследствената  си  земя,  която  е  парадинастична  област  на  Одриското  царство,  и  следователно  е  подчинена  на  царя.  И звестно  е,  че  по-късният  Диодор,  при  преписването  и  преразказа  на  събитията  и  от  други  недостигнали  до  нас  извори,  обикновено  деф орм ира  информацията,  но  тя  остава  да  носи  своята  историческа  ценност,  използваема  след  текст-критика.  Какво  съобщ ава  Диодор?  П ърво  -  за  двама  тракийски  царе,  чиито  им ена  са  М едок  и  Севт.  Тук  ще  отбележа,  че  не  смятам,  че  има  основания  да  се  възприеме  хипотезата,  че  у  Д иодор  името  М едок  е  грешка,  която  се  дълж и  или  на  самия  него  или  на  по-късните  преписи  (Тачева  М .  2003,  145).  Второ  -  тези  царе  са  приятели  на  Алкивиад.  Трето  -  тези  тракийски  царе  имат  голяма  войска,  от  която  могат  да  дадат  една  част  на  Алкивиад  за  да  воюва  с  атиняните  срещу  спартанците.  Ако  се  приеме,  че  зад  името  М едок,  несъмнено  стои  одриският  цар  Медок/Амадок  I,  а  зад  името  Севт  -  одриският  цар  Севт  I,  то  всичко  идва  на  мястото  си.  Според  написаното  от  Диодор,  Алкивиад  просто  казва,  че  и  при  новия  тракийски  (одриски)  цар  М едок,  така  както  и  при  стария  цар  Севт  I,  той  може  да  получи  голяма  войска,  която  да  оглави,  защ ото  им а  заслуженото  им  доверие.  За  доверието  на  цар  Севт  I  към  Алкивиад,  като  към  свой  парадинаст  и  за  действията  на  Алкивиад  като  парадинаст  на  цар  Севт  I,  стана  дума  по-горе.  Изглежда,  че  в  случая  преди  битката  при  Егос  потами,  Алкивиад  е  разчитал  на  същото  доверие  и  от  страна  на  новия  цар  на  одрисите  Медок/Амадок  I.  Така  ще  се  окаже,  че  смяната  на  владетеля  на  одрисите  Севт  I  с  Медок/Амадок  I  е  станала,  най-вероятно  през  405/404  г.пр.Хр.,  но  преди  битката 

186 

Калин Порожанов. ОДРИСКОТО ЦАРСТВО, ПОЛИСИТЕ... И АТИНА  при  Егос  потами.  И  е  логично  парадинастът  на  цар  Медок/Амадок  I,  Севт  (II),  син  на  М есад,  който  пък  е  парадинаст  на  Севт  I,  да  действа  като  такъв  за  връщане  на  бащ ините  си  владения  и  властта  над  тини,  меландити  и  транипси,  в  смутното  време,  настъпило  след  края  на  П елопонеската  война.  Този  извод  не  противоречи  на  отдавна  изказаното,  още  в  края  на  ХГХ  в.  от  Аdelbert Höck,  мнение  за  405  г.пр.Хр.  като  вероятен  край  на  Севтовото  (I)  царуване (Höck A. 1891, 91). Като  се  им а  пред  вид  монетосеченето  на  цар  Севт  I,  свързано  с  Х алкидика  и/или  М аронея  и  село  Ветрен,  П азардж иш ко,  като  зависещ и  от  одрисите  и  найвероятно  поради  тази  причина  неплащ ащ и  редовно  данък  на  Атина  и  поради  това  плащ ащ и  на  Одриския  царски  двор,  са  градовете  М аронея,  близкият  Дикая,  а  така  същ о  и  Абдера.  Тук  ще  си  позволя  да  добавя  и  завладения  и  държ ан  от  Севт  I  полис  с  пристанищ е  на  ш ийката  на Херсонес  -  най-вероятно  П актия.  И здателите  на  Атинските  трибутни  листи  смятат  (ATL  I  р.  465),  че  неплащ анията  на  Енос  към  Атина  се  изразяват  ясно  чрез  сечените  от  Енос  п омалко  количество  тетрадрахми,  които  са  предназначени  за  външ на  търговия,  за  сметка  на  увеличеното  количество  диоболи,  които  са  предназначени  за  вътрешна,  местна  търговия,  при  което  е  логично  това  да  се  дълж и  на  властването  на  Одриската  държава,  заявено  у  античните  автори  (Thuc.  II,  97,  3;  X enoph.  Anab.  V II,  3,  16-20).  Съпроводено  с  отклоняване  на  ангажиментите  на  Атина  от  Егеида  в  усилията  u  да  утвърди  търговията  си  с  Ч ерноморските  градове.  Така  следва,  че  и  Енос  е  поставен  под  одриска  власт.  Това  не  е  голяма  изненада,  като  се  има  пред  вид,  че  още  при  Спарадок  тук  някъде  се  нам ира  негово  княжество.  Н ещ о  повече,  до  Енос,  северно/североизточно  от  него,  на  западната  страна  при  основата  на  устието-делта  на  река  Х еброс  (М арица),  се  намира  владетелската  резиденция  Дорискос,  която  би  могла  да  се  отъждестви  с  част  от  това  княжество.  И здателите  на  Атинските  трибутни  листи  смятат  още,  че  неплащ анията  на  Дейре  към  Атина  в  следващите  десетилетия,  се  дължат  на  властта  на  Одриската  държава,  така  както  е  в  случаите  с  Енос,  Бизанте,  Тиродиза  (ATL  I,  р.  480).  Тъй  като  цялата  Самотракийска  переа  не  плащ а  на  Атина  и  с  най-висока  степен  на  вероятност  плащ а  на  Севт  I,  то  мож е  да  се  допусне,  че  неплащ ане  на  Самотраки  към  Атина  също  може  да  се  дълж и  на  облагания  от  Одриския  царски  дом.  Какво  е  положението  с  полисите  в  Североизточното  М раморноморие  Бизантион,  Селимбрия,  Даунион  тейхос  и  П еринт.  Тук  особено  показателно  е,  че  по  повод  Селимбрия,  издателите  на  корпуса  на  Атинските  трибутни  листи  смятат,  че  налагането  на  одриските  царе  над  П ропонтида  е  сравнимо  с  налагането  на  македонските  царе  над  Термейския  залив  (ATL  I  р.  547).  П оради  отсъствие  на  данни  в  Атинските  трибутни  листи  или  поради  липса  на  запазени  листи,  обаче,  не  могат  да  се  имат  пред  вид  в  отчитането  следните  листи  по  години  пр.Хр:  лист  №  31  за  424/423  г.;  лист  №  32  за  423/422  г.;  лист  №  35  (или  36)  за  420/419  г.  или  (419/418  г.);  лист  №  36  за  419/418  г.;  лист  №  37  за  418/417  г.;  листи  № №  38-40  за  417/416-415/414  г.;  листи  № №  41-44  за  4-те  години  с  5%  пристанищ на  такса,  заменила  трибута  от  414/413  до  411/410  г.,  вклю чително;  лист  №  45  за  410/409  г.;  лист  №  46  за  409/408  г.;  листи  № №  47-49  за  408/407¬  406/405  г.  О бщ о,  това  са  листите  за  424/423,  423/422  г.  и  420/419  -  406/405  години  пр.Хр.  Очевидно  е,  че  всичките  тези  години  отпадат  от  по-нататъшен  директен  коментар,  който  да  бъде  свързан  с  Атинските  трибутни  листи  като  извор  за 

187 

глава.  ЦАРЕТЕ И ПОЛИСИТЕ - КРАЯ НА  VI И V В.ПР.ХР.  отнош енията  между  Атина,  Одриското  царство  и  полисите  по  неговите  крайбрежия.  Тези  години,  за  които  няма  преки  данни  за  данъци,  са  общ о  17  от  20  годиш ното  царуване  на  Севт  I.  Но  и  за  останалите  3  години  няма  достатъчно  сигурни  данни,  които  да  дадат  основание  за  преценка  на  какъвто  и  да  е  размер  на  вероятно  получаван  трибут  в  Одриския  царски  двор  от  16-те  полиса,  по  отделно  и  общ о.  И  така,  както  стана  дума  при  анализа  за  вземанията  на  цар  Ситалк,  според  Тукидид,  данъците  били  събирани  от  цялата  варварска  земя  и  от  всички  елински  полиси,  над  които  (одрисите)  властвали  във  времето  на  Севт,  царувал  след  Ситалк  и  най-много  увеличил  данъците  -  изчислени  в  пари,  те  имали  стойност  на  около  400  таланта  и  се  плащ али  в  злато  и  сребро.  (Thuc.  II  97,  3).  П ростата  равносметка  показа,  че  ако  при  цар  Ситалк  са  могли  да  бъдат  събирани,  чрез  косвено  регистриране  в  ATL,  77-78  таланта  само  от  полиси  и  емпориони  от  европейския  бряг  на  М рам орно  и  на  Тракийско  море,  а  като  се  добавят  вероятните  данъци  от  полисите  по  Западното  Ч ерноморие,  сумата  би  надхвърлила  100  таланта,  то  при  Севт  I,  за  да  достигне  сборът  от  елинските  полиси  поне  половината  на  400,  тоест  около  200  таланта,  увеличението  изглежда,  е  било  двукратно.  Другата  половина  -  около  200  таланта  са  били  получавани  като  паричен  данък  от  подвластните  на  Одриския  царски  дом  тракийски  етносни  държави,  като  например,  на  споменатите  по-горе  тини,  меландити  и  транипси/нипсеи.  Не  е  възможно  одриският  цар  Севт  I  да  не  е  получавал  и  натурални  данъци,  които  заедно  с  паричните  -  при  цар  Ситалк  са  надхвърляли  1  000  таланта  годиш ен  приход  в  одриската  хазна.  Но  за  това  няма  никакви  преки  или  косвени  данни,  които  да  се  отнасят  за  времето  на  Севт  I. 

188 

STUDIA  THRACICA  14 

ШЕСТА  ГЛАВА 

ЦАРЕТЕ  И  ПОЛИСИТЕ  от края на V век  до  341  г.пр.Хр. 

Калин Порожанов. ОДРИСКОТО ЦАРСТВО, ПОЛИСИТЕ... И АТИНА 

§  1.  Ц АР  М ЕТО К/М ЕДО К/АМ АДО К  I  ( 4 0 5 / 4 0 4  -  3 8 7 / 3 8 6  г.  п р.Х р.) .  И  Н Е Г О В И Я Т  П А Р А Д И Н А С Т  В Л А Д Е Т Е Л Я Т  Н А  П Р И М О Р И Е Т О  С Е В Т  (II)   (401/400 -  387/386  г.  пр.Хр.)   Диодор  съобщава,  че  Алкивиад  казал  на  атинските  стратези  при  Егос  потами,  преди  битката  през  405/404  г.пр.Хр.,  че  понеже  М едок  и  Севт,  царете  на  траките,  били  негови  приятели,  били  съгласни  да  му  дадат  голяма  войска,  и  в  съюз  с  траките  той  да  вою ва  срещу  спартанците  по  суш а  (Diod.  X III,  105,  3).  Щ е  си  позволя  да  повторя  смислово  анализа,  направен  по  повод  края  на  царуването  на  Севт  I.  Тъй  като  Севт  (II),  през  405/404  г.пр.Хр.,  очевидно,  е  все  ощ е  на  отглеждане  от  покровителя  си  М едок,  то  за  друг  тракийски  (одриски)  цар  по  това  време  може  да  се  говори  само  за  Севт  I.  И зглежда,  че  чрез  Диодор,  Алкивиад  обяснява  на  атиняните,  че  и  при  новия  тракийски  (одриски)  цар  М едок,  така  както  и  при  стария,  доскорош ния,  който  е  добре  известният  Севт  I,  той  може  да  получи  голяма  войска.  М ож е  би,  именно  заради  неяснотата  и  несигурността  в  поведението  на  новия  одриски  цар  Медок/Амадок  I  в  тези  съдбовни  за  Атина  дни,  атинските  стратези,  като  помислили,  и  заради  комбинациите  му  изгонили  Алкивиад,  като  дори  му  наредили  да  не  се  връщ а  при  тях  (Diod.  X III,  105,  4).  Ясно  е,  че  зад  името  М едок,  несъмнено  стои  одриският  цар  Медок/Амадок  I,  засвидетелстван  ощ е  с  изписванията  на  името  като  М еток  и  Аметок.  Това  е  добре  представено ощ е от Аdelbert Höck в края на X IX в. (Höck A. 1891, 85-86,  бел.  3).  П р и  така  предложеното  четене  и  тълкуване  на  сведението  на  Диодор  се  оказва  най-логично,  че  смяната  на  царете  в  Одриския  двор  настъпва  през  405/404  г.пр.Хр.,  но  преди  битката  при  Егос  потами.  Това  датиране  се  потвърждава  и  от  И зократ,  който  говори  за  приятелство  между  Атина  и  Амадок  Стария/стария  Амадок,  тоест  М едок,  във  времето  преди  битката  при  Егос  потами  (Isocrat.  Philipp.  66).  Ето  защ о  405/404  година  пр.Хр.  може  да  се  приеме  за  край  на  Севтовото  I  и  за  начало  на  М едоковото/Амадоковото  I  царуване.  Близо  до  тази  дата  за  възцаряването  на  М едок,  но  не  преди,  а  известно  време  след  битката  при  Егос  потами,  е  и  виждането  на  М аргарита  Тачева.  То  се  основава  на  четенето  и  тълкуването  на  пасажа  на  Ксенофонт,  в  който  през  400  г.пр.Хр.  Севт  (II)  казва  за  М едок,  че  сега  е  цар  (Anab.  V II  2,  32),  което  се  смята  за  свидетелство  за  скорош ното  установяване  на  властта  на  този  одриски  цар  -  около  или  малко  след  404  г.,  след  приключването  на  войната  в  Хелеспонта,  когато  връзките  между  двата  му  бряга  са  възстановени  (Тачева,  2006,  89).  Видно  е,  че  относно  заемането  на  царския  трон  на  Одриската  държ ава  от  М едок,  Диодоровото  сведение  не  протоворечи  на  К сенофонтовото,  а  по-скоро  го  допълва и  пояснява.  С  края  на  П елопонеската  война  (431  -  404  г.пр.Хр.)  идва  и  краят  на  Атинската  архе.  П обедителят  във  войната  полисът  Спарта  става  едноличен  ръководител  на  делата  в  Гръцкия  свят.  За  около  едно  десетилетие,  от  404/403  до 

190 

VI глава.  ЦАРЕТЕ И ПОЛИСИТЕ - КРАЯ НА V В.  ДО  431  Г.ПР.ХР.  394-391  г.пр.Хр.,  когато  са  възстановени  крепостните  стени  и  пристанищ ето  отново  е  укрепено,  полисът  Атина  стъпва  на  крака  и  постепенно  се  възмогва.  П рез  тези  години  полисите  по  крайбрежията  на  Одриското  царство  вече  не  плащ ат  данък  на  Атина,  но  няма  причини  да  не  плащ ат  своя  дан  на  одриския  цар  -  в  случая  Медок/Амадок  I.  Ето  защ о,  изглежда,  че  първите  действия  на  този  владетел  са  насочени  към  продължаващ о  облагане  на  елинските  градове.  Това  добре  личи  от  монетосеченето  на  Меток/Амадок  I  (Ю рукова  Й.  1992,  53-56),  за  което  се  приемат  няколко  важни  характеристики.  П ърво  -  сребърните  монети  на  М едок  са  сечени  в  М аронея,  като  именно  по  този  начин  тя  изплащ а  своя  данък  към  царя.  Второ  -  изображението  на  владетеля  М едок  върху  монетите  наследява  традиция  ощ е  от  времето  на  Спарадок,  продължена  при  предполагаемия  парадинаст  на  Севт  I,  Сараток,  чиито  монетни  емисии  са  сечени  между  413/411  -  404  г.  пр.Хр.  в  Тасос  и  М аронея  (Ю рукова  Й.  1992,  43-47).  Трето  -  това  монетосечене  се  датира  във  времето  от  398  до  386/385  г.  пр.Хр.  Четвърто  -  за  пръв  път  в  одриското  монетосечене,  при  изписването  на  името  на  владетеля,  се  използва  двойната  култова  брадва  -  лабрис  като  царски  символ,  който  замества  буквата  Т,  при  което  М едок  от  Анабазиса  на  К сенофонт,  става  М еТок,  форма,  за  която  се  смята,  че  е  по-близка до  тракийското  произнасяне  на това  име.  М аргарита  Тачева  (Тачева  М .  2003,  144)  допълва,  че  изписването  на  името  на  владетеля  и  на  аверса,  както  и  броят  на  печатите  показва,  че  така  се  оповестява  възцаряването  на  новия  владетел  с  името  М еток/М едок.  П редположеното  начало  на  монетосеченето  на  одриския  цар  М едок/М еток  в  398  г.  пр.Хр.  е  много  близо  до  предположеното  начало  на  възцаряването  на  същ ия  владетел  405/404  г.  пр.Хр.  и  по  всяка  вероятност  първото  трябва  да  се  свърже  с  по-ранната  дата.  Още  повече,  че  приемствеността  между  Сараток  и  М едок/М еток,  спрямо  монетарницата,  респективно  и  данъците,  на  М аронея  е  и  хронологическа.  Така,  краят  на  Саратоковото  монетосечене,  свързан  с  годината  404  пр.Хр.  е  последван  от  началото  на  монетосеченето  на  М едок/М еток  I.  Заслужава  внимание  и  предположението,  че  някои  бронзови  монети  са  произвеждани  в  тракийски  ателиета  (Тачева  М .  2003,  144).  Това  би  означавало,  че  са  сечени  за  вътреш ните  нужди  на  царството.  Диодор  съобщава,  че  тъй  като  бизантионци  искат  пом ощ  срещу  траките,  Спарта  незабавно  изпращ а  Клеарх  в  района  (Diod.  X IV ,  12,  2-9).  Това  става  през  403  г.пр.Хр.  веднага  след  Войната,  тъй  като  след  победата  над  Атина  Лакедемонският  полис  се  чувства  като  лидер,  който  е  отговорен  за  проблемите  на  целия  гръцки  свят.  За  същите  години  непосредствено  след  края  на  П елопонеската  война  К сеноф онт  разказва,  че  спартанецът  Клеарх,  който  б и л  в  изгнание,  се  сближ ил  с  претендента  за  трона  в  П ерсия  Кир  (М лади),  взел  пари  от  него,  с  тях  събрал  войска  и  като  тръгнал  от  Херсонес  започнал  война  срещу  траките,  които  ж ивеят  отвъд  Хелеспонта,  с  което  помагал  на  елините.  Затова  хелеспонтийските  градове  доброволно  събирали  средства  за  издръжката  на  войската  му.  П о  този  начин  войската  на  Клеарх  тайно  се  изхранвала  за  да  бъдела  в  услуга  на  Кир  (X en.  Anab.  I,  1,  9).  Н есъмнено  това  са  действия  срещу  законния  цар  на  П ерсия  Артаксеркс  II  (404  -  358  г.пр.Хр.).  На  друго  място  К сеноф онт  допълва,  че  Клеарх  отиш ъл  да  вою ва  с  траките  над  Херсонес  и  П еринт  (X en.  Anab.  II,  6,  1 -2).  П о нататък  К сеноф онт  продължава  за  същ ия  този  Клеарх,  който  се  хвали,  че  най-

191 

Калин Порожанов. ОДРИСКОТО ЦАРСТВО, ПОЛИСИТЕ... И АТИНА  напред  воювал  срещу  траките  и  те  били  наказани  заради  Елада,  като  успял  да  ги  прогони  от  Херсонес,  защ ото  искали  да  лиш ат  живеещ ите  там  елини  от  земя  (X en.  Anab.  I,  3,  4).  Според  Benjamin  Isaac  (Isaac  B.  1986,  182-183)  присъствието  и  активността  на  спартанеца  Клеарх  в  района  на  Тракийския  херсонес  и  Северна  П ропонтида  може  да  се  отнесе  за  времето  на  403  -  401  г.  пр.Хр.  И  Диодор,  и  К сенофонт  говорят  за  траките,  които  ж ивеят  в  областта  и  вою ват  срещу  бизантионци;  за  траките  които  живеят  отвъд  Хелеспонта;  за  траките  над  Херсонес  и  П ерин т  и  за  траките,  които  били  прогонени  от  Херсонес,  защ ото  искали  да  вземат  земята  на  елините  там.  К ои  са  тези  траки?  И  в  четирите  сведения  се  използва  само  етнонимът  траки,  който  обикновено  у  античните  автори  е  синоним  на  одриси.  Това  наблюдение  е  валидно  най-напред  за  Одриското  царство  от  последните  десетилетия  в  края  на  V I  в.пр.Хр.,  когато  е  времето  на  предш ественика  на  Терес  I,  Олор,  наричан  цар  на  траките.  Ако  си  дадем  сметка  кога  траки  е  синоним  на  одриси  у  античните  автори,  ще  се  види,  че  траки  се  използва  в  повечето  случаи  тогава,  когато  одрисите  са  разпрострели  властта  си  над  други  по-малки  тракийски  етноси.  Тогава,  когато  тези  етноси  имат  своята  самостоятелна  изява  на  политическата  сцена  като  етносни  държави,  те  биват  назовавани  със  собствения  им  етноним.  Н апример,  долонки  на  и  апсинти  над  Херсонес;  скирмиади  и  нипсеи  при  Аполония  и  М есамбрия  на  Черно  море;  меландити,  тини  и  транипси/нипсеи  при  Тракийско,  М рам орно  и  Ч ерно  море.  П о късно  в  този  район  ще  се  появят  етнонимите  и  респективно  държавите  на  корпили,  на  кени,  на  асти,  на  сапеи,  които  на  свой  ред  също  ще  бъдат  включени  в  Одриското  царство,  наричано  тогава  вече  само  Тракийско  царство.  Очевидно  изглежда,  че  когато  тракийски  етноси  са  покорени  и  са  под  властта  на  Одриския  царски  двор,  техните  етноними  бързо  изчезват  и  остава  представата  само  за  общ ия  етноним  траки.  Така  ще  се  окаже,  че  тогава,  когато  в  античните  извори  няма  споменавания  на  други  етноними,  то  отсъства  и  наблю давана  самостоятелна  политическа  проява  на  други  етносни  държави,  освен  тази  на  одрисите,  която  властва  над  повечето  тракийски  етноси  и  много  от  елинските  полиси  по  крайбрежията си  в  Ю гоизточна Европа.  Ето  защ о,  макар  че  не  е  казано  директно,  в  по-горе  изброените  случаи  с  политически  действия  на  траки  у  споменатите  антични  автори  е  логично  да  се  приеме,  че  тези  траки  са  одрисите  на  цар  Медок/Меток/Амадок  I,  които  от  своите  резиденции  в  Северна  П ропонтида  -  при,  около  Х иерон  орос  и  вътреш ността  -  се  налагат  над  по-малки  тракийски  етноси  от  района,  като  известните  вече  на  Тракийско,  М раморно  и  Ч ерно  море  меландити,  тини  и  транипси/нипсеи.  Те  се  стараят  да  се  наложат  над  елинските  полиси  от  крайбрежията,  за  да  продължат  да  вземат  данъци  и  от  тях.  Е ди н  от  най-големите  и  богати  полиси,  който  може  да  бъде  обложен,  така  както  е  било  и  при  предиш ните  одриски  царе,  е  споменаваният като  обект на внимание  от траките,  Бизантион.  Споменатите  траки,  които  ж ивеят  отвъд  Х елеспонта  са  именно  обитаващ ите  царската  собственост  при  и  около  Х иерон  орос  -  Свещ ената  планина  на  одрисите  на  Северна  П ропонтида.  П рави  впечатление,  че  Клеарх  вою ва  с  тези  траки,  но  не  ги  побеждава.  Това  е  така,  защ ото  именно  там  позициите  на  одрисите  с  техните  резиденции  в  този  район  и  по  крайбрежието,  и  във  вътрешността,  са  най-силни.  А  това,  че  изходната  позиция  на  Клеарх  е  Тракийският  херсонес,  ще 

192 

VI глава.  ЦАРЕТЕ И ПОЛИСИТЕ - КРАЯ НА  V В.  ДО  431  Г.ПР.ХР.  рече,  че  освен  на  изток  към  Бизантион,  одрисите  активно  действат  и  на  запад/югозапад  към  П олуострова.  Това  са  именно  траките  над  Херсонес  и  П еринт,  което  означава  отново  одрисите,  ж ивеещ и  и  владеещ и  своите  резиденции  в  царската  земя,  между  Тракийския  херсонес  -  на  запад  и  П еринт/Селимбрия/Бизантион  -  на  изток.  Тяхната  агресивност  спрямо  Херсонес  се  изразява  в  действията  им,  с  които  искат  да  отнемат  земята  на  елините  там.  На  пръв  поглед  изглежда,  че  одрисите  имат  явното  намерение  да  заселят  и  завладеят  П олуострова.  Тук  обаче,  заселването  и  завладяването  не  могат  да  се  мислят  като  вид  колонизиране,  защ ото  траките  имат  къде  да  живеят  и  какво  да  работят,  съобразно  тяхната  общ ествена  система  (П орожанов  К.  1998,  149-180).  Тук  трябва  да  се  търси  мотив,  който  е  свързан  както  със  стратегическото  местоположение  на  Тракийския  херсонес,  така  и  с  пазарната  икономика  на  елинските  градове.  Това  е  мотив,  който  ам бицира  и  мобилизира  О дриския  царски  двор  за  имперско  налагане  и  над  Херсонес,  където  елинските  полиси  до  този  момент,  около  половин  век  са  оставали  необлагани  от  предходните  одриски  царе  Терес  I,  Спарадок,  Ситалк  и  Севт  I.  Тези  действия  се  случват  несъмнено  през  първите  няколко  години  от  царуването  на  Медок/Меток/Амадок  I,  в  края  на  V  в.пр.Хр.  Очевидно  с  тях,  то й  безапелационно  продължава  подетата  от  предш ественика  му  Севт  I  линия  през  411  или  по-скоро  през  407/406  г.пр.Хр.  и  следващите  няколко  години,  със  завладяването  на  елинския  полис  П актия  на  Хелеспонта,  начеващ а  трайно  настаняване  на  одрисите  на  Тракийския  херсонес.  Това,  както  цар  Севт  I,  така  и  цар  Медок/Меток/Амадок  I,  се  върш и,  както  по  военно-политически,  така  и  по  икономически  причини,  ж изнено  свързани  с  нуждата  от  използване  на  активно  действащ ите  пазари  на  полисите,  вклю чително  и  от  Херсонес,  за  царската  иконом ика  на  Одриската  държава.  П рави  впечатление,  че  през  тези  няколко  години  от  края  на  V  в.пр.Хр.,  все  ощ е  не  се  говори  за  Севт  (II)  като  парадинаст,  което  ще  рече,  че  той  все  още  не  е  пристигнал  в  района  с  дадената  му  от  Медок/Меток/Амадок  I  войска  за  да  отвою ва  бащ ината  си  земя.  П арадинастът  на  одриския  цар  Медок/Меток/Амадок  I,  Севт  (II),  казва  на  К сенофонт,  че  негов  бащ а  е  бил  М есад  и  под  негова  власт  са  били  меландитите,  тините  и  транипсите.  Когато  държавата  на  одрисите  западнала,  бащ а  му,  прогонен  от  тези  зем и  се  разболял  и  умрял,  а  Севт,  като  сирак  бил  отгледан  при  М едок,  който  е  цар  сега  (X en.  Anab.  V II  2,  32).  С рещ ата  на  Севт  (II)  с  К сеноф онт  се  отнася  към  401/400  г.пр.Хр.,  когато  Медок/Меток/Амадок  I  е  законен  владетел  на  Одриското  царство  вече  от  няколко  години.  Както  вече  се  обоснова  от  405/404  г.  пр.Хр.  Видимо  чрез  изворите  е,  че  държ авата  на  одрисите  е  западнала  в  края  на  царуването  на  Севт  I,  към  и  през  407  -  405  г.  пр.Хр.  Тогава,  когато  той  използва  пом ощ та  на  атинянина  Алкивиад,  срещ у  което  му  дава  крепости  и  земи  като  на  свой  парадинаст,  който  да  замести  в  някаква  степен  изгонения  от  подвластните  му  етноси  и  в  последствие  умрял  негов  парадинаст  М есад.  Това,  че  през  тези  няколко  години  Медок/Меток/Амадок  е  отглеждал  сирака  Севт  означава,  че  и  двамата  спокойно  са  се  готвели  за  своето  бъдеще  -  единият  на  цар,  другият  на  парадинаст.  Не  е  ясно  им а  ли  родствена  връзка  между  Севт  I  и  Медок/Меток/Амадок  I  и  ако  им а  каква  е.  Но  сигурно  изглежда,  че  Медок/Меток/Амадок  I  принадлеж и 

193 

Калин Порожанов. ОДРИСКОТО ЦАРСТВО, ПОЛИСИТЕ... И АТИНА  към  О дриския  царски  дом,  щ ом  си  позволява  без  проблем и  да  се  грижи,  освен  за  себе  си  и  за  един  от  бъдещ ите  парадинасти  на  царството.  В  своя  Анабазис  К сенофонт  разказва,  във  връзка  с  угощ ението  при  Севт  (II),  че  пред  вратите  му  най-напред  били  някакви  парионци,  които  дош ли  да  сключат  съюз  за  приятелство  с  царя  на  одрисите  М едок,  за  когото  и  за  ж ен а  му  те  носели  дарове;  а  самият  М едок  се  намирал  на  12  дн и  път  от  морето  (X en.  Anab.  V II  3,  16).  От  цитирания  пасаж  прави  впечатление  следното.  О дриският  цар  М едок  резидира  на  12  дн и  път  от  морето.  Дванадесет  дни,  по  около  30  км  средно  на  ден  (Тонев  М л.  1942:  182),  изминати  от  кола  или  пеш еходец,  прави  разстояние  приблизително  равно  на  350-400  км  от  М рам орно  море.  Това  ще  рече,  че  М едок  управлява  царството  си  от  Горнотракийската  низина,  над  водосборния  басейн  на  реките  М арица,  Арда  и  Тунджа,  някъде  над  средното  течение  на  река  Х еброс  (М арица).  Тук  особено  важни  са  парионците,  до ш ли  да  сключат  съюз  за  приятелство  с  М едок  царя  на  одрисите,  заради  което  носят  дарове  за  него  и  за  ж ен а  му.  Видно  е,  че  Севт  (II)  дава  обед  на  своите  елински  съю зници.  Ц еремонията,  обаче,  започва  с  приемането  на  пратениците  от  П арион,  които  до ш ли  да  заявят  личното  си  приятелство  към  одриския  цар  М едок.  П арион  е  милетска  апойкия  -  елински  полис  на  ю ж ния  малоазийски  бряг  на  М рам орно  море,  западно/югозападно  от  днеш ния  нос  Карабурун.  Този  полис  се  нам ира  точно  срещу  одриската  владетелска  резиденция  крепостта  Тиристасис,  на  северния  европейски  бряг  на  М рам орно  море,  която  е  недалеко  от  Тиродиза  на  перинтци  (Hdt.  V II  25).  П ерин т  е  самоска  апойкия,  поради  което  и  полисът  Тиродиза,  който  е  разполож ен  на  северния  европейски  бряг  на  М рам орно  море,  около  днеш ния  Ш аркьой,  чрез  перинтци,  се  смята  за  свързан  със  Самос.  Тиристасис,  заедно  със  съседните  тракийски  крепости-резиденции  Левке  акте  и  Хераклея,  е  южно/югозападно  от  тракийската  планина  Х иерон  орос  и  охранява  подстъпите  към  нея,  така  както  Тиродиза,  а  и  Н еаполис  на  атиняните  -  към  Тракийския  херсонес  и  елинските  полиси  там.  Вероятно,  за  да  бъде  снижена,  или  дори  елиминирана  ролята  на  Тиродиза  и  другите  елински  полиси  от  района,  на  обяда,  даден  от  Севт  (II),  се  демонстрира  приятелството  на  П арион  с  одриския  цар  М едок.  М естоположението  на  П арион  е  важно  от  гледна  точка  на  неголямото  разстояние  за  плаващите  между  северния  и  ю ж ния  бряг  на  М раморно  море  кораби.  К оето  ще  рече  сравнително  лесен  и  бърз  търговски  обмен  между  Одриското  царство  и  полиса.  От  друга  страна,  градът  П арион  е  един  от  силно  развитите  икономически  полиси  в  региона,  който  за  да  иска  добри  и  приятелски  отнош ения,  скрепени  чрез  съюз  с  царя  на  одрисите,  им а  определени  икономически  и  политически  интереси.  Очевидно,  такива  определени  икономически  и  политически  интереси  има  и  царят  на  одрисите  Медок/Меток/Амадок  I.  Въз  основа  на  разпространението  на  монетите  на  П арион,  през  V  в.пр.Хр,.  в  пределите  на  Одриското  царство  (Thompson  M.  et  all.  1973:  695,  702,  709,  760,  762),  могат  да  се  видят  реални  търговски  връзки  между  полиса  и  одриските  царе.  Без  съмнение,  тези  икономически  и  политически  отнош ения  са  взаимоизгодни,  щ о м  само  няколко  години  след  възцаряването  на  М едок,  в  една  от  неговите  крайбреж ни  резиденции  на  М рам орно  море,  наречена  тю рзис  от  К сенофонт,  нам иращ а  се  западно  на  60  стадия  (ок.  11 -12  км)  от  П еринт,  при  неговия 

194 

VI глава.  ЦАРЕТЕ И ПОЛИСИТЕ - КРАЯ НА  V В.  ДО  431  Г.ПР.ХР.  парадинаст  Севт  (II)  пристигат  пратеници  на  полиса  П арион,  за  сключване  на  съю з  за  приятелство  с  царя  на  одрисите  М едок.  Очевидно  целта  е  подновяване  на  договора,  който  е  действал  по-рано,  през  V  в.пр.Хр.  Така  се  оказва,  че  не  само  при  цар  Медок/Меток/Амадок  I,  но  така  също  с  много  голяма  степен  на  сигурност,  въз  основа  на  монетите  на  П арион,  и  при  предш ествениците  му,  за  защ ита  на  своите  икономически  и  политически  интереси,  Одриското  царство  успеш но  използва  не  само  своето  геостратегическо  положение  и  военна  сила,  но  и  дипломацията  във  взаимоотнош енията  си  с  елинските  полиси,  нещ о  което  много  добре  е  показано  от  К сеноф онт  в  случая  с  П арион.  Видно  е,  че  тези  интереси  надхвърлят  границите  на  Европейския  Ю гоизток  и  през  М раморно  море  се  разпростират  и  на  ю ж ния  му  бряг,  който  е  север/северозапада  на  Азия  (М ала  Азия).  Това  дава  основания  да  се  предположи,  въпреки  липсата  на  изрични  сведения  в  изворите,  че  е  възможно  подобни  договори  да  са  сключвани  не  само  с  П арион,  но  и  с  други  важ ни  полиси  от  крайбрежията  на  Тракийско,  М рам орно  и  Ч ерно  море.  Като  се  има  пред  вид  монетосеченето  на  Медок/Меток/Амадок  I  може  да  се  допусне,  че  друг  такъв  полис  е  М аронея,  например.  П ак  в  Анабазиса  на  Ксенофонт,  М едосад,  който  е  династ  с  по-нисък  ранг,  тоест  -  субпарадинаст  спрямо  парадинаста,  архонта/владетеля  на  П риморието  Севт  (II)  и  несъмнено  му  е  подвластен,  казва  на  К сенофонт,  че  неговите  хора  не  постъпват  добре  като  опустош ават  техните  (на  одрисите)  села,  поради  което  го  предупреждава  от  страна  на  парадинаста  Севт  (II)  и  от  страната  на  специалния  представител  на  М едок,  горния  цар,  да  напуснат  страната  (X en.  Anab.  V II  7,  3).  Н есъм нено  царят  Медок/Меток/Амадок  I  е  изпратил  свое  високопоставено  доверено  лице,  което  да  посрещ не  гостите  от  П арион  при  парадинаста  Севт  (II)  и  да  ги  заведе  в  неговата  резиденция,  която  е  в  горната  част  на  Базилеята.  Тук  горният  цар  не  означава  вътреш ния  цар,  както  някои  тълкуват  този  пасаж.  Горният  е  със  смисъл  в  географско,  но  се  подразбира  и  в  социално  положение,  тъй  като  той  -  горният  цар  -  им а  свой  специален  представител,  освен  парадинаста  Севт  (II),  който  да  защ итава  и  съблю дава  за  интерсите  на  централната  власт  в  тази  важ на  парадинастична  област  на  обш ирната  му  държава.  К ъм  момента  на  срещата,  както  стана  ясно  по-горе,  базилевсът  на  одрисите  М едок  резидира  на  12  дни  път  от  морето  (X en.  Anab.  V II  3,  16)  в  горната  част  на  царството  си.  Тук  горната  част  е  горна,  защ ото  е  на  горе,  на  север,  на  високо  спрямо  другата  -  долната,  която  е  долна,  защ ото  отива  на  долу  към  морето,  при  крайбрежието  на  М рам орно  море,  където  ще  видим  вече  да  властва  парадинастът  на  царя  Медок/Амадок  I,  Севт  (II).  По  понятни  причини  -  най-вече  отдалечеността  от  морето,  от  чието  крайбрежие  идва  инф ормацията  за  траките  от  елините  -  в  писмените  извори  няма  данни  за  резиденции  на  одриските  царе  във  вътреш ността  на  държавата  им.  М оже  да  се  предположи  обаче,  че  точно  такава  царска  резиденция  се  локализира  при  връх  Кози  грамади  на  невисоката  планина  Средна  гора,  като  част  от  царския  култов  и  резиденциален  комплекс  при  село  Старосел,  над  Долината  на  тракийските  царе,  К азанлъш ко.  Там  е  открита  крепост,  чиято  датировка  на  използване  е  V -IV  в.пр.Хр.  В  дворцовата  зала  на  тю рзиса  е  открит  железен  лабрис  (Christov,  Iv.  2008,  213-220).  Лабрисът  е  несъмнен  символ  на  одриската  царска 

195 

Калин Порожанов. ОДРИСКОТО ЦАРСТВО, ПОЛИСИТЕ... И АТИНА  династия  именно  от  Медок/Меток/Амадок  I  насетне,  добре  документиран  в  неговото  монетосеченето,  за  което  стана  дума  по-горе.  Античният  елински  автор  К сеноф онт  е  не  само  съвременник  на  Севт  (II)  одриският  парадинаст,  архонт/владетел  на  европейския  бряг  на  М раморно  море  при  Х и ерон  орос,  но  нещ о  повече  -  той  установява  с  него  изклю чително  интензивни  военно-политически  наемнически,  а  на  моменти  -  дори  и  лични,  приятелски  отнош ения,  отразени  в  историческия  му  разказ  Анабазис.  Във  връзка  с  това,  не  мога  да  не  спомена,  че  стойността  на  К сеноф онт  като  извор  за  историята  и  културата  на  Тракия  и  траките  в  Ю гоизточна  Европа  и  Западна  М ала  Азия  отдавна  е  оценена  в  историографията.  Тук  обаче,  ще  обърна  специално  внимание  на  данните,  които  недвусмислено  сочат  Севт  (II)  като  един  одриски  парадинаст,  който  е  приморски  владетел/архонт.  Данни,  нам иращ и  се  в  изобилие  в  седма книга  на  К сеноф онтовия  Анабазис.  П р и  това,  наблю денията  предадени  от  Ксенофонт,  по  военному  са  точни  и  отразяват  една  действително  същ ествувала  историческа  реалност  в  Ю гоизточна  Тракия,  от  края  на  V  и  началото  на  IV  в.пр.Хр.  Ето  защ о,  този  извор  е  с  първостепенно  значение  за  историята  и  културата  на  Тракия  и  траките,  включително  и  на  тези  от  Thracia  Pontica  -  Thracia  M aritima,  която  в  конкретния  случай  може  да  бъде  назована  и  Thracia  M armarica.  Основните  исторически  лица,  с  които  се  свързват  тези  сведения  са:  Севт  (II)  -  тракийски  одриски  владетел/архонт  на  М раморноморското  крайбрежие  в  ю гоизтока  на  Европейска  Тракия  и  елинът-атинянин  К сеноф онт  -  командващ  близо  10  000  отряд  наемни  войници,  които  се  завръщ ат  от  Азия  в  Европа,  след  участието  си  в  несполучилия  опит  за  преврат,  извърш ен  от  Кир  (М лади)  срещу  законния  цар  на  П ерсия  Артаксеркс  II.  П ървоначално,  между  тях  двамата  се  плискат  водите  на  М раморно  море  със  своите  протоци:  Тракийският  Боспор  (дн.  Босфор)  и  Хелеспонта  (дн.  Дарданели).  М ежду  тях  обаче,  по-късно  се  преплитат  и  много  взаимоизгодни  интереси,  както  военно-политически,  така  и  икономически,  дори  и  чисто  човеш ки.  Още  в  началото  на  книга  седма,  глава  първа  (X en.  Anab.  V II  1,  5)  се  казва,  че  Севт  (II)  проводил  пратеника  си  М едосад  при  К сеноф онт  с  предложение  да  му  помогне,  да  му  съдейства  и  да  се  погриж и  неговата  войска  безпрепятствено  да  премине  от  Азия  в  Европа.  Както  се  разбира  и  по-нататък  от  изложението  в  Анабазиса  целта  на  Севт  (II)  е  ясна.  Той  проявява  голяма  загриженост,  защ ото  иска  да  използва  войската  на  К сеноф онт  за  свои  политически  амбиции,  разбира  се,  срещу  заплащ ане.  Без  да  е  уточнено  изрично  къде  точно  се  намира  Севт  (II)  по  това  време,  се  подразбира,  че  той  властва  над  определена  територия  с  пристанищ а  в  Северното  М раморноморие  и  се  разпорежда  резидирайки  в  някоя  от  своите  крепости  в  югоизтока  на  Европейска  Тракия.  К ои  са  тези  крепости,  или  някои  от  тях,  става  ясно  по  нататък  в  пета  глава  на  седма  книга  (X en.  Anab.  V II  5,  8),  където  се  казва,  че  щ о м  К сеноф онт  стигне  над/при/на  морето  (очевидно  става  дума  за  М рам орно  море)  Севт  (II)  ще  му  даде  в  наследство  крепостите  Бизанте,  Ганос  и  Н ео н  тейхос.  Тук  и  за  трите  е  използван  терминът  тейхос/τεϊχος,  което  несъмнено  е  най-ясната  елинска  представа  за  крепост,  укрепено  място,  укрепена  резиденция  на  владетел.  Една  от  тях  е  Бизанте,  която  се  намира  при  и  охранява  великолепно  защ итен  от  опасните  ветрове  и  вълни  залив,  на  около  30-35  км,  западно  от  П еринт.  Особено  важно  е,  че  и  трите  крепости  са  по  крайбрежието  на  Х иерон 

196 

VI глава.  ЦАРЕТЕ И ПОЛИСИТЕ - КРАЯ НА  V В.  ДО  431  Г.ПР.ХР.  орос/Свещената  планина.  Очевидно,  те  охраняват  Свещ ената  за траките  планина  и  осигуряват  контрола  на  Севт  (II)  над  морските  и  крайбрежни  сухоземни  пътищ а  от,  през  и  към  нея.  Фактът,  че  Севт  (II)  изпращ а  М едосад  от  Европа  в  Азия  (X en.  Anab.  V II  1,  5)  на  дипломатическа  мисия,  която  се  изпълнява  чрез  плаване  по  море,  чрез  безпроблемно  преплаване  на  М раморно  море,  несъмнено  говори  за  обичайността  на  такива  общувания  между  населението  от  двата  бряга  на  М раморно  море  европейския  и  азиатския.  Тоест,  М едосад  отива  от  европейския  на  азиатския  бряг  на  М раморно  море  с  кораб.  Както  се  разбира  по-нататък  (X en.  Anab.  V II  2,  24),  крайната  цел  на  плаването  на  М едосад  е  полисът  Калхедон,  където  по  това  време  е  К сенофонт.  Калхедон  е  мегарска  апойкия,  която  се  намира  преди  южното  начало  на  Тракийския  Боспор  в  М ала Азия.  П р и  следващото  действие  (X en.  Anab.  V II  1,  13-15),  войската  на  К сенофонт  е  вече  в  Европа.  Тя  временно  е  разположена  край  полиса  Бизантион,  където  началник  е  спартанецът  Анаксибий.  А наксибий  нарежда  на  командирите  стратези  и  лохази  -  войниците  да  се  снабдят  с  храна  от  тракийските  селищ а  и  сетне  да  се  насочат  към  Тракийския  херсонес,  който  тогава  е  във  владение  на  елините,  под  водачеството  на  Киниск.  За  целта  обаче,  се  налага  стратезите  да  разберат  дали  наистина  Севт  (II)  им  е  приятел  или  е  неприятел.  Защото  ако  е  приятел  -  най-прекият  им  път  е  през  Х иерон  орос.  А  ако  е  неприятел  -  те  ще  трябва  да  заобикалят  през  вътреш на  континетална  Тракия.  От  цитирания  пасаж  става  ясно,  че  населението  в  хинтерланда  на  елинския  полис  Бизантион  е  тракийско.  Н есъмнено  тракийска  е  и  Свещ ената  планина,  надвесена  над  северозападния  бряг  на  М раморно  море,  намиращ а  се  на  ключово  и  възлово  място  спрямо  Тракийския  херсонес,  който  е  на  югозапад.  Щ о м  елините  търсят  Севтовото  приятелство  за  да  минат  през  този  район  и  да  стигнат  до  Тракийския  херсонес  е  ясно,  че  пътищ ата  и  крайбрежието  на  Свещ ената  планина  се  владеят  и  държат  от  Севт  (II).  Очевидно,  Х иерон  орос  е  не  само  тракийска  планина,  но  тя  е  и  под  контрола на  Севт  (II).  П о-нататък  се  говори  вече  за  действията  на  самия  Севт  (II)  (X en.  Anab.  V II  2,  1-12).  Той,  най-напред  дарява  стратезите  на  К сенофонт  -  Клеанор  и  Ф риниск,  съответно  -  с  кон  и  с  жена,  срещу  което  ги  уговаря  да  му  съдействат  с  подчинените  им  войскови  части.  Сетне  изпращ а  отново  по  море  М едосад  при  К сенофонт,  който  се  намира  по  това  време  в  Селимбрия.  Н астоятелната  молба  на  Севт  (II),  чрез  М едосад,  е  К сенофонт  да  доведе  цялата  си  войска,  срещу  което  ще  получи  всичко,  каквото  може  да  пожелае.  К сенофонт  реш ава  да  отиде  при  Севт  (II)  за  сключване  на  взаимноизгодно  споразумение  (X en.  Anab.  V II  2,  17-38).  Войската  на  К сенофонт  е  под  стените  на  полиса  П еринт,  а  войската  на  Севт  (II)  се  намира  на  около  60  стадия  от  нея.  Самият  Севт  (II)  резидира,  добре  охраняван,  в  един  тюрзис/τνρσις  (Xen.  Anab.  VII  2.21).  П р и  срещ ата  Севт  (II)  разказва,  че  той  бил  потомък/родственик  на Терес,  и  като  такъв,  отстоявал  правата  си  над  тините,  а  К сеноф онт  отново  припомня  на  Севт  (II)  първата  дипломатическа  мисия  на  М едосад,  когато  той  пристигнал  при  него  в  Калхедон,  и  втората  -  когато  К сеноф онт  се  върнал  от  П арион  при  войската  си  (т.е.  в  Селимбрия).  П ри  тези  припомняния  се  оказва,  че  Севт  (II)  е  обещ авал  на  К сеноф онт  не  само  да  му  бъде  приятел  и  брат,  но  и  че  ще  му  даде  като  награда  крепостите,  които  той  владее  край 

197 

Калин Порожанов. ОДРИСКОТО ЦАРСТВО, ПОЛИСИТЕ... И АТИНА  морето  (X en.  Anab.  V II  2.25).  Севт  (II)  се  представя,  сега  вече,  още  по-подробно.  Той  казва,  че  неговият  бащ а  се  казвал  М есад  и  властвал  не  само  над  тините,  но  и  над  меландитите  и  над  транипсите.  Н о,  когато  могъщ еството  на  одрисите  западнало,  М есад  напуснал  (изгонен)  тези  земи.  След  смъртта  му  Севт  (II)  бил  отгледан  от  сегаш ния  цар  М едок.  Същ ият  този  М едок  дал  на  Севт  (II)  хора  и  коне,  с  които  да  се  докаже  на  бащ ината  си  земя.  Тъй  като  за  постигане  на  целта  тези  хора  и  коне  не  са  му  достатъчни,  Севт  (II)  иска  от  К сеноф онт  пряка военна  помощ .  В  конкретния  случай,  освен  обещ анието  за  плащане  в  пари  и  в  натура  -  на  войниците  и  на  техните  командири  (лохази  и  стратези),  Севт  (II)  обещ ава  на  К сеноф онт  една  крепост  край  морето  (X en.  Anab.  V II  2.36).  Тази  крепост  е  Бизанте,  най-хубавата  от  Севтовите  крепости  край  морето  (X en.  Anab.  V II  2.38).  От  приведените  пасажи  прави  впечатление  първо,  че  Севт  (II)  като  владетел  в  ю гоизтока  на  Европейска  Тракия  се  държи  като  местен  цар.  Той  именно  по  царски  дарява  с  кон,  с  жена...  своите  гости  и  бъдещ и  наемници.  На  второ  място  -  М едосад,  отново  -  за  втори  път  -  е  изпратен  по  море  на  дипломатическа  мисия  при  К сеноф онт  в  Селимбрия.  К сеноф онт  изрично  казва  κ α τ α  Θ ά λ α τ τ α ν  Μ η δ ο σ ά δ η ν  (Xen.  Anab.  VII  2,  10).  П олисът  Селимбрия  (дн.  Силиври),  както  стана  ясно  по-горе,  е  на  северния  европейски  бряг  на  М раморно  море,  между  полисите  Бизантион  (дн.  И станбул  -  от  европейската  страна)  и  П еринт  (дн.  М арм ара  Ерегли).  За  да  стигне  по  море  до  там  М едосад  е  отплавал,  както  и  първия  път,  най-вероятно  от  крайбрежието  на  Х иерон  орос,  където  са  споменатите  приморски  крепости  на  Севт  (II).  Очевидно,  при  тези  крепости  има  пристанищ а,  има  и  кораби,  които  са  в  разположение  на  Севт  (II).  Ч и я  собственост  могат  да  бъдат  тези  кораби?  Както  се  разбира  от  заповедта  на  Аристарх  -  новият  спартански  наместник,  който  разпорежда  собствениците  на  кораби  да  не  превозват  войската  на  К сенофонт  (X en.  Anab.  V II  2,  12)  -  корабите  в  полиса  са  частни.  Това  е  така,  защ ото  в  полиса  има  частна  собственост,  частни  производители  и  търговци.  Н есъм нено  корабите  в  елинските  полиси  са частни.  Тракийските  кораби,  обаче,  не  са  частни.  Те  са  владетелска  собственост  на  царя  или  на  парадинаста,  който  е  княз/архонт.  В  тракийските  пристанищ а  корабите  са  монопол  и  собственост  на  владетеля.  Тук  частното,  в  полисния  смисъл,  липсва.  Това,  впрочем,  е  правило  за  всички  общ ества  като  тракийското,  които  живеят  κ α τ α  εθνή,  а  н е  κ α τ α  πολεις,  по  думите  на  Аристотел  (Aristot.  Politica.1252b).  Севтовата  войска  е  разположена  между  Бизанте  (дн.  Текирдаг,  старото  Родосто/Редесто)  и  П еринт,  но  по-близо  до  П еринт  -  на  около  11-12  км  (60  стадия  по  185  м)  от  полиса.  Самият  Севт  (II)  резидира  добре  охраняван  в  т ю р з и с / τύρσις.  Тук  е  използван  терминът  тюрзис  (X en.  Anab.  V II  2,  21),  за  разлика  от  друго  място  в  Анабазиса  (X en.  Anab.  V II  5,  8),  където  крепостите  са  наречени  тейхос.  Терминът  тюрзис  традиционно  се  превежда  като  кула.  Смисълът  на  укрепено  място,  крепост,  обаче,  несъмнено  присъства  и  тук.  Очевидно,  приблизително  по  средата  между  тракийската  крайморска  крепост  Бизанте  и  елинския  полис  П еринт,  Севт  (II)  има  по-малка  крепост-резиденция,  тоест  тюрзис.  Вероятно,  нейното  предназначение  е  било  да  охранява  подстъпите  към  Х иерон  орос  на  югозапад.  В  К сенофонтовия Анабазис  (X en.  Anab.  V II  2,  25)  за  Севтовите  крайбрежни  крепости  се  използва  и  терминът  хорион/χωρίον,  който  означава  място,  но 

198 

VI глава.  ЦАРЕТЕ И ПОЛИСИТЕ - КРАЯ НА V В.  ДО  431  Г.ПР.ХР.  съдържа  в  себе  си  и  често  носи  и  смисъла  на  укрепено  място.  Това  се  отнася  за  случая  (X en.  Anab.  V II  2,  36),  при  който  Севт  (II)  обещ ава  на  своите  наемници  и  укрепеното  място  над/при/на  морето.  Вероятно  става дум а  за  Бизанте,  Ганос,  Н ео н  тейхос  или  друго  укрепено  място  по  крайбрежието.  Хорион  е  използван  като  терм ин  от  К сенофонт  (X en.  Anab.  V II  2,  38)  именно  със  значение  крепост  и  за  Бизанте  като  най-хубавата  крепост  над/при/на  морето.  Значението  на  хорион  като  крепост  тук  напълно  се  покрива  с  т е й х о с / τεϊχος,  казано  за  Бизанте,  Ганос  и  Н еон  тейхос  (X en.  Anab.  V II  5,  8).  Задачата  на  одрисеца  Севт  (II),  потомък  на  Терес,  е  с  уголемената  си  войска  да  стане  архонт/владетел  на  П рим орието  (X en.  Anab.  V II  3,  16).  Архонт  е  термин,  който  вклю чва  значенията  управител,  княз,  но  и  персийското  сатрап.  И  трите  понятия  означават,  че  Севт  (II)  ще  управлява  и  владее  П рим орието,  в  случая  на  Х иерон  орос,  именно  като  одриски  княз,  подобно  на  персийски  сатрап,  и  в  подчинено  положение,  спрямо  одриския  цар  М едок,  тоест,  като  негов  парадинаст,  по  терминологията  на  Тукидид.  На  този  етап,  предварителните  изводи  от  тук  представения  и  интерпретиран  извор,  очертават  следната  проблемна  ситуация,  която  е  и  работно  реш ение  за  по-нататъшни  дирения.  Севт  (II)  е  одриски  княз,  архонт/владетел  на  крайбрежието  на  Х иерон  орос,  който  им а  за  цел  разш иряване  на  подвластната  му  територия  от  европейската  страна  на  М рам орно  море.  И м ен н о  като  такъв  владетел  и  парадинаст,  васал,  спрямо  одриския  цар  М едок,  той  дава  дипломатически  прием  на  неговия  съю зник  полисът  П арион,  който  се  нам ира  от  другата,  азиатската,  страна  на  М раморно  море.  И  тъй  като  точно  този  Севт  (II)  не  е  цар  на  траките  одриси,  какъвто  е  Севт  I,  а  е  парадинаст  на  следващ ия  одриски  цар  Медок/Амадок  1,  не  е  редно  той  да  бъде  назоваван  Втори,  тъй  като  е  само  архонт/владетел  на  П рим орието,  което  може  да  се  означи  и  с  термина  княз,  спрямо  базилевса/царя.  И зписването  Севт  (II),  обаче,  е  влязло  в  употреба  и  се  използва,  като  наложило  се  в  практиката,  и  тук.  П оне  три  са  крайбрежните  морски  крепости,  които  владее  Севт  (II).  Бизанте  (дн.  Текирдаг,  по-старо  име  Редесто/Родосто),  Ганос  и  Н еон  тейхос.  Тези  крепости  са  архонтски/владетелски/княжески.  Те  контролират  сухоземни  и  морски  пътищ а,  свързани  със  С вещ ената  планина.  Сигурно  и  при  трите  приморски  крепости  има  и  пристанищ а.  Най-вероятно  обаче,  поради  изклю чително  удобния  залив,  и  поради  изричното  подчертаване  от  Херодот  (Hdt.  V II,  137),  Бизанте  е  било  най-голямото  и  най-използвано  тракийско  пристанищ е,  в  този  район.  П оради  това  може  да  се  допусне,  че  именно  от  Бизанте  отплава  пратеникът  на  Севт  (II)  до  К сенофонт,  М едосад,  както  при  първата  си  мисия  до  Калхедон,  така  и  при  втората,  до  Селимбрия.  Безпроблемното  плаване  из  и  преплаване  на  М рам орно  море  от  Севтовите  (II)  траки  се  демонстрира  от  К сеноф онт  и  в  неговата  Гръцка  история/Хеленика,  където  то й  съобщ ава  за  това,  че  през  399/398  г.пр.Хр.  при  Деркилид  до ш ли  от  Севт  през  море  съю зници  от  одрисите  -  около  200  конници  и  около  300  пелтасти,  които  да  воюват  със  спартанеца  срещу  траките  витини  във  Витиния  (X en.  Hell.  III  2,  2).  Очевидно,  за  траките  плаването  в  М раморно  море  -  и  то  за  500  войници  с  200  бойни  коня  и  въоръжението  им  -  е  ежедневие.  Н азованите  три  морски  крепости  с  пристанищ а  намират  добро  сравнение  с  Ч ерноморската  Тракия  П онтика,  където  независимо  от  елинските  полиси,  на 

199 

Калин Порожанов. ОДРИСКОТО ЦАРСТВО, ПОЛИСИТЕ... И АТИНА  стратегическите  места  по  крайбрежието  има  царски/княжески/владетелски  укрепени  места  -  резиденции  (Porojanov  K.  1986,158-165).  Ако  за  Севт  (II),  като  парадинаст  и  владетел  на  П рим орието  при  Х иерон  орос/Свещената  планина  на  одрисите  в  северната  част  на  П ропонтида,  реализиращ  се  чрез  крайбрежните  одриски  крепости-резиденции  с  пристанищ а,  К сеноф онт  ни  е  разказал  подробно,  поради  личното  си  познанство  и  сътрудничеството  си  с  него,  то  за  други  приморски  одриски  парадинасти,  ние  нямаме  такива  преки  наративни  данни.  Н есъмнено  е,  обаче,  че  приморски  парадинасти  и  субпарадинасти  на  Одриското  царство  са  властвали  чрез  резиденциите  си  не  само  по  крайбрежието  на  М рам орно  море,  но  така  същ о  по  крайбрежието  на  Ч ерн о  море  (Ф инейонФ инополис,  при  устието  на  Боспора/Босфора  и  П онта,  Салмидесос  и  връх  Ш илото  край  Бургас)  и  на Тракийско  море  (Дорискос,  Серион тейхос,  И смарос).  В  своята  Гръцка  история  К сеноф онт  разказва  за  акцията  на  спартанеца  Деркилид  през  399/398  г.  пр.Хр.,  която  завърш ва  с  ново  издигане  на  старата  стена,  която  прегражда  ш ийката  на  П олуострова.  Най-важните  пасажи  разказват,  че  пратениците  от  херсонесците  в  Л акедем он  съобщ или,  че  в  м ом ента  не  мож ели  да  обработват  Херсонес,  понеже  бил  ограбен  и  оплячкосан  от  траките;  Деркилид  преминал  Хелеспонта  с  армията  си  в  Европа  и  след  като  преминал  през  приятелската  част  от  Тракия  и  бил  гостоприемно  приет  от  Севт,  пристигнал  в  Херсонес;  където  земята  е  извънредно  плодородна  и  от  най-добро  качество,  но  опустош ена,  както  се  говорело  от  траките;  (Деркилид)  започнал  да  изгражда  стена  (на  провлака),  завърш ил  стената,  която  бил  започнал  през  пролетта,  преди  настъпването на есента (X en. Hell.  III 2,  8-10).  За  същ ата  акция  Диодор  е  по-обстоятелствен.  Той  разказва,  че  Деркилид,  след  като  сключил  с  Ф арнабаз  8-месечно  примирие,  потеглил  на  поход  срещ у  траките,  които  тогава  населявали  Битиния.  Като  опустош ил  земята  им,  изтеглил  войската  си  на  зим ен  стан.  Когато  това  ставало,  траките  нахлули  с  много  пълчищ а  на  Херсонес,  опустош или  цялата  страна  и  обсадили  тамош ните  градове.  Херсонесците,  измъчвани  от  войната,  повикали  спартанеца  Деркилид  от  Азия.  Той  преминал  с  войската  си  и  изгонил  траките  от  страната,  а  Херсонес  преградил  със  стена  от  море  до  море.  П о  този  начин  попречил  на  траките  да  нападат  Херсонес  в  бъдещ е.  Удостоен  с  големи  дарове  превел  обратно  войската  си  в  Азия  (Diod.  X IV  38,  3,  6-7).  Тук  несъмнено  изникват  два  въпроса.  П ървият  от  тях  е  кои  са  тези  траки,  които  ограбват,  оплячкосват  и  опустош ават  земята  на  Херсонес,  които  нахлуват  с  много  пълчищ а  на  П олуострова,  опустош ават  го  целия  и  обсаждат  тамош ните  градове  и  защ о,  в  крайна  сметка,  вършат  това.  Вторият,  защ о  Севт  (II)  е  приятел  на  Деркилид  и  респективно  на  спартанците  и  им  съдейства  за  прогонването  на  споменатите  траки  от  П олуострова.  Я сно  е,  че  Севт  (II)  е  приятел  преди  всичко  на  Ксенофонт,  който  старателно  ни  осведомява  за  неговите  дела.  И  още  нещо  много  важно  -  самият  К сенофонт,  макар  и  атинянин,  е  почитател  на  полиса  Спарта  и  ще  внуш ава  уважение  към  него  и  към  спартанците  и  у  своите  слушатели,  читатели  и  приятели,  сред  последните,  от  които  е  и  Севт  (II).  Още  повече,  че  при  създалата  се  ситуация  след  Войната,  при  отпадналата  от  конкуренцията  Атина  с  нейната  разпаднала  се  Архе,  Севт  (II)  е  принуден  и  трябва  да  се  съобразява  с  лидерската  роля  и  поведение  на  Лакедемон  в  тази  част  на  Европейския  Ю гоизток.  Тя  се  проявява 

200 

VI глава.  ЦАРЕТЕ И ПОЛИСИТЕ - КРАЯ НА  V В.  ДО  431  Г.ПР.ХР.  най-напред  с  изгнанника  от  Спарта  Клеарх  между  403  и  401  г.  пр.Хр.,  който  защ итава  Тракийския  херсонес.  Тук  за  Севт  (II)  обаче,  не  става  никъде  дума,  найвероятно,  защ ото  то й  все  ощ е  не  е  изпратен  от  своя  цар  Медок/Меток/Амадок  I  да  отвою ва  бащ ината  си  земя.  П осле,  през  401/400-400/399  г.  пр.Хр.  се  появява  Ксенофонт,  от  чиято  войска,  вече  като  парадинаст  на  одриския  цар  Медок/Меток/Амадок  I,  разполож ил  се  в  одриската  царска  собственост  при  Х иерон  орос  на  П рим орието,  Севт  (II)  се  опитва  да  извлече  реална  полза  от  създалата  се  ситуация  и  да  възстанови  властта  над  бащините  си  земи.  Очевидно,  постигнал  самочувствие  срещ у  траките  в  Делта,  които  са  наречени  и  тини  (X en.  Anab.  V II  3;  V II  4;  V II  5),  от  съвместните  действия  на  неговата  с  К сенофонтовата  войска  в  Тракийския  Ю гоизток  на  Европа  и  уредил  по  този  начин  в  някаква  степен  своя  гръб,  през  399/398  г.пр.Хр.,  Севт  (II)  завързва  съю знически  отнош ения  със  спартанеца  Деркилид,  който  вою ва  в  Битинска  Тракия  -  в  Азия  като  му  изпращ а  част  от  своята  войска.  Както  ни  осведомява  отново  К сеноф онт  при  Деркилид  дош ли  от  Севт  през  море  съю зници  от  одрисите  -  около  200  конници  и  около  300  пелтасти,  които  да  воюват  срещу  местните  траки  битини  в  самата  Битиния  (X en.  Hell.  III  2,  2).  Така,  вече  става  ясно  защо,  малко  по-късно  през  същ ата  399/398  г.  пр.Хр.,  на  път  отново  да  защ итава  Тракийския  херсонес  от  нападенията  на  траките,  спартанецът  Деркилид  е  посрещ нат  гостоприемно  от  Севт  (II),  а  неговата  войска  минава  необезпокоявана  през  приятелската  (Севтовата)  част  на  Тракия.  Впрочем,  ако  Деркилид  не  е  в  добри  отнош ения  със  Севт  (II),  той  не  би  могъл  в  никакъв  случай  успеш но  да  стигне  до  Тракийския  херсонес  и  да  го  защ ити  от  нападенията  на  гореспоменатите  траки,  които  очевидно  не  са  подвластни  на  Севт  (II).  Н ещ о  повече,  ако  се  предположат  каквито  и  да  са  военни  действия  на  парадинаста  срещ у  Деркилид  или  обратно,  то  защ итата  на  Херсонес  от  елините  става  нереализуема.  Така,  че  лакедемонският  пълководец  е  длъж ен  да  се  съобразява  с  и  да  се  старае  да  не  бъде  в  противникови  отнош ения  с  военната  сила  на  Владетеля  на  П риморието,  за  да  може  тя  на  практика  да  се  неутрализира.  Както  личи  добре  от  извора  ни  Ксенофонт,  за  Севт  (II)  е  трудно  да  отвою ва  обш ирната  бащ ина  земя  сам,  тоест  с  военните  сили  (хора  и  коне),  които  са  му  дадени  от  Медок/Меток/Амадок  I.  Затова  се  оказва,  че  неговите  реални  владения  покриват  основно  царската  одриска  собственост  при  и  около  Х иерон  орос  С вещ ената  планина  на  траките,  както  и  земите  на  траките  в  Д елта  и  на  завою ваните  тини  на  север  към  Салмидесос.  П оради  това  той  се  нуждае  допълнително  от  съю зна  войска,  с  която  да  продълж и  осъщ ествяването  на  амбициозните  си  намерения  и  в  посоката  юг/югозапад,  където  са  меландитите,  били  някога  под  властта  на  бащ а  му  М есад.  Веднага  след  заминаването  на  К сеноф онт  и  неговите  войници  от  района,  такава  се  оказва,  че  може  да  бъде  армията  на  Деркилид.  Ето  защ о,  с  надежда  и  този  елински  пълководец  да  му  помогне  с  войската  си,  по  подобие  на  Ксенофонт,  той  му  изпращ а  своя  военна  пом ощ  за  да  им а  основания  в  определен  момент  да  поиска  обратно  такава,  приема  го  гостоприемно  и  пропуска  армията  му  през  владените  от  него  земи.  Тук  прозират  действия  на  демонстрация  на  самостоятелно  поведение  на  Севт  (II)  спрямо  централната  одриска  власт. 

201 

Калин Порожанов. ОДРИСКОТО ЦАРСТВО, ПОЛИСИТЕ... И АТИНА  Сега  остава  да  се  види  кои  са  тези  траки,  които  ограбват,  оплячкосват  и  опустош ават  земята  на  Херсонес,  които  нахлуват  с  много  пълчищ а  на  П олуострова,  опустош ават  го  целия  и  обсаждат  тамош ните  градове.  Н есъмнено,  в  тези  сведения  прави  силно  впечатление  както  многобройността  на  траките,  които  нахлуват  на  П олуострова,  така  и  ефективността  на  техните  военните  действия,  довела  до  реално  обсаждане  на  градовете  там.  Ясно  е,  че  те  не  могат  да  бъдат  свързани  със  Севт  (II),  който  пропуска  с  приятелски  ж ест  техните  врагове  елините.  Ако  в  последното  десетилетие  от  царуването  си  в  края  на  V  в.пр.Хр.  Севт  I  превзема  и  д ъ р ж и  един  град  от  този  район,  най-вероятно  П актия,  то  сега  в  началото  на  IV  в.пр.Хр.  се  вижда,  че  траките  обсаждат,  с  цел  да  превземат  много  от  тях,  а  защ о  не  и  всичките  там ош н и  градове,  които  са  11  или  12  на  брой  (X en.  Hell.  IV  8,  9-10;  Ц веткова  Ю.  2008,  88-90).  Това  недвусмислено  говори,  че  става  дума  не  за  случайни  нападения,  а  за  организирани  целенасочени  и  направлявани  военни  действия  на  траките  за  завладяване  на  нови  позиции  на  Тракийския  херсонес.  Очевидно,  поради  тези  причини,  силите  на  станалите  отдавна  местни  елини  на  Херсонес  не  са  никак  достатъчни  срещ у  впечатляващ ата  военна  сила  на  траките,  та  се  налага  да  извикат  Деркилид  с  водената  от  него  многобройна  войска,  който  да  се  справи  с  тях  и  дори  да  прегради  Херсонес  отново  със  стена  срещу  техни  нови  нападения.  Както  по-горе  се  обоснова,  у  античните  автори  под  траки  в  Европейския  Ю гоизток  се  разбират  одриси  или  подчинени  на  одрисите  тракийски  етноси.  П р и  положение,  че  траките  в  Д елта  и  тините  на  север  към  Салмидесос  са  подчинени  от  Севт  (II),  то  най-близо  до  Херсонес  остават  известните  ни  от  К сеноф онт  меландити,  надвесени  над  П олуострова.  Те  обаче,  явно  вече  в  очите  на  Ксенофонт,  отново  нямат  изявена  своя  етносна  държава,  покорени  са  от  одрисите  и  затова  биват  наричани  от  него  траки.  Това  ще  рече,  че  меландитите,  независимо  от  амбициите  на  парадинаста  Севт  (II)  да  властва  и  над  тях,  вече  по  стратегически  причини,  са  под  пряката  дом инация  на  одриския  цар  и  затова  изпълняват  нарежданията  на  централната  одриска  власт,  като  заедно  с  одрисите  (но  не  на  Севт  II),  и  поради  това  наричани  общ о  траки,  извърш ват  военните  нападения  над  Тракийския  херсонес.  Тези  нападения  означават  безапелационно  властване  на  О дриския  царски  дом  в  тези  зем и  и  крайбрежия.  Вероятно,  това  ще  бъде  една  от  сериозните  причини  за  наблю даваното  дистанциране  на  парадинаста  Севт  (II)  от  царя  на  одрисите  Медок/Меток/Амадок  I.  Не  може  да  не  се  отчете  и  фактът,  че  Деркилид  освобождава  П олуострова,  но  не  настъпва  срещу  траките  на  север  от  него.  Той  издига  стена,  която  да  играе  ролята  на  граница  между  елините  на  Херсонес  и  отвъдните  земи,  които  са  в  пределите  на  Одриското  царство  на  Медок/Меток/Амадок  I.  Както  ни  осведомява  Диодор,  няколко  години  по-късно,  през  395  г.пр.Хр.,  спартанският  цар  Агезилай  (401  -  361  г.пр.Хр.)  като  прехвърлял  войската  си  от  Азия  в  Европа,  победил  в  сражение  някои  от  траките,  които  му  препречили  пътя  с  много  войска  и  избил  повечето  от  варварите.  След  това  той  пътувал  през  М акедония,  като  минал  през  същите  места,  през  които  минал  и  Ксеркс,  когато  воювал  срещу  гърците  (Diod.  X IV  83,  3).  Тук  марш рутът  на  Агезилай,  повтарящ  този  на  Ксеркс,  показва,  че  става  дума  за  военен  сблъсък  с  траките,  които  са  над  Херсонес.  Тоест,  отново  става  дума  за  същите  траки,  които  вече  години  наред 

202 

VI глава.  ЦАРЕТЕ И ПОЛИСИТЕ - КРАЯ НА  V В.  ДО  431  Г.ПР.ХР.  преди  това  извърш ват  целенасочени  нападения  над  П олуострова.  В  този  район  и  по  това  време,  много  войска,  която  да  има  смелостта  и  силата  да  препречи  пътя  на  армията  на  Агезилай,  при  това  -  в  сражението  да  бъдат  победени  само  някои  от  траките,  а  не  всички!,  означава,  че  това  може  да  бъде  само  войската  на  Одриското  царство,  която  в  крайна  сметка  успява  да  запази  потенциала  си.  Това  не  може  да  бъде  войска  на  Севт  (II),  защ ото  поради  неговата  атрактивност  и  известност  като  архонт/владетел  на  П риморието  това  щ еш е  да  бъде  отбелязано  изрично  от  античните  автори.  А  и  неговата  войска,  както  стана  дума  по-горе,  не  е  чак  толкова  многобройна.  Освен  това,  по  военно-политически  причини,  свързани  с  проявени  сепаратистични  стремежи,  той  все  още  е  приятел  на лакедемонците.  Очевидно,  нещ ата  в  това  отнош ение  се  задълбочават  през  90-те  години  на  IV  в.пр.Хр.,  защ ото  за  392-390  г.пр.Хр.  К сенофонт  говори  за  атинянина  Тразибул,  че  докато  плавал  към  Хелеспонта,  той  смятал,  че  би  могъл  да  направи  нещ о  добро  за  полиса  и  щ ом  научил,  че  Амедок,  царят  на  одрисите,  и  Севт,  архонтът/владетелят  на  крайбрежието,  враждуват  помежду  си,  първо  ги  сдобрил  и  ги  направил  приятели  и  съю зници  на  атиняните,  като  смятал,  че  елинските  полиси,  които  са  разположени  под  Тракия,  повече  биха  насочили  вниманието  си  към  атиняните,  ако  онези  (траките)  бъдат  приятели  (X en.  Hell.  IV  8,  26).  Оказва  се,  че  и  през  392-390  г.пр.Хр.  Медок/Меток,  сега  наречен  Амедок,  продължава  да  бъде  цар  на  одрисите,  а  Севт  (II)  -  архонт/владетел  на  П риморието.  Двамата  обаче,  имат  раздори  помежду  си,  а  Тразибул  в  името  на  полиса  Атина,  успява  да  ги  примири  и  да  ги  направи  съю зници  на  града.  П рез  тези  години,  в  края  на  90-те  на  IV  в.  пр.Хр.,  Атина  вече  се  възправя,  постепенно  замогва,  и  особено  след  успеш ното  издигане  на  крепостните  стени  на  града  и  пристанището  си,  отново  се  опитва  да  измести  отслабналата,  демографски  изчерпващ ата  се  и  слизащ а  от  лидерската позиция  в  Гръцкия  свят,  Спарта.  Както  се  предположи  по-горе,  основания  за  раздори  между  Медок/Меток/Амедок  I  и  Севт  (II),  могат  да  бъдат  само  неудовлетворените  амбиции  на  Севт  (II),  най-вероятно  свързани  с  неналожената  от  него  власт  над  меландитите.  П рави  впечатление  обаче,  че  това  скарване  не  е  много  сериозно,  защ ото  той  много  бързо  се  примирява  с  царя  Медок/Меток/Амедок  I,  и  съобразно  новата  ситуация,  свързана  с  увеличената  активност  на  атиняните  в  района,  както  базилевсът,  така  и  парадинастът,  дори  се  съюзяват  с  Атина.  В  този  контекст  може  да  се  предположи,  че  е  сключен  договор,  без  съмнение  свързан  с  двойната  зависимост  на  елинските  полиси  -  наложена  както  от  Атина,  така  и  от  Одриското  царство.  Това  се  подсказва  и  от  останалата  част  на  пасажа.  В  него  изразът  за  елинските  полиси  под  Тракия  означава  полисите  по  крайбрежията  на  Тракия,  които  полиси  ще  се  обърнат  към  влиянието  на  атиняните,  само,  ако  тези  траки,  тоест  царят  на  одрисите  Амедок  и  архонтът/владетелят  на  П риморието  Севт,  са  приятели  и  са  в  съю з  с  Атина.  Тоест,  чрез  този  съюз,  сключен  с  договор,  е  най-вероятно  да  става  дума  за  двойно  облагане  на  тези  полиси  (Фол  Ал.  1975,  133).  Впрочем,  такъв  договор  е  намерен  в  Атина  (IGr  II  (2),  1,  22a).  В  него  се  споменават  имената  на  М едок  (ΜΗΔΟΚ-),  на  Ситалк  (-ΙΔΑΛΚ),  и  на  Атина  или  атиняни  (ΑΘΗΝ--).  Н еговата  датировка  в  389/388  г.пр.Хр.  го  поставя  точно  във  връзка  със  събитията  в  приведените  писмени  извори,  определящ и  двойното  данъчно  облагане  на  елинските  полиси  по 

203 

Калин Порожанов. ОДРИСКОТО ЦАРСТВО, ПОЛИСИТЕ... И АТИНА  Одриските  крайбрежия.  Той  е  склю чен  между  М едок  и  Атина,  като  очевидно  се  основава  на  по-стария  договор,  отнасящ  се  за  данъчите  задължения  на  полисите,  сключен  от  Ситалк  с  Атина  през  431/430  г.  пр.Хр.  (Ф ол  Ал.  1975,  134-136).  В  подкрепа  на  такова  четене  на  писмените  и  епиграфските  извори  са  и  нумизматичните  данни.  П рез  първото  десетилетие  на  IV  в.пр.Хр.  намалява  интензивността  на  сечените  от  Енос  монети  (M ay  J.  M .  F.  1950,  178-179).  Това  се  дълж и  на  засиления  контрол  от  страна  на  одрисите  по  крайбрежието  на  Тракийско  море,  но  не  на  Севт  (II),  както  смята  Й ордан ка  Ю рукова  (Ю рукова  Й.  1992,  51),  той  ще  остане  архонт/владетел  на  П риморието  на  М рам орно  море,  а  както  личи  от  писмените  извори,  очевидно  -  на  Медок/Меток/Амадок  I.  J.  M.  F.  M ay  определя,  че  през  394/393  -  392/391  г.пр.Хр.  върху  реверса  на  една  емисия  еноски  тетрадрахми  и  тетроболи  се  появява  допълнителен  знак,  който  представлява  ритон,  който  завърш ва  с  протоме  на  елен.  Той  смята,  че  това  изображение  е  характерно  за  одриските  владетели  и  династи  (May  J.  M.  F.  1950,  220-221).  Й.  Ю рукова  категорично  го  потвърждава  като  прави  сравнение  с  подобен  ритон  от  П анагю рското  съкровищ е  (Ю рукова  Й.  1992,  51).  Впрочем,  П анагю рищ е  е  не  далеко  от  основателно  предположената  резиденция  на  Медок/Меток/Амадок  I  при  връх  Кози  грамади  над  Старосел,  К азанлъш ко.  Н езависимо  дали  това  съкровище  е  изработено  в  тракийско  (одриско)  царско  ателие,  каквото  е  едното  становище,  или  в  полиса  Лампсак,  каквото  е  другото  становищ е,  намиращ  се  западно  от  споменатия  по-горе  полис  П арион,  с  който  търгува  одриският  цар,  то  несъмнено  е  поръчано  и  произведено  за  нуждите  на  Одриския  царски  двор  и  е  свързано  с  неговата  икономическа  политика.  П рез  десетилетието  от  края  на  V  до  края  на  90-те  години  на  IV  в.пр.Хр.,  когато  Атина  няма  влияние  и  контрол  над  елинските  градове  по  бреговете  на  Тракия,  полисите  А бдера  и  М аронея  пускат  дребни  номинали  за  нуждите  на  проспериращ ата  търговия  (Ю рукова  Й .  1992,  55).  Тази  търговия  несъмнено  отново  се  води  основно  с  Одриското  царство,  на  чието  крайбрежие  са  тези  два  полиса,  защ ото  и  М едоковите  монети  се  вливат  в  циркулационния  поток  (Ю рукова  Й.  1992,  55).  Още  повече,  че  М аронея,  както  стана  дума  по-горе,  сече  монетите  на  Медок/Меток/Амадок  I,  като  това  е  един  от  начините  крайбрежните  полиси  да  се  издължават  данъчно  към  одриските  царе  (Фол  Ал.  1975,  105).  Сигурно  изглежда,  че  и  при  Медок/Меток/Амадок  I  продълж ава  данъчното  облагане  на  елински  полиси  по  Тракийско  море.  Това  може  да  се  види  за  Енос,  който  е  съвсем  близо  до  царската  резиденция  Дорискос,  така  също  -  за  полиса  М аронея,  който  се  намира  недалеко  от  другите  одриски  резиденции  на  Тракийско  море  И см арос  и  Серион  тейхос,  а  е  много  вероятно  -  и  за  Абдера.  Това  са  найголемите  градове  по  Одриско  крайбрежие  на  Тракийско  море,  за  които  основателно  се  предполага,  че  са  облагани  с  данъци,  а  какво  остава  за  налагане  и  облагане  на  по-малките  полиси  и  емпорионите.  Аристотел  в  своята  Политика,  коментирайки  обсебването  на  властта  като  начинание  на  стратезите  към  монарсите,  дава  пример  с  персите  Кир  към  Астиаг  и  без  особен  коментар  казва  и  за  тракиеца  Севт,  който  бил  стратег  на  Амадок  (Aristot.  Polit.  1312a,  8-14) 

204 

VI глава.  ЦАРЕТЕ И ПОЛИСИТЕ - КРАЯ НА V В.  ДО  431  Г.ПР.ХР.  Очевидно  Севт  е  стратег,  или  ако  се  използва  терм инът  на  Тукидид,  парадинаст  на  царя  Амадок.  Н я м а  съмнение,  че  тук  става  дум а  за  Севт  (II)  владетеля  на  П риморието  и  царя  на  одрисите  М едок/М еток,  наричан  и  изписван  от  различни  автори,  включително  и  Ксенофонт,  и  като  Амадок.  От  текста  прозира  идея  за  претенция  на  стратега  Севт  (II)  към  царската  власт  на  Медок/Амадок  I,  но  тя  не  е  изрично  подчертана  за  траките,  така  както  е  казано  за  персите.  Въпреки  това,  тя  е  в  съзвучие  с  казаното  от  К сеноф онт  в  Гръцка  история  (X en.  Hell.  IV  8,  26)  за  раздора  между  царя  на  одрисите  Амедок  и  Севт  (II)  -  владетеля  на  П рим орието.  Който  раздор,  както  стана  разбираемо  по-горе,  е  не  съвсем  сериозен  и  бързо  е  разреш ен,  чрез  сключването  на  договор  за  двойн а  данъчна  зависимост  на  елински  полиси,  без  да  се  знае  точно  кои,  от  Атина  и  от  одрисите.  П одобн а  инф орм ация  за  същ ото  дава  и  Д иодор.  Той  казва,  че  по  това  време,  през  392  г.  пр.Хр.,  атиняните  избрали  за  стратег  Тразибул  и  го  изпратили  с  40  триери.  Той  отплавал  за  Й ония  и  след  като  взел  пари  от  съю зниците  си  заминал.  А  докато  пребивавал  в  Херсонес,  убедил  М едок  и  Севт,  царе  на  траките,  да  станат  съю зници  на  Атина  (Diod.  X IV  94,  2).  Тук  обаче,  се  говори  освен  за  М едок,  и  за  Севт,  като  двамата  заедно  са  наречени  царе  на  траките.  Н есъм нено  е,  че  тракийският  цар  с  името  М едок,  се  идентиф ицира  с  А медок  на  К сеноф онт  (X en.  Hell.  IV  8,  26).  и  с  Амадок  на  Аристотел  (Aristot.  Polit.  1312a,  8-14).  К ой  е  Севт,  който  е  вклю чен  в  този  израз  царе  на  траките.  По  времето,  свързано  с  Тразибуловата  кампания  392-390  г.  пр.Хр.,  няма  друг,  известен  от  изворите  тракийски  цар,  който  да  носи  това  име.  За  същ ата  акция  Ксенофонт,  както  стана  дума  вече,  изрично  назовава  Амедок  -  цар  на  одрисите  и  Севт  -  като  негов  архонт/владетел  на  П рим орието  (X en.  Hell.  IV  8,  26).  Освен  това,  при  подредбата  на  Диодор,  първо  е  поставен  М едок,  а  след  него  Севт.  Това  показва  степенуване  на  двамата  владетели  по  важност.  След  такова  степенуване  обаче,  Сицилиецът  ням а  как  да  напиш е  цар  на  траките  -  в  единствено  число,  защ ото  ще  изглежда,  че  се  отнася  само  за  Севт,  а  всеизвестното  и  очевидното  е,  че  по  това  време  царят  е  М едок.  Ето  защ о,  тук,  за  да  бъде  уважен  и  да  не  бъде  незачетен  М едок  като  реалния  цар  на  одрисите,  е  поставено  множествено  число,  в  следствие  на  което  и  двамата  -  и  царят  М едок,  и  Севт  се  оказват  царе  на  траките.  Този  Севт,  очевидно,  трябва  да  се  отъждестви  с  парадинаста  Севт  (II),  определен  точно  от  К сеноф онт  като  архонт/владетел  на  П риморието,  но  не  и  като  цар  на  одрисите/траките.  Той,  изглежда  е  включен  в  израза  царе  на  траките  от  Диодор  и  заради  това,  че  като  архонт/владетел  на  П риморието,  неговата  известност  и  прояви  на  сътрудничество  и  дружелю бие,  както  със  спартанците,  така  и  с  атиняните,  и  сепаратистичните  му  проблясъци  в  този  важен  район  за  Одриското  царство,  прозират  в  изворите.  Както  се  подразбира  от  гореспоменатите  сведения,  Севт  (II)  се  опитва  да  се  държ и  като  самостоятелен  владетел.  Тоест,  вероятно  са  същ ествували  в  някаква  степен,  центробежни  сили  в  неговото  властване,  спрямо  централната  власт  в  Одриското  царство.  Да  се  говори  обаче,  за  друго  Одриско  царство,  оглавявано  от  Севт  (II)  като  негов  базилевс,  изглежда  пресилено,  спрямо  възстановяваната  чрез  изворите  обстановка. 

205 

Калин Порожанов. ОДРИСКОТО ЦАРСТВО, ПОЛИСИТЕ... И АТИНА  М акар,  че  някои  автори  отричат  собствено  монетосечене  на  Севт  (II)  (Тачева  М.  2006,  105),  на  Севт  (II)  са  приписвани  общ о  5  сребърни  монети:  3  драхм и  и  2  дидрахми.  Една  от  драхмите  е  открита  в  Одрин/Едирне,  друга  около  Свиленград,  а  за  останалите  3  не  се  говори  с  какъв  произход  са  те.  Тези  монети  се  датират  между  394  и  387  г.пр.Хр.  Характерно  за  тях  е  двойното  изписване  на  името  -  върху  аверса  в  съкратена  форма  ΣΕΥ  или  ΣΕ,  а  върху  реверса  в  пълна  му  форма  ΣΕΥΘΑ.  Такова  двойно  изписване  им а  аналогия  единствено  с  монетите  на  Медок/Меток/Амадок  I  (Ю рукова  Й.  1992,  51).  От  така  представената  характеристика  на  Севтовото  (II)  монетосечене  могат  да  се  направят  няколко  заключения.  Н есъмнено  е,  че  сеченето  на  собствени  монети  от  Севт  (II)  го  представя  като  парадинаст  на  царя  Медок/Меток/Амадок  I,  по  подобие  на  парадинаста  Сараток  при  цар  Севт  I.  М онетосеченето  на  парадинаста  Севт  (II)  им а  връзка  с  монетосеченето  на  царя  Медок/Меток/Амадок  I,  подчертана  с  двойното  изписване  на  имената  и  при  двамата.  Това  явление  едва  ли  може  да  говори  за  сепаратизъм.  Точно  обратното,  то  говори  за  добри  взаимоотнош ения  между  централната  и  парадинастичната  власт.  М естонамирането  на  2  от  монетите,  съответно  1  в  Одрин  и  1  около  Свиленград,  подчертано  ги  свързва  с  одриските  царски  резиденции  там,  локализирани  като  О дрю са  и  М астейра/Бастейра.  И  този  факт  не  говори  за  противоречия  между  царя  и  парадинаста,  а  говори  по-скоро  за  пълноценно  икономическо  сътрудничество,  видимо  поне  за  периода  на  монетосечене  на  Севт  (II)  -  394-387  г.пр.Хр.  Впрочем,  фактът  че  още  в  400  г.пр.Хр.  Севт  (II)  приема  официална  делегацията  от  П арион,  тръгнала  да  сключва  договор  с  царя  на  одрисите  Медок/Амадок  I,  потвърждава  това.  М онетосеченето  на  Севт  (II),  между  394  и  387  г.пр.Хр.,  съвпада  хронологически  с  ориентацията  на  Базилеята  към  по-тесни  връзки  с  отново  налагащ ата  се  като  лидер  в  Гръцкия  свят  Атина.  Н есъмнено  това  е  заради  възможността  за  двойно  данъчно  облагане  на  елинските  полиси  по  одриските  крайбрежия.  В  епиграфски  паметник  от  Атина  (IGr  II  (ed.2),  1,  21),  който  е  фрагментиран  и  много  зле  запазен,  се  възстановява  името  на  атинянина  Х абрий  и  се  чете  името  на  одрисеца  Севт;  споменават  се  още  лакедемони  и  симахия,  което  дава  основания  да  се  предположи,  че  става  дума  за  военен  съюз  между  Атина  и  Одриското  царство  срещу  спартанците.  Н еговата  датировка,  съобразно  политическата  обстановка,  го  поставя  в  387/386  г.,  малко  преди  самата  Атина  да  се  подчини  на  Анталкидовия  мирен  договор.  Тогава  и  Х абрий  е  един  от  стратезите  на  града.  П ълният  текст  на  съдържанието  му  трудно  може  да  се  разбере.  Но  е  несъмнено,  че  той  отразява  доброто  развитие  на  трако-атинските  отношения,  като  в  тях  одрисите  се  представят  от  Севт  (II),  парадинаста  на  Медок/Меток/Амадок  I  (Ф ол Ал.  1975,  133-135).  П оследното  споменаване  на  Севт  е  от  Е лий  Аристид  (Aristid.  172,  10),  по  повод  принудените  да  се  подчинят  на  клаузите  на  Анталкидовия  мирен  договор,  при  сключването  му  през  387/386  г.  пр.Хр.,  където  неговото  име  е  поставено  във  фразата  заедно  и  царството  и  С евт  и  Дионисий.  Тук,  най-вероятно  изглежда,  името  на  Севт  (II)  да  присъства  като  представител  на  Одриската  базилея,  тъй  като  според  тълкуването  на  предходния  надпис  от  същ ата  година,  одрисите  вече  са  военни  съю зници  на  атиняните  срещу  лакедемонците. 

206 

VI глава.  ЦАРЕТЕ И ПОЛИСИТЕ - КРАЯ НА  V В.  ДО  431  Г.ПР.ХР.  П оследните  изворови  данни  за  Медок/Меток/Амадок  I  са  от  втората  половина  на  389/388  г.  пр.Хр.,  тоест  от  самата  388  г.  пр.Хр.,  когато  е  сключен  споменатият  по-горе  договор  между  М едок  и  Атина,  за  двойно  данъчно  облагане  на  елинските  полиси  по  Одриските  крайбрежия  (IG  II  (ed.2),  1,  22a;  Ф ол  Ал.  1975,  134-136).  Очевидно,  договорът  е  едно  от  най-важните  външ нополитически  постижения  на  този  владетел  през  продължителното  му,  почти  20  годиш но  царуване.  С  това  то й  затвърждава  линията,  основателно  предположено,  че  е  начената  от  Терес  I  и  продълж ена  от  наследниците  му  Спарадок,  Ситалк  и  Севт  I,  линия  на  облагане  на  елински  градове  по  одриските  крайбрежия,  не  само  и  толкова  едностранно,  но  и  чрез  оф ициално  склю чени  международни  договори,  в  случая  с  Атина.  Липсата  на  данни  за  този  владетел  за  следващ ата  година,  до  387/386  г.пр.Хр.,  не  са  основание  да  се  мисли  за  възкачване  на  парадинаста  архонта  Севт  (II)  на  одриския  престол.  Н ещ о  повече,  при  последните  засвидетелствани  негови  споменавания,  то й  никъде  не  е  назован  като  цар  на  траките  или  цар  на  одрисите.  Ето  защ о,  е  логично  да  се  допусне,  че  краят  на  М едоковото/М етоковото/Амадоковото  I  царуване,  трябва  да  се  свърже  с  началото  на  следващ ия  сигурен  одриски  цар  Хебризелм,  което  се  поставя  в  387/386  г.пр.Хр.  В  заклю чение,  от  представените  извори  за  одриския  цар  Медок/Меток/Амадок  I,  отнош енията  му  с  елинските  полиси  и  с  неговия  парадинаст  Севт  (II)  -  архонта/владетеля  на  П риморието,  се  очертава  следното.  П ериодът  на  властване  на  одриския  цар  Медок/Меток/Амадок  I  е  от  405/404  г.  до  387/386  г.  пр.Хр.,  а  на  неговия  парадинаст  Севт  (II)  -  от  401/400  г.  до  387/386  г.  пр.Хр.  О тнош енията  между  царя  и  неговия  парадинаст  са  нормални  за  епохата  отнош ения  на  подчинение,  относителна  самостоятелност  и  сътрудничество.  Отчетените  елементи  на  сепаратистични  прояви  от  парадинаста  Севт  (II),  не  влияят  на  поведението  на  царя  на  Одриската  държава  Медок/Меток/Амадок  I  и  не  довеждат  до  промяна  на  неговата  целенасочено  провеждана  външ на  политика,  както  спрямо  елинските  полиси,  така  и  спрямо  завладените  тракийски  етноси.  Така,  както  и  при  предиш ните  одриски  царе,  продължава  облагането  на  елински  полиси  и  на  тракийски  етноси  за  нуждите  на  хазната  на  Одриската  империя.  За  гръцките  градове  това  е  сигурно  регламентирано  от  договора,  сключен  с  Атина  през  389/388  г.пр.Хр.,  който  най-вероятно  потвърждава  постарите  договори  между  О дриския  царски  двор  и  Атина:  от  около  424  -  422  г.пр.Хр.  при  Севт  I;  от  431  г.пр.Хр.  при  Ситалк;  от  447  г.пр.Хр.  при  Спарадок  и  аргументирано  предположеният  от  454/453  г.пр.Хр.  при  Терес  I.  Според  тълкуването  на  нумизматичните  данни  от  елинските  полиси  по  крайбрежието  на  Одриската  базилея,  много  сигурно  данъчно  облагани  се  оказват  големите  градове  Енос,  Абдера  и  М аронея  на  Тракийско  море.  Н есъмнено  това  в  още  по-голяма  степен  трябва  да  важи  и  за  по-малките  полиси  и  емпорионите,  известни  ни  от  Атинските  трибутни  листи,  като  облагани  от  споменатите  одриски  царе,  предходници  на  Медок/Меток/Амадок  I.  От  Тракийско  море  това  са  още  средноголемите  полиси  Самотраки  и  Дикая  при  А бдера  и  емпорионите  Дейре,  Сале,  Зоне,  Д рю с.  К атегоричното  присъствие  на  парадинаста  архонта/владетеля  на  П рим орието  Севт  (II)  на  М рам орно  море  при  Свещ ената  планина  на  одрисите  Х и ерон  орос,  с  одриски  крайбрежни  крепости  -  владетелски  резиденции  като 

207 

Калин Порожанов. ОДРИСКОТО ЦАРСТВО, ПОЛИСИТЕ... И АТИНА  Ганос,  Бизанте,  Н ео н  тейхос  (и  други  с  неназовани  имена),  изрично  споменати  от  К сенофонт,  сочи  властване  на  Одриския  царски  двор  и  над  полисите  в  П ропонтида.  Освен  над  Бизанте  и  Неон/Херайон  тейхос,  логично  е  да  се  допусне  дом инация  над  по-малките  Серейон  тейхос,  Даунион/Дамнион  тейхос,  Д идю м он  тейхос,  а  вероятно  в  някаква  степен  -  и  над  по-големите  Селимбрия,  П еринт  и  Бизантион.  П оследното  се  подсказва  още  от  първите  действия  на  Медок/Меток/Амадок  I,  който  почти  веднага  след  възкачването  си  на  престола  през  405/404  г.пр.Хр.,  между  403  и  401  г.пр.Хр.,  предприема  нападения  срещу  Бизантион  и  П ерин т  (Diod.  X IV ,  12,  2-9;  X en.  Anab.  II,  6,  1-2).  Отново  завладени,  и  несъмнено  облож ени  също  с  данъци,  са  и  траките  меландити,  тини  и  транипси/нипсеи,  обитаващ и  стратегическите  крайбрежия  и  териториите  на  североизточно  Тракийско,  северно  М рам орно  и  югозападно  Ч ерно  море.  М ож е  да  се  каже,  че  и  при  този  цар  Одриската  династия  развива  външ нополитическите  си  действия  на  юг/югоизток  за  затвърждаване  на  линията  за  завладяване  на  Тракийския  херсонес,  чието  начало  е  поставено  от  предш ественика  му  Севт  I,  с  държането  на  полиса  П актия,  през  411  или  по-скоро  през  407/6¬  406/405  г.пр.Хр.  Това  е  продължено  от  Медок/Меток/Амадок  I,  през  403-401  г.пр.Хр.,  с  нападения  над  П олуострова  (X en.  Anab.  I,  3,  4),  а  през  и  след  399/398  г.пр.Хр.,  не  само  с  оплячкосване  (X en.  Hell.  III,  2,  8-10),  но  и  с  обсаждане  на  елинските  полиси  там  заради  налагането  му  над  тях  (Diod.  X IV ,  38,  3,  6-7),  което  в  крайна  сметка,  довежда,  през  389/388  г,  до  сключване  на  договор  между  Одриското  царство  и  Атина.  П редприетите  завоевателни  прояви  на  цар  Медок/Меток/Амадок  I  спрямо  Тракийския  херсонес  са  не  само  заради  елинските  полиси  там,  които  все  още  не  са  облагани  с  данъци  от  одриските  царе,  за  разлика  от  полисите  по  Тракийско  море  и  Северна  П ропонтида.  Главната  причина  за  тези  външ нополитически  действия  е  геостратегическото  положение  на  П олуострова  и  Хелеспонта,  което  очевидно,  след  трайното  завладяване  на  съседните  крайбрежия  на  Тракийско  и  М рaморно  море,  е  все  по-високо  оценявано  като  перспективно  от  О дриския  царски  двор.  За  разлика  от  предш ествениците  на  цар  Медок/Меток/Амадок  I,  за  него  ням а  никакви  преки  или  косвени  данни  относно  количеството  на  събираните  данъци,  както  от  елинските  полиси,  така  и  от  подвластните  тракийски  етноси.  Но  като  се  им а  пред  вид  доминацията  му  над  Енос,  А бдера  и  М аронея,  а  и  над  други  полиси,  и  над  тракийски  етноси,  то  сравненията  за  размера  на  получаваните  трибути  могат  да  се  търсят  със  Севт  I,  което  ще  рече  400,  а  защ о  не  и  1000  таланта  годиш ен  приход,  от  които  около  половината,  тоест  200  или  500  таланта  би  трябвало  да  са  само  от  елинските  полиси. 

208 

VI глава.  ЦАРЕТЕ И ПОЛИСИТЕ - КРАЯ НА V В.  ДО 431  Г.ПР.ХР. 

§  2.  Ц АР  Х Е Б Р И З Е Л М  (387/386 - 383/382 г. пр.Хр.)   Първото  споменаване  на  Хебризелм  е  в  надпис  от  Атина.  През  1891  г.  Аdelbert Höck  коментира  този  епиграфски  паметник,  открит  няколко  години  преди  това (Höck A. 1891a, 453-459).  Той  е  свързан  с  отношенията  между  Атина  и  Хебризелм,  който  се  споменава  неколкократно  като  цар  на  одрисите  и  се  отнася  към  386/385  г.пр.Хр.  Поради  значимостта  на  информацията  той  става  основен  извор  за  този  владетел,  несъмнено  наследил  на  престола  Медок/Меток/Амадок  I.  Ето  защо  си  позволявам  да  приведа  целия  старогръцки  текст.  Единият  вариант  е  по  изданието  на А. Höck,  който  е  с  малка ревизия  на  възстановките  в  четенето  на  Lolling -  първият  изследовател,  публикувал  текста.  Другият  вариант  е  по-актуален  и е по изданието на Guilelmo Dittenberger (Dittenberger G.  1915,  182-183, № 138) . В  него  има  малки  различия  във  възстановката,  но  в  случая  особено  важни  са  редове  20-21.  Затова си позволявам да представя него. 

5 

10 

15 

20 

25 

έ]πι Μυστιχίδο άρχον[τος]  [εδοξεν]  τήι  β[ο]λήι και τώι  δήµωι·  [Έρεχθ  ηις  έπρυ]τάνευς·  Χ]είλων Κηφίσι[εύς  έπε[στάτ]ει·  Ν έ ω ν  ['Α]λ[α]ιεύς  έγραµµάτευς·  Ε  α]ν[δρ]ος  εί[πε]ν·  έ[π]αινέσαι  µεν  Έβ[ρύζελµ]ιν τον βα[σ]ιλέα τον Ό δ ρ υ σ ώ ν , ϋτ[ι έστ]ι[ν]  άνή[ρ άγαθ]ός [π]ερι τον δήµον τό[ν 'Αθη]ναίων, κ[α]ι εναι αΰτώι άπερ τοις π[ρογόνοι[ς]  άπα[ν]τ[α]·  έπ[αι]νέσαι  δε  και  αν και(;)  .  ι  .  .  .  .νον τόν στρατηγ[όν και  .  .  .  ]ε  .  .  ητην  'Εβρυζέλµιδος  τ  [ο  βασιλέ[ως κ]α[ι στήσ]αι [έ]ς στήλην ά ν α γ ρ [ ά ψ α ν τ ]  α τόν γραµ[µ]ατέ[α] τής βολής τά έψ[ηφισµ]  ένα  (έν  ά)  [κ]ρ[οπό]λ[ει,  ές  δ]ε  τήν  άναγραφ[ήν  τής  σ]τή[λης  µερίσαι]  τός  [άπ]οδέκτα[ς τριάκο]ν[τα] δ[ραχµάς] τώι γραµµατεΐ τή[ς βολή­ ς.  έλέσθαι δε ά]νδ[ρα]ς τρες  έξ Αθη[ν]α[ίων  άπάντ[ων,  οϊτ]ινε[ς]  άπαγγελοσι  [π]ρό[ς]  Έβρύ[ζελ]µιν  [τά  έ]ψηφι[σ]µένα  τών  δ[ή]µ[ωι,  άπ  αγγ[ελοσι  δε]  κ[αι]  περί τών νεών  [τ]ώ[ν περ]  ι  Πλ[  και]  περί τών  άλλων  ώ[ν]  λ[έγοσιν  οί πρέσβ[ε]ς οί π[αρ]ά βασιλέω[ς]  Εβρυζέλ[µι]δο[ς ή]κοντες τώι δήµωι τώ[ι]  Α[θηνα]  ίων.  έπαιν]έσαι  δε  και  Τ[ε]ίσανδ[ρ]ο[ν  και  Λύσα[ν]δρον, ϋτι  έστόν  άνδρε  άγ[α]θ[ώ  περ¬  ι  τόν  [δή]µον  τόν  Α θ η ν α ί ω ν  καί  τ  [  ] 

209 

Калин Порожанов.  ОДРИСКОТО ЦАРСТВО, ПОЛИСИТЕ... И АТИНА 

έ π α ι ν ] έ σ α ι  [δε  κ α ι  .  .  .  ]  П реводът  (Тодоровъ  Я.  1933,  30),  който  е  по  актуализирания  текст  на  този  епиграфски  паметник,  публикуван  през  1915  г.  в  изданието  на  G.  Dittenberger.  (Dittenberger  G.  1915,  182-183,  № 1 38),  е  с  осъвременен  правопис,  а  с  удебелен  черен  ш риф т  се  представят  по-важните  и  коментирани  тук  части  на текста.  Решение  на  съвета  и  народа  -  в  годината  на  архонта  Мистихид  (386/385  г.пр.Хр.),  при  пританията  на  филата  Ерехтеис,  при  председателството  на  Хейлон  Кефисиев  и  секретарството  на  Неон  Хайлаевс.  (Евандър)  предложи  да  се  отдаде  похвала  на  одриския  цар  Хебрюзелмис  заради  неговите  заслуги  и  добри  чувства  към  атинския  народ  и  му  се  възложат  всички  ония  почести  и  права,  с  каквито  са  се  ползвали  неговите  прадеди;  да  се  отдаде  похвала  също  така  на..-  и  на  стратега.  :.  и  (роднина?)  на  царя  Хебрюзелмис.  С екретарят  на  съвета  да  нареди  да  се  запише  това  решение  върху  каменен  стълб,  който  да  се  постави  в  акропола,  а  за  приготовляването  на  надписа  аподектите  да  определят  30  драхми  на  секретаря  на  съвета.  Измежду  всички  атиняни  да  се  изберат  трима  души,  които  да  съобщят  на  Хебрюзелмис  това  решение  на  народа,  да  му  съобщят  също  така  и  за  корабите...  и  за  всичко,  по  което  са  преговаряли  изпратените  при  атинския  народ  посланици  на  Хебрюзелм.  Да  се  отдаде  също  така  похвала  на  Тизандър  и  Лизандър  за  добрините  им  към  атинския  народ...  и  на....  Датирането  на  надписа  в  386/385  г.пр.Хр.,  съобразно  архонтството  на  М истихид,  έ]πι  Μ υ σ τ ι χ ί δ ο  άρχον[τος](р е д  1),  не  предизвиква  възражения.  Това  означава,  че  най-късно  през  тази  година,  а  както  личи  от  текста  на  надписа,  п овероятно  още  в  предходната  387/386  г.пр.Хр.,  Х ебризелм  вече  е  на  одриския  престол.  Основания  за  това  дава  признанието  да  се  отдаде  похвала  на  одриския  цар  Хебрюзелмис  заради  неговите  заслуги  и  добри  чувства  към  атинския  народ:  έ [ π ] α ι ν έ σ α ι  µεν  Έ β [ ρ ύ ζ ε λ µ ] ι ν  τόν  β α [ σ ] ι λ έ α  τόν  Ό δ ρ υ σ ώ ν ,  ϋτ[ι  έστ]ι[ν]  άνή[ρ  ά γ α θ ] ό ς  [π]ερι  τόν  δήµον  τό[ν  'Αθη]ναίων,  (редове  5-8).  Тези  заслуги  несъмнено  трябва  да  се  свържат  със  случило  се  вече  утвърждаване  и  по-нататъшно  продължаване  на  добрите  трако-атински  отнош ения  при  Хебризелм,  които  преди  това,  във  времето  на  предш ественика  му  Медок/Меток/Амадок  I,  намират  пряк  израз  в  сключения,  през  втората  част  на  389/388  г.пр.Хр.,  договор  за  двойното  данъчно  облагане  на  елински  полиси  по  Одриските  крайбрежия  и  в  съю зния  договор  между  Одриското  царство  и  Атина  срещу  Спарта  от  387/386  г.пр.Хр.  Особено  важно  е,  че  съгласно  този  надпис,  атинският  народ  дава  на  Х ебризелм  всички  онези  почести  и  права,  с  които  са  се  ползвали  неговите  прадеди:  κ[α]ι  ε ν α ι  α ΰ τ ώ ι  ά π ε ρ  τοις  π[ρογόνοι[ς]  ά π α [ ν ] τ [ α ] ·  έ π [ α ι ] ν έ σ α ι  δε  (редове  8-9).  На  първо  място  неговите  прадеди  от  текста  означава,  че  Хебризелм  безусловно  е  приет  от  Атина  за  следващия,  след  Медок/Меток/Амадок  I,  законен  наследник  на  Одриския  престол.  Което  ще  рече,  че  той,  с  най-висока  степен  на  вероятност,  е  кръвен  потомък  от  Тересовия  род.  Д али  е  син  на  Медок/Меток/Амадок  I  (Beloch  K.  1923,  III,  2,  86; Beševliev V. 1970, 3)  или  е  един  от  приближените  на  доскорош ния  парадинаст  архонта  Севт  (II),  както  мислят  други  изследователи  (Тодоровъ  Я.  1933,  32-34;  Златковская  Т.  1971,  218;  Ф ол  Ал.  210 

VI глава.  ЦАРЕТЕ И ПОЛИСИТЕ - КРАЯ НА V В.  ДО  431  Г.ПР.ХР.  1975,  106;  Ю рукова  Й.  1992,  56),  въз  основа  на  сведението  на  Ксенофонт  за  преводача  на  Севт  (II),  Аброзелм  (X en.  Anab.  V II  6,  43),  ще  остане  хипотеза  с  вариант  на  реш ение,  съобразно  предпочитанията  на  отделните  автори.  П р и  което,  не  е  изключено,  преводачът  на  Севт  (II)  Аброзелм,  да  е  син  на  царя  Медок/Меток/Амадок  I  или  да  е  син  на  самия  Севт  (II).  В  предлаганите  трети  и  четвърти  вариант  се  привежда  следният  аргумент.  Това  е  надпис  от  Одрин/Edirne,  издаден  в  края  на  ХГХ  век,  в  който  пише  ΕΒΡΥΖΕΛΜΙΣ  ΣΕΥΘΟΥ  ΠΡΙΑΝΕΙΣ;  и  въпреки,  че  не  му  се  дава  определена  датировка,  той  се  свързва  със  Севт  I  като  бащ а  на  Хебризелм  (May  J.  M.  F.  1950,  184-185)  или  със  Севт  (II)  и  одриския  цар  Хебризелм  (Ю рукова Й.  1992,  50,  58-59).  П рез  1956  г.  Димитър  Дечев  включва  в  своя  компедиум  при  името  Хебризелм  инф ормация  от  Ю ж н а  Тракия,  публикувана  в  Athenische  M itteilungen  22,  1897,  475,  в  която  се  казва  Εβρυζελµις  Σ ε υ θ ο υ  Π ρ ι α ν ε ύ ς ,  без  да  посочва  каквато  и  да  било  датировка и  идентификация  (Detschew  D.  1976  (2),  3).  И  в  двата  случая  става  дума  за  един  и  същ  надпис.  В  него  първото  име  е  лично,  второто  -  бащ ино,  а  третото  -  изглежда  е  прозвищ е,  свързано  с  топонима  Бриантике  - Β ρ ι α ν τ ι κ ή ,  Priaticus  campus,  Priantae  (Detschew  D.  1976  (2),  87).  Според  Херодот,  областта,  която  сега,  тоест,  по  негово  време,  през  V  в.пр.Хр.,  се  казва  Бриантике  се  намира  между  М есамбрия  и  М аронея  и  принадлежи  на  киконите  (Hdt.  V II  108-109).  Ако  предположението  за  прозвищ ето  е  вярно,  то  ще  се  окаже,  че  синът  Хебризелм  и  бащ а  му  Севт,  са  от  крайбрежието  на  Тракийско  море,  от  областта  на  древните  траки  кикони.  Севт  и  Хебризелм,  обаче,  са  имена,  свързани  с  Одриския  царски  двор.  Това  ще  рече,  че  областта,  някогаш на  етносна  държава  на  киконите  още  от  Омирово  време,  назована  от  Херодот  с  топонима  Бриантике,  по  времето  на  съставянето  на  надписа,  отдавна  е  одриска  земя.  В  този  контекст,  не  е  без  значение,  че  крайбрежните  владетелски  резиденции  И смарос  и  Серион  тейхос,  на  едноименния  нос,  се  намират  източно,  съответно  от  М аронея  и  от  М есамбрия,  идентифицирана обикновено  със  Зоне.  Казаното  не  противоречи  на  одриския  произход,  както  на  Севт  I  -  цар  на  одрисите,  така  и  на  парадинаста  Севт  (II),  а  и  на  цар  Хебризелм,  чийто  одриски  произход  също  е  вън  от  съмнение.  Впрочем,  трябва  де  се  отбележи,  че  преводач  съвсем  не  е  някаква  обикновена  чиновническа  длъжност  в  канцеларията  на  одриските  владетели.  Н апротив,  това  е  един  от  най-важните  хора  след  самия  владетел.  Н ещ о  повече,  К сеноф онт  недвусмислено  заявява,  че  Севт  (II)  знае  гръцки  език,  но  има  при  себе  си  Аброзелм,  чрез  когото  комуникира  с  К сенофонт  и  неговото  командване  (X en.  Anab.  V II  6:  8,  43).  Тоест,  Аброзелм  е  лицето,  което  представя  и  представлява  архонта/владетеля  на  П риморието  Севт  (II),  което  има  право  и  може  да  говори  от  негово  име,  както  и  да  предава  становището  от  отсрещ ната  страна  на  своя  владетел.  Освен  това,  съвсем  не  е  случайно,  че  този  преводач  не  е  грък,  а  е  одрисец.  П р и  това  положение,  не  е  изключено,  назованият  в  този  недатиран  надпис  от  Одрин,  Хебризелм,  да  е  син  на  самия  архонт/владетел  на  П риморието  Севт  (II),  който  да  се  идентифицира  и  с  неговия  преводач,  Аброзелм.  Ако  е  така,  датировката  на  епиграфския  паметник,  би  трябвало  да  се  свърже  с  времето  на  царуването  на  Хебризелм  от  387/386  до  383/382  г.  пр.Хр. 

211 

Калин Порожанов. ОДРИСКОТО ЦАРСТВО, ПОЛИСИТЕ... И АТИНА  На  второ  място,  в  надписа  от  Атина  са  изключително  важни  почестите  и  правата,  които  наследява  Хебризелм.  От  една  страна,  това  трябва  да  са  двойните  данъчни  облагания  на  елинските  полиси,  както  от  Атина,  така  и  от  Одриския  царски  дом.  Н есъмнено  е,  че  почестите  и  правата  на  предците  му  са  онези,  които  имат  завою вани  чрез  дипломация  и  сила  и  потвърдени  със  склю чени  договори  с  Атина,  владетелите  на  Одриското  царство  от  V  в.пр.Хр.  (Терес  I  -  К.П.),  Спарадок,  Ситалк,  Севт  I  и  Медок/Меток/Амадок  I  (Ф ол  Ал.  1975,  139).  От  друга  страна,  част  от  правата  най-вероятно,  са  свързани  с  това  кораби  да  вплават  в  и  да  изплават  от  пристанищ а.  Това  се  подсказва  и  от  по-нататъшния  текст  да  съобщят  на  Хебрюзелмис  това  решение  на  народа,  да  му  съобщят  също  така  и  за  корабите:  οϊτ]ινε[ς]  ά π α γ γ ε λ ο σ ι  [π]ρό[ς]  'Εβρύ[ζελ]µιν  [τά  έ]ψηφι[σ]µένα  τ ώ ν  δ[ή]µ[ωι,  άπ  α γ γ [ ε λ ο σ ι  δε]  κ[αι]  περί  τ ώ ν  ν ε ώ ν  [τ]ώ[ν  περ]ι  Πλ[  (редове  18-21).  Очевидно  като  най-важни,  корабите  ...  κα[ι]  περί  τ ώ ν  ν ε ώ ν  [τ]ώ[ν  περ]ι  Πλ[  са  отделени  и  са  поставени  на  първо  място  от  всичко,  по  което  са  преговаряли:  κ α ι ]  περι  τών  ά λ λ ω ν  ώ[ν]  λ[έγοσ-ιν.  К лю човата  фраза,  възстановена  п о  следния  начин  κα[ι]  περί  τών  ν ε ώ ν  [τ]ώ[ν  περ-ιπλ(;)[  ,  в  изданието  на  Аdelbert Höck (Höck A. 1891a, 454), обикновено  се  тълкува  като  кораби  около  брега  (Archibald  Z.  H.  1998,  219)  или  като  корабите,  които  плават  наоколо,  край  (Тачева  М.  2006,  125),  или  плаващите  наоколо  кораби,  които  се  свързват  с  делата  на  Атина  около  Тракийския  херсонес  (Ц веткова  Ю .  2008,  191).  Такова  четене  изглежда  вярно,  но  то  не  е  съвсем  правомерно.  Защото  никъде  в  текста  няма  пряка  или  индиректна  информация,  която  да  подсказва  около  какво  и  защ о  трябва  да  плават  тези  кораби,  кораби  около  брега  -  какъв  бряг?  С ъщ ата  фраза  се  възстановява  по-различно,  като  κα[ι]  περί  τ ώ ν  νεών  [τ]ώ[ν  περ]ι  Πλ[.  .  .  .  ,  в  изданието  на  G.  Dittenberger  (Dittenberger  G.  1915,  182¬  183,  № 1 38).  Тук  възстановката  предполага  кораби,  свързани  с  определено  пристанище.  Втората  възстановка  по-добре  се  вписва  в  историческия  контекст  на  трако-елинските  отнош ения  от  тази  епоха.  Тя  дава  възможност  да  се  помисли  за  елински  кораби  спрямо  одриско/и  царско/и  пристанище/а  или  за  Хебризелмови  царски  кораби  в  елинско/и  пристанище/а.  Така,  единият  вариант  на  тълкуване  за  израза  корабите...  е,  че  тези  кораби  могат  да  бъдат  елински,  които  за  да  извърш ват  своите  търговски  операции,  имат  правото  да  влизат  в  и  да  излизат  от  поне  едно  от  Хебризелмовите  царски  пристанищ а  при  морските  резиденции  на  одрисите  или  във  владяните  от  тях  полиси  и  емпориони.  Такива  владетелски  резиденции  са,  например:  И смарос,  Серион  тейхос  и  Дорискос  на  Тракийско  море;  на  М раморно  море  са  Левке  акте,  Тиристасис,  Хераклея,  Орни,  Ганос  и  Н еон  тейхос/Херайон  тейхос;  на  Западното  Черноморие  са  резиденциите:  Салмидесос,  тази  на  връх  Ш илото,  край  Бургас  и  Ф инеон-Ф инополис  -  при  устието  на  Боспора.  Това  са  общ о  12  известни  царски  приморски  резиденции  с  пристанищ а.  Съобразно  владенията  на  предходните  одриски  царе,  държаните  от  тях  емпориони,  вероятно  отново,  са  Бизанте,  Серейон  тейхос,  Даунион/Дамнион  тейхос  и  Д идю м он  тейхос  от  П ропонтида  и  Дейре,  212 

VI глава.  ЦАРЕТЕ И ПОЛИСИТЕ - КРАЯ НА  V В.  ДО  431  Г.ПР.ХР.  Сале,  Зоне,  Дрю с  от  Тракийско  море.  Общ о  8  елински  града-крепости  с  пристанищ а.  В  този  контекст,  съвсем  резонно  е  преположението,  че  в  този  случай  с  израза  корабите...  ,  може  да  става  дума,  също  така,  и  за  някое  от  елинските  пристанищ а,  контролирани  от  Х ебризелм  (Тачева  М .  2006,  126).  Другият  вариант  на  тълкуване  за  същ ия  израз  корабите...  е,  че  това  могат  да  са  царски  кораби  на  Хебризелм,  които  да  имат  правото  да  влизат  в  и  да  излизат  от  елинско  пристанищ е,  несъмнено  свързани  с  Атина  и  нейната  политика.  Обичайната  практика,  засвидетелствана  в  други  епиграфски  паметници,  свързани  с  отнош енията  между  тракийски  владетели  и  елински  полиси,  е  вторият  вариант.  Точно  такъв  договор,  за  отнош енията  на  полис  с  одриски  субпарадинаст  е  например,  надписът  от  М есамбрия  на  Ч ерно  море  от  края  на  IV/началото  на  III  в.пр.Хр.,  третиращ  правата  на  полиса  в  рамките  на  владението  на  Садалас  и  съответно  на  самия  владетел  Садалас  -  в  икономиката  и  защ итата  на  полиса;  тук  става  дума  специално  за  правото  на  месамбрийски  кораби  да  посещ ават  пристанището/та  на  Садалас  и  за  правото  на  садалови  кораби  да  вплават  в  и  да  изплават  от  пристанището/та  на  М есамрия  (Гълъбов  И в .  1950,  7-22;  IG Bulg.  I  (2),  №  307).  Такъв  е  и  надписът  от  Одесос,  от  I  в.пр.Хр.  (IGBulg.  I  (2),  №  43),  за  подобни  взаимоотнош ения  на  този  елински  град,  но  с  друг  владетел,  носещ  името  Садалас,  назован  като  цар  на траките.  В  редове  10-12,  в  които  се  казва,  да  се  отдаде  похвала  също  така  на...  и  на  стратега.  :  .  и  (роднина?)  на  царя  Хебрюзелмис:  έ π [ α ι ] ν έ σ α ι  δε  κ α ι  αν  και(;)  .  ι  .  .  .  .νον  τόν  σ τ ρ α τ η γ [ ό ν  κ α ι .  .  .  ]ε  .  .  ητην  'Εβρυζέλµιδος  τ[ο  βασιλέ[ως,  също  се  съдържа  много  ценна  информация.  О бикновено,  при  интерпетирането  на  пасажа  за  терм ина  стратег,  се  приема,  че  става  дум а  за  генерал  (тоест,  висш  военачалник)  на  Хебризелм,  а  следващ ата  дум а  възстановена  като  роднина  може  да  се  отнася  за  зет  или  друг  много  близък човек  на царя  (Тодоровъ  Я.  1933,  32).  Ако  се  погледне  отново  в  културно-историческия  контекст  на  епохата,  тоест  ако  се  им а  пред  вид  системата  на  васалитет  в  Одриското  царство,  с  поголяма  сигурност,  стратег  ще  се  окаже  синоним  на  парадинаст.  Този  стратегпарадинаст,  несъмнено  ще  бъде  и  един  от  висшите  военачалници  на  царя.  Той  обикновено  е  и  роднина на  владетеля,  каквато  е  традицията  при  одрисите.  Както  изглежда,  одриската  делегация  е  била  оглавявана  от  най-важния  парадинаст  на  Хебризелм.  Ако  се  има  пред  вид  фразата  с  корабите,  той  сигурно  е  свързан  с  властването  над  особено  важни  стратегически  крайбрежни  одриски  владения  на Тракийско,  М рам орно  и Ч ерно  море,  най-вероятно,  наследени  от  Севт  (II)  парадинаст  на  цар  Медок/Меток/Амадок  I,  който  одриски  цар  предприема  сериозни  военни  действия  за  стъпване  на  Херсонес.  В  този  контекст  може  да  се  каже,  че  Александър  Ф ол  основателно  предполага,  че  по  този  начин  Х ебризелм  изразява  своите  претенции  да  властва  не  само  в  района  на  П ропонтида,  но  и  за  ключовия  Тракийски  херсонес  (Ф ол  Ал.  1975,  139-140).  В  делегацията,  най-вероятно  участва  и  друг  много  приближ ен  на  царя  човек,  чието  име  или  длъжност,  макар  че  не  се  чете,  предш ества  стратегапарадинаст.  Очевидно  тези  двама  мъже  представят  най-високото  ниво  от  страна  на  Одриската  държава.  И менно  това  може  да  обясни  изключителната  важност  на 

213 

Калин Порожанов. ОДРИСКОТО ЦАРСТВО, ПОЛИСИТЕ... И АТИНА 

водените  дипломатически  разговори,  очакваните  и  някои  от  вече  получилите  се  резултати  и  за  двете  страни.  В  редове  17-24  се  казва  Измежду  всички  атиняни  да  се  изберат  трима  души,  които  да  съобщят  на  Хебрюзелмис  това  решение  на  народа  ...  и  за  всичко,  по  което  са  преговаряли  изпратените  при  атинския  народ  посланици  на  Хебрюзелм:  έ λ έ σ θ α ι  δε  ά]νδ[ρα]ς  τρες  έξ  Α θ η [ ν ] α [ ί ω ν  ά π ά ν τ [ ω ν ,  οϊτ]ινε[ς]  ά π α γ γ ε λ ο σ ι  [π]ρό[ς]  'Εβρύ[ζελ]µιν  [τά  έ]ψηφι[σ]µένα  τ ώ ν  δ[ή]µ[ωι  ...  κ α ι ]  π ε ρ ι  τ ώ ν  ά λ λ ω ν  ώ[ν]  λ[έγοσ]ιν  οί  πρέσβ[ε]ς  οί  π [ α ρ ] ά  βασιλέω[ς]  >Ε[βρυζ]έλ[µ]ιδο[ς  ή ] κ ο ν τ ε ς  τώι  δήµωι  τώ[ι]  <Α[θηνα]ίων.  Я сно  става,  че  царят  на  одрисите  Хебризелм  е  изпратил  посланническа  делегация  в  Атина,  която  чрез  преговори  защ итава  интересите  на  Одриската  базилея.  И зглежда  и  в  тази  част  от  текста  на  договора  между  двете  страни  е  било  постигнато  съгласие  и  взаимно  удовлетворение  по  много  от  исканията  на  двете  преговарящ и  страни  -  Одриското  царство  и  Атина.  Основания  за  това  дават  погоре  представените  и  коментирани  клаузи.  Очевидно  е  и  още  нещо  обаче,  което  прозира  от  подтекста.  И зпратената  от  одриския  цар  делегация  е  свърш ила  своята  работа,  но  изглежда  тя  не  е  направила  достатъчно  отстъпки  и  не  е  удовлетворила  всички  искания  на  атиняните.  П оради  което,  те  изпращ ат  тричленна  делегация  при  самия  цар  Хебризелм,  не  само  за  да  му  докладват  за  положителните  резултати  за  Одриското  царство,  но  и  за  да  разговарят  лично  с  него,  по  нерешените  за  Атина  проблеми.  П одобно  мнение  изказва  още  Янко  Тодоров  (Тодоровъ  Я.  1933,  32).  М онетосеченето  на  Хебризелм  е  другият  важен  извор  за  неговото  царуване.  М акар,  че  той  е  за  няколко  години  на  одриския  престол,  то  прави  впечатление  на  фона  на  монетосеченето  на  неговите  предш ественици  (Ю рукова  Й.  1992,  56-60;  Тачева  М.  2006,  127-133).  Хебризелмовото  монетосечене  се  представя  от  4  типа  бронзови  монети,  които  се  откриват  на  няколко  места,  групирани  и  подредени  от  север  на  юг,  така:  -  първа  паралелна  линия:  при  емпориона,  наречен  П истирос,  край  село  Ветрен,  П азардж иш ко;  край  язовира П ясъчник;  в  т.нар.  Бургаски  минерални  бани,  древните  Aquae  Calidae  при  село  Банево,  Бургаско  (Balabanov  P.  1990,  34-38);  -  втора  паралелна  линия:  край  Свиленград;  по  линията  Одрин-Дедеагач  (дн.  Александруполис  -  К.П .);  по  долното  течение  на  река  Хеброс  (М арица);  в  Кипсела;  в  Херайон  тейхос  на  М раморно  море  (Ю рукова  Й.  1992,  58;  Тачева  М .  2006,  129; Atik N.  2007,  16).  Не  мога да  не  обърна  внимание  на  факта,  че  това  са  все  райони,  свързани  с  местата  при,  около  или  на  одриски  царски  резиденции  и  тържищ а,  подвластни  на  одриските  царе.  Тези  райони  очертават  приблизителните  граници  на  ядрото  на  Одриското  царство  в  Европейския  Ю гоизток  и  сочат  безусловни  властвания  на  тази  голяма  тракийска  държава  при  царуването  на  Хебризелм  на  Черно,  М раморно  и  Тракийско  море.  Най-ранната  фаза  (I  тип)  се  представя  от  15  бронзови  монети  на  Хебризелм,  които  Й орданка  Ю рукова  свързва  стилово  и  чрез  изображението  на  лъвско  протоме  с  македонското  царско  монетосечене.  М аргарита  Тачева  аргументирано  прави  връзка  с  монетосеченето  на  Медок/Меток,  където  протомето  на  лъв  вече  е  утвърден  знак  в  негова  сребърна  емисия,  известен  като  династичен 

214 

VI глава.  ЦАРЕТЕ И ПОЛИСИТЕ - КРАЯ НА  V В.  ДО  431  Г.ПР.ХР.  символ  на  одриските  царе  и  преди  това.  Особено  важ на  е  констатацията,  че  тези  представителни  емисии  с  портрета  на  царя  -  от  едната  страна  и  от  другата  страна  -  името  му  Хебризелм,  изписано  около  протомето  на  лъв,  известяват  установяването  на  неговата  власт  и  подчертават  връзката  му  с  предходния  одриски  цар  М едок  (Тачева  М.  2006,  128).  Това  сочи,  че  приемствеността  в  О дриския  царски  дом  е  политическа  линия,  следвана  и  от  Хебризелм.  В  следващите  монетни  емисии  (II,  III  и  IV  тип),  на  реверса  на  монетите  присъства  в  различни  варианти  съдът  с  две  дръжки,  известен  като  кипселе.  Смята  се,  че  това  е  говорещият  знак  за  монетите,  които  са  сечени  в  Кипсела,  селищ евладетелска  резиденция  на  около  20  км  североизточно  от  резиденцията  Дорискос,  на  левия  бряг,  над  устието-делта  на  река  Хеброс  (М арица),  днес  И псала  в  Турция.  За  К ипсела  в  И нвентарния  свод  на  архаичните  и  класическите  полиси  се  казва,  че  е  от  тип  В: β,  което  значи,  че  макар,  че  това  селище  не  е  назовавано  в  някои  от  изворите  като  полис,  то  по  проявите  му  може  да  се  съди,  че  е  полис,  в  който  обаче,  елинското  и  неелинското  са  по  равно;  в  монетосеченето  си  той  е  под  влиянието  на  Енос,  а  известен  период  е  в  пределите  на  О дриската  държава  (Inventory  2004,  878,  №  645).  Както  сочат  данните,  градът  Кипсела,  играещ  роля  на  тракийска  одриска  монетарница,  несъмнено  е  в  рамките  на  Хебризелмовата  държава.  Вторият  тип  монети  е  представен  с  най-много  находки,  поне  30  известни  екземпляра.  Освен,  че  са  изключително  прецизно  изработени,  особено  важно  е,  че  върху  някои  от  тях  се  срещат,  поставени  като  контрамарки  лигатурата  НР  или  Медуза.  Наред  с  царското  име  наличието  на  лигатурата  НР  естествено  се  свързва  с  монетната  емисия  с  легендата  Н Р А !  и  следователно  -  с  монетосеченето  на  Херайон  тейхос  на  Пропонтида.  В  тези  случаи  лигатурата  НР  е  богинята  Хера,  което  е  едно  от  елинските  имена,  под  които  траките  възприемат  своята  Велика  богиня-майка.  Представянето  на  образа  u  без  корона,  вероятно  се  дължи  на  променения  статут  на  този  елински  полис  към  зависим  от  Хебризелм  град  (Тачева  М.  2006,  131-132).  Това  обяснява  защ о  именно  Херайон  тейхос  е  градът,  в  който  се  откриват  монети  на  Одриската династия  от  Хебризелм  до  Ройметалк  (Atik N.  2007,  16).  И зображението  на  М едуза  върху  някои  от  монетите  може  да  се  дълж и  на  традиционните  връзки  с  полиса  П арион,  разполож ен  на  ю гозападния  малоазийски  бряг  на  П ропонтида,  не  само  от  времето  на  предш ественика  му  М едок,  защ ото  М едузата  се  открива  и  върху  тракийски  имитации  на  анепиграф ни  хемидрахми  от  втората  половина  на  V  в.пр.Хр.  в  Одриското  царство.  Възмож но  е  и  обяснението,  че  тя  се  появява  върху  монети  на  Х ебризелм  заради  добрите  му  отнош ения  с  Атина,  представени  с  интерпетирания  по-горе  договор  (Тачева  М.  2006,  132).  Третият  тип  м онети  съдържа  два  подтипа,  които  М аргарита  Тачева  определя  като  III  и  IV  тип.  О бщ о  те  са  20  на  брой.  И  п р и  тях  името  на  владетеля  и  кипселето  подчертават  за  нуждите  на  кой  одриски  цар  и  в  коя  монетарница  са  сечени  те.  От  представените  и  коментирани  до  тук  извори  много  добре  се  вижда,  че  Х ебризелм  уверено  ръководи  държавата  си  в  преговорите  с  Атина,  обвързва  интересите  на  двете  страни  с  владеене  и  права  над  кораби  и  пристанищ е  (или  пристанищ а)  -  тоест  с  взаимоизгодна  търговия,  поради  което  организира  и  издава  монетни  емиси  в  Кипсела,  над  устието-делта  на  река  Х еброс  (М арица).  Тези  факти 

215 

Калин Порожанов. ОДРИСКОТО ЦАРСТВО, ПОЛИСИТЕ... И АТИНА  означават,  че  при  цар  Х ебризелм,  К ипсела  със  сигурност  е  вклю чена  безапелационно  в  границите  на  Одриското  царство  и  се  превръщ а  в  негова  п отрайно  обитавана  резиденциална  столица.  St.  Casson  я  нарича  дори  направо  столица  на  О дриското  царство  (Casson  St.  1926,  196-201).  В прочем,  това  е  първият  одриски  владетел,  който  сече  собствените  си  монети  в  монетен  двор  в  собственото  си  царство,  а  не  в  полиси  по  крайбрежията  на  държавата  си,  които  чрез  част  от  монетосеченето  си,  плащ ат  своите  данъци  на  одриските  царе  (Ю рукова  Й.  1992,  58).  Очевидно  е,  че  политическият  център  на  Одриската  държ ава  е  преместен  трайно  на  юг  със  стъпване  на  Тракийско  море,  западно  от  Х ерсонес.  За  да  се  случи  това,  несъмнено  е  била  активирана  ролята  на  известните  ни  одриски  резиденции  в  този  район,  а  именно  О дрю са  и  Гейстой,  на  континента  северно  над  К ипсела  и  Дорискос,  както  и  Апрос  и  Беос  кенос  от  изток  -  всичките  над  Тракийско  море.  Това  личи  от  разпространението  на  монетите.  П о  същ ия  начин  постъпва  Х ебризелм  и  на  югоизток,  на  М раморно  море.  Тук  той  поставя  под  властта  си  и  декларативно  показва  в  границите  на  царството  си  Х ерайон  тейхос,  като  контрамаркира  като  свои  м онети  на  този  град.  Х ерайон  тейхос  е  източно/североизточно  над  Х иерон  орос  -  Свещ ената  планина  на  одрисите  и  е  с  много  важно  стратегическо  значение.  Впрочем,  тази  крепост  е  обект  на  властване  от  одриските  царе  много  преди  Хебризелм.  Н о  демонстрацията,  направена  чрез  монетите  на  крепостта  Х ерайон  тейхос,  идентиф ицирана  и  като  Н еон  тейхос,  означава  по  подобие  на  Кипсела,  неговото  трайно  установяване  и  там.  Като  се  имат  пред  вид  другите  одриски  резиденции  в  района,  това  не  е  случайно.  На  изток/североизток  са  Беос  и  Онокарсис/М окарсос.  Само  на  няколко  километра  западно  от  Х ерайон  тейхос,  на  брега  на  морето,  се  локализира  невероятен  култов  обект,  който  може  да  се  идентиф ицира  с  тю рзиса  на  Севт  (II),  известен  ни  от  К сеноф онтовия  Анабазис.  На  брега,  недалеко  на  запад  е  и  Бизанте,  който  традиционно  е  в  орбитата  на  Одриската  държ ава  през  втората  половина  на  V  в.пр.Хр.  На  запад  е  Х иерон  орос  -  С вещ ената  планина  на  одрисите,  наречена  от  тях  Ганиада.  Тук  е  и  приморската  резиденция  Ганос,  а  вероятно  и  Ергиске.  Тук  някъде  е  и  приморската  крепост  Орни.  В  посока  запад/югозапад  са  приморските  крепости  Хераклея,  Тиристасис  и  Левке  акте.  О бщ о,  това  са  около  10  одриски  резиденции,  от  които  половината  са  в  близост  до  Херайон/Неон  тейхос  -  на  брега  и  в  близкия  хинтерланд.  Н есъмнено,  чрез  тяхната  активизирана  позиция  Херайон/Неон  тейхос  става  водещ а  одриска  резиденция  -  столица  в  района  на  П ропонтида.  Н а  изток,  на  Ч ерно  море  са  владетелските  резиденции:  Ф инеонФ инополис,  при  устието  на  Боспора/Босфора  и  П онта,  на  северозапад  е  Салмидесос,  на  север  от  него,  е  тази  при  връх  Ш илото,  край  Бургас,  която  има  своите  тър ж и щ а  с  пристанищ а  при  кварталите  П обеда  и  И згрев,  и  при  н.  К ротирион  към  П оморие.  Особено  важни  са  и  споменатите  находки  на  монети  на  Хебризелм  от  Aquae  Calidae,  т.нар.  Бургаски  минерални  бани,  при  село  Банево  (Balabanov  P.  1990,  34-38;  Тачева  М .  2006,  127-133).  Този  тракийски  обект,  намиращ  се  на  няколко  километра  от  морето,  не  далеко  от  владетелската  резиденцията  със  светилищ е  на  А полон  Карсенос,  на  връх  Ш илото  над  Бургас,  между  полисите 

216 

VI глава.  ЦАРЕТЕ И ПОЛИСИТЕ - КРАЯ НА  V В.  ДО  431  Г.ПР.ХР.  Анхиало  на  север/североизток  и  А полония  на  юг/югоизток,  е  регионално  светилище  с  укрепен  култов  център,  свързано  с  целебните  топли  води.  Тук,  видимо,  контактът  с  морето  се  поддържа  чрез  активно  действащ ото  регионално  светилищ е,  неизбежно  функциониращ о  и  като  тържищ е.  Така  за  Западното  Ч ерноморие,  в  района  на  Бургаския  залив,  доминиран  от  резиденцията-светилище  на  връх  Ш илото,  се  наблю дава  мирно  съжителство  между  елини  и  траки,  не  само  при  Aquae  Calidae,  но  така  също  и  в  тракийските  пристанищ а-тържищ а  при  кварталите  П обеда  и  И згрев,  и  при  нос  К ротирион  до  Анхиало  (П оморие).  М ирно  съжителство  се  констатира  и  за  Тракийско  и  М рам орно  море.  Тук,  по  тези  крайбрежия  обаче,  чрез  установяването  на  одриските  резиденциални  столици  в  Кипсела,  а  за  П ропонтида  -  в  Х ерайон  тейхос,  се  създават  солидни  позиции  за  осигуряване  тила  на  одриския  цар  Хебризелм  при  предстоящ и  маневри  на  юг,  към  незавладения  все  още  Тракийски  херсонес.  Така,  неговата  политика  се  оказва  част  от  базовата  подготовка  преди  предстоящ ото  разгръщ ане  на  силите  за  овладяване  на  П олуострова.  Очевидно,  основната  посока  на  действие,  най-вероятно  осигурена  и  чрез  договора  с  Атина,  и  при  този  одриски  цар  остава  юг/югоизток.  Тя  представлява  ново  развитие  на  одриската  политика  спрямо  Херсонес,  начената  от  Севт  I  и  продължена  от  Медок/Меток/Амадок  I.  Въпреки,  че  няма  преки  данни  за  данъци,  събирани,  както  от  елинските  полиси,  така  и  от  подвластните  тракийски  етноси,  то  клаузата  в  надписа  от  Атина,  с  която  царят  на  одрисите  Хебризелм  получава  всички  онези  почести  и  права,  с  които  са  се  ползвали  неговите  прадеди:  κ[α]ι  ε ν α ι  α ΰ τ ώ ι  α π ε ρ  τοις  π[ρογόνοι[ς]  απα[ν]τ[α]·  έ π [ α ι ] ν έ σ α ι  δε  (редове  8-9),  несъмнено  включва  правото  на  данъчно  облагане  на  елински  полиси  по  неговите  крайбрежия.  Н ай-вероятно,  това  са  същите  онези  полиси,  облагани  от  неговите  предци  и  известни  ни  ощ е  от  Атинските  трибутни  листи.  Н а  първо  място  ще  да  са  по-малките  полисиемпориони:  от  М раморно  море  -  Д идю м он  тейос,  Даунион/Дамнион  тейхос,  Бизанте,  Серейон  тейхос;  от  Тракийско  море  -  Дейре,  Сале,  Зоне,  Дрюс.  На  второ  място  и  по-големите  полиси:  от  М раморно  море  -  Бизантион,  Селимбрия,  П еринт;  от  Тракийско  море  -  Енос,  Самотраки,  М аронея,  Дикая  и  Абдера.  Количеството  на  събираните  данъци,  би  трябвало  да  е  сравнимо  с  това  на  неговите  предш ественици.  Което  ще  рече  поне  400,  а  дори  и  1000  таланта  годиш ен  приход  в  Одриската  хазна,  от  които  около  половината  -  200,  или  500,  би  трябвало  да  са  само  от  елинските  полиси  и  емпориони.  Краят  на  Хебризелмовото  царуване  се  свързва  с  началото  на  24-годишното  царуване  на  одриския  цар  Котис  I,  тоест  383/382  г.  пр.Хр. 

217 

Калин Порожанов. ОДРИСКОТО ЦАРСТВО, ПОЛИСИТЕ... И АТИНА 

§  3.  Ц А Р  К О Т И С  I  (383/382  -  360/359  г.  пр.Хр.)   Не  е  ясно  дали  цар  Котис  I  е  син  на  предш ественика  си  цар  Х ебризелм  или  на  друг  от  родовитите  одриси.  Сигурно  е  обаче,  че  той  е  одриски  аристократ,  който  е  свързан  с  Тересовия  род,  най-малкото,  защ ото  един  от  неговите  внуци,  син  на  наследилия  го  на  престола  цар  Керсеблепт,  носи  името  Терес.  Според  Демостен  началото  на  Котисовото  царуване  е  ознаменувано  с  даване  на  атинско  гражданство  и  връчване  на  златни  венеци  на  Котис  (Demosten.  X X III,  118),  което  е  несъмнен  знак  за  сключен  договор  между  него  и  Атина,  нещ о,  което  ги  направило  съю зници  (Ф ол  Ал.  1975,  146;  П опов  Д.  2009,  101).  Сближаването  между  цар  Котис  I  и  Атина  и  сключването  на  договор  се  потвърждава  и  чрез  династическия  трако-атински  брак  на  одриската  принцеса  дъщ еря  на  цар  Котис  I  с  атинския  стратег  И фикрат.  Династически,  защ ото  в  очите  на  царя,  И ф икрат  е  един  от  най-първите  хора  в  Атинската  държава,  чийто  ранг  съответства  и  му  позволява  да  се  ожени  за  негова  дъщ еря,  поради  което  бащатавладетел  да  вдигне  невиждана  и  нечувана  сватба  в  самата  Атина  (Athen.  IV,  131a).  Синът  на  И ф икрат  и  одриската  принцеса,  роден  от  този  брак,  се  казва  М енестей,  който  е  известен  като  атински  стратег  за  356/355  г.пр.Хр.  (Cornel.  N e p .  Iphicr.  III,  4).  Датировката  на това  събитие,  свързано  с  И фикрат,  е  преди  379  г.  пр.Хр.  Тя  се  вписва  много  добре  в  политическата  обстановка  от  края  на  80-те  години  на  IV  в.пр.Хр.  Тогава,  възмогващ а  се  Атина  сключва  последователно  съю зни  договори,  в  384/383  г.пр.Хр.  с  полисите  от  Халкидическия  полуостров,  а  през  383/382  г.пр.Хр.  -  специално  и  с  Олинт,  който  е  лидер  на  градовете  от  Халкидика.  Следва,  че  в  някоя  от  годините  от  383/382  до  380  г.пр.Хр.,  най-вероятно  ощ е  в  383/382  г.пр.Хр.,  Атина  склю чва  съю зен  договор  и  с  новия  одриски  владетел,  което  ще  рече,  че  той  действително  е  сключен  още  в  началото  на  Котисовото  царуване  (Ф ол  Ал.  1975,  111-112;  П опов  Д.  2009,  101).  Сигурно  договорът  е  потвърждавал  постигнатото  в  споразумението  с  предиш ния  одриски  цар  Х ебризелм  през  386/385  г.пр.Хр.  (Dittenberger  G.  1915,  182-183,  № 1 38).  Той  е  сключен,  обаче,  не  само  за  да  потвърди  взаимните  дипломатически  жестове  и  отстъпки,  но  и  за  да  ограничи  бъдещ и  претенции  на  цар  Котис  I  към  Тракийския  херсонес,  които  недвусмислено  са  подсказани  като  одриска  държ авна  политика  ощ е  от  действията  на  предш ественика  му  цар  Хебризелм.  Въз  основа  на  това,  може  да  се  предположи,  че  в  новия  договор  се  третира  преди  всичко,  данъчното  облагане  на  елински  полиси  на  бивш ата  Атинска  архе,  но  облагани  вече  от  Котис  I;  полиси,  които  са  разполож ени  по  крайбрежията  на  Одриската  държава,  както  вероятно  -  и  за  продължаване  на  търгуването  чрез  кораби  между  двете  страни.  Впрочем,  Атина  трябва  да  внася  ж ито  от  север  и  това,  при  добри  съю зни  отнош ения,  може  да  става  през  пристанищ ата  на  Тракия  не  само  на Тракийско,  но  и  на М раморно,  и  на Ч ерно  море. 

218 

VI глава.  ЦАРЕТЕ И ПОЛИСИТЕ - КРАЯ НА V В.  ДО  431  Г.ПР.ХР.  В  такъв  контекст  ще  напомня,  че  преди  цар  Хебризелм,  царят  Медок/Меток/Амадок  I,  в  края  на  90-те  години  на  IV  в.пр.Хр.  става  съю зник  на  атиняните  (X en.  Hell.  IV  8,  26),  а  през  389/388  г.пр.Хр.  сключва  договор  с  Атина,  в  който  се  споменава  и  Ситалк  (IGr  II  (ed.2),  1,  22a;  Ф ол  Ал.  1975,  134-136).  Това  се  отнася  и  за  цар  Севт  I,  който,  във  времето  между  424/423  и  422/421  г.пр.Хр.,  сключва  договор  за  облагане  на  полисите  от  крайбрежията  си,  които  са  членове  на  Атинската  архе  (Ф ол  Ал.  1972,  153;  Ф ол  Ал.  1975,  123-124).  Безспорно  е  наличието  на  такъв  договор  още  при  цар  Ситалк  през  431  г.пр.Хр.  Това  основателно  е  предположено  за  предш ественика  му  цар  Спарадок  през  447  г.пр.Хр.,  и  аргументирано  е  допуснато  за  техния  бащ а  цар  Терес  I  за  454/453  г.пр.Хр.  Очевидно,  цар  Котис  I  се  вписва  в  една  традиция  на  отнош енията  между  Одриското  царство  и  Атина,  която  се  спазва  и  се  проявява  при  всеки  нов  владетел  на  одрисите.  В  отговор  на  признанието  от  Атина,  според  Валерий  М аксим ,  Котис  казал,  че  и  той  ще  даде  на  атиняни  правата  на  своя  народ,  като  коментарът  на  този  автор  от  I  в.  е,  че  така  той  приравнил  Тракия  с  Атина,  та  поради  размяната  на  едно  такова  благоволение  да  не  се  счита  първата  за  неравна  на  втората  и  да  не  се  смята,  че  неговият  произход  е  по-долен  от тоя  на  атиняните  (Valer.  M axim.  III,  7,  7).  Н есъм нено  самочувствието  на  цар  Котис  I  е  имало  защ о  да  бъде  толкова  високо,  тъй  като  през  383/382  г.  пр.Хр.  той  заварва,  или  получава  едно  силно  и  богато  Одриско  царство-империя,  наложило  се  не  само  над  други  тракийски  етноси,  но  и  получаващ о  данъци  от  много  елински  полиси  по  неговите  крайбрежия  на  Тракийско,  М раморно,  а  вероятно  и  на  Ч ерно  море.  То  ще  се  изрази  и  в  неговото  монетосечене,  в  което,  освен  впечатляващ о  многобройните  емисии  на  сребърни  и  особено  на  бронзови  монети  по  цялата  територия  на  империята,  върху  най-масовата  емисия  от  бронзовите  му  монети  за  пръв  път  в  Античната  история,  се  появява  царят-владетел  като  конник,  с  вдигната  дясна  ръка  за  приветствие  на  поданниците  си,  нещ о  което  чак  при  римските  императори  ще  бъде  назовано  aclamatio  (Ю рукова  Й.  1992,  61).  Освен  облагането  на  полиси  от  Тракийско  и  М рам орно  море,  в  О дриския  ю гоизток  са  наченати,  още  от  цар  Севт  I  (424/423  -  405/404  г.  пр.Хр.)  опити  за  налагане  над  полиси  и  от  Тракийския  херсонес,  като  това  изглежда  сигурно  за  завладяването  и  държането  на  града  П актия  на  П ропонтида,  към  края  на  царуването  му  през  407  г.пр.Хр.  и  следващите  няколко  години.  Тези  усилия  са  продължени  при  цар  Медок/Меток/Амадок  I  (405/404  387/386  г.  пр.Хр.),  с  чести  нахлувания  на  тракийски  отряди  и  обсаждане  на  градове  на  П олуострова,  с  цел  трайно  овладяване  на  елински  полиси  там;  при  което  приморският  му  парадинаст  Севт  (II)  държ и  стратегически  важни  крепости  с  пристанищ а  в  Северна  П ропонтида,  при  и  около  Х иерон  орос  -  Свещ ената  планина  на  траките.  Действията  на  следващ ия  одриски  цар  Х ебризелм  (387/386-383/382  г.  пр.Хр.),  които  са  подготовката  за  трайно  овладяване  на  Херсонес,  довеждат  до  установяване  на  две  по-стационарни,  по-трайни  и  ощ е  по-активно  проявяващ и  се  резиденциални  столици  на  одрисите.  Това  са  К ипсела  (над  Тракийско  море  и  Херсонес)  и  Х ерайон  тейхос/Неон  тейхос  над  Х иерон  орос  (на  М раморно  море). 

219 

Калин Порожанов. ОДРИСКОТО ЦАРСТВО, ПОЛИСИТЕ... И АТИНА  От  тези  две  основни  бази,  но  не  само  от  тях,  а  и  от  другите  резиденции  на  одрисите,  лесно  могат  да  се  предприемат  походи  на  юг  за  постигане  на  целта.  И м ен н о  за  да  не  се  случи  това,  ощ е  с  встъпването  му  на  власт,  Атина  веднага  дава  гражданство  и  златни  венци  на  цар  Котис  I,  в  знак  на  добри  приятелски  отнош ения,  което  ще  рече  -  договор  за  запазване  на  статуквото,  но  без  да  се  посяга  на  стратегическия  и  ж изнено  важен  за  Атина  Тракийски  херсонес,  заради  Хелеспонта  и  възможността  за  контролиране  на  корабоплаването  в  него.  В  запазването  на  статуквото,  вероятно  влиза  признанието  цар  Котис  I  да  събира  данъци  от  елински  градове  по  своите  крайбрежия,  независимо  от  прогласената  свобода  на  полисите  в  Анталкидовия  мирен  договор  от  387/386  г.пр.Хр.  Н есъм нено,  това  са  някои  от  тези,  които  са  били  облагани  в  различна  степен  и  при  предиш ните  одриски  владетели.  Н а  Тракийско  море  такива  са  малките  полисиемпориони  като  Дейре,  Сале,  Зоне,  Д рю с;  по-големите  полиси  като  М аронея,  Дикая  и  вероятно  Самотраки;  и  най-големите  -  Енос  и  Абдера.  На  М раморно  море  -  по-малките  полиси-емпориони  са  Даунион/Дамнион  тейхос,  Д и дю м он  тейхос,  Бизанте  и  Серейон  тейхос;  средноголемият  -  Селимбрия  и  големите  Бизантион  и  П еринт.  Втората  Атинска  симахия  се  създава  в  378/377  г.  пр.Хр.  В  нея  веднага  се  включват  М аронея  от  Тракийско  море  и  П ерин т  от  П ропонтида,  а  до  375  г.  пр.Хр.  от  бреговете  на  Одриското  царство  в  съю за  влизат  ощ е  Енос,  Дикая  при  Абдера,  Абдера,  Самотраки  и  Тасос  -  от  Тракийско  море;  Бизантион  и  Селимбрия  от  П ропонтида;  Н еаполис  на  атиняните  и  Елайус  от  Тракийския  херсонес  (Фол  Ал.  1975,  147;  Archibald  Z.  H.  1998,  220).  Една  от  причините  за  това  сигурно  е  измъкването  им  от  едностранното  данъчно  облагане,  или  предпазване  от  такова,  наложено  от  одриския  цар.  Н ай-вероятно,  малките  полиси-емпориони  като  Дейре,  Сале,  Зоне  и  Д рю с  от  Тракийско  море,  както  Даунион/Дамнион  тейхос,  Д и дю м он  тейхос,  Бизанте  и  Серейон  тейхос  от  М рам орно  море  остават  или  под  двойна  зависимост  -  от  Атина  и  от  Котис,  или  са  само  под  одриска  власт.  В  подкрепа  на  този  ред  на  мисли  е  фактът,  че  за  да  се  оттегли  И фикрат,  в  края  на  60-те  години  на  IV  в.пр.Хр.  в  Д рю с,  като  в  свое  собствено  имение  (Demosthen.  X X III,  132),  то  това  означава,  че  той  най-вероятно  го  е  получил  от  цар  Котис  I,  още  при  или  след  ж енитбата  му  за  неговата  дъщ еря,  през  или  след  383/382  г.  пр.Хр.,  а  това  вероятно  е  било  потвърдено  и  от  сключването  на  договора  с  Атина.  Данъците  от  полисите  се  събират  доброволно  или  насила,  в  парични  измерения.  М онетите  на  цар  Котис  I  са  сребърни  и  бронзови.  За  тях  са  важни  следните  общ и  наблю дения  (Ю рукова  Й.  1992,  60-65;  Тачева  М .  2006,  160-166),  свързани  с  интерпретирането  им  като  извор  за  отнош енията  на  владетеля  с  елинските  полиси.  Сребърните,  които  са  над  40,  са  в  два  номинала.  Тяхното  местоотсичане  не  е  сигурно  локализирано.  Но  високохудожествената  им  изработка,  подобна  на  Хебризелмовите  парични  знаци,  насочва  към  монетарницата  в  Кипсела,  използвана  още  от  Севт  I,  та  чак  до  Керсеблепт,  синът  на  Котис  I.  Смята  се,  че  поранните  сребърни  монети,  хронологически  предхождат  сеченето  на  бронзови 

220 

VI глава.  ЦАРЕТЕ И ПОЛИСИТЕ - КРАЯ НА  V В.  ДО  431  Г.ПР.ХР.  монети  от  Котис  I  и  несъмнено  декларативно  обявяват  новия  владетел  на  Одриското  царство.  Бронзовите  монети,  които  са  най-многобройни,  са  към  300  (Тачева  М .  2006,  162).  Н ай-масовата  емисия  от  тях  представя  владетеля  на  кон  с  вдигната  дясна  ръка  за  поздрав  на  поданниците  си.  Този  ж ест  -  на  вдигната  дясна  ръка  за  поздрав  на  поданиците  -  е  една  нова  оригинална  изява  в  иконограф ския  репертоар  на  тракийското  монетно  изкуство,  която  ням а  паралели  нито  в  другите  дялове  на  тракийското  монетосечене,  нито  в  македонско,  нито  в  монетосеченето  на  персийските  владетели.  Едва  при  римските  императори  този  жест,  със  същ ото  съдържание,  ще  бъде  наречен  aclamatio  (Ю рукова Й.  1992,  61 -62).  Това  несъмнено  е  израз  на  силата,  мощ та  и  самочувствието  на  Котис  I  като  цар-жрец  и  цар-бог  за  многобройните  и различни  поданици  на  Одриското  царство-империя.  В  този  контекст  стои  и  представянето  върху  монетите  на  съда  с  две  дръж ки  с  названието  котиле.  Котилето  става  говорещ  символ,  лична  емблема,  както  за  името  на  владетеля  Котис  I,  така  и  за  едно  от  названията  на  Великата  богиня-майка на траките  Котито,  от чието  име  е  производно  и  името  Котис.  Една  от  ранните  емисии  бронзови  монети  на  Котис  I  несъмнено  е  изработена  в  монетарницата  на  М аронея.  Смята  се,  че  отсичането  им  е  още  в  първите  години  от  царуването  на  този  одриски  владетел  и  е  материален  израз  на  много  тесни  политически  отнош ения  между  полиса  и  царя.  Това  ще  рече,  че  тъй  като  М аронея  е  в  рамките  на  царството  му,  тя  плащ а  по  този  начин  своя  данък,  така  както  го  е  правила  и  при  предишните  одриски  владетели.  Впрочем,  това  допълнително  дава  основания,  известният  от  изворите  цар  на  Маронея  (Arist.  Ael.  Panath.  I,  172;  Schol.  in  Ael.  Arist.  ad  275-282,  1,  8)  да  бъде  идентиф ициран  точно  с  Котис  I  (Ф ол  Ал.  1975,  149-150).  М онетосеченето  на  цар  Котис  I  се  свързва  и  с  монетарницата  на  Х ерайон  тейхос,  която  е  несъмнено  одриска,  поне  от  предш ественика  му  цар  Х ебризелм  до  един  от  последните  тракийски  владетели  от  I  в.пр.Хр.  -  I  в.  след  Х р.  с  името  Ройметалк  (Тачева М.  2006,  162;  Atik N.  2005,  8;  2007,  13-23).  И м а  предположение,  че  част  от  бронзовите  монети,  тези  с  протоме  на  кон  върху  аверсите,  са  отсечени  в  П истирос  по  техника,  въведена  още  от  Севт  I  (Тачева  М.  2006,  162).  Така,  при  цар  Котис  I  се  очертават,  като  интензивно  работещ и  за  него  монетарниците  в  П истирос  -  при  село  Ветрен,  П азардж иш ко,  М аронея,  К ипсела  и  Х ерайон  тейхос.  Впечатляващ о  е,  че  те  са  4  на  брой,  като  две  от  тях  -  тези  при  К ипсела  и  Х ерайон  тейхос  -  са  наследени  като  резиденциални  столици  от  Хебризелм.  Ч рез  разположението  си,  те  очертават  и  ядрото  на  територията  на  неговата  държава,  което  обхващ а  Горнотракийската  низина  и  И зточна  Тракия.  Разпространението  на  Котисовите  монети,  освен  в  областите,  очертани  от  четирите  монетарници,  се  установява  и  на  изток  по  крайбрежието  на  Западното  Ч ерноморие,  в  района  на  М андренското  езеро,  където  са  открити  негови  сребърни  монети  (Ю рукова  Й.  1992,  65).  Не  мога  да  не  напомня,  че  тук  се  намира  укрепената  резиденция  със  светилищ е  на  връх  Ш илото,  край  Бургас,  владяна  от  одриска  субпарадинастия.  Тук  наблизо  се  намира  и  полисът  А полония  П онтийска,  който  още  от  първите  десетилетия  на  IV  в.пр.Хр.,  тоест  още  при  царете  Медок/Меток/Амадок  I  и  Хебризелм,  сече  сребърни  монети  от  дребен  номинал, 

221 

Калин Порожанов. ОДРИСКОТО ЦАРСТВО, ПОЛИСИТЕ... И АТИНА  които  заедно  с  драхмите  на  традиционния  партньор  на  Одриското  царство  ю ж нопропонтийския  полис  П арион,  се  разпространяват  във  вътреш нотракийските  земи.  Освен  като  свидетелство  за  интензивна  търговска  размяна,  тези  факти  стоят  добре  и  в  контекста  на  обяснението,  че  летаргичният  характер  на  К отисовата  монетна  продукция,  се  дълж и  на  изплащ анията  на  големи  суми  на  царството  от  гръцките  полиси  (Ю рукова Й.  1992,  65).  Опит  да  сложи  ръка  на  един  такъв  полис  -  Абдера,  в  О дриския  Ю гозапад  при  устието  на  река  Н естос  (М еста)  -  е  участието  му  в  историята  около  нападението  на  трибалите  над  града,  което  е  предадено  от  Диодор  Сицилийски  и  Еней  Тактика  и  се  датира  в  376/375  г.  пр.Хр.  (Diod.  XV  36,  1 -4;  Aen.  Tact.  X V ,  9¬  10).  Диодор  разказва  за  този  случай,  че  жителите  на  А бдера  се  приготвили  за  защита,  като  в  това  дело  били  подкрепени  от  съседните  им  траки,  които  обаче,  в  реш ителния  момент  се  отказали  от  поддръжката  си  за  тях,  поради  което  абдеритите  били  разбити  и  избити  от  трибалите.  И нф орм ацията  на  Еней  е  сходна.  И  тук  изглежда,  че  под  траки,  античните  автори  разбират  одриси,  или  завладени  от  одрисите  други  тракийски  етноси.  Впрочем  още  А. Höck,  в  началото  на  ХХ  в.,  обоснова,  че  това  може  да  са  само  одрисите  на  К отис  I (Höck A. 1904,

266-268). Н езависимо,  че  М аронея  е  вече  член  на  Втория  Атински  морски  съюз,  а  може  би  именно  заради  това,  че  и  тя  е  включена  в  договора  между  цар  Котис  I  и  Атина  е  логично,  че  щ ом  този  полис  е  в  много  тесни  връзки  с  Котис  I,  и  както  личи  от  монетосеченето  на  града  му  изплащ а  парични  вноски,  то  одриският  цар,  който  е  като  у  дом а  си  в  М аронея  и  от  базите  си  около  този  полис  -  каквито  са  тракийските  резиденции  И см арос  и  Серион  тейхос  на  едноименния  нос,  каквито  са  и  емпорионите  Дейре,  Сале,  Зоне  и  Д рю с  -  ще  се  опита  да  се  наложи  и  над  западната  страна  на  големия  залив,  където  е  другият  голям  елински  град,  облаган  данъчно  от  негови  предш ественици,  Абдера.  И м енно  в  този  случай,  с  цел  отслабването  на  защ итните  сили  на  Абдера,  той  ще  оттегли  военните  си  контингенти  от  полесражението.  П о-нататък  участието  на  Котис  I  в  конф ликта  се  долавя  и  косвено.  Елий  Аристид  внушава,  че  в  този  случай  с  А бдера  маронейците  са  съю зници  на  трибалите,  чийто  владетел  се  казвал  Халес;  тук  се  споменава  и  цар  на Маронея;  а  в  схолиите  към  Елий  Аристид  се  казва,  че  атинянинът  Х абрий  помирил  тракийските  царе  на  М аронея  и  на  трибалите,  който  се  казвал  Халес,  и  ги  направил  съю зници  на атиняните  (Arist.  Ael. Panath.  I,  172;  Schol.  in Ael.  Arist.  ad  172,  p.  275-282,  1,  8).  Не  би  трябвало  да  има  голямо  съмнение  в  това,  че  именно  одрисецът  Котис  I  може  да  бъде  наречен  и  цар  на  М аронея.  Я сно  е,  че  двамата  царе  ням а  за  какво  да  се  карат.  С ъщ ината  на  сведението  носи  друг  исторически  подтекст.  Тъй  като  по  това  време  Абдера  става  член  на  Втория  Атински  морски  съюз,  в  случая  помиряването  извърш ено  от  Х абрий,  означава  по-скоро  покровителство  над  Абдера,  и  чрез  предложеното  им  съюзничество  с  Атина,  изключване  на  двамата  царе  от  претенциите  към  този  полис,  защ ото  той  вероятно  не  фигурира  в  договора  на Атина  с  Котис  I.  О тнош енията  между  Одриския  царски  дом  и  този  на  трибалите  са  отлично  документирани  в  надписите  по  фиалите  от  Враца  и  с.  Рогозен,  Врачанско  (Венедиков  И в.  1972,  2,  1-7;  Н иколов  Б.,  Сп.  М аш ов,  П л.  И ванов.  1986,  38-47). 

222 

VI глава.  ЦАРЕТЕ И ПОЛИСИТЕ - КРАЯ НА  V В.  ДО  431  Г.ПР.ХР.  Тези  отнош ения  се  вписват  в  стратегическия  подход  на  цар  Котис  I,  през  70-те  години,  когато  той  използва  добрите  си  отнош ения  с  Атина,  да  осигури  своя  тил  от  север,  преди  да  предприеме  реш ителни  действия  на  юг  (Ф ол  Ал.  1975,  150).  Те  са  отразени  не  само  в  споменатите  надписи  върху  фиали  от  Врачанско,  където  са  трибалите,  но  и  в  надписите  по  фиалите  от  Александрово,  Ловеш ко,  където  са  кробизите,  и  от  Аджигьол,  при  Тулча  на  река  И строс  (Дунав),  където  са  гетите  (Венедиков  И в.  1972,  2,  1 -7).  Като  знак  на  сключен  съю з  между  Одриското  царство  и  владетелите  на  етносните  държ ави  на  траките  трибали,  кробизи  и  гети,  фиалите  са  дарени  от  одриския  цар  Котис  I  на  трибалски,  кробизки  и  гетски  династи.  В  Древността,  дипломатическият  акт  -  даряване  на  чаш а-фиала  в  знак  на  съюзничество  между  отделни  държ авни  формации  -  е  засвидетелстван  още  по  повод  Троянската  война,  за  трояните  и  траките,  у  Омир,  (H om.  Il.  X X IV  234-235).  Това  е  така,  защ ото  именно  чаш ата-фиалата  е  знак  на  царско  достойнство  (Венедиков  И в.  1972,  2,  1-7;  М аразов  И в .  1992,  143-156;  П орож анов  К.  1998,  27).  Н адписите  от  фиалите,  обаче,  недвусмислено  показват  от  кои  свои  резиденции  цар  Котис  I  изпращ а  своите  дипломатически  дарове  на  тракийските  владетели  отвъд  Хемус.  Това  са  Апрос,  Беос,  Беос  К енос,  Гейстой/Гестос,  Ергиске  и  Саютаба/Саюада  (Фол,  Ал.  1987,  1 -3).  П озволявам  си  да  припомня  какво  е  тяхното  местоположение.  А прос  е  на  около  30  км  от  Бизанте  на  М раморно  море  и  около  40  км  от  залива  М елас  на  Тракийско  море.  Беос  се  локализира  над  П еринт,  на  около  10  км,  северно  от  М рам орно  море.  Беос  Кенос  (кенийски),  намира  място  в  района  на  Апрос.  Гейстой/Гестос  се  локализира  на  около  18  км  ю жно  от  Адрианопол/Одрин/Edirne.  Ергиске  е  с  местонахождение  ю ж но  от  река  Ергене  и  най-вероятно  към  и  при  Х и ерон  орос  на  М раморно  море.  Саютаба/Сауада  се  локализира  на  север  от  Кардия,  над  залива  М елас  на  Тракийско  море.  Очевидно  е,  че  освен  в  своите  резиденциални  столици  К ипсела  и  Херайон  тейхос,  цар  Котис  I  пребивава  и  в  други  свои  резиденции  в  този  район.  В  случая,  представените  6  на  брой,  от  които  той  изпращ а  като  царски  дар  направените  фиали.  Както  К ипсела  и  Х ерайон  тейхос,  така  и  всичките  6  резиденции,  изписани  върху  фиалите,  като  бази  на  Котис  I,  се  намират  в  Одриския  ю гоизток  и  са  в  непосредствания  хинтерланд  на  Тракийско  море,  на  и  над  П ропонтида  и  над  Тракийския  херсонес.  В  Одриския  югоизток,  освен  6-те  по-горе  изброени  К отисови  резиденции,  съществуват  и  други  8  тракийски  владетелски  крепости  като  Левке  акте,  Тиристасис,  Хераклея,  Орни,  Ганос  и  Неон/Херайон  тейхос  на  М рам орно  море,  плю с  Онокарсис/М окарсос,  която  е  континентално,  на  около  20  км  северно  от  П ерин т  и  Ф инеон-Ф инополис,  при  устието  на  Боспора  и  П онта.  Тези  14  резиденции,  от  които  резиденциална  столица  е  Херайон/Н еон  тейхос,  със  своите  гарнизони  представят  една  сравнително  гъсто  наситена  мреж а  от  опорни  военни  пунктове,  както  на  континента,  така  и  по  крайбрежието,  в  случая  на  М раморно  море.  От  тях  ще  се  предприемат  и  военните  действия  за  завладяване  на  елински  полиси,  с  цел  използване  на  пазарите  им  и  финансовото  им  облагане.  Както  става  ясно  от  [Псевдо]  Аристотел  ([Ps.]Aristot.  O econom.  1351  A  22¬  27),  по  повод  отнош енията  на  Котис  I  с  П еринт,  одриският  цар  поддърж а  свои 

223 

Калин Порожанов. ОДРИСКОТО ЦАРСТВО, ПОЛИСИТЕ... И АТИНА  гарнизони  в  тези  укрепените  места.  И м ен н о  тези  укрепени  места  с  гарнизони  са  резиденциите,  чрез  които  той  контролира  успеш но  подвластните  му  територии  и  крайбрежия.  Такъв  е  случаят  и  със  споменатия  у  [Псевдо]  Аристотел  голям  елински  полис  П ерин т  на  М рам орно  море,  по  повод  гарнизоните  в  Котисовите  укрепени  места.  [Псевдо]  Аристотел  разказва,  че  Котис  поискал  от  перинтийци  пари  назаем,  но  тъй  като  те  не  му  дали,  получил  в  ком пенсация  -  мъже,  които  да  постави  като  гарнизони  в  някои  крепости.  В  крайна  сметка,  Котис  получил  парите,  които  искал  ([Ps.]Aristot.  O econom.  1351  A  22-32).  От  разказа  става  ясно,  че  К отис  прави  извънредно  голямо,  очевидно  нерегламентирано  с  Атина,  парично  облагане  на  полиса  П еринт,  който  е  член  на  Втория  Атински  морски  съю з.  Датировката  на  събитието  го  разполага  най-общо  след  кампанията  при  А бдера  и  преди  нападението  над  Сестос,  тоест  във  времето  между  375  и  365  г.пр.Хр.,  даже  след  371  г.  пр.Хр.,  но  по-скоро  не  много  преди  нападението  над  Сестос  през  365  г.  пр.Хр.  (Фол  Ал.  1975,  149-151;  Тачева  М.  2006,  156).  П р ави  впечатление  и  изразът  за  мъжете  от  П еринт,  които  Котис  I  щ ял  да  постави  като  гарнизони  в  някои  крепости.  Ясно  е,  че  одриският  цар  ням а  да  постави  елини-перинтийци  на  стража  в  собствените  си  крепости.  Но  по-логично  е  да  се  мисли,  че  с  такива  действия  той  по-скоро  набира  допълнителна  войскова  част  от  този  елински  полис  за  да  я  използва  за  завладяването  на  Кардия  и  за  нападението  над  Сестос.  Аргументирано  се  обосновава,  че  преди  да  нападне  Сестос,  още  през  365  г.пр.Хр.  цар  Котис  I  вече  е  сложил  ръка  на  К ардия  в  северозападния  край  на  Тракийския  херсонес  (Ц веткова  Ю .  2008,  197-198).  Това  прозира  от  информацията  за  пътуването  на  Харидем,  който  през  пролетта  на  365  г.пр.Хр.,  от  Амф иполис  отива  по  море  при  К отис,  а  сетне  тръгва  по  обратния  марш рут  за  А м ф иполис  от  пристанищ ето  на  Кардия  (Demosthen.  Х Х Ш ,  149-152).  Логичният  извод  е,  че  срещ ата  на  Х аридем  с  Котис  се  е  състояла  в  Кардия,  което  означава,  че  по  това  време  тя  е  вече  в  негови  ръце  (Ц веткова  Ю .  2008,  197).  Изглежда,  със  своята  войска,  с  парите  и  вероятно  с  войници-елини  от  П еринт,  а  сигурно  и  с  гарнизона  си  от  резиденцията  Саютаба/Сауада,  нам иращ а  се  недалеко  на  север  от  Кардия,  Котис  I  веднага,  още  същ ата  365  г.пр.Хр.,  предприема  бързи  действия  за  завладяване  на  клю чови  полиси  от  П олуострова,  първият  от  които  ще  се  окаже  К ардия  на  западна  страна  на  ш ийката  на Херсонес.  От  гледна  точка  на  дипломацията  е  важно,  че  К ардия  не  е  член  и  на  Втория  Атински  морски  съюз.  Което  означава,  че  Котис  I,  като  атински  гражданин,  макар  и  привидно,  не  застава  срещу  Атина.  Това  обяснява  защ о,  макар  че  би  му  било  много  по-лесно  с  гарнизоните  от  своите  съседни  резиденции,  той  не  завладява  най-напред  подстъпите  към  Тракийския  херсонес,  каквито  са  градовете  на  П ропонтида  Н еаполис  на  атиняните  и  Тиродиза,  които  са  с  атински  клерухии,  както  и  Агора/Херсонес  на  атиняните,  който  е  на  ш ийката  на  П олуострова,  между  К ардия  и  П актия.  Завою ването  на  К ардия  елиминира  предназначението  на  стената,  преграждащ а  ш ийката  на  П олуострова  от  К ардия  до  П актия,  стена,  която  за  столетие  и  половина  е  изграждана  на  няколко  пъти  от  елините.  От  тук  на  юг/югозапад  пътят  за  завладяване  на  Тракийския  херсонес  е  отворен  за  Котис  I.  Освен  това,  К ардия  има  пристанищ е,  чрез  което  се  общ ува  лесно  с  крайбрежието 

224 

VI глава.  ЦАРЕТЕ И ПОЛИСИТЕ - КРАЯ НА V В.  ДО  431  Г.ПР.ХР.  на  Тракийско  море,  където  им а  както  елински  полиси  и  емпориони,  така  и  резиденции  на  одриския  цар.  Н ещ о  повече,  оказва  се,  че  този  полис  води,  собствена  линия  на  поведение,  която  първом  е  проперсийска,  сетне  протракийска,  а  по-късно  и  промакедонска,  но  не  и  политика,  която  да  е  проатинска  (Цветкова  Ю .  2008,  56-59).  Очевидно,  преценката  на  политическата  обстановка  и  изборът  на  реш ение  са  възможно  най-добрите  към  дадения  момент  за  Одриското  царство  и  показват,  че  базилевсът  Котис  I  е  отлично  версиран  в  международната  обстановка  и  ситуацията  в  региона.  По  това  време,  обаче,  П олуостровът,  който  се  смята  за  стара  Атинска  твърдина,  чрез  действията  на  наемния  командир  Ф илискос,  вече  е  в  ръцете  на  отцепилия  се  от  персийския  цар  сатрап  Ариобарзан  (сатрап  на  Ф ригия  между  368  и  362  г.пр.Хр.  -  К.П.)  (Demosthen.  X X III,  141-142).  Така  се  оказва,  че  найсеверният  полис  К ардия  се  държ и  от  одриския  цар  Котис  I,  останалата  част  на  Херсонес  -  от  персийския  сатрап  Ариобарзан.  К сен оф он т  съобщ ава  (X en.  Ages.  II,  26-27),  че  при  включването  на  атинянина  Агезилай  в  дипломатическите  отнош ения  в  този  район,  Автофрадат,  който  е  изпратен  от  персийския  цар,  изоставя  обсадата  на  Ариобарзан  в  Азос,  a  К отис,  който  обсажда  Сестос  -  все  още  под  властта  на  Ариобарзан,  изоставя  обсадата  му  и  се  оттегля;  М авзол  от  П ерсия,  който  обсажда  по  море  Сестос  и  Критоте,  по  внушение  на Агезилай,  също  вдига  обсадата.  Видно  е,  че  през  365  г.пр.Хр.  Автофрадат,  М авзол  и  цар  Котис  I  се  оказват  противници  на  въстаника  срещ у  персийския  цар  Ариобарзан.  Това,  че  цар  Котис  I  обсажда  по  суш а  не  някои  друг  град,  а  точно  Сестос,  а  М авзол  -  същ ия  полис  по  море,  означава  общ и  военни  действия  на  траки  и  на  перси  за  завладяването  на  този  стратегически  полис  от  Тракийския  херсонес  на  Хелеспонта.  Така,  основателно  може  да  се  допусне,  че  в  положението  с  блокирания  в  Азос  Ариобарзан,  наличието  на  пристигналата  в  Хелеспонта  и  обсаждащ а  Сестос  и  Критоте  персийска  флота  срещу  него,  предвождана  от  М авзол,  то  цар  Котис  I  се  възползва  от  създалата  се  ситуация,  с  или  без  предварителна  договореност  с  персите,  за  да  слезе  чрез  бърз  м арш  със  своите  войски  и  да  налож и  обсада  на  стратегическия  Сестос.  Д али  е  имало  предварителни  договорености  между  двете  страни  е  трудно  да  се  каже.  Но  общите  действия  и  бъдещ и  взаимни  ползи  от  обсадата  през  365  г.пр.Хр.  са  налице  и  са  очевидни  (Ц веткова  Ю .  2008,  197-199).  Тук  бих  допълнил,  че  за  да  наложи  обсада  откъм  сушата  на  полиса  Сестос,  то  тилът  на  цар  Котис  I  трябва  да  е  бил  достатъчно  сигурен.  Това  ще  рече,  че  по  време  на  придвижването  си  от  К ардия  към  Сестос,  той  пътьом  е  афиш ирал  антиариобарзановите  си,  и  поради  това  изглеждащ и  проатински  действия  и  е  получил  мълчаливото  одобрение  от  достатъчно  полиси  на  П олуострова.  Такъв  ред  на  мисли  се  подкрепя  и  от  бързото  сваляне  на  обсадата  и  оттеглянето,  което  той  прави,  тогава,  когато  Атина  успеш но  разреш ава  проблема.  И сократ  казва,  че  атинянинът  Тимотей  завладял  Сестос  и  Критоте  (Isocr.  X V ,  112).  Бих  добавил,  че  при  вдигнатата  обсада,  това  вече  не  е  проблем.  Тук  е  очевидно,  че  цар  Котис  I  съзнателно  не  допуска  срещ а  на  негови  войски  с  атински.  К орнелий  Н епот  обаче  съобщава,  че  Тимотей  получил  Сестос  и  Критоте  от  Ариобарзан  (Corn.  N ep .  Timot.  I,  3). 

225 

Калин Порожанов. ОДРИСКОТО ЦАРСТВО, ПОЛИСИТЕ... И АТИНА  В  последното  сведение  им а  логика,  защ ото  Ариобарзан,  така  както  и  Котис  I,  е  атински  гражданин  (Demosthen.  Х Х Ш ,  141),  което  ще  рече,  че  и  двамата  трябва  да  не  противостоят  на  интересите  на  Атина.  Ето  защ о,  в  единия  случай  одриският  цар  дипломатично  ще  вдигне  обсадата  и  ще  отведе  войските  си,  а  в  другия  -  персийският  сатрап  ще  предостави  градовете  на  Атина.  След  военната  рекогносцировка,  проведена  по  време  на  похода  през  П олуострова  и  обсадата  на  Сестос  в  365  г.пр.Хр.,  Котис  I  очевидно  достатъчно  високо  оценява  предимствата  да  се  владеят  елинските  полиси  тук  и  изчаква  подходящ  момент  за  да  се  намеси  отново  реш ително  в  борбата  за  владеене  на  Тракийския  херсонес  и,  разбира  се,  на Хелеспонта.  Н я м а  никакви  данни  за  364  г.пр.Хр.,  поради  което  може  да  се  допусне,  че  тя  е  преминала  в  подготовка  на  Котис  I  за  предстоящ ата  кампания  на  юг.  Н ачалото  на  военните  действия  основателно  се  поставя  през  лятото  на  следващ ата  363  г.пр.Хр.  (Ц веткова  Ю .  2008,  199).  То  се  свързва  със  стратегството  на  Ергофил  от  363/362  г.пр.Хр.,  който  е  заменен  през  362  г.пр.Хр.  на  П олуострова  от  Автокъл  (Demosthen.  ХГХ,  180;  X X III,  104).  Стратегът  Ергофил  е  свален  от  заеманата  длъжност  през  пролетта  на  362  г.пр.Хр.,  защ ото  е  загубил  крепости  в  Тракия  (Demosten.  ХГХ,  180).  Оказва  се,  че,  според  Демостен,  по  това  време  реално  в  ръцете  на  Атина  остават  Сестос  (Demosthen.  L,  20),  Елайус  и  Критоте  (Demosthen.  X X III,  158).  И  трите,  удърж ани  от  атиняните  полиса  са  на  П ропонтийския  бряг  -  Критоте  в  северния  край,  Сестос  -  по  средата  на  стратегическото  място  за  връзка  с  Азия  и  Елайус  -  в  ю ж н и я  край.  От  това  следва,  че  по  П ропонтийския  бряг,  под  властта  на  одрисите  вече  са  следните  3  града:  П актия  -  на  ш ийката  на  П олуострова,  Егос  потами  -  между  Критоте  и  Сестос,  и  М адитос  -  между  Сестос  и  Елайус.  М ежду  К ардия  и  П актия  трябва  да  е  завладян  още  един  полис.  Това  е  Агора/Херсонес  на  атиняните.  От  северния  бряг,  на  Тракийско  море,  след  К ардия  -  на  ш ийката,  завладяна  от  цар  Котис  I  още  в  365  г.пр.Хр,  на  югозапад  найвероятно  са  завладени  малките  градове  Ида,  П айон  и  Араплос,  но  -  и  по-на  юг  големите  Лимне  и  Алопеконесос.  О бщ о  5  града.  Така  се  очертава  следната  картина.  От  общо  12  града  на  Тракийския  херсонес  през  363/362  г.пр.Хр.,  Котис  I  успеш но  завладява  и  държ и  9,  а  в  ръцете  на  атиняните  остават  стратегическите  3,  от  които  на  първо  място  по  важност  е  Сестос,  а  сетне  са  Критоте  и  Елайус.  Очевидно,  този  път  ситуацията  е  по-различна  от  365  г.пр.Хр.  П рез  363/362  г.пр.Хр.  той  няма  съю зници,  с  които  да  поделя  завоеванието  си.  Затова  цар  Котис  I  не  бърза  да  се  хвърли  направо  към  голямата  цел  Сестос,  а  първо  осигурява  своя  тил,  чрез  завладяване  на  почти  всички  други  полиси  от  П олуострова.  Следващ ият  ход  на  одриския  цар  е  устремът  към  Сестос.  Той  обаче,  е  осуетен  временно  от  опита  за  преврат  на  одриския  аристократ  М илтокит.  Както  съобщ ава  Демостен,  М илтокит,  като  пазител  на  съкровищ ницата,  тоест  ковчежник  на  одриските  царе,  се  базира  в  Х иерон  орос,  от  където  предлага  на  Атина  да  u  върне  П олуострова  (Demosthen.  Х Х Ш ,  104;  L,  4-6).  Тази  инф орм ация  на  Демостен  потвърждава  другата,  дадена  пак  от  него,  за  това,  че  са  останали  в  атински  ръце  само  Сестос,  Елайус  и  Критоте  (Demosthen  X X III,  158;  L,  20)  и  от  нея 

226 

VI глава.  ЦАРЕТЕ И ПОЛИСИТЕ - КРАЯ НА V В.  ДО  431  Г.ПР.ХР.  недвусмислено  се  разбира,  че  щ о м  М илтокит  е  готов  да  върне  П олуострова,  то  действително  почти  целият Херсонес  е  в  ръцете  на  цар  Котис  I.  Х и ерон  орос  е  Свещ ената  планина  на  траките  на  М рам орно  море.  Н а  тракийски  тя  е  наречена  Ганиада.  Тук  е  едно  от  местата,  свързани  с  Великата  богиня-майка  и  поради  това  тук  е  най-стратегическото  одриско  царско  владение,  с  великолепен  излаз  на  П ропонтида,  строго  охранявано  от  множество  крайбрежни  и  континентални  резиденции  като  Херайон/Неон  тейхос,  Бизанте,  Ганос  и  други,  изброявани  по-горе.  Ето  защ о  е  съвсем  естествено  тук  да  бъде  и  трезорът  на  О дриския  царски  дом .  Самото  място  изглежда  е  царска,  а  не  е  парадинастична  област  и  принадлежи  директно  на  централната  власт,  именно  поради  което  цар  Медок/Меток/Амадок  I  го  дава  като  база,  от  която  парадинастът  му  архонтът  Севт  (II)  да  извою ва  бащ ините  си  владения,  тоест  да  възвърне  старата  парадинастична  област  от  времето  на  М есад.  Очевидно,  с  малобройна  или  с  почти  никаква  войска,  разчитайки  на  това,  че  е  сложил  ръка  на  съкровищ ницата  на  одриските  царе,  М илтокит  реш ава  да  я  изтъргува  и  да  направи  преврат  в  Одриското  царство,  с  пом ощ та  на  Атина,  разбира  се.  П оради  което  не  тръгва  да  воюва  директно  срещу  цар  Котис  I,  а  изпращ а  свои  хора  до  Атина  с  обещ ания  да  u  върне  П олуострова.  Н етърпелив,  той  дори  сам  отива  в  Атина  да  обяви  на  ж иво  своите  предложения.  (Demosthen.  Х Х Ш ,  104).  Най-вероятно  исканията  му  са  свързани  с  одриския  престол.  П р и  тази  ситуация  Атина  реш ава  да  изпрати  избрания  за  362/361  г.пр.Хр.  стратег  Автокъл  в  Хелеспонта  да  помогне  на  М илтокит  срещу  Котис  I.  О дриският  цар  обаче,  от  своя  страна  изпращ а  писмо  до  Атина,  в  което  срещу  дадената  от  него  дума  за  мир,  иска  само  да  получи  М илтокит.  (Demosthen.  Х Х Ш ,  114-115).  Не  е  ясно  точно  какво  е  реш ено  в  Атина,  но  М илтокит  се  връщ а  в  Тракия,  предава  се  на  Котис  I  през  пролетта  на  361  г.пр.Хр.  и  е  оставен  ж ив  (Demosthen.  Х Х Ш ,  104,  115).  След  Автокъл,  стратези  са  М енон,  но  за  много  късо  време,  защ ото  е  извикан  да  отговаря  за  делата  си  в  Атина,  и  Тим ом ах  за  361/360  г.пр.Хр.,  който  същ о  е  изпратен  на  съд  заради  загуба  на  крепости  в  Тракия  (Demosthen.  ХГХ,  180;  X X X V I,  53;  L,  12,  14).  Една  от  тези  крепости  се  оказва  Сестос,  която  попада  под  властта  на  цар  Котис  I  (Demosthen.  X X III,  158).  Завладяването  на  Сестос  става  с  пом ощ та  на  отсрещ ния  малоазийски  град  Абидос  (Demosthen.  X X III,  158-160)  и  се  датира  в  края  на  361  -  началото  на  360  г.пр.Хр.  (Цветкова  Ю .  2008,  201).  Тук,  активно  участие  взима  и  неговият  зет  атинянинът  И фикрат.  И зглежда  паралелно  с  действията  на  одрисите  по  суша,  и  най-вече  заради  интересите  на  цар  Котис  I,  той  влиза  в  морски  бой  с  атински  стратези;  когато  е  помолен  обаче,  да  помага  на  одриския  цар  в  обсадата  и  на  останалите  атински  крепости,  И ф икрат  се  оттегля  на  остров  Лесбос,  а  сетне  и  в  Д рю с;  армията  на  цар  Котис  I,  която  напада  атинските  крепости,  се  състои  от  варварската  му  войска  и  събраните  войници.  (Demosthen.  X X III,  130-134).  Останалите  атински  крепости,  несъмнено  вече  са  само  Критоте  и  Елайус.  В  това  сведение  се  потвърждава  предположеното  по-горе,  че  ощ е  при  завладяването  на  Кардия  през  365  г.пр.Хр.,  цар  Котис  I  използва  не  само  тракийска  армия  (наречена  варварска  от  Демостен),  но  и  елинска  войска  от  различни  полиси  (това  са  събраните  войници  у  Демостен). 

227 

Калин Порожанов. ОДРИСКОТО ЦАРСТВО, ПОЛИСИТЕ... И АТИНА  По  време  на  стратегството  на  Тим ом ах  за  361/360  г.пр.Хр.,  цар  Котис  му  изпращ а  писмо,  в  което  му  предлага  да  си  замине,  тъй  като  самият  той  ще  поеме  грижите  за  безопасността  на  П онтийската  търговия,  ще  се  гриж и  и  за  делата  на  Атинските  съю зници  М аронея  и  Тасос  (Demosthen.  Х Х Ш ,  115).  Тук  видимо  се  открояват  три  много  важни  неща.  П ървото  е  самочувствието  на  цар  Котис  I,  че  ще  може  да  контролира  корабоплаването  и  търговията  с  крайбрежията  на  Ч ерно  море,  през  Хелеспонта.  Н ещ о,  което  той  впрочем  всъщност,  нескрито  цели  от  365  г.пр.Хр.  И  още  нещ о  много  важно.  За  да  може  да  контролира  П онтийската  търговия  Котис  I  несъмнено  владее  не  само  крайбрежието  на  Хелеспонта,  но  и  на  Боспора,  чрез  стратегическата  резиденция  Ф инеон,  намиращ а  се  при  устието  на  Боспора/вход  на  П онта.  Второто  са  претенциите  му  не  само  към  М аронея,  където  той  и  без  това  периодично  резидира  и  сече  свои  монети,  но  и  към  богатия  Тасос  и  прилежащ ото  му  Тракийско  крайбрежие.  Очевидно,  спомените  му  от  кампанията  при  Абдера  от  376/375  г.пр.Хр.  съвсем  не  са  избледнели.  Третото  е  неговото  елинофилство  (Фол  Ал.  1975,  148).  То  се  изразява  не  само  от  гръцките  имена  на  двам а  от  четиримата  му  внуци  (Йолай,  П осейдоний,  М едист,  Терес),  синове  на  сина  му  Керсеблепт  (Syll.  I,  195),  но  най-вече  в  намерението  да  се  грижи  за  елинските  дела,  в  случая  той  е  готов  да  поеме  и  да  се  грижи  специално  и  за  Атинските  дела  по  крайбрежията  на  своята  държава,  като  разбира  се,  се  отчита  и  неговият  интерес.  Този  вид  елинофилство  ще  стане  характерна  черта  в  поведението  на  царете  от  Ю гоизточна  Европа  и  Западна  Азия  в  следващите  десетилетия  и  столетия  на  т.нар.  Елинистическа  епоха,  не  само  за  царете  на  Одриското  и  М акедонското  царство,  но  включително  и  за  владетелите  на  тракийското  Битинско  царство  в  северозападна  М ала  Азия  (Габелко  О.  Л.  2005,  128-298;  415-504).  Но  тя  се  забелязва  тук  много  добре  още  при  одриския  цар  Котис I.  И м ен н о  в  контекста  на  елинофилството,  но  и  на  политическото  превъзходство,  чрез  вече  завладения  от  цар  Котис  I  Тракийски  херсонес  (Попов  Д.  2010  а,  65)  и  несъмнено  наложен  от  него  контрол  над  плаването  в  Хелеспонта,  поради  което  полисът  Атина  е  изолиран  от  този  стратегически  район,  може  да  се  види  и  сведението  на  Теопомп,  предадено  ни  от  Атеней,  за  желанието  на  този  одриски  цар  богинята  Атина  да  се  ом ъж и  за  него  (Athen.12,  532  a).  Като  демонстрация  това  става  през  360/359  г.пр.Хр.,  най-вероятно  на  или  след  срещ ата  на  одриския  цар  Котис  I  с  царя  на  М акедония  Ф илип  II  в  тракийската  резиденция  Онокарсис  (Athen.  12,  531  е).  След  оттеглянето  на  И ф икрат  в  Дрю с,  при  Котис  I  идва  ученикът  на  И ф икрат,  Х аридем  (Demosthen.  Х Х Ш ,  132,  153).  Това  става  през  месец  септември  на  360  г.пр.Хр.  (Ф ол  Ал.  1975,  157;  Ц веткова  Ю .  2008,  201-202).  Одриският  цар,  заедно  с  наетия  от  него  Харидем,  предприема  военни  действия  и  успеш но  обсажда  и  последните  атински  твърдини  на  П олуострова  Критоте  и  Елайус,  както  личи  от  докладите  на  комендантите  до  Атина.  (Demosthen.  Х Х Ш ,  152-162).  Без  да  е  ясно  дали  те  падат  в  ръцете  на  Котис  I,  става  ясно,  че  той  пада  убит,  от  еноските  братя  П и тон  и  Хераклид,  които  за  това  са  удостоени  с  честта  да  станат  атински  граждани  и  получават  златни  венци  (Demosthen.  Х Х Ш ,  118).  Очевидно,  двамата 

228 

VI глава.  ЦАРЕТЕ И ПОЛИСИТЕ - КРАЯ НА  V В.  ДО  431  Г.ПР.ХР.  еноски  граждани  са  оръдието  което  е  трябвало  да  извърш и  убийството,  замислено  в  Атина.  Едната  датировка  на  събитието  го  поставя  веднага  през  месец  септември  на  360  г.пр.Хр.  (Данов  Хр.  1970,  45;  Badian  E.  1983,  52;  Тачева  М.  2006,  141;  Ц веткова  Ю .  2008,  193-203).  Другата  -  през  пролетта/началото  на  лятото  на  359  г.  (Тодоров  Я.  1933,  39;  Ф ол  Ал.  1975,  110-111;  Й орданов  К.  1998,  14-15).  Така  или  иначе,  убийството  става  през  архонтската  360/359  г.пр.Хр.,  което  е  и  краят  на  Котисовото  царуване.  Крайният  резултат  постигнат  от  Котис  I,  личи  много  добре  в  един  надпис  от  Атина,  открит  през  1886  г.  (IG,  I  (ed.2),  126).  Той  е  свързан  с  Котисовите  наследници,  датира  се  в  357  г.пр.Хр.  и  показва  до  голяма  степен  завладяното  на  Тракийския  херсонес  от  цар  Котис  I.  Епиграфският  паметник  се  представя  с  допълванията  и  четенето  на  P.  Foucart,  а  поради  важността  на  текста,  се  привежда  целият  (Foucart P.  1909,  96).  περί  δέ  τ]ώµ  πόλεων  ϋσ[αι  εγράφησαν  έν  ταίς  σ υ ν θ ] ήκαις  τελοΰ]σαι  Βηρισάδε[ι  _  'Αµαδόκωι  _  Κερσεβλ]έπτηι  τούς]φόρους  καί  'Αθην[αίοις  υποτελείς  υ π ά ] ρχουσι,  έά]µ  µή  άποδώσιν  'Αθη[ναίος  αί  πόλεις  το(ύ)ς]  φόρους,  πρ]άττειν  Βηρισάδην  [καί  'Αµάδοκον  καί  Κε]  ρσεβλέπτ]ην  κ α τ ά  τό  δυνατόν·  κ[αί  έάν  που  Βηρισάδ]ει  η  'Αµαδόκ]ωι  η  Κερσεβλέπτηι  µ[ή  άποδώσι το(ύ)ς  φό]ρους  αί  πόλει]ς,  πράτειν  'Αθηναίου[ς  καί  το(ύ)ς  στρα]τηγούς  τούς  έ]πί  τήι  δυνάµει  ϋντας  [κατά  τό  δυνατ]όν·  τάς  δέ]  πόλεις  τάς  Ελληνίδας  τάς  έ[ν  τήι  Χερρον]ήσωι,  τελούσας  Β[ηρισάδει  καί  'Αµαδόκ[ωι  καί  Κερσ]εβλέπτει  τόµ  φό]ρον  τόµ  [π]άτριον  καί  'Αθηναίοις  τ]ήν  σύνταξιν,  έλε]υθέρας  είναι  καί  αϋτονό[µους,  σ υ ] µµάχους  ούσας  Ά]θηναίοις,  κ α θ ά  ώµοσαν  κα[ί  Βηρισ]άδει  καί  Άµαδόκω]ι  καί  Κερσεβλέπτηι·  έ ά ν  [δέ  τις  τ]ώµ  πόλεων  άφιστή]ται  άπ'  Αθηναίων,  βο[ηθείν  Βηρισ]άδην  καί  'Αµάδοκον]  καί  Κερσεβλέπτη[ν,  καθότι  αν  έ]παγγέλλωσι  Αθηναίοι·]  έ ά ν  δέ.  .  .  П реводът  (Тодоровъ  Я.  1933,  42-43)  е  с  осъвременен  правопис  и  с  ориентировъчно  обозначаване  на  възстановените  думи  в  четвъртити  скоби,  а  на  сигурно  четимите  и  значими  за  текст-критичния  анализ  -  с  удебелен  ш рифт,  той  гласи  следното.  Колкото  се  отнася  до  вписаните  в  договорите  градове,  които  плащат  трибут  на  Берисад[,  или  на  Амадок,  или  на  Керсеблепт],  а  същевременно  са  данници  и  на  Атин[а,  то,  ако  [тия  градове]  не  внесат  на  атиняните  дължимия  трибут,  Берисад,  [Амадок  и  Керсеблепт]  да  предприемат  всички  възможни  мерки  спрямо  тях.  Ако  ли  пък  [въпросните  градове  не  внесат]  на  [Берисад,  или  на  Амадок],  или  на  Керсеблепт  [съответния  трибут],  атинците  [и  техните  стратези  на  служба]  да  предприемат  [всички  възможни  мерки  спрямо  тях].  229 

Калин Порожанов. ОДРИСКОТО ЦАРСТВО, ПОЛИСИТЕ... И АТИНА  Гръцките  пък  градове  в  [Херсонес,  които  дължат  на  Б]ерисад,  Амадок[  и  Керсеблепт]  заедно  осветения  от  древността  трибут  (φόρος),  а  на  атиняните  -  (определения  от  втората  атинска  симахия)  принос  (σννταξις),  да  бъдат  свободни  и  автономни,  [понеже  са  членове  на  атинската  симахия]  и  според  положената  на  [Берисад,  Амадок]  и  Керсеблепт  клетва.  Ако  [някои  от  тия  градове]  се  отдели  от  атиняните,  то  [Берисад,  Амадок]  и  Керсеблепт  трябва  да  окажат  помощ  на  Атина,  щом  бъдат  известени  за  това  от  атиняните;  ако  ли  пък.  .  .  П ървото,  което  прави  впечатление  е,  че  гръцките  градове,  които  се  облагат  с  данъци  при  Берисад,  Амадок  и  Керсеблепт,  но  същ евременно  и  от  Атина,  реално  обхващ ат  цялото  крайбрежие  на  Котисовото  царство,  несъмнено  на  Тракийско  и  М раморно  море.  Това  означава,  че  чрез  този  договор  се  актуализира,  спрямо  трима,  а  не  както  до  тогава  спрямо  един  владетел,  по-старото  от  времето  на  Котис  I,  данъчно  облагане  на  тези  елински  полиси.  Тъй  като  владенията  на  най-западния  от  тримата  му  наследници  Берисад  се  локализират  при  и  над  Абдера  и  М аронея  (Тонев  М л.  1942,  195),  то  логично  е  заключението,  че  пределите  на  Котисовата  държ ава  се  простират  приблизително  от  река  Н естос  (М еста)  на  запад  и  обхващ ат  на  изток,  облагани  с  данъци  полисите  и  емпорионите:  вероятно  Дикая  и  Самотраки,  а по-сигурно,  М аронея,  Дрюс,  Зоне,  Сале,  Енос  и Дейре.  К ардия,  която  става  негово  седалище,  по  подобие  на  М аронея,  вероятно  е  облагана,  чрез  сечените  тук  монети  (Цветкова  Ю .  2008,  57-58).  Н а  М раморно  море  това  могат  да  бъдат  полисите  Тиродиза,  Н еаполис  на  атиняните,  П еринт,  Селимбрия,  Бизантион  и  по-малките  емпориони-крепости  Даунион/Дамнион  тейхос,  Д идю м он  тейхос,  Серейон  тейхос.  Бизанте  и  Херайон/Неон  тейхос  са  несъмнени  резиденции  на  одрисите,  като  вторият,  който  е  една  от  техните  резиденциални  столици,  по  подобие  на  Кардия,  К ипсела  и  М аронея,  сече  и  техни  монети.  Възможно  е  да  има  облагани  полиси  и  от  крайбрежието  на  Ч ерно  море,  като  Аполония,  например,  но  това  не  се  разбира  от  надписа.  Второто,  което  е  особено  важно  е,  че  се  отделя  група  гръцки  градове,  които  дължат  на  тримата  владетели  едновременно  и  заедно  τόµ  φό]ρον  τόµ  [π]άτριον  осветения  от  древността  трибут,  или  с  други  дум и  -  бащиния,  тоест  по-стария,  спрямо  тяхното  време  данък.  Както  посочва  името  му,  това  е  данък,  който  е  въведен  по  времето  на  предш ественика  на  Керсеблепт,  Котис  I.  Тези  градове  са  полож или  клетва  на  тримата  наследници.  Тези  градове  стават  автономни  и  свободни,  каквито  очевидно  до  тогава,  при  Котис  не  са.  К ои  са  тези  градове?  Н есъмнено  това  са  полисите  на  Тракийския  херсонес,  които  преди  това  той  успеш но  е  иззел  от  контрола  на  Атина  и  е  обложил  с  данъци.  В  новата  ситуация,  тя,  правейки  ги  автономни  и  свободни,  си  ги  връщ а  във  Втората  Атинска  симахия,  но  ги  поставя  под  двойно  данъчно  облагане  -  не  само  от  одрисите,  както  е  до  сключването  на  договора,  но  вече  и  от  атиняните.  И менно  тази  възстановка  на  текста,  за  градовете  в  Херсонес,  стои  най-добре  в  историческата  обстановка.  Това  означава,  че  цар  Котис  I  е  наложил  вземане  на  данъци  от  Тракийския  херсонес,  освен  от  Кардия,  и  от  емпорионите  И де,  П айон,  Араплос  и  полисите  Лимне,  Алопеконесос,  (Елайус?),  М адитос,  Сестос,  Егоспотами,  (Критоте?),  П актия  и  Агора/Херсонес  на  атиняните.  Тоест,  Котис  I 

230 

VI глава.  ЦАРЕТЕ И ПОЛИСИТЕ - КРАЯ НА V В.  ДО 431  Г.ПР.ХР.  държ и,  макар  и  за  кратко  до  смъртта  си,  контрола  на  корабоплаването  в  Хелеспонта,  което  е  и  заветната  му  цел,  както  се  видя  по-горе.  Н я м а  преки  изворови  данни,  които  да  сочат  на  каква  сума  възлизат,  както  събираните  от  елинските  полиси,  така  и  от  подвластните  тракийски  етноси  данъци  по  времето  на  цар  К отис  I.  Ч рез  съпоставки  с  царете  Ситалк  и  Севт  I,  обаче,  би  могло  да  се  предположат  200,  400,  дори  1000  таланта  годиш ен  приход  в  одриската  хазна.  От  тях,  около  половината  трябва  да  са  събирани  от  елинските  полиси  и  емпориони,  което  ще  рече  100,  200  или  500  таланта.  В  този  случай  е  особено  важ на  съпоставката  и  с  наследника  му  Керсеблепт.  Тук,  много  на  място  идва  сравнението,  което  може  да  се  направи  за  данъците,  събирани  в  неговата  хазната  във  времето  на  Втория  Атински  морски  съю з,  съобщ ени  ни  от  Демостен,  който  казва,  че  К ерсеблепт  хищ нически  ограбва  Х ерсонес  и  когато  тази  страна  е  в  мир,  неговият  годиш ен  доход  от  нея  е  не  повече  от  30  таланта,  а  когато  е  във  война  -  няма  и  един  талант;  освен  това,  обаче  К ерсеблепт  получава  от  своите  емпориони,  които  владяни  от  него  биха  били  блокирани  (като  пристанищ а),  над  200  (или  300  -  в  някои  манускрипти  -  К.П.)  таланта  годиш ен  доход  (Demosthen.  Х Х Ш ,  110).  Казаното  от  Демостен  е  с  много  висока  стойност.  Защ ото  Керсеблепт  събира  сумата  200  (или  300)  таланта  не  от  цялото  Одриско  царство,  както  това  правят  царете  Ситалк,  Севт  I  и  другите  до  бащ а  му  К отис  I  вклю чително,  а  само  от  неговите  емпориони.  Което  означава,  че  в  сметката  не  са  вклю чени  всички  полиси  от  крайбрежието  на  голямата  Одриска  базилея,  не  са  вклю чени  и  данъците,  вземани  от  подвластните  тракийски  етноси.  Така,  при  цялата  условност  на  подобни  пресмятания,  ако  ум н ож и м  200  (или  300)  таланта,  давани  на  К ерсеблепт  само  от  неговите  емпориони,  по  2,  ще  получим  най-малко  400  или  600  таланта  м иним ален  годиш ен  доход  в  хазната  на  цялото  Одриско  царство  постъпвал  при  К отис  I.  М иним алната  сума,  възлизащ а  на  400  таланта,  е  добре  известна  от  Тукидид  (Thuc.  II,  97,  3)  за  одриския  цар  Севт  I,  но  в  нея  се  вклю чват  и  данъците  от  подвластните  тракийски  етноси.  Ако  към  тези  400  или  600  таланта добавим  30те  таланта  от Херсонес,  най-вероятно  взимани  като  навло  и  при  К отис  I,  прибавим  и  натуралните  данъци,  сумата  вероятно,  би  надхвърлила  значително  1000  таланта,  по  времето  на  К отис  I.  Х иляда  таланта  всъщ ност,  представляват  числото,  събщ ено  ни  от  Диодор  за  събираните  данъци  ощ е  по  времето  на  Ситалк,  както  от  елинските  градове,  така  и  от  подвластните  му  тракийски  етноси,  но  при  К отис  I  могъщ еството  и  ролята  на  царството  му  в  международния  политически  ж ивот  са  ощ е  по-големи  и  съдбоносни  за Атина  и  нейните  интереси  в  Тракийския  югоизток  и  Хелеспонта.  След  смъртта  на  К отис  I  действията  не  се  развиват  по  атинския  сценарий,  защ ото  наследникът  му  Керсеблепт,  заедно  с  Харидем,  продълж ава  и  успеш но  завърш ва  борбата  за  окончателно  налагане  над  Тракийския  херсонес  и  Хелеспонта. 

231 

Калин Порожанов. ОДРИСКОТО ЦАРСТВО, ПОЛИСИТЕ... И АТИНА 

§  4.  Ц А Р  К Е Р С Е Б Л Е П Т  (359  -  341  г.  пр.  Хр.)   Не  е  ясно  какво  се  е  случило  с  последните  обсадени  от  цар  Котис  I,  херсонески  градове  Елайус  и  Критоте,  тъй  като  те  не  се  споменават  повече  от  Демостен.  Тълкуването  на  тяхната  съдба  може  да  се  свърже  с  възможността  цар  Котис  I  да  е  успял  да  завърш и  това  дело.  В  случай,  че  се  приеме  за  убийството  му  датата  септември  360  г.пр.Хр.,  то  много  вероятно  е  градовете  да  са  останали  непревзети  от  нападателите.  В  случай,  че  смъртта  на  Котис  I  се  отнесе  към  пролетта/началото  на  лятото  на  359  г.пр.Хр.  е  напълно  възможно  и  тези  два  града  да  са  попаднали  под  неговата  власт.  Във  всеки  случай,  убийството  на  цар  Котис  I  оставя  двата  града  на  заден  план  в  мисленето,  говореното  и  писането  на  съвременниците,  в  случая  на  Демостен.  Не  е  ясно  точно  кога,  дали  още  преди  смъртта  на  цар  Котис  I,  а  много  поестествено  и  вероятно  е  веднага  след  това,  Харидем,  подобно  на  И ф икрат,  който  в  началото  на  Котисовото  царуване  се  ж ен и  за  негова  дъщ еря,  също  взeма  за  ж ен а  одриска  принцеса  -  дъщ еря  на  новия  одриски  цар  Керсеблепт  (Demosthen.  X X III,  129).  Тук,  аналогията  със  сключването  на  династичния  брак  е  съвсем  разбираема.  По  този  начин  той  станал  най-близък  до  сина  и  наследник  на  Котис  I,  царя  на  одрисите  Керсеблепт.  Ето  защ о  е  съвсем  логично  Х аридем  веднага  да  предприеме  действия  за  защ ита  на  неговото  царство.  П ървото  действие  се  развива  при  П еринт  на  М рам орно  море.  Второто  при  Алопеконесос  от  Тракийския  херсонес,  но  на  Тракийско  море.  И  двете  се  свързват  с  името  на  атинския  стратег  Кефисодот  (Demosthen.  X X III,  165-167).  Стратегът  К ефисодот  е  изпратен  в  Хелеспонта  за  да  защ итава  интересите  на  Атина  там.  Това  става  в  архонтската  360/359  г.пр.Хр.  М акар,  че  престоява  цели  7  месеца  в  този  район,  той  не  се  установява  никъде  по  трайно  по  крайбрежието  на  Тракийския  херсонес,  а  в  крайна  сметка  се  отправя  към  стария  одриски  неприятел  полиса  П еринт.  Тук,  Кефисодот  очаква  да  се  срещне  с  атинянина  Харидем,  като  свой  съюзник.  Н о ,  очевидно,  не  отчел  позицията  на  Харидем,  свързана  със  и  след  смъртта  на  Котис  I,  за  която  научава  по  времето  на  този  престой,  той  е  разгромен  от  конници  и  пелтасти,  които  избили  много  негови войни  (Demosthen.  X X III,  165).  За  Харидем  не  е  било  трудно  да  събере  конници  и  пелтасти  и  да  организира  това  нападение,  защото  в  непосредствена  близост  до  П еринт  са  множество  одриски  резиденции  с  техните  гарнизони.  К онтинентално,  на  около  10  км  северно  от  П еринт  е  Беос,  а  на  около  20  км  -  М окарсос.  К райбрежни  тракийски  владетелски  крепости  на  М рам орно  море  са:  недалечната  резиденциална  одриска  столица  на  запад  от  П еринт  Х ерайон  тейхос/Неон  тейхос,  близкият  до  нея  тюрзис  на  Севт  (II),  а  сетне  Бизанте,  Ганос,  Ергиске,  Орни.  Освен  това  в  армията  на  одрисите,  поне  от  времето  на  Котис  I,  участват  и  набрани  войници  от  елински  полиси.  След  неуспеха  при  П еринт,  К ефисодот  бърза  да  се  отправи  с  войската  си,  качена  на  кораби,  чак  за  Алопеконесос;  с  пристигането  си  там  го  обсажда,  защ ото 

232 

VI глава.  ЦАРЕТЕ И ПОЛИСИТЕ - КРАЯ НА V В.  ДО  431  Г.ПР.ХР.  градът  винаги  е  бил  атинско  владение  и  трябвало  да  бъде  освободен  от  разбойниците  и  пиратите,  както  обяснява  Демостен  (Demosthen.  Х Х Ш ,  166).  В  този  случай,  не  може  да  не  направи  впечатление  първо  факта,  че  по  пътя  си  за  Алопеконесос,  К еф исодот  не  спира  никъде  при  градовете  на  Тракийския  херсонес.  Това  означава,  че  тези  градове,  може  би  Критоте  и  Елайус  същ о,  не  са  под  атинска  власт,  а  са  под  противникова  -  одриска.  Сиреч,  обсадата  и  превземането  на  последните  два  града  на  Херсонес,  от  цар  Котис  I  и  Харидем,  вероятно  са  били  успеш ни.  П оради  това,  К еф исодот  се  опитва  да  изненада  Х аридем  с  акция  в  далечния  Алопеконесос,  който  несъмнено  същ о  е  под  одриски  контрол.  М отивът  за  това  нападение,  че  градът  винаги  е  бил  атинско  владение,  означава,  че  то й  от  известно  време  не  е  атинско,  а  -  одриско  владение.  Да  бъде  освободен  той  от  разбойниците  и  пиратите,  от  своя  страна,  означава  Алопеконесос  да  бъде  освободен  от  настанилите  се  там  противници  на  атиняните,  одрисите,  които  изглежда  със  своите  действия  не  позволяват  свободното  плаване  на  атинските  кораби  в  този  район.  Х аридем  реагирал  по  най-добрия  начин  -  с  военни  действия  по  суш а  и  по  море.  Самият  той  с  войската  си  се  отправил  по  суш а  към  Алопеконесос,  а  по  море  изпратил  флота  от  малоазийския  полис  Лампсак.  В  резултат  на  тези  успеш ни  действия,  не  само  Алопеконесос  бил  освободен  от  блокадата,  но  на  К ефисодот  му  се  наложило  да  се  съобрази  с  волята  на  противниците  си  и  да  подпиш е  договор  с  Х аридем  и  Керсеблепт,  чрез  който  несъмнено  се  затвърждавало  Котисовото  завоевание  на  Х ерсонес.  Основание  за  такъв  извод  е  реакцията  на  еклесията  в  Атина,  която  окачествила  позорния  за  Атина  договор  като  лош  и  несправедлив,  К еф исодот  бил  освободен  от  длъж ността  си  предсрочно  и  дори  глобен  с  5  таланта  (Demosthen.  Х Х Ш ,  167).  Съобразени  със  седемте  месеца  престой  в  Хелеспонта  на  К еф исодот  и  с  неговото  предсрочно  отстраняване  от  заеманата  командна  длъжност,  тези  действия  намират  място  във  времето  и  се  развиват  след  смъртта  на  Котис  I,  между  пролетта  и  лятото  (юли-август)  на  359  г.пр.Хр.,  когато  е  краят  на  архонтската  360/359  г.пр.Хр.  и  началото  на  следващ ата  359/358  г.пр.Хр.  След  тези  неуспеш ни  опити  на  Атина  да  отвою ва  нещ о  за  себе  си  от  Тракийския  херсонес,  той  остава  във  владение  на  приемника  на  одриския  цар  Котис  I,  сина  му  цар  К ерсеблепт  (Й орданов  К.  1994,  13-14).  Убийството  на  отдавна  ж елаещ ия  цялата  власт  в  Одриската  държава,  още  от  времето  на  Котис  I,  одриски  аристократ  М илтокит,  показало  на  други  двам а  аристократи  Берисад  и  Амадок  II,  най-вероятно  парадинасти  в  царството  на  Котис  I,  какво  може  да  им  се  случи  при  новия  цар  К ерсеблепт  (Polyaen.  V II,  3 1 ;  D emosthen.  ХХШ ,169;  175).  Това,  изглежда  е  и  логичната  причина  за  обединението  на  Берисад  и  Амадок  II  с  Атенодор,  който  е  атински  гражданин  по  рождено  право  (Demosthen.  Х Х Ш ,  12),  срещу  Керсеблепт.  Обединението  е  сторено  за  да  бъде  насила  разделено  единното  Одриско  царство  в  Тракия  на  три  части,  вклю чващ и  освен  законния  наследник  цар  Керсеблепт  и  двамата  споменати  претенденти  за  самостоятелно  властване,  изрично  и  неслучайно  назовани  точно  тук  от  Д емостен  не  царе,  а  архонти.  Така,  през  есента  на  359  г.  пр.Хр.,  се  стига  до  споразумение  за  подялба  на  бивш ето  Котисово  царство-империя  между  тримата 

233 

Калин Порожанов. ОДРИСКОТО ЦАРСТВО, ПОЛИСИТЕ... И АТИНА  одриски  първенци,  а  Атина,  като  четвърта  страна,  получава  отново  владението  си  над  Херсонес  (Demosthen.  X X III,  170).  П р и  това  положение,  Берисад  се  оказва  одриският  владетел  на  найзападните  му  предели  около  река  Н естос  (Места)  към  границата  с  М акедония;  другият  на  изток  от  него  е  Амадок  II,  около  М аронея;  за  сина  на  Котис  I,  наследилият  го  на  трона  Керсеблепт,  остава  източната  част  на  Одриското  царство  на  изток  от  М аронея  до  М рам орно  море,  без  Тракийския  херсонес,  но  с  К ардия  (Demosthen.  X X III,  170;  182-183).  Така,  спрямо  атинските  интереси  в  района,  Атина  реално  постига  нещ о  много  повече,  а  не  само  разваляне  на  договора,  сключен  от  Керсеблепт  и Х аридем  с  Кефисодот  (Demosthen.  X X III,  175).  Тук,  най-смущаващо  изглежда  бързото  съгласие  на  царя  Керсеблепт  да  предостави  с  лека  ръка  на  Атина,  завою вания  с  много  и  дългогодиш ни  усилия  на  неколцина  одриските  владетели  Тракийски  херсонес.  Това  може  да  се  обясни,  не  за  да  бъде  овъзмездена  Атина,  както  иска  да  ни  внуш и  Демостен,  а  само  с  цел  тази  братоубийствена  война  между  одриси  и  одриси  да  приклю чи  по-бързо  и  поне  временно  да  бъдат  удовлетворени  реално  управляващ ите  своите  дялове  на  голямото  Одриско  царството  Берисад  и  Амадок  II,  които  най-вероятно,  преди  това  са  били  парадинасти  на  Котис  I  в  тези  области,  както  сочи  монетосеченето  на  втория  (Ю рукова  Й.  1992,  65-67).  И м а  основания  да  се  мисли,  обаче,  че  по  това  време  такъв  официален  договор  между  четирите  страни  изобщ о  не  е  бил  сключван  (Й орданов  К.  1994,  14).  Ето  защ о,  реалното  непредаване  на  Тракийския  херсонес  от  одриския  цар  Керсеблепт  и  неговия  военачалник  и  зет  Х аридем  на  атиняните  е  съвсем  очаквано  и  разбираемо.  Очевидно  е,  че  те  двамата  ще  се  борят  за  него  докрай.  Това,  в  крайна  сметка  се  оказва  пресметнат  ход,  защ ото,  същ ата  есен  на  359  г.пр.Хр.,  договорът  с  А тенодор,  съгласно  който  целият  Тракийски  херсонес  е  отстъпен  на  атиняните,  веднага  е  наруш ен  от  Керсеблепт  чрез  Харидем  (Demosthen.  X X III,  171),  който  предявил  незабавно  правото  да  владее  пристанищ ните  мита  и  десятъците,  тоест  да  взема  навло  от  плаващите  през  Х елеспонта  кораби,  като  отново  говорел,  че  тъй  като  цялата  страна  му  принадлежи,  той  налага  митата  да  бъдат  под  контрола  на  неговите  митнически  служители  (Demosthen.  X X III,  177).  Отново  или  пак  започнал  да  говори,  че  цялата  страна  му  принадлежи,  поради  което  той  налага  митата  да  бъдат  под  контрола  на  неговите  митнически  служители,  ще  рече,  че  е  много  вероятно,  преди  него  Котис  I  да  е  започнал  да  събира  данъци  и  такси  от  Херсонес.  Това  предположение  не  противоречи  на  направения  по-горе  анализ  за  този  владетел  на  одрисите.  Н ещ о  повече,  Демостен  казва,  че  Керсеблепт  хищ нически  ограбва  Херсонес  и  когато  тази  страна  не  е  във  война,  неговият  годиш ен  доход  е  не  повече  от  30  таланта,  а  когато  е  във  война  -  няма  и  един  талант;  освен  това,  обаче  Керсеблепт  получава  от  своите  емпориони,  които  владяни  от  него  биха  били  блокирани  (като  пристанищ а),  над  200  (или  300  -  в  някои  манускрипти  -  К.П.)  таланта  годиш ен  доход  (Demosthen.  X X III,  110).  За  да  събира  мита  и  десятъци  като  навло,  това  означава  не  само,  че  одриският  цар  Керсеблепт  държ и  целия  Тракийски  херсонес,  но  и  че  той  им а  на  разположение  флот  от  кораби,  с  които  контролира  приставането,  отплаването  и  плаването  през  Хелеспонта,  а  както  ще  се  види  по-долу  -  и  на  Босфора.  Като  се 

234 

VI глава.  ЦАРЕТЕ И ПОЛИСИТЕ - КРАЯ НА V В.  ДО  431  Г.ПР.ХР.  им а  пред  вид  споменаването  на  кораби  в  договора  на  одриския  цар  Хебризелм  с  Атина,  дали  не  би  могло  да  се  допусне  такъв  опит  за  налагане  още  при  него?  Впрочем,  как  изглеждат  корабите  при  одриските  царе  Хебризелм,  Котис  I  и  Керсеблепт  може  да  се  види  от  представения  графит  в  гробницата  на  сина  на  Керсеблепт,  Терес  (Delemen  I.  2006,  251-273).  Заплахата,  че  пристанищ ата  при  полисите  на  Херсонес  ще  бъдат  блокирани  за  Атина,  ако  трайно  ги  владее  цар  Керсеблепт  е  нереалистична,  но  съвсем  реалистично  означава  загуба  на  големи  приходи  за  нейната  хазна.  Атина  демонстрира  привидно  спокойствие  и  като  че  ли  примирение  с  установяващ ото  се  статукво.  Н ейната  дипломация,  обаче,  действа  за  неговото  премахване.  За  атинската  359/358  г.пр.Хр.  стратег  е  Хабрий.  П рез  пролетта  на  358  г.пр.Хр.,  той  отплава  само  с  един  кораб,  със  задачата  да  води  нови  преговори  за  реалното  връщане  към  Атина  на  владения  от  одриския  цар  Керсеблепт,  със  съдействието  на  Харидем,  П олуостров.  Резултатът  е  нов  договор,  но  сключен  между  двете  страни  -  Керсеблепт,  с  Харидем,  и  Атина,  представлявана  от  Х абрий  (Demosthen.  Х Х Ш ,  171;  176).  Този  договор  несъмнено  отчита  не  само  претенциите,  но  и  споменатите  реалности  за  контрола  на  цар  Керсеблепт,  както  над  П олуострова,  така  и  на  корабоплаването  през  Хелеспонта,  поради  което  се  оказва  неудовлетворителен  за  Атина  и  тя  изпращ а  10-членна  делегация  при  цар  Керсеблепт,  с  искане  да  се  потвърди  връщ ането  на  Херсонес,  съгласно  Атенодоровия  договор.  Но  и  този  път  преговорите  не  завърш ват  с  успех  за  Атина  (Demosthen.  Х Х Ш ,  172-173;  178-179).  Така,  359/358  и  358/357  г.пр.Хр.,  се  оказват  годините  на  кулминация,  които  са  венеца  в  половинвековната  политика  на  Одриското  царство  за  властване  над  целия  Тракийски  херсонес  и  контрол  на  корабоплаването  през  Хелеспонта,  Северното  М раморноморие  и  следователно  Босфора,  чрез  налагане  на  митнически  данъци,  такси  и  навло  за  корабите,  минаващ и  покрай  и  приставащ и  по  източния/югоизточен  бряг  на  П олуострова.  Тази  политика  е  начената  още  от  цар  Севт  I  в  407  г.пр.Хр.,  продължена  е  при  царете  Медок/Меток/Амадок  I,  Хебризелм,  и  окончателно  е  завърш ена  от  цар  Котис  I  и  сина  му  цар  Керсеблепт.  Н есъмнено,  това  трябва  да  бъде  оценено  като  връх  в  политическото  развитие  на  Одриското  царство  като  най-голямата  империя  в  Ю гоизточна  Е вропа  по  това  време,  съчетаващ а  в  едно  цяло  и  единство  интересите  на  голямата  териториална  (в  случая  тракийска)  държ ава  с  тези  на  малките  държ ави  (в  случая  от  елинския  полисен  свят).  Това  дело  ще  се  окаже  образеца,  по  който  ще  продължи  развитието  не  само  на  Европейския  Ю гоизток,  но  и  на  цялото  И зточно  Средиземноморие  през  следващите  векове  на  хилядолетието,  в  епохата  на  елинизма.Тук  ще  намери  място  и  обяснение  и  елинофилството  като  поведение,  забелязано  за  Котис  I,  продължаващ о  и  при  следващите  одриски  владетели.  Атина,  като  глава  на  друга  една  империя,  тази  наречена  Втори  Атински  морски  съюз,  се  мобилизира да  защ ити  интересите  си  в  района.  Това  се  налага  още  повече,  след  като  в  Тракийския  Ю гозапад,  тя  загубва  стратегическия  Амф иполис,  над  устието  на  Стримон  (Струма),  обсаден  през  лятото  и  завзет  през  есента  на  357  г.пр.Хр.  от  македонския  цар  Ф илип  II  (Й орданов  К.  1994,  17;  1998,  23;  Ц веткова  Ю .  2008,  206).  Така,  реакцията  на  Атина  за  реалното  връщане  в  нейни  ръце,  на 

235 

Калин Порожанов. ОДРИСКОТО ЦАРСТВО, ПОЛИСИТЕ... И АТИНА  другия  стратегически  важен  район  в  Тракийския  Ю гоизток  -  Полуострова,  се  оказва жизнено  важна,  поради  което  и  извънредно  наложителна.  За да  се  справи  с  катастрофалната  за  нея  ситуация  на  Тракийския  херсонес,  след  завръщ ането  на  Харес  с  неговите  наемници  от  експедицията  им  на  остров  Евбея,  на  него  му  се  дават  неограничени  пълномощ ия,  като  през  есента  на  357  г.пр.Хр.,  той,  подкрепян  от  Атенодор  и  от  останалите  двам а  споменати  по-горе  одриски  архонти,  сключва  нов,  най-сетне  успеш ен  за  Атина,  договор  (Demosthen.  X X III,  173).  В  него,  от  полисите  на  Тракийския  херсонес,  най-вероятно  само  Кардия  остава  за  Керсеблепт  (Demosthen.  X X III,  181-182).  Този  договор,  обаче,  вече  не  е  само  с  цар  Керсеблепт  и  само  за  Херсонес.  Той  обхващ а  изцяло  отнош енията  на  Атина  като  имперска  сила  в  Европейския  Ю гоизток  с  другата,  но  разпадащ а  се  империя  -  Одриската  базилея.  Текстът  (Foucart  P.  1909,  96)  е  представен  при  анализа  на  Котисовото  управление.  Тук,  за  удобство  при  разглеждането  му,  се  дава  отново  само  преводът  (Тодоровъ  Я.  1933,  42-43).  Колкото  се  отнася  до  вписаните  в  договорите  градове,  които  плащат  трибут  на  Берисад[,  или  на  Амадок,  или  на  Керсеблепт],  а  същевременно  са  данници  и  на  Атин[а,  то,  ако  [тия  градове]  не  внесат  на  атиняните  дължимия  трибут,  Берисад,  [Амадок  и  Керсеблепт]  да  предприемат  всички  възможни  мерки  спрямо  тях.  Ако  ли  пък  [въпросните  градове  не  внесат]  на  [Берисад,  или  на  Амадок],  или  на  Керсеблепт  [съответния  трибут],  атинците  [и  техните  стратези  на  служба]  да  предприемат  [всички  възможни  мерки  спрямо  тях].  Гръцките  пък  градове  в  [Херсонес,  които  дължат  на  Б]ерисад,  Амадок[  и  Керсеблепт]  заедно  осветения  от  древността  трибут  (φόρος),  а  на  атиняните  -  (определения  от  втората  атинска  симахия)  принос  (σύνταξις),  да  бъдат  свободни  и  автономни,  [понеже  са  членове  на  атинската  симахия]  и  според  положената  на  [Берисад,  Амадок]  и  Керсеблепт  клетва.  Ако  [някои  от  тия  градове]  се  отдели  от  атиняните,  то  [Берисад,  Амадок]  и  Керсеблепт  трябва  да  окажат  помощ  на  Атина,  щом  бъдат  известени  за  това  от  атиняните;  ако  ли  пък.  .  .  Задължителният  коментар  е  следният.  П ърво.  Става  дума  за  една  категория  полиси,  които  плащ ат  поотделно  на  Берисад,  на  Амадок  и  на  Керсеблепт,  но  общ о  са  данници  и  на  Атина.  От  това  следва,  че  тези  градове  се  намират  по  крайбрежията,  съответно  на  архонта  Берисад,  на  архонта  Амадок  и  на  цар  Керсеблепт,  които  обхващ ат  Тракийско  море,  приблизително  от  устието  на  река  Н естос  (М еста)  на  запад,  до  града  Кардия  при  Херсонес  на  изток.  Не  е  ясно  дали  тук  е  включено  и  крайбрежието  на  Северна  П ропонтида,  владяно  от  Керсеблепт.  Второ.  П редставена  е  друга  категория  полиси,  които  са  определени,  че  са  на  елините  и  се  различават  от  първата  категория  по  местоположението  си.  Те  ще  продължават  да  плащ ат  на  Берисад,  Амадок  и  Керсеблепт,  но  заедно,  а  не  поотделно,  стария  отцовски  данък  (φόρος),  а  на  Атина  -  парична  вноска 

236 

VI глава.  ЦАРЕТЕ И ПОЛИСИТЕ - КРАЯ НА V В.  ДО  431  Г.ПР.ХР.  (σύνταξις)  като  членове  на  Втория  Атински  морски  съю з.  Те  се  обявяват  за  свободни  и  автономни.  След  допълването  на  P.  Foucart  (Foucart  P.  1909,  96)  почти  единодуш но,  с  малки  изключения  (Тонев  М л.  1942,  201 -206),  се  приема,  че  става  дума  за  полисите  от  Тракийския  херсонес.  Това  допълване  най-добре  се  вписва  в  историческия  контекст  на  епохата.  Така  се  оказва,  че  и  тези  градове  -  градовете  от  Тракийския  херсонес,  макар  че  се  обявяват  за  свободни  и  автономни,  също  са  подлож ени  на  двойно  облагане  -  един  път  към  одрисите,  наречено  данък,  и  втори  път  към  Атина  -  наречено  парична  вноска.  Общото  плащ ане  на  тези  полиси  към  тримата  одриски  владетели  едновременно  е  вписано  в  текста  на  договора  заради  стария  данък,  който  е  наложен  от  цар  Котис  I,  но  и  с  идеята  да  се  остави  възможност  за  пораждане  на  конф ликти  между  тримата,  при  което  Атина  да  се  окаже  единственият  властващ  на  П олуострова.  В  крайна  сметка,  налице  е  несъмнена  приемственост  в  двойното  облагане  (от  одрисите  и  от  Атина)  на  елинските  полиси  по  крайбрежията  на  Одриското  царство,  вече  включително  и  на  тези  от  Тракийския  херсонес.  Ако  облагането  на  градовете  по  крайбрежията  на  Одриската  държава  по  Тракийско  и  М раморно  море  е  със  стари  традиции  още  от  времето  на  Терес  I  и  продължава  при  следващите  одриски  царе,  то  новото  тук  е  затвърденото  при  цар  Керсеблепт  двойно  облагане  на  полисите  и  от Херсонес,  постигнато  още  при  цар  Котис  I.  Всъщ ност,  удовлетворени  до  голяма  степен,  би  трябвало  да  са  и  четирите  страни.  Атина  -  за  това,  че  след  пълната  загуба  на  Тракийския  полуостров  и  отнемането  на  контрола  и  върху  траф ика  на  корабите  в  П ротока-море  през  359-357  г.пр.Хр.  от  одриските  царе  Котис  I  и  Керсеблепт,  сега  тя  се  връща,  чрез  свои  съю зни  полиси  на  Херсонес  и  Хелеспонта.  И  ощ е  за  това,  че  срещу  нея  вече  застават  три  одриски  държави,  а  не  една  силна,  голяма  и  м ощ н а  тракийска  базилея,  каквато  е  била  Одриската  империя  при  цар  Котис  I.  Берисад  и  Амадок  -  затова,  че  са  международно  признати  за  династи  в  своите  владения,  които  са  части  от  голямото  Одриско  царство  и  затова,  че  те  получават  данъците  от  елинските  полиси  по  крайбрежията  си,  а  не  цар  Котис  I,  както  е  било  преди  това,  когато,  те  най-вероятно  са  били  негови  парадинасти.  Керсеблепт  -  поне  за  това,  че  успява  да  получава  част  от  данъка  на  Херсонеските  полиси  и  да  държ и  стратегическия  полис  Кардия.  Освен  това,  в  негови  ръце  остават  и  сериозните  изходни  позиции  и  бази  в  Одриския  югоизток,  от  които  в  края  на  V  в.пр.Хр.  започва  борбата  на  одриските  царе  за  завладяването  на  Тракийския  херсонес.  Н о ,  пределно  ясно  е,  че  той  се  оказва  най-губещият  от  участниците  в  този  договор,  поради  което,  като  се  имат  пред  вид  предходните  му  действия  и  договори  с  Атина  е  логично  да  се  очаква,  че  цар  Керсеблепт  ще  търси  възстановяване  на  старото  статукво.  Както  потвърждава  Демостен,  наследниците  на  Котис  са  трима  -  Берисад,  Амадок  и  Керсеблепт,  определени  като  царе  на  Тракия  (Demosthen.  Х Х Ш ,  8).  Тоест  владетелите  на  Одриското  царство  през  357  г.пр.Хр.,  реално  вече  са  трима.  П ретенциите  на  първите  двама  и  противоречията  на  К ерсеблепт  с  Атина,  в  крайна  сметка,  довеждат  до  сключването  на  споментия  разделителен  договор  на  тримата  владетели  с  Атина,  от  есента  на  357  г.пр.Хр. 

237 

Калин Порожанов. ОДРИСКОТО ЦАРСТВО, ПОЛИСИТЕ... И АТИНА  О дриският  цар  Керсеблепт  не  се  примирява  с  факта  на  разделението  на  Одриската  базилея  и  веднага  започва  действия  за  обединение  на  разтроеното  му  царство  (Demosthen.  Х Х Ш ,  9).  Той  използва  ангажираността  на  Атина  във  войната  с  нейните  съю зници  от  Втория  Атински  морски  съюз,  подкрепяни  от  сатрапа  на  К ардия  И дриеус,  брат  на  М авзол,  водена  между  357  и  355  г.пр.Хр.  (Demosthen.  V ,  25;  Ф ол  Ал.  1975,  172)  и  като  отчита  ситуацията  след  смъртта  на  владетеля  на  западната  част  на  разделеното  Одриско  царство  Берисад,  през  356  г.пр.Хр.,  К ерсеблепт  пренебрегва  договора  с  Атина  като  настъпва  срещу  владетеля  на  средната  част  от  разделеното  на  три  Одриско  царство  Амадок,  както  и  срещу  сина  на  Берисад.  В  създалото  се  положение,  Атенодор,  който  е  ж енен  за  дъщ еря  на  Берисад,  подкрепя  неговите  синове,  а  С имон  и  Бианор,  които  ще  се  окажат  ж енени  за  дъщ ери  на  Амадок,  застават  зад  него;  всичките  срещ у  К ерсеблепт  (Demosthen.  Х Х Ш ,  10).  В ъпреки  трудната  ситуация  Керсеблепт,  който  е  подкрепян  от  Харидем,  владее  положението  (Demosthen.  Х Х Ш ,  11).  Н еговата  дипломация  успява  да  опълчи  С имон  и  Бианор  срещу  Атина  и  Атенодор  (Demosthen.  Х Х Ш ,  12),  което  е  несъмнен  признак  за  подобряване  на  взаимоотнош енията  на  К ерсеблепт  с  Амадок.  Освен  това,  той  изпращ а  Аристомах  от  Алопек,  като  посланик  пред  еклесията  в  Атина,  с  уверения  за  добрите  им  чувства  към  атиняните  (Demosthen.  Х Х Ш ,  13).  Н ещ о  повече,  Аристомах  заявява,  че  Х аридем  може  да  върне  обратно  А м ф иполис  в  атински  ръце,  ако  бъде  избран  за  стратег  (Demosthen.  Х Х Ш ,  14)  и,  че  иска  другите  двама  одриски  царе  да  бъдат  елим инирани  за да  се  възстанови  единното  царство  (Demosthen.  Х Х Ш ,  15).  Всичко  това  съвпада  със  стремителното  издигане  на  М акедонското  царство,  нам иращ о  се  над  Халкидическия  полуостров,  при  неговия  владетел  Ф илип  II  (359  -  336  г.пр.Хр.).  След  въвеждането  на  новости  в  македонската  войска,  които  включват  основно  въвеждането  на  тежката  пехота,  освен  тежката  конница,  тоест  съчетаване  на  най-доброто  от  елинските  полисни,  но  и  от  етносните  армии,  каквато  е  македонската,  през  357/356  г.пр.Хр.,  Ф илип  II  превзема  при  устието  на  река  С тримон  (Струма)  споменатия  важен  град  А м ф иполис,  халкидическия  полис  П отидея  и  югозападно  разположените,  отвъд  Термейския  залив,  полиси  П идна,  а  през  355/354  г.пр.Хр.,  и  М етоне  (Demosthen.  I,  5;  II  ,14;  V I,  20;  Diod.  X V I,  8,  2;  3 1 ,  6;  34,  5).  Всички  те,  обаче,  традиционно  са  в  атинската  сфера  на  влияние  (Diod.  X V I,  8,  3-5),  поради  което  Ф илип  II  реално  се  оказва  противник  на  Атина.  В  тази  ситуация,  през  356  г.пр.Хр.  започва  третата  Свещ ена  война  (356-346  г.пр.Хр.)  в  Елада  (Diod.  X V I,  23,  3;  Iust.  V III,  1,  8;  Paus.  X ,  2,  3).  П оводът  е  разораването  на  Свещ еното  поле  на  общ оелинското  светилищ е  в  Д елф и  от  полиса  Ф окида,  който  е  съседен  на  големия  полис  -  водач  на  Беотийския  съю з  -  Тива.  За  деянието  си  фокидците  са  наказани  с  глоба  от  жреческия  род  Тракиди  в  Делфи,  който  заради  това  бил  ликвидиран  от  стратега-автократор  на  Ф окида  Ф иломел,  както  били  избити  и  отнето  имущ еството  на  всички,  които  не  застанали  на  страната  на  Фокида.  В  тази  обстановка  Атина  и  Тива  запазват  мълчание.  П о нататък  следва  искане  на  Тива  да  се  накаже  Ф окида  с  контрибуция.  Н о ,  Атина  и  Спарта  са  против,  защ ото  са  на  страната  на  Фокида,  заради  и  срещу  надигащ ата  се  м ощ  на  Тива  като  лидер  на  Беотийската  симахия  -  империя.  Фокида,  която  с 

238 

VI глава.  ЦАРЕТЕ И ПОЛИСИТЕ - КРАЯ НА V В.  ДО  431  Г.ПР.ХР.  ограбването  на  съкровищ ницата  на  Светилищ ето  в  Делфи,  се  въоръжава  добре  и  по  този  начин  се  готви  за  предстоящ а  война.  Така,  се  оф ормят  два  противостоящ и  си  лагера  в  Елада.  Единият  е  представян  от  Фокида,  зад  която  са  Атина  и  Спарта.  Другият  е  представян  от  Тива,  зад  която  застава  северно  намиращ ата  се  Тесалия,  която  по-късно  ще  поиска  фатална  помощ  от  съседна М акедония.  Стратегическият  полис  Бизантион,  който  е  традиционен  атински  съю зник  ощ е  от  времето  на  Атинската  архе  от  втората  половина  на  V  в.пр.Хр.,  обаче,  с  началото  на  Съю зническата  война  (357  -  355  г.пр.Хр.)  излиза  от  Втората  атинска  архе  и  подкрепя  беотийския  полис  Тива,  с  което  реално  застава  срещу  Атина  (Demosthen.  IX ,  34).  Така,  Бизантион  се  оказва  съю зник  на  Ф илип  II  и  противник  на  Атина,  респективно  -  и  на  Керсеблепт.  М еждувременно  Атина  сключва  договор  с  Боспорското  царство  на  Л евкон  II  за  внос  на  жито  от  там.  Вероятно  това  е  причината  Бизантион  да  се  стреми  да  облага,  преминаващ ите  през  Босфора,  атински  кораби  идващ и  с  жито  от  П онта  (Demosthen.  V ,  25).  Очевидно  Атина  трябва  да  се  противопостави  на  Бизантион  чрез  друг  свой  съю зник  в  района.  Ето  защ о  търсената  ос  на  сближение  с  Атина  от  одриския  цар  Керсеблепт,  реално  се  постига  и  е  отразена  чрез  даденото  атинско  гражданство  и  връчването  на  златни  венци  на  Харидем,  заради  добрите  взаимоотнош ения  с  К ерсеблепт  (Demosthen.  X X III,  141,  144-145).  Самият  К ерсеблепт  има  своето  атинско  гражданство  в  наследство  от  бащ а  си  цар  Котис  I  (Тодоровъ  Я.  1933,  53).  Така,  с  тези  си  действия,  на  практика,  по  време  на  войната  на  Атина  с  нейните  съю зници,  от  357  -  355  г.пр.Хр.,  тя  влиза  в  приятелски  договорни  отнош ения  вече  само  със  законния  наследник  на  одриския  престол  царя  Керсеблепт.  Като  резултат,  това  е  отразено  индиректно  в  декрета  от  Д елф и  (Syll.  I,  195),  с  датировка  355  г.пр.Хр.  (Тодоровъ  Я.  1933,  56-62;  Ф ол  Ал.  1975,  113,  173;  Й орданов  К.  1994,  13).  В  литературата  съществува  хипотеза  за  датировка  и  281  г.пр.Хр.  (Тонев  М.  1942,  190-193),  но  в  контекста  на  разглежданата  историческа  обстановка  и  сведението  на  Есхин,  който  през  346  г.пр.Хр.  вижда  в  М акедония  син  на  одриския  цар  Керсеблепт,  заложник  в  двора  на  цар  Ф илип  II  (Aeschin.  II,  81),  първата  дата  е  определено  по-приемлива.  Съгласно  декрета,  светилищ ето  в  Д елф и,  предоставя  почести  и  привилегии  на  синовете  на  Керсеблепт,  назовани  в  реда:  Й олай,  П осейдоний,  М едист,  Терес;  като  тези  траки  и  техните  потомци  получават:  проксения,  (постоянно  гостоприемство);  промантейя  (предимство  за  допитване  при  оракула);  проедрия  (почетно  място  при  състезания  и  в  театъра);  продикия  (предимство  в  съда);  ателейя  (освобождаване  от  всякакви  данъци  и  повинности);  и  всички  привилегии,  които  се  дават  на  проксените  и  благодетелите.  И зброените  изклю чителни  почести  и  привилегии  на  четирим ата  синове  и  техните  потомци,  определено  подчертават  несъмнено  добрите  приятелски  отнош ения  между  цар  К ерсеблепт  и  светилищ ето  в  Делфи.  Н езависимо  дали  този  одриски  цар  преди  това  е  направил  благодеяния  и  услуги  на  светилищ ето  (Тодоровъ  Я.  1933,  62),  тези  отлични  отнош ения  се  вписват  не  само  в  тракоделфийските  религиозно-политически  взаимодействия  от  средата  на  V I  в.пр.Хр.  (Ф ол  Ал.  1972,  83-84),  но  и  в  политическата  обстановка  от  356/355  г.пр.Хр.,  в  която,  в  интерес  на  Атина  е  било  Д елф ийската  амфиктиония  в  Средна  Гърция  да  бъде  подкрепена,  макар  и  косвено  чрез  демонстрирани  добри  отнош ения,  със 

239 

Калин Порожанов. ОДРИСКОТО ЦАРСТВО, ПОЛИСИТЕ... И АТИНА  съю зник  като  най-силния  одриски  цар  Керсеблепт.  В  делата  на  одриския  цар  К ерсеблепт  спрямо  Атина,  се  вижда  и  елиноф илската  политика  на  този  владетел,  проявена  още  от  предш ественика  му  цар  Котис  I.  В  подкрепа  на  казаното  е  и  сведение  на  П севдо-Скилакс,  който  около  356  г.пр.Хр.,  споменава  следната  ситуация  в  района  на  Босфора.  Той  казва,  че  след  Селимбрия,  който  е  полис  с  пристанищ е,  плаването  по  Босф ора  нагоре,  докато  се  стигне  при  Хиерона,  се  нарича  анаплус.  Отвъд  Х рам а  ш ирочината  на  П онтийското  устие  е  седем  стадия.  П ри  П он та  в  Тракия  са  следните  елински  полиси:  Аполония,  М есембрия,  Одесос,  Калатис  и  река  И строс.  П лаването  покрай  Тракия  от  река  С тримон  до  Сестос  трае  два  дн и  и  две  нощ и,  от  Сестос  до  устието  на  П онта  два  дн и  и  две  нощ и,  от  устието  на  П он та  до  И строс  -  тр и  дн и  и  три  нощи...  ([Ps.]-Skyl.  67).  Тук  прави  впечатление,  че  при  изброяването  на  елинските  полиси  в  Тракия,  след  полиса  с  пристанищ е  Селимбрия  е  пропуснат  големият  полис  с  пристанищ е  Бизантион  -  като  че  ли  не  съществува  -  и  направо  се  говори  за  плаването  нагоре  в  Босфора,  през  Х иерона  към  Аполония  и  се  стига  на  север  до  Калатис  и  река  И строс.  Ф актът  с  пренебрегването  на  важния  стратегически  полис  Бизантион,  навежда  на  мисълта,  че  по  това  време  не  Бизантион,  а  някой  друг  контролира влизането  и  излизането  в  П ротока.  В  този  контекст,  първото,  което  трябва  да  се  каже  е,  че  Северното  М раморноморие  с  център  Свещ ената  планина  на  траките  Ганиада,  наричана  от  елините  Х иерон  орос,  е  осеяно  от  крайбрежни  и  близко  континентални  тракийски  владетелски  резиденции  ощ е  от  V  и  през  първата  половина  на  IV  в.пр.Хр.  От  юг  на  север/североизток  на  морето  са  Левке  акте,  Тиристасис,  Хераклея,  М ю ртиске,  Ергиске,  Ганос,  Орни,  както  и  емпорионите-владетелски  резиденции  Бизанте  и  Х ерайон  тейхос.  В  близкия  хинтерланд  на  Свещ ената  планина  са  съответно  Саютаба,  Беос  Кенос  и  Апрос,  а  над  П еринт  и  Селимбрия  -  Беос  и  М окарсос.  На  североизток,  при  входа  на  Босфора-устието  на  П онта,  е  Ф инеон.  И м ен н о  от  тези  резиденции  одриските  царе  Терес  I,  Спарадок,  Ситалк,  Севт  I,  М едок/Аматок  I,  Хебризелм,  Котис  I  и  Керсеблепт,  облагат  с  данъци  елинските  полиси,  което  добре  се  вижда  при  анализа  на  Атинските  трибутни  листи  от  втората  половина  на  V  в.пр.Хр  и  писмените  извори,  отнасящ и  се  за  периода  V  -  първата  половина  на  IV  в.пр.Хр.  По-малките  -  които  са  назовани  емпориони,  като  Серейон  тейхос,  споменатите  Бизанте  и  Х ерайон  тейхос,  Д и дю м он  и  Даунион  тейхос  -  с  по-малки  суми,  но  трайно  за  целия  период.  П о-големите,  като  П еринт,  Селимбрия  и  Бизантион  -  с  по-големи  суми,  но  за  много  по-кратко  време.  Впрочем,  тези  облагания  са  регламентирани  от  двустранно  склю чени  договори  между  изброените  одриски  царе  и  полиса  Атина  като  глава  на  империята,  известна  през  втората  половина  на  V  в.пр.Хр.  като  Атинска  архе,  а  през  IV  в.пр.Хр.  като  Втори  Атински  морски  съюз.  Тоест,  задължително  трябва  да  се  отчита  силното  влияние  и  властване  на  Одриското  царство  в  Северното  М раморноморие  и  Тракийската  делта,  чрез  неговите  10  крайбрежни  и  5  континентални  резиденции,  през  V  до  средата  на  IV  в.пр.Хр.  Второто  е  припомнянето,  че  359/358  и  358/357  г.пр.Хр.  са  годините,  в  които  последният  голям  одриски  цар  Керсеблепт,  след  бащ а  си  цар  Котис  I  (383/382-360/359  г.пр.Хр.),  довърш ва  предприетото  от  него  завладяване  на 

240 

VI глава.  ЦАРЕТЕ И ПОЛИСИТЕ - КРАЯ НА  V В.  ДО  431  Г.ПР.ХР.  Херсонес  и  Хелеспонта,  и  окончателно  налага  пълен  контрол  над  Тракийския  херсонес  и  М орето  на  Хела,  като  успеш но  и  безапелационно  облага  и  тамош ните  елински  полиси  и  емпориони  с  паричен  данък,  а  преминаващ ите,  в  двете  посоки  кораби,  плащ ат  на  неговите  митнически  служители  навло  -  корабна  парична  такса  (Demosthen.  X X III,  110,  177).  Ето  защ о,  това  са  най-вероятните  години  за  бронзовите  емисии  на  Керсеблепт,  чиито  монети  са  сечени  в  резиденциалната  му  столица  Кипсела  и  са  контрамаркирани  в  друга  такава,  каквато  се  явява  полисът  К ардия  (Ю рукова  Й.  1992,  73-74).  За  да  събира  мита  и  десятъци  като  навло,  това  означава,  че  одриският  цар  К ерсеблепт  държ и  не  само  Северното  М рам орном орие,  но  вече  и  целия  Тракийски  херсонес.  П р и  което,  за  да  върш и  това,  той  несъмнено  им а  на  разположение  флот/и  от  кораби,  базирани  в  изброените  10  приморски  резиденции,  с  които  контролира  приставането,  отплаването  и  плаването  през  Х елеспонта  и  М рам орно  море,  което  ще  рече  и  Босфора,  особено  чрез  резиденцията  Ф инеон.  Точно  така,  както  преди  него,  през  361/360  г.пр.Хр.,  Котис  I  има  същите  основания  да  осигурява  безпрепятствено  П онтийската  търговия  (Demosthen.  X X III,  115).  Тоест,  от  361/360  до  356  г.пр.Хр.,  включително,  това  са  години,  през  които  изглежда  ролята  на  Бизантион  спрямо  Босф ора  е  омаловажена  от  политиката  на  Керсеблепт,  а  преди  това  на  Котис  I,  и  поради  това  този  полис  не  се  споменава  от  П севдоСкилакс.  Трето.  Споменатият  хиерон,  който  се  нам ира  на  анатолийската  страна  на  Боспора/Босфора,  не  далеко  от  устието  на  П онта,  най-вероятно,  е  владян  от  К алхедон  или  от  надигащ ото  се  Битинско  царство  в  Анатолия.  Основания  за  първото  дава  Страбон,  който  казва,  че  там,  където  П ротокът  е  ш ирок  едва  5  стадия,  тоест  преди  устието  на  Боспора  и  П онта,  се  намира  храм  на  бизантионци  -  от  европейската  и  храм  на  калхедонци  -  от  азиатската  страна  (Strab.  V II,  6,  1).  Тези  5  стадия  на  Страбон  са  много  близо,  като  величина,  до  7-те  стадия  на  П севдо-Скилакс,  който  очевидно  споменава  само  храма  на  калхедонците  и  съзнателно  пропуска  храма  на  бизантионците,  както  пропуска  и  самия  Бизантион.  Калхедон,  обаче,  през  същ ата  356  г.пр.Хр.,  е  поставен  в  подчинено  положение,  спрямо  Бизантион  (Demosthen.  X V ,  26)  и  едва  ли  е  в  състояние  да  контролира  Х иерона  си.  Втората  хипотеза  е  свързана  с  Битинската  страна.  П р и  владетеля  Бас  (378  328  г.пр.Хр.),  изрично  назован  в  изворите  базилевс,  тоест  цар,  Битиния  постепенно  се  налага,  в  отнош енията  с  полисите  и  съседните  държави,  като  реална  сила  в  региона;  дори  в  някои  извори,  макар  и  късни,  той  е  наречен  цар  на  Понта.  (Габелко  О.  2005,  124-128).  П оради  това,  най-естественото  предположение  е,  че  Бас  владее  анатолийската  страна  на  Боспора.  Н о ,  макар  това  да  е  само  допускане,  в  този  контекст  е  важен  и  фактът,  че  в  ю ж ната  страна  на  Боспора,  Калхедон  е  елиминиран  от  Бизантион,  а  Бизантион  е  елиминиран  от  своя  съсед  Одриското  царство  на  Керсеблепт.  И  не  само  от  него,  но  и  от Атина.  Така,  съгласно  Демостен,  представеният  епиграфски  паметник  и  П севдоСкилакс,  се  стига  до  логичния  извод,  че  356/355  е  годината  пр.Хр.,  през  която  е  сключен  нов  трако-атински  договор,  между  одриския  цар  К ерсеблепт  и  Атина,  договор  за  взаимна  подкрепа  и  съдействие,  договор  с  който  де  факто  Атина,  фаворизирайки  Керсеблепт,  елиминира  ролята  на  Бизантион  спрямо  Босф ора  и  си 

241 

Калин Порожанов. ОДРИСКОТО ЦАРСТВО, ПОЛИСИТЕ... И АТИНА  осигурява  безпрепятствено  вноса  на  жито  от  П онта.  Това  е  другата  причина  за  да  не  бъде  споменат  полиса  Бизантион  от  П севдо-Скилакс.  Действителна  реализация  на  реш енията  за  изплащ ане  на  данъци  към  одрисите  от  полиси  в  този  договор  може  да  се  види  чрез  започналото  от  средата  на  IV  в.пр.Хр.  сребърно  монетосечене  на  Тракийския  херсонес  и  на  бронзово  монетосечене  на  Критоте,  Егос  потами,  М адитос,  Елайус,  Алопеконесос  и  Кардия,  свързано  с  разпространението  на  техните  парични  знаци  в  Тракия  (Ц веткова  Ю .  2004а,  22-25;  2008,  208-209).  Очевидното  укрепване  на  одрисо-атинската  ос  смущ ава  Ф илип  II  и  го  кара,  през  354/353  г.пр.Хр.,  да  търси  сепаратистично  споразумение  с  все  още  найсилния  одриски  цар  Керсеблепт,  което  неслучайно  е  провалено  от  Аполонид  от  К ардия  (Diod.  X V I,  34,  1-4).  П рез  353/352  г.пр.Хр.  Кересеблепт,  като  атински  гражданин,  който  е  наследил  почетното  гражданство  на  Атина  от  бащ а  си  Котис  I  (Тодоровъ  Я.  1933,  53),  предава  в  ръцете  на  Атина  целия  П олуостров,  като  оставя  за  себе  си  само  стратегически  важния  полис  К ардия  (Ц веткова  Ю .  2008,  211).  П ричините  за  това  действие  разбира  се,  се  откриват  в  променената  външ нополитическа  обстановка.  Видимо  засилващ ият  се  македонски  цар  Ф илип  II  постепенно  настъпва  от  запад  на  изток  за  да  се  справи  с  все  още  изглеждащото  най-силно  царство  в  Европейския  Ю гоизток,  това  на  одриския  владетел  Керсеблепт  (Й орданов  К.  1998,  31).  От  друга  страна  цар  Керсеблепт,  осигурявайки  тила  си  от  юг  чрез  договора  с  Атина  от  356/355  г.пр.Хр.  и  чрез  удовлетворяване,  през  353/352  г.пр.Хр.,  на  желанието  u  да  властва  над  Херсонес,  може  да  действа  за  обединение  на  разделеното,  през  357  г.пр.Хр.  на  три  части,  негово  Одриско  царство  (Тодоровъ  Я.  1933,  53-54;  Делев  П .  1997,  14-15).  Но  тук  ще  бъде  изпреварен  от  македонския  цар  Ф илип  II.  Величието  на  одриския  цар  Керсеблепт,  като  най-силния  протоелинистически  владетел  в  Ю гоизточна  Европа  към  средата  на  IV  в.пр.Хр.,  не  траяло  дълго.  П рез  есента  на  352/351  г.пр.Хр.  Ф илип  II  обсажда  одриската  резиденциална  столица  Х ерайон  тейхос  (Demosthen.  III,  4)  и  в  резултат  на  това  взима  един  от  синовете  на  одриския  цар  Керсеблепт  като  заложник  в  П ела  (Aeschin.  II,  8 1 ;  Й орданов  К.  1998,  40).  От  тази  дата  насетне,  за  10-на  години  се  затваря  една  от  най-славните  страници  в  историята  на  Одриската  базилеяимперия,  свързана  с  Тракийско  и  М раморно  море  и  с  контрола,  осъщ ествяван  от  одриските  царе  по  техните  крайбрежия.  П рез  347  г.пр.Хр.  македонският  стратег  Антипатър  завладява  Абдера  и  налага  контрол  над  М аронея  (Aeschin.  II,  70-74;  Polayen.  Strateg.  IV,  2,  22),  доскорош на  монетарница  на  одриските  царе.  П рез  346  г.пр.Хр.  същ ият  слага  ръка  на  старите  одриски  резиденции  А прос  (на  континента  между  Тракийско  и  М раморно  море)  и  Д рю с  на  Тракийско  море  (Theopom p.  Fr.  160,  161).  Обезпокоен  от  тази  реална  заплаха  за  царството  си,  през  месец  март  на  346  г.пр.Хр.  одриският  цар  К ерсеблепт  разреш ава  на  атинския  стратег  Харес  да  настани  малки  атински  гарнизони  в  отколешните  стратегически  одриски  крепости-резиденции  Серион  и  Дорискос  -  на  Тракийско  море  и  Ганос,  Серейон  тейхос,  Х иерон  орос,  Ергиске  и  М ю ртен он  -  на  М рам орно  море  (Demosthen.  V III, 

242 

VI глава.  ЦАРЕТЕ И ПОЛИСИТЕ - КРАЯ НА  V В.  ДО  431  Г.ПР.ХР.  64).  Това  обаче,  не  се  оказва  реш ение  на  проблема.  П рез  април  346  г.пр.Хр.  македонският  цар  Ф илип  II  лично  прогонва  атинските  гарнизони  и  завладява  гореизброените  крепости-владетелски  резиденции  на  одрисите,  а  Кардия  сключва  сепаратистично  споразумение  с  него  (Aeschin.  II,  90,  92;  Demosthen.  V ,  25).  В ъпреки  това,  Керсеблепт  през  343/342  или  342/341  г.пр.Хр.,  отново  завладява  постепенно  съседните  на  Тракия  градове  и  опустош ава  земята  им,  но  Ф илип  II  ликвидира  (Diod.  X V I,  7 1 ,  1 -2)  и  този  опит  за  възвръщ ане  на  старите  позиции  на  Одриското  царство,  свързани  с  морето  и  елинските  полиси  по  неговите  крайбрежия.  Всъщ ност,  целта  на  македонския  цар  Ф илип  II  да  измести  Одриската  държава  от  завоюваните  с  много  труд  трайни  позиции  по  крайбрежията  на  Тракийско  и  М рам орно  море,  е  постигната  към  края  на  341  г.пр.Хр.,  от  която  година  насетне  одриският  цар  К ерсеблепт  изчезва  от  изворите.  С  това  приклю чва  един  дълъг  повече  от  век  етап  на  борбата  и  симбиозата  във  взаимотнош енията  между  траки  и  елини  за  властване  над  морските  крайбрежия  на  Европейския  Ю гоизток.  Н аучили  се  да  ж ивеят  съвместно  и  взаимоизгодно,  те  ще  продължат  да  творят  историята  на  Тракийските  крайбрежия  на  Тракийско,  М рам орно  и  Черно  море  и  през  следващите  векове.  Ако  от  Херсонеските  градове  К ерсеблепт  получава  по  30  таланта  на  година,  то  освен  тях,  той  им а  свои  емпориони  с  пристанища,  в  които  се  базират  неговите  кораби.  От  тези  свои  емпориони  той  получава  повече  от  200  (или  300)  таланта  на  година.  Ясно  е,  че  тези  негови  емпориони  не  са  на  Тракийския  херсонес,  от  който  той  успеш но  е  получавал  по  30  таланта  годиш ен  доход,  а  Атина,  в  годините  на  ранната  Архе,  през  V  в.пр.Хр.,  е  събирала  от  тук  до  18  таланта  (Loukopolou  L.  2005,  14,  note  20).  Тези  негови  емпориони  са  по  останалите  крайбрежия  на  царството  на  Керсеблепт,  преди  всичко,  по  М раморно,  но  и  по  Тракийско  море.  П р и  това,  данъкът  взиман  само  от  неговите  емпориони,  е  над  200  (или  300)  таланта  на  година.  Очевидно,  тук  не  са  имани  пред  вид  данъците,  налагани  и  на  по-големите  елински  полиси,  нам иращ и  се  по  крайбрежията  на  Одриското  царство,  каквито  са  например  Бизантион,  Селимбрия  и  П еринт  -  на  М рам орно  море,  и  Енос  -  на  Тракийско  море,  които  са  не  по-малко  от  тези  на  емпорионите  -  200  или  300  таланта.  Н я к о и  от  емпорионите,  държ ани  от  одриските  царе,  са  известни  още  от  втората  половина  на  V  в.пр.Хр.,  регистрирани  в  Атинските  трибутни  листи.  Такива  са  например,  Даунион  тейхос,  Д идю м он  тейхос,  Бизанте  и  Серейон  тейхос  -  на  М раморно  море  и  Дейре,  Сале,  Зоне,  Д рю с  -  на  Тракийско  море.  Така,  ако  се  съберат  данъците  от  емпорионите  и  от  полисите,  сумата  ще  стане  430  (или  630)  таланта,  на  година.  Като  се  включат  в  приблизителните  сметки  за  данъците,  давани  на  К ерсеблепт  и  от  подвластните  тракийски  етноси,  сумата  би  трябвало  да  се  удвои,  което  прави  860  (или  1260)  таланта,  годиш ен  приход.  Очевидно  е,  че  и  К ерсеблепт  успеш но  продължава  традицията  на  своите  предш ественици  -  царете  от  Терес  I  насетне  -  за  данъчно  облагане  на  елински  полиси  и  емпориони  по  крайбрежията  на  Одриското  царство. 

243 

Калин Порожанов. ОДРИСКОТО ЦАРСТВО, ПОЛИСИТЕ... И АТИНА 

ЗАКЛЮ ЧЕНИЕ  В  крайна  сметка,  за  отнош енията  на  одриските  царе  с  Атина  и  елинските  полиси  по  крайбрежията  на  Одриското  царство  от  края  на  V I  до  средата  на  IV  в.пр.Хр.,  свързани  с  интерпретацията  на  изворовия  материал,  представен  основно  от  данните  на  античните  автори  и  Атинските  трибутни  листи,  може  да  се  обобщ и  следното.  I.  В сички  владетели  за  периода  514  -  341  г.пр.Хр.,  от  О лор  до  К ерсеблепт  вклю чително,  склю чват  договори  с  А тина  за  разпределение  на  сферите  на  влияние  и  властване  над  крайбреж ията  на  О дри ск ото  царство.  Ако  за  Олор,  Терес  I  и  Спарадок  има  косвени  признаци  за  такива  пактове,  то  за  останалите  царе,  Ситалк,  Севт  I,  Медок/Меток/Амадок  I,  Хебризелм,  Котис  I  и  Керсеблепт,  писмените  извори  и  епиграфските  паметници  са  категорични  и  недвусмислени  свидетелства  за  това.  Основание  за  такова  поведение  на  всичките  царе,  поведение  за  целенасочено  провеждане  на  ж изнено  важната  политика  на  Одриската  базилея  за  данъчно  облагане  и  използване  на  пазарите  на  елински  градове  от  нейните  крайбрежия,  дават  многобройните  владетелски  резиденции,  както  тези,  съседстващ и  с  гръцките  полиси,  преди  всичко  по  морските  крайбрежия  на  М раморно,  Тракийско  и  Черно  море,  така  и  онези,  които  се  намират  в  недалечния  им  тил,  на  континента.  В  м ин им алн и  конкретни  измерения,  събиран ето  на дан ъците,  само  от  елинските  полиси  и  емпориони,  отчитано  в  таланти,  чрез  Атинските  трибутни  листи  и  съгласно  писмените  извори,  изглежда  така.  Олор  Терес  I  Спарадок  Ситалк  Севт  I  Меток/Амадок  I  Х ебризелм  Котис  I  К ерсеблепт 

няма  дан н и  с  такова  естество.  7-11  таланта.  17  (27?)талан та.  77-78  -  100  таланта.  200  таланта.  200  или  500  (?)  таланта.  200  или  500  (?)  таланта  400  или  600  таланта.  430  или  630  таланта. 

От  тези  дан н и  се  вижда  стремително  увеличение  на  данъците,  постъпващ и  в  хазната  на  О дриската  базилея,  особено  при  Ситалк,  Севт  I  и  Котис  I.  Сумите  на  тези  парични  вземания  от  одриските  царе,  са  съпоставими  със  сумите,  събирани  от  А тинската  архе.  II.  За  около  век  и  половина,  от  времето  на  цар  Терес  I  (кр.  VI/нач.  V  в.пр.Хр.  -  448  г.пр.Хр.)   до  времето  на  цар  К ерсеблепт  (359  -  341  г.пр.Хр.) ,  приклю чва  една  епоха  от  величието  на  О дриското  царство  на  траките  в  Ю гоизточна  Европа.  Този  исторически  период  е  самостоятелно  отделен  със  свои  общ и,  но  и  специф ичн и  характеристики  спрямо  следващ ия,  който  е  свързан  с  Е линизм а  като  друг  самостоятелен  период  от  историята  на  Античността,  респективно  и  на  тракийските  държави  в  Европейския  Ю гоизток  по  това  време.  245 

ЗАКЛЮЧЕНИЕ  Онова,  което  постига  плеядата  одриски  царе  Терес  I,  Спарадок,  Ситалк,  Севт  I,  Меток/Медок/Амадок  I,  Хебризелм,  Котис  I  и  Керсеблепт,  може  да  се  определи  като  категорично  излизане  на  сцената  и  най-активно  участие  на  траките,  чрез  Одриското  царство,  в  историческата  драма,  представящ а  върхови  постижения  в  развитието  на  Античния  свят.  Те  са техен,  реален  общ ествено-политически  принос  в  очертаването  на  историческата  перспектива  на  Европа  и  Средиземноморието.  Н ещ о  повече  -  те  са  израз  на  новоф орм иращ а  се  ценностна  система,  налагащ а  не  само  и  толкова  съсъществуването  между  полис  и  етнос,  но  и  ж изнено  важното  сближаване  между  тези  две  начала.  От  една  страна,  това  е  характеристиката  империя,  която  прави  съпоставима,  като  една  от  най-напредналите  в  своята  епоха  раннокласовата  държ ава  на  одрисите,  с  раннокласовите  държави-империи  каквито  са  Лидия  и  П ерсия.  И м ен н о  с  включването  си  в  характеристиката  империя  Ц арството  на  траките  одриси  се  оказва  водещ о  в  развитието  на  обществено-политическите  тенденции  и  техните  прояви  в  Европа,  определили  генезиса  и  бъдещ ия  облик  на  имперската  Елинистическа  епоха,  от  Ф илип  II  и  Александър  III  Велики  насетне,  в  целия  Античен  свят.  Най-добре  тази  черта  личи  в  последователно  спазваната  и  преследвана  докрай  политика  от  представените  одриски  царе  с  цел  ефикасно  налагане  над  елински  полиси  и  ж изнено  важното  им  включване  в  царската  иконом ика  на  империята.  Така,  на  практика  за  пръв  път  в  Европа,  се  моделира  като  най-перспективно  за  Античността,  съчетанието,  взаимното  допълване  и  симбиозата  на  двете  определящ и  общ ествено-държавни  начала  на  I  хил.пр.  Хр.,  назовани  от  Аристотел  като  етносно  и  полисно.  От  друга  страна,  в  тези  процеси,  сближаването  на  двете  начала  се  вижда  и  в  това,  че  както  класическата  етносна  държ ава  прераства  в  раннокласова  империя,  така  и  класическата  полисна  държава  се  оказва,  че  не  може  повече  да  същ ествува  абсолю тно  самостоятелно  и  трябва  да  се  вклю чи  като  съставна  част  на  едн а  или  друга  империя  -  в  случая  елинската  Атинска  архе  или  тракийската  Одриска  базилейя. 

246 

ПОСЛЕСЛОВ 

ПОСЛЕСЛОВ  П ървоначалният  замисъл  на  настоящ ия  труд  имаше  идеята  да  обхване  проявите  на  тракийските  владетели,  свързани  с  политиката  им  към  полиси  по  крайбрежията  на  държавите  им  и  морето  от  началото  до  края  на  самостоятелната  политическа  история,  тоест  със  своя  собствена  държавност  на  траките  в  Европа.  Като  периодът  от  втората  половина  на  IV  в.пр.Хр.  до  около  и  след  началото  на  Христовото  летоброене  трябваш е  да  се  представи  от  един  параграф  или  най-много  от  една  глава.  Това  обаче,  съобразно  натрупания  изворов  материал,  се  оказа,  че  така  сбито  не  бива  да  се  прави  и  е  по-добре  да  се  остави  като  предмет  на  друго  изследване.  Ето  защо  трудът  има  своя  логичен  завърш ек  с  достигнатата  заветна  цел  в  кулминацията  на  властването,  на  поредица  велики  одриски  царе,  не  само  над  елински  градове  от  Тракийско,  М раморно  и  Ч ерно  море,  но  и  над  целия  Тракийски  херсонес  и  Хелеспонта,  последвана  от  края  и  „лебедовата  п е с е н "  на  последния  голям  одриски  владетел  на  епохата  Керсеблепт.  Не  мога  да  не  отбележа,  обаче,  че  и  през  следващ ия  период,  от  последните  няколко  десетилетия  на  IV  в.пр.Хр.  до  началото  на  I  в.,  налагането  и  симбиозата  между  тракийски  владетели  и  елински  полиси  по  техните  морски  крайбрежия  продължава.  Това  особено  добре  се  вижда,  както  от  писмените  извори,  така  и  от  епиграфските  паметници  и  от  археологическите  материали,  отнасящ и  се  за  Западното  Черноморие,  за  Северното  М раморноморие  с  резиденциите  при  Ганиада  -  Х иерон  орос  -  Свещ ената  планина  на  траките  и  за  Тракийско  море.  1)  Н адписът  от  с.  Ветрен,  П азардж иш ко,  отнасящ  се  за  емпориона  П истирос  (Тачева  М .  2006,  168-182),  е  великолепен  нагледен  пример  за  това  как  от  наложено  със  сила  властване  на  одриски  владетел  над  този  емпорион,  още  от  Котис  I,  п р и  неговите  наследници  се  преминава  към  мирно  интегрирано  съсъществуване  на  същ ия  в  рамките  на  териториалната  държава.  П реди  съставянето  на  надписа,  след  341/340  г.  пр.Хр.,  неясно  кога  до  края  на  века,  от  емпоритите  са  отнемани  обработваема  земя  и  пасища,  очевидно  дадени  на  селищ ето  от  владетеля,  с  чието  разреш ение  е  основано  търж ищ ето;  в  селищ ната  структура  на  търж ищ ето  са  настанявани  наместници  на  владетеля  или  негови  гарнизони,  изхранвани  от  емпоритите;  от  емпоритите  са  вземани  залож ници  и/или  имущ ество  заради  паричните  измерения;  на  емпоритите  са  налагани  от  владетеля  мита  по  пътищата  за  и  от  полиса  М аронея;  по  времето  на  Котис  I  само  М аронея  се  ползва  със  специален  статут,  поради  което  жителите  на  този  полиси  не  се  убиват  и  не  им  се  отнемат  парите,  което  ще  рече,  че  това  за  други  не  се  отнася.  П р и  и  след  съставянето  на  надписа,  би  следвало  от  емпоритите  да  не  се  отнемат  земи  и  пасища,  да  не  се  настаняват  наместници  и  военни  гарнизони,  да  не  се  вземат  залож ници  и  имущество,  да  не  се  налагат  мита  по  пътищ ата  на емпоритите до М аронея  и  обратно.  Така,  жителите  на  тържищ ето,  през  последните  десетилетия  на  IV  в.пр.Хр.,  се  оказват  инкорпорирани  в  териториалната  държава,  а  не  безогледно  експлоатирани  от  нея,  както  е  било  преди това.  247 

Калин Порожанов. ОДРИСКОТО ЦАРСТВО, ПОЛИСИТЕ... И АТИНА  2)  След  Керсеблепт,  синът  му  Терес  (II) ,  наследява  бащ ината  си  област,  като  васал  на  Ф илип  II  и  Александър  III.  Това  недвусмислено  се  вижда  от  разкопаната  и  отлично  публикувана  негова  гробница  при  Ганиада  над  М раморно  море  с  датировка към  320  г.пр.Хр.  (Delemen  I.  2006,  251-273).  Това ще  рече,  че  Терес  е  васален  династ  от  341  г.пр.Хр.,  до  към  320  г.пр.Хр.,  който  властва  поне  над  част  от  Северна  П ропонтида.  Както  сочат  резултатите  от  реинтерпретацията  на  данните  на  нумизматиката  и  на  новия  прочит  на  епиграфските  документи,  свързани  с  емпориона  П истирос,  най-вероятно  Терес,  синът  на  Керсеблепт,  още  от  352/351  г.пр.Хр.,  приживе  на  бащ а  си,  е  негов  парадинаст  и ли  стратег,  свързан  с  М аронея  и  други  полиси  от  Тракийско  море  (Тачева  М.  2006,  181-182).  3)  От  края  на  IV /началото  на  III  в.пр.Хр.,  чрез  надпис  от  М есам брия  на  Ч ерно  море,  епиграфски  е  документирана  династията  на  Садалас  с  предш ественици  -  М опсиестас,  Тарутинас,  М едистас  и  Котис  (IGBulg.  I,  №  307).  Както  сочат  археологическите  проучвания,  тази  династия  владее  крайбрежието  на  Бургаския  залив  между  М есамбрия  и  Аполония,  с  най-вероятно  седалище  при  светилищ ето  на  Аполон  Карсенос  на  връх  Ш илото,  част  от  ниската  верига  хълмове  между  Бургаското  и  М андренското  езеро,  н осещ и  показателното  название  на  български,  в  превод  от  тракийски,  Ч ерн и  връх.  В  този  надпис,  тракийският  владетел  Садалас  не  само  е  благодетел  на  града,  но  на  него  и  на  потомците  му  се  дава  месамбрийско  гражданство,  той  има  правото  да  вплава  и  да  изплава  в  и  от  пристанището/та  със  своите  кораби  без  предварителен  договор,  то й  всяка  година  е  увенчаван  със  златен  венец  на  стойност 50  статера,  а когато  месамбрийски  кораби  се  окажат  на територията  на  Садалас,  тоест  -  в  негово/ите  пристанище/а,  те  му  дават  навло,  което  означава,  че  му  плащ ат  корабна  такса  за  да  търгуват  с  него.  Едно  такова  пристанищ е  на  Садалас  се  локализара  п р и  м.  Сладките  кладенци  в  квартал  П обеда  на  град  Бургас,  където  са  открити  огромни  количества  тара.  Друго  -  може  да  се  види  в  квартал  И згрев.  Трето  -  при  тракийското  селище  над  нос  Акротир,  западно  от  Анхиало  (П оморие).  Н есъм нено  в  този  договор  тракийският  владетел  Садалас  дом инира  над  полиса  М есамбрия,  но  в  него  л и ч и  и  осъзнат  интерес  от  взаимоизгодно  съжителство  и  сътрудничество.  4)  П рез  III  в.пр.Хр.,  между  278/277  и  250  г.пр.Хр.,  по  монети  (Ю рукова  Й.  1992,  125-134),  в  района  на  Енос,  югозападно  от  Адеевото  царство,  се  локализира  династът  Скосток  (278/277  -  250  г.пр.Хр.) ,  наричан  тиран  на  Енос,  който  между  270  и  260  г.  пр.Хр.,  вероятно  им а  собствена  монетарница  в  града.  5)  П рез  III  в.пр.Хр.  между  277  и  213  г.пр.Хр.  около  Бизантион  в  Тракия  се  разполага  Келтското  царство.  М акар,  че  съществува  малко  повече  от  половин  столетие,  то  се  вписва  в  процесите  на  епохата  с  опитите  си  за  налагане  над  елински  полиси  и  вземане  на  данъци  от  тях,  какъвто  е  случаят  с  Бизантион  (Polyb.  IV,  46)  и  за  осигуряване  на  сигурност  на  пътуващ ите  в  П он та  търговци  (Polyb.  V III,  25).  6)  Отново  през  III  в.пр.Хр.,  между  270/260  и  245/240  г.пр.Хр.,  по  монети  (Ю рукова  Й.  1992,  134-152),  от  завоя  на река  Тунджа  и  Бургаския  залив  до  Х иерон  орос  на  юг/югоизток,  се  локализират  владенията  на  династа  Адей  (270/260  -

248 

ПОСЛЕСЛОВ  245/240  г.пр.Хр.) ,  разполож ени  западно,  югозападно  и  ю ж но  от  Келтското  царство.  7)  В  средата  на  III  в.пр.Хр.,  в  района  на  Бургаския  залив,  се  появява  цар  К отис  със  син  Рескупорис,  с  хронология  250  -  225  г.пр.Хр.  (IGBulg.  I,  №  389),  който  може  да  е  наследник  на  Садалас  от  М есамбрийския  надпис,  като  очевидно  хронологически  наследява  и  Адей  и  Скосток,  при  което  не  е  изклю чено  властта  му  на  юг  да  достига  крайбрежието  на  Х иерон  орос  и  Енос.  8)  П рез  първата  половина  на  II  в.пр.Хр.,  между  171  и  167  г.пр.Хр.  се  появява  одриски  цар  Котис,  син  на  Севт,  който  им а  син  Битю с.  Не  е  изключено  този  Котис,  син  на  Севт,  да  е  наследник  на  Рескупорис,  син  на  Котис  от  IGBulg.  I,  №  389.  9)  Около  средата  на  II  в.пр.Хр.,  с  името  Терес  е  известен  владетел  в  Ю гоизточна  Тракия,  недалеко  от  Бизантион  (Liv.Tit.  X LV ,  42),  който  е  ж енен  за  дъщ еря  на  македонския  цар  Ф илип  V  (Diod.  X X X II,  fr.  15,  5)  и  несъмнено  е  цар  щ о м  през  148  г.пр.Хр.  дарява А н дриск с царска диадем а (Ю рукова Й.  1992,  159).  10)  О коло  и  след  средата  на  II  в.пр.Хр.  в  Ю гоизточн а  Тракия,  около  П ропонтида,  са  регистрирани  им ената  на  владетелите  Д иегилис  и  синът  му  Зибелмий.  Според  Диодор  Диегилис  е  цар  на  траките  (Diod.  X X X III,  fr.  14-15),  а  според  Страбон  той  е  цар  на  кените,  който  напада  гръцките  градове  по  П ропонтида  и  опожарява  Лизимахия  (Strab.  X III  4,  2).  11)  В  края  на  II  и  началото  на  I  в.пр.Хр.,  чрез  надпис  (Robert  J.  et  L.,  1972,  N  284,  p.  423-424)  от  Бизанте  (дн.  Текир  даг)  и  по  монети  (Callatay  F.  1991;  Ю рукова  Й.  1992,  165-189)  тук  е  регистриран  владетелят  М остис  (ок.125  -  86  г.пр.Хр.) ,  със  собствена  ера  на  летоброенето  (Ф ол  Ал.  1975,  99).  Н еговият  н айвисш  сановник  (вероятно  началник  на  монетния  му  двор)  неслучайно  се  нарича  Садалас.  12)  Тук  някъде,  по  крайбрежието  на  Х иерон  орос,  най-вероятно  около  или  в  Х ер ай о н  тейхос,  резидира  тракийският  цар  Садалас  II  (48  -  42  г.пр.Хр.) ,  който  има  склю чен  договор  за  взаимоизгодно  съществуване  с  черноморския  полис  Одесос  (IGBulg.  I,  43),  в  рамките  на  неговата  държава.  И зследователите  основателно  идентифицират  царя  на  траките  С адалас  с  тракийския  цар  Садалас  II  (48  -  42  г.пр.Хр.),  син  на  Котис  II  (57  -  48  г.пр.Хр.).  П редполага  се,  че  те  резидират  на  крайбрежието  на  М рам орно  море  п р и  Х и ерон  орос  -  Свещ ената  планина  на  траките.  Както  сочат  данните  за  предш естващ ите  ги  тракийски  владетели  в  този  стратегически  важен  район,  най-вероятно  това  е  в  Х ерайон  тейхос  и ли  някоя  друга  от  многобройните  крепости  с  пристанища,  владяни  от  траките.  М еноген  от  надписа  е  син  на  Асклепид,  той  е  Хераит,  което  означава,  че  е  от  Х ерайон  тейхос.  Х ерайон  тейхос  -  Крепостта  на  Х ера  е  една  от  известните  от  писмените  извори  стари  одриски  твърдини  с  пристанищ е  на  М рам орно  море  по  крайбрежието  на  Х иерон  орос.  Тя  се  локализира  чрез  монети,  открити  при  археологически  разкопки  на  селищ е,  намиращ о  се  на  15  км  източно  от  Бизанте  (дн.  гр.  Текир  даг).  Н есъм нено,  М еноген  Хераит  е  много  добре  познато,  близко  и  доверено  лице  на  царя  Садалас.  А  това  е  възможно  само  ако  е  ж ивял  дълго  време  близо  до  владетеля.  Тоест,  Садалас  II  резидира  по  крайбрежието  на  Х иерон  орос  -  и ли  в 

249 

Калин Порожанов. ОДРИСКОТО ЦАРСТВО, ПОЛИСИТЕ... И АТИНА  Х ерайон  тейхос  или  някъде  съвсем  недалеко  от  тази  крепост.  Това  обяснява  защ о  именно  той  М еноген,  бидейки  под  властта  на  царя  на траките  Садалас,  е  поставен  като  стратег  на  съседната  на  хората  на  Одесос  област.  И м енно  като  политически  представител  на  царя,  грижещ  се  за  интересите  му,  но  -  и  за  сигурността  на  одеситите,  той  е  наречен  от  тях  прекрасен,  доблестен,  благоразположен  и  т.н.  И м ен н о  като  политически  представител  на  царя  и  негов  приближен,  на М еноген,  а  респективно  това  означава  и  в  интерес  на  царя,  му  се  дават  изклю чително  много  права  на  гражданин  на  Одесос  като  особено  важ ни  са:  -правото  на  н едвиж им а  собственост.  Тоест,  да  е  собственик  дори  и  на  полисна земя...  -правото  да  вплава  и  да  изплава  с  кораб/и  в  и  от  пристанището/ата  във  война и  в  мир  -  самостоятелно  и  без  предварително  склю чен  договор.  Тоест,  получава  право  не  само  да  гостува,  но  и  да  търгува  в  полиса  по  всяко  време.  Тук  признанието,  обаче,  не  е  едностранно.  Защ ото  чрез  стратега  си  М еноген,  владетелят  Садалас  II,  е  признат  от  дем оса  като  царя  на  траките,  сред  които  траки  ж ивеят  елините  от  полиса.  И м енно  като  такъв  цар  то й  се  явява  покровител  на  одеситите.  Тоест,  тук  без  съмнение,  наблю даваме  постигната  от  елините  и  разреш ена  от  царя  на  траките,  автономност  на  полиса,  но  в  рамките  на  царството  -  чрез  взаимоизгодност  и  за двете  страни.  Я сно  е,  че  тракийският  цар  Садалас  II  ще  разреш ава  автономност  на  Одесос  не  толкова  и  само  заради  елинофилство,  което  е  мода  през  тази  епоха,  а  най-вече  заради  пристанището/ата.  Тук  категорично  трябва  да  се  има  предвид  пълнотата  и  добронамереността,  изразена  с  клаузата  за  вплаване  и  изплаване  по  време  на  война  и  в  мирно  време,  което  със  сигурност  дава  право  на  внос-износ,  право  на  търговия  на  агората  на  града,  по  всяко  време.  Тази  клауза  не  е  случайна  и  в  никакъв  случай  не  е  само  уважителна  формула.  Това,  без  съмнение  е  така,  защ ото  тя  не  фигурира  за  всеки  един  благодетел  на  полис  в  надписите  от  Ч ерном орието.  Н апротив,  в  случая,  както  и  при  владетеля  Садалас  от  М есамбрийския  надпис  от  края  на  IV /началото  на  III  в.пр.Хр.,  именно  тази  формула  дори  е  найважната!  М ного  важен  за  отбелязване  е  и  фактът,  че  по  това  време  само  Одесос  от  елинските  полиси  по  Западното  Ч ерноморие  сече  собствени  монети  -  и  то  чак  в  североизточния  край  на  царството  на  Садалас  II.  А  това  означава,  че  най-вече  на  агората  на  Одесос  може  трайно  да  се  води  реална  търговия,  паричен  и  стоков  обмен  от  М еноген,  н о !  -  от  и  в  името  на  царя.  Н ещ о,  което  той  несъмнено  добре  е  знаел.  Във  всичко  това  добре  се  вписва  подчертаното  отсъствие  в  декрета  от  Одесос  на данъчни  или  други  ф инансови  ангажименти  на  полиса към  царя.  Не  бива да  се  пропуска  и  фактът,  че  по  това  време  траките  вече  осезателно  присъстват  не  само  около,  но  са  част  и  от  самия  полис.  Очевидно,  те  са  приемани  от  елините  без  проблем,  щ ом  спокойно  са  построили  в  града  -  и  то  край  морския  бряг  -  светилищ ето  на  Херос  К арабазмос  и  са  извърш вали  своите  култове  и  обреди  в  него  (М инчев  Ал.  2007,  35).  И м ен н о  чрез  този  декрет  на  одеситяните  обаче,  царят  осигурява  пазар  за  царската  иконом ика  на  държавата  си  и  следователно  сигурни  приходи  в  хазната  и 

250 

ПОСЛЕСЛОВ  от  североизтока  на  царството  си  -  областта/„стратегията"  при/около  най-силния  иконом ически  полис  по  това  време  на  Западното  Ч ерноморие  -  Одесос.  Така,  този  декрет  е  документ  за  мирно  съвместно  и  взаимоизгодно  съществуване  между  двата  типа  държ ави  -  елинска  полисна  и  тракийска  етносна.  В  този  документ  терминът  стратег  не  означава  военачалник,  а  е  със  смисъл  по-близък,  но  без  да  се  покрива  напълно,  до  гръцкото  архонт  и  персийското  сатрап  на  съседна  на  полисната  хора  област  (несъмнено  административна  единица  в  царството),  в  която  той  -  полисът  може  да  бъде  вклю чен  насила  ако  ням а  взаимоизгодност  на  отнош енията.  Стратегът  М еноген  е  политически  представител  на  царя  и  е  гарант  за  неговата  добронамереност  и  взаимоизгодност  на  интересите.  Тоест,  автономността  на  полиса  в  рамките  на  Тракийското  царство,  в  много  голяма  степен  е  налице,  но  на  неизбежната  цена  на  отваряне  на търж ищ ето  си  за  царя.  Н ещ о ,  което  за  владетеля  Садалас  II,  за  двора  и  за  цялото  му  царство,  е  жизнено  необходимо.  13)  По  време  на  Беското  въстание  през  13/12  г.пр.Хр.  царят  на  траките  Ройметалкас/Реметалк  I  (16  г.пр.Хр.  -  12  след  Хр.)   нам ира  убеж ищ е  в  Тракийския  херсонес  (Dio.Cass.  LIV ,  34,  5-7).  Това  предполага,  че  както  Тракийският  херсонес,  така  и  Х иерон  орос  с  крайбрежието,  си  остават  тракийска  твърдина.  Впрочем,  не  само  П олуостровът  и  Х и ерон  орос,  но  и  намиращ ата  се  на  изток  от  Свещ ената  планина  на  траките  Ганиада,  стара  одриска  резиденциална  столица  Херайон/Неон  тейхос  на  П ропонтида  е  в  негови  ръце.  Това  се  потвърждава  от  разкопките  на  селищ ето,  където  са  открити  м ногобройни  м онети  на  тракийските  царе,  като  се  почне  от  Х ебризелм  и  се  свърш и  с  Ройметалкас  (Atik  N.  2005,  8;  2007,  13-23).  П р и  това,  в  такава  обстановка,  царят  на  траките  Ройметалкас  става  патрон  на  Бизантион  и  Халкедон.  Тоест  и  тези  големи  и  стратегически  важ ни  полиси  вече  са  му  подчинени  градове  и  чрез  властването  си  над  тях  то й  контролира  района  и  източно  от  Х иерон  орос,  т.е.контролира  корабоплаването  в  Босфорад  М рам орно  море  и  Хелеспонта.  Тази  осъщ ествена  реалност,  от  края  на  I  в.пр.Хр.  -  началото  на  I  в  от  Христовото  летоброене,  напомня  мощ та  и  подвизите  на  старите  одриски  царе  от  V  -  IV  в.пр.Хр.  и  като  че  ли  повтаря  времето  на  великите  Котис  I  и  Керсеблепт.  Но  това  е  една  илю зорна  картина,  която  изглежда  величествена,  благодарение  на  това  че,  и  само  защото,  тракийският  цар  Ройметалкас,  в  тази  епоха,  разумно  и  съобразително  вече  се  проявява  като  приятел  на  Римския  народ  ... 

251 

ENGLISH SUMMARY

The Odrysian Kingdom, the Poleis along its Coasts and Athens th

from the End of the 6 Century until 341 BC The Introduction presents the range of issues in Thracian studies referred to as Thracia Pontica. It is explained that the cultural and historical contact zone Thracia Pontica is not only the Western Black Sea coast, which is the general perception, but that it means Maritime Thrace, or Thrace of the Seas, because in addition to a European Thrace there is an Asian Thrace as well. This means that the European and the Anatolian Thracian coasts are washed by the waters of the Black Sea, of the Sea of Marmara (which is actually an inland Thracian sea) and the Aegean Sea. In other words, the Thracians inhabited the border areas of two continents: the southeastern part of Europe and the western/northwestern part of Asia Minor. If Thracian seafaring and overseas relations are believed to have been proven for the millennia and centuries prior to the so-called Greek colonisation in the 8 - 6 century BC, the time connected with and following the settling of Greeks focused only on the new settlers, leaving aside the Thracians and their attitude to the sea. The study of the written sources, including epigraphic evidence, as well as recent archaeological research, made it possible to shed light on the attitude of the Thracians to the sea at the time when the Greek apoikiai were established, and later, when they were formed as poleis along the Thracian coasts. If the Greeks created a new type of state formation and started to live in it in the 8 - 6 century BC - a formation that was connected with the depersonalisation of the royal institution and its disappearance in many places, combined with the establishing of various forms of self-rule, referred to as polis - the Thracians continued to live under the old traditional form of state life, qualified by Aristotle as being of the ethnos type. These differences predetermine the multi-variant nature of the relations between the Greek polis and the Thracian ethnos states. At one end of the spectrum of these variants was the coastal Greek polis that strived to exist and to benefit from mutually profitable good-neighbourly relations with the adjacent Thracian ethnos state. A Thracian ethnos state was at the other end of the spectrum. It was big compared to the polis and although it had it sea outlets, it tried to impose its interests over the Greek poleis along its coast, because that was the place where relations affecting the crucial domination over the major sea ports were intertwined, and where these cities were exploited predominantly as trade centres. The Introduction develops two paragraphs. th

th

th

th

§ 1. The Empires presents the evolution of the Odrysian kingdom into an empire on the basis of the historical development of the Thracians in Southeastern Europe, which is comparable to the historical development of societies in Western Asia during the 6 - 5 century BC. On the analogy with Lydia and Persia in Asia Minor, after the mid-5 century BC, the Odrysian kingdom was transformed from an ethnos state in which the king ruled only over his own ethnos into an empire that already ruled th

th

th

252

Kalin Porozhanov. THE ODRYSIAN KINGDOM, THE POLEIS... AND ATHENS over other ethnic communities and Greek poleis along its own sea coasts. However, the union of poleis, the so-called Delian symmachia, headed by Athens ever since 478 BC, was also transformed into an empire from the mid-5 century BC onwards. In this way, in this historical situation of existing empires - non-Greek or Greek - the poleis along the coasts of Western Anatolia and Southeastern Europe were forced to part partially with one of the sacred features of the polis state principle: autonomy. The empire and the polis were the two principal historical characteristics of the ancient world of Western Asia and Europe during the first millennium BC. They were opposed, but they also coexisted owing to mutually beneficial realities. All coastal Greek poleis, irrespective of their variants and forms of rule, had their agora where domestic and international trade developed, and where commoditymoney relations during the Antiquity were most intensive. The traditional ethnos economies of the empires did not present such opportunities, which necessitated the poleis to become involved - by force or peacefully - in the economic life of the empires. The empires possessed extensive raw materials and human resources, whereas the poleis had markets and a new value system. The two sides could not exist one without the other. The empires gained prominence over the poleis, but allowed certain autonomy in their rule and development to varying degrees on account of the markets and highly developed commodity-money relations in the poleis. That was done to varying degrees by Lydia and Persia, as well as by Athens, with respect to the poleis in the Athenian empire. That was also a practice of the rulers of the Odrysian Empire in Southeastern Europe. th

§ 2. The Polis-States, Polis-Emporia and Thracian Marketplaces substantiates the policy of the Odrysian rulers, which was connected with poleis above all owing to the market opportunities provided by these cities to develop communitymoney relations. The ambition of the Odrysian kings was to rule over most of the poleis. That became more difficult over the bigger and stronger poleis, and easier over the smaller and weaker ones. It was also much more profitable for Athens to support the bigger and stronger taxpayers than the smaller and weaker ones. The ancient sources specifically refer to some of the poleis along the Odrysian coasts as emporia, i.e., as marketplaces. These were usually not very big cities which the Odrysian kings could and did dominate. As can be seen from the Athenian tribute lists, these poleis-emporia, being members of the arche, paid nothing or almost nothing to Athens. It is not very clear whether and how much they paid to the Odrysian royal court. However, being within the confines of the Odrysian Empire, they played the role of its marketplaces. In view of the lack of sufficient markets with developed commodity-money relations, and due to the insufficient Greek emporia controlled, the kings of the powerful Odrysian basileia compensated by establishing new internationalised Thracian market centres - emporia - in other places of their state as well, so as to support the full functioning of the developing economy of the empire. This is evidenced by the archaeological research of the sites near the village of Krastevich, Hissarya municipality, the emporion Pistiros near the village of Vetren, Pazardzhik district, such were the coastal emporia in the residential districts of Pobeda and Izgrev in Burgas, and elsewhere - a total of about 20 sites.

253

ENGLISH SUMMARY PART ONE is entitled: The Athenian arche and the Poleis Belonging to It along the Coast of the Odrysian basileia. Chapter One: The Athenian Empire - arche (454-404 BC). § 1. From the Delian symmachia to the Athenian arche. This section traces the transition of the Delian League into the Athenian Empire. The League was founded by Athens in 478 BC. After the defeat of the Athenian fleet by the Persians at the Nile Delta in 454 BC, Athens moved the treasury of the League from the Island of Delos to its territory. That and other measures gradually led in 446/445 BC to a radical change in the nature of the Delian League, which was transformed from an alliance-symmachia to an Athenian empire-arche. Athens started collecting the taxes only in cash after 454/453 BC. In 443/442 BC, the allies-subjects were divided into five fiscal districts. In 449 BC, the Peace of Kallias concluded in Susa, the capital of Persia, proclaimed the end of half a century of Greek-Persian wars (500 - 449 BC). However, that triggered a power struggle in Hellas itself, not so much between the Greek poleis, but rather between the two principal Greek allies-empires: Peloponnesian and Athenian. The leaders of both Sparta and Athens - conducted an imperial policy towards their allies whom they treated as subjects, and to the remaining poleis in the Hellenic world. This resulted in the fratricidal Peloponnesian War (431 - 404 BC), one of the fronts of which was along the southern coast of Thrace - hence the involvement in the war of the Odrysian Empire. Around and after the end of the war, the Athenian arche disintegrated and the independence of the poleis was declared actually by Athens. § 2. The Athenian Tribute Lists are among the principal sources on the relations between the Odrysian kingdom and the Greek poleis along its coasts, which were members of the arche. The tax register consisted of annual tribute lists grouped according to periods depending on the taxes levied. In principle, that was done once in four years, at the time of the Great Panathenaia festivals. The first period was from 454/453 until 451/450 BC, the second - from 450/449 until 447/446 BC, the third - from 446/445 until 444/443 BC, the fourth - from 443/442 until 439/438 BC, the fifth - from 438/437 until 435/434 BC, the sixth - from 434/433 until 431/430 BC, the seventh - from 430/429 until 429/428 BC, the eighth - from 428/427 until 426/425 BC, the ninth - from 425/424 until 422/421 BC, the tenth - from 421/420 until 419/418 BC, the eleventh - from 418/417 until 415/414 BC, the twelfth - from 414/413 until 411/410 BC, and the thirteenth - from 410/409 until 406/405 BC. The absence of evidence in the Athenian tax registers on taxes paid or on changes in the payments by poleis located along the Thracian coasts of interest to us, supported by other source data as well, would mean with a high degree of certainty that they preferred - voluntarily or through coercion - an agreement to pay their taxes to the neighbouring Thracian ruler on whom their existence depended much more than on their regular payment of taxes to Athens. § 3. Poleis along the Coasts of the Odrysian Kingdom in the Athenian Tribute Lists. This paragraph examines who paid and who partially failed to pay taxes among the members of the Athenian empire in the different tax districts located along the coasts connected with the Odrysian kingdom. From the Hellespontic and the Thracian tax districts they were the following: along the northern coast of the Sea of

254

Kalin Porozhanov. THE ODRYSIAN KINGDOM, THE POLEIS... AND ATHENS Marmara: Byzantion, Selymbria, Daunion Teichos, Perinthos, Didymon Teichos, Bisanthe and Serrion Teichos, and on the Thracian Sea: Deire, Ainos, Sale, Zone, Drys, Maroneia, Dikaia, Abdera and Samothrace. The Athenian tribute lists document three possible variants of attested relations between the allied-subordinated poleis and Athens. One possibility consisted in reduced payments by the cities to the leader. When there is no other explanation of the reduced amounts of the payments and they are uncontroversial in the context of the Odrysian political history, it is assumed that they could be due to active measures on the part of the Odrysian dynastic court. Hence the most probable amount of the tax levied by the kings can be seen here. The second variant was of reliably registered non-payments by the poleis to Athens for certain years. These are the cases when the names and the amounts of all taxes duly paid by a concrete tax district for a certain year can be read and reconstructed. However, the name of the poleis or of the city and the sum(s) to be paid to Athens are absent for some poleis in these panels. Such facts indisputably register rifts in the relations between the subordinated poleis and the leader of the arche. The Odrysian kingdom was one of the important reasons for the absence of the names of the cities and/or of the poleis from the panels, i.e., for the reliably attested default on the payment of taxes by these poleis, as well as for the reduced amount of the taxes levied. The third possibility is lack of data on the payments actually effected. Such missing data on payments during certain years are due to undiscovered and/or insufficiently reliably reconstructed epigraphic data on taxes paid by the debtor cities to Athens. In those cases and for those years it is not certain whether payments had been effected by the poleis to Athens. When this is reported for isolated cases only, they are left without a comment, on the assumption that the payment had most probably been effected. However, when the findings show the absence of data that some relatively close poleis have paid their taxes to the leader Athens over the same years for a longer period of time, and that fact fits and can be explained with the Odrysian-Greek relations, it is assumed that this could have been due to the Odrysian policy. Chapter Two: Poleis of the Athenian Empire-arche along the Coasts of the Odrysian Empire-basileia. § 1. The poleis of the Hellespontic tax district comprised Byzantion, Selymbria, Daunion Teichos, Perinthos, Didymon Teichos, Bisanthe and Serrion Teichos. A study is made for each of them when they paid or failed to effect their payments to Athens for the respective tax periods. § 2. The poleis from the Thracian tax district comprised Deire, Ainos, Samothrace, Sale, Zone, Drys, Maroneia, Dikaia at Abdera and Abdera. The same approach as for the Hellespontic tax district has been applied here. § 3. Poleis in the AthenianTtribute Lists from the Pontic tax district - the paragraph examines the polis of Apollonia. However, the unreliability of the available data does not allow its real comparison with the other poleis.

255

ENGLISH SUMMARY

PART TWO is entitled The Kingdom of the Odrysae and the Poleis of the arche along Its Coasts. Chapter Three: The Dynastic Residences contains five paragraphs. § 1. The Northern Coasts of the Sea of Marmara: 1) Apros, which was to give later the name of the later Roman colony Apri along the Via Egnatia, is located in the triangle between Hadrianopolis/Edirne, Ainos (on the Thracian Sea) and Perinthos (on the Sea of Marmara). 2) Beos is localised between Apri and Perinthos - in the area of the Hieron Oros - the Sacred Mountain (present-day Tekir Dag). 3) Beos Kainos is in the Apri area. 4) Ergiske is to the south of the Ergene River and was most probably again near the Hieron Oros on the Sea of Marmara, because it is mentioned by ancient authors together with the Ganos residence, which is in the Hieron Oros and on the Propontis. 5) Myrtiske, Myrgiske, Myrtenon is mentioned in Aeschines among Ergiske, Myrgiske, Ganos and Ganias. The name is a parallel form of Myrtaton, Myrthenon and Myrtonion. It is known from the works of Demosthenes, where Serrion, Myrthenon and Ergiske are listed on the Sea of Marmara. 6) Leuke Akte is a Thracian fortress mentioned by Pseudo-Skylax, which was probably one of the coastal residences of Thracian rulers, as suggested by older information in Herodotus. 7) Teiristasis/Tiristasis is a Thracian fortress on the Propontis coast, between Leuke Akte and Herakleia. 8) Herakleia is a Thracian fortress on the Propontis coast, east of Teiristasis. 9) Ganos and Ganias. According to Xenophon, Bisanthe - together with Ganos and Neon Teichos - wwere fortified places with a harbour, reliably held by Seuthes (II) - a paradynast of the Odrysian king Medokos/Amadokos I. According to the geographic order cited in Pseudo-Skylax from west/southwest to east/northeast, Herakleia was followed by Ganos, Ganias and Neon Teichos. Ganos and Neon Teichos are repeated in both authors. Ganias was the area in which the Ganos fortress was located. Ganos was a city insofar as it was a fortified place, a Thracian royal residence on the Propontic coast, indisputably ruled by the Odrysian kings. There is an inscription from that fortress, which not only contains the Odrysian royal name Seuthes, but there is also information that Seuthes' son Apollonios was connected through an oath with the goddess Ganaia, whose name is indisputably the local Thracian name of the Great Goddess-Mother. That Great Goddess-Mother Ganaia had her place precisely where the royal residence Ganos was located: on the coast of the Hieron Oros - the sacred mountain of the Thracians. The identification of the Hieron Oros with Ganias - the area of Divinity - is also confirmed by information in Strabo, who writes that the Hieron Oros was worshipped by all local people and that it was something like an acropolis of the land, which implies the local Thracians who conducted their sacred rites and rituals there. Hence Ganias appears to be the local Thracian name of the Sacred Mountain of the Thracian, referred to as Hieron Oros by the Greeks. It is not accidental that the royal treasury of the Odrysians was located precisely there, i.e., the area of the Hieron Oros/Sacred Mountain/Ganias was a royal coastal property and not an ordinary paradynastic area. The location of the coastal

256

Kalin Porozhanov. THE ODRYSIAN KINGDOM, THE POLEIS... AND ATHENS Odrysian royal residence Ganos, approximately in the middle of the Northern Propontic region, was of strategic importance to the Odrysian royal court. 10) Neon Teichos. During the late 5 - early 4 century BC, that fortress was ruled over by the Odrysian paradynast Seuthes (II) together with Bisanthe, Ganos and other fortresses not mentioned by Xenophon. It ought to be identified with Heraion Teichos, which is mentioned for the first time in Herodotus, where it is called Heraion polis close to Perinthos, being located at the same distance from the sources of the Tearos River as Apollonia. According to Demosthenes, Heraion Teichos was besieged in 352 BC by the Macedonian king Philip II (359 - 336 BC), and the Odrysian king Kersebleptes (359 - 341 BC) also resided in that fortress. The archaeological excavations have localised Heraion Teichos (including with coins of the Odrysian kings from Hebryzelmis to Rhoimetalkes, unearthed from the site) as a coastal settlement with a harbour about 15 km east of Bisanthe (present-day Tekir Dag), which emerged as a Greek emporion at an extremely convenient and promising place for trade. It is interesting to note that the Thracians were not only very visibly and actively present in Heraion Teichos, but that this fortress proved to be a major port city of the Odrysian dynasty in the 5 and 4 centuries BC, being also the coastal residential capital of their kings. 11) Mokarsos. Theopompos narrates about a Thracian chorion Mokarsos. In another fragment he mentions the Odrysian residence Onokarsis in the area of Hieron Oros. Peutinger's map reports about a Roman station called Mocasura above the Propontis coast, which is also localised in that region: near the present-day town of Çorlu, about 25 km north of the coast of the Sea of Marmara. Hence the identification of Mokarsos with Onokarsis and Mocasura seems completely real. 12) Orni is a seaside fortress on the Propontis, mentioned by Plutarch and by Cornelius Nepos, which suggests yet another dynastic residence in that strategically important region on the Propontis, ruled over by the Odrysae, near Hieron Oros - their Sacred Mountain Ganias. th

th

th

th

§ 2. The Thracian Sea 13) Geistoi/Gestos was about 20 km south of Hadrianopolis/Edirne, being closer to the estuary of the Hebros/Maritsa River and neighbouring the Doriskos residence to the north. 14) Sauthaba/Sauada is to the north of Kardia, at a strategic place in the northwestern part above the Thracian Chersonesos, hanging over it and being at the same time the link between Hieron Oros on the Sea of Marmara and the residences securing the access of the Thracians to the Thracian Sea. 13) Odrysa, Odrysia. Stephanus Byzantius says that Strabo mentions the city of Odrysa and Odrysia as the name of the capital of the Odrysae, localised near Uskudama - a Thracian settlement from the first millennium BC, preceding Hadrianopolis (present-day Edirne). 16) Kypsela is identified with the present-day town of Ipsala, at a distance of about 20 km from the Thracian Sea, on the left-hand side along the lower course of the Maritsa River. During the second half of the 4 century BC, Kypsela was residence of the Odrysian kings Hebryzelmis, Kotys I and Kersebleptes, who minted their coins there. Apparently, Kypsela was for a long time Odrysian residential capital, similar to th

257

ENGLISH SUMMARY Heraion/Neon Teichos on the Sea of Marmara, in that key strategic region in Southeastern Europe, on the future road Via Egnatia. 15) Doriskos. According to Herodotus, Doriskos was in Thrace and it was a coastal strip with a large plain through which the large Hebros River flowed. A royal fortress was erected in that plain and was named Doriskos, and a Persian garrison deployed there by Garius at the time when he set off on a march against the Scythians was also stationed there. Aeschines mentions also the fortresses Serrion and Doriskos in the area. Doriskos was mentioned as a fortress both by Pseudo-Skylax and by Titus Livius. The Persians abandoned the fortress in 465/464 or 464/463 BC. During the winter of 465/464 BC, Kymon conducted his march into Thrace to chase the Persians finally from their garrisons, but there is no evidence that he set foot in Doriskos. Xerxes died at approximately that time, and apparently also the commander of the garrison in Doriskos, Maskames. It is most probable that they returned to Persia after these important events for the Persian warriors. The Athenians did not settle in the fortress, and they did not place its population in any form of dependence. It appears that it simply did not exist for them. Doriskos continued to be referred to as a fortress throughout the Antiquity. Stephanus Byzantius was the only exception, mentioning him as a polis. It is obvious that after the fortress Doriskos was abandoned by the Persians, it passed into the hands of the Thracians. the most logical assumption is that these Thracians were the Odrysians who had become very active on the political scene, and whose original ethnos state nucleus was located very close: in the water-catchment area of the rivers Maritsa, Arda and Tundzha, and their adjacent slopes of the Rhodope Mountains, Sredna Gora and the Balkan Range, as well as the Sakar and Strandzha mountains. The location of the ancient Doriskos was so strategic that it actually made it possible for that fortress to control the passage of all vessels from the Thracian Sea, through the Hebros/Maritsa River, both into Thrace and from the Thracian mainland out to the sea. 18) Serreion/Serrion is identified on the high cape near the present-day settlement of Makri on the Thracian Sea, located between the estuaries of the Maritsa and Mesta rivers. A study of the written sources on Serreion shows that it was a cape in the Thracian Sea and was located to the west of Doriskos and to the east of Maroneia; it had a Thracian name and belonged to the Thracians; there was a fortress bearing the same name on the cape, which is usually mentioned by the ancient authors coupled with Doriskos. On the one hand, that was done to distinguish it from Serrion Teichos on the Propontis, but on the other - Serreion and Doriskos are linked by the fact that both are coastal Thracian dynastic residences in strategic locations. 19) Ismaros. In the notions of the ancient Greek and Latin authors Ismaros/Ismara was located close to Maroneia; it was associated with a Thracian royal institution that professed an Orphic faith seen and defined through the Greek Apollo, and practised Bacchic rites. According to the characteristics of that place, gleaned from the ancient perceptions, that was a Thracian royal cult and ritual place, which could also be defined as residence of Thracian rulers. This is confirmed by the sacred place whose centre was a rock-hewn cult complex surrounded by Cyclopic stone walls, as well as by masks of Dionysos found there. They suggest a sacred city of the Thracians, where rites and ceremonies connected

258

Kalin Porozhanov. THE ODRYSIAN KINGDOM, THE POLEIS... AND ATHENS with the Thracian faith were performed. Similar examples of a sacred Thracian city can be seen in the City of Midas of the Phrygians in Asia Minor, or on the high rock plateau of the Thracian Byza in the southern part of the Strandzha Mountain. Hence Ismaros was a Thracian fortress from the second half of the second millennium BC, seat of a king-priest ever since the time of Homer's epic tradition and throughout the Antiquity. Rising over a bay protected against the eastern winds, it was located to the west of the Thracian fortified residence on the cape, Serrion Teichos, but to the east of the Greek polis Maroneia. Its separateness and at the same time closeness to the Greek city in the area was of particular importance because it demonstrates both the older Thracian king-priestly residence and its coexistence with the adjacent polis of Maroneia. § 3. The Southwestern Black Sea Region: 20) Salmydessos is a Thracian dynastic residence - a royal city on the Western/Southwestern Black Sea coast, which controlled the coastal territory and its hinterland from Tynias Cape in the north to the Bosporus in the south, i.e., the Thracian Delta from its Black Sea side. The ancient residence Salmydessos was located near the present-day village of Kiyikoy, known in Bulgarian as Mydia. The ancient written sources definitely associate that place with the professing of an Orphic cult that was characteristic of the Thracian dynastic institution. According to the Inventory of Archaic and Classical Poleis, to the north Byzantion, which was located in the southeastern end of the Thracian Delta, bordered on the domain of Thracian dynasts. These dynasts resided in Salmydessos, in PhineonPhinopolis and in Viza/Byza. 21) Phineon - Phinopolis is a Thracian dynastic residence. The Ancient written tradition places the Thracian King-Priest-Prophet Phineus and his sanctuary-court at the entrance of the Pontos Euxeinos, on the European side of the mouth of the Bosphoros, i.e. this is the Thracian rouler's residence - the basileion Phineon-Phinopolis. It occupied the strategic position on the contemporary site named Garibçe, about 25 km north of Byzantion. 22) Byza/Viza was a basileion of the Thracians Astai, according to Strabo. Stephanus Byzantius also defines Byza/Visa as a basileion. This means that it was indisputably a dynastic residence. The basileion, i.e., the dynastic residence Byzia/Byza/Visa, was located in the hinterland of the cape-peninsula of Salmydessos, on a high and naturally protected plateau in the southern part of the Strandzha Mountain, dominating impressively the plain and being connected with the nearby Salmydessos on the Black Sea coast. That plateau was framed from the south by rock-hewn megalithic monuments that have been reliably associated with the Thracian antiquity and with the dynastic Orphic cult associated with it. It is more than evident that it was yet another Thracian Orphic and hence royal type of cult city, similar to the Phrygian city in Asia Minor, referred to as the City of Midas and semantically containing the doctrinal characteristics both of Salmydessos and of Ismaros. 23) Shiloto Peak near Burgas. The residence-sanctuary, archaeologically attested throughout the entire Antiquity, is also on the Black Sea, to the north, beyond the territory of Apollonia Pontica, being localised on the Shiloto Peak near Burgas. There is reason to believe that the Odrysian paradynasts, or - more specifically 259

ENGLISH SUMMARY paradynasts, resided there. Five names of them in succession (Mopsiestios, Tarouthinas, Medistas, Kotys and finally Sadalas) are attested in the inscription from Mesambria from the first decades of the 3 century BC. The number of rulers dates the manifestations of that dynasty way back to the time of the Odrysian dynasty: mid-5 to mid-4 century BC. In that inscription, the Thracian ruler Sadalas is mentioned not only as a benefactor to the city. He and his relatives were granted Mesambrian citizenship, he had the right to enter and leave the city's harbour with his ships without a preliminary contract, and every year he was crowned with a gold wreath valued at 50 staters, and when Mesambrian ships happened to be in the territorial waters of Sadalas, i.e., in his ports, they paid a freight tax to him, which was a fee they paid so that their ships could engage in commerce. One such harbour-marketplace was localised in the Pobeda residential area of the town of Burgas, where enormous quantities of tare were found during archaeological excavations. A second one can be seen in the Izgrev residential area, and a third - near the Thracian settlement above Cape Akrotiri, west of Anchialo (present-day Pomorie). r d

th

th

§ 4. The Upper Thracian Plain 24) Drongilon is mentioned in Demosthenes as a Thracian fortified place and it was listed between the bad/low/poor places in Thrace, notably Drongilon, Kabyle and Masteira. The listing of the names is in connection with the march of Philip II in Thrace in 341 BC, when he abolished the independence of the Odtysian kingdom of Kersebleptes. His army moved from the southwest, across the Thracian city of Pulpudeva, which he renamed to Philippopolis (Plovdiv) and then to Kabyle (Yambol). Consequently, Drongilon was located on the itinerary of Philip II, to the southwest, before Kabyle. 25) Kabyle. Theopompos and Anaximemes referred to Kabyle as a chorion in Thrace. Polybius, Claudius Ptolemaeus and Stephanus Byzantius inform about Kabyle as a city in mainland Thrace. Stephanus Byzantius, however, gives additional information and explains that it was a city of the Odrysae, i.e., a residence of the Odrysian rulers. The city has been localised on the basis of archaeological excavations about 7 km northwest of the present-day town of Yambol, at and below Zaichi Vrah peak. A sanctuary of the Great Goddess-Mother in the image of Kybele was found there, which suggests with its ceramic finds that the place was inhabited by Thracians from the 10 century BC onwards. 26) Masteira is mentioned in Demosthenes as a fortified place, who lists Drongilon, Kabyle and Masteira among the bad/low/poor places in Thrace. Masteira is localised along the southern slopes of the Sakar Mountain, near the village of Mladinovo in the Svilengrad area, Haskovo district, with a preserved toponym: Masteire, Masteiren. Those places were considered to be bad/low/poor because they had been conquered by Philip II against whom Demosthenes waged an active political campaign. Apparently, Philip II conquered important Odrysian residences so as to facilitate the subordination of the Odrysian kingdom of Kersebleptes - his most powerful competitor for the power over Southeastern Europe. th

260

Kalin Porozhanov. THE ODRYSIAN KINGDOM, THE POLEIS... AND ATHENS § 5. Summary on the Residences. It can be seen that there were not only Greek poleis along the sea coasts of the Odrysian kingdom - 17 in the concrete case and figuring in the Athenian tribute lists, there were also 14 dynastic coastal residences, to which another seven not very far into the mainland could be added. The estimates show that for the 17 poleis and emporia there were 21 residences, and if the remaining known royal residences were to be added, they would number 26, hence they apparently dominated over the Greek cities and emporia. These were also the coastal areas of the Odrysian Empire for which the analysis of the Athenian tribute lists revealed that these were cities did not pay taxes or paid reduced taxes to the arche. In view of the active presence of the neighbouring dynastic residences, however, the non-payments and the reduced payments of the Greek cities to Athens may have gone into the treasury of the Odrysian kingdom. Chapter Four: Hypothetical Tax Relations of the Sixteen Poleis with the Odrysian Kingdom-Empire, According to the Athenian Tribute Lists. § 1. The Hellespontic Tax Area The seven cities were divided into three groups. Group I comprised Byzantion, Selymbria and Perinthos, Group II - Daunion/Damnion Teichos and Didymon Teichos, Group III - Bisanthe and Serreion Teichos. The situation in the groups and in the cities in them with respect to the payments to Athens and the probable payments to individual Odrysian kings appeared as follows. Group I with Byzantion, Selymbria and Perinthos, being the biggest poleis, paid relatively regularly the full amount of their tribute to Athens. When the tribute was reduced, payments to the Odrysian kingdom could be assumed. These three poleis were the remotest from Ganias. For them the probable periods of payments to the Odrysae were relatively short: from 1-2 to 7 years, but the taxes were the highest: 1-5 and event 10-15 talents. Byzantion appears to have been least tax-dependent on the Odrysian kings - for one or two years, under Sparadokos. The same was also true of Perinthos, for which a period of one year can be justifiably assumed, under Sitalkes. Selymbria appears to have been most dependent on the Odrysian kings for its taxes - for about seven years, under Sitalkes. Group II with Daunion/Damnion Teichos and Didymon Teichos also paid regularly its tribute to Athens, but it amounted to 1,000 drachms only. In view of the extremely low amount of the tribute, here it can be assumed that during the years when it was paid - 12 and 13 years respectively - these cities paid the same tribute to the Odrysian kingdom as well. The two cities demonstrated many similarities both in the payments and in the absence of data on payments, which was probably due to the assumed dependence on the Odrysian royal court. These cities-fortresses were less far from Ganias, and they probably paid for 12 and 13 years the assumed tribute of about 1,000 drachms to the Odrysian kingdom. The tax paid by these two cities appears to have been much smaller, but the period was seemingly much longer: at the time of Teres I, Sparadokos and Sitalkes. Group III with Bisanthe and Serreion Teichos had absolutely identical four years with reliably attested non-payment to Athens, which could be interpreted as possible payments to the Odrysian royal court. Besides, there is no information about payment of tributes to Athens by these two poleis during the other years of the first 261

ENGLISH SUMMARY seven tax periods as well. This means another 19 years of completely admissible payments to the Odrysian kings by Serreion Teichos and 21 years by Bisanthe. In this way, in group III the period of perfectly possible payments to the Odrysian royal court proved to be the longest: 25 tribute years for Bisanthe and 23 for Serreion Teichos. As these two cities were located closest to Ganos/Ganias, they most probably did not pay anything to Athens for 23 or for all 25 tribute years, and it is highly likely that during these decades they paid taxes only to the Odrysian kings, presumably amounting to about 2 talents. The logically assumed dependence of these cities on the Odrysian kingdom was the longest, dating presumably to the 50 years when the Odrysian kings Teres I, Sparadokos, Sitalkes and Seuthes I ruled. The area Ganias proved to be a very strong coastal Odrysian dynastic centre in the middle of the northern coasts of the Sea of Marmara, which was supported by the twelve dynastic residences: the six coastal residences Leuke Akte, Tyristasis, Herakleia, Orni, Ganos, Neon/Heraion Teichos, and the six not very remote continental ones, namely Apros, Ergiske, Beos, Kainos, Myrtenon/Myrgiske and Mokarsos/Onokarsis, and they dominated over the poleis in the Northern Propontis, their domination being stronger the smaller and the closer they were, and weaker - the bigger and further away they were located. § 2. The Thracian Tax Area. There were the following groups of cities that probably paid taxes to the treasury and to the Odrysian royal court, namely Group I: Ainos, Samothrace and Abdera; Group II: Maroneia and Dikaia; Group III: Deire, Sale, Zone and Drys. In Group I Samothrace and Abdera most probably paid 2 to 15 talents to the Odrysian royal court, but only for 2-4 years during the reign of Sitalkes. Ainos was an exception, with payments for 11 or 12 years during the reign of Sparadokos and Sitalkes. In Group II Maroneia and Dikaia most probably paid between 1,000 drachms and 10 talents to the Odrysian royal court, but for three or four years: Group II: Maroneia at the time of Sitalkes and Seuthes I, possibly also under Teres I and Sparadokos, and Dikaia - during the reign of Sparadokos and Sitalkes, possibly also under Teres I and Seuthes I. In Group III Deire, Sale, Zone and Drys most probably paid 1 or 2 talents to the Odrysian royal court, possibly for all the 50 years during the reign of the kings Teres I, Sparadokos, Sitalkes, and Seuthes I. Apparently, the data are most abundant for the time during the reign of Sitalkes, fewer under Sparadokos and the fewest under Teres I and Seuthes I. It is evident that for the Thracian Sea area the role of the dynastic residences the coastal Doriskos, Serrion Teichos, Ismaros and the not too remote mainland Geistos, Odrysa and Kypsela, compared to the closer and more remote Greek poleis - was similar to that of the residences near Ganos/Ganias on the Sea of Marmara. They generated and emanated political influence and domination over the Greek poleis along the coast, which consisted in the following: the domination was the stronger the smaller and closer they were, and weaker - the bigger and further away the poleis were.

262

Kalin Porozhanov. THE ODRYSIAN KINGDOM, THE POLEIS... AND ATHENS § 3. The Polis Apollonia from the Pontic Tax District. There is no direct evidence of payments of that city to Athens or to Thracian dynasts. However, the flourishing of the city coincided in time with the upsurge of the Thracian Odrysian kingdom in the 5 - 4 century BC, and was even associated with it. What is more, Apollonia Pontica was traditionally considered as one of the major commercial outlets of the Odrysian kings. Archaeological and epigraphic data suggest that the city maintained direct links with the Odrysian royal court, and at the same time with the local paradynasts and or sub-paradynasts. Hence both the autonomy and the linking of the polis with the kingdom were perfectly possible and realistic. th

th

§ 4. Summary of the Assumed Tax Payments of the Poleis to the Odrysian ßasileia-Empire. The Northern Sea of Marmara Byzantion. It was possible that Sparadokos received taxes from Byzantion for one or maybe two years, which was the difference in the reduction of the tax to Athens, amounting to about five talents or more. Selymbria. The years with highly probable payments to the Odrysian royal court represented the differences in the reduction of the tax to Athens: one talent for five years, four talents and 5,100 drachms for four years, under Sitalkes. Daunion/Damnion Teichos. Payments by its population to the arche were possible for 14 years, though not reliably attested. Payments to the Odrysian royal court are only assumed, being probably equivalent to the tax paid to Athens: the symbolic amount of 1,000 drachms. Perinthos. Probable payment to the Odrysian royal court is argumented on the basis of the difference in the reduction of the tax to Athens of 9 talents and 4,485 drachms for one year, but it is assumed for another three years during the reign of Sitalkes as well. Didymon Teichos. During the 13 years of symbolic payments to Athens of 1,000 drachms, it is assumed that the strong Odrysian kingdom also collected at least another 1,000 drachms a year from the polis, but this remains hypothetical for lack of reliable evidence. Bisanthe. The name is absent from the respective panels for four years that have been reliably attested for non-payment of tax to Athens. This is considered to be a sign that during these four years it was perfectly possible for the Odrysian king Sitalkes to have received that tax from the city, amounting probably to two talents. No payments for the other years are documented. Serreion Teichos. The four years when its name was absent from the entire panels reliably attest non-payment to Athens. The payment was probably to Sitalkes during that time. The assumed payments to the Odrysian royal court amounted probably to 1,000 drachms or 2 talents, on the analogy with the payments to Athens by the similar Daunion Teichos, and 2 talents - with the nearby Bisanthe. There is no documented evidence for the other years. The Thracian Sea Deire. The four years when its name was absent from the entire panels are interpreted as uncertain payment to Athens, and are assumed as probable payments to the Odrysian royal court under Sitalkes. The probable tax paid to the Odrysian kings 263

ENGLISH SUMMARY was 1,000 drachms or 2 talents by analogy. There is no documented evidence for the other years. Ainos. For seven years the tax paid by the polis to Athens was reduced from 12 to 10 talents, for one year - from 10 to 4 talents, and for three years no payments were effected to Athens, because the citizens of Ainos are totally absent as compliant taxpayers from the respective panels. Hence this suggests with a high degree of probability that Ainos paid taxes to the Odrysian kings for eleven years: two payments of about 2 talents each to Sparadokos and nine years payments to Sitalkes: about 2 talents for five years, about 4 talents for one year, and about 10 talents for three years. No documents are available for the remaining years. Samothrace. The tax paid was of unidentified amount. There was reduction of the tax as follows: 2 talents for one year, 4 talents for one year and 4 or ? talents for one year. Thus, Samothrace most probably paid taxes to the Odrysian royal court for three years under Sitalkes. No documents are available for the remaining years. Sale. On the basis of the absence of its name from the entire panels for four years, it is certain that Sale paid nothing to Athens. This suggests probable payments to the Odrysian royal court under Sitalkes. On the basis of a comparison with Samothrace it may be assumed that the tax paid to the Odrysian king amounted to about 2 talents. No documents are available for the remaining years. Zone. On the basis of the absence of its name from the panels for four years, it is certain that Zone paid nothing to Athens. This suggests effective levying of taxes to the Odrysian king Sitalkes. By analogy, the tax imposed by the Odrysae was most probably about 2 talents. No documents are available for the remaining years. Drys. On the basis of the absence of its name from the panels for four years, it is certain that Drys paid nothing to Athens, probably contributing a tax to the Odrysian kingdom. The tax to Athens, as seen from the evaluation of the tribute, was 1 talent. During these four years it was most probably around 1 talent to the Odrysian royal court under Sitalkes. No documents are available for the remaining years. Maroneia. The total duration of the payment of taxes by Maroneia to the Odrysian royal court was assumed to be three years, with one year most certain non¬ payment to Athens, and tax contributed to the treasury of Sitalkes amounting to 10 talents, and probably 7 talents for yet another year. No documents are available for the remaining years. Dikaia. In view of reductions observed in the payments to Athens for two years, it is assumed with a high degree of probability that the Odrysian kingdom received the differences amounting to about 1,000 drachms, about 3,000 drachms for one year, and for one year that was probable but not completely certain. These were two years under Sparadokos and one year under Sitalkes. No documents are available for the remaining years. Abdera. On the basis of the absence of its name from the panel for the respective year and the reductions of the tax paid to Athens, the most probable tributes to the Odrysian royal treasury for four years were as follows: about 15 talents for one year and about 5 talents for three years. No documents are available for the remaining years. The assumed payments by the poleis and emporia located along the coast of the Odrysian basileia to the treasury of the royal court were possible and probable only

264

Kalin Porozhanov. THE ODRYSIAN KINGDOM, THE POLEIS... AND ATHENS owing to the analysis of an exceptional source: the Athenian Tribute Lists. These results are definitely connected to the strategic location predominantly of the coastal dynastic residences of the Odrysian kings, and of those further inland, and they are supported by the evidence in the ancient written sources. In practice, these are just possible, provisional and working results. However, they are very important as preliminary results, because they outline the issues and serve as a serious basis for further research. Chapter Five: The Kings and the Poleis from the Late 6

th

and 5

th

Century

BC. th

th

§ 1. King Oloros (516/514 BC - late 6 and 5 Century BC). After Miltiades the Younger set foot on the Thracian Chersonesos, he did not fortify the Peninsula with a wall, as his uncle did. Instead, he married the daughter of the Thracian king Oloros in order to secure a peaceful coexistence and the support of the rising Odrysian kingdom. In this way, being a vassal of Darius I, he secured peace for himself, and for the Dolongkoi and Greek poleis ruled over by him, while at the same time resolving the problem of the unimpeded passage of the troops of the king of kings across Thrace in his march to the north against the Scythians. It seems that the Odrysian state - still not very big, but with an important location and prospects - was at least neutralised, not yet during the reign of Teres, but under his predecessor Oloros, whereby it became a passive ally of the Persians. That marriage proved to be a contract concluded in 516/514 BC between the king of the Dolongkoi Oloros and the representative of Athens, Miltiades the Younger, who gave for the first time a legitimate right to Athenians to rule over the strategic Thracian Chersonesos. In fact, that was the first officially registered contract between Athens and the Thracians from Southeastern Europe for dividing the spheres of influence. There is no doubt that the prime concern of Athens was to retain the Thracian Chersonesos on account of its strategic military and political location, as well as for its indisputable geographic and economic advantages as a bridge between Europe and Asia. According to that treaty, the Thracians of king Oloros ruled over the coasts of the Sea of Marmara and the Thracian Sea, which were outside the Thracian Chersonesos. The predecessor of Teres I, Oloros, was probably succeeded on the throne of the Odrysian kingdom around the end of the 6 or in the early 5 century BC. th

th

th

th

§ 2. King Teres I (late 6 /early 5 century BC - 449/448 BC) The actions of Teres, described in the written sources, define the southeastern direction of action as strategic for the Odrysian state. There is no doubt about his aspirations to set foot permanently on the Thracian coasts by conquering the Thracians from the hinterland of the Sea of Marmara (Hieron Oros) and the Black Sea (Delta). The indisputable foreign policy reason for the intensive actions of Teres I in Southeastern Thrace was not only and not so much the eviction of the Persians from Sestos (478 BC) and Eion (475 BC), but also the settling of the Athenians there. The royal fortress Doriskos was located approximately in the middle between these two strategically important cities on the Thracian Sea, on the western side of the estuary of the Hebros River. The Persians abandoned the city in 465 - 463 BC, and it was occupied immediately afterwards by the Thracians, that being most probably done by Teres I.

265

ENGLISH SUMMARY In this connection, one cannot fail to note two important dates. The first - 454 BC - was the year marking the start of the transformation of the Athenian League into an arche with the transfer of the treasury of the alliance from the Island of Delos to Athens. The second - 449 BC - celebrated the end of the Graeco-Persian wars. The five years between the two dates coincide with the last five years of the reign of the Odrysian ruler Teres I. Those were also the last five years of the Graeco-Persian wars, when the attention of Athens remained focused predominantly on their successful completion. Hence it would be logical to assume that with a view to attaining a definite victory over Persia, Athens then took into consideration the real situation from the north, imposed by Teres I in Southeastern Europe. In this way, after the first treaty concluded between Athens and the Thracian king Oloros in 516-514 BC for dividing the spheres of influence and special rule of Athens over the Thracian Chersonesos, it is perfectly possible that around 454/453 Athens renewed the old treaty or signed a new one with the Odrysian kingdom - in that case with Teres I who had long gained access to the Sea of Marmara and the Aegean Sea. Such a treaty must have covered the dividing of the spheres of influence with Teres I and accordingly for regulating his receiving of a part of the revenues from the poleis that were in the alliance-empire and were located along the coasts of the Thracian Sea and the Propontis. Hence it could prove most probably that the poleis that did not pay tributes to Athens or paid partial tributes were the final result of the military and political actions of Teres I vis-â-vis Athens and its alliessubjects. For the time being there is no direct written evidence on a phoros collected by Teres I from the Greek apoikiai. However, it is interesting to note from the records for the two future tax areas, according to the Athenian tribute lists, 16 poleis along the Sea of Marmara and the Northern Aegean Sea, six paid nothing, nine paid partially, and one paid a symbolic amount for its size. The following data can be derived for the reign of Teres I, more specifically for the five years from 454/453 until 450/449 BC. There are no preserved data on payments to Athens by Bisanthe and Sereion Teichos, and by Deire, Sale, Zone and Drys. The absence of data by these six cities persisted for 50 years. On the basis of indirect evidence it may be assumed that these cities paid to the Odrysian royal court, starting with Teres I, the following probable sums: Bisanthe - 2 talents per year, Sereion Teichos - 1,000 drachms or 2 talents, Deire 1 or 2 talents, Sale - 1 or 2 talents, Zone - 2 talents, and Drys - 1 talent. This adds up to 7-11 talents per year as revenues for the Odrysian treasury. Daunion/Damnion Teichos and Didymon Teichos from the Propontis area paid the symbolic 1,000 drachms to Athens in 452/451, 454/453 and 453/452 BC accordingly. No data on payments to Athens by these cities-fortresses have been preserved for the remaining four or three years of the reign of Teres I. This could mean that they paid 1,000 drachms per year to the Odrysian royal court, i.e., a total of 2,000 drachms. Maroneia and Dikaia on the Thracian Sea made symbolic payments to the arche, totally unproportional to their size and wealth. For Maroneia that was 1 talent and 3,000 drachms, and for Dikaia - 3,000 drachms, i.e., half a talent. This gives grounds to assume that it was perfectly possible that such payments were made at the same time to the Odrysian royal court as well, i.e., a total of 2 talents per year.

266

Kalin Porozhanov. THE ODRYSIAN KINGDOM, THE POLEIS... AND ATHENS For Byzantion there are no preserved data on payments to Athens in 454/453, 453/452 and 451/450 BC. For the remaining years the payments amounted to 15 talents. It is difficult to say whether Teres succeeded in collecting taxes of that or a different amount from that large Athenian polis during the cited years, because this is equally plausible, just as it is equally impossible to prove on account of lack even of indirect evidence. The situation with Selymbria, as well as with Perinthos, with Ainos and with Samothrace, is also similar. Abdera also performed in a similar way. It seems obvious that that the smaller cities were placed in a dependence on Teres I with a higher degree of certainty. Hence it may be assumed that Teres I ruled over Bisanthe and Sereion Teichos in the Propontis area. With his hypothetical control over these cities Teres I apparently settled permanently along the coasts of Hieron Oros - the sacred mountain of the Thracians, Ganias, where the royal residence Ganos was located, in the central part of the northern coasts of the Sea of Marmara. This hypothesis is valid of Deire, Sale, Zone and Drys on the Thracian Sea. They were located not far from the coastal royal fortresses-residences of the Thracians Doriskos, Sereion Teichos and Ismaros, and this is precisely the reason why these poleis did not pay tributes. Hence it may be assumed that Teres I succeeded in achieving control through his residences, which most probably meant that he levied taxes as well as a result of an assumed treaty of six cities with Athens of ca. 454/453 BC. The total annual sum of the taxes collected appears to have been around 10 talents. § 3. King Sparadokos (448/447 - 445/444 BC) In 447 BC, owing to the exceptional importance of the Peninsula for Athens, Perikles sent 1,000 klerouchs to the Thracian Chersonesos, who barred the narrow part of the Peninsula with a wall. It is obvious that the Chersonesos was protected against a real threat coming from the north, i.e., undoubtedly from the aggressive Odrysian kingdom. Since the most probable year when Sparadokos came to the throne was around 448 BC, it seems that the actions of Perikles were a very rapid response to that. The remarkably linked events, notably the ascension of Sparadokos to the throne, the erecting of a partitioning wall in the Thracian Chersonesos by Perikles and the irregular payments, reduced or symbolic payments to Athens by poleis from the Northern Propontis region and the Thracian Sea during those four years, can indeed explain the events of that time and can serve as a confirmation for a treaty signed between the Odrysian king Sparadokos and the leader of the alliance-empire Athens. The results of the compliance with or disregard of the treaty signed with a high degree of probability between Athens and Sparadokos around 447 BC outline the following most probable agreement, which not only confirmed but even broadened the status quo attained most probably even under Teres I. The hypothetical treaty with Teres I dated ca. 454/453 BC resulted under Sparadokos in six not very large poleis - fortresses and emporia - that did not pay taxes. They were located predominantly in the north-central part of the Sea of Marmara near the Hieron Oros/Ganias dominated by the Odrysian residences Ganos, Ergiske and Beos/Beon, as well as from the eastern part of the Thracian Sea, dominated by the royal residences Doriskos and Geistoi/Geistos. In other words, these were the reliably attested outlets of the Odrysian kingdom to the Sea of Marmara, as well as to the Aegean Sea, from where Sparadokos most probably collected cash tributes and/or used them as

267

ENGLISH SUMMARY marketplaces-emporia. The total tax revenues to the Odrysian treasury from these cities probably amounted to 10 talents. Apart from them, it appears that the big poleis were successfully taxed: Byzantion on the Propontis - 5 talents annually for two years, and Ainos on the Thracian Sea - 2 talents annually for two or three years. The smaller polis Dikaia near Abdera was also taxed with 1,000 drachms annually. Apparently, the territory of the rule over Greek poleis on both coasts broadened. § 4. King Sitalkes (444/443 - 425/424 BC) Having secured his rear from the north/northeast, Sitalkes undertook marches to the south around and during the mid-thirties, so as to strengthen and expand what his father Teres I and his brother Sparadokos had achieved with respect to the Greek cities along the coasts. According to the published tributary lists that reflected the tribute collection rate from the various Greek poleis to the First Athenian League, there is no evidence of tax paid to Athens by its allies-subjects at the time of Sitalkes, from Byzantion in the north and in the east to Abdera in the west. The following data were extracted from the Athenian tribute lists concerning the most probable tributes paid to Sitalkes according to years, poleis and amount of the tax: 443/442 BC: Selymbria (1 talent) + Bisanthe (2 talents) + Sereion (2 talents) + Deire (2 talents) + Ainos (2 talents) + Sale (2 talents) + Zone (2 talents) + Drys (1 talent) + Dikaia (1,000 drachms) + Abdera (15 talents). Total: 29 talents and 1,000 drachms. 442/441 BC: Selymbria (1 talent) + Bisanthe (2 talents) + Sereion (2 talents) + Ainos (2 talents). Total: 7 talents. 441/440 BC: Selymbria (1 talent) + Ainos(2 talents). Total: 3 talents. 440/439 BC: Ainos (2 talents) + Samothrace (?2 talents). Total: 2 or ?4 talents. 439/438 BC: Selymbria (1 talent). Total: 1 talent. 436/435 BC: Ainos (6 talents). Total: 6 talents. 435/434 BC: Selymbria (5 talents) + Bisanthe (2 talents) + Sereion (2 talents) + Deire (2 talents) + Ainos (2 talents) + Sale (2 talents) + Zone (2 talents) + Drys (1 talent). Total: 18 talents. 433/432 BC: Selymbria (5 talents) + Bisanthe (2 talents) + Sereion (2 talents). Total: 9 talents. 432/431 BC: Selymbria (5 talents) + Perinthos (10 talents) + Deire (2 talents) + Ainos (2 talents) + Sale (2 talents) + Zone (2 talents) + Drys (1 talent) + Maroneia (10 talents) + Abdera (15 talents). Total: 49 talents. 430/429 BC: Deire (2 talents) + Ainos (10 talent) + Samothrace (4 talents) + Sale (2 talents) + Zone (2 talents) + Drys (1 talent) + Maroneia (7 talents) + Abdera (5 talents). Total: 33 talents. 429/428 BC: Abdera (5 talents). Total: 5 talents. The highest probable registered sums for the cited years were 30-50 talents. However, if all highest taxes received by that Odrysian king are added up, the resulting figure would most probably be much higher for all sixteen poleis - around 80 talents in total. It is evident that Sitalkes had a lasting domination over the Greek poleis in the Northern Sea of Marmara and in the Thracian Sea.

268

Kalin Porozhanov. THE ODRYSIAN KINGDOM, THE POLEIS... AND ATHENS Without using brutal force, in the context of polygamy as a manifestation of the foreign policy of the rulers, Sitalkes married a Greek woman from Abdera around 431 BC, although the exact date is not known. In that case the royal marriage as a diplomatic act defined the boundaries of his kingdom to the southwest. That act undoubtedly recognised the autonomy of the polis in his state, but it also implied tax liability for him vis-â-vis it. This is indirectly confirmed by the tribute lists. Making use of that situation, the Athenians rapidly appointed the citizen of Abdera Nymphodoros as their $proxenes with Sitalkes. Nymphodoros was the brother of Sitalkes' wife from Abdera. And it was precisely in his capacity of $proxenes in the royal court of the Odrysian king that he immediately departed for Athens, where he concluded a treaty for alliance with Sitalkes on behalf of the polis, and as a gesture of exceptional gratitude to the king, Athens conferred its citizenship to his son Sadokos. One of the most important provisions in the treaty was connected with the intention of the Athenians to obtain the help of the Odrysian king in conquering the settlements on the Thracian coast. It is obvious that after signing the treaty with the Odrysian king, Athens was hoping to restore with his help its revenues from the western part of the Thracian tax region. That was also the context of the commitment of Sitalkes to put an end to the war in Thrace by sending Thracian troops consisting of horsemen and peltasts. On the other hand, through that obligation under the treaty Sitalkes was a serious potential threat not only in the fight for the cities on the Chalkidike Peninsula, but also for the Macedonian king Perdikkas. The overall result of that treaty was that Athens, Sitalkes and Perdikkas became allies. In connection with the march of Sitalkes to the west in 429 BC, Thucydides reported for the first time about the access of the Odrysian kingdom to the sea: all the way to the Euxeinos Pontos and to the Hellespontos. Later he explains in greater detail that the Odrysian kingdom stretched along the sea from the city of Abdera to the mouth of the Istros River, adding specifically that such was the size of that kingdom from the sea. Sitalkes was apparently in control of the coast of the Thracian Sea from Abdera at the mouth of the Nestos River to the Thracian Chersonesos in the east - the location of the cities that did not pay taxes (Deire, Sale, Zone and Drys), and those that paid partial tributes (Ainos, Samothrace, Maroneia, Dikaia and Abdera). The royal fortress Doriskos was located along that coast, to the west above the Hebros Delta. The Thracian residences Serion and Ismaros were even further to the west. Sitalkes also had control over the northwestern coasts of the Sea of Marmara, hanging above the Thracian Chersonesos and the Hellespontos - near the location of the cited non-paying cities of Sereion Teichos and Bisanthe, and of other partially paying poleis further to the east, notably Didymon Teichos, Perinthos, Selymbria and Byzantion. He also ruled over the Western Black Sea coast from the Thracian Delta (from Byzantion) to the Danube Delta in the north. Here only the polis Apollonia is known, but from the evaluations of the payments, not from the actual tribute lists. For the time being, it is not known whether and/or to what extent the other poleis along that coast were dependent. § 5. King Seuthes I (424/423 - 405/4 BC) Thucydides notes that the taxes from the entire barbarian land and from all Greek poleis over which the Odrysians ruled at the time of Seuthes, who reigned after 269

ENGLISH SUMMARY Sitalkes and raised the taxes the most, estimated in terms of money, amounted to about 400 talents and were paid in gold and silver. In addition, they were accompanied by substantial gifts made of gold and silver, not to mention the multicoloured and plain fabrics and other objects. Gifts were offered both to the king and to the paradynasts and the noble Odrysae. That kingdom was the biggest in terms of its revenues and other riches among the states in Europe located between the Ionian Bay and the Euxeinos Pontos. Seuthes I inherited the policy of Sitalkes to rule over not only the entire barbarian land, i.e., over Thracian ethnic states, as well as over Greek polis-states, from which he collected an even higher tribute compared to Sitalkes. If the amount of 1,000 drachms in Diodoros is a true reflection of the tax policy of Sitalkes, and if there is truth in the claim of Thucydides that the amount of 400 talents in gold and silver, collected by Seuthes I, is higher than that collected under Sitalkes, then the logical explanation is that Seuthes I increased compared to the rule of Sitalkes the tax revenues - in gold and silver (i.e., in cash), and not the revenues in kind, which were apparently higher under Sitalkes compared to the cash revenues. In the context of the information in Demosthenes about a treaty concluded by Athens with the heir of Sitalkes, i.e., with Seuthes I, between 424 and 422 BC, and the evidence in Thucydides about the raising of taxes under Seuthes I, compared to Sitalkes, a higher collection rate can be assumed at the time of Seuthes I from Byzantion in the northeast to Abdera in the west. Irrespective of the scarce numismatic finds from the time of Seuthes I and the difficulty with which numismatists identified his mint, two things are suggested. The first is connected with the silver coinage of Seuthes I (irrespective of whether that was in Chalkidike and/or in Maroneia), which definitely emphasises his interests in the south, towards the Thracian Sea, and the wish to collect taxes from the Greek poleis there as well. The second finding is connected with the bronze coinage of Seuthes I for the needs of the domestic market, which reliably confirms the information in Thucydides about the increased taxes in cash, compared to his predecessor Sitalkes. Bearing in mind the coinage of Seuthes I, which was connected with the Chalkidike Peninsula and/or with Maroneia, and the village of Vetren near Pazardzhik, the cities of Maroneia, Dikaia and Abdera were dependent on the Odrysae, hence they probably did not pay tributes regularly to Athens, but paid to the Odrysian royal court. The publishers of the Athenian tribute lists believe that the non-payment to Athens by Ainos was clearly manifested through the smaller quantities of tetradrachms minted by Ainos and intended to be used in foreign trade, at the expense of the increased quantity of dioboli intended for domestic trade. The logical explanation is that this was due to the rule of the Odrysian state, attested in the ancient authors as well, which was accompanied also by deflecting the commitments of Athens from the Aegean region and directing them towards its efforts to intensify its trade with the cities along the Black Sea. Hence it follows that Ainos, too, was under Odrysian rule to a certain extent. This is not a big surprise, bearing in mind that there was a residence/principality of Sparadokos somewhere in that region. Moreover, the royal residence Doriskos was also located not far west of Ainos.

270

Kalin Porozhanov. THE ODRYSIAN KINGDOM, THE POLEIS... AND ATHENS The publishers of the Athenian tribute lists also believed that the non-payment to Athens by Deire during subsequent decades was due to the power of the Odrysian state, as was the case with Ainos, Bisanthe and Tyrodiza. There is not much clarity about the situation with the remaining poleis along the northeastern coasts of the Sea of Marmara, namely Byzantion, Selymbria, Daunion Teichos and Perinthos. However, the publishers of the Corpus of Athenian tribute lists say about Selymbria that the imposition of power by the Odrysian kings over the Propontis was comparable to that of the Macedonian kings over the Bay of Thermi. If approximately 80 talents could be collected under Sitalkes with indirect registration in the Athenian tribute lists only from poleis and emporia from the European coasts of the Sea of Marmara and the Thracian Sea, under Seuthes I there was approximately a doubling of the taxes (160 talents) so as to reach the sum for the Greek poleis, at least half of 400 talents, i.e., about 200. This arithmetic must also include the taxes to the Odrysian royal court collected from the poleis along the Black Sea coast as well, which accounted for the remaining 40 talents. It may be assumed that the other half of about 200 talents were collected in the form of taxes from poleis not belonging to the Athenian arche, as well as from the Thracian ethnos states subordinated to the Odrysae, notably those of the Thynoi, the Melanditai and the Tranipsai. Military campaigns conducted by Seuthes I for gaining control over poleis along the coasts of the Thracian Chersonesos are also known. Polyaenus narrates that when the Athenians devastated the coasts of the Chersonesos, Seuthes recruited 2,000 lightly armed Getae and gave them secret orders to attack as enemies and to burn down the land, as well as to attack the defenders of the city walls. When the Athenians noticed that, they thought that the Getae were enemies of the Thracians, and they came out of the ships bravely and approached the city walls. In that situation, Seuthes I rushed from the fortification walls against the Athenians, while the Getae pretended to rank next to them in military formation. However, coming behind their backs, they killed them all, because it so happened that the Thracians rushed against them from one side and the Getae from the other. It is not of particular importance whether that victory of Seuthes I over the Athenians took place in 411 or in 407 BC. It matters more that through that evidence he proved to be the first Odrysian ruler who assessed the strategic importance of the Thracian Chersonesos and ruthlessly encroached upon the Athenian interests there, conquering and holding a coastal polis in his power, undoubtedly with a harbour as well, which must have been located in the northern part of the Peninsula. That city was presumably Kardia, although with a higher degree of probability it could have been Paktia on the Sea of Marmara. Chapter Six: The Kings and the Poleis from the End of the 5 until 341 BC.

th

Century BC

§ 1. King Medokos/Amadokos I (405/404 - 387/386 BC) and the Ruler of the Coastal Region Seuthes (II) (401/400 - 387/386 BC). During the years after the end of the Peloponnesian War, the poleis along the coasts of the Odrysian kingdom no longer paid taxes to Athens, but there was no reason for them not to have paid tributes to the Odrysian king - Medokos/Amadokos I in that case. Therefore, it appears that the first acts of that ruler were aimed at a continued 271

ENGLISH SUMMARY levying of the Greek cities with taxes. This is evident from the coinage of that ruler, which was assumed to have had the following important characteristics: the silver coins of Medokos were struck in Maroneia, and that was precisely the way in which it paid its tribute to the king; the dynast's image on the coins inherited a tradition dating back from the time of Sparadokos, which continued under the assumed paradynast of Seuthes I, Saratokos, whose coin issues were minted between 413/411 and 404 BC in Thasos and Maroneia; that coinage is dated to the time between 398 and 386/385 BC; for the first time in the Odrysian coinage the cult double axe - labrys - was used in writing the ruler's name as a royal symbol replacing the letter T, whereby Medokos from Xenophon's Anabasis became MeTokos - a form considered to have been closer to the Thracian sounding of that name. Only the ethnonym Thracians was used in information about invasions of the Thracian Chersonesos at the time of Medokos/Amadokos I. That was due to the fact that when Thracian ethnic communities were conquered and were under the power of the Odrysian royal court, their ethnonyms disappeared rapidly, leaving behind only the notion of the common ethnonym Thracians. Hence it would appear that when no other ethnonyms were mentioned in the ancient sources, no independent political manifestations of other ethnos states were observed, with the exception of the state of the Odrysae who ruled over most Thracians and over many of the Greek poleis along their coasts in Southeastern Europe. The following information can be gleaned from the sources on the Odrysian king Medokos/Amadokos I, his relations with the Greek poleis and his paradynast Seuthes (II) - the ruler of the coastal area: (1) The Odrysian king Medokos/Amadokos I ruled from 405/404 until 387/386 BC, and his paradynast Seuthes (II) - from 401/400 until 387/386; (2) Just as under previous Odrysian kings, the levying of taxes from Greek poleis and Thracian ethnic communities for the needs of the treasury of the Odrysian empire continued, and a treaty was concluded with Athens in 389/388 BC for the Greek poleis; (3) The relations between the king and his paradynast were the normal relations of subordination, relative autonomy and cooperation; (4) Under Medokos/Amadokos I, too, the Odrysian dynastic line continued to develop its foreign policy actions to the south/southeast with a view to consolidating the policy of conquering the Thracian Chersonesos that had been started by his predecessor Seuthes I. the reasons for this can be sought both in the Greek poleis there, from which no taxes had been levied yet, and in the geostrategic location of the Peninsula, which was apparently appreciated more and more by the Odrysian royal court. § 2. King Hebryzelmis (387/386 - 383/382 BC) The first mention of Hebryzelmis is in an inscription from Athens. It was connected with the relations between Athens and the ruler mentioned several times as king of the Odrysae, and dated to 386/385 BC. This means that during that year at the latest, or more probably during the previous year 387/396 BC, Hebryzelmis was already on the Odrysian throne. It is of particular importance that according to that inscription, the Athenian people gave to Hebryzelmis all the honours and rights that his ancestors enjoyed. On the one hand, that must have been the double taxations of the Greek poleis both by Athens and by the Odrysian royal court. On the other hand, a part of the rights were most probably connected with ships sailing into and out of harbours. Apparently, the ships, being most important, were in a separate category and were among the

272

Kalin Porozhanov. THE ODRYSIAN KINGDOM, THE POLEIS... AND ATHENS priorities on which the two sides negotiated. The best reconstruction of the text presupposes ships connected with a concrete harbour of harbours, which corresponds well to the historical context of Thracian-Greek relations during that time. It suggests Greek ships and Odrysian royal port(s) or ships of King Hebryzelmis in Greek port(s). The coinage of Hebryzelmis is represented by four types of bronze coins that have been found in several places, grouped and ordered from north to south as follows: the first parallel line was near the emporion called Pistiros, near the village of Vetren Pazardzhik district, near Pyasachnik Dam, at the mineral spas of Burgas and near Vetren village - Burgas district; the second parallel line was near Svilengrad, along the EdirneAlexandroupolis line, along the lower course of the Maritsa River, in Kypsela and in Heraion Teichos on the Sea of Marmara. I cannot fail to note the fact that all these are areas connected with locations near, at or around Odrysian royal residence and marketplaces subordinated to the Odrysian kings. Hence it can be seen very clearly that Hebryzelmis guided very confidently his states during the negotiations with Athens, linking the interests of both countries with control and rights over ships and a harbour (or harbours), i.e., with mutually advantageous trade, hence he organised and struck coin issues in Kypsela, near the estuary of the Maritsa River. These facts mean that under King Hebryzelmis Kypsela had become his more permanently inhabited residential capital. It is obvious that the political centre of the Odrysian state was shifted permanently to the south after he set foot on the Thracian Sea, west of the Chersonesos. This undoubtedly must have resulted from the activation of the role of the known Odrysian residences in that region, notably Odrysa, Apros, Beos Kainos, Geistoi - on the mainland around Kypsela and Doriskos from the south. Hebryzelmis acted in the same way in the southeast, on the Sea of Marmara, where he subordinated and blatantly demonstrated Heraion Teichos within the boundaries of his kingdom, countermarking coins of that city as his own. Heraion Teichos was to the east/northeast above the Hieron Oros - the Sacred Mountain of the Odrysae - and it was of great strategic importance. However, the demonstration made with the coins of the fortress Heraion Teichos, also identified as Neon Teichos, meant similar to Kypsela - his lasting presence there as well. By establishing a residential capital in Kypsela, as well as in Heraion Teichos for the Propontis, solid positions were created for securing the rear of Hebryzelmis during subsequent manoeuvres to the south, to the still unconquered Thracian Chersonesos. In this way, his policy proved to be a part of the basic preparations prior to the forthcoming expanding of the forces for conquering the Peninsula. § 3. King Kotys I (383/382 - 360/359 BC) According to Demosthenes, the start of the rule of Kotys was marked by conferring Athenian citizenship and offering gold wreaths to Kotys I, which was a sure sign of a treaty concluded between him and Athens. The concluding of a treaty, most probably back in 383/382 BC, is also confirmed by the dynastic Thracian-Athenian marriage of an Odrysian princess - daughter of Kotys I - to the Athenian strategos Iphikrates. The treaty most probably endorsed the agreement reached in 386/385 with the previous Odrysian king Hebryzelmis. The Second Athenian Symmachia was created in 378/377 BC. It was immediately joined by Maroneia from the Thracian Sea and Perinthos from the 273

ENGLISH SUMMARY Propontis, and until 375 BC from the coasts of the Odrysian kingdom the alliance was enlarged with Ainos, Dikaia, Abdera, Samothrace and Thasos from the Thracian Sea; Byzantion and Selymbria from the Propontis; Neapolis of the Athenians, and Elaios from the Thracian Chersonesos. One of the reasons for this was probably to avoid the unilateral taxation, or to prevent taxation imposed by the Odrysian king. In all probability, the small poleis-emporia like Deire, Sale, Zone and Drys on the Thracian Sea, as well as Daunion/Damnion Teichos, Bisanthe and Sereion Teichos on the Sea of Marmara, remained either in double dependence, or were only under Odrysian power. The mints in Maroneia, Kypsela, Heraion Teichos and Pistiros, near the village of Vetren, Pazardzhik district, worked very intensively for Kotys I during his reign. It is impressive that there were four mints, two of which - near Kypsela and Heraion Teichos - were inherited as residential capitals from the time of Hebryzelmis. Their location also outlined the core territory of his state, which comprised the Upper Thracian Lowlands and Eastern Thrace. These facts are also consistent in the context of the explanation that the lethargic character of Kotys' coinage was due to the payment of large sums to the kingdom by the Greek poleis. An attempt to lay hands on such a polis - Abdera in the Odrysian southwest, near the estuary of the Nestos River - can be perceived in his involvement in the attack of the Triballoi against the city, dated to 376/375 BC. The inscriptions on the phialae indisputably demonstrate from which of his six residences Kotys I sent diplomatic gifts to Thracian rulers on the other side of the Haemus. It is obvious that Kotys I lived in other residences in the region, not only in his residential capitals Kypsela and Heraion Teichos, six in number in the concrete case. There were eight other Thracian dynastic fortresses in the Odrysian Southwest. These fourteen residences with their garrisons made up a relatively dense network of support military points - both on the mainland, and along the coasts. As it became clear from [Pseudo-]Aristotle in connection with the relations between Kotys I and Perinthos, the Odrysian king maintained his garrisons in these fortified places. And it was these fortified places with the garrisons that were the residences through which he successfully controlled his subordinate territories and coasts. It seems that already back in 365 BC Kotys I undertook actions to conquer key poleis from the Peninsula, Kardia being the first among them, on the western side of the neck of the Chersonesos. The conquering of Kardia eliminated the function of the wall blocking the neck of the Peninsula. Hence the road to the south/southwest for conquering the Thracian Chersonesos was already open. During that same year 365 BC, Autophradates, Mausolos and Kotys I proved to be adversaries of Ariobarzanes. The fact that Kotys I surrounded by land precisely the city of Sestos, while Mausolos besieged the same polis by sea, meant joint actions of Thracians and Persians for conquering that strategic polis on the Hellespontos. If Kotys I besieged the city from the land, his rear must have been sufficiently secure, which means that during his march from Kardia to Sestos he made public his anti-Ariobarzanes actions that appeared to be ostensibly pro-Athenian, which gained him the silent approval of a sufficient number of poleis on the Peninsula. The onset of autonomous military actions of Kotys I against Sestos is dated to the summer of 363 BC. This is associated with the time of the strategos Ergophilos in 363/362 BC, who was replaced in 362 BC on the Peninsula by Autokles for having lost

274

Kalin Porozhanov. THE ODRYSIAN KINGDOM, THE POLEIS... AND ATHENS fortresses in Thrace. It appears that, according to Demosthenes, during that time Sestos, Elaios and Kritote actually remained in the hands of Athens. Kotys I successfully conquered and held nine of the twelve cities on the Thracian Chersonesos in 363/362 BC, leaving three in the hands of the Athenians, Sestos being the most important city among them. Apparently, Kotys I was not in a hurry to rush immediately to his big goal - Sestos - and he first tried to secure his rear by conquering all other poleis on the Peninsula. The next move of the Odrysian king was aimed at Sestos. Other strategoi after Autokles were Menon (for a very short time because he was called to Athens to assume responsibility for his acts) and Timomachos for 361/360 BC, who was also sent to court for having lost fortresses in Thrace. One of these fortresses proved to be Sestos, which fell under the rule of Kotys I. It is important to note that while Timomachos was strategos, Kotys sent him a letter in which he suggested to him to leave the Peninsula because he himself would assume responsibility for the safety of the Pontic trade, and was to look after the interests of the Athenian allies Maroneia and Thasos. Three things become apparent here. The first is the confidence of Kotys I that he could control seafaring and trade in the Hellespontos, which had actually been his aim since 365 BC. The second fact concerns his claims not only with respect to Maroneia, where he resided periodically and minted his coins, but to the rich Thasos and the Thracian coast adjacent to it. The third fact was his Hellenophilia, manifested in the intention to look after the Greek interests - in the concrete case he expressed readiness to undertake to look after the Athenian interests along the coasts of his state. This form of Hellenophilia was to become a characteristic feature in the behaviour of the kings from Southeastern Europe and Western Asia during the subsequent decades and centuries of the Hellenistic Age. However, that was very noticeable even under the Odrysian king Kotys I. The Odrysian king, together with Charidemos whom he had recruited, launched military campaigns and successfully besieged the last Athenian strongholds on the Peninsula, Kritote and Elaios, seen from the reports of the military commanders to Athens. It is not clear whether they fell into the hands of Kotys I, but the evidence is that he was killed. The final achievements of Kotys I are very well visible from an inscription in Athens associated with the successors of Kotys I and dated to 357 BC. The inscription demonstrates to a great extent the conquests of Kotys I on the Thracian Chersonesos. The first thing that one notices is that the Greek cities from which taxes were collected under Berisades, Amadokos and Kersebleptes, and at the same time by Athens as well, actually spread along the entire coast of Kotys' kingdom, definitely on the Thracian Sea and on the Sea of Marmara. As the lands of the westernmost of his three heirs, Berisades, were localised near and above Abdera and Maroneia, it would be logical to assume that the kingdom of Kotys I spread approximately from the Nestos River in the west and covered in the east the poleis and the emporia from which taxes were levied: (probably) Dikaia and Samothrace, and (more reliably) Maroneia, Drys, Zone, Sale, Ainos and Deire. Kardia, which became his seat on the analogy with Maroneia, was probably taxed with coins minted there. On the Sea of Marmara that could be the poleis Tyrodiza, Neapolis of the Athenians, Perinthos, Selymbria, Byzantion and the smaller emporia-fortresses Daunion/Damnion Teichos, Didymon Teichos and Sereion Teichos. Bisanthe and Heraion Teichos/Neon Teichos were

275

ENGLISH SUMMARY undoubtedly residences of the Odrysae, and the latter even minted their coins, similar to Kypsela and Maroneia. The second particularly important finding is the identification of a group of cities that owed taxes to the three rulers simultaneously, and the tribute known ever since the antiquity - since the time of Kotys I, i.e., the older tribute compared to their time. These cities had pledged allegiance to the three heirs. They became autonomous and free, which apparently they were not under Kotys I. There is no doubt that these were the poleis on the Thracian Chersonesos that he had previously seized from the control of Athens and had levied taxes upon them. Under the new situation, by making them autonomous and free, they returned to the Second Athenian Symmachia, but were subjected to double taxation: both by the Odrysae, as was the case prior to the concluding of the treaty, and by the Athenians. This means that Kotys I had imposed the collecting of taxes from the Thracian Chersonesos, in addition to Kardia, and from the emporia Idae, Paion, Araplos and the poleis Limne, Alopekonessos, (Elaios?), Madytos, Sestos, Egospotami, (Kritote?), Paktia and Agora/Chersonesos of the Athenians. In other words, Kotys I had control over the navigation in the Hellespontos, albeit briefly before his death, which was actually his ultimate goal. § 4. King Kersebleptes (359 - 341 BC) It is not clear exactly when, whether that was prior to the death of Kotys I or afterwards, Charidemos followed the example of Iphikrates who married one of the daughters of Kotys during his rule, and he also married an Odrysian princess who was the daughter of the new Odrysian king Kersebleptes. Hence it was perfectly logical for Charidemos to take steps to defend his kingdom. The first action of Athens vis-â-vis Kersebleptes took place at Perinthos on the Sea of Marmara, the second - at Alopekonessos on the Thracian Chersonesos, but on the Thracian Sea. Both campaigns are connected with the name of the Athenian strategos Kephisodotos who had been sent to the Hellespontos to defend the interests of Athens there. This occurred during the year of the archon 360/359 BC. After the failure at Perinthos, Kephisodotos set off hastily to Alopekonessos with his troops on ships. Upon arriving there, he besieged the city because it had always been under Athenian rule and had to be freed from the pirates, as Demosthenes explains. In that case one cannot fail to note the fact that Kephisodotos did not stop at any of the cities in the Thracian Chersonesos on his way to Alopekonessos. This suggests that these cities, maybe Kritote and Elaios, were not under Athenian rule, but were subordinated by the adversaries, the Odrysae. In other words, the siege and the conquering of the last two cities on the Chersonesos by Kotys I and Charidemos were probably successful. This is why Kephisodotos tried to surprise Charidemos with a campaign in the remote Alopekonessos, which was undoubtedly also under Odrysian control. The motive for that attack that the city had always been under Athenian control meant that for a certain time it was not Athenian but Odrysian possession. Liberating the city from the pirates meant liberation of Alopekonessos from the adversaries of the Athenians, who had settled there, i.e., the Odrysae, who apparently prevented with their actions the free navigation of Athenian ships in that region. Charidemos reacted in the best possible way: with military actions by land and by sea. As a result of these successful actions, not only Alopekonessos was freed from the siege, but it even became necessary for Kephisodotos to comply with the will of his

276

Kalin Porozhanov. THE ODRYSIAN KINGDOM, THE POLEIS... AND ATHENS adversaries and to conclude a treaty with Charidemos and Kersebleptes, which undoubtedly consolidated Kotys' conquest in the Chersonesos. This conclusion is based on the reaction of the Ecclesia in Athens, which qualified the treaty that was disgraceful for Athens as bad and unfair, Kephisodotos was dismissed before the end of his term in office, and he was even fined five talents. After these unsuccessful attempts of Athens to win something from the Thracian Chersonesos, it remained under the control of the successor of Kotys I, Kersebleptes. Athens demonstrated merely ostensible calm and reconciliation with the status quo that was being established. However, the Athenian diplomacy worked for its abolition. That was achieved through Athenodoros, who was married to the daughter of one of the three Odrysian archons who had inherited the big kingdom of Kotys, namely Berisades. Athenodoros advanced successfully to the east against Kersebleptes in 359 BC on behalf of Berisades and Amadokos II, who had raised their heads and were claiming for more power or for all the power in the Odrysian kingdom. This resulted in a treaty for the official partitioning of Kotys' kingdom-empire among the three claimants, whereby the Thracian Chersonesos, with the exception of Kardia, went again to Athens. In this way, Berisades proved to be the Odrysian ruler of its westernmost lands along the Nestos River and towards the border with Macedonia, the other ruler was Amadokos II - from Maroneia approximately to the Hebros River, leaving to the son of Kotys I, Kersebleptes, the eastern part of the Odrysian kingdom from the lands along the Hebros River to the Sea of Marmara, without the Thracian Chersonesos, but with Kardia. In the long run, that was a calculated move, because the treaty with Athenodoros, according to which the entire Thracian Chersonesos had been ceded to the Athenians, was immediately violated by Kersebleptes through Charidemos, who again imposed the collection of all customs duties and tithes from the ships sailing across the Hellespontos, which amounted to more than 30 talents of annual revenues. The collection of customs duties and tithes as freight meant not only that Kersebleptes had control over the entire Thracian Chersonesos, but that he also had at his disposal a fleet of ships with which he controlled the mooring, sailing off and the navigation in the Hellespontos. He started collecting taxes again, i.e., Kotys I had already collected these taxes and fees before him. This is a conclusion that does not run counter the earlier analysis of that Odrysian ruler. A new strategos, Chabrios, was elected for the Athenian year 359/358 BC. During the spring of 358 BC, he sailed with only one ship with the task of conducting new negotiations for the actual return of the Athenian Peninsula ruled over by Kersebleptes, with the help of Charidemos. The result was a new bilateral treaty: between Kersebleptes (with Charidemos) and Athens (represented by Chabrios). That treaty undoubtedly reflected the cited realities and claims of Kersebleptes for control over the Peninsula and over navigation in the Hellespontos, hence it proved to be unsatisfactory to Athens and it sent a 10-member delegation to Kersebleptes, demanding from him to confirm the return of the Chersonesos in accordance with the earlier treaty concluded by Athenodoros. However, these negotiations were also unsuccessful for Athens. In this way, the year 358 BC marked the culmination and crowned with success the struggle of the Odrysian kingdom for half a century, which Seuthes I had started back in 407 BC, followed under Medokos/Amadokos and Hebryzelmis, and completed 277

ENGLISH SUMMARY by Kotys I and his son Kersebleptes, for rule over the entire Thracian Chersonesos and for control over the navigation across the Hellespontos, by imposing customs duties and freight fees for the ships passing along and mooring at the eastern/southeastern coats of the Peninsula. There is no doubt that this ought to be assessed as a culmination in the political development of the Odrysian kingdom as the biggest empire in Southeastern Europe at that time, integrating the interests of the large territories of the state (Thracian state in the concrete case) with the interests of the smaller states (the Athenian polis world). This would also explain the Hellenophilia as behaviour noted for Kotys I and continuing for the subsequent Odrysian rulers as well, and it would prove to be the model for the future development both of Southeastern Europe and of the entire Eastern Mediterranean region during the centuries to come, during the Hellenistic Age. The greatness of Kersebleptes as the strongest Proto-Hellenistic ruler in Southeastern Europe around the mid-4 century BC did not last long. Athens, being at the head of another empire, the so-called Second Athenian League, mobilised to defend its interests in the region. For the purpose, unlimited powers were conferred to Chares as strategos and he was given ships and troops to cope with the situation in the Thracian Chersonesos, which were catastrophic for Athens. It is not known exactly how Chares succeeded in concluding a new treaty in the autumn of 357 BC, under which Kardia among the poleis of the Thracian Chersonesos most probably remained for Kersebleptes. During that year it was a reliably attested reaction on the part of Athens aimed at its real return to the Peninsula, especially after it lost the strategic Amphipolis above the estuary of the Strymon River, which had been captured by the Macedonian king Philip II. However, that treaty was no longer only with Kersebleptes and only for the Chersonesos. It comprehensively covered the relations of Athens as an imperial force with the other - disintegrating - empire: the Odrysian kingdom. It is identified with the epigraphic monument from Athens, which was mentioned in connection with Kotys I. Finally, there was indisputable continuity in the double taxation by the Odrysae and by the Athenians, imposed upon the Greek poleis along the coasts of the Odrysian kingdom, including those from the Thracian Chersonesos. If the taxation of the cities along the coasts of the Odrysian state along the Thracian Sea and the Sea of Marmara had long traditions that could be traced back to the rule of Teres I and the subsequent Odrysian kings, the new element was the endorsed double taxation for the cities on the Peninsula as well, which had been attained under Kotys I. The status quo continued until 352/351 BC. After that date, one of the most glorious pages in the history of the Odrysian kingdom-empire was closed: the page connected with the Thracian Sea and the Sea of Marmara, and with the control of the Odrysae over their coasts. The Hellenophilic policy, which was conducted even by Kotys I, was also seen in the actions of Kersebleptes vis-â-vis Athens. In 353/352 BC, Kersebleptes - who had inherited the honorary Athenian citizenship of his father Kotys I - passed the entire Peninsula into the hands of Athens, leaving for himself the strategically important polis Kardia. The reasons for that action can also be detected in the changed foreign political situation. The Macedonian king Philip II, who was visibly gaining strength, gradually advanced from the west so as to cope with the still apparently strongest kingdom in Southeastern Europe: the kingdom of the Odrysae. On the other hand, by securing its th

278

Kalin Porozhanov. THE ODRYSIAN KINGDOM, THE POLEIS... AND ATHENS rear from the south, Kersebleptes could work for uniting his Odrysian kingdom, divided into three parts in 357 BC. However, he was to be outraced in that by Philip II who besieged the Odrysian residential capital Heraion Teichos in 352/351 BC and took one of the sons of Kersebleptes as hostage in Pella. In 347 BC, the Macedonian strategos Antipater conquered Abdera and imposed control over Maroneia that had been the mint of the Odrysian kings until recently. In 346 BC, Antipater laid hands on the old Odrysian residences Apri and Drys on the Thracian Sea. Concerned by that real threat to his kingdom, Kersebleptes gave permission to the Athenian strategos Chares in March 346 BC to station small Athenian garrisons in the old strategic Odrysian residences-fortresses Sereion and Doriskos on the Thracian Sea, and Ganos, Sereion Teichos, Hieron Oros, Ergiske and Myrtenon on the Sea of Marmara. However, that did not resolve the problem. In April 346 BC, Philip II personally evicted the Athenian garrisons and conquered the above-mentioned residences-fortresses of the Odrysae. Kardia concluded a separatist agreement with the Macedonian king. Nevertheless, Kersebleptes gradually conquered in 343/342 or 342/341 BC the cities adjacent to Thrace and devastated their land, but Philip II liquidated that attempt, too, for restoring the old Odrysian positions connected with the sea and with the Greek poleis along the coasts of the Thracian Sea and the Sea of Marmara. In fact, the aim of Philip II was to oust the Odrysian state from its hard-won lasting positions along the coasts of the Thracian Sea and of the Sea of Marmara, and it was attained around the end of 341 BC. Conclusions I. All rulers from Oloros until Kersebleptes concluded treaties with Athens for dividing the spheres of influence and for ruling over the coasts of the Odrysian kingdom. If for Oloros, Teres I and Sparadokos there is indirect evidence of such pacts, for the remaining kings - Sitalkes, Seuthes I, Medokos/Amadokos I, Hebryzelmis, Kotys I and Kersebleptes - the written sources and the epigraphic monuments are categorical and unambiguous proof of that. The motivation for such a conduct of all kings - a conduct consisting in targeted pursuit of the vitally important policy of the Odrysian basileia for taxation and utilisation of the markets of Greek cities along its coast - can be seen in the numerous dynastic residences, as well as those adjacent to the Greek poleis, above all along the coasts of the Sea of Marmara, the Thracian Sea and the Black Sea, as well as those located in their not too distant rear on the mainland. In minimum concrete terms, the levying of taxes only from the Greek poleis and emporia looks as follows: Oloros no data; Teres I 7-11 talents; Sparadokos 17 (27?) talents; Sitalkes 77-100 talents; Seuthes I 200 talents; Metokos/Amadokos I -200 or 500 (?) talents; Hebryzelmis 200 or 500 (?) talents; 279

ENGLISH SUMMARY Kotys I Kersebleptes -

400, 600 (?) talents; 430 or 630 talents.

These data reveal an intensive increase of the taxes coming into the treasury of the Odrysian basileia, especially under Sitalkes, Seuthes I and Kotys I. The sums of these receivables by the Odrysian kings are comparable to the sums collected by the Athenian arche. II. An era of the greatness of the Odrysian kingdom of the Thracians in Southeastern Europe ended for about a century and a half since the reign of King Teres I (end of 6 /early 5 century - 448 BC) until the reign of King Kersebleptes (359 - 341 BC). The achievements of the series of Odrysian kings - Teres I, Sparadokos, Sitalkes, Seuthes I, Medokos/Amadokos I, Hebryzelmis, Kotys I and Kersebleptes - can be defined as definite emergence on the scene and most active participation of the Thracians through the Odrysian kingdom in the historical drama presenting the culmination in the development of the ancient world. They were their real socio-political contribution to the outlining of the historical prospects before Europe and the Mediterranean region. What is more, they were an expression of the system of values that was taking shape at that time and imposing not only the co-existence between polis and ethnos, but also the increasing closeness between these two beginnings. On the one hand, that was the characteristic of an empire that made the early class state of the Odrysae, as one of the most progressive states for its time, comparable to the early class states-empires like Lydia and Persia. It was precisely by its adherence to the characteristic of empire that the kingdom of the Thracians-Odrysae proved to play a leading role in the development of the socio-political tendencies and their manifestations in Europe, which determined the genesis and the future characteristics of the imperial Hellenistic Age from Philip II and Alexander III the Great onward throughout the ancient world. That characteristic was best seen in the consistently observed and thoroughly followed policy by the Odrysian kings presented above, with a view to their efficient imposition over the Greek poleis and their vitally important involvement in the economy of the empire. In this way, Europe was modelled in practice for the first time and identified the combination, mutual complementation and symbiosis of the two social-state principles of the first millennium BC as most promising for the world, referred to by Aristotle as the ethnos and polis principles. On the other hand, the convergence of the two principles is seen in these processes and also in the fact that the classical ethnos state grew into an early class empire, and similarly the classical polis state proved incapable of existing any longer absolutely autonomously, and had to be included as an element of one empire or another: the Athenian arche or the Odrysian basileia. th

th

Translated by Mrs Nedyalka Chakalova

280

СЪКРАЩ ЕНИЯ  ABREV IATIONS  A TL  =  Meritt  B.D.,  H.T.  W ade-Gery,  M .F.M cGregor.  The  Athenian  Tribute  Lists.  Harvard  University  Press.  Cambridge,  M assachusetts,  1939-1953,  V ol.  I-IV.  B A R  =  British  Archaeological  Reports,  Oxford.  B C H  =  Bulletin  C orrespondance  Hellenique.  Paris,  1877  sqq.  C RA I  =  C omptes  rendus  des  seances  de  l  'Academie  des  inscriptions  et  belleslettres.  Paris.  IG  = Inscriptiones  G raecae.  V ol.  I-X II,  Ed.  2.  Berolini,  1913-1940.  IG Bulg.  I  =  M ihailov  G.  Inscriptiones  G raecae  in  Bulgaria  repertae,  V ol.  I  Inscriptiones  orae  Ponti  Euxini.  Serdicae,  M C M L X X .  Inventori  =  An  Inventory  of  Archaic  and  Classical  Poleis.  An  Investigation  Conducted  by  The  Copenhagen  Polis  Centre  for  the  Danish  National  Research  Fondation.  (Eds.  M .  H.  H ansen  and  Th.  H.  N ielsen).  Oxford  University  Press,  2004. 

RE  =  Paulys Real-Encyclopädie der classischen Altertumswiessenschaft. Neue Bearbeitung von Georg Wissowa, Kroll u.a.. Stuttgart, 1894 sqq. Syll. = Dittenberger W. Sylloge Inscriptionum Graecarum, I-IV. Lipsiae, 1915¬ 1924 (3). А О Р  =  Археологически  открития  и  разкопки.  София.  В Д И  =  Вестник  древней  истории,  М осква.  ГС У,  ФФ  =  Годишник  на  С офийския  университет,  Ф илологически  факултет.  ГС У,  Ф И Ф  =  Годишник  на  С офийския  университет,  Ф илософскоисторически  факултет.  ИБ  =  История  на  България.  Том  I.  П ървобитнообщ инен  и  робовладелски  строй.  Траки.  София,  1979,  471  с.  И Б А Д  =  Известия  на  българското  археологическо  дружество.  София.  И Н М Б  =  Известия  на  Народния  музей  в  Бургас.  Бургас.  И С И Г Т М  =  Извори  за  старата  история  и  география  на  Тракия  и  Македония.  Второ  разш ирено  издание.  (Г.И .Кацаров,  Д.  Дечев  и  др.)  П ечатница  на  Б А Н .  София,  1949.  К Е ТД  =  Кратка  енциклопедия  Тракийска  древност.  (Ред.  Д.  П опов  и  др.)  И здателство  „Аргес".  София,  1993.  Сб  Б А Н  =  С борник  на  Българската  академия  на  науките.  София.  Сп  Б А Н  =  С писание  на  Българската  академия  на  науките.  София. 

281 

АНТИЧНИ  АВТОРИ  И  ЕПИГРАФСКИ  СБИРКИ  ANCIENT  AUTHORS  AND  EPIGRAPHIC  COLLECTIONS  Aen.  Tactic.  (Oldfather)  Aeschyn.  (Blass;  M artin  -  Bude)  A nonym .  Peripl.  Pont.  Eux. (Müller)

Apollodor. Bibl. (Wagner) Archiloch. (Diehl) Apollonius Rhod. (Merkel) Aristid. Ael. Panathenaikos (Dindorf-Keil) Aristot. Politica. (J. Barnes) Arrian. Bithinica. (Roos) Arrian. Peripl. Pont. Eux. (Roos - Wirth) [Pseudo] Aristot. Oeconom. (Susemihl) Athen. (Kaibel) Demosthen. Orationes (Butcher - Rennie) Diod. Biblioth. (Vogel) Dio. Cass. Historia Romana (Melberg) Dion. Perieg. (Müller) Euripid. (Bude) Eschile. Prom. (Mazon) Hecateus (Müller) Herod. Hist. (Hude) Hesiod. Carmina. (Rzach) Hesych. Illustr. Patr. Const. (Alberti) Hesych. (Müller) Hellanic. FGrH, 1 (Jakoby) Hom. Il. (Amais-Hentze; Mazon) Isocrat. Philipp. (Croiset) Iustin. (Ruehl) Livius (Müller) Marcell. Vita Thuc. (Hude) Melae Pomp. De chronographia. (W. Schaub). (Cornel.) Nep. Alcib. (Nipperdey) (Cornel.) Nep. Iphicr. (Nipperdey) (Cornel.) Nep. Timoht. (Nipperdey) Ovid. Metam. (Ehwald - Levy) 282

Pausan. (Jones) Pherecyd. FGrH, 1 (Jakoby) Plin. Nat. Hist. (Mayhoff) Plut. Alcib. (Ziegler) Plut. Cim. (Lindskog - Ziegler) Plut. Per. (Ziegler) Polyb. Hist. (Büttner-Wobst) Polyaen. Strateg. (Wölfflin-Melber) Ptolem. Claud. (C. Müller). Schol. in Ael. Arist. Orat. Panath. (Frommel) Schol. in Apollon. Rhod. (Wendel. ed. Regenbogen) [Pseudo] Skylax (Müller) Sophocl. Antig. (Williger-Bayer) Steph. Byz. (Meineke) Strab. Geograph. (Meineke) Theopomp. (Grenf) Thuc. Hist. (Smith; Hude) Valerius Maximus (Kempf) Vergilius (Janell) Xenophon. Agesilaus. (Marchant, Bowersock) Xenophon. Anabase. (Masqueray) Xenophon. Hellenica (Hude) Dittenberger. G. Sylloge Inscriptionum Graecarum. (3), Volumen I. Lipsiae, Apud S. Hirzelium, MCMXV. Inscriptiones Graecae. Vol. I-XII, Ed. 2. Berolini, 1913-1940. Meritt B.D., H.T. Wade-Gery, M.F. McGregor. The Athenian Tribute Lists. Harvard University Press. Cambridge, Massachusetts, 1939-1953, Vol. I-IV. (ATL) Mihailov G. Inscriptiones Graecae in Bulgaria repertae, Vol. I Inscriptiones orae Ponti Euxini. Serdicae, MCMLXX.

283

ЛИТЕРАТУРА  BIBLIOGRAPHY  Агре  Д.  2008:  Археологически  разкопки  на  долмен  в  м.  Цървандакови  къшли  край  с.  Белеврен,  община  Средец.  -  АО Р  през  2007  г.  София,  2008,  156-158.  Агре Д., Д.  Дичев  2006:  Класификация на фибулите  от долмените в  Странджа.  IV  международен  симпозиум  Поселищен  живот  в  Тракия,  9-11  ноември  2005,  ЯмболКабиле,  Издателство  „Я".  Ямбол,  2006,  9-30.  Балабанов  П.  1894:  Тракийски  тюрсис  близо  до  Бургас.  -  Известия  на  музеите  от Югоизточна България,  VII,  Издателство  „Христо  Г.  Данов".  Пловдив,  1984,  11-38.  Ботева-Боянова  Д.  2000:  Проблеми  на  тракийската  история  и  култура.  Нов  поглед върху сведения на Херодот и Тукидид. ИК Гутенберг.  София, 2000.  Бошнаков  К.  2000:  Тракийска  древност.  Исторически  очерци.  Вулкан-4.  София,  2000.  Бошнаков  К.  2007:  Псевдо-С кимнос  или  С емос  от  Делос.  Проучвания  върху  сведенията  на  елински  автори  за  Западния  Понт.  Университетско  издателство  „Св.  Климент Охридски".  София,  2007.  Венедиков  И.  1972:  Надписите  върху  тракийските  фиали.  -  Археология,  1972,  2,  1-7.  Габелко  О.  Л.  2005:  История  Вифинского  царства.  Санкт-Петербург,  2005.  Георгиева  Р.,  Д.  Момчилов  2010:  Проучвания  на  тракийската  култура  в  Карнобатския  край  в  периода  1996  -  2007  г.  -  В:  Югоизточна  България  през  хил.пр.Хр.  Книгоиздателство  ЗОГРАФ.  Варна,  2010,  7-14.  Георгиева  Р.,  Кр.  Ников  2010:  Ранни  трако-елински  контакти  (по  археологически  данни  от  Карнобатско.  -  В:  Югоизточна  България  през  II-I  хил.пр.Хр.  Книгоиздателство  ЗОГРАФ.  Варна,  2010,  142-157.  Гоцев  Ал  и  колектив  2008:  Археологически  проучвания  на  емпорион  Пистирос  край  гр.  Ветрен,  община  Септември.  -  АО Р  през  2007.  София,  2008,  202-211.  Гълъбов  Ив.  1950:  Един  новооткрит  надпис  от  Несебър.  -  Известия  на  Народния  музей,  Бургас,  т.1,  1950,  7-22.  Гълъбов  Ив.  1956:  Минойская  надпись,  найденная  в  Бургасе  (Болгария).  -  ВДИ,  1956,  3,  151-157.  Гюзелев  М.  2009:  Западният  Понт  между  Емине  и  Босфора  през  първото  хилядолетие  пр.Хр.  Бургас,  2009.  Данов  Хр.  1952:  Към  историята  на  Тракия  и  Западното  Черноморие  от  втората  половина на III до  средата на I в.пр.н.е.  - ГС У,  Ф ИФ ,  47,  2  1952,  105-166.  Данов  Хр.  1970:  Към  външната  политика  на Македония,  Тракия  и Гърция  през  IV  и  в  началото  на III  в.пр.н.е..  - Studia Balcanica,  2,  1970.  Делев  П.  1997:  Филип  II  и  залезът  на  „голямото"  Одриско  царство  в  Тракия.  Трудове  на  катедрите  по  история  и  богословия  при  Шуменския  университет  „Епископ  Константин Преславски",  1,  1997, 7-40.  Димитров  Б.  1975:  Тракийското  селище  Мастейра.  - Векове,  1975,  4,  56-68.  Домарадски  М.  1994:  Емпорион  Пистирос  в  Тракия.  -  В:  Поселищен  живот  в  Древна  Тракия,  III  международен  симпозиум  „Кабиле",  17-21  май  Ямбол,  1993.  Ямбол,1994,  44-52.  284 

Златковская  Т.  1971:  Возникновение  государства у  фракийцев.  Москва,  1971.  Йорданов  К.  1994:  Одриското  царство,  Филип  II  и  елинските  колонии  359-357  г.пр.Хр.  - Минало,  4,  1994,  5-18.  Йорданов  К.  1998:  Политически  отношения  между Македония  и  тракийските  държави  (359 - 281  г.прХр.).  София,  1998.  (=  Studia  Thracica,  7).  Йорданов  К.  2003:  Achaemenido-Thracica:  опити  за  политически  и  административен контрол (ок.  515-466  г.пр.Хр).  - История,  5,  2003,  21-34.  Йорданов  Ст.  2001:  Троянската война,  тракийската таласократия и движението  на  т.нар.  морски  народи  (проблеми  на  проучванията).  -  Seminarium  Thracicum,  5.  Втори  академични четения в памет на академик Гаврил Кацаров.  София, 2001, 31 -46.  Кабиле  1982:  том I,  Археологически институт и музей при БАН.  София,  1982.  Кабиле  1991:  том II,  Археологически институт и музей при БАН.  София,  1991.  Карайотов  Ив.  1984:  Странджа  и  морето  в  културно-исторически  аспект.  С транджанско-С акарски  сборник,  том II,  книга 2.  Малко  Търново,  1984,  65-69.  Карайотов  Ив.  2000:  Месамбрия  и  владетелите  на  Крайбрежна  Тракия  (според  нумизматични данни).  - ИНМБ,  3,  Studia in honorem Ivani Galabov,  2000, 66-82.  Карайотов  Ив.  2004:  Бургас  -  пристанището  на  тракийските  царе.  -  Море,  Национално маринистично списание. Бургас, година XII, 9-10, 2004,  10-12.  Кацаров,  Г.  1915:  Битът  на  старите  траки  според  класическите  писатели.  С бБАН, кл.ист.фил. 1 (кн. I). София, 1915.  Кацаров  Г.  1933:  Произход  и  пръв  разцвет  на  Одриското  царство  в  древна  Тракия.  -  Училищен преглед,  32,  1933,  737-754.  Кисьов  К.  1994:  Някои  аспекти  на  селищното  развитие  в  горното  течение  на река  Стряма  през  Късната  желязна  епоха.  -  В:  Поселищен  живот  в  Древна  Тракия,  III  международен  симпозиум  „Кабиле",  17-21  май  Ямбол,  1993.  Ямбол,1994,  104-110.  Кияшкина  П.  2000:  За  един  неизследван  археологически  обект  от  територията  на  Бургас.  -  ИНМБ,  3,  Studia  in  memoriam  Ivani  Galabov.  Археологически  музей  -  Бургас,  Бургас,  2000,  106-116.  Кияшкина  П.,  Ив.  Карайотов  2000:  С ветилище  на  върха.  -  В:  Бургас  -  вечното  пристанище. Бургас, 2000, 58-61.  Кратка  енциклопедия  Тракийска  древност  1993:  (Ред.  Д.  Попов  и  др.).  Издателство „Аргес".  София,  1993.  Лазаров  М.  2009:  Древното  корабоплаване  по  Западното  Черноморие.  Славена.  Варна,  2009.  Лихардус Ян, Ал. Фол, Л. Гетов, Ф. Бертемес, Р. Ехт, Р. Катинчаров, И. Илиев  2001:  Изследвания  в  микрорегиона  на  с.  Драма  (Югоизточна  България).  О бобщение  на  основните  резултати  на  българо-германските  разкопки  от  1983  до  1999  г.  Университетско издателство „Св.  Климент Охридски".  София, 2001.  Лозанова-Станчева  В.  2010:  Бюзас/Зевксипос  и  преосноваването  на  Бизантион.  История,  2010, Брой 3  и 4 се посвещават на 60-годишнината на проф. дин Димитър Попов,  бр.  3,  9-19.  Маджаров  М.,  Д.  Танчева  2008:  Археологически  разкопки  на  селище  от  V-IV  в.пр.Хр.  при с.  Кръстевич,  община Хисаря.  - АО Р през 2007.  София,  2008,  217-220.  Маразов  Ив.  1992:  Видимият  мит.  София,  1992.  Милев  Ал., Цв.  Лазова,  В.  Попова  1981:  - В:  Извори за  историята  на  Тракия  и  траките, т.1. София,  1981.  Минчев  Ал.  2007:  О десос  през  елинистическата  епоха  (края  на  IV  в.пр.Хр.  началото  на I в.сл.Хр.),  Издателство МС.  Варна,  2007.  Михайлов  Г.  1955:  Към  историята  на  Тракия  през  IV-III  в.пр.н.е..  -  ИАИ,  Книга  ХГХ.  София,  1955,  149-165.  Михайлов  Г.  1972:  Траките.  София,  1972.  285 

Николов  Б.,  Сп.  Машов,  Пл.  Иванов  1986:  Уникално  тракийско  съкровище  от  Рогозен.  - Музеи  и  паметници  на  културата,  1,  1986,  38-47.  Орачев  Ат.  1990:  Странджанското  крайбрежие  и Евксинския Понт  до  V в.пр.н.е.  В:  С транджа  -  древност  и  съвремие.  София,  1990,  344-365.  Попов  Д.  1989:  Залмоксис.  Религия  и  общество  на  траките.  Университетсксо  издателство „Климент Охридски".  София,  1989.  Попов  Д.  2007:  Тракийските  царе.  Поведение  и  превъплъщения.  Издателска  къща  ЛИК. София, 2007.  Попов  Д.  2009:  Древна  Тракия.  История  и  култура.  Издателска  къща  ЛИК.  София, 2009.  Попов  Д.  2010:  Гръцките  интелектуалци  и  тракийският  свят.  ЛИК.  София,  2010.  Попов  Д.  2010a:  Тракийска религия.  ЛИК.  София,  2010.  Попов  Хр.  2002:  Урбанизация  във  вътрешните  райони  на  Тракия  и  Илирия  през  VI-I в.пр.Хр.  София, 2002.  Порожанов  К.  1984:  Сведението  на  Диодор  за  надмощията  по  море  в  Егейския  басейн през ХШ  - VIII в.  пр.  н.  е.  - Векове,  1984, 2,  19-22.  Порожанов  К.  1993:  Конен народ ли са траките.  -  Thracia,  10.  София,  1993,  81-87.  Порожанов  К.  1998:  О бщество  и  държавност  у  траките  средата  на  II  началото  на  Iхил.пр.Хр.  (в  контекста  на  палеобалкано-западномалоазийската  общност).  София,  1998.  (= Studia  Thracica, 6).  Порожанов  К.  1999:  Потъналата  Западночерноморска  цивилизация  от  III  хил.  пр.  Хр.  -  Jubilaeus,  II,  Юбилеен  сборник  в  памет  на  проф.  Христо  М.  Данов,  София,  1999,  169-172.  Порожанов  К.  2001:  Моретата  на  траките  или  Тракия  Понтика  през  древността.  Археология, 1-2, 2001, 61-69.  Порожанов  К.  2002:  Тракийски  царе-богове  като  херои-основатели  на  елински  апойкии  в  Мраморно  и  Черно  море.  -  In:  Πιτύη.  Studia  in  honorem  Prof.  Ivani  Marazov.  София,  2002,  219-224.  Порожанов  К.  2002  а:  Севт  -  владетелят  на  Приморието  (Xen.  Anab.  VII).  Jubilaeus,  V,  Сборник в чест на проф.  Маргарита Тачева,  София,  2002,  329-333.  Порожанов  К.  2002  б:  Етносната  държава  Пафлагония  според  Ксенофонт  (Xen.  Anab.  V-VI;  Hell.  IV).  -  In:  Академични  четения  в  чест  на  професор  Златозара  Гочева.  Годишник  на  Департамент  Средиземноморски  и  Източни  изследвания,  Нов  Български  университет,  том  1/2002.  София,  108-112.  Порожанов  К.  2003:  Българската  морска  археология  по  Западното  Черноморие  40  години  не  стигат!  и  25  от  тях  на  Центъра  за  подводна  археология.  -  История,  5,  2003,  година XI, Броят се посвещава на 70 г.  на проф.  Александър Фол,  58-64.  Порожанов  К.  2003  а:  Тракийското  пристанище  и  владетелска  резиденция  КАЛПЕС/КАЛПЕ  на южния  бряг  на Черно  море.  - История,  София,  2003,  3-4,  година XI,  Броят се посвещава на 60-годишнина на проф. д-р Георги Бакалов,11 -15.  Порожанов  К.  2003  б:  Мосюнойките  -  един  крайбрежен  морски етнос  по  Южното  Черноморие  (Xen.  Anab.).  -  In:  Черно  море  между  Изтока  и  Запада.  VII  Понтийски  четения,  Варна,  10-11  май  2002.  Варненски  свободен  университет  "Черноризец  Храбър",  УНК  "Хуманитарни  науки  и  изкуства",  Програма  "История  и  Европестика".  Варна,  2003,  67-72  Порожанов  К.  2004:  Пристанищата  на  Аполония  Понтика  (по  данни  от  котвите  и  промените  в  нивото  на морето).  - История,  6,  2004,  година ХП.  Броят се  посвещава на 70годишнината на проф.  Михаил Лазаров, 2-7.  Порожанов  К.  2008:  Крайбрежни  резиденции  на  одриските  царе  на  Тракийско,  Мраморно  и Черно  море.  - Анали,  2-4,  2008,  137-144.  286 

Порожанов  К.  2010:  Двадесет  резиденции  на  одриските  царе.  -  Научни  известия,  г.  VI,  кн.  1  -2,  Правно-исторически  факултет,  Югозападен  университет  „Неофит  Рилски",  Университетско  издателство  „Неофит Рилски".  Благоевград,  2010,  17-29.  Порожанов  К.  2010  а:  Одриският  цар  Терес  I  (р.ок.  540-448  г.пр.Хр.)  и  полисите  от  тракийските  крайбрежия  -  членове  на  Първия  Атински  морски  съюз.  -  В:  Югоизточна  България  през II-I хил.пр.Хр.  Книгоиздателство  ЗОГРАФ.  Варна,  2010,  117-125.  Редер  Д.  Г.,  Е.  А.  Черкасова  1979:  История  древнего  мира,  часть  I,  Первобытное общество  и Древний Восток. Москва,1979.  Смирнова  Г.  И.  и  др.  1969:  Древние  фракийцы  в  С еверном  Причерноморье.  Москва,  1969.  Стоянов  Т.  1984:  Бизия  като  център  на тракийската  култура.  -  В:  С транджанскоС карски сборник,  том II,  книга 2.  Малко Търново,  1984,  35-44.  Стоянов  Т.  1993:  Археологически  данни  за  неизвестно  тракийско  селище  край  Анхиало  (Поморие).  - Археология,  1993,  3,  17-25.  Стоянов  Т.  2000:  Контакти  на  Североизточна  Тракия  с  Анатолия,  Кавказ  и  Близкия Изток през Ранножелязната епоха преди Гръцката колонизация.  - ИНМБ,  3,  Studia  in honorem Ivani  Galabov.  2000,  50-61.  Тачева  М.  1990:  Тракийският  владетел  Спарадок  -  извори  и  интерпретация.  Исторически преглед,  1990, 6, 58-70.  Тачева  М.  2003:  Медок,  цар  на одрисите:  едно  интердисциплинарно  изследване.  В: Годишник на Департамент „С редиземноморски и  източни изследвания"  на НБУ, том  1  (2002)  Академични четения в чест  на професор  Златозара Гочева.  София,  2003,  141-145.  Тачева  М.  2006:  Царете  на  древна  Тракия.  Книга  първа.  Издателство  АГАТО.  София, 2006.  Тодоровъ  Я.  1933:  Тракийските  царе.  -  Годишник  на  С офийския  университет,  Историко-филологически  факултет,  книга  ХХГХ.  7.  Кооперативна  печатница  „Гутенберг".  София,  1933,  1-80.  Тонев  Мл.  1942:  Приноси  към  историята  на  траките.  -  Беломорски  преглед,  1,  1942,  179-228.  Филевска  Бл.  2000:  Традиционното  рибарство  по  днешното  южно  българско  Черноморие  в  края  на  ХШ  -  първите  десетилетия  на  ХХ  век  (историко-етнографски  аспекти).  Дисертация  за  получаване  на образователната и  научна степен  "доктор".  София,  2000.  Фол Ал.  1972:  Политическа история  на траките.  Края  на  второто хилядолетие  до  края  на пети  век преди  новата  ера.  София,  Наука и изкуство,  1972.  Фол  Ал.  1975:  Тракия  и  Балканите  през  ранно-елинистическата  епоха.  София,  Наука и изкуство,  1975.  Фол  Ал.  1986:  Тракийски  и трибалски  царе  от  Рогозенските  надписи.  -  Векове,  4,  1986,  5-15.  Фол  Ал.  1987:  Опит  за  локализация  на  селищата  от  Рогозенските  надписи.  Археология,  1987, 3,  1-3.  Фол Ал., Ив. Венедиков, Ив. Маразов, Д. Попов  1981:  Тракийски легенди. Наука  и изкуство.  София,  1981.  Фол  Ал.  1986:  Тракийският  орфизъм.  София,  1986.  Фол  Ал.  2004:  O rphica  Magica.  София,  2004.  Цветкова,  Ю.  2004:  Проблеми  на  историята  на  Тракийския  херсонес  в  предримската  епоха  до  II  в.пр.Хр.,  Автореферат,  София  2004.  Цветкова  Ю.  2004a:  Монетосеченето  на  Тракийския  Херсонес  -  проблеми  на  хронологията  и  периодизацията.  -  В:  Acta  Musei  Varnaensis,  II.  Нумизматични  и  сфрагистични  приноси  към  историята  на  Западното  Черноморие.  Международна  конференция, Варна  12-15  септември 2001.  Варна,  2004,  17-31.  287 

Цветкова  Ю.  2008:  История  на  Тракийския  Херсонес  (от  Троянската  война  до  времето  на римското  завоевание).  Фабер,  Велико  Търново,  2008.  Цветкова  Ю.  2010:  Тракийският  херсонес  и  одриските  владетели  (V-IV  в.пр.Хр.).  -  В:  Югоизточна  България  през  II-I  хил.пр.Хр.  Книгоиздателство  ЗОГРАФ.  Варна,  2010,  126-133.  Шкорпил  К.  1913:  Археологически  бележки  от  Странджа  планина.  -  ИБАД,  III,  1913,  235-262.  Юрукова  Й.  1992:  Монетите  на  тракийските  племена  и  владетели.  Том  I,  Издателство „Петър Берон". София, 1992.  Янакиева  Св.  2010:  Тракийската  хидронимия.  Академично  издателство  „Проф.  Марин Дринов". София, 2010. (=Studia Thracica, 12).  Angelova H., V.  Draganov, K.  Dimitrov  1995:  Prehistoric  Settlements in the Harbour  of  Sozopol  (preliminary  comunication).  -  In:  Early  Bronze  Age  Settlements  Patterns  in  the  Balkans.  Reports of Prehistoric Research Projects.  Sofia,  1995,  Vol.  1, №  1,  54-55.  An  Inventory  of  Archaic  and  Classical  Poleis  2004:  An  Investigation  Conducted  by  The  Copenhagen Polis  Centre for the Danish National Research Fondation.  (Eds.  M.  H.  Hansen  and Th.  H.  Nielsen).  Oxford University Press,  2004.  Archibald  Z.  H.  1998:  The  O drysian  Kingdom  of  Thrace.  O rpheus  Unmasked.  Clarendon Press.  Oxford,  1998.  Archibald  Z.  2005:  Pre-Roman  Cities  in  Thrace  and  the  notion  of civic  identity.  -  In:  BAR  International  Series  1350.  The  Culture  of  Thracians  and  their  Neighbours.  Proceedings  of  the  International  Symposium  in  Memory  of Prof.  Mieczyslaw  Domaradski,  with  a  Round  Table  "Archaeological  Map  of Bulgaria",  Edited by  Jan Bouzek  and  Lidia Domaradzka.  Oxford,  2005,  9-12.  th  Atik  N.  2005:  Eine  thrakische  Stadt  an  der  Propontis:  Heraion  Teichos.  -  In:  10 International  Congress  of  Thracology,  Komotini  -  Alexandroupoli  18-23  October  2005.  Abstracts.  List of  Participants.  Athens,  2005,  p.  8.  Atik N.  2007:  Eine  thrakische  Stadt an  der Propontis:  Heraion  Teichos.  -  In:  Thrace  in  th the  G raeco-Roman  World.  Proceedings  of  the  10   International  Congress  of  Thracology,  Komotini -  Alexandroupoli  18-23  October 2005.  Athens,  2007,  13-23.  Badian  E.  1983:  Philip II and Thrace.  - Irr  Pulpudeva,  4,  Sofia,  1983,  51-71.  Balabanov  P.  1990:  The  cities  of Ancient  Thrace  befor the  Campagns  of Philip  II.  -  In:  Terra Antiqua  Balcanica,  V.  Sofia,  1990,  34-41.  Başaran  S.  2007:  Die  Ausgrabungen  in  Ainos.  -  In:  Thrace  in  the  Graeco  - Roman  World. Proceedings of the 10th International Congress of Thracology, Komotini - Alexandroupoli  18-23 October 2005. Athens, 2007, 72-79.  Beloch K. 1923: Griechische Geschichte, III (2), 1 und 2 Abt. Berlin-Leipzig, 1923.  Beševliev  V.  1970:  Untersuchungen  über  die  Personennamen  bei  den  Thrakern.  Amsterdam,  1970.  Best  J.  1989:  Thrakische  Namen  in  mykenischer  Schrift.  -  In:  Thracian  and  Mycenaeans.  Proceedings  of the  Forth  International  Congress  of Thracology,  Rotterdam,  24-26  September 1984. Leiden-Sofia,  1989,  135-142.  Bouzek  J.  2005:  Urbanisation  in  Thrace.  -  In:  BAR  International  Series  1350.  The  Culture  of  Thracians  and  their  Neighbours.  Proceedings  of  the  International  Symposium  in  Memory  of  Prof.  Mieczyslaw  Domaradski,  with  a  Round  Table  "Archaeological  Map  of  Bulgaria", Edited by Jan Bouzek and Lidia Domaradzka. Oxford, 2005,  1 -8.  Bouzek J.  2007:  Thracian Thalassocracy:  Fact or Fiction?.  - Acta Musei  Varnaensis,  V,  Античните  цивилизации и морето  - Международна конференция  в  чест на проф.  Михаил  Лазаров, Варна,  13-15  октомври 2004  г.,  Книгоиздателство  ЗОГРАФ.  Варна,  2007,  109-120. 

288 

Bouzek  J.,  L.  Domaradzka  2002:  More  than  300  Talents  from  the  Emporia  for  Kersobleptes  (With Reference  to  Demosthenes,  Against  Aristocrates  110).  -  In:  Thrace  and the  Aegean.  Proceedings  of  the  Eighth  International  Congress  of  Thracology,  Thrace  and  the  Aegean,  Sofia-Yambol, 25-29 September 2000, Volume I.  Sofia, 2002, 391-398.  Bouzek J.,  L.  Domaradzka  2007:  The  Greek  Emporion Pistiros  Near  Vetren Between  th  Creater Powers:  450-278 BC. - In:  Thrace in the G raeco-Roman  World. Proceedings of the  10 International  Congress  of Thracology,  Komotini  -  Alexandroupoli  18-23  October  2005.  Athens,  2007, 86-94.  Brixhe C.  2006: Zone et Samothrace:  lueurs sur la langue thrace et  nouveau chapitre de  la grammaire comparee?. - C RAI, Janvier-Mars 2006. Paris,  121-146.  Callatay  F.  1991:  Le  roi  thrace  Mostis  et  une  surfrappe  d'un  Alexandre  Tardif  de  Mesmbria  (Planche  II).  - Ruvue  Belge  de  Numismatique  et  de  Sigiligraphie,  CXXXVII,  1991,  37-45.  Cary M. 1752: Histoire des rois de Thrace et de ceux du Bosphore C immerien eclarcie  par les medailles.  Paris,  M.DCC.LII.  (1752).  Casson St.  1926: Macedonia,  Thrace  and Illyria.  Their Relations to  G reeece from  the  earliest Times down to Time of Philip, son of Amyntas. Oxford, 1926.  Christov  Iv.  2008:  The  Thracian  Residence,  Fortress  and  Sanctuary  of  the  Odryssae  Tsars  in  Sredna  Gora.  Fifth  to  Fourth  Century  BC.  -  В:  По  пътя  на  миналото.  Сборник  научни статии по повод 65-годишнината на д-р Георги Китов. ИК Арос.  София, 2008, 213¬  220.  Delemen I.  2006:  An Unplundered Chamber Tomb  on  Ganos Mountain in  Southeastern  Thrace. - American Journal of Archaeology, 110, 2006, 251-273.  Detschev D. 1976: Die Thrakishen Sprachreste. Wien,  1976 (2).  th th Domaradzka L.  2005:  Graeco-Thracian relations  in the  Upper Maritza valley  (5 -4  c.  B.C.)  (based  on  epigraphic  evidence).  -  In:  BAR  International  Series  1350.  The  Culture  of  Thracians  and their Neighbours.  Proceedings  of the  International  Symposium in Memory  of Prof.  Mieczyslaw Domaradski,  with  a Round  Table  "Archaeological  Map  of Bulgaria",  Edited by  Jan  Bouzek and Lidia Domaradzka. Oxford, 2005,  19-26.  Droysen G.  1886: Allgemeiner historischer Handatlas. Bielefeld und Leipzig.  1886.  Dumont A., Th. Homolle 1982: Melanges d'archeologie et d'epigraphie. Paris, 1892.  Duridanov  Iv.  1985:  Thrakische  Eigennamen  in  den  Mykenischen  Texten.  Linguistique balkanique, XXVIII,  1.  Sofia,  1985, 5-12.  Erim-Özdogan A. 2005: An early coastal Sacred Place in NW Marmara, Menekshe Chatagi/Tekirdag/ Turkey. - In: 10 International Congress of Thracology, Komotini Alexandroupoli 18-23 October 2005. Abstracts. List of Participants. Athens, 2005, 21-22. Fol Al. 1996: Thracia Pontica: Twenty Years later. - Colloquia Pontica, I, 1996, 1-12. Fol Al. 2000: Odrysische Siedlungsorte unter Kotys I und Kersebleptes. - Thracia, 13, Studia in memoriam Velizari Velkov. Serdicae, 2000, 91-99. Foucart P. 1909: Les Atheniens dans la Chersonese de Thrace au IV-e s. - In: Memoires de l'Academie des Inscriptions et Belles Lettres, 38. 1909, 2-e partie, 83-120. Head B. 1911: Historia Nummorum. A Manual of Greek numismatics. Oxford, 1911 (2). Höck A. 1891: Des Odrysenreih in Thrakien im fünften und vierten Jahrhundert v. Chr. - Hermes, Zeitschrift für classische Philologie, 26 Band. Berlin, 1891, 76-117. Höck A. 1891a: Der Odrysenkönig Hebrytelmis. - Hermes, Zeitschrift für classische Philologie, 26 Band. Berlin, 1891, 453-462. Höck A. 1904: Zur Geschichte des Thrakerkönigs Kotys I. - Klio, 4, 1904, 265-269. Ilieva P. 2007: Thracian-Greek συµβίωσις on the Shore of the Aegean. - In: Thrace in  the  Graeco-Roman  World.  Proceedings  of  the  10th  International  Congress  of  Thracology,  Komotini - Alexandroupoli 18-23 October 2005. Athens, 2007, 212-226.  th

289 

Isaac B.  1986: The Greek Settlements in Thrace until Macedonian Conquest. -  Studies  of the Dutch Archaeological and Historical Society, Vol. X, Edited by B.H.Isaac and J.G.P.Best.  E.J.Brill. Leiden, 1986.  Lexicon der Antike. Leipzig,  1977.  Lichardus J.  Al.  Fol, L.  Getov, F.  Bertemes, R  Echt, R  Katinčarov, Il.  Iliev  2000:  Forschungen  in  der  Mikroregion  von  Drama  (Südostbulgarien).  Zusammenfassung  der  Hauptergebnisse  der  bulgarisch-deutschen  Grabungen  in  der  Jahren  1983-1999.  Dr.  Rudolf  Habelt GMBN. Bonn, 2000.  Loukopoulou  L.  2002:  The  "Prosodos"  of the  Thracian  Kings.  -  In:  Thrace  and  the  Aegean.  Proceedings  of  the  Eighth  International  Congress  of  Thracology,  Thrace  and  the  Aegean,  Sofia-Yambol, 25-29 September 2000, Volume I.  Sofia, 2002, 345-353.  Loukopoulou  L.  2005:  Addendum on  the  Inscription  of Vetren:  Custom Duties  of the  Odrysian.  - In:  The Culture  of Thracians and their Neighbours.  Proceedings  of the  International  Symposium in Memory  of Prof.  Mieczslaw Domaradzki,  with  a  Round  Table  "Archaeological  Map of Bulgaria", BAR International Series  1350.  Oxford,  2005,  13-18.  Loukopoulou  L.  2007:  The  Thracian Bone  of Contention.  - In:  Thrace  in  the  GraecoRoman  World.  Proceedings  of  the  10th  International  Congress  of  Thracology,  Komotini  Alexandroupoli 18-23 October 2005. Athens, 2007, 339-343.  Matsas D. 1991: Samothrace and the Northeastern Aegean: The Minoan Connection. In: Studia Troica, 1, 1991, 159-179.1991, 159-179  Matsas  D.  2007:  Archaedological  Evidence  for  Greek-Thracian  Relations  on  Samothrace.  -  In:  Thrace  in  the  Graeco-Roman  World.  Proceedings  of the  10th  International  Congress  of Thracology,  Komotini  -  Alexandroupoli  18-23  October  2005.  Athens,  2007,  387¬  402.  May J. M. F.  1950: Ainos. Its History and Coinage 474-341 BC. London,  1950.  McGregor  M.  F.  1987  (1993):  The Athenians  and their  Empire.  University  of British  Columbia Press. Vancouver, 1987 (1993).  Meggis  R.  1963:  The  Crisis  of Athenian  Imperialism.  -  Harvard Studies  in  Classical  Philology, Vol. 67, 1963, 1-36.  Meiggs R. 2002:  The Athenian Empire, Clarendon Press. Oxford,  1972, (2002).  Mihailov G. 1955: La legende de Teree. - ГС У, Ф Ф , 50, 2, 1955, 81-197.  Parissaki  M.-G.  2002:  Greeks  and  pre-Greeks  in  Society  of Abdera.  The  Evidence  of  Prosopography  and  Omomastics.  -  In:  Thrace  and  the  Aegean.  Proceedings  of  the  Eighth  International  Congress  of Thracology,  Sofia-Yambol,  25-29  September  2000,  Volume  I.  Sofia,  2002, 463-468.  Pelekidis Ch.  1994: The Greeks in Thrace. - In:  Thrace. Athens.  1994, 98-113.  Picard  O.  2007:  Esquisse  d'une  histoire  des  rapports  economiques  entre  Grecs  et  th Thraces.  -  In  :  Thrace  in  the  G raeco-Roman  World.  Proceedings  of  the  10   International  Congress  of Thracology,  Komotini  -  Alexandroupoli  18-23  October  2005.  Athens,  2007,  464¬  473.  Porojanov  K.  1986:  Les  ports  anciens  de  la  ville  de  Sozopol  (d'apres  les  donnees  d'archeologie  sous-marine).  -  In:  Thracia  Pontica,  2,  deusieme  symposium  international,  Sozopol, 4-7 octobre  1982.  Jambol.1986,  158-165.  Porozhanov  K.  1995:  La  Guerre  de  Troie,  les  troyens  et  leurs  allies  dans  l'Iliade.  Thracia,  11, Studia in honorem Alexandri Fol,  1995,  113-122;  Porožanov K 1997: La cavalerie thrace. - In: Thrace Ancienne. Actes du 2-e symposium international des etudes Thracienne, Vol. 2. Komotinti, 1997, 515-522. Porozanov K. 2000: La ville thrace de Mesambria sur la cote de la mer Noire. Thracia, 13, Studia in memoriam Velizari Velkov. Sofia, 2000, 345-350. Porozhanov K. 2000 a: Thracia Pontica. - In: Fol, Al., K. Jordanov, K. Porozhanov, V. Fol. Ancient Thrace. Sofia, 2000 a, 27-40. 290

Porozhanov  K.  2003:  The  Odrysian  Prince  Seuthes  -  the  Thracian  Ruler  of  the  European Coast of the  Sea of Marmara.  -  Orpheus,  11-12  (2001-2002),  2003,  133-137.  Porozhanov  K.  2004:  Thracian  Kings-Gods-Heroes  as  founders  of Hellenic  apoikiai  in  the  sea  of  Marmora  and  the  Black  sea  regions.  -  In:  ΠΡΑΚΤΙΚΑ  ΙΑ'Διεθνούς  Συνεδρίου  Κλασσικών  Σπουδών  της  F.I.E.C.,  ΚΑΒΑΛΑ  24-30  ΑΥΓΟΥΣΤΟΥ  1999,  Εις  µνήµην  Νικολάυ Ά.  Λιναδάρα, ΤΟΜΟΣ Γ'. ΑΘΗΝΑΙ, 2004, 514-521.  Porozhanov  K.  2005:  Salmydessos  -  an  Orphikos  and Axeinos  Part  of Thracia  Pontica.  -  Thracia  XVI,  in  honorem  X  congressus  studiorum  Thracicorum,  Graecia  2005,  Institute  of  Thracology.  Serdicae,  2005, 21-34.  Porozhanov  K.  2007:  Le  maître  de  la  Thrace  Propontique,  Seuthes  (d'apres  l'Anabase  th  VII  de  Xenophon).  -  In:  Thrace  in  the  Graeco-Roman  World.  Proceedings  of  the  10 International  Congress  of Thracology,  Komotini  -  Alexandroupoli  18-23  October  2005.  Athens,  2007,  500-503.  Porozhanov  K.  2009:  The  Residences  of  the  Odrysian  Rulers.  -  Thracia,  18,  In  Memory  of  Alexander  Fol.  Professor  Alexander  Fol  Centre  of  Thracology,  Eyes  Advertising  Agency.  Sofia,  2009,  255-270.  Portalski Al.  2007:  Lydia,  Miletus  and  Athens  at the  Thracian Chersonessus.  -  Thracia,  XVII  in  honorem  annorum  LX  Cirili  Yordanov.  The  Professor  Alexander  Fol  Institute  of  Thracology.  Sofia,  2007,  123-134.  Psoma,  S.  2002:  Le  monnayage  de  Sparadokos  des  Odryses.  Un  etat  de  la  question.  In:  Thrace  and  the  Aegean.  Proceedings  of  the  Eighth  International  Congress  of  Thracology,  Sofia-Yambol,  25-29  September 2000,  Volume  II.  Sofia,  2002,  513-522.  Paulys  Real-Encyclopädie  der  classischen  Altertumswiessenschaft.  Neue  Bearbeitung  von Georg Wissowa,  Kroll u.a..  Stuttgart,  1894  sqq.  Robert  J.  et  L.  1972:  Bulletin  Epigraphique.  -  Revue  des  Etudes  Grecques,  tome  LXXXV, Nos 406-408,  Societe d'edition "Les belles lettres".  Paris,  1972, p.  423-424, N 284.  Salač A.  1931:  Un decret inedit de la ville d'Odessos.  - BCH,  55,  1931,  43-57.  Sayar M.  1998: Perinthos-Herakleia (Marmara Ereğlisi) und Umgebung.  Geschichte,  Testimonien,  Griechische  und Latenische  Inschriften.  Velag  der  Österreichischen  Akademie  der  Wissenschaften.  Wien,  1998,  S.  502  mit  86  Abbildungen  im  Text,  215  Photos  auf 51  Tafeln,  5  Faltkarten und einer Falttafel.  Soesbergen P. van  1979:  Thracian Personal, Ethnic and Topographical Names in Linear  A and B.  - Kadmos,  18,  1979,  26-39.  Soesbergen  P.  van  1982:  Thracian Personal,  Ethnic  and  Topographical  Names  in the  Bronze Age Linear A and B  Texts from Crete  and Greek Mainland.  - In:  Le monde  thrace.  Actes  du  2-eme  Congres  international  de  thracologie.  Bucarest,  1976.  Volume  selectif.  Paris-RomaMontreal-New York,  1982,  322-331.  Soesbergen  P.  van  1983:  "Thracian"  Onomastica  in Mycenaean  Linear.  -  In:  Ancient  Bulgaria, Part 1. Nothingham,  1983,  199-211.  Stonk  J.  P.  1986:  "Wreckage  at  Salmydessos".  -  Thracia  Pontica,  III,  troisieme  symposium international,  Sozopol  1985.  Sofia,  1986,  203-215.  Stonk  J.  P.  1991:  Conditions  for  Colonization:  Calpes  Limen  and  Salmydessos.  Thracia Pontica, IV,  quatrieme  symposium international,  Sozopol,1988.  Sofia,  1991,  97-108.  Thompson  M.,  O.  Morkholm,  C.  M.  Craay.  1973:  An  Inventry  of Greek  Coins  Hoards. New York, 1973.  Tomaschek W.  1980: Die alten  Thraker.  Eine ethnologische  Untersuchung.  Verlaf der  Österreichischen Akademie  der  Wissenschaften.  Wien,  1980.  Tsatsopoulou  P.  1997:  Excavations  at  Aegean  Mesembria  in  the  last  decade.  -  In:  Thrace  Ancienne.  Actes  du  2-e  symposium  international  des  etudes  Thracienne,  Vol.  2.  Komotinti,  1997, 615-630. 

291 

Tsatsopoulou-Kaloudi  P.  2001:  Mesembria-Zone.  Ministry  of  Culture.  Archaeological  Receipts Found. Athens, 2001.  Tsatsopoulou  P.  2007:  The  Colonies  of  Samothrace:  Topography  and  Archaeological  th Research.  -  In:  Thrace  in  the  Graeco-Roman  World.  Proceedings  of  the  10   International  Congress  of  Thracology,  Komotini  -  Alexandroupoli  18-23  October  2005.  Athens,  2007,  648¬  656.  Tsatsopoulou  P.  2009:  Archaeological  site  of Zone.Informations.  Editing  and  Printing:  Epikoinonia Ltd. Komotini, 2009.  Velkov  V.  1978:  Die  Thrakische  Stadt  BIZYE.  -  In:  Studia  in  honorem  V.  Beschevliev.  Sofia,  1978,  174-181.  Velkov V., L.  Domaradzka  1994:  Kotys I  (383/382-359)  et l'emporion  de Pistiros en  Thrace. - BCH,  118,  1994,  1-15.  Vlahov  K.  1985:  ΣΤΟΜΙΑΝΟΣ  -  ein  thrakischer  Heros  beschützer  der  Schiffahrt.  Thracia  Pontica,  II,  deusieme  symposium  international,  Sozopol,  4-7  octobre  1982.  Jambol,  1985,  360-364.  West  A.  B.  1929:  Fifth  and  Fourth  Century  Gold  Coins  from  the  Thracian  Coast.  Numismatic  Notes  and Monographs  (American Numismatic  Society),  1929.  Yağız  O.  2007:  Anses  d'amphores  timbrees  trouvees  a  Tekirdağ-Karaevlialti  (ancien  Heraion  Teichos).  -  In:  Thrace  in  the  Graeco-Roman  World.  Proceedings  of  the  10th  International  Congress  of Thracology,  Komotini  -  Alexandroupoli  18-23  October  2005.  Athens,  2007,  698-704.  Yağız  O.  2008:  Les  monnaies  d'Heraion teichos.  - Anatolia Antiqua,  XVI  (2008),  107¬  117. 

292 

S TU D IA  T H R A C IC A  14  К А Л И Н  П О Р О Ж А Н О В  О Д Р И С К О Т О  Ц А Р С Т В О ,  П О Л И С И Т Е  П О  Н Е Г О В И Т Е  К Р А Й Б Р Е Ж И Я  И  А Т И Н А  от  края  на V I век  до 34 1 г.пр.Хр.  Рецензенти:  проф.  проф.  проф.  О формление 

на 

д.ист.н.  Валерия  Ф ол,  д.ист.н. 

Кирил  Йорданов, 

д.ист.н.  Димитър  Попов  корица 

Тираж  300  Ф ормат 

Университетско 

издателство 

70/100/16  Печатни  коли  18,3 

Пореден  номер  101  от  Издателския  план  за  2011  г.  Университетско 

издателство 

Благоевград,  ул. 

„Неофит 

Рилски" 

Иван  Михайлов  66 

293